ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№......... 01.06.2017г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ОСМИ
ГРАЖДАНСКИ състав
На първи юни 2017г.
В закрито заседание в следния състав:
Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА
като разгледа докладваното от СЪДИЯ АНТОНИЯ ТОНЕВА гр.дело №1276 по описа
за 2017 година:
Предявена е искова молба от „ТОБИ –
АВТОТРАНС” ООД Ст.Загора против Р.Ц.Ж., В.Г.Ж. и Р.В.Ж..
Ответниците Р.Ц.Ж.,
В.Г.Ж. и Р.В.Ж. са представили писмен отговор в срока по чл.131 ГПК.
Съдът като взе предвид, че исковата молба е редовна и
предявения иск е допустим, намира че следва да внесе делото за разглеждане в
о.с.з.
Съдът счита, че следва да приеме като доказателства по
делото, представени с исковата молба писмени доказателства, тъй като същите са
допустими, относими и необходими по отношение на предмета на спора.
По отношение на искането на ищеца по чл.192 ГПК да се
задължи нотариус Бойко Георгиев да представи заверено копие от документите по
нотариално дело №227/2016г. съдът счита, че следва да укаже на ищеца да посочи
каква е необходимостта и значението на посочени документи или конкретен
документ от нотариалното дело за спора по настоящото дело след което ще се
произнесе по искането. Тъй като ответниците не оспорват твърдяната в исковата
молба роднинска връзка помежду им и предвид заявеното от ищеца във връзка с
доказателственото искане в тази посока съдът счита, че не следва да се
произнася по това искане.
С оглед правилно изясняване на делото от фактическа
страна съдът счита, че следва да уважи искането на ответниците за допускане на
гласни доказателства, като при условията на чл.159 ал.2 ГПК следва да даде
възможност на всеки от ответниците да ангажира по един свидетел за установяване
на посочените обстоятелства.
С оглед правилно изясняване на делото от фактическа
страна съдът счита, че следва да изиска и приложи ч.гр.дело №25/2014г. на РС
Ст.Загора; на ответницата Р.Ж. следва да бъде издадено съдебно удостоверение,
по силата на което да се снабди със справка от регистъра на Дирекция
„Автомобилни превози” към ИА „Автомобилна администрация” при Министерство на
транспорта София относно наличието/липсата на издаван на
„Тоби-Автотранс" ООД гр. Стара Загора, ЕИК *********, адрес на управление:
гр. Стара Загора, ул."Свещеник Георги Клисаров" бл.5, ет.2, ап.2,
представлявано от управителя Тончо Донев Донев, лиценз /№ и дата на издаване/
за извършване на товарни превози към дата 01.03.2011 г.
Искането на ответника Р.Ж. за изискване на справка от
Търговския регистър относно посочените обстоятелства - за периода от 01.03.2011 г. до 25.02.2014 г.
управители, начин на представляване и съдружници на ищцовото дружество следва да бъде оставено без уважение, тъй като
Търговския регистър е публичен и посочената информация е общодостъпна.
С
оглед заявеното от ответницата Р.Ж. оспорване на подписа, положен от името на
ответницата
в извънсъдебно споразумение от 25.02.2014г.
с твърдението, че не е
положен от нея,
то съдът счита, че на основание чл.193 ал.2 ГПК следва да укаже на ищеца
най-късно в съдебно заседание да заяви желае ли да се ползва от оспорения
документ, след което ще се произнесе с определение по чл.193 ГПК и по
направеното от ответника искане за експертиза. Във връзка с оспорването ищецът следва също да бъде задължен да представи
оспореното споразумение в оригинал.
Следва да бъде указано на страните, че в първото
заседание по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и
възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства.
В случай, че не направят това, губят възможността да твърдят нови обстоятелства
и да посочват и представят нови доказателства, освен ако са налице особени
непредвидени обстоятелства или са налице
хипотезите на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.
Следва да бъде указана на страните възможността да
разрешат спора си чрез медиация /доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно разрешаване на спорове/, като се обърнат към медиатор, вписан в
единния публичен регистър на медиаторите към Министъра на правосъдието.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 140 ГПК, съдът
О П
Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните
документи: Нотариален
акт №7, том III, рег.№ 4106, дело №277 от 01.06.2016г. на нотариус рег.№ 394 на
НК; Фактура
№33/01.03.2011г; копие от Извънсъдебно споразумение от 25.02.2014г.; Съобщение по
ч.гр.д. №25/2014г. по описа на РС Стара Загора; Извлечения от Търговски регистър по
партидите на „ТОБИ-АВТОТРАНС” ООД Ст.Загора
и ЕТ „РАДОЦВЕТ – Р.Ж.” Ст.Загора; Справка по лица на Р.Ц.Ж. на Служба по
вписванията Ст.Загора за периода 01.01.1992г. до 06.03.2017г.; скица
540/17.03.2017г.; удостоверение за данъчна оценка от 17.03.2017г.
УКАЗВА на ищеца „ТОБИ-АВТОТРАНС”
ООД Ст.Загора най-късно в съдебно заседание да
посочи каква е необходимостта и значението на документи или конкретен документ
от нотариално дело №277/2016г. на нотариус Б.Георгиев за спора по настоящото
дело, след което ще се произнесе по искането по чл.192 ГПК.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства относно
посочените от ответниците обстоятелства, като ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ при условията на чл.159 ал.2 ГПК на всеки от ответниците
да ангажира по един свидетел за установяване на посочените обстоятелства.
ДА СЕ ИЗИСКА И ПРИЛОЖИ ч.гр.дело №25/2014г. на РС Ст.Загора.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответника Р.Ж. по силата на съдебно
удостоверение да се снабди със справка от регистъра на Дирекция „Автомобилни
превози” към ИА „Автомобилна администрация” при Министерство на транспорта
София относно наличието/липсата на издаван на
„Тоби-Автотранс" ООД гр. Стара Загора, ЕИК *********, адрес на управление:
гр. Стара Загора, ул."Свещеник Георги Клисаров" бл.5, ет.2, ап.2,
представлявано от управителя Тончо Донев Донев, лиценз /№ и дата на издаване/
за извършване на товарни превози към дата 01.03.2011 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника Р.Ж. за изискване на справка от Търговския регистър относно
посочените обстоятелства - за периода от
01.03.2011 г. до 25.02.2014 г. - управители,
начин на представляване и съдружници на
ищцовото дружество, тъй като Търговския регистър е публичен и посочената
информация е общодостъпна.
УКАЗВА на основание чл.193 ал.2 ГПК на ищеца „ТОБИ-АВТОТРАНС” ООД Ст.Загора най-късно в
съдебно заседание да заяви желае ли да се ползва от оспорения документ – извънсъдебно споразумение от 25.02.2014г.,
след което ще се произнесе с определение по чл.193 ГПК по направеното от
ответника искане за експертиза.
Във връзка с оспорването ЗАДЪЛЖАВА ищеца „ТОБИ-АВТОТРАНС” ООД Ст.Загора да представи оспореното извънсъдебно споразумение от
25.02.2014г. в оригинал.
УКАЗВА на страните, че в първото заседание по делото са
длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат
становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не
направят това, губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и
представят нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени
обстоятелства или са налице хипотезите
на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за
доброволно уреждане спора, като им УКАЗВА за възможността да се обърнат към
медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към Министъра на
правосъдието.
СЪОБЩАВА
на страните ПРОЕКТ за ДОКЛАД, както следва:
Обстоятелствата,
от които произтичат претендираните от ищеца права, изложени в исковата молба,
са следните: Ищецът „ТОБИ – АВТОТРАНС” ООД
Ст.Загора твърди в исковата си молба, че е кредитор на първата ответница, като
това му качество произтича от следното: ищцовото дружество заявява, че се
занимава с извършване на транспортна дейност; през 2011г. осъществило
транспортна услуга на първата ответница в качеството й на ЕТ „Радоцвет-Р.Ж.”,
със седалище и адрес на управление: с.Хрищени, ул.Тракия №31, общ.Стара Загора,
ЕИК ********* - извършило превоз на фракция по опис и товарителница, за което била
издадена фактура №33/01.03.2011г. на обща стойност 10 994,17лв. с ДДС, като фактурата
била подписана от прокуриста на ЕТ „Радоцвет-Р.Ж.", В.Ж. (втория ответник);
след извършено частично плащане по фактурата останала дължима сума, която ищецът
заявил за плащане по заповедно производство - ч.гр.дело №25/2014г. на РС Стара
Загора; ответницата подала възражение срещу издадената заповед за изпълнение,
но същевременно поискала среща с ищеца с предложение за постигане на
извънсъдебно споразумение; след осъществена среща страните постигнали
извънсъдебно споразумение, подписано на 25.02.2014г., с което длъжникът
(първата ответница в качеството й на ЕТ) потвърдил задължението си към ищцовото
дружество и помолил за разсрочване на сумата; ищецът се съгласил и не предявил
иск за установяване на вземането си в едномесечния срок след подаденото
възражение от длъжника по ч.гр.дело №25/2014г. по описа на РС Стара Загора,
като считал, че споразумението ще бъде доброволно изпълнение, а и след
консултация с юристи същите го уверили, че това споразумение съдържа
волеизявление на длъжника, което представлява признание на дълга и че прекъсва
давността, съгласно чл.116 б."а" от ЗЗД. Ищецът заявява, че към
настоящия момент въпреки настъпилите отдавна падежи на всички вноски от
споразумението, първият ответник не е изпълнил задължението си по
споразумението.
Ищецът сочи, че съгласно чл.4 от споразумението
от 25.02.2014г. „В случай на
неизпълнение на всяко задължение, описано в споразумението от страна на ЕТ ,,РАДОЦВЕТ-Р.Ж.”,
ЕИК *********, „ТОБИ-АВТОТРАНС” ООД ЕИК *********, си запазва правото, да търси
по съдебен ред целия размер на установеното си вземане в размер на 6 992,56
лв., ведно със законната лихва върху същата сума". На това основание и вследствие липсата
на изпълнение на споразумението, ищецът счита, че за него е налице правен
интерес от събиране на цялото неплатено задължение в размер на 6 992,56 лв., включително
мораторна лихва за последните три години в размер на 2 135,05лв.
Ищецът твърди още, че не само не е получил
плащане по споразумението, но и установил, че първата ответница и съпругът й
(втория ответник) са извършили класически действия по намаляване на
имуществената си сфера: отчуждили са стойностен недвижим имот в полза на дъщеря
си - третата ответница, а именно:
560/1410 кв.м. идеални части от ДВОРНО МЯСТО съставляващо имот № 329 от
кадастрален район 501 с площ на имота 1401 кв.м. в това число 7
кв.м. отчуждаеми за улица с неприложена улична регулация, з който имот е
образуван У ПИ - парцел V1-329 в кв.6 по плана на регулация на с.Хрищени,
ЕКАТТЕ 77476, община Стара Загора, одобрен с решение № 128 от 03.06.2004г. на
Общински съвет гр. Стара Загора, с площ на УПИ 1410 кв.м. в това число 16 кв.м.
придаваеми от улица с неприложена улична регулация, който УПИ е отреден за
жилищно застрояване при граници на същия: от североизток-кад.№501,9532-улица на
Община Стара Загора, от югоизток и изток-имот № 501,330-парцел УП-330-поз.имот
на н-ци на Пеньо Колев Стоянов и др., от юг-кад.№501,9532-улица на Община Стара
Загора и от запад-имот № 501.328-парцел У-328-поз.имот на Иордан Запрянов
Стойнов, ЗАЕДНО с построените в дворното място МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, ГАРАЖ и
ЛЯТНА КУХНЯ, като У ПИ V1-329 в кв.6 по новия регулационен план на селото е
идентичен с УПИ VII1-260 и УПИ Х-260 в кв.6 по стар план. Отчуждаването било извършено с нотариален акт
№7, том III, рег.№ 4106, дело № 277 от 01.06.2016г. на нотариус рег.№ 394 на НК
с реквизити на Служба по вписванията, входящ рег.№ 6031 от 01.06.2016г. акт №
194, том № XV, дело № 322 от 01.06.2016г.
Ищецът счита, че са налице и останалите
елементи от фактическия състав на Павловия иск: както у длъжника, така и у
приобретателя е налице съзнание за увреждане интересите на кредитора, при това
не само на ищеца, но и на другите кредитори, каквито установил, че има. Косвено
доказателство за намерението за увреждане бил и факта, че съгласно извадките от
имотния регистър (на името на първата ответница), тя е отчуждила всички
притежавани от тях недвижими имоти: на 20.02.2013г. първата
ответница продала своята 1/2 ид.ч. от недвижим имот в гр. Стара Загора -
апартамент на адрес ул.Цар Симеон Велики №200, ет.1, ап.1; на
23.07.2014г. първата ответница продала своята 1/2 ид.ч. от три недвижими
поземлени имота, находящи се в землището на с.Хрищени, общ.Стара Загора с площи
съответно 2.268 дка, 4.310 дка и 1.747 дка; на същата дата 23.07.2014г. първата
ответница продала и други три свои лични недвижими поземлени имота, находящи се
в землището на с.Хрищени, общ. Стара Загора с площи съответно 1,925 дка, 4,168
дка и 2,500 дка; на 20.11.2014г. първата
ответница продала свой поземлен имот в землището на с.Хрищени, общ.Стара
Загора, с площ от 11,545 дка; на 01.06.2016г. първата ответница извършила
процесната увреждаща сделка на описания по-горе недвижим имот. С оглед на
изложеното счита, че първата ответница се е лишила от всичкото недвижимо
имущество, с което е разполагала и практически няма имущество, от което нейните
кредитори да се удовлетворят. С това обосновава и правния си интерес като
кредитор да иска отмяна на процесната сделка, целяща връщане в патримониума на
длъжника на процесния имот, за да послужи той за удовлетворяване на ищеца и
другите кредитори.
Ищецът сочи, че разпоредбата на чл.135 ал.2 от ЗЗД
създава предположението, че приобретателят знае за увреждането щом той е
низходящ на длъжника, каквато е третата ответница - дъщеря на първите двама. Счита
също, че без значение е обстоятелството, че дъщерята на първите ответници е
придобила имота частично с кредит от Банка „Сосиете Женерал Експресбанк"
АД, като сочи, че всъщност с тази сделка е постигната двуяка цел: от една
страна имота е напуснал имуществената сфера на прекия длъжник, а от друга
страна са били усвоени едни средства от Банка „Сосиете Женерал
Експресбанк" АД, от които навярно ответниците са имали нужда. Получаването
на реални средства по сделката обаче не е стимулирало по никакъв начин първата
ответница да изплати дълга си към ищеца, макар и със закъснение. Фактът, че у
нея е налице намерение да се освободи от притежаваните от нея недвижими имоти,
както и фактът, че е получила парична престация при отчуждителната сделка,
съчетан с факта на продължаващото неизпълнение към кредитора, демонстрира по
категоричен начин съществуващото у длъжника намерение за увреждане интересите
на кредитора. В хода на проучването ищецът установил, че и други кредитори
(също транспортни фирми) имали да получават средства от първата ответница и са
останали неудовлетворени, което затвърдило впечатлението, че ответниците нямат
никакво намерение да погасят задълженията си.
Освен това ищецът сочи, че първата ответница и вторият
ответник продължават да живеят в имота като собственици, каквито от година вече
не са, а дори нямат запазено право на ползване. А третата ответница бездействала
и по никакъв начин не защитавала собствеността си.
Моли съда да постанови решение, с което да обяви за
недействителна на основание чл.135 ал.1 вр. с ал.2 ЗЗД спрямо него, извършената възмездна сделка по
покупко-продажба на процесния недвижим имот, обективирана в Нотариален акт №7,
том III, рег.№
4106, дело № 277 от 01.06.2016г. на нотариус рег.№ 394 на НК, с реквизити на
Служба по вписванията, входящ рег.№ 6031 от 01.06.2016г. акт № 194, том № XV,
дело № 322 от 01.06.2016г., по силата на която съпрузите – ответници Р.Ц.Ж. и В.Г.Ж.
са отчуждили чрез покупко-продажба в полза на дъщеря си Р.В.Ж. -третата ответница, следния недвижим имот: 560/1410 кв.м. идеални части от ДВОРНО МЯСТО съставляващо
имот № 329 от кадастрален район 501 с площ на имота 1401 кв.м. в това число 7
кв.м. отчуждаеми за улица с неприложена улична регулация, з който имот е
образуван УПИ - парцел У1-329 в кв.6 по плана на регулация на с.Хрищени, ЕКАТТЕ
77476, община Стара Загора, одобрен с решение № 128 от 03.06.2004г. на Общински
съвет гр.Стара Загора, с площ на УПИ 1410 кв.м. в това число 16 кв.м.
придаваеми от улица с неприложена улична регулация, който УПИ е отреден за
жилищно застрояване при граници на същия: от североизток-кад.№501,9532-улица на
Община Стара Загора, от югоизток и изток-имот № 501.330-парцел УП-330-поз.имот
на н-ци на Пеньо Колев Стоянов и др., от юг-кад.№501.9532-улица на Община Стара
Загора и от запад-имот N9 501.328-парцел У-328-поз.имот на Йордан Запрянов
Стойнов, ЗАЕДНО с построените в дворното място МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, ГАРАЖ и
ЛЯТНА КУХНЯ, като УПИ V1-329 в кв.6 по новия регулационен план на селото е
идентичен с УПИ VI11-260 и УПИХ-260 в кв.6 по стар план.
Претендира направените по делото разноски.
Ответниците Р.Ц.Ж.,
В.Г.Ж. и Р.В.Ж. представят писмени отговори в срока по чл.131 ГПК, в които вземат становище, че
оспорват изцяло така предявения иск.
Ответницата
Р.Ц.Ж. взема становище, че не са налице всички кумулативно изискуеми
предпоставки за уважаване на иска по чл.135 ЗЗД. Счита, че не е налице вземане
в полза на ищеца, като се позовава на решение №639 от 6.10.2010г. на ВКС по гр.
дело № 754/2009 г., IV г.о., с което е дадено задължително тълкуване на
понятието „кредитор" по смисъла на чл. 135 ЗЗД; кога сделката е увреждаща
кредитора; кои факти определят намерението за увреждане и дали увреждащото
действие е съзнавано от длъжника и от третото лице.
Заявява,
че е съпруга на втория ответник В.Г.Ж., като двамата са продавачи в СИО и
двамата са възходящи първа степен/съответно майка и баща/ на третия ответник –
купувача. С оглед на това е налице законова презумпция за знаене за увреждането
по смисъла на чл.135 ал.2 пр.1 и 2 във вр. с ал.1 изр.2 от ЗЗД, която оспорва.
Счита,
че съда по Павлов иск не може да проверява, съществува ли вземането, което
легитимира ищеца като кредитор, освен ако вземането не е отречено с влязло в
сила решение, както е в настоящия случай – по ч.гр.дело №25/2014г., по което
Районен съд Стара Загора е обезсилил издадената преди това в полза на ищеца
Заповед № 15/06.01.2014 г. по чл.410 ГПК за изпълнение за същото вземане, тъй
като същия след възражение на длъжника не е предявил в указания срок иск за
установяване съществуването на вземането му. Счита също, че от момента на
обезсилване на заповедта вече няма качеството на длъжник спрямо ищеца. Заявява,
че с получаване на съобщението за заведения срещу нея иск по
чл.135 ЗЗД за първи път узнала, че въпреки гореизброените обстоятелства, ищецът
продължавал да има претенции спрямо нея. Това съобщение й било връчено на 18.04.2017г.,
а прехвърлянето на процесния имот било извършено на 01.06.2016 г., т.е. същият бил
придобит от третия ответник по делото преди вписване на исковата молба. С оглед
на това към датата на процесната покупко-продажба /01.06.2016г./, ищцата няма
как да е знаела, че ищецът продължава да има финансови претенции спрямо нея, за
да е налице хипотезата на чл.135 ал.1 от ЗЗД.
Ищцата
била сигурна, че всичко е приключило, с оглед на това, че след обезсилването на
издадената в полза на ищеца Заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 25/2014г. по
описа на РС Стара Загора, последвало пасивно поведение от негова страна до
момента, в който й бил връчен препис от исковата молба - 18.04.2017 г., а длъжник
може да знае за увреждането, единствено когато знае, че има задължение към
кредитор и че действието му уврежда правата на кредитора.
Категорично
заявява, че по никакъв повод и на никакво основание не дължи процесната сума на
ищеца и същият не може да бъде легитимиран като неин кредитор, тъй като между нея
и ищецът, не са възниквали правоотношения с твърдяното в исковата молба
съдържание. Сочи, че ищецът мотивира искането си с издадена фактура № 33 от 01.03.2011
г., в която в графата „вид на извършена услуга", е посочено: „Извършен превоз
на фракция по опис и товарителници", а като дата на
данъчното събитие е посочено 01.03.2011г., но това не отговаря на обективната
истина, тъй като юридическото лице „Тоби-Автотранс" ООД Ст.Загора към 01.03.2011г. не е притежавало изискуемия по
закон лиценз за извършване на транспортна дейност и превоз на товари, а съгласно
Закона за автомобилните превози (ЗАвП), Наредба № 33 от
Оспорва представеното от ищеца „Извънсъдебно споразумение"
от 25.02.2014г., като заявява, че за пръв път видяла този
документ при получаването на исковата молба с приложените към нея документи,
никога и по никакъв повод не е искала и не е осъществявала среща/и с ищеца, с
цел постигане на извън съдебно споразумение, не е подписвала този документ.
Оспорва
твърдението, че е знаела за увреждането, като заявява, че няма как към датата
на сделката 01.06.2016 г. да знае, че ищецът през м.март на следващата 2017г.,
ще подаде иск срещу нея по чл.135 ЗЗД, като счита, че възможността на ищеца да
завежда иск за това вземане се е преклудирала с неподаване на иск за
установяване на вземането след обезсилване на заповедта за изпълнение по
ч.гр.д. №25/2014г.
Възразява,
че претедираното вземане е погасено по давност. Сочи, че съгласно чл.110 от ЗЗД, давностният срок за тези вземания е петгодишен; в случая вземането за възнаграждение
става изискуемо с приемане на работата от възложителя - чл.266, ал.1 от ЗЗД; в исковата
молба се твърди, че процесната фактура №33/01.03.2011г. на обща стойност 10
994,17 лв. с ДДС, е била подписана от прокуриста на ЕТ "Радоцвет - Р.Ж.",
В.Ж., на дата 01.03.2011 г., изискуемостта е настъпила на тази дата, като
считано от този
момент започва да тече погасителната давност съгласно чл.114 ал.1 ЗЗД; ищецът
е подал молба за издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно
изпълнително основание, както и заявление за издаване на Заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК, на основание на което е било образувано ч.гр.д. № 25/2014 г., но това негово действие не е
прекъснало давността; позовава се на ТР №2/2013г. на ОСГТК на
ВКС, т.10 и т.14, в което е прието, че
подаването
на молба за издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително
основание, както и подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК, не прекъсват давността; в последната хипотеза
давността може да бъде прекъсната, само ако е предявен установителен иск за
вземанията, но в настоящия случай такъв
липсва. С
оглед изложеното счита, че падежът за плащане стойността на процесната фактура
е настъпил на 01.03.2011г., от който момента е започнала да тече
погасителната давност съгласно чл.114, ал.1 ЗЗД и е изтекла на 01.03.2016г., като
в този период от време действия на принудително изпълнение по смисъла на
чл.116, б."в" ЗЗД, прекъсващи давността, не са били извършвани.
Моли
съда да отхвърли иска.
Ответникът
В. Генчев Ж. моли съда да отхвърли иска, като неоснователен и недоказан.
Заявява, че със съпругата му винаги са се
стремяли да държат детето им Р.В.Ж. /трети ответник по делото/ настрана от
проблемите свързани с работата или от личните им проблеми, като целта им е била
по никакъв начин да не я натоварват и обременяват; след навършване на
пълнолетие дъщеря им започнала свой самостоятелен живот, изпълнен с немалко
лични проблеми, за да я натоварват допълнително и с техните. Заявява още, че никога
и по никакъв повод не са споделяли пред нея, за финансовия спор с ищеца в
настоящото производство, произтичащ от претендирано от него плащане по фактура
№ 33/2011 г. По негова инициатива било образувано ч.гр.д. №25/2014 г. по описа
на Районен съд Стара Загора, приключило с обезсилването на издадената заповед
за изпълнение за същото вземане. Въпреки предоставената му по закон възможност,
в рамките на месец да заведе иск за установяване на вземането си, ищецът не се
възползвал от това свое право, като за него и съпругата му нещата приключили в
този момент, тъй като неподавайки иск, с който да докаже вземането си, на
практика ищецът изоставил и се отказал от претенцията си спрямо тях. В този
смисъл, нямало как да са знаели, че с прехвърлянето собствеността на процесния
имот го увреждат и то в качеството му на кредитор. Оспорва качеството му на
кредитор. Искът по чл.135 от ЗЗД бил заведен близо година след прехвърлителната
сделка и именно бездействието и пасивността на ищеца до този момент обуславяли
липсата на знание от тяхна страна.
Ответницата
Р.В.Ж. също моли съда да отхвърли иска. Заявява, че не оспорва, че е низходяща
/дъщеря/ на сочените в исковата молба като длъжници първи ответник - Р.Ц.Ж. и
втори ответник - В.Г.Ж. и участник в процесната сделка за покупко-продажба на
недвижим имот - Нотариален акт №7, том III, рег.№4106, дело №277 от 2016г. на
Нотариус рег.№394 по регистъра на НК.
Оспорва
твърденията в исковата молба, че е знаела за дълг на майка й и баща й към ищеца
и че извършената сделка е сключена с цел увреждането на кредитора. Категорично
заявява, че никога и по никакъв повод до знанието й не е достигала информация
за задължения на родителите й към когото и да е, било то в лично качество или
задължения на майка й в качеството и на ЕТ, като за първи път узнала, че някой
има финансови претенции към родителите й от връченото й на 18.04.2017г. копие
от исковата молба по чл.135 от ЗЗД. В последствие, в разговор с родителите й
успяла да узнае, че те са не по-малко изненадани от нея, тъй като по техните
думи, през 2011г. е имало спор с ищеца, касаещ процесното вземане, но този спор
е приключил още през 2014г. с обезсилването по съдебен път на издадената в
негова полза заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Заявява,
че процесната сделка не е симулативна, а реална и възмездна; за тази сделка е
теглила кредит „Сосиете Женерал Експресбанк" АД, който ще изплаща докато е
жива. Сочи, че ако с родителите й са действали с цел да увредят кредитора, щели
да прехвърлят имота по данъчна оценка - 5442,70 лв., а не по реално
договорената сума в размер на 90 000 лв. и нямало да минава през невероятно
трудната процедура по получаване на банков кредит.
Ответницата
сочи, че е пълнолетна, самостоятелна, работи, издържа се изцяло сама, има свой
собствен живот и факта, че прехвърлителите са й родители не обуславя задължение
да знае всички техни проблеми, съответно те нейните. До момента на получаване
на копие от исковата молба по чл.135 ЗЗД, не е знаела за предшестващия
настоящия процес, финансов спор между родителите й и ищеца, както не е знаела и
за воденото от него ч.гр.дело, завършило с обезсилване на издадена заповед за
изпълнение. Оспорва качеството на ищеца на кредитор и счита, че правото му да
завежда какъвто и да е иск за това вземане е преклудирано. Изразява възмущение
относно изложеното в исковата молба, че родителите й продължават да живеят в
отчуждения имот, а дъщеря им бездейства и не защитава собствеността си.
С
оглед на гореизложеното съдът намира, че предявения от ищеца иск е с правно
основание чл.135 ал.1 ЗЗД. По
този иск в тежест на ищеца е да докаже наличието на елементите от фактическия
състав на чл.135 ЗЗД, или същия следва да докаже, че има качеството на кредитор
спрямо ответника – длъжник; че вземането му предхожда извършването на правното
действие, което иска да бъде обявено за недействително спрямо него; наличието
на извършено правно действие от длъжника – ответник, с което той е намалил
имуществото си. Тъй като в настоящия случай твърдяното от ищеца правно действие
е безвъзмездно и тъй като третото лице по смисъла на чл.135 ЗЗД, участник в
сделката с длъжника е негов низходящ /дъщеря на длъжника/ е приложима презумпцията по чл.135 ал.2 от ЗЗД, като
знанието на третото лице не следва да се доказва от ищеца.
Ответниците
носят тежестта да докажат по делото всички обстоятелства, твърдени в отговорите
им, тъй като на тях са основали възраженията си срещу основателността на този
иск.
Твърденият
от ищеца в исковата молба и признат от ответниците в отговорите им факт, а
именно – че ответниците Р.Ж. и В.Ж. са съпрузи и възходящи /родители/ на
ответницата Р.Ж., съдът приема за безспорен и ненуждаещ се от доказване.
НАСРОЧВА
делото за 27.06.2017г. от 09,30ч., за която дата да се призоват страните.
ПРЕПИС
от настоящото определение ДА СЕ ВРЪЧИ на страните. На ищеца да се връчи препис
от писмените отговори на ответниците.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: