Мотиви към Присъда №
46/15.02.2017г. по Н.О.Х.Д.№ 3480/2016г.
по описа на ПРС, НО, 4-ти с-в
Пловдивска районна
прокуратура е внесла Обвинителен акт по досъдебно производство ДП № 470/2015г. по описа на 06 РУП на
МВР гр. Пловдив (пр.пр. № 11319/2015 г. по описа на ПРП) срещу Н.И.Ч. за извършено престъпление по 194,ал.1, вр. с чл.26, ал.1
Срещу подсъдимия е
повдигнато обвинение за това в периода от 24.11.2015г. до 27.11.2015 г. в гр.
Пловдив, при условията на продължавано престъпление е отнел чужди движими вещи,
както следва:
- на 24.11.2015 г. в гр. Пловдив е отнел чужди
движими вещи - 1 брой мобилен телефон марка "Ел Джи" неустановен
модел на стойност 98,00 лева, 1 бр. дънкови панталони на стойност 25,00 лева и
сумата от 15,00 лева, всичко на обща стойност - 138,00 лв., от владението на А.С.М.
***.11.2015 г. в гр. Пловдив е отнел чужди движими вещи - 1 брой мъжко кожено
яке на стойност 340,00 лева, 1 бр. мъжки портфейл на стойност 4,00 лева, 1 бр.
спортно яке на стойност 39,00 лева и сумата от 27, 00 лева, всичко на обща
стойност - 410,00 лв., от владението на С.А.Й. ***.
или всички вещи на обща
стойност от 548,00 лв., без съгласие на горепосочените лица с намерение
противозаконно да ги присвои.
В хода на съдебните
прения представителят на ПРП поддържа повдигнатото обвинение, като счита същото
за доказано по безспорен начин, а събраните в хода на досъдебното производство
доказателства - съответстващи на направеното от подсъдимия самопризнание.
Предлага, при индивидуализация вида и размера на наказанието спрямо подсъдимия Ч. да бъдат отчетени като смекчаващи
вината обстоятелства ниската стойност на инкриминираните вещи, признанието на
вина, а като отегчаващи броят на деянията, който съставляват продължаваното
престъпление, както и обстоятелството, че делото е било отлагано неколкократно
поради невъзможност подсъдимия да бъде установен и осигурен за съдебното
заседание. Предлага се наказание от 1 година и 6 месеца лишаване от свобода,
което да се намали по реда на чл. 58а НК с една трета и да се отложи с
изпитателен срок по чл. 66, ал.1 НК с три години.
Подсъдимият Ч. е направил е изрично искане за
протичане съдебното производство по реда на гл.27 /двадесет и седем/ и по-точно
при прилагане нормата на чл.371, т.2 от НПК. Признава изцяло фактите, така
както са отразени от ПРП в Обвинителния акт като запознат с правните последици
на това особено производство отказва да се събират други доказателства досежно
фактическата обстановка, изложена в него. С оглед на това съдът, след като
установи, че самопризнанието му се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства, обяви, че няма да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на Обвинителния акт, на основание чл.372,
ал.4 от НПК. В подкрепа пледоарията на защитника си, подсъдимият Ч. поддържа казаното от адвоката си. В
предоставената му последна дума на осн. чл.297, ал.1 от НПК моли съда за
налагане наказание пробация.
Служебният защитник на
подсъдимия Ч. адв. Ж. П. е направил
искане по реда на чл.371, т.2 от НПК. Моли съда при постановяване на съдебния
си акт да приложи чл.55 НК като определи наказанието при наличието на
многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Посочва се ниската стойност на
откраднатите вещи, деянията са извършени на прага на пълнолетието на
подсъдимия, деянието е извършено поради лекомислие. Подсъдимият е без дом, с
починала майка и баща алкохолик.
СЪДЪТ
след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Н.И.Ч. е роден на *** ***, ****,
български гражданин, с начално образование / неграмотен /, безработен, неженен,
осъждан, ЕГН: **********
Н.И.Ч. е осъждан с присъда в сила от 29.04.2016 г. на ПРС, IV – ти нак.с-в по НОХД № 2952/2015
г., с която е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 194,
ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК,
като му е било наложено наказание
„Пробация“ за срок от 6 месеца. Това осъждане не оказва влияние върху
правната квалификация на деянието, предмет на настоящия обвинителен акт, тъй
като престъплението е било извършено в периода 01.06.2014г. до 18.06.2014г.,
т.е преди да има влязла в сила присъда, или е извършено при условията на реална
съвкупност, а не при условията на повторност.
Свидетелят А.С.М. живеел в апартамент в *******. Тъй като майка му
отсъствала ( била заминала за Германия ), М. живеел сам в апартамента през
месец ноември 2015 г. На 23.11.2015 г. се срещнал с подс. Н.Ч., с който били
приятели, двамата се разхождали, късно вечерта М. поканил подсъдимия на гости с
преспиване. Двамата отишли в дома на М. около 23,00 часа на 23.11.2015 г.,
вечеряли и около полунощ легнали да спят. На следващата сутрин ( 24.11.2015 г.
), подъсдимия Н.Ч. се събудил пръв. Тъй
като бил останал без пари решил да извърши кражба и по този начин да се сдобие
с парични средства – огледал се и взел един брой дънков панталон - в джоба на който се намирала сумата от 15
лв. и мобилния телефон на свидетеля М. – марка „LG – мини“ бял на цвят, след което
избягал. По – късно същия ден ( на 24.11.2015 г. ), около 09,00 часа свидетелят
М. се събудил, тъй като в дома му дошъл свидетелят П. А., на когото отворил
вратата на жилището, след това започнал да търси телефона и дънковия панталон, но не ги намерил. Виждайки това –
свидетеля А. съобщил на М., че е видял подсъдимия Ч. около 08,00 часа сутринта
край блока му облечен с панталона на М. да слуша музика от мобилния му телефон
( на М. ). Междувременно Ч. продал
откраднатите вещи, а получената сума изхарчил.
Три дни по – късно ( на 27.11.2015 г. през деня ) подсъдимия Ч.
отново се намирал край дома на свидетеля М., който в това време отсъствал. Подс.
Ч. *** да излиза свидетелят С. Р. Й. ( последният живеел на втория етаж заедно
с дядо си С.А.Й. ). Подс. Ч. го помолил за чаша вода и свидетеля С.Й. се върнал
обратно до дома си, като поканил подсъдимия със себе си, но го помолил да
изчака в коридора. Докато чакал в коридора подсъдимия видял на закачалката две
якета, едното от които от черна кожа. Двете били на дядото ( свидетеля С.А.Й. ), който бил оставил в джоба на якето
си портфейла си, съдържащ личната му карта и свидетелство за управление на МПС,
както и сумата от 27 лв. Ч. отново решил да извърши кражба – грабнал двете
якета и избягал, но в бързината изпуснал собствената си лична карта. Свидетелят
С. Р. Й. видял бягството и взимането на якетата, развикал се, но не успял да
спре подсъдимия и веднага съобщил на дядо си за кражбата. Последният при
идването си до дома си намерил изпуснатата
от подс. Ч. лична карта, след което подал жалба за кражбата в VІ РУ на МВР гр.
Пловдив и предал с протокол за доброволно предаване 1 бр. лична карта –
издадена на името на Н.И.Ч. ( върната му срещу разписка ). Междувременно подсъдимия
Ч. отново продал откраднатите вещи на неустановено лице, а получената сума
изхарчил.
Видно от заключенията на изготвените по делото две съдебно –
оценъчни експертиза стойността на всички отнети вещи възлизала общо на 548 лв.
Разпитан в хода на съдебното производство подсъдимият
се признава за виновен.
По
доказателствата:
Така изяснената
фактическа обстановка, съдът приема за несъмнено установена въз основа на
следните доказателства, инкорпорирани в процеса посредством направеното от
подсъдимия Ч. самопризнание по реда
на чл.371, т.2 от НПК пред съда, както и чрез показанията на свидетелите А.С.М.,
П. В. А., С.А.Й., С. Р. Й.. В показанията на горепосочените съдът не намира
основание да се съмнява доколкото същите са в унисон с останали доказателства
по делото и съответстват на правеното от подсъдимия Ч.
самопризнание по реда на чл.371, т.2 от НПК.
В хода на досъдебното
производство е извършена и съдебно-стоково-оценъчна експертиза (л.18-22 от
досъдебното производство), които съдът кредитира като безпристрастни и компетентно
изготвени, в унисон с даденото от подсъдимия Ч. самопризнание по реда на чл.371, т.2 от НПК.
Констатация за съдебното минало на подсъдимия Ч. към момента на извършването на
деянията съдът направи въз основа на приложената и приета по делото като
писмено доказателство справка съдимост.
По делото беше
приобщена и характеристична справка за личността на подсъдимия.
На основата на така
изяснената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Подсъдимият Н.И.Ч. е осъществил от обективна страна и субективна
страна състава на престъплението по чл.194,
ал.1 НК – кражба на движима вещ. Изпълнителното деяние на това престъпление
е свързано с отнемане чужда движима вещ от владението на другиго. Отнемането е
факт, който е свързан с установяване фактическа власт от подсъдимия и
същевременно прекратяване властта на правоимащия върху вещта. В случая предмет
на престъплението са движими вещи – мобилен телефон, дънки, паричната сума от
15 лева, мъжко кожено яке, спортно яке, портфейл и паричната сума от 27 лева –
всичко на обща стойност 548 лева. Налице са две деяния, които са
последователни, извършени при еднородна фактическа обстановка, през
непродължителен период от време, при което последващото деяние се явява от
обективна страна продължение на предшестващото.
Безспорно е установен
както фактът на отнемането, така и фактът на последващото разпоредително
действие с открадната вещ.
От субективна страна престъплението е извършено виновно при
условията на пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си знаел е че вещтите са чужди, знаел е че същите не му се полагат на
законово основание, предвиждал е че ще лиши пострадалите от възможността да
упражняват правомощието владение върху тях и въпреки това я е отнел. Налице е
присвоителното намерение обективизирано чрез фактическото отнемане. Налице е
еднородност на вината и при двете деяния, като последващото деяние се явява от субективна
страна продължение на предшестващото.
Подсъдимият Ч. към момента на извършване на престъплението
е бил пълнолетно наказателноотговорно лице По изложените съображения
подсъдимият Ч. съгласно чл.303, ал.2
от НПК следва да бъде признат за виновен за извършеното от него престъпление по чл. 194, ал.1 вр. с чл. 26, ал.1 НК.
По
наказанието:
Предвиденото наказание
за извършеното от подсъдимия Ч. престъпление по чл.194, ал. 1 НК е лишаване от свобода до осем години.
Съгласно нормата на
чл.58а, ал.1 от НК, при постановяване на осъдителна присъда в случаите по
чл.373, ал.2 от НПК, съдът определя наказанието „Лишаване от свобода”, като се
ръководи от разпоредбите на Общата част на НК и намалява така определеното
наказание с 1/3 /една трета/. В конкретния случай производството пред
първоинстанционния съд се разви именно по реда на чл.372, ал.4, във вр. с
чл.371, т.2 от НПК като подсъдимият Ч.
призна изцяло фактите, посочени в обстоятелствената част на Обвинителния акт
като, доколкото същите се подкрепят еднозначно от останалите доказателства по
делото, съдът с нарочно определение постанови, че няма да събира други
доказателства, а ще се ползва от събраните в рамките на досъдебното
производство. В такъв случай съдът е задължен да приложи разпоредбата на
чл.58а, ал.1 от НК. На следващо място обаче нормата на чл.58а, ал.4 от НК
изисква в случаите, когато едновременно са налице условията по ал.1 и условията
на чл.55 от НК, съдът да прилага само чл.55 от НК, ако е по-благоприятен за
дееца. Решаващият съд
намира в този случай да не са налични изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства спрямо подсъдимия Ч.. В тази връзка като смекчаващи обстоятелства
се отчетоха – ниската стойност на отнетото имущество, младата възраст на
подсъдимия, липсата на родителски грижи и възпитание, признанието на вина на
досъдебното производство. Отегчаващи отговорността обстоятелства – престъпната
упоритост на дееца при извъшрване на престъпления против собствеността,
обстоятелството, че макар към момента подсъдимия да не е бил осъждан, същият
вече е бил извършил продължавано престъпление кражба – в който смисъл и
личността му се оценя като такава с немалка степен на обществена опасност,
укриването на подсъдимия в хода на досъдебното и съдебното производство, което
е затруднило протичането на наказателния процес. Всичко това преценено в
съвкупност не дава основание на настоящата инстанция да приложи чл. 55 НК и да
замени наказанието лишаване от свобода с пробация. Още повече, че в хода на
съдебното производство се установи, че наказанието пробация с приложение на
съответните пробационни мерки наложено с присъдата по НОХД № 2952/2015г. на
настоящия състав не е спазвано.
За
постигане на целите по чл. 36
от НК и предвид
личността и степента на обществена опасност на престъплението следва да се
наложи наказание лишаване от свобода ориентирано към минималния размер, а
именно 1 година лишаване от свобода, което да бъде намалено с 1/3 или 8 /осем/
месеца лишаване от свобода. На основание
чл. 66, ал.1 НК съдът отложи изпълнението на така определеното наказание
лишаване от свобода с изпитателен срок от 3 години. За постигане целите на
наказанието не е необходимо ефективното изтърпяване на наложеното наказание. В
тази връзка подсъдимият Ч. не е осъждан
на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и поправянето и
превъзпитанието му би могло да се постигне с
условното осъджане. Ефективното изтърпяване на наказанието би било
неоснователна репресия спрямо личността на дееца и предвид констатираните
смекчаващи вината обстоятелства се явява неподходящо. Още повече, че с
ефективното изтърпяване на наказанието деецът би се десоциализирал, което още
повече би затруднило интеграцията му в обществото.
На
основание чл. 59, ал.1 НК се зачете времето през което подсъдимия Ч. е бил
задържан по реда на ЗМВР и НПК.
На
основание чл. 189, ал.3 НПК на подсъдимия Ч. се възложиха направените на
досъдебното производство разноски в размер на 55.20 лева.
Мотивиран от горното, СЪДЪТ постанови присъдата си с
изложеното в нея съдържание.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /П.
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА.
Т.К.