РЕШЕНИЕ
№ 624
гр. Варна, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иван Стойнов
при участието на секретаря Валентина М. Милчева
като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №
20213110115031 по описа за 2021 година
Производството е образувано по подадена искова молба от Д. М. ЗЛ., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. *, срещу „* със седалище и адрес на управление: гр. С*, с
която е предявен отрицателен установителен иск за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО между
страните, че ищцата не дължи на ответника сумата от 2 018,36 лв. /две хиляди и осемнадесет
лева и тридесет и шест стотинки/, представляваща начислена неустойка по сключен между
страните Договор за паричен заем № 454879/28.09.2020 г., на основание чл. 124, ал. 1, предл.
II ГПК.
В исковата молба ищцата Д. М. ЗЛ. твърди, че е сключила с ответника Договор за
паричен заем № 454879/28.09.2020 г., по силата на който се е задължила да върне сумата от 1
000 лв. главница, 401,64 лв. лихва и 2 018,36 лв. неустойка за срок от 18 месеца. Счита, че не
дължи сумата от 2 018,36 лв. неустойка, защото клаузата, с която е уговорена същата, е
нищожна поради противоречие с добрите нрави. Сочи още, че клаузата е и неравноправна,
защото поради високия й размер в сравнение с отпусната сума по кредита се нарушават
принципите на добросъвестност и справедливост. Посочва още, че клаузата за неустойка е
нищожна и защото е уговорена като такава за осигуряване на обезпечение, с което се
прехвърля риска от неплатежоспособността на длъжника върху самия него, като по този
начин кредитора се обогатява неоснователно. Твърди също, че е потребител по кредита, а
клаузата не е уговорена индивидуално. Излага подробно мотиви в горния смисъл. Моли
съда да установи недължимостта на сумата и да й присъди разноски.
Ответникът „*“ ООД подава отговор на исковата молба, с който признава иска и
моли за постановяване на решение при признание на иска. Моли да не бъдат възлагани
разноски в негова тежест, тъй като с поведението си не е дал повод за образуване на делото.
В тази връзка твърди, че не е претендирал от ищцата заплащане на процесната неустойка и
не е изпращал покани или уведомления за това. Посочва и че ищцата не е заплатила същата.
С молба преди съдебно заседание ищцата поддържа исковата молба и не иска
постановяване на решение при признание на иска.
1
В съдебно заседание ответникът не изпраща представител.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от фактическа и правна
страна:
Предявен е отрицателен установителен иск за недължимост на претендирано от
ответника вземане за неустойка с правно основание чл. 124, ал. 1, предл. II ГПК.
Преюдициално ищцата иска от съда да установи, че клаузата, с която е уговорена
процесната, неустойка е нищожна.
Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ответникът е следвало
да установи, че е налице действително облигационно правоотношение, по което ищцата се е
задължила да заплати процесната неустойка по основание и размер, както и че клаузата, с
която е уговорена същата е действителна.
Не се спори, че между страните е сключен Договор за паричен заем №
454879/28.09.2020 г., по силата на който ищцата се е задължила да заплати сумата от
2 018,36 лв. неустойка. Самият договор не е представен по делото, но е представено
Извлечение за извършени и предстоящи плащания по него /л.5-6/, от което е видно, че
между страните е уговорен погасителен план, в който са предвидени вноски за неустойка в
общ размер от 2 018,36 лв. Ответникът не е оспорил, че в договора е налице такава клауза за
неустойка, като с отговора на исковата молба е признал иска и е заявил, че вземането
действително е недължимо. При липса на съдържанието на клаузата съдът не може да
извърши преценка дали същата е нищожна или неравноправна, но може да се направи такъв
извод, предвид необосновано големия й размер, съобразно отпуснатата по заема сума, което
е индиция за договаряне в противоречие с добрите нрави. Доколкото ответникът не е
доказал по делото факта, за който носи доказателствена тежест - съдържанието на тази
клауза, както и нейната действителност, то и искът за недължимост на сумата, която
произтича от тази клауза, се явява основателен.
По отношение доказването за това дали ответникът е дал причина за образуване на
делото ищцата е представила доказателства, от които е видно, че са й били изпратени два
SMS-а с предупреждение за плащане на суми по процесния кредит, изпратено е
напомнително, както и електронни съобщения с покана за плащане на задължения по
кредита. Действително от тези доказателства не може да се направи равнозначен извод за
това дали неустойката се претендира измежду тези суми, но самото й уговаряне в договора
за заем е достатъчно, за да се приеме, че ищцата има правен интерес от установяване
недължимостта на същата, както и че ответникът е дал причина за образуване на делото.
Възприемането на това становище също би довело и до превантивния ефект финансовите
институции да не включват в договорите си за заем клаузи, които са нищожни или
неравноправни съобразно действащите законови разпоредби.
Предвид изхода на спора и разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е дал
причина за образуване на делото следва да бъде осъден да заплати на ищцата сторените
разноски в размер на 81 лв. държавна такса, както и на процесуалния й представител
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА, което съдът определя в размер на 371,29
лв., което е минималния размер по Наредба № 1 за МРАВ, предвид липсата на фактическа и
правна сложност на делото. В тази връзка релевираното от ответника възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че Д. М. ЗЛ., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. *, НЕ ДЪЛЖИ на „*, със седалище и адрес на управление: гр. * сумата
от 2 018,36 лв. /две хиляди и осемнадесет лева и тридесет и шест стотинки/, представляваща
начислена неустойка по сключен между страните Договор за паричен заем №
2
454879/28.09.2020 г., на основание чл. 124, ал. 1, предл. II ГПК.
ОСЪЖДА *, със седалище и адрес на управление: гр. *, ДА ЗАПЛАТИ на Д. М. ЗЛ.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *, сумата от 81 лв. /осемдесет и един лева/,
представляваща извършени от ищцата разноски в производството за заплатена държавна
такса, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА *, със седалище и адрес на управление: *ДА ЗАПЛАТИ на адв. Д.М. -
ПАК, с адрес на кантората: гр. *, сумата от 371,29 лв. /триста седемдесет и един лева и
двадесет и девет стотинки/, представляваща определено от съда адвокатско възнаграждение
за оказана безплатна адвокатска помощ, на основание чл. 38 ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3