Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.
Плевен, 25.04.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският
районен съд, ХI
граждански състав, в публичното заседание на двадесет и трети април през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА
при
секретаря Галина Карталска като разгледа докладваното от съдията Ширкова гр. д.
№ 8175 по описа за 2018 година, и на основание данните по делото и закона, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.124 ГПК по реда на чл.422
във вр. с чл.415 от ГПК.
Ищецът „А.З.К.Н.П.З.“ ООД твърди, че подал Заявление по чл.410 ГПК, въз
основа на което била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. Твъди,
че заповедта за изпълнение била връчена на ответника по реда на чл.47 ал.5 ГПК,
поради което на основание чл.415, ал.1 депозира настоящия установителен иск.
Обстоятелството,
въз основа на което е издадена заповед за изпълнение е Договор за кредит № ***г.
между „***” ЕООД като Кредитор и Х.К.М. като Кредитополучател, сключен чрез
средствата за комуникация от разстояние (електронна поща, уеб-сайт) във формата
на електронен документ и отношението било реализирано при спазване на
изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
Закона за платежните услуги и платежните системи, Закона за задълженията и
договорите и Закона за електронния документ и електронния подпис, както и
Закона за електронната търговия. Конкретните действия по отпускане на заема са
описани в Общите условия, уреждащи отношенията между „***” ЕООД и неговите клиенти,
по повод предоставяните от дружеството потребителски кредити. Ищецът твърди, че
съгласно сключения от страните договор, Кредитополучателят декларирал, че
приема всички условия посочени в преддоговорната информация за предоставяне на
финансова услуга от разстояние по смисъла на чл.8 от Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, както и тези, посочени в Общите
условия. Твърди, че със сключване на договора за кредит, Кредитополучателят
удостоверявал, че е получил, запознат бил и се е съгласил предварително с
всички условия на индивидуалния договор и Тарифа на „***“ ЕООД в случаите, в
които същата била приложима, както и с Общите условия, неразделна част от
същия.
По
силата на сключения Договор за кредит № ***г. на Кредитополучателя е отпуснат
кредит в размер на 800.00 лева, който е следвало да бъде върнат ведно с лихва,
представляваща печалба на кредитора в размер на 152 лева, за срок от 300 дни.
Твърди, че поради наложената законова необходимост в чл.16 от ЗПК, Кредиторът
следвало да оцени кредитоспособността на Кредитополучателя. От своя страна,
последният, с цел да повиши кредитоспособността си и с това да повиши
вероятността да бъде одобрен кредитът от „***” ЕООД, предложил обезпечение, предоставено
от Гарант - „***” ЕООД, което дружество било одобрено от Кредитора и същото
фигурирало под *** в Списък на кредитни институции, лицензирани в страни от ЕИП
с уведомление за свободно предоставяне на услуги на територията на Република България,
съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт, към Регистрите на
БНБ. В тази връзка, на ***. между Х.К.М., като кредитополучател и „***” ЕООД,
като гарант, бил сключен Договор за гаранция с ***, по силата на който Гарантът
се задължавал в полза на Кредитора да гарантира изпълнението на задълженията на
Кредитополучателя, като се задължи солидарно с последния. Съгласно чл.5.8 от
Общите условия, при неизпълнение на Задълженията на Кредитополучателя,
Дружеството - Кредитор има право да предяви претенциите си директно към
Гаранта, без да е необходимо предварително да е поискал удовлетворяването им от
Кредитополучателя. Ищецът твърди, че съгласно чл.5 от Общи условия, които се
прилагат към Договор за гаранция ***, сключен между Х.К.М. и „***” ЕООД,
Кредитополучателят се е задължил да плати на Гаранта такса за предоставяне на
гаранцията, в размер, определен в Договора за гаранция, като в настоящия случай
таксата за гаранция била 568 лв. Ищецът твърди, че Х.К.М. не изпълнил
договорното си задължение да върне отпуснатия кредит в уговорения срок, поради
което Кредиторът поискал изпълнение от солидарно задълженото дружество-гарант „***”
ЕООД. Вследствие на това, Дружеството-гарант „***” ЕООД, е погасило дължимата
сума в пълен размер към „***” ЕООД, с което било встъпило в правата на Кредитор
и от този момент за него възниквал правен интерес за предявяване на претенции
по съдебен ред срещу Кредитополучателя. Ищецът твърди, че датата на последна
вноска по кредита е била на 16.02.2017г, респективно вземането било изискуемо в
пълен размер след тази дата. Твърди, че задължението на ответника Х.К.М. към
Дружеството-Гарант „***” ЕООД, произтичало от заплатеното от страна на
последния спрямо „***” ЕООД изискуемо задължение по Договор за кредит с ***,
формирано от усвоената, но непогасена част от кредита – главница, договорна лихва,
в общ размер на 719,81 лева главница, 95,57 лева договорна лихва за периода от
22.05.2016г. до 16.02.2017г., такса гаранция в размер на 394,62 лева, мораторна
лихва върху непогосената главница за периода 17.02.2017г. до 17.05.2018г. и
законна лихва върху главницата.
Ищецът
твърди, че на 01.12.2017г. бил сключен Договор за Покупко-продажба на
отписвания на необслужвани потребителски кредити (цесия) и Приложение Г от
01.12.2017г. между „А.з.к.н.п.з.” ООД, ЕИК ***(цесионер) и „***” ЕООД (цедент)
с регистрационен ***, по силата на който вземането било прехвърлено в полза н.
„А.з.к.н.п.з.” ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. С
исковата молба ищцовото дружество е представило уводемление за извършената
цесия.
Твърди,
че по договора за кредит ответникът е заплатил сумата от 310 лева. В заключение
моли съда Моли съда да признае за установено, че „А.з.к.н.п.з.“ ООД има следните
вземания срещу ответника по Договор за кредит ***/***. във връзка с Договор за
гаранция от ***.: 719,81 лв. главница; 95,57 лв. договорна лихва за периода от
датата на първа вноска 22.05.2016г. до 16.02.2017г. - датата на последната
вноска; 394,62 лв. такса за гаранция; 33,73 лева мораторна лихва върху
непогасената главница за периода от датата на настъпване на забавата, а именно 17.02.2017г.
до 17.05.2018г. - дата на подаване на заявлението, както и законната лихва
върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на дължимите суми.
Моли
съда да осъди ответника да заплати направените съдебни разноски и
възнаграждение за процесуално представителство на основание чл.78 ал. 8 от ГПК
в общ размер на 350,00 лв., от които - 50,00 лв. по чл. 13 т.2 от НЗПП за
подготовка на документи за завеждане на дело и 300,00 лв. по чл. 25 от НЗПП.
Ответникът
чрез назначения си особен представител прави възражение, че исковете са
неоснователни, тъй като ответникът не бил уведомен за настъпилата цесия.
Съдът,
след като прецени събраните по делото писмени доказателства, взе предвид
становищата и доводите на страните, приема за установена следната правна и
фактическа обстановка:
Видно от приложеното към настоящото
дело ч.гр.д. № ***г. по описа на Районен съд - Плевен е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение ***. за сумата от 719,81 лева за главница във
връзка с неизпълнено задължение по договор за гаранция от ***. във връзка с
договор за кредит ***/***., ведно със законната лихва от 29.05.2018г. до
окончателното й изплащане, сумата 95,57 лева договорна лихва за периода 22.05.2016г.
до 16.02.2017г., сумата 33,73 лева мораторна лихва за периода 17.02.2017г. до 17.05.2018г.,
сумата от 394,62 лева гаранция по кредитната карта, както и сумата от 75 лева
разноски, която заповед е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 ГПК. В
законоустановения едномесечен срок ищецът е предявил иск за установяване на
вземането си.
Видно от представеното копие от договор за
предоставяне на потребителски кредит ***/***., ведно с общи условия,
уреждащи отношенията между „***“ ЕООД и неговите клиенти, между страните е уговорено, ответникът да
получи в заем сумата от 800 лева, при лихва в размер на 152 лева, като кредитът
се обезпечава с поръчителство предоставено от *** в полза на дружеството. В
договора е посочено, че кредитът следва да бъде погасен на 10 вноски
погасителни вноски в размер на по 95,20 лева, а първата падежна дата е
22.05.2016г
Според Общите условия, уреждащи
отношенията между „***“ ЕООД и неговите клиенти, точният размер на лихвата е
посочен в индивидуалните условия на Договора за потребителски кредит и
погасителния план към него. В чл.10.1 от Общите условия е уговорена забава в
размер на законната лихва за периода на забавата върху неиздължената сума по
кредита, ведно с направените разноски. В разпоредбите на чл.10.2, 10.3,10.4 и
10.5 от общите условия са уговорени такси при закъснение на плащане на
погасителните вноски.
По делото не е оспорено получаването на
кредита, а и ответникът е заплатил част от дължимите суми – 310 лева. Ето защо,
съдът приема за установено, че ответникът е получил заемната сума от 800 лева.
Договорът за заем е неформален договор и волеизявленията на страните за
сключването му могат да бъдат направени и с конклудентни действия, както е в
настоящия случай, с които се обективира постигнатото между тях съгласие. По
делото е безспорно установено, че процесния договор за заем е сключен чрез
средства за комуникация от разстояние, поради което същият представлява договор
за предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл.6 от ЗПФУР и по отношение на същият се прилагат
специалните разпоредби на ЗПФУР.
Процесният договор се урежда от Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние. Правата на потребителя са
защитени от предвидената в чл.12 възможност потребителят да се откаже от
договора в 14-дневен срок от сключването на договора,без да сочи причината, без да дължи обезщетение и неустойка. Законодателят
изрично е посочил кои разпоредби от Закона за потребителския кредит са
приложими към договорите, с които се предоставят финансови услуги от разстояние.
С договор за покупко – продажба на отписвания на необслужвани
потребителски кредити /цесия/ и Приложение Г от 01.12.2017г., вземането е
прехвърлено н. „А.з.к.н.п.з.“ ООД.
Следва да бъде обсъдено направеното от страна на
назначения особен представител на ответника възражение, че кредитополучателят
не е уведомен за прехвърляне на вземането. В практиката на ВКС (Решение
№173/15.04.2004г. по гр.дело 788/2003г. на ТК) се приема, че „Доколкото според
чл.99 ал.4 ЗЗД по отношение на длъжника, тя произвежда действиеот момента на
нейното съобщение, следва да се приеме, че не се касае за модалитет на договора
за цесия, а до предвидено в полза на длъжника условие с цел да го предпази от
двойното плащане на едно и също задължение. Неизпълнението му не се отразява на
действителността на договора за цесия, а води до неговата непротивопоставимост
на длъжника само тогава само тогава,
когато съобщението за сключването му се предхожда от изпълнение, престирано на
досегашния кредитор. От това следва ирелевантността на факта кога и на кого е
съобщено за прехвърленото вземане, след като по делото безспорно е било
установено, че задължението за главница по договора за заем не е погасено.“ В
този смисъл е и Определение №987/18.07.2011г. на ВКС по гр.д.№867/2011, IV г.о., както
и Решение №198/18.01.2019г. ВКС по т.д.193/2018г. I т.о. ТК.
При тези доводи, съдът счита, че след като по делото
се установи, че задължението за главница не е изцяло погасено, то без значение
е обстоятелството, че кредитополучателят не е уведомен за цесията, а и отделно
от това, такова уведомление е получено от назначения му особен представител по
исковото производство. Същият не е оспорил размера на дължимите главница,
договорна лихва и мораторна лихва. Видно е че претенциите за лихви не са за
едни и същи периоди, като договорната лихва е претендирана за периода от падежа
на първата неплатена вноска по кредита – 22.05.2016г. до падежа на последната
вноска по кредита – 16.02.2017г., а лихвата за забава за периода изтичане на
договора за кредит 17.02.2017г. до 17.05.2018г. Съдът приема, че е се дължи и
претендираната сума за гаранция. Видно от договора, същата е уговорено между
страните в размер на 568 лева. Ответникът е направил частично плащане в размер
на 310 лева, с което е погасил 173,38 лева гаранция, а с останалата част от
126,62 лева е погасил 80,19 лева главница и 46,43 лева лихви. Поради това и
предявените искове да бъде признато за установено, че ответникът дължи 719,81 лв. главница; 95,57 лв. договорна лихва
за периода от датата на първа вноска 22.05.2016г. до 16.02.2017г. - датата на
последната вноска; 394,62 лв. такса за гаранция; 33,73 лева мораторна лихва
върху непогасената главница за периода от датата на настъпване на забавата, а
именно 17.02.2017г. до 17.05.2018г. - дата на подаване на заявлението, както и
законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на дължимите суми са основателни като доказани по
основание и размер и следва да бъдат уважени изцяло. Предявеният иск с правно основание
чл.124 ГПК предявен по реда на чл.422 от ГПК е основателен, тъй като е налице
неизпълнение по Договор за паричен кредит до търсените от ищеца суми, за които
е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК ***. за сумата от 719,81 лева
за главница във връзка с неизпълнено задължение по договор за гаранция от ***.
във връзка с договор за кредит ***/***., ведно със законната лихва от 29.05.2018г.
до окончателното й изплащане, сумата 95,57 лева договорна лихва за периода 22.05.2016г.
до 16.02.2017г., сумата 33,73 лева мораторна лихва за периода 17.02.2017г. до 17.05.2018г.,
сумата от 394,62 лева гаранция по кредитната карта и същият следва да бъде
уважен изцяло.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да понесе
направените от ищеца разноски по настоящото дело и по ч.гр.д. № ***г. по описа
на РС Плевен. Ищецът претендира разноски възнаграждение за юрисконсулт в размер
на 350 лева, от които 300 лева по чл.25 НЗПП и 50 лева по чл.13 т.2 НЗПП. С
оглед сложността на делото, съдът счита, че следва да на ищеца да бъдат
присъдени разноски за юрк. възнаграждение в размер на 150 лева общо, от които
от които 100 лева по чл.25 НЗПП и 50 лева по чл.13 т.2 НЗПП. На ищеца се дължат
и разноските за държавна такса в размер на 125 лева и за възнаграждение за
особен представител на ответника в размер на 317 лева. Общо разноските, които
ответникът дължи на ищцовото дружество за исковото производство са в размер на
592 лева. Ответникът следва да заплати и направените разноски в заповедното
производство в размер на 75 лева.
По изложените
съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение
на Х.К.М.,
ЕГН ********** ***, че дължи н.
„А.З.К.Н.П.З.” ООД, ЕИК ***, представлявано от Т.Я.К., сумата от 719,81 лева за
главница във връзка с неизпълнено задължение по договор за гаранция от ***. във
връзка с договор за кредит ***/***., ведно със законната лихва от 29.05.2018г.
до окончателното й изплащане, сумата 95,57 лева договорна лихва за периода 22.05.2016г.
до 16.02.2017г., сумата 33,73 лева мораторна лихва за периода 17.02.2017г. до 17.05.2018г.,
сумата от 394,62 лева гаранция, за които е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК ***. по ч.гр.д. № ***г. по описа на Районен съд - Плевен.
ОСЪЖДА Х.К.М., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ н. „А.З.К.Н.П.З.” ООД,
ЕИК ***, представлявано от Т.Я.К.сумата от
592 лева, разноски по делото и 75
лева разноски по ч.гр.д. № ***г. по
описа на РС Плевен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: