№ 6
гр. Смолян, 14.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ТРЕТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Валентина Т. Бошнякова
Събинска
при участието на секретаря Софка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Валентина Т. Бошнякова Събинска Търговско
дело № 20235400900030 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 432 от КЗ, във връзка с чл. 429, ал. 3 от
КЗ.
Образувано е по предявените М. М. К., с ЕГН ********** и Е. А. Б., с
ЕГН **********, и двамата с адрес: **********, чрез адв. Р.М. срещу
„Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, ул. „Стефан
Караджа“ № 2 обективно и субективно съединени искове за осъждане на
ответника да заплати на ищците сумата от по 200 000 лв. за всеки от тях,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди по повод смъртта на
сина им Г.М.К., починал на 23.08.2022 г. в резултат на ПТП от 25.06.2022 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.02.2023 г. до
окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.
В исковата молба са наведени твърдения, че на 25.06.2022 г. около 10 ч.
в гр. София, на бул. „Цар Борис III“ на строителен обект в района на пл.
„Руски паметник“ до трамвайно ухо „Бъкстон“ машинистът на еднокофов
багер марка и модел „CASE WX120“, с рег. № ** предприема маневра на заден
ход и преминавайки по трамвайния релсов път с една от гумите притиска в
гърба седналия в непосредствена близост Г.М.К., с ЕГН **********, който в
този момент е полагал бетонови елементи /бордюри/ на строителния обект,
във връзка с което е образувано следствено дело № 377/2022 г. по описа на
СлО към СГП. Изложени са доводи, че вследствие на инцидента Г.К. е бил
хоспитализиран по спешност в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, гр. София,
където е бил приет в тежко състояние, с травматичен шок и фрактури на
гръбначния стълб и таза и на 23.08.2022 г. е починал в резултат на белодробна
1
тромбоза с предшестващи причини сепсис и счупване на таза.
Ищците в настоящото производство сочат, че починалият Г.К. е техен
син и изключително тежко приемат неговата загуба, тъй като са били сплотено
и задружно семейство, живели са в условията на любов, взаимно уважение и
подкрепа, със силна емоционална и духовна връзка помежду си, гордеели са се
със своя син и с нетърпение са очаквали той да създаде семейство и да ги дари
с внучета. Наведени са аргументи, че ритъмът на живот на ищците вече
изцяло е подчинен на скръбта от голямата загуба, станали са неспокойни,
напрегнати, тревожни, загубили са смисъла на живота си и болката ще ги
съпътства през целия им живот.
На следващо място е отразено, че багерът, с който е осъществен
инцидента, е имал към този момент сключена с ответното дружество
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с
валидност от 20.05.2022 г. до 19.05.2023 г. Посочно е, че на 22.02.2023 г.
ищците са предявили пред застрахователя претенция с искане да бъде
определено и изплатено дължимото застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, във връзка с претърпените от тях такива от смъртта на
сина им, което обаче не е направено и затова са заявили исковите си
претенции по съдебен ред.
Изложени са доводи, че възражението на ответника за наличие на
случайно деяние в случая е неотносимо досежно отговорността на
застрахователя, а единствено би имало значение за установяване на вината на
водача на застрахованото МПС в наказателното производство. Наведени са
аргументи, че процесният багер, с който при движението му е причинена
смъртта на Г.К., представлява МПС и затова за него е била сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, като без значение е мястото на
осъществяване на произшествието /работна площадка или републиканска
пътна мрежа/, в какъвто смисъл е и константната българска съдебна практика,
съответно цитираното от ответника европейско законодателство и практика
относно ограничаване на отговорността се явяват неотносими.
Посочено е, че обстоятелството дали процесното произшествие
осъществява фактическия състав на трудова злополука само по себе си не
обуславя недопустимост на настоящото производство, като е оспорено и
твърдението за съпричиняване от страна на Г. К.. Направен е извод, че
справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди по повод
смъртта на сина на ищците е в размер на по 200 000 лв. за всеки от тях, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 22.02.2023 г. до
окончателното изплащане. Релевирана е претенция за присъждане и на
направените по делото разноски.
В предвидения от закона срок ответното дружество, чрез юрисконсулт
Б.Д., е оспорил предявените искове и по основание, и по размер, както и
материално-правната си легитимация на ответник. Изложени са доводи, че
процесният инцидент касае проявена небрежност при изпълнение на СМР и е
индиция за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО и чл. 200 от КТ и ТР №
45/1990 г. на ОСГК на ВКС, вредите от която са извън застрахователното
2
покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, касаеща използване на превозно средство в съответствие с
обичайната му функция като средство за транспорт, в какъвто смисъл е и
практиката на СЕС по дела С-162/13 и С-514/16 и С-334/16, възпроизведени
изрично и в чл. 1 от Директива 2009/103/ЕО, изменена с Директива
2021/2118/ЕС.
Ответникът също така оспорва механизма на инцидента, като заявява,
че е налице случайно събитие, оспорва отговорността на оператора на
процесния багер, поради липса на вина и на противоправно поведение, както и
на причинна връзка между поведението му и инцидента. Ответникът оспорва
и причинно-следствената връзка между инцидента и смъртта на Г.К.,
настъпила около 2 месеца след събитието, поради медицински деликт, както и
връзката между смъртта и претендраните неимуществени вреди, като вид,
тежест, интензитет и размер.
При условията на евентуалност е заявено възражение за съпричиняване
от страна на пострадалия, който се е намирал на място на строителната
площадка, на което не е следвало да бъде, не е осъществявал възложени му от
работодателя дейности и е допуснал нарушения на трудовата дисциплина,
като е имал възможност своевременно да забележи строителната машина и да
се отмести. При условията на евентуалност е релевирано и възражение, че
смъртта е настъпила при условията на независимо съпричиняване от страна на
медицинския персонал на лечебното заведение, в което пострадалият е бил
приет.
Ответникът признава единствено наличието на валидно
застрахователно правоотношение, обективирано в полица №
BG/11/122001384614 относно багер CASE с рег. № **, като прави извод, че
претендираният от ищците риск не е покрит застрахователен риск.
Като трети лица – помагачи на страната на ответника са конституирани
„Университетска многопрофилна болница за активно лечение и спешна
медицина Н. И. Пирогов“ ЕАД, с ЕИК **, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Красно село, бул. „Тотлебен“ № 21 и ЗД „Бул
Инс“ АД, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Лозенец, бул. „Джаеймс Баучер“ № 87.
Третото лице „УМБАЛСМ Н. И. Пирогов“ ЕАД, гр. София,
представлявано от изпълнителния директор Валентин Димитров, чрез адв.
М.Я., е възразило срещу конституирането му в производството по настоящото
дело, като подробно е проследило състоянието на приетия по спешност на
23.08.2023 г. Г.К., направените изследвания и проведеното лечение, от което е
извело извод, че не е налице причинно-следствена връзка между лечението и
настъпилата смърт, поради което за болницата не съществува правен интерес
от встъпване в производството по делото, респективно не са налице
законовите основания за привличането й като подпомагаща страна. В
условията на евентуалност е направено оспорване на твърденията на
ответника, че смъртта на лицето Г.К. е настъпила при условията на
независимо съпричиняване от страна на медицинския персонал и служители
3
на болницата.
Третото лице ЗД „Бул Инс“ АД, гр. София, представлявано от Стоян
Проданов и Крум Крумов, чрез адв. М.Г., е изразило становище, че не е налице
правен интерес от привличането му като трето лице – помагач, тъй като не е
застраховал отговорността на лечебното заведение - „УМБАЛСМ Н. И.
Пирогов“ ЕАД, гр. София, както и поради обстоятелството, че ответникът по
делото не би могъл да упражни никакви права срещу третото лице –
застраховател, вкл. и регресни такива. На следващо място е направено
оспорване на предявените искове както по основание, така и по размер, вкл. и
на твърденията за независим каузален принос на медицинския екип при
болничното заведение, което също е конституирано като трето лице – помагач
в настоящото производство.
Смолянският окръжен съд, като взе предвид изложеното в исковата
молба, допълнителната искова молба, писмения отговор и допълнителния
писмен отговор, както и становището на страните по делото и обсъди
доказателствата в тяхната съвкупност и поотделно, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 25.06.2022 г. около 10 ч. в гр. София, на бул. „Ген. Тотлебен“ № 57,
на строителен обект в района на пл. „Руски паметник“ до трамвайно ухо
„Бъктон“ Г.М.К., извършвайки СМР заедно със своя баща М. М. К., бива
блъснат и затиснат със задна дясна гума на еднокофов багер „CASE WX120“, с
рег. № **, управляван от П.И.А., който се е движил на заден ход от МБАЛ
„Пирогов“ към бул. „Бъкстон“. От настъпилото контактно ПТП са нанесени
увреждания на Г.К., който е бил откаран от екипа на „Бърза помощ“ към
МБАЛ „Пирогов“.
Механизмът на процесния инцидент е установен с назначените в
настоящото производство автотехническа и техническа /строителна/
експертизи, както и с приложените към следствено дело № 377/2022 г. по
описа на СлО към СГП писмени документи. В заключението на вещото лице
по автотехническата експертиза е отразено, че настъпването на процесното
ПТП е станало през светлата част на денонощието, на релсов път, в процес на
реконструкция и строително-монтажни дейности, в шумна работна среда,
времето е било с нормална видимост, като скоростта на строителната машина
в момента на удара е била 8 км/ч, а пострадалият строителен работник заедно
с баща си е полагал бордюрно трасе, успоредно на трамвайните релси, като и
двамата са били с гръб към движещия се багер. Посочен е начина на
съприкосновение на багера с тялото на пешеходеца – строителната машина го
е блъснала със задната си част, в резултат на която същият е паднал и
същевременно е бил затиснат със задната дясна гума на превозното средство.
На следващо място е отразено, че водачът на багера е имал възможност да
предотврати произшествието при положение, че Г.К. се е намирал на
разстояние по-голямо от 3.48 м. от мястото на настъпване на ПТП,
респективно потърпевшият е можел да предотврати настъпването на
произшествието, ако не е бил разположен с гръб към строителната машина и е
бил на безопасно разстояние странично от траекторията на движение на
багера, като не е имало ограничаване на видимостта и на двете страни.
4
При разпита в съдебно заседание вещото лице И. Н. е посочил, че
процесният багер не е имал звукова сигнализация при движение на заден ход,
тъй като е с роторност на кабината 360 градуса, но е бил снабден с огледала и
клаксон, както и с приспособление за движение по релсов път, което е било
използвано към момента на инцидента и затова колелата му са били във
въздуха и се е получило затискане на тялото, а не размазване, както би
станало при движение на колела по земната повърхност.
В заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвено от
вещото лице Н. Щ., е посочено, че местопроизшествието е било строителна
площадка към 25.06.2022 г., като там са били извършвани строителни
дейности в технологична последователност според линеен график и
допълнителен график за разпределение на задачите на фирмите
подизпълнители в трамвайното трасе за нов период от 10.06.2022 г. до
30.06.2022 г. На следващо място е отбелязано, че „Пауър Строй Девин“ ООД е
изпълнявало видовете строителни дейности, съгласно договора и графика,
като е бил извършен инструктаж на Г.К. /на 25.06.2022 г./ и на П.А. /на
21.02.2022 г./.
По делото са представени доказателства, че пострадалият Г.К. е бил в
трудови правоотношения с „Пауър Строй Девин“ ЕООД, с ЕИК *** към
момента на инцидента. В депозираното от НОИ, ТП – Смолян Писмо с изх. №
1056-20-287#/15.11.2024 г. е удостоверено, че „Пауър Строй Девин“ ЕООД, с
ЕИК *** е подало декларация за трудова злополука относно процесния
инцидент, като с Разпореждане № 2104-20-66/02.09.2022 г., влязло в сила на
24.09.2022 г., злополуката е приета за трудова. Ищците са декларирали, че
работодателят на синът им не им е изплащал обезщетение за неимуществени
вреди вследствие настъпилия на 25.06.2022 г. инцидент.
Между страните по делото не е налице спор досежно факта, че
процесният багер „CASE WX120“, с рег. № ** е имал активна застраховка
„Гражданска отговорност“ към 25.06.2022 г. в „Застрахователно акционерно
дружество Армеец“ АД, с ЕИК ***, която е обективирана в Застрахователна
полица № BG/11/122001384614 с валидност от 20.05.2022 г. до 19.05.2023 г.
С медицинската документация и изследвания е констатирано
причиняване на тежка гръдно-коремна травма, кръвонасядане в дълбоката
мускулатура на гръдния кош в дясно, корема в дясно и десния хълбок,
счупване на дванадесето ребро в ляво, кръвонасядане на мастните капсули на
десния бъбрек, ретроперитонеален кръвоизлив, счупване на напречните
израстъци в ляво на единадесетия, дванадесетия гръдни прешлени и на първи,
втори и трети поясни прешлени, охлузвания в областта на двата хълбока,
счупване на дясната хълбочна кост, десния ацетабулум, счупване на лявата
срамна кост, отваряне на лявата кръстно-хълбочна става, масивно
кръвонасядане на меките тъкани на малкия таз. В заключението на
назначената по делото съдебно-медицинска експертиза е отразено, че
непосредствено след инцидента Г.К. е изпаднал в травматичен шок,
извършени са множество изследвания и операции, като на 16.07.2022 г. е
поставена диагноза септично състояние, което постепенно прогресира с
развитието на септичен шок и полиорганна дисфункция, постепенно
5
преминала в полиорганна недостатъчност и последваща смърт. На следващо
място е посочено, че е налице пряка причинно-следствена връзка между
процесния инцидент и получените от него травматични увреждания, както и
пряка причинно-следствена връзка между инцидента и настъпилата в резултат
на него смърт на пострадалия Г.К., като проведеното му лечение съответства
на правилата и стандартите за добра медицинска практика.
Разпитан в съдебно заседание като вещо лице д. Б. обяснява, че в
стандартите за всяка една специалност, които са приети от Министерство на
здравеопазването, са посочени стандарти за добра практика, като в случая е
било проведено много задълбочено лечение, а множеството операции са
наложени от инфекцията, причина за появата на която може да е както външна
– от околната среда, така и по кръвен път – развитието и разпространението на
бактерии и микроорганизми, които са в организма на пациента, при отслабена
имунна система. Вещото лице е категорично, че причината за смъртта е
сепсисът, който е свързан с тежката травма в гръдния кош и таза, като
независимо от преодоляването на травматичния шок, организмът е бил
отслабен и много лесно инфекцията е тръгнала.
Съгласно представеното Удостоверение за наследници изх. №
57/02.09.2022 г., издадено от Община Девин, Населено място – с. Г., Г.М.К. е
починал на 23.08.2022 г. и е оставил за свои наследници Е. А. Б. /майка/ и М.
М. К. /баща/.
Разпитаната по делото свидетелка Р. К.а, която е етърва на ищцата,
разказва за дългоочакваната поява на Г.К. в семейството на ищците и
полаганите от тях грижи. Свидетелката сочи, че Г. през цялото време е живял
със своите родители, които са били авторитет за него и са му дали добро
възпитание, като той също се е грижил за тях и им е помагал. На следващо
място свидетелката обяснява, че ищците по делото са имали само едно дете –
Г., който не е бил женен и който от 2-3 години е започнал да работи заедно с
баща си на различни пътни строежи. Свидетелката говори и за инцидента, и за
състоянието на ищците след това – обезсърчени, останали без работа,
постоянно плачещи и говорещи за починалия си син, а М. започнал да пие
всяка вечер и да вика в къщи.
Свидетелката Е. К.а, която е съпруга на племенника на ищеца,
обяснява, че живее в същата къща и е била неразделна с Г.К., който е бил
много кротко и възпитано момче. Свидетелката разказва, че ищците и синът
им са били много привързани един към друг, взаимно са се уважавали и
подкрепяли, заедно са започнали да строят къща, за да има отделен етаж за Г. и
семейството, което ще създаде. Свидетелката заявява, че ищците са били в
много тежко състояние след инцидента със сина им, не работят, нямат
желание за нищо, много често плачат, здравословното им състояние се е
влошило /често вдигат високо кръвно налягане и др./, а М. е започнал да
употребява алкохол всяка вечер.
Ищците в качеството на родители на починалия Г.К. са релевирали пред
ответното застрахователно дружество претенция с вх. № 100-616/22.02.2023 г.
за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, във връзка с
6
претърпените от тях такива от смъртта на сина им в размер на по 200 000 лв.
за всеки един от тях, което обаче не е направено и затова са заявили исковите
си претенции по съдебен ред.
При така установената фактическа обстановка Смолянският окръжен
съд намира исковите претенции за допустими – депозирани са от процесуално
правоспособни и активно легитимирани страни, които имат правен интерес от
търсената защита и са насочени срещу надлежна насрещна страна.
Възникналият правен спор не е решен със сила на пресъдено нещо и е
подведомствен на сезирания съд. Анализът на установената фактическа
обстановка налага следните правни изводи, които обуславят частичната
основателност на исковете за неимуществени вреди, а именно:
С чл. 432 от КЗ е признато в полза на пострадалото лице право на пряк
иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на прекия
причинител, като отговорността на застрахователя е функционално
обусловена и тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да бъде
ангажирана отговорността на застрахователя е необходимо към момента на
увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
възникнало от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между
прекия причинител на вредата и застрахователя. Също така пострадалият
следва да е провел рекламационното производство по чл. 380 от КЗ.
Отговорността на автомобилист може да възникне, респективно да се
осъществи покрит от задължителна застраховка риск не само когато самоходна
машина се намира на обществен път по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДвП, където
водачът е длъжен да се съобразява с правилата за движение по пътищата, но и
във всички случаи, когато застрахованата вещ се използва именно като
превозно средство на друг терен. В този смисъл е Решение № 5/24.03.2017 г.
по т. д. № 2787/2015 г., ІІ т.о., ТК на ВКС.
Няма легално определение за такъв вид ползване и това налага
преценката да включва спецификата на всеки конкретен случай в съответствие
с целта на закона, вкл. и в Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент
и на Съвета от 16 септември 2009 година относно застраховката „Гражданска
отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол
върху задължението за сключване на такава застраховка, изменена с
Директива 2021/2118 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември
2021 г., транспонирана в КЗ.
В тълкувателната практика на СЕС е изяснено, че застрахователното
покритие включва такова използване на превозното средство, което отговаря
на обичайната му транспортна функция. В решението по дело С-162/13 като
транспортна е приета маневра /движение на заден ход/ на селскостопанска
машина /трактор, теглещ ремарке/ в стопански двор.
В Решение по дело С-514/16 на СЕС е посочено, че „използване на
превозни средства“ не обхваща случая, в който селскостопански трактор е
участвал в произшествие и основната му функция към момента на настъпване
на това произшествие не е била да служи като средство за транспорт, а да
генерира, като работна машина, двигателната сила, необходима за задвижване
7
на помпата на хербицидна пръскачка. В съображения 35 и 37 е изложено, че
обхватът на понятието „използване на превозни средства“ не зависи от
характеристиките на терена, на който се използва моторното превозно
средство, следователно това понятие обхваща всяко използване на превозно
средство като средство за транспорт. Изключението, което е прието в случая
касае преценката, че тракторът, който е бил спрян на равен черен път, с
работещ двигател, за да задвижва помпата за пръскане с хербицид, не е бил
използван като средство за транспорт, а преди всичко е функционирал като
работна машина.
От друга страна в Решение по дело С-334/16 СЕС приема, че
национална правна уредба като приложимата в главното производство, която
позволява да бъдат изключени от покритието на задължителната застраховка
вредите, настъпили при управление на моторни превозни средства по пътища
и терени, които не са „пригодни за движение“, освен по онези, които, макар да
нямат такава пригодност, все пак са „широко използвани“. В този случай
става въпрос за обръщане на високопроходимо военно колесно превозно
средство по време на движението му в зона, предназначена не за колесни, а за
верижни превозни средства и причиняване на наранявания на возещия се в
него пътник. Съдът на ЕС подчертава, че понятието обхваща всяко използване
на превозно средство като средство за транспорт и в случая е прието за
безспорно, че към момента, в който се обръща и причинява наранявания на
пътника в него, обсъжданото превозно средство е използвано като средство за
транспорт.
Имайки предвид тълкуването в цитираните дела на СЕС, може да бъде
направен обоснован извод, че в настоящия случай движението на процесния
багер именно в района на строителната площадка само по себе си не обуславя
изключение от понятието застрахователно събитие. На следващо място
багерът е бил използван като средство за транспорт за извършването на своя
обичайна функция. Застраховката "Гражданска отговорност" покрива вредите
не само в случаите, при които превозното средство се използва за
придвижване, но и в случаите, когато същото се използва съобразно друга
своя обичайна функция.
Обстоятелството, че към момента на инцидента багерът се е
привдижвал по релсовия път не променя нито начина на използването му
/като средство за транспорт/, нито вида му /моторно превозно средство/. Той
не се превръща в релсово превозно средство, което е извън обхвата на
задължителната застраховка "Гражданска отговорност", по аргумент на чл.
481 от КЗ, тъй като е превозно средство за движение по суша, задвижвано със
собствен двигател. Следва да бъде отчетено и обстоятелството, че процесният
багер чрез допълнителната приставка се е движил по трамвайните линии към
момента на инцидента, а в цитираната норма от КЗ трамваите изрично са
посочени като вид МПС, за което се изисква задължителната застраховка
"Гражданска отговорност".
Предвид гореизложените съображение поддържананото от ответника
възражение за липса на материално-правна легитимация, тъй като
настъпилото събитие не е покрит риск по задължителната застраховка
8
"Гражданска отговорност", доколкото същото не е било настъпило при
движение на багера и използването му като средство за транспорт, а като
строителна машина, придвижваща се по релсов път, се явява неоснователно.
Следователно злополуката следва да бъде квалифицирана като
резултат от ползване на МПС, при което са нарушени правилата за движение в
чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 40 от ЗДвП. Посочените правила са нарушени от дееца,
при проявена непредпазливост доколкото същият като водач на превозното
средство /багера/ при маневра на заден ход е следвало да държи сметка за
наличието на препятствията по планираната траекторията на движението и
намиращи се в близост до тях физически лица. Затова притискането на тялото
на работника на строителната площадка като резултат от прякото въздействие
на гумите на придвижващия се назад багер е вследствие на транспортно
произшествие с превозно средство, а не само трудова злополука. Това
опровергава и твърдението на ответната страна за наличие на случайно
събитие. В тази връзка и настъпилите вреди следва да се третират като покрит
риск по задължителната застраховка на автомобилист.
Имуществената отговорност на работодателя по чл. 200 от КТ и
признаването на даден инцидент за трудова злополука не води до изключване
на отговорността по чл. 432 от КЗ. Единствената връзка касае обезщетенията,
получени от непозволено увреждане при условия на трудова злополука, които
подлежат на приспадане в производствата по чл. 432 от КЗ. В този смисъл е
константната практика на ВКС – Решение № 116/03.07.2017 г. по т. д. №
1921/2016 г., І т. о., ТК и др.
В настоящия случай инцидентът от 25.06.2022 г. е признат за трудова
злополука и доказателства за платено обезщетение, във връзка с тази
злополука не са представени по делото, дори напротив – депозирана е
декларация от ищците, подписана при отговорност по чл. 313 от НК за
неверени данни, че не са предявявали претенции на основание чл. 200 от КТ и
не им е изплащано обезщетение за неимуществени вреди, поради смъртта на
сина им.
На следващо място е необходимо наличието на всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди, а именно: деяние /действие или
бездействие/, противоправност на деянието, вреда, вкл. вид и размер,
причинна връзка между деянието и вредата, както и вина. За ангажиране
отговорността на застрахователя по сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на водач на МПС за вреди, причинени на трето
лице извън автомобила е необходимо ищецът да установи, че причинените му
вреди, чието обезщетяване претендира, са пряк резултат от противоправното
поведение на застрахованото лице.
Установен по делото, а и безспорен между страните е факта, че към
датата на процесния инцидент ответникът е имал качеството на застраховател
по застраховка „Гражданска отговорност“ на делинквента. Установено е също
така и че съгласно изискванията на чл. 380 от КЗ, ищците са заявили
9
извънсъдебна претенция пред застрахователя, който не им е заплатил никакво
обезщетение.
На 25.06.2022 г. около 10 ч. в гр. София, на бул. „Ген. Тотлебен“ № 57,
на строителен обект в района на пл. „Руски паметник“ до трамвайно ухо
„Бъктон“ Г.М.К. е бил блъснат и затиснат със задна дясна гума на еднокофов
багер „CASE WX120“, с рег. № **, управляван от П.И.А., при движение на
заден ход в нарушение на правилата за движение по чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 40 от
ЗДвП, което деяние /действие/ се явява противоправно.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства категорично
се установява смъртта на Г.М.К., причинена от злополучния инцидент,
претърпените болки и страдания от неговите родители, както и наличието на
причинна връзка между тях и деянието. Причинната връзка представлява
зависимост, при която деянието е предпоставка за настъпването на вредата, а
тя е следствие на конкретното действие или бездействие на делинквента. В
настоящия случай процесният инцидент е обусловил травматичните
увреждания, които впоследствие са довели до настъпването на смъртта на
Г.М.К., като е налице пряка причинно-следствена връзка между инцидента,
получените от него травматични увреждания и настъпилата в резултат на него
смърт на пострадалия, в какъвто смисъл са изводите на вещото лице по
назначената съдебно-медицинска експертиза. Тази причинно-следствена
връзка не се опровергава и от проведеното в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“
ЕАД, гр. София лечение, което според вещото лице съответства на правилата
и стандартите за добра медицинска практика.
Ищците по делото са родители на починалия Г.К. и попадат в кръга на
лицата, имащи право на обезщетение, съгласно Тълкувателно решение от
21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС.
За особено близката връзка, взаимна обич, морална подкрепа, духовна
и емоционална близост между ищците и починалия Г.К. сочат показанията на
разпитаните по делото свидетели. Те разказват за конкретни житейски
обстоятелства, които обуславят по-силна връзка, освен формалното родство и
произтичащите от него близки отношения. Ищците са отглеждали своя
единствен син с обич, радост и надежда да се устрои добре в живота,
изградили са пълноценна връзка с детето си, основана на доверие и
разбирателство. Внезапната му загуба е преобърнала живота им и ги е
изправила пред огромна психологическа трудност, с която не могат да се
справят и примирят. Свидетелските показания категорично сочат на извод за
изключителна тежест на преживяното от М. К. и Е. Б., които са останали без
работа, обезсърчени и често плачещи, с влошено здравословно състояние и
без желание за каквото и да било. Съдът кредитира показанията на
разпитаните свидетели, които макар и да се намират в близки родствени
връзки с ищците, са възприели непосредствено промяната на последните,
настъпила след злополуката.
В чл. 52 от ЗЗД е предвидено, че обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно задължителните за
съдилищата указания, дадени в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС,
10
понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка
на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, които трябва да се
вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. За да се
реализира справедливо възмездяване на претърпени от загубата на
пострадалия болки и страдания, е необходимо да се отчете действителния
размер на моралните вреди, с оглед характера и тежестта на уврежданията,
степента, интензитета и продължителността на болките и страданията, както и
икономическата конюнктура в страната, вкл. общественото възприемане на
критерия за „справедливост“ към съответния момент.
Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с
починалия и действително претърпени от смъртта му вреди, които в
настоящия случай са налице. От събраните по делото доказателства се
установяват както идентични, така и различни обстоятелства спрямо двамата
ищци, които обаче не обуславят различни размери на дължимите обезщетения.
Изключително трудно е да се намери паричен еквивалент на болката и
мъката на родител от загубата на своето дете. При определянето на
справедливо обезщетение следва да бъде отчетено обстоятелството, че
ищците са изгубили своя син във възраст, когато са очаквали той да поеме
своя самостоятелен път, да има добра работа и свое семейство, както и да
бъде тяхна бъдеща опора. Също така следва да бъдат взети предвид
обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на
инцидента, ниската устойчивост на стрес и ограничената възможност за
адаптация и на двамата ищци, категоричната и трайна промяна в
психологическото и емоционалното им състояние, социалната изолация и
затваряне в себе си, загубата на единствения син, с който са живели в едно
общо домакинство и ограничената възможност да имат друго дете.
След анализ и на съдебната практика на ВКС по приложението на чл.
52 от ЗЗД при предявен иск по чл. 432 от КЗ за аналогични казуси и по време,
близко до това по настоящото дело, съдът намира, че в случая доколкото може
да се направи паричен еквивалент на базата на справедлив баланс и
пропорционалност, обезщетение в размер на по 150 000 лв. за всеки един от
ищците се явява справедливо и следва да бъде присъдено.
В разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е предвидена възможност за
намаляване на обезщетението за вреди от деликт, което е обусловено от
наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и
произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на закона,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действал виновно. В този смисъл е и задължителната
съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.
Релевираното от ответника при условията на евентуалност възражение
за съпричиняване от страна на пострадалия следва да бъде разгледано.
Същото се явява неоснователно и недоказано, тъй като нито с гласни, нито с
писмени доказателства и доказателствени средства са установени твърдените
от застрахователното дружество факти, че Г.К. се е намирал на място на
11
строителната площадка, на което не е следвало да бъде, не е осъществявал
възложени му от работодателя дейности и е допуснал нарушения на трудовата
дисциплина. В заключението на вещото лице Н. Щ. изрично е отбелязано, че
строителните дейности, които са се извършвали на датата и мястото на
произшествието са следвали технологичната последователност, залегнала в
линейния график, вкл. полагане на бордюрите, обрамчващи трамвайното
трасе, както и че с изрична заповед на работодателя 25.06.2022 г. е определен
за работен ден за конкретно посочени лица, вкл. и за Г.К.., на който е бил
направен и ежедневен инструктаж. При извършването на строителните работи
пострадалият Г.К. не е имал възможност да забележи идващия към него багер,
тъй като е бил обърнат с гръб, като неговият баща – ищец в настоящото
производство също не е видял идващата строителна машина. Вещото лице И.
Н. изрично подчертава, че пострадалият би имал възможност да предотврати
инцидента, ако не е бил разположен с гръб към строителната машина и е бил
на безопасно разстояние странично от траекторията на движение на багера.
Заявеното от ответното дружество при условията на евентуалност
възражение, че смъртта е настъпила при условията на независимо
съпричиняване от страна на медицинския персонал на лечебното заведение, в
което пострадалият е бил приет, също следва да бъде разгледано. И това
възражение се явява неоснователно и недоказано, тъй като вещото лице д. Б. и
в заключението си, и при разпита в съдебно заседание заявява, че проведеното
лечение съответства на правилата и стандартите за добра медицинска
практика, както и че положените медицински грижи говорят за добро
отношение към пациента, заинтересовано и много задълбочено лечение.
При съвкупната преценка и изложения по-горе анализ на
доказателствата може да се направи обоснован извод, че ответното
застрахователно дружество следва да бъде осъдено на основание чл. 432 от
КЗ, във връзка с чл. 429, ал. 3 от КЗ да заплати на всеки един от ищците
сумата в размер на по 150 000 лв. /сто и петдесет хиляди лева/,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени по повод
смъртта на сина им Г.М.К., починал на 23.08.2022 г. в резултат на ПТП
настъпило на 25.06.2022 г. около 10 ч. в гр. София, на бул. „Ген. Тотлебен“ №
57, на строителен обект в района на пл. „Руски паметник“ до трамвайно ухо
„Бъктон“, причинено от П.И.А. при управление на еднокофов багер „CASE
WX120“, с рег. № **, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ в ответното дружество, съгласно Застрахователна полица №
BG/11/122001384614 с валидност от 20.05.2022 г. до 19.05.2023 г., ведно със
законната лихва върху главниците, считано от 22.02.2023 г. до окончателното
им изплащане. Исковете в частите за разликата над присъдените по 150 000
лв. /сто и петдесет хиляди лева/ за всеки един от ищците до претендираните
по 200 000 лв. /двеста хиляди лева/ за всеки един от тях, ведно със законната
лихва върху тези части, считано от 22.02.2023 г. до окончателното им
изплащане, се явяват неоснователни и недоказани, поради което следва да
бъдат отхвърлени в тези части.
Предвид частичната основателност на главния иск, акцесорната
претенция за присъждане на законна лихва върху обезщетението също се
12
явява основателна. Съгласно изричната разпоредба на чл. 429, ал. 3 от КЗ,
началният момент на забавата за застрахователя е по-ранната от двете дати на
уведомяването му за настъпването на застрахователното събитие - от самия
застрахован по реда на чл. 460, ал. 1, т. 2 от КЗ или от увреденото лице (в т. ч.
и чрез предявяване на застрахователна претенция). В конкретния случай
ищците са представени доказателства досежно датата на уведомяването на
застрахователя – Молба с вх. № 100-616/22.02.2023 г.
От друга страна, в хода на делото нито е твърдяно, нито е установено с
надлежни доказателства, че в предходен момент застрахователят е бил
уведомен от самия деликвент по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ за
настъпилото застрахователно събитие. Затова именно датата 22.02.2023 г.
следва да бъде приета за дата на уведомяване по смисъла на чл. 429, ал. 3 от
КЗ, респективно за датата, от която за ответника настъпва задължението за
плащане и на лихви за забава.
На основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и с оглед изхода на
делото, както и направеното искане застрахователното дружество следва да
заплати на адв. Р.М. адвокатско възнаграждение в размер на 9 600 лв. /девет
хиляди и шестотин лева/ с ДДС.
Съдът на ЕС е извел задължение за националния съд да гарантира
пълното действие на нормите на правото на ЕС, като при необходимост, по
собствена инициатива остави неприложена всяка разпоредба на националното
законодателство, дори последваща, която им противоречи, без да е
необходимо да изисква или да изчаква отмяната на такава разпоредба по
законодателен или друг конституционен ред – в този смисъл Решение от
09.03.1978 г. по дело № 106/1977 на Съда на ЕО. С Решение от 23.11.2017 г. по
съединени дела С-427/16 и С-428/16 Съдът на ЕС е тълкувал чл. 101, § 1от
ДФЕС, във връзка с чл. 4, § 3 от ДФЕС в смисъл, че национална правна уредба
като тази по чл. 36, ал. 2 от ЗА и чл. 78, ал. 5 от ГПК, съгласно която, от една
страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в
по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от
професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет
/България/, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи
конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл. 101, § 1от
ДФЕС. Прието е, че националната юрисдикция следва да провери дали с оглед
на конкретните условия за прилагането такава правна уредба действително
отговаря на легитимни цели и дали така наложените ограничения се свеждат
до това, което е необходимо, за да се осигури изпълнението на тези легитимни
цели. Съгласно даденото в Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22
тълкуване, при произнасянето си за дължимите разноски за адвокатско
възнаграждение националният съд не е обвързан от размерите, установени в
Наредба № 1 на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. С оглед предимството на първичното
общностно право – чл. 101, § 1от ДФЕС пред националното ни
законодателство, разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗА в частта й, предвиждаща
минимален размер, определен от Висшия адвокатски съвет, под който
13
адвокатско възнаграждение не може да бъде определено, не следва да бъде
прилагана във всички случаи. По всяко дело, по което следва да се определи
такова, националният съд е длъжен да извърши преценка на правната и
фактическа сложност на делото, без да бъде ограничаван от определения в
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. минимален размер, включително и от
разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от същата наредба, предвиждаща определяне на
адвокатско възнаграждение за всеки иск поотделно. Единственото
ограничение тук е свързано с преследваната от наредбата цел, а именно: да се
гарантира, че високоотговорният труд на адвоката няма да бъде подценен и
поставен в зависимост единствено от пазарни механизми, което би имало за
свой отрицателен резултат влошаване качеството на предоставяните правни
услуги и ограничаване достъпа до квалифицирана правна помощ.
При определяне на подлежащите на възстановяване разноски следва да
бъде гарантиран разумният им характер, тяхната пропорционалност и
справедливост. Критерии за тази преценка са предмета на спора, обемът и
сложността на извършената работа, цената на положения адвокатски труд,
както и действителната фактическата и правна сложност на делото.
В конкретния случай материалният интерес по делото е сравнително
висок /общо 400 000 лв./, но то не се отличава с особена правна и фактическа
сложност, тъй като се касае за спор, по който вече има установена константна
съдебна практика, вкл. и досежно размера на обезщетението за
неимуществени вреди. Независимо, че ищците са двама, инцидентът, от който
претендират обезщетение и доказателствения материал, който го установява е
един и същ. Производството по делото е протекло в разумни срокове и без
процесуални усложнения. Процесуалният представител на ищците е изготвил
исковата молба, допълнителната искова молба, становища по хода на делото и
се е явил в три от проведените общо четири открити съдебни заседания. За
сравнение възнагражденията на вещите лица по назначените в производството
съдебни експертизи са в размер на общо 2 300 лв., касаещи общо 78.8 часа.
При това положение съдът намира, че делото не се характеризира с
особено значителна фактическа и правна сложност, дълга продължителност
или многобройни съдебни заседания, или съществени усилия във връзка с
осъщественото процесуално представителство, поради което посоченият в
Наредба № 1/2004 г. минимум не отговаря на целите и критериите за
прилагането му в конкретния случай. Настоящият съдебен състав счита, че
сумата в размер на 10 000 лв. /десет хиляди лева/, респективно 12 000 лв.
/дванадесет хиляди лева/ с ДДС представлява разумни, пропорционални и
справедливи разноски за адвокатско възнаграждение, които следва да бъдат
възложени в тежест на ответника по настоящото дело, т. е. същият следва да
ги заплати на адв. Р.М..
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
застрахователното дружество следва да заплати по сметката на ОС – Смолян
сумата от 12 000 лв. /дванадесет хиляди лева/, представляваща съответната
държавна такса.
Водим от горното, Смолянският окръжен съд
14
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, ул.
„Стефан Караджа“ № 2 да заплати на М. М. К., с ЕГН ********** и Е. А. Б., с
ЕГН **********, и двамата с адрес: ********** на основание чл. 432 от КЗ,
във връзка с чл. 429, ал. 3 от КЗ на всеки един от ищците сумата в размер на
по 150 000 лв. /сто и петдесет хиляди лева/, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени по повод смъртта на сина им Г.М.К.,
починал на 23.08.2022 г. в резултат на ПТП настъпило на 25.06.2022 г. около
10 ч. в гр. София, на бул. „Ген. Тотлебен“ № 57, на строителен обект в района
на пл. „Руски паметник“ до трамвайно ухо „Бъктон“, причинено от П.И.А. при
управление на еднокофов багер „CASE WX120“, с рег. № **, застрахован по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество,
съгласно Застрахователна полица № BG/11/122001384614, с валидност от
20.05.2022 г. до 19.05.2023 г., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от 22.02.2023 г. до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
исковете в частите за разликата над присъдените по 150 000 лв. /сто и петдесет
хиляди лева/ за всеки един от ищците до претендираните по 200 000 лв.
/двеста хиляди лева/ за всеки един от тях, ведно със законната лихва върху
тези части, считано от 22.02.2023 г. до окончателното им изплащане, като
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, ул.
„Стефан Караджа“ № 2 да заплати на адв. Р.М. адвокатско възнаграждение в
размер на 12 000 лв. /дванадесет хиляди лева/ с ДДС.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, ул.
„Стефан Караджа“ № 2 да заплати по сметката на ОС – Смолян сумата от 12
000 лв. /дванадесет хиляди лева/, представляваща съответната държавна
такса.
Решението е постановено при участието на „Университетска
многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина Н. И.
Пирогов“ ЕАД, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район Красно село, бул. „Тотлебен“ № 21 и на ЗД „Бул Инс“ АД, с ЕИК **, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, бул. „Джаеймс
Баучер“ № 87, конституирани като трети лица – помагачи на страната на
ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Смолян: _______________________
15