Определение по дело №176/2018 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 235
Дата: 27 април 2018 г.
Съдия: Мария Кръстева Маринова
Дело: 20183000500176
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 16 април 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

235/27.04.2018

 

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на …27. 04.2018г., в състав:

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                               МАРИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.ч.гр.д.№176/18г. по описа на ВАпС, гр.о., за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадена частна жалба от К.И.Б. против определение №67/05.02.2018г./погрешно посочено в титулната част на частната жалба като определение №122/21.02.2018г./, постановено по гр.д.№48/18г. по описа на ДОС, гр.о., с което е прекратено производ -ството по делото и на осн. чл.118, ал.2 от ГПК същото изпратено по подсъдност на Административен съд-София град.В жалбата се твърди, че определение е непра -вилно по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдо -производствените действия по предявените искове.

Частната жалба е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна и против подлежащ на обжалване пред настоящата инстанция акт.Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството по гр.д.№48/18г. по описа на ДОС е образувано по предявени искове от К.И.Б. против Агенция по вписванията.В исковата молба се излага, че ищецът е претърпял вреди - имуществени и неимуществени в резултат от противоправни действия на служители на ответника, издали справка за притежавани от ищеца недвижими имоти, съдържаща неистински данни, и изпратена с писмо изх. №11-00-1940/03.12.2014г. по гр.д.№830/14г. по описа на СГС.В резултат от така пред- ставената справка и посочените в нея данни съдът по гр.д.№830/14г. по описа на СГС в определение от 18.12.2014г. приел, че подадената от К.Б. молба за осво -бождаване от заплащане на дължимата по делото държавна такса е неоснователна, т.к. същият притежава в съсобственост два недвижим имота - самостоятелен обект, пристройка към вилна сграда, находящ се в гр.София, м.”Симеоново-Драгалевци” и апартамент, находящ се в гр.София, ул.”Драган Цанков”№59-63, като съдът в опреде- лението си и го обвинил, че извършва опит за въвеждане на съда в заблуждение, вкл. подавайки недостоверна декларация за материално и гражданско състояние. Предвид изложеното претендира ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 261 140, 18лв., представляваща обезщетение за претърпените от него имуществени вреди, резултат от прекратяването на гр.д.№830/14г. по описа на СГС поради цити -раното определение, и сумата от 500 000лв., представляваща обезщетение за пре -търпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на достой -нството му и доброто му име пред съда, както и изживян негативен стрес от потен -циалната възможност да бъде обвинен в извършване на престъпление по чл.313 от НК за подаването на невярна декларация.

Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба, както и от пред -ставеното определение от 18.12.2014г., постановено по гр.д.№830/14г. по описа на СГС, е, че се претендира присъждане на обезщетение за твърдени, че са претърпе -ни вреди, следствие от издадена от служители на АВ справка по лице за К.И.Б. за периода 01.01.1992г.-05.12.2014г., изискана от съда и изпратена по цитираното дело с писмо №11-00-1940/03.12.2014г.Твърди се, че тази справка съдържа неверни данни относно притежавани от ищеца недвижими имоти, които посочени неверни данни от служителите на ответника са довели до възникване на посочените вреди за ищеца, обезщетение за които се претендира в производството.

Дейността по издаване на справки по вписванията, отбелязванията и залича -ванията, извлечение от съдържанието на всички книги, незаверени преписи от всички вписани и отбелязани актове или актове за заличаване, както и удостоверения за наличие или за отсъствието на вписвания е регламентирана в чл.42  и сл. от ПВ, а съгласно изричната норма на чл.49 от ПВ АВ отговаря за вредите, които произтичат от допуснати неточности в издаваните удостоверения и преписи.Дейността по издаването на справка по лице или удостоверение за вписванията по партидата на дадено лице е административна по своя характер, доколкото издаването на такъв документ по силата на нормативно установеното задължение на АВ е по съществото си административна услуга по см. на §1, т.2 от ЗА, вр. чл.21, ал.3 от АПК.По своя статут АВ представлява администрация към Министъра на правосъдието - чл.2 от Устройствения й правилник, а по см. на чл.54 от ЗА е администрация за админис -тративно обслужване на физически и юридически лица, както и за изпълнение на дейности и услуги, свързани с осигуряването на дейността на органите на държав -ната власт и на администрацията.В тази връзка и дейността на нейните служители по издаване на справките и удостоверенията, предвидени в чл.42 и сл. от ПВ, състав -ляват административна дейност, предвид което и за претърпените при нейното изпълнение вреди редът за отговорност е предвиденият в чл.1 от ЗОДОВ.В този см. е и вече утвърждаващата се практика на 5-членни състави на ВКС и ВАС по повод повдигани спорове за подсъдност между общите и административните съдилища по предявени искове против АВ за вреди от посочената дейност на нейни служители -напр. Определение №30/28.10.2016г. на ВКС по гр.д.№17/16г., Определение №61/05. 10.2017г. на ВАС по адм.д.№45/17г.В този см. и Определение №566/23.11.2017г. по ч.гр.д.№3899/17г. по описа на ВКС, ІV гр.о.Принципните виждания на законодателя относно административноправния характер на възникващите правоотношенията с АВ, поставена в рамките на изпълнителната власт, и съответните последици от този характер при претенциите за обезвреда личат и от предприетото изменение на чл.28 от ЗТР с ДВ, бр.105/16г., съответно създаването на чл.28, ал.2 от ЗТР, преодоляващо т.7 от ТП №2/2014 от 19.05.2015г. на ОСС на ГК на ВКС и І и ІІ колегии на ВАС, а именно това разрешение в ТП бе едно от водещите основания за постановяваната практиката в обратния смисъл.

По изложените съображения съдът приема, че компетентен да се произнесе по така подадената искова молба е административният съд, съответно на осн. чл.7 от ЗОДОВ това е Административен съд-София град, на когото делото подлежи на изпращане по подсъдност.Постановеното в този смисъл обжалвано определение на ОС-Добрич следва да бъде потвърдено.

На осн. чл.77 от ГПК и т.к. страната е останала задължена за заплащане на дължимата пред настоящата инстанция държавна такса по подадената частна жалба в размер на 15лв. същата следва да бъде осъдена да я заплати по сметка на Апелативен съд-Варна

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение №67/05.02.2018г., постановено по гр.д.№48/18г. по описа на ДОС, гр.о.

ОСЪЖДА К.И.Б. с ЕГН **********, адрес *** да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Варненския апелативен съд сумата от 15лв., представляваща дължима държавна такса, на осн. чл.77 от ГПК.

 

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страната с частна жалба пред Върховен касационен съд при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                     ЧЛЕНОВЕ: