РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 28.09.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ
състав, в
публично заседание на двадесет и осми август през две хиляди и осемнадесета
година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при
секретаря Лилия Димитрова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 5557 по описа за 2017 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод на предявени от „А.з.к.н.п.з.” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:*** представлявано от Р. А., чрез
процесуалния представител адв. В. Й., срещу Н.А.Р. ЕГН **********,*** кумулативно обективно съединени искове с
правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.240, ал.1 и ал.2, чл.86 ЗЗД, вр. чл.79 ЗЗД, чл.92 ЗЗД да бъде прието
за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца следните суми: сума в размер на 200,00 лева, представляваща дължима
главница, договорна лихва в размер на 6,72 лева за периода от 10.06.2016 г. до
10.06.2016 г, неустойка за неизпълнение на задължение в размер на 66,28 лева,
разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер на
130,00 лева, лихва за забава върху непогасената главница в размер на 16,46 лева
за периода от 10.06.2016 г. /датата на последната погасителна вноска на
паричния заем/ до 26.04.2017 г. /датата на подаване на заявлението/, както и
законна лихва върху главницата, считано от депозираното на заявлението по
чл.410 ГПК в съда до окончателното изплащане на вземането, ведно със сторените
в заповедното производство разноски.
Твърди се в исковата молба,
че ищецът е подал заявление по реда на чл.410 ГПК за
издаване на заповед за изпълнение, като срещу издадената такава било подадено
възражение, в тази връзка у ищеца се породил правният
интерес да предяви настоящия иск. Излага, че основанието, въз основа, на което
са поискали да бъде издадена заповед за изпълнение е подписан Договор за
паричен заем с № 5275156 от 11.05.2016г, между „Вива Кредит“ ООД като кредитор
и Н.А.Р. като кредитополучател, сключен при спазване на разпоредбите на Закона
за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Твърди се, че договарянето
между страните е осъществено чрез средства за комуникация от разстояние
/електронна поща, уеб-сайт/, като договора за заем е сключен във формата на
електронен документ и отношението е реализирано при спазване на изискванията на
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните
услуги и платежните системи, Закона за задълженията и договорите и Закона за
електронния документ и електронния подпис, както и Закона за електронната
търговия. Твърди се, че конкретните действия по отпускане на заема са описани в
Общите условия приложими към договора за предоставяне на финансова услуга
от разстояние. Сочи се, че подписвайки
договора за заем, Заемателят удостоверява, че е запознат предварително от
Заемодателя с преддоговорната информация, предоставена под формата на
Стандартен Европейски формуляр и Общи условия, приложими към договор за паричен
заем, който има за предмет предоставяне на финансови услуги от разстояние.
Твърди се, че съгласно сключения договор за заем, Заемодателят се е задължил да
предостави на ответника паричен заем в размер на 200 лв., който се усвоил по
начин, посочен в процесния договор, З а заемателят се е задължил да го ползва и
върне съгласно условията на сключения договор. Твърди се, че Н.А.Р. е усвоила
сума в общ размер на 200 лв., като дължимата към настоящия момент главница е в
размер на 200 лв. Излага се, че е сключен Рамков договор за прехвърляне на
парични задължения /цесия/ от 0.12.2016 г. на основание чл.99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 29.03.2017 г.
между „Вива Кредит“ ООД и „А.з.к.н.п.з.“ ООД, ЕИК *********, по силата на който
вземането срещу длъжника е прехвърлено в полза н. „А.з.к.н.п.з.” ООД изцяло с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Твърди се, че за
ползването на предоставената заемна сума по сключения Договор за паричен заем №
5275156 от 11.05.2016 г. между страните, ответникът дължи договорна лихва, в
размер посочен в договора – 6,72 лв. за периода от 10.06.2016 г. – първа неплатена погасителна вноска до
10.06.2016 г. – последна погасителна вноска датата на настъпване на падежа на
договора. Сочи се, че ответникът се е задължил в 3-дневен срок от усвояване на
сумата по този договор да предостави на Кредитора едно от обезпеченията,
посочени изчерпателно в договора, като се е съгласил, че в случай на
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, дължи неустойка в
размер на 66,28 лв., която е дължима на падежната дата на всяка от погасителните
вноски. Твърди се, че претендираната неустойка представлява такава за
неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, а не
мораторна неустойка за забава и се начислява 3 дни от датата на сключения между
страните договор при неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение и следователно неустойката за неизпълнение се начислява еднократно
в момента на допускане на неизпълнението и за същата не е налице период за
начисляването й. Сочи се, че дължимата към датата на подаване на заявлението
неустойка за неизпълнение на задължение е в размер на 66,28 лв. Твърди се, че
Разпоредбите на договора предвиждат, че кредитополучателят се е запознал с
Тарифа на Вива кредит ООД, в която е посочено, че при забава на плащане на
погасителна вноска, ответникът дължи на Кредитора определени суми,
представляващи направени разходи за провеждане на телефонни разговори,
изпращане на писма, покани и електронни съобщения за събиране на просрочено
вземане, както и разходи за събиране на просрочените вземания, включващи ангажиране дейността на
лице/служител, което осъществява и администрира дейността по събиране на
вземането и в настоящия случай Н.А.Р. дължи разходи и такси за извънсъдебно
събиране на просроченото задължение в размер на 130 лв. Твърди се, че
ответникът е трябвало да изплати целия заем на 10.06.2016 г. – последната
падежна дата, като от тогава до подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и на настоящата ИМ, сроковете
по всички падежи на тези остатъчни вноски са отдавна изтекли, а ответникът по
делото продължил виновно да не изпълнява задълженията си, поради което той
дължи и обезщетение за забава върху непогасената главница, в размер на 16,46
лв. от 10.06.2016 г. – дата на последна вноска до датата на подаване на
заявлението – 26.04.2017 г. Сочи се, че Н.А.Р. дължи и законна лихва върху
главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
дължимите суми, както и съдебни разноски и възнаграждение за процесуално
представителство на основание чл.78, ал.8 от ГПК в общ размер 350 лв., от които
– 50 лв. по чл.13, т.2 от НЗПП за подготовка на документи за завеждане на дело
и 300 лв. по чл.25 от НЗПП. Поради изложеното молят съда да уважи предявения
иск.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на ищеца моли
съда да уважи предявения иск. Претендира присъждането на разноски.
В рамките на
предоставения му срок по чл. 131 от ГПК,
особеният представител на ответник Н.А.Р. е депозирал отговор на
исковата молба. Счита, че предявеният иск е допустим и
частично основателен, поради следното: излага, че предявеният иск е изготвен
при спазване разпоредбите на закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние /ЗПФУР/ въз основа на подписан договор за паричен заем № 5275156 от
11.05.2016 г. между „Вива Кредит“ ООД като заемодател и Н.А. като заемател.
Твърди, че съгласно сключения договор за заем, заемодателят се е задължил да
предостави на ответника паричен заем в размер на 200 лв., който да се усвоява,
ползва и се върне, съгласно условията на сключения договор. Сочи, че за
ползването на предоставения й паричен заем с договор № 5275156 от 11.05.2016 г.
тя дължи договорна лихва от първа неплатена погасителна вноска /10.06.2016 г./
до последна погасителна вноска – датата на падежа на договора. Твърди, че се е
задължила в 3-дневен срок от усвояване на сумата, в случай, че не представи
договореното обезпечение, дължи неустойка в размер на 66,28 лв. на падежната дата
на всяка от погасителните вноски. Твърди, че е трябвало да изплати целият заем
на 10.06.2016 г., като сроковете на всички падежи са отдавна изтекли, като
ищецът е прибягнал до извънсъдебно събиране на задълженията, които са в размер
на 130 лв. Твърди, че не е съгласен с начислените съдебни разноски и
възнаграждения за процесуално представителство на осн.чл.78, ал.8 от ГПК в общ
размер на 350 лв.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
От приложеното по делото ч.гр.д.№ 3110/2017 г. по описа
на ПлРС е видно, че е издадена на основание чл.410 от ГПК заповед за изпълнение
№1991/04.05.2017 г., с която е разпоредено на ответника да заплати на кредитора – ищец по настоящето дело обща сума в размер на 419,46 лева и разноски в размер на 75,00 лева, срещу
която заповед ответникът е възразил в законоустановения срок, че не дължи
същата.
Видно е от приложения по делото Договор за паричен заем с № 5275156 /11.05.2016 г., сключен между „Вива кредит“ ООД и ответника по делото 26.04.2016г., че ищецът е предоставил на
ответника сумата от 200 лева срещу задължението последният да върне същата,
ведно с дотоговеранта лихва. Установява се
според обективираното в чл.3 от договора, че ответникът е следвало да върне предоставената му в заем сума в 30 дневен срок,
започващ да тече от датат на получаване на сумата. В договора страните са уговорили фиксиран годишен лихвен процент по заема в размер на 40,30% и общ размер на всички плащания 206,72лв.
Установява се от приложения
препис на Рамков договор за цесия от 01.12.2016г. и
препис-извлечение
от Приложение №1 към него от 01.12.2016г., че заемодателят е прехвърлил на ищеца „А.з.к.н.п.з.” ООД вземанията, произтичащи
от процесния договор за заем. Представено е и писмено
потвърждение от цедента за извършената цесия.
От представения препис на
пълномощно, изходящо от „ВИВА КРЕДИТ“ ООД-София,
чрез управителя се установява, че дружеството е
упълномощило цесионера „А.з.к.н.п.з.” ООД да уведоми от името на цедента всички длъжници по
всички вземания, които са били цедирани
по силата на сключения договор за цесия от 01.12.2016г.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да
докаже учреденото по
негова инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в
негова полза Заповед за изпълнение; депозирано от длъжника възражение и
спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; качеството си на кредитор спрямо
ответника; наличието на валидно облигационно отношение между ответника и “Вива
Кредит“ ООД, предоставяне на дължимите по договора услуги, валиден договор за
прехвърляне на вземането на ищеца, надлежно уведомяване на ответника за
настъпилото прехвърляне, валиден договор за прехвърляне на вземането на ищеца,
надлежно уведомяване на ответника за настъпилото прехвърляне, както и че
задължението по договора е станало изискуемо, както и размерът на задължението
- главница и лихви.
Съответно в тежест на ответника по делото е да установи
всички положителни правоизключващи и
правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си
правни последици, вкл., че е заплатил сумите.
Не се спори по делото, че в полза на ищеца е издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми. Установява се от приетите по
делото доказателства, че срещу издадената заповед в срок е постъпило възражение
от длъжника и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения
преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда
правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата
допустимост.
Ищецът основава претенцията си въз основа вземане на праводателя си по
сключения между ответника и него договор за
заем. Направеното от ответника оспорване на вземането в заповедното производство, поражда процесуално
задължение на ищеца да докаже правата на праводателя си спрямо него.
Въз основа на
представените доказателства по делото съдът приема, че извършената цесия е
породила правно действие спрямо ответника в процеса. Безспорно по делото е, че
на 01.12.2016 год. е бил сключен договор за прехвърляне на вземания /цесия/, по
силата на който цедентът „Вива Кредит“ ООД е продал на цесионера „Атенция за
контрол на просрочени задължения“ ООД вземанията, индивидуализирани в
приложение към договора, сред които е и вземането срещу ответника. Предвид
характера на заповедното производство,
може да се приеме, че уведомлението за извършената цесия е било връчено на
длъжника с исковата молба и останалите приложения към нея. Със сключването на
договора за цесия, т.е. с постигане на съгласие, вземането преминава от
цедента(неговия носител към същия момент) върху цесионера (приобретателя на
вземането). С постигане на съгласието цесионерът придобива вземането в
състоянието, в което то се е намирало към същия момент, заедно с акцесорните му
права - по аргумент на чл. 99 ал.4 от ЗЗД. В чл.99 ал.3, ал.4 от ЗЗД е
регламентирано, че предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника
прехвърлянето, което има действие спрямо третите лица и длъжника от деня,
когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор, но неуведомяването
на длъжника не води до недействителност на прехвърлянето. Само това уведомяване
би създало достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му
кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т.е.
изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл.75 ал.1 от ЗЗД.
Законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде
извършено уведомяването и тъй като цесионерът действа като пълномощник на
цедента - налице е изрично овластяване на цесионера да уведоми длъжника за
извършеното прехвърляне, чрез пълномощно/прието като доказателство по делото/ -
в случая препис от уведомителното писмо е връчен на ответника, заедно с препис
от исковата молба, поради което съдът намира, че цесията е съобщена /Решение
№123/24.06.2009г. по т.дело №12/2009 - ІІт.о. ВКС, постановено по реда на чл.
290 от ГПК и др/. В този смисъл изходящото от цедента уведомление, приложено
към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява
надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99 ал.3 прeдл.1-во от ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99
ал.4 от ЗЗД. Освен това длъжникът може да възразява успешно за липса на
уведомяване само ако едновременно с това, твърди, че вече е изпълнил на стария
кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомяването,
доколкото уведомяването по чл. 99 ал.4 от ЗЗД има това значение, че стабилизира
правата в лицето на цесионера и не може да бъде изпълнено валидно другиму. В
случая ответницата не твърди да е извършила плащане на прехвърлената с цесията
сума, поради което ищецът се явява носител на процесното вземане. Поради това,
съдът счита, че е налице надлежно уведомяване на ответника за извършеното
прехвърляне на вземането и спрямо него цесията е породила действие.
Ответницата по
делото доколкото е депозирала възражение
по реда на чл.414 ГПК оспорва процесната сума. Съдът като взе предвид
представените по делото доказателства приема, че ответницата е била страна по
договора за заем и за нея е възникнало задължението да върне сумата в срока,
договорен между страните, ведно с дължимата лихва. В чл.5
от договора страните са се договорили, че ако заемателят не изпълни
задължението си по договора, заемодателят има право да предприеме всикчи
позволени действия по закон за събиране на своето вземане. По делото не са представени
доказателства ответницата
да е изпълнила задължението си по за
заплащане на процесните суми.
С оглед на представените по делото
доказателства съдът намира, че към датата на подаване
на заявлението по чл.410 ГПК и съответно датата на подаване на исковата молба,
с която е предявен установителният иск по чл.422, ал.1 ГПК за ответника е
съществувало задължение към ищеца за заплащане на процесните суми, поради което
предявения иск с правно основание чл.422 вр
вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.92 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД следва да бъде уважен.
Съобразно
изхода на спора, отправеното искане в петитума на исковата молба за произнасяне
по направените по делото разноски и съгласно задължителните указания, дадени с
т.12 на ТР 4/2013 г., ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сторените в заповедното производство разноски в размер от 75.00 лв.
За исковото производство, в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 300,00 лв., от
които 200,00 лв. заплатени държавни такси, и 100 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
По изложените съображения
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н.А.Р. ЕГН **********,*** дължи н. „А.з.к.н.п.з.”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** представлявано от Р. А., сума в общ размер на 419,46 лева / четиристотин и деветнадесет лева и четиридесет и шест стоники/, от които
сума в размер на 200,00 лева, представляваща дължима главница, договорна лихва
в размер на 6,72 лева за периода от 10.06.2016 г. до 10.06.2016 г, неустойка за
неизпълнение на задължение в размер на 66,28 лева, разходи и такси за
извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер на 130,00 лева, лихва
за забава върху непогасената главница в размер на 16,46 лева за периода от
10.06.2016 г. /датата на последната погасителна вноска на паричния заем/ до
26.04.2017 г. /датата на подаване на заявлението/, както и законна лихва върху
главницата, считано от депозираното на заявлението по чл.410 ГПК в съда до
окончателното изплащане на вземането, на основание
чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1,
вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Н.А.Р. ЕГН **********,*** да заплати н. „А.з.к.н.п.з.” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:*** представлявано от Р. А., сумата
от 75.00 лв. /седемдесет и пет лева /,
представляваща сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 3110 по описа за
2017 г. на Плевенски районен съд, разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Н.А.Р. ЕГН **********,*** да заплати н. „А.з.к.н.п.з.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:*** представлявано от Р. А., сумата от 300,00 лв. /триста лева /, представляваща сторени в исковото
производство разноски, на осн. чл.78,
ал.1 ГПК.
Решението може да се обжалва чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: