№ 3439
гр. София, 28.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20241110117955 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.557, ал.1, т.1 вр. чл. 519, ал. 1, т. 1, предл. 1 и 2 от
Кодекса за застраховането (КЗ) от Н. Й. А. (ищец) срещу Гаранционен фонд (ответник) за
заплащане на сумата 3000.00 лева – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания в резултат на ПТП, настъпило на 21.12.2022г. в гр.София, по
бул. „Братя Бъкстон“ с посока на движение от бул. „Тодор Каблешков“ към ул. „Вихрен“,
причинено виновно от водач на моторно превозно средство, което е напуснало
местопроизшествието и не е било установено (от неидентифицирано моторно превозно
средство), а при условията на евентуалност – от моторно превозно средство, за което няма
сключена имуществена застраховка „гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от
датата на сезиране на ответника – 26.09.2023 г., до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 21.12.2022г. около 17:30ч в гр.София по бул. „Братя Бъкстон“,
организиран с две пътни ленти за движение във всяка посока, разделени с непрекъсната
линия, с посока на движение от бул. „Тодор Каблешков“ към ул. „Вихрен“ е настъпило ПТП,
при което водач на неидентифицирано моторно превозно средство, движейки се по ул.
„Пирин“ с посока от бул. „България“ към бул. „Братя Бъкстон“, като в района на
кръстовището, образувано от бул. „Братя Бъкстон“ и ул. „Пирин“, регулирано с пътен знак за
този водач – „Пропусни движещите се по пътя с предимство“, навлязъл рязко на бул. „Братя
Бъкстон“ , препречвайки дясната пътна лента, в която се движил тролейбус с инв. № 1666 по
линия 2. Бул Братя Бъкстон, на същия булевард с посока на движение от бул. „Тодор
Каблешков“ към ул. „Вихрен“, в резултат на което водача на тролейбуса предприел аварийно
спиране, за да не настъпи ПТП. Сочи, че е била пътник в тролейбуса, която получила
разкъсно-контузна рана на главата – тилно в дясно, и шумови ефекти на вътрешното ухо.
1
Заявява, че след инцидента била откарана от екип ЦСМП във ВМА, където били извършени
образни изследвания, първична хирургична обработка на главата, хирургичен шев – 9 шева
на главата и била поставена ваксина срещу тетанус. След десет дни конците били свалени,
но поради настъпили оплаквания от намален слух от удара в главата на 16.01.2023г. ищцата
била прегледана и била диагностицирана с „шумови ефекти на вътрешното ухо“. В период
от четири месеца след инцидента била в тежко физическо състояние, изпитвала силни болки
и страдания от нараняванията в областта на главата и загубата на слух, претърпените от нея
болки и страдания и ежедневните затруднения в бита, които понасяла от 21.12.2022г. и
негативното отражение, което тези травми дали в продължителен процес на оздравяване
довели до срив на самочувствието и тежък психически шок. Ищцата изключително трудно
преживяла стреса. Твърди, че по случая била изготвена докладна записка, водача на
тролейбуса дал обяснения, в които посочил, че неустановения л.а. имал регистрационен
номер РА6078ТХ, който нямал данни за сключена задължителна имуществена застраховка
„Гражданска отговорност“. Заявява, че е поканил ответника да плати обезщетение, но
плащане не постъпило. Моли исковете да бъдат уважени. Представя доказателства и прави
доказателствени искания за допускане на експертизи и разпит на свидетели.
Ответникът оспорва исковата претенция с довод, че не са налице основания за
ангажиране на отговорността му, тъй като посоченият в исковата молба механизъм на ПТП
не се установява, както и че протокол за ПТП не бил изготвен поради отказ на ищеца.
Оспорва да е доказана вината на дееца и всички факти от състава на непозволеното
увреждане. При условията на евентуалност, твърди, че вина за произшествието има водача
на автобуса поради неправилно боравене с органите на управление на моторното превозно
средство и поради движение с несъобразена скорост с пътната обстановка в градски условия
и поведението на останалите участници, че вина за произшествието има и самата ищца,
която не предприела нужните действия за осигуряване на собствената си безопасност като
пътник в обществения транспорт. Оспорва наличието на неимуществени вреди с довод, че
няма доказателства за тях, а при евентуалност – възразява по прекомерност на
обезщетението като несъответстващо на понесените болки и страдания. Оспорва
дължимостта на лихва с довод, че се дължи от датата на исковата молба.
Ответникът прави искане като трето лице-помагач на негова страна да бъде привлечен
водача на тролейбуса – И. Л. Д., обосновавайки, че при евентуално осъдително решение, с
което е установен принос на този водач за настъпване на произшествието, ответникът ще
има право на претенция към него за платеното обезщетение. Прави искане за допълване на
задачите към автотехническата и медицинската експертиза, искайки комплексна.
Претендира разноски.
По делото е конституирано трето лице-помагач И. Л. Д. по ред на чл. 219 ГПК, което в
предоставения срок подава писмен отговор. Оспорва, че са налице основания за ангажиране
на отговорността му. Твърди, че процесното ПТП не е настъпило, а в условията на
евентуалност твърди липса на вина, като посочва, протИ.правност на поведението на водача
на неидентифицирания лек автомобил. Твърди валидна сключена застраховка "Гражданска
2
отговорност" между "Столичен електротранспорт" ЕАД и ЗАД "ОЗК - Застраховане" АД.
Прави възражение за съпричиняване на ищцата, като сочи, че същата не се е погрижила да
обезопаси себе си, държейки се за обособените места в тролейбуса и се е намирала в право
положение. Оспорва причинно-следствената връзка между ПТП-то и загубата на слух.
Оспорва настъпването на неимуществените вреди, а в условията на евентуалност прави
възражение за прекомерност на размера.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
По делото е представена служебна бележка, издадена от началник отдел „Пътна
полиция“ при СДВР, от която се установява, че ищцата Н. Й. А. е участвала в ПТП,
настъпило на 21.12.2022г. около 17:30 часа в гр. София в района на спирка МГТ „Вихрен“,
като пътник в тролейбус с инв. № 1666 по линия „2“, като документи за ПТП-то не са
издавани от служителите на отдела. Същото се установява от докладна записка на
мл.автоконтрольор в 02 гр. 01-ви сектор „КПД“ при отдел „Пътна полиция“ при СДВР.
Представените по делото сведения /л.10-11/ не могат да се ценят като доказателства,
защото са дадени от страни по делото, които не могат да дават показания в писмен вид, а
направените от тях изявление се ценят като доказателства, ако съдържат неизгодни факти,
каквито в случая не са налице.
Извежда се от представените писма до и от ответника, че ищецът е предявил претенция
за заплащане на обезщетение до ответника, в отговор на която е получил отказ от
07.09.2023г.
Извежда се, че проценият тролейбус има валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ съгласно справка л. 26 от делото и видно от представената полица на л. 150.
Допуснати са обяснения на третото лице-помага на страната на ответника И. Л. Д. по
реда на чл. 176 ГПК, които следва да се ползват като доказателство, но само за неизгодните
за него обстоятелства. При съобразяване на казаното от третото лице, съдът извежда, че е
участвал в произшествие, станало на 21.12.2022г. в гр. София като водач на тролейбус 2 и в
района на спирка Тодор Каблешков като натиснал аварийна спирачка и избегнал удар с
друго МПС, както и че пътник в тролейбуса била ищцата. След произшествието водачът
подал сигнал на диспечер, който повикал КАТ и линейка, преместил тролейбуса, оказал
помощ на пострадалата ищца.
С молба вх. № 354750/06.11.2024 г. ищцата е направила искане за допускане на трима
свидетели за доказване на механизма на произшествието, която е уважена от съда. На
съдебно заседание на 04.02.2025 г. са разпитани двама свидетели, чиито сведения не
установяват относими, необходими факти по делото, тъй като свидетелите заявяват, че няма
спомен за такъв инцидент. В същото о.с.з. ищцата се отказа от третия допуснат свидетел и
същият е заличен.
Приета по делото е съдебна автотехническа експертиза. Видно от заключението на
автотехническата експертиза произшествието е настъпило на 21.12.2022 г. около 17:30 в град
3
София, бул. "Братя Бъкстоун", в района на кръстовището с ул. "Пирин", между тролейбус с
инвентарен номер 1666, управляван от И. Л. Д. и пътник в тролейбуса Н. Й. А.. Участъкът
от пътното платно е с две ленти с двупосочна организация на движението, ограничени с
непрекъсната линия с обща ширина около 9 м., като от двете страни на пътното платно се
намират тротоарни площи. Процесният тролейбус се е движел в лентата за движение в
посока от бул. "Тодор Каблешков" към ул. "Пирин" с приблизителна скорост от около 35
км/ч. В тролейбуса правостояща се е намирала ищцата. Когато тролейбусът е наближил
кръстовището с ул. "Пирин" неизвестен лек автомобил е предприел маневра за включване в
движението по бул. "Братя Бъкстоун" от ул. "Пирин". За да предотврати удар между
тролейбуса и автомобила, водачът на тролейбуса е предприел маневра за аварийно спиране
2
със спирачно закъснение от около 5 м/с. Вследствие на инерционната сила, действаща
върху пътника от отрицателното ускорение, ищцата е загубила равновесие и е паднала на
пода на автобуса и е получила телесни увреждания. Експертизата посочва, че инерционните
сили действат в посока обратна на ускорението, което е причината ищцата да загуби
равновесие, както и че пътникът не е имал възможност да реагира, за да предотврати
произшествието. Не се установява техническа причина, която да се намира в причинна
връзка с така установения механизъм на деянието. Установява се още от експертизата, че
преди кръстовището с ул. "Пирин" в дясно от пътното платно е монтиран пътен знак
„Движение само направо след знака“, на ул. „Пирин, преди кръстовището, са монтирани
пътни знаци "Пресичане път с предимство", "Движение само наляво и надясно след знака" и
"Движение на велосипеди". Няма данни за съприкосновените между ППС и за вреди по тях.
Изчислява се в експертизата, че спирачният път на тролейбуса към момента на отнемането
на предимството от неизвестния лек автомобил е приблизително 24,98 метра. Отговорено е,
че върху устойчИ.стта на тялото при движение на пътното превозно средство в изправено
положение, влияние имат: начина, по който пътникът стои върху пода на автобуса – със
събрани крака, с разтворени крака; разположението му спрямо посоката на движение – дали
е страничен, или се движи, или се е хванал за обособените места или не, каква е била силата
на захвата. Отговорено е, че при устойчИ. положение на тялото и здрав захват към
обособените места за захващане на пътниците, тялото не би паднало на пода на тролейбуса и
не би получило телесни увреждания. Експертното заключение се ползва от съдебния състав
като обективно и компетентно дадено от вещо лице, притежаващо нужните познания и опит
в областта, отговорило в пълнота на всички въпроси, отговорите на които не са оспорени от
страните. В о.с.з. вещото лице поддържа заключението си и обяснява, че за неустановеното
МПС пътния знак е пропусни движещите се по пътя с предимство, че най-вероятно водачът
на автомобила е бил в опасната зона за спиране на тролейбуса. Отговаря, че от техническа
гледна точка падането на пътника е вследствие на аварийното спиране. Заявява, че опасната
скорост за спиране е около 35 км/ч., около 1,8 и 2 метра в секунда е конфронтабилно
спиране, при което няма залитане на пътниците. Сочи, че това са спирачни закъснения, които
е възможно да осъществи МПС, а спирачното закъснение, при което пътниците залитат, е
около 4,5. Вещото лице поддържа отговора си, че няма друг начин, освен задействане на
спирачната система, чрез който да се предотврати евентуалното съприкосновение с
4
неизвестния автомобил.
Установява се от приложените медицински документи, че на 21.12.2022г. ищцата е
прегледана във Военномедицинска академия с анамнеза – докарана от екип на ЦСМП, след
рязко спиране на тролейбус от градски транспорт е паднала и ударила главата си, отрича
загуба на съзнание, ясен спомен за случилото се, без главоболие, гадене, повръщане, не
приема антикоагуланти и антиагреганти. Направени са изследвания – рентгенография на
лицева и странична черепни кости и на опашна кост, като не са констатирани изменения.
Отразено е, че обективното състояние – наличие на разкъсно-контузна рана на главата, без
нарушена координация и зрение. Предписана е терапия. Наличието на разкъсно-контузна
рана на главата – тилно в дясно, се установява и от приложеното съдебно-медицинско
удостоверение. Видно е от приложените два амбулаторни листа, че ищцата е била на преглед
на 16.01.2023г., след който е поставена диагноза „хипертонично сърце, без сърдечна
недостатъчност“, придружаващи заболявания – рискова група за злокачествено
новообразуване на ректосигмалната област, открита рана на окосмената част от главата,
загуба на слух, неуточнена. Снети са анамнезни данни, че причина за прегледа е оплакване
за намален слух и на двете уши след като на 21-ви при рязко спиране на тролейбус си удря
главата. Преглед на същата дата е направен и при друг специалист, който е поставил
диагноза „шумови ефекти на вътрешното ухо“, при анамнеза – претърпяла инцидент на 21
декември в градския транспорт, с дълбока рана на главата с 9 шева и от когато има шум в
ушите. Като изследване е направена тонална аудиометрия и има рецепта за предписан
медикамент.
От приетата по делото справка от НОИ се установява, че за периода 22.12.2022г. до
04.01.2023г. включително ищцата е ползвала отпуск поради временна неработоспособност
по причина „общо заболяване“, за който е изплатено обезщетение.
Видно от представените справки от НЗОК след инцидента ищцата е била на преглед
шест пъти – на 22.12.2022г., на 16.01.2023г., на 17.01.2023г., на 24.07.2024г., като само на два
от прегледите – тези на 16.01.2023г. и на 17.01.2023г., е поставена диагноза „шумови ефекти
на вътрешното ухо.
Представен е амбулаторен лист № 242151018С55/02.08.2024г. за преглед на ищцата с
анамнеза: „оплаква се от замайване, световъртеж, нестабилност при стоеж и движение,
размазване на погледа, световъртежа се засилва при изправяне, навеждане, при определени
движения на главата, оплакванията датират от няколко седмици, съобщава за инцидент
преди година в градския транспорт“, в рамките на който е направено изследване „насочване
за ЯМР‘ и е поставена диагноза „световъртеж от централен произход“. Извършено е
образно-диагностично излседване, резултатите от което показват „дилатирано
периваскуларно пространство на Вирхов-Робин вдясно“. Съгласно болничен лист /л.94/
ищцата е била в отпуск по болест за периода 19.08.2024г. – 24.09.2024г. с оглед поставена
диагноза „мозъчен инфаркт, причинен от тромбоза на церебрални артерии“.
По делото е прието и заключение на съдебномедицинска експертиза, от която се
установява, че ищцата е била откарана от ЦСМП във ВМА на 21.12.2022 г. и прегледана
5
около 18:54-19:14 часа. Заключението на специалиста е, че при прегледа е установена травма
с контузия и разкъсно-контузна рана на главата тилно дясно. Раната е обработена
хирургично и зашита. Не се установени данни за черепно-мозъчна травма, като е отчетен
нормален неврологичен статус. Черепно-мозъчните нерви са интактни, зеници -
нормоизкория: двустранно запазена реакция на светлината. Не се установяват латентни
парези. Координацията не е нарушена. ТР-контролира. ВКФ-запазени. Проведени са образни
изследвания лицева и странична рентгенография на черепни кости: няма рьо данни за
травматични изменения. Проведена е и рентегенография и на опашна кост: няма рьо данни
за травматични изменения. Конците от зашиване на раната са свалени на 29.12.2022г. При
последващ преглед от специалист на съдебната медицина на 11.01.2023 г. не се установяват
нови оплаквания от ищцата. Установен и описан е белег от разкъсно-контузната рана на
главата в размер на 5 см. Според вещото лице по медико-биологичен признак травмата е
причинила временно разстройство на здравето, неопасно за жИ.та. От експертизата се
заключва, че времето на възстановяване на нормалното физическо здраве на пострадалата е
около 2-3 седмици от инцидента, към момента раната е заздравяла и от нея е останал линеен
белег 5 см. Установените травми се причиняват от удар с тъп предмет или при удар на
главата с тъп предмет, която може да настъпи по описания в исковата молба начин – след
внезапно отвеждане от равновесие и падане назад от собствен ръст с удар на дясна тилна
област на главата в интериора на тролейбус. Общото заключение вещото лице към момента
на инцидента е "временно разстройство на здравето неопасно за жИ.та". Преди датата на
настъпването на събитието от 21.12.2022 г. ищцата е била в нормално здраве. Страдала е от
артериална хипертония усложнена с хипертонична болест на сърцето и стенокардия.
Установено е и нарушение на вестибуларната функция. Отговорено е, че е направена
хирургична обработка на раната и шев, като няма данни за предписано лечение, а
представената рецепта за прием на ентан /хранителна добавка/ няма данни да е предписана.
Вещото лице е отговорило, че актуалното здравословно състояние на ищеца е задоволително
към добро. При нея протича нормален възстановителен процес след преживян през месец
август 2024г. исхемичен мозъчен инсулт във вертебро-базиларната система, няма данни за
посттравматични усложнения, които да се свържат с преживения инцидент. Вещото лице е
отговорило, че ударът е могло да бъде предотвратен при положение, че има достатъчно
силен захват за дръжките в тролейбуса. Отговорено е, че няма данни за влошено
здравословното състояние на ищеца преди инцидента от артериална хипертония усложнена
с хипертонична болест на сърцето и стенокардия и нарушение на вестибуларната функция,
регистрирано през 2008г., както и че липсва основание да се приеме, че заболяванията и са
повлияли на запазването на равновесие. Вещото лице е анализирало прегледите, проведени
на 16.01.2023г. и поставените диагнози, като е дало заключение, че въз основа на
представените медицински документи по делото не може да се направи извод за наличие на
причинно-следствена връзка между регистрираното състояние на слуха на 16.01.2023г. и
полученото травматично увреждане при ПТП на 21.12.2022г. Заключението на вещото лице
се ползва с доверие от съдебния състав като дадено от лице, притежаващо нужните познания
и опит в областта, отговорило в пълнота на всички въпроси, като отговорите му не са
6
оспорени от страните. В о.с.з. вещото лице потвърди заключението си и обясни подробно
извода си за липса на причинна връзка, обяснявайки, че е теоретично такава връзка между
усложненията в слуха е възможна, но няма данни по делото, от които да се заключи, че
инцидента е довел до този резултат. Обясни, че се е запознало с рентгенографията и няма
черепно-мозъчна травма, като снимката включва заснемане на всички черепни кости,
включително тилната кост на главата и там не се вижда такава травма, нито ищцата е
съобщила за загуба на слух. Обяснено е, че подобна двустранна травма на слуха се асоциира
с болестна причина, а не с инцидент.
За установяване на претърпените и твърдени неимуществени вреди като свидетел е
разпитан сина на пострадалата ищца – Иван Георгиев Андреев. От показанията му се
установява, че знае за инцидента от майка си, случил се когато тя се прибирала от работа,
намираща се до КАТ, която му се обадила по телефона и му казала, че е паднала в тролея.
Свидетелят си тръгнал от работа и се отправил към последната спирка на тролейбус № 2.
Когато стигнал, видял майка си в линейката, която била уплашена, превързана и с болки в
главата. Пострадалата носила със себе си раница, която свидетелят взел. С линейката я
откарали в Пирогов, където бил извършен преглед, раната била зашита и същия ден я
изписали, след което посетила лекар два – три пъти и месец след това имала болки в главата
и виене на свят, каквото и се случвало и преди инцидента. Медикаменти не е приемала,
избягвала да се вози сама в градския транспорт, тъй като имала уплах и трябвало с нея да
има придружител. Установява се, че в последно време доста често и се виело свят , а в
началото на година преживяла исхемичен инсулт, други заболявания нямала. Преди
инцидента не губила съзнание и не припадала. Имала заглъхване на ушите в последните две
години, а преди инцидента нямала. Свидетелските показанията се ползват с доверие от
съдебния състав. Макар свидетелят да е косвено заинтересован от изхода на делото,
показанията му относно узнаване за инцидента, посещението му на място, възприемането в
какво състояние веднага след инцидента се намира пострадалата, че е откарана в болницата,
преживените от нея физически болки – главоболие и световъртеж в рамките на един месец
след инцидента, и уплах, липсата на прием на медикаменти, са логични, последователни и
кореспондират с представените медицински документи и заключението на вещото лице. В
останалата част, показанията също се ползват с доверие относно последващото състояние на
пострадалата, но същите не дават основание да се заключи, че причина за нейните симптоми
е именно процесното произшествие, в който смисъл е заключението на вещото лице, което се
ползва от съдебния състав и целта на което е да изследва именно дали твърдените вреди са в
причинна връзка с произшествието, която за тези вреди е отречена. Освен това, по делото не
са представени медицински документи, които да обусловят приемане на противното. По
изложените мотиви, съдебният състав приема, че вредите се свеждат само до травматично
увреждане – рана на главата от 5 см., от която е останал белег, главоболие и световъртеж в
рамките на един месец след инцидента, уплах, които болки не са лекувани с медикаменти.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата,
въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:
7
За уважаване на предявения иск ищецът е следвало да докаже в условията на пълно и
главно доказване фактическия състав на процесното непозволено увреждане: протИ.правно
деяние, изразяващо се в нарушение на правилата за движение от водач на
неидентифицирано превозно средство, в резултат на което да е произтекло процесното ПТП,
вина, която се предполага до доказване на противното, претърпени от ищеца като пътник в
един от участващите в произществието автомобили имуществени вреди и причинно –
следствена връзка между протИ.правното деяние и вредите, размер на вредите, чието
обезщетяване се търси. Ответникът е следвало да обори презумпцията на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД
относно вината на водача на лекия автомобил.
От приложените писмени и гласни доказателства, а и не е спорно между страните, съдът
счете за доказано, че на 21.12.2022г. в гр.София, по бул. „Братя Бъкстон“ с посока на
движение от бул. „Тодор Каблешков“ към ул. „Вихрен“ ищцата Н. Й. А. е пострадала като
пътник в тролейбус с инв. № 1666 по линия 2. От приложените писмени и гласни
доказателства и автотранспортната експертиза, която съдът кредитира като пълна и
обоснована, съдът счета за доказан следния механизъм: на 21.12.2022 г. около 17:30 часа на
бул. "Братя Бъкстоун" в посока към ул. "Пирин" се е движел тролейбус с инвентарен номер
1666, управляван от подпомагащата страна. Процесният тролейбус се движел с
приблизителна скорост от 35 км/ч, когато, приближавайки към кръстовището с ул. "Пирин",
неидентифициран лек автомобил се включил в движението пред тролейбуса, отнемайки
предимството му. В резултат на настъпилото обстоятелство, водачът на тролейбуса е
предприел маневра аварийно спиране с цел да предотврати сблъсък между двете превозни
среда. В тролейбуса се е намирала ищцата. В причинна връзка със задействането на
спирачната система и действието на инерционните сили, ищцата е загубила равновесие и е
паднала на пода на превозното средства, като в резултат на падането главата взаимодейства
с пода под формата на тъп удар, което е причинило телесна повреда, изразяваща се в
разкъсно-контузна рана на дясната част на главата на ищцата, а по медико биологичен
признак – временно разстройство на здравето, неопасно за жИ.та. Инцидента се приема за
доказан като настъпил и с този механизъм от експертното заключение, което е изследвало
документите по делото, и посредством експертни познания е изведен механизма.
Приемането на този механизъм следва и от медицинските документи, в които същия е
отразен като инцидент и следва начина на получаване на увреждането, поради което и
последното случи за неговото доказване. Други доказателства, които да представят различен
от установения механизъм, не се съдържат по делото, поради което и възражението за
неговата неустановеност не се споделя.
Доказва се, че пътницата - Н. Й. А., е получила травма с контузия и разкъсно-контузна
рана на главата тилно дясно, за което е била прегледана и зашита с девет шева във ВМА
същият ден. Установените травмите могат да бъдат получени при възникналия инцидент,
което се потвърждава от автотехническата и медицинската експертиза. Причинно-
следствената връзка между увреждането и процесното събитие съдът намери за доказано
предвид приложените по делото писмени доказателства и приетото заключение по СМЕ.
8
Пострадалото лице след инцидента е посетило спешен медицински център, където в лист за
преглед на пациент са отразени травматичните увреждания. Съдът не счита за доказана
причинната връзка на последващата загуба на слух с настъпилият процесен инцидент на
21.12.2024 г. Това се установява от съдебномедицинска експертиза, съгласно която загубата
на слух може да се дължи на различни факти и обстоятелства, най-често болестна причина
при двустранна загуба, както е в случая. По изложените съображения и липса на други
медицински документи, съдебният състав приема, че не е установено пълно и главно, че
последващата загуба на слух, установена на 16.01.2023 г. е в прично-следствена връзка с
инцидента.
Доказва се още, че произшествието е причинено от протИ.правното и виновно
поведение на водач на неустановено МПС. На първо място, другият автомобил се приема за
напуснал произшествието и неидентифициран, тъй като по делото не се събраха
доказателства органите на МВР да са заварили и издирили водача му и управлявания от него
л.а. На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 50 ЗДвП "На кръстовище, на което
единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни
превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни
средства, които се движат по пътя с предимство." От автотехническата експертиза се
установява, че неидентифицираният лек автомобил е излязъл от ул. "Пирин", на която е
поставен пътен знак "Пресичане път с предимство". Данни за това заключение се съдържат
от обясненията на страните в производството, включително на водача на тролейбуса и от
снетите свидетелски показания, които съдът кредитира, тъй като същите са житейски
логични, последователни и вътрешно непротИ.речиви. В автотехническата експертиза /стр.
116 и стр. 119/ е приложена извадка от кръстовището, от който се установява
безпротИ.речИ. наличието на подобен знак. Пак от заключението се извежда, че тролейбуса
се е движил по път с предимство. При наличие на сочената регулация на пътя с пътни значи,
законът, в частност текстът на чл. 50 ЗДвП изисква да се предостави предимство на водача
на толейбуса, което не е сторено. По делото от ответника, чиято е доказателствената тежест,
не е проведено пълно и главно доказване на обстоятелствата, които биха оправдали това
отнемане на предимството. По-конкретно, доказателствата по делото не позволяват да се
установи релевираните от ответника съпричиняване от водача на тролейбуса, а именно
неправомерно боравене с МПС и шофиране с несъобразена скорост на пътните условия. От
автотехническата експертиза се установява, че приблизителната скорост на движение е била
35 км/ч, което е значително под законовия максимум за населени места от 50 км/ч. Няма
данни в процесния ден пътната обстановка с оглед атмосферните условия да е предполагала
завишено внимание на шофьора на тролейбуса – валежи от дъжд и/или сняг. Съгласно
изчисленията, представени от вещото лице в автотехническата експертиза, при такава
скорост безопасното разстояние от спирачен път е 24.98 метра /стр. 120/, което надвишава
установеното разстояние между тролейбуса и неидентифицирания лек автомобил, в рамките
на което водачът на тролейбуса е могъл да спре безопасно. В случая следва да се съобрази,
че поведението на шофьора на тролейбуса се намира в причинна връзка с настъпването на
вредите на ищцата, но предприетата маневра, а именно „аварийно активиране на спирачната
9
система“, не може да му се вмени във вина, защото деянието е било необходимо с цел
предотвратяването на удара с друг леки автомобил, т.е. постъпката е оправдана от гледна
точка избягване на по-големи вреди от инак възможните при удар между двете превозни
средства. С оглед двупосочното движение, непрекъснатата линия и натовареният трафик не
следва да се приема, че завиването наляво би могло да предотврати настъпването на
инцидента. Навлизането в насрещната лента, в опит за избягване на сблъсък с
неидентифицирания лек автомобил, би създал предпоставки за ПТП в насрещната лента за
движение и с движещите се в нея превозни средства. Съпричиняването предполага,
съпричинителят да не е положил дължимата грижа, с което да е допринесъл за причинените
вреди. Съдът счита, че в настоящия случай не може да бъде вменена вина на шофьора на
тролейбуса поради преследваната цел, а именно да се предотврати настъпване на ПТП.
При причинено ПТП от неидентифицирано превозно средство, отговорността на
Гаранционен фонд следва да се ангажира, само ако се установи, че водачът на увреждащото
МПС – в случая на тролейбус с инвентарен номер 1666, е предприел спасителна маневра, а
именно аварийно задействане на спирачната система като единствен възможен изход от
създадената от неустановен водач ситуация, която маневра да цели избягване на тежко
произшествие и от която да е настъпил удар между двете МПС-та - така в Решение №
69/26.07.2019 г. по гр.д.№ 2556/2018 г. на ВКС, I ТО. Т.е. правилото е изведено от
разбирането, че задължение на всеки водач е да контролира непрекъснато управляваното от
него превозно средство и следва да бъде оневинен само ако се докаже, че е предизвикал
удар, поради предприемане на единствено възможна спасителна маневра за избягване на
други по-тежки последствия по причина поведението на неустановен водач. В случая съдът
счита за установено, че предприетото задействане на спирачната система е поведение на
водача на тролейбуса, което е било провокирано от протИ.правното деяние на водача на
неидентифицирания лек автомобил и е съобразено с пътните условия, единственото
възможно безопасно действие е и е преследвало обективно оправдан резултат.
Допълнителен аргумент в тази посока е логиката на законодателя, съдържаща се в
разпоредбата на чл. 43 от Закона за автомобилния превоз, уреждащ условията и реда за
обществените вътрешни и международни превози на пътници и товари с автомобили,
извършвани от български или чуждестранни превозвачи, съгласно която "Превозвачът се
освобождава от отговорност, ако увреждането е причинено от обстоятелства, които
превозвачът, независимо от взетите от него мерки според особеностите на случая, не
може да избегне или последиците от които не може да предотврати (непреодолима
сила)." От това съдът счита, че е доказан фактическият състав за ангажиране отговорността
на Гаранционен фонд в процеса.
Съдът не намира за основателно възражението на ответника за съпричиняване на
вредите от страна на ищцата. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за реда и
условията за пътуване с обществения градски транспорт на територията на Столична
община във вр. с чл. 369 Търговския закона между компанията превозвач и пътника е
наличен договор за превоз. Съгласно сключения договор превозвачът носи задължение да
10
осигури безопасни и удобни условия на пътника съгласно вида на превозното средство и
разстоянието, от които пътника да се ползва. От съвкупния анализ на доказателствата не
става ясно какво е било положението на ищцата към момента на активиране на спирачната
система и като цяло по време на пътуването и в тролейбуса, нито дали е имало възможност
да се установи в седнало положение. Липсата на доказателства за тези обстоятелства и
отговора на вещото лице в съдебноавтотехническата експертиза, че падане от този вид
зависи не само дали има захват, но и силата на захвата и разположението на тялото, пречи
да се установи дали пострадалата е съпричинила резултата със собственото си поведение,
което да влиза в разрез с чл. 19 от Наредбата за реда и условията за пътуване с
обществения градски транспорт на територията на Столична община. В допълнение,
няма валидно и конкретно задължение как следва пътникът да осигури своята безопасност
по време на пътуването, въпреки че житейски логично е при превозване в градския
транспорт лицето да се настани в седнало положение, ако има свободни места, или да се
захване на обозначените за това места. Разгледаното житейски правило обаче през призмата
на конкретния инцидент не позволява категорично да се заключи, че то не е спазено, след
като, от една страна, няма данни за поведението на пътника в тролейбуса, а от друга –
характера и степента на удара при внезапно задействана спирачна система не позволява да се
заключи, че захват за обособените места въобще е липсвал. С оглед на изложеното,
съдебният състав приема, че и това възражение за съпричиняване се явява недоказано.
По отношение на размера:
Търси се обезщетение за сумата от 3 000,00 лева – за претърпени вреди във формата на
неимуществени, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат на аварийно
задействане на спирачната система на трамвай. Ответникът оспорва исканото обезщетение
по размер, твърдейки прекомерност.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по
справедлИ.ст. СправедлИ.стта обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания може да са: 1) степента и характера на телесното увреждане; 2)
продължителност и интензитет на физическите болки; 3) Необходимост от лечение и/или
операция, и/или чужда помощ, продължителен период до пълно възстановяване на
пострадалия; 4) допълнителното влошаване състоянието на здравето, както и причинени
неудобства; 5) причинените морални страдания от осакатявания, загрозявания и др.
невъзстановими трайни увреждания.
Установено е по делото, че ищцата е претърпяла телесни вреди в областта на главата, от
които се е наложило да се затвори с девет на брой шева. Причинената травма е житейски
обосновано да причини психически болки и страдания на ищцата. От свидетелските
показания се установява, че след удара ищцата е бил в уплаха, а към днешна дата изпитва
уплаха да се вози в автобуси и тролейбуси. В деня на инцидента е била администрирана във
ВМА, но същият ден е била освободена, т.е. не се е наложило хоспитализиране. Към датата
11
на инцидента пострадалата е била на 55 години, което е средна възраст и прави по-трудно
възстановяването и понасянето на увреждания от този вид. От съдебно техническата
експертиза се установява, че времето за възстановяване е приблизително между 2-3 седмици,
като до първия месец след инцидента съдът приема, че пострадалата е имала главоболие и
световъртеж. Установява, че раната е оставила на ищцата белег в размер на 5 см, който се
намира на главата и може да бъде прикриван от косата, с което не загрозява лицевата част.
Ето защо настоящият съд, счита за справедлИ. обезщетение в случая с оглед механизма на
инцидента, вида и интензитета на понесените болки и страдания да бъде определено в
размер на 2300,00 лева. За разликата над тази сума, предявеният иск подлежи на отхвърляне
като неоснователен и недоказан. Претърпяната травма е с кратък интензитет на причинени
от нея болки с оглед възстановителния период, по медико-биологичен признак има характер
на временно разстройство на здравето неопасно за жИ.та, пострадалата е на възраст, която
позволява своевременно възстановяване, белегът от раната не е видим, а останалите
твърдени заболявания не се установиха да са в причинна връзка с инцидента, по които
съображения съдебният състав намира за справедлИ. обезщетение в посочения размер и при
тези мотиви за разликата до пълната искана сума искът следва да се отхвърли.
Върху присъденото обезщетение се следва законна лихва от датата на постановения
отказ на ответника да изплати обезщетение при съобразяване на указанията на съгласно чл.
558, ал. 3 във връзка с ал. 2 и чл. 497 и чл. 496, ал. 1 КЗ – 13.10.2023г. Увреденото лице може
да предяви претенцията си за плащане на обезщетение пред съда, ако Гаранционният фонд
не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати или увреденото лице не е съгласно с
размера на определеното обезщетение /чл. 558, ал. 5 КЗ/. Лихвите за забава на Гаранционния
фонд се изчисляват и изплащат при спазване на чл. 497 /чл. 558, ал. 1 КЗ/, поради което
доводите на ищеца, че такава се дължи от датата на уведомяване на ответника за ПТП съдът
намира за неоснователни.
Поради основателността на главния иск по чл.557, ал.1, т.1 вр. чл. 519, ал. 1, т. 1, предл.
1 от Кодекса за застраховането, съдът не дължи произнасяне по евентуално съединения
иск по чл. чл.557, ал.1, т.2, буква „а“ вр. чл. 519, ал. 1, т. 1, предл. 2 от Кодекса за
застраховането.
По разноските
При този изход на спора разноските се разпределят по правилото на чл. 78, ал.1 и ал. 3
ГПК.
Ищеца своевременно е претендирал сторените от него разходи по водене на делото в
общ размер на 720.00 лева, от които 500.00 лева депозити за вещи лица, 100.00 лева депозит
за разпит на свидетели и 120.00 лева държавна такса. Съобразно размера на уважената част
от иска, дължите на ищеца разноски са в размер на 552.00 лева,
Ответникът дължи и адвокатско възнаграждение, което следва да се присъди на адвоката
на ищеца, доколкото от представения по делото договор /л.177/ процесуалното
12
представителство на ищеца е оказано по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА. Съобразно
материалния интерес и текста на чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ, служещ като ориентир,
възнаграждението възлиза на 720.00 лева с ДДС с оглед регистрацията на адвоката по ЗДДС
/л.176/. С оглед размера на уважената част от иска, дължимото възнаграждение възлиза на
552.00 лева с ДДС.
С оглед изхода на делото, разноски се дължат и на ответника, който своевременно е
претендирал разноски в общ размер на 400.00 лева, включващи 300.00 лева депозит за вещо
лица и 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в минимален
размер на 100.00 лева на основание чл. 23, ал. 1 НЗПП. Съобразно размера на отхвърлената
част от иска, дължимите на ответника разноски възлизат на 93.33 лева.
На третото лице-помагач не се дължат разноски съобразно правилото на чл. 78, ал. 10
ГПК.
Процесуалният представител е направил искане за възстановяване на внесения депозит
от 50.00 лева за разпит на третия допуснат свидетел, който е бил заличен в последното о.с.з.
по искане на страна. Депозитът е внесен с платежен документ към молба с вх. №
366819/14.11.2024г. л.167, към която са приложени 3 бр. платежни документа, по два от
които е изплатено възнаграждение на допуснатите други двама свидетели. След като
депозитът не е реализиран поради заличаване на допуснатия трети свидетел по искане на
страната, то депозитът подлежи на възстановяване като нереализиран.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.557, ал.1, т.1 вр. чл. 519, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Кодекса за
застраховането Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.
„Граф Игнатиев“ № 2, да заплати на Н. Й. А., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул.
„Родопски извор“ ****, сумата от 2300.00 лева – обезщетение за неимуществени вреди –
претърпени болки и страдания, причинени при ПТП, настъпило на 21.12.2022 г. в гр.София,
по бул. „Братя Бъкстон“ с посока на движение от бул. „Тодор Каблешков“ към ул. „Вихрен“,
като пътник в тролейбус с инв. № 1666 по линия 2, причинено виновно от водач на моторно
превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено (от
неидентифицирано моторно превозно средство), ведно със законната лихва от 13.10.2023 г.
до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над тази сума до пълния
искан размер от 3000.00 лева като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Гаранционен фонд да заплати на Н. Й. А.,
ЕГН **********, сумата 552.00 лева – разноски по делото съобразно размера на уважената
част от иска.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Гаранционен фонд да заплати на адв. В. В. О.,
13
САК, ЕГН **********, с адрес на упражняване на дейност гр. София, ул.“Цар Самуил“ №38,
партер, ап.2, сумата 552.00 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение за оказано на ищеца
процесуално представителство по реда на чл. 38, ал.1, т.3 ЗА на ищеца Н. Й. А. съобразно
размера на уважената част от иска.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, Н. Й. А., ЕГН **********, да заплати на
Гаранционен фонд сумата 93.33 лева – разноски по делото съобразно размера на
отхвърлената част от иска.
ДА СЕ ВЪЗСТАНОВИ на ищеца внесения депозит за разпит на свидетел в размер на
50.00 лева с платежен документ към молба с вх. № 366819/14.11.2024г. л.167 от делото.
ДА СЕ ИЗПРАТИ заверен препис от решението, след влизането му в сила, на отдел
„Счетоводство“ при СРС, ведно с молба с вх. № 366819/14.11.2024г. л.167 от делото и
платежния документ за изпълнение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помага на страната на
ответника – И. Л. Д., ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14