№ 503
гр. София, 08.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Владимир Астарджиев
Виолета Магдалинчева
като разгледа докладваното от Камен Иванов Въззивно частно наказателно
дело № 20221000600541 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.440 ал.2 вр.чл.345,ал.1 вр.чл.341 ал.2 НПК,като е
образувано по жалба на началник на Затвора гр.***,чрез надлежно упълномощен
процесуален представител /Заповед №Л-349-18.10.2021 година/,против протоколно
определение №1871/17.05.2022 година на Софийски градски съд,постановено в открито
съдебно заседание по н.ч.д.№1348/2022 година по описа на съда.
С атакуваното определение,по молба на осъдения Н. В. Н.,с установена
самоличност,ЕГН **********,подадена чрез защитника му адв.Ю. С. от САС,с посочен
съдебен адрес,е постановено условно предсрочно освобождаване от не изтърпяна част на
наложено наказание „лишаване от свобода”.Съдът,по реда на гл.ХХХV,раздел І-ви,чл.437-
442 НПК,е постановил предсрочно условно освобождаване от останалия срок на изпълнение
на наказанието „лишаване от свобода”,който към датата на постановяване на съдебния акт е
1 година,4 месеца и 27 дни,като е определил изпитателен срок,с оглед чл.70 ал.6 НК.
На основание чл.42а ал.2,т.2 НК съдът е определил пробационна мярка„Задължителни
периодични срещи с пробационен служител“ за посочения срок.
В жалба се твърди,че атакуваният съдебен акт е неправилен.
Жалбоподателят не спори,че осъденото лице Н.Н. е изтърпяло повече от 1/2 от
наложеното му наказание „лишаване от свобода“.
Акцентира на сторен неправилен извод от първия съд,затова,че спрямо осъдения Н. са
налице доказателства,че с примерно поведение е дал доказателства за своето поправяне.
Наред с изложените принципни съображения,свързани с приложение на института на
т.н. “условно“ предсрочно освобождаване,се твърди обобщаващо,че не са налице условията
на чл.70 НК,доколкото не са налице доказателства за съзнателно,трайно и необратимо
поправяне на осъдения Н.Н..Въз основа на принципен анализ на изискванията,разписани от
1
Законодателя в нормата на чл.439а НПК,свързани с установяване на трайно и необратимо
поправяне на едно осъдено лице,жалбоподателя твърди,че доказателствените източници по
делото са интерпретирани избирателно.Твърди,че първият съд е акцентирал единствено на
онези доказателствени източници,които сочат на добро поведение на осъденото лице в
пенитенциарното заведение,като са игнорирани други доказателства,сочещи,че извода за
трайно поправително развитие на осъдения Н. не е основано на „единни и
непротиворечиви“ данни.
Сочи се в подадената частна жалба,че не е отчетена“..характера и тежестта на
извършеното правонарушение…“,макар изрично да е подчертано,че разпоредбата на чл.70
НК и чл.437 НПК не включва такъв критерии при общата оценка за позитивното развитие на
поправително-възпитателния процес.
Сочи се,че оценката от риска за рецидив,изготвена по реда на чл.155 и чл.156 ЗИНЗС на
основа преценката на редица факти и обстоятелства,е с „…непроменени първоначални
стойности“.
Изложени са съображения,свързани с редица положителни тенденции,отчетени от
затворническата администрация в хода на поправителния процес при осъдения Н. в
изпълнение плана за присъдата-награждаван,активно участвал в трудовия процес,с
уважително отношение към администрацията в затвора,но жалбоподателят намира,че
докладите,изготвени от инспектор СДВР са анализирани едностранчиво от първия съд без
да се отчете отрицателното становище на администрацията на Затвора и на началника на
пенитенциарното заведение.
Изложени са принципни разбирания за поправителния процес в пенитенциарното
заведение и виждания за постигане целите на наказание.
Направено е искане за отмяна на атакувания съдебен акт и оставяне без уважение на
молбата с искане за постановяване на „условно“ предсрочно освобождаване.
Като прецени оплакванията,изложени в частната жалба до въззивния съд,като провери
атакуваното определение и след собствена оценка на доказателствата по делото,съдът
намери жалбата за неоснователна.
Съображенията са следни:
Осъденият Н. В. Н. е роден на *** година в с.***,община ***,български гражданин
е,със средно образование,осъждан,ЕГН **********,като понастоящем изтърпява
наказание„лишаване от свобода“ в ЗО“***“ при Затвор гр.***,считано от 29.04.2021 година.
Видно от приложените по делото писмени доказателства,осъденият Н.Н. е постъпил в
Затвора в гр.*** на 02.02.2021 година,като по отношение на него,с начало 08.05.2020 година
е приведено в изпълнение наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 /четири/
години,определено му по н.ч.д.№ 1070/2020 година на СГС за извършено престъпление по
чл.281 НК.
Видно е,че с определение №261102/24.03.2021 година,постановено по н.ч.д.№1070/2020
2
година по описа на СГС е прието за изпълнение съдебно решение №3292/2017 година,в сила
от 30.11.2018 година на Апелативен съд гр.Генуа,Република Италия,с което на Н.,за
извършено в Р.Италия престъпление е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от
4 години,като е определен първоначален „общ“ режим на изпълнение на наказанието.
Зачетено е времето,през което Н. е бил задържан в Р.Италия и Р.България,считано от
08.05.2020 година.
Към датата на постановяване на атакувания съдебен акт-17.05.2022 година,осъденият
Н.Н. е изтърпял фактически 2 години,3 месеца и 1 ден,като към тази изтърпяна част са
добавени и зачетени от работа 4 месеца и 2 дни или всичко 2 години,7 месеца и 3 дни.
Остатъкът от наказанието към посочената дата е 1 година,4 месеца и 27дни.
Лишеният от свобода изтърпява наказанието си при първоначална оценка на риска от
рецидив в средни стойности-50 точки,редуцирана понастоящем на 42 точки,като режима на
изтърпяване на наказанието не е променян.
За да постанови атакувания пред САС съдебен акт,първият съд е анализирал писмените
доказателства,събрани надлежно по делото-справки изх.№104/02.04.2022 година,л.2-ри и
изх. №104/17.05.2022 година на началник на затвора гр.***,Доклад за лишения от свобода
Н. ,л.л.3-4,изготвен от инспектор СДВР на ЗО„***“ при Затвора гр.*** на 17.03.2022
година,ведно с препланиран план на присъдата,декларация от М.М.,л.10-ти,декларация от
В.С.,трудов договор от 08.01.2018 година,по който страна е бил осъдения Н.,2 похвали от
кооперация „Панда“,л.13,свързани с трудовата дейност на осъдения Н., Удостоверение за
раждане на дете,Доклад за пробационен надзор,изготвен от инспектор „пробация“ от
09.05.2022 година,Доклад за лишения от свобода Н.Н.,л.л.34-35,изготвен от инспектор СДВР
на ЗО„***“ при Затвора гр.*** на 11.05.2022 година,писмени доказателства,приложени към
досието на лишения от свобода Н.Н.,относими към обстоятелства,подлежащи на
установяване по реда на чл.439а ал.2 вр.ал.1 НПК.
В срока на произнасяне на съда по делото е представена заповед №112/31.05.2022
година от началник сектор ЗО“***“,връчена същия ден на осъдения Н.,с която му е
наложено дисциплинарно наказание“ извънредно дежурство по поддържането на чистотата
и хигиената за срок от 7 дни“.
Няма спор,съгласно чл.70 ал.1 НК за прилагане института на „УПО“,че е необходимо
кумулативно да са налице две предпоставки:
-осъденият Н. да е дал доказателства за своето поправяне и
-да е изтърпял фактически не по-малко от 1/2 от наказанието си,в конкретния случай.
Първият съд обосновано е приел,че осъденият Н.Н. е изтърпял повече от 1/2 от
наложеното му наказание „лишаване от свобода“,като спор в тази насока между страните
няма.
Обсъждайки първата предпоставка за прилагане института на „УПО“,правилно
проверяваният съд е отчел разписаното в чл.439а НПК,оценявайки доказателствата,които
3
поставя в основата на обоснован извод,свързан с доводи за поправяне на осъденото
лице.видно от изложените мотиви съдът комплексно е оценявал степента на изпълнение
целите на наказанието по план на присъдата ,приложен към досието на осъденото лице
Н.,наред със събраните по делото писмени доказателства,свързани с развитието на
поправителния процес на Н. в пенитенциарното заведение.Обобщаващо следва да се
посочи,че в мотивите си първият съд е дал аргументиран отговор на поставените за
обсъждане пред него въпроси,свързани фактите,сочещи трайна положителна и устойчива
промяна в поведението на осъдения Н.,релевантни за решаване въпросите по чл.440 и
сл.НПК.
Въззивният съд намира за необосновано оплакването в подадената жалба,че не са
налице условията на чл.70 НК,доколкото липсват доказателства за трайно,положително и
необратимо поправяне на осъдения Н.Н..
Необосновано е оплакването,че доказателствата по делото са интерпретирани в
оценката им избирателно,а първият съд е обсъдил в акцент единствено онези
доказателствени източници,които сочат на добро поведение на осъдения Н. в
пенитенциарното заведение,игнорирайки други доказателства,сочещи липса на трайно
поправително-възпитателно развитие на осъдения Н..
Тези твърдения на жалбоподателя сочат на неточна критика на проверявания съдебен
акт и на неточна оценка на събраните по делото доказателствени източници.
Видно е,че от една страна първият съд е анализирал всички доказателствени източници
,включително допълнително изготвения Доклад от инспектор СДВР,възприемайки
фактическа обстановка споделена напълно от настоящия съд,а от друга страна-в правните си
изводи се е основал на надлежно събрани и проверени по делото писмени
доказателства,като е бил ясен и последователен както във фактическите си анализи,така и в
правните си изводи.
Първият съд коректно е анализирал дадената оценка-становище от началник на затвора
гр. ***,приемайки,че е налице фактическа грешка в разписаното в приложената по делото
справка,а отрицателното становище е категорично изразено.На сетне първият съд правилно
е отбелязал,че твърденията на затворническата администрация,включително поддържани и в
настоящата жалба,за липса на промяна в данните за оценка на риск от вреди и рецидив,са
некоректни.безспорно в приложените по делото писмени доказателства е посочено,че
осъденият Н. е започнал да изтърпява наказанието си „лишаване от свобода“ при
първоначална оценка на риска от рецидив в средни стойности-50 точки,която с оглед
показаното положително поведение от него е редуцирана понастоящем на 42 точки.
Първият съд е подложил на оценка,включително сравнителна такава,както
констатациите , описани в доклада за осъдения Н.,л.л.3-4,изготвен от инспектор СДВР на
ЗО„***“ при Затвора гр.*** на 17.03.2022 година,така и констатациите в доклада,изготвен
от инспектор СДВР на ЗО„***“ при Затвора гр.*** на 11.05.2022 година,като е отбелязал
необясними разминавания в твърденията и вътрешни противоречия в изготвения втори
4
доклад.
Обсъждайки първият от представените по делото доклади,съдът обосновано е
намерил,че в него са отразени „..единствено положителни данни…“ за осъденото лице,без да
са очертани дефицити и дефицитни зони.Стореният и от настоящия съд анализ на първия
изготвен доклад от м.март 2022 година от инспектор СДВР-Св.Апостолов,изготвил и втория
доклад по-малко от два месеца по-късно,действително установява,че в този писмен
документ са отразени единствено положителни данни за Н.Н..Ясно е посочено,че
адаптационния процес е протекъл гладко,а Н. не е нарушавал режимните
изисквания.Подчертано е,че Н. е декларирал нагласа за законосъобразно изтърпяване на
наказанието си,като никъде не е отразено това да е само декларативно поведение на
осъденото лице.Посочено е,че работи на т.н.“външен обект“,като изпълнява задълженията
си добре и проявява отговорност към поставените му задачи.В подкрепа на тези констатации
са и приложените 2 похвали от кооперация „Панда“ по делото.Отразено е,че Н. не е
наказван,а е награждаван няколкократно за добро поведение.Оценката му за риск от вреди и
рецидив е снижена значително,като са отчетени положителни тенденции в зони:
-трудова заетост /работи непрекъснато/,с показано положително отношение към труда,
-без данни за незаконни източници на доходи,
-не показва склонност към безразсъдни действия,няма рисково поведение,
-разпознава проблемите си,осъзнава последствията от поведението си.
Очертани са положителни прогнози за осъденото лице,акцентирано с оказвана му
подкрепа от близки,жилищно и трудово устройване,със запазени ресурси за ресоциализация.
Безспорно,обаче,въпреки изразените констатации е отбелязано,че „….не е осъществен
принципа на прогресивната система при изпълнение на наказанието…“,без необходима
конкретика за такъв обобщаващ извод.
За настоящият съд е безспорно,че първият съд задълбочено е отчел всички
факти,сочещи на трайно поправяне на осъдения Н. в мястото,където изтърпява наказанието
„лишаване от свобода“,като не са оценени необосновано отразените в писмените документи
по делото факти и обстоятелства да е налице значителна и трайна положителна промяна в
поведението на осъдения Н..
Съдът,отчитайки положителните констатации в посочения т.н.“първи“ доклад от
инспектора СДВР,е анализирал и констатациите по доклада,изпълнен въз основа на акт на
съда.
Обосновано е посочено,че в този т.н.“втори“ доклад за пръв път са отразени дефицитни
зони,които от една страна влизат в пряко противоречие с отразеното в първия доклад,а от
друга страна-с отразеното в самия втори доклад.
От една страна в доклада от 11.05.2022 година на ИСДВР се констатира /без да се сочат
факти ,даващи основание за отделен фактически извод/,че осъдения Н. не приема присъдата
за справедлива и не разпознава факторите,допринесли за извършване на нарушението,че
5
извършва противозаконна дейност при финансов недостиг и има безразсъдно,рисково
поведение,като не осъзнава последствията от собствените си действия,а от друга
страна,отново в същия доклад е посочено отговорното му поведение към труда,липсата на
данни за незаконни източници на доходи ,отразено е,че Н. не показва склонност към
безразсъдно и рисково поведение,разпознава проблемите и притежава /известни/ умения за
осъзнаване последствията от неговите действия!
Видно е,че анализ на мотивите на първия съд отрича основателност на твърдението на
жалбоподателя за едностранчива оценка на отразените в докладите
обстоятелства.Изготвените от инспектор „Социална дейност и възпитателна работа“два
доклада,оценявани коректно и при отстраняване на безспорно вътрешно противоречивите
изводи във втория доклад /факти в подкрепата им не са изложени/,очертават една трайна
тенденция-осъденият Н. не нарушава режимните изисквания и Закона,възпитателния процес
и престоя му в пенитенциарното заведение протича без да се констатират каквито и да са
проблеми,като осъдения е показал,че е работлив ,спокоен,овладян и със запазен ресурс за
ресоциализация.Конкретни дефицити не са отбелязани и в изготвения пробационен
доклад,като отново са отразени,макар и в малка степен,негативни обобщаващи изводи,без да
е видна конкретиката,позволяваща да се провери правилността им.
Посочи се и по-горе,че не може да се сподели като основателно основното оплакване на
жалбоподателя,свързано с едностранната оценка на двата изготвени доклади от ИСДВР и
липсата на анализ на отчетени дефицитни зони у осъдения Н..Първият съд,обаче е дал
убедителен отговор на тези възражения.
Въззивният съд също намира,че декларативно се поддържа наличие на непреодолени
дефицити при Н.,като в обобщение приема за аргументиран извода на първия съд по
същество,че в изготвения втори доклад от ИСДВР,в отделни части за осъдения се сочат
непреодолени дефицитни зони,но фактическите изводи не са подкрепени с нито едно
доказателство/напр.за употреба на алкохол,проявено неуважително отношение към
администрацията,получаване на нетрудови доходи,наказания за дисциплинарни нарушения,
рискови прояви,конкретни прояви,сочещи на неразпознаване и неприемане на последици от
поведението/.Тези вътрешни противоречия в приложените писмени доказателства са
очертани и обсъдени от решаващия съд и с начина,по който е изведен обобщаващ
извод,въззивния съд се съгласява.посоченото по-горе дава основание настоящият съд да се
съгласи с изводите на първия съд затова,че поведението на осъдения Н. в затворническото
общежитие се характеризира с добросъвестност,развитие на положителните нагласи в
неговата личност и в нагласата му за неговата обществена дейност.
Касателно приложената по делото в срока на произнасяне на съда заповед
№112/31.05.2022 година от началник сектор ЗО“***“,връчена същия ден на осъдения Н.,с
която му е наложено дисциплинарно наказание“ извънредно дежурство по поддържането на
чистотата и хигиената за срок от 7 дни“,следва да се посочи,че липсват данни това наказание
да е влязло в сила,поради което не може да се цени в настоящото производство по същество.
Първият съд е не е подминал в анализа си изразеното от затворническата
6
администрация отрицателното становище по молбата на осъдения Н.,но обосновано е
посочил нейния бланкетен характер,включително декларативно заявеното,че целите на
наказание не са изпълнени така,както изисква Закона.По същия начин коректно е
посочено,че декларативно е заявено,че не са реализирани в пълна степен целите на
прогресивната система.С тези правни изводи на първия съд въззивната съдебна инстанция се
съгласява.На основата на изложеното следва да се посочи,че доказателства по делото
сочат,че у осъдения Н. са формирани трайни способности за решаване на проблеми,като са
изградени устойчиви и социално приемливи модели на поведение.
Осъденият Н. с поведението си е дал доказателства за своето поправяне.В тази насока
следва да се подчертае,че както защитата му,така и проверявания съд коректно са се
позовали на разписаното в ППВС№7/1985 година.Безспорно становището на
затворническата администрация ,че социално-възпитателната работа с осъдения Н. следва да
продължи в насока осмисляне на поведението му и последиците от него,е по принцип
обосновано.На тази основа аргументирано първият съд при постановяване на съдебния си
акт го е съобразил,прилагайки нормата на чл.42а ал.2 т.2 НК.
Както при постановяване и на други свои съдебни актове,въззивният съд намира за
необходимо да очертае някои факти и обстоятелства,свързани конкретно с определения
изпитателен срок по реда на чл.70 ал.6 НК,и срока на определената пробационна
мярка.Първият съд е постановил със съдебния си акт изпитателен срок и срок на
пробационната мярка, съобразявайки представена справка за изтърпяно наказание към
17.05.2022 година от осъдения Н. Н..Към настоящият момент този срок е променен,като не е
несъобразен със срока на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“.Налице са и
данни,че осъдения работи,а последното пряко се отразява на срока на търпяното наказание
„лишаване от свобода“.
Въззивният съд следва да потвърди атакувания пред него съдебен акт,като постанови в
съответствие със Закона изпитателния срок по чл.70 ал.6 НК и срока на пробационната
мярка по чл.42а ал.2 т.2 НК-„Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ да
са за срок, считан от датата на фактическото освобождаване на осъдения Н. от
пенитенциарното заведение.Решаването на този въпрос е от съществено значение за
правното положение на условно предсрочно освободеното лице,като с оглед очертания
изпитателен срок по чл.70 ал.6 НК,така и касателно срока,в който следва да се изпълнява
пробационната мярка по чл.42а ал.2 т.2 НК-„Задължителни периодични срещи с
пробационен служител“.
На основа на горното,въззивния съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно Определение №1871/17.05.2022 година на
Софийски градски съд,постановено в открито съдебно заседание по н.ч.д.№1348/2022
година по описа на съда,с което е постановено условно предсрочно освобождаване от не
7
изтърпяна част на наложеното наказание „лишаване от свобода на Н. В. Н.,с установена
самоличност,ЕГН **********,понастоящем в ЗО“***“,Затвор гр.***,като определя
изпитателен срок и срок на изпълнение на пробационна мярка„Задължителни периодични
срещи с пробационен служител“ ,считано от фактическото освобождаване на осъденото
лице от Затвора гр.***.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8