Р
Е Ш Е Н И Е № 260126
гр.
Пловдив, 18.12.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, IІ
търговски състав, в открито заседание на единадесети декември през две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР
СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ
БРУСЕВА
РАДКА ЧОЛАКОВА
при секретаря КАТЯ
МИТЕВА като разгледа докладваното от съдия Емилия Брусева въззивно търг. дело №
627 по описа за 2020 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила
е въззивна жалба от Д.Ц.Е. ЕГН ********** *** и В.Ц.Е. ЕГН ********** ***, и
двамата представлявани от адв. Я.Я. с адрес: *** против Решение №11 от
17.01.2020г., постановено по т.д. №34/2019г. по описа на Окръжен съд – П. в частта, с която са отхвърлени
предявените поотделно от всеки един от жалбоподателите против ЗАД „А.“ – гр. С.,
ул. „С. К.“ №2, ЕИК .. искове за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди, представляващи претърпени от всеки
от ищците болки и
страдания от смъртта на тяхната майка С. Д. Е., настъпила на 25.07.2017г. в
резултат на ПТП след като автобус марка „М.“, модел . с ДКН .., управляван от К. Б. Б. с ЕГН ********** с предната си част е блъснал С. Е., докато последната е пресичала бул. „Х. Б.“ в гр. П. по специално обозначена за целта пешеходна пътека
за разликата
на 120 000 лева до пълния претендиран размер от 150 000 лева, ведно със законна лихва
считано от 25.01.2019г. - датата на която
е отправен отказ от застрахователя за изплащане на обезщетение до окончателното
изплащане на сумата.
По
съображения, развити в жалбата, се иска решението да бъде отменено в посочената
обжалвана част и по същество – постановено друго, с което претенциите бъдат
уважени в пълните им предявени размери като се твърди, че единствено
обезщетения в подобни размери биха обезщетили справедливо търпените вреди.
Постъпила
е въззивна жалба от ЗАД „А.“ – гр. С., ул. „С.К.“ №2, ЕИК ....– чрез пълномощника
на дружеството юрисконсулт Й. против Решение №11 от 17.01.2020г., постановено
по т.д. №34/2019г. по описа на Окръжен съд – П. в частта, с която е осъдено ЗАД „А.“ – гр. С., ул. „С.К.“ №2, ЕИК ....да
заплати на всеки един от ищците Д.Ц.Е. ЕГН ********** *** и В.Ц.Е. ЕГН **********
*** суми над 80 000 лева до присъдения размер от 120 000 лева,
представляващи обезщетения за неимуществени вреди, представляващи претърпени от всеки
от ищците болки и
страдания от смъртта на тяхната майка С. Д. Е., настъпила на 25.07.2017г. в
резултат на ПТП след като автобус марка „М.“, модел .. с ДКН ..., управляван от К.Б.Б. с ЕГН ********** с предната си
част е блъснал С. Е., докато последната е пресичала бул. „Х.Б.“ в
гр. П. по специално обозначена
за целта пешеходна пътека, ведно със законна лихва считано от 25.01.2019г. -
датата на която е отправен отказ от застрахователя за изплащане на обезщетение
до окончателното изплащане на сумата, както и в частта, с
която е осъдено да заплати по бюджета на съдебната власт, по сметка на ОС – П. –
държавна такса в размер на 9 600 лева.
В
жалбата са изложени оплаквания за необоснованост на решението и за нарушение на
материалния закон. Жалбоподателят счита, че обезщетения от по 80 000 лева
за всеки от ищците би представлявала справедлива репарация за вредите съобразно
критериите за справедливост. Намира за доказано и направеното възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат, което счита, че съдът необосновано не е
уважил. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявените искове
за разликата над 80 000 лева до присъдените такива от по 120 000
лева.
Не
са постъпили отговори по двете жалби от съответните въззиваеми страни.
Съдът
като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните,
намира за установено следното:
Обективно
и субективно съединени искове с правно основание чл.432 ал.1 и чл.498 от
Кодекса за застраховането.
Ищците
Д.Ц.Е. ЕГН ********** *** и В.Ц.Е. ЕГН ********** *** твърдят, че на 25.10.2017г.,
в гр. П., е настъпило пътно – транспортно произшествие, при което е починала майка
им С. Д. Е.. Твърдят, че автомобилната катастрофа е причинена от К.Б.Б. при управление на автобус марка „М.“, модел . с ДКН ... Твърдят, че ПТП е
причинено от водача Б.., поради нарушаване на правилата за движение по пътищата.
Твърдят, че смъртта на майка им е пряка и непосредствена последица от пътно
транспортното произшествие. Твърдят, че с Присъда №48/08.10.2018г. по НОХД 222/2018г.
К.Б.Б. е признат за виновен в това, че на 25.10.2017г. при управление на автобус марка „М.“, модел.. с ДКН .. е нарушил правилата за движение,
посочени в чл.20 ал.1 от ЗДвП, чл.116 от ЗДвП и чл. 119 ал.1 от ЗДвП като е предизвикал ПТП и е блъснал на пешеходната
пътека пресичащ пътното платно пешеходец и по непредпазливост е
причинил смъртта на С. Е..
Твърдят,
че вследствие на причинената смърт на майка им са понесли неимуществени вреди –
душевни страдания и болки, силна тъга, болка от загубата. Твърдят, че към
датата на ПТП гражданската отговорност на причинителя на вредите е била предмет
на застраховка „Гражданска отговорност” при ответника ЗАД „А.”. Твърдят, че са
заявили своите претенции пред застрахователя като е била образувана
ликвидационна преписка по щета № ... По нея ответникът е отказал заплащане на
обезщетения за всеки от двамата ищци. Ищците считат, че сумата от 150 000
лева е справедлива репарация на претърпените от тях неимуществени вреди.
Молят
съда да осъди ответника „З.А.Д. „А.“ АД – гр. С., ул. „С.К.“ №2, ЕИК ....да им
заплати по 150 000 лева на всеки един от двмата ищци, представляващи
обезщетения за неимуществени
вреди за претърпени от всеки от ищците болки и страдания от смъртта на тяхната
майка С. Д. Е., настъпила на 25.07.2017г. в резултат
на ПТП след като автобус марка „М.“, модел .. с ДКН ..., управляван от К.Б.Б. с ЕГН ********** с предната си
част е блъснал С. Е., докато последната е пресичала бул. „Х.Б.“ в
гр. П. по специално обозначена
за целта пешеходна пътека, ведно със законна лихва считано от 25.01.2019г. -
датата на която е отправен отказ от застрахователя за изплащане на обезщетение
до окончателното изплащане на сумата, както и разноските
по делото.
Ответникът
„З.А.Д. „А.“ АД – гр. С., ул. „С.К.“ №2, ЕИК ....оспорва предявените искове. Не
се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„гражданска отговорност”. Твърди, че причина за вредоносния резултат е и
поведението на пострадалата, тъй като в тъмната част на денонощието, с тъмни
дрехи, без светлоотразителни елементи, е предприела пресичане на пътното платно
в опасна близост пред приближаващо МПС. Счита, че с това тя е нарушила разпоредбите
на чл.113 ал.1 и чл.114 от ЗДвП. Претенциите за присъждане на обезщетение в
размер от по 150 000 лева за всеки от ищците считат за несправедливо
завишени и неотговарящи за критериите за справедливост.
Видно
от представените писма изх. №10019 US254/25.01.2019г. до В.Е. и изх. №10019 US255/25.01.2019г. до Д.Е. в същите се цитира претенция, отправена до
застрахователя от посочените лица Д.Е. и В.Е., по която в дружеството е
образувана ликвидационна преписка №10018100104291Н. Цитира се, че молбата е за
обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди от смъртта на С. Д.. Е..
От този изходящ от ответника документ може да се направи извод, че ищците са
отправили писмена застрахователна претенция до „З.А.Д. „А.“ АД – гр. С. за заплащане на
застрахователно обезщетение. С писмото от 25.01.2019г. застрахователят е отказал
да изплати на ищците обезщетение. Горното води до извод за наличие на
предпоставките по чл.380 от КЗ относно допустимостта на преките искове на
ищците против застрахователя.
Видно
от представената Присъда №48/08.10.2018г. по НОХД 222/2018г. К.Б.Б. е признат
за виновен в това, че на 25.10.2017г. при управление на автобус марка „М.“, модел 711д с ДКН ..е нарушил правилата за
движение, посочени в чл.20 ал.1 от ЗДвП, чл.116 от ЗДвП и чл. 119 ал.1 от ЗДвП като е предизвикал ПТП и е блъснал на пешеходната
пътека пресичащ пътното платно пешеходец и по непредпазливост е
причинил смъртта на С. Е..
Съгласно
чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно
това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца.
От
представената влязла сила присъда се
установява, че процесното ПТП е причинено в резултат на противоправното
поведение на водача на автобус марка „М.“, модел .. с ДКН … – К. Б.. С
действията си той е нарушил конкретни изисквания и норми, предвидени в ЗДвП.
По
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, поради
обстоятелството, в тъмната част на денонощието, с тъмни дрехи, без
светлоотразителни елементи, е предприела пресичане на пътното платно в опасна
близост пред приближаващо МПС:
Видно
от заключението на вещото лице инж. В. Ф. по допуснатата съдебна автотехническа
експертиза /стр.86-105 от делото на ОС/ мястото на удара по дължината на
пътното платно е по средата на ширината на пешеходната пътека. Пътната настилка
е асфалт, дребнозърнест, мокър. Участъкът от бул. „Х.Б.“ е прав с видимост над
200 метра в зоната на наличната пешеходна пътека с направление север-юг.
Пътното платно има хоризонтална маркировка в добро състояние: единична
прекъсната линия М1 преди и след пешеходната пътека. В участъка има и
вертикална маркировка – пътен знак А17 „Внимание пешеходна пътека“ на 28.20
метра преди нея. Разстоянието, от което водачът на автобуса, е възприел
пешеходката като опасност за движението и е реагирал с екстремно спиране е
около 24 метра. Ударът върху пешеходеца е настъпил в режим на екстремно спиране
на автомобила. Скоростта в момента на удара е била около 36 км/ч. Водачът на
автобуса е имал възможността да избегне удара, ако е възприел чрез
възможностите, които има осветителната уредба приближаващата по пешеходната
пътека пешеходка от дистанция не по - малка от 37 - 40 метра. Възприемане от такава дистанция светлините на автобуса могат да
осигурят. Възможността за своевременно възприемане, според експертизата, е 37
метра, при отчитане на обстоятелството, че пешеходката е била облечена с тъмни
дрехи, носила е в ръка черен чадър и пъстра полиетиленова торбичка. При
възприемане от тази дистанция, намаляване на скоростта или екстремно спиране,
ПТП е било предотвратимо.
С оглед на това заключение, което съдът възприема
като обективно, компетентно и неоспорено от страните, няма основание да се
приеме наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата. Тя не
е излязла внезапно на пътното платно, а е пресичала с нормален ход на точно
указано и разрешено място – по пешеходна пътека. Разпоредбите на чл.113 и
чл.114 от ЗДвП, на които се позовава ответникът, не предвиждат изискване за
носени на дрехи с определен цвят или свитлоотразителни от пешеходците, докато
пресичат пътното платно на обозначено за целта място. Не е налице пресичане при
ограничена видимост, тъй като пътният участък е бил прав, без други движещи се
обекти, които да пречат на видимостта. Светлинната уредба на автобуса е
позволявала възприемане от 37 метра, дори и при дъжд, рано сутринта, от която
дистанция при намаляване на скоростта ПТП е било предотвратимо от водача на
автобуса. Съгласно чл.116 от ЗДвП водачът на пътно превозно
средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците. Съгласно чл.119 ал.1 от ЗДвП при приближаване към
пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да
пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци,
като намали скоростта или спре.
Обстоятелството, че наближава пешеходна пътека е сигнализирано в конкретния
случай и от вертикална маркировка – пътен знак А17 „Внимание пешеходна пътека“
на 28.20 метра преди нея. Това също е следвало да мотивира водача да прояви
повишено внимание, още повече, че е било дъждовно и асфалтът е бил мокър. Ето
защо възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата,
поради обстоятелството, в тъмната част на денонощието, с тъмни дрехи, без
светлоотразителни елементи, е предприела пресичане на пътното платно в опасна
близост пред приближаващо МПС, е неоснователно.
Не
се спори относно причинната връзка между травмите, получени при ПТП и
настъпилата смърт на С. Е..
Обстоятелството,
че двамата ищците са синове на починалата в резултат на ПТП С. Е., се установява от представените удостоверения
за раждане. Показанията на разпитаните две свидетелки са обсъдени подробно от
окръжния съд. От тях може да се направи извод, за това, че са били налице
близки отношения и дълбока привързаност между синовете и починалата. В. е
живеел в апартамент заедно с майка си, а Д. – наблизо в друго жилище, откакто
се е оженил. И двамата ищци много обичали майка си и много тъгуват за нея. Съществували
са много добри отношения помежду им, синовете са се грижили за майка си, тя
също е гледала да им помага. Продължават да изживяват мъката от загубата и до
настоящия момент. От гласните доказателства може да се направи извод за
съществуващите близки отношения между ищците и майка им С. Е., основани на обич
и взаимна привързаност.
От
полица № .., сключена на
24.01.2017 г. с ответното дружество се установява наличието на сключен
застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност“ за автобус марка „М.“,
модел .. с ДКН ..със срок на действие,
обхващащ и датата на процесното ПТП. Следователно е безспорно наличието на
застрахователно правоотношение между ответника и причинителя на увреждането. К.
Б. като водач на лекия автомобил се явява застрахован при ответника по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. В
периода на действие на застраховката е настъпило и увреждането при ПТП,
представляващо застрахователно събитие. Съгласно чл.429 от КЗ с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да
покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна
сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие.
Съгласно
чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване
на изискванията на чл.380 от КЗ.
За
вредите и техния размер: Установява се от свидетелските показания, че ищците са
претърпели значителни болки и страдания, свързани със загубата на дъщеря им. Те
са били в състояние на стрес, изпълнени с тъга и скръб.
С
оглед на така събраните доказателства съдът намира предявените искове за
заплащане на обезщетение за репарация на търпените от ищците болки и страдания
за основателни. Същите са претърпяли значителни по степен емоционални и
психически вреди. Това води до извод за основателност на заявената претенция за
обезщетение.
Като
съобрази степента на причинените болки и страдания, обстоятелството, че се
касае за загуба на най-близък човек – майка, която към момента на смъртта е
била на 76 години, съдът счита, че определеният от първоинстанционния съд размер
на обезщетението за всеки от ищците от по 120 000 лева е справедлив.
Ето
защо следва да бъде потвърдено обжалваното решение както в частта, с която са отхвърлени предявените
поотделно от всеки един от жалбоподателите против ЗАД „А.“ – гр. С., ул. „С.К.“
№2, ЕИК ....искове за присъждане на обезщетения за неимуществени
вреди, представляващи претърпени от всеки от ищците болки и страдания от
смъртта на тяхната майка С. Д. Е., настъпила на
25.07.2017г. в резултат на ПТП след като автобус
марка „М.“, модел .. с ДКН ..., управляван от К.Б.Б.
с ЕГН ********** с предната си част е блъснал С. Е., докато последната е
пресичала бул. „Х.Б.“ в гр. П. по специално
обозначена за целта пешеходна пътека за разликата
над 120 000 лева до пълния претендиран размер от 150 000 лева, ведно със законна лихва считано от 25.01.2019г.
- датата на която е отправен отказ от застрахователя за изплащане на
обезщетение до окончателното изплащане на сумата, така и в
частта, с която е осъдено ЗАД „А.“ – гр. С., ул. „С.К.“ №2, ЕИК ....да заплати
на всеки един от ищците Д.Ц.Е. ЕГН ********** *** и В.Ц.Е. ЕГН ********** ***
суми над 80 000 лева до присъдения размер от 120 000 лева,
представляващи обезщетения за неимуществени вреди, представляващи
претърпени от всеки от ищците болки и страдания от
смъртта на тяхната майка С. Д.. Е., настъпила на 25.07.2017г.
в резултат на ПТП след като автобус
марка „М.“, модел .. с ДКН ..., управляван от К.Б.Б.
с ЕГН ********** с предната си част е блъснал С. Е., докато последната е
пресичала бул. „Х.Б.“ в гр. П. по специално
обозначена за целта пешеходна пътека, ведно със законна лихва считано от 25.01.2019г.
- датата на която е отправен отказ от застрахователя за изплащане на
обезщетение до окончателното изплащане на сумата, както и в
частта, с която е осъдено да заплати по бюджета на съдебната власт, по сметка
на ОС – П. – държавна такса в размер на 9 600 лева.
Във
въззивната жалба на ищците е посочено, че се обжалва и решението в частта за
разноските относно неприсъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38
от ЗАдв. С разпореждане на Председателя на Търговска колегия на Апелативен съд
– Пловдив е указано, че това искане подлежи на разглеждане по реда на чл.248 от ГПК като искане за изменение на решението в частта за разноските. Това е
сторено от първоинстанционния съд, който с Определение №449 от 23.07.2020г. е
оставил без уважение това искане. За акта е връчено съобщение на
жалбоподателите на 30.09.2020г. Против определението обаче не е постъпила
частна жалба и същото е влязло в сила. Ето защо искането на жалбоподателите –
физически лица за отмяна на решението в
частта за разноските не следва да се разглежда с настоящото решение, доколкото
не представлява част от предмета на въззивното производство. Същите не са се
възползвали от указания им процесуален ред за разглеждане на отправеното
искане.
По
отношение на разноските във въззивното производство: Всяка от страните има
право на разноски съразмерно на уважената и отхвърлена част от жалбите. На
жалбоподателя ответник са дължими 1457 лева, които ищците следва да бъдат
осъдени да му заплатят. На всеки от жалбоподателите – ищци са дължими по 1674
лева, които ответникът следва да бъде осъден да им заплати.
С оглед на
гореизложеното и на основание чл.272 от ГПК, Пловдивският Апелативен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №11 от 17.01.2020г.,
постановено по т.д. №34/2019г. по описа на Окръжен съд – П., както в
частта, с която са отхвърлени
предявените поотделно от всеки един от жалбоподателите против ЗАД „А.“ – гр. С.,
ул. „С.К.“ №2, ЕИК ....искове за присъждане на обезщетения за неимуществени
вреди, представляващи претърпени от всеки от ищците болки и страдания от
смъртта на тяхната майка С. Д. Е., настъпила на
25.07.2017г. в резултат на ПТП след като автобус
марка „М.“, модел 711д с ДКН ..., управляван от К.Б.Б.
с ЕГН ********** с предната си част е блъснал С. Е., докато последната е
пресичала бул. „Х.Б.“ в гр. П. по специално
обозначена за целта пешеходна пътека за разликата
над 120 000 лева до пълния претендиран размер от 150 000 лева, ведно със законна лихва считано от 25.01.2019г.
- датата на която е отправен отказ от застрахователя за изплащане на
обезщетение до окончателното изплащане на сумата, така и в частта, с която е осъдено ЗАД „А.“ – гр. С., ул. „С.К.“
№2, ЕИК ....да заплати на всеки един от ищците Д.Ц.Е. ЕГН ********** *** и В.Ц.Е.
ЕГН ********** *** суми за разликата
над 80 000 лева до присъдения размер от 120 000 лева, представляващи
обезщетения за неимуществени вреди, представляващи претърпени от всеки
от ищците болки и страдания от смъртта на тяхната
майка С. Д.. Е.,
настъпила на 25.07.2017г. в резултат на ПТП след като автобус
марка „М.“, модел .. с ДКН ..., управляван от К.Б.Б.
с ЕГН ********** с предната си част е блъснал С. Е., докато последната е
пресичала бул. „Х.Б.“ в гр. П. по специално
обозначена за целта пешеходна пътека, ведно със законна лихва считано от 25.01.2019г.
- датата на която е отправен отказ от застрахователя за изплащане на
обезщетение до окончателното изплащане на сумата, както и в
частта, с която е осъдено да заплати по бюджета на съдебната власт, по сметка
на ОС – П. – държавна такса в размер на 9 600 лева.
В
останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА
ЗАД „А.“ – гр. С., ул. „С.К.“ №2, ЕИК ....да заплати на Д.Ц.Е. ЕГН ********** ***
сумата 1674 лева – разноски по делото пред въззивния съд съразмерно на
уважената и отхвърлена част от жалбите.
ОСЪЖДА
ЗАД „А.“ – гр. С., ул. „С.К.“ №2, ЕИК ....да заплати на В.Ц.Е. ЕГН ********** ***
сумата 1674 лева – разноски по делото пред въззивния съд съразмерно на
уважената и отхвърлена част от жалбите.
ОСЪЖДА
Д.Ц.Е. ЕГН ********** *** и В.Ц.Е. ЕГН ********** *** да заплатят на ЗАД „А.“ –
гр. С., ул. „С.К.“ №2, ЕИК ....сумата 1457 лева – разноски по делото пред
въззивния съд съразмерно на уважената и отхвърлена част от жалбите.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните,
при наличие на предпоставките по чл.280 от ГПК.
Препис
от решението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: