Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 11.03.2020
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на девети март през две хиляди и двадесет и първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
Ивайло
Д.
при секретаря Михаела Митова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 10761 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 21.05.2019 г.
по гр.д. № 58997/76 г., както и решение от 31.10.2019 г., постановепо по реда
на чл.247 ГПК за поправка на ОФГ в състава на съда и отделението, а именно І
ГО, 124 състав и решение от 17.06.2020 г., отново постановено по реда на чл.247 ГПК за поправка на ОФГ, досежно номера на делото и годината му, а именно гр.д.
№ 58997 от 2017 г., СРС, І ГО, 124 състав е отхвърлил предявените от П.Д.К., ЕГН **********,***
искове срещу ЧСИ С.Я., per. № 844 при КЧСИ, Район на действие СГС, гр. София, ул.“Д-р *******за
осъждане на ответника да заплати сумата от общо 8 979 лева - обезщетение за
претърпени имуществени /2 979 лева/ и неимуществени вреди от незаконосъобразни
действия в изпълнително производство по изп.д.№ 20158440400124 и изп.д.№
2015844040093г., ведно със законната лихва от датата на увреждането. Осъдил е П.Д.К., ЕГН **********,*** да заплати на ЧСИ С.Я., per. № 844 при КЧСИ, район на действие СГС, гр. София, ул.Д- р *******сумата от
894 лева разноски в
настоящото производство. Отхвърлил е молбата на „П.Д.К., ЕГН **********,*** за присъждане на разноски
по делото.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ищеца П.Д.К., ЕГН **********,*** с мотиви, изложени в нея. Счита, че издаденото решение е
невалидно, като издадено от незаконен състав по друго дело. Същото е
недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по обстоятелства, незаявени в
исковата молба. „Заявеният“ правен спор е дали ЧСИ е надвзел средства на ищеца
чрез наложения запор от ответника, като няма значение дали ищецът си е искал
парите и дали ответникът ЧСИ е искал да му го върне или не. Исковата молба е
подадена на основание чл.441 от ГПК във връзка с чл.45 ЗЗД-имуществени и
неимуществени вмреди. В нея ищецът е поискал съдът да разглена начина на
образуване на изп. дело № 2015844040124, като „частично незаконосъобразно“,
доколкото ИЛ е издаден само на Д. К., а не на другите взискатели. Счита, че
това оспорване следва да се разгледа по реда на чл.441 от ГПК, но СРС не се е
произнесъл по този въпрос. Ищецът е оспорил запорирането на работната му
заплата, като му е бил наложен запор с указание да се удържа половината от
заплатата на длъжника/ищец, а след това „го е поканил да изпълни доброволно
задължението си“. Счита, че имуществото му е било проучвано неоснователно, след
като има безспорни доказателства за източника на средства на длъжника-работната
заплата.
Съдът не е разгледал
приложените от ищеца доказателства-определение № 16414 от 19.08.2015 г., от
което е видно, че е разгледана жалба № 011369/26.02.2015 г. и жалба №
013949/17.03.2015 г., като по едната е отменено разпореждане на ЧСИ Я., с което
той е върнал жалба № 009833/17.02.2015 г., а по другата жалба за обжалване на
разноските, е върната на ЧСИ за произнасяне. Неоснователни са и действията на
ЧСИ, установени с решение № 666 от 01.02.2017 г. на СГС, ГО по ч.гр.д. №
13741/2016 г. За тези неоснователни и противоправни действия ищецът е претендирал за внесените суми, ведно със законната лихва
от датата на неоснователното връщане на жалбите. Първоинстанционният съд е
счел, че тези доказателства не могат да ангажират отговорност на ЧСИ за
сторените разноски във връзка с обжалване. Сочи, че всяко неоснователно
действие на ЧСИ ангажира отговорност, доколкото е предизвикало вреди.
От доказателствата по
делото е видно, че ЧСИ Я. е вдигнал запора чак на 08.08.2015 г. и това е
стигнало до работодателя „Н.“ АД на 14.08.2015 г., като това е установено с
определение № 12354 от 09.05.2017 г. на СГС по ч.гр.д. № 4255/2017 г. по жалба
на П.Д.К. № 04630/23.01.2015 г.
Неоснователно му е надвзета сума от работната му заплата над 1600 лв., което
говори за недобросъвестност от страна на ЧСИ. Във връзка с прекратяване на
делото и надвзетата сума, ответникът е изпратил до длъжника съобщения, но П.Д.К.
установил, че няма никакво прекратяване на делото и книжата, които били
приготвени за прекратяване, още не са били готови. Това говори допълнително за
недобросъвестност от страна на ЧСИ Я..
Сочи още, че по делото са налице доказателства, че
длъжникът е оспорил начислените му от ЧСИ пропорционали и обикновени такси, но
ЧСИ не се е произвнесъл по това възражение.
Съдът неправилно е приел, че длъжникът не е представил
по делото искане за възстановяване на надвнесената сума. Към завеждане на
исковата молба, делото не е било прекратено, не е имало изчислена сума, която
би следвало да се поиска от длъжника/ ищец. Сочи още, че решението е
постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, като съдът не е
допуснал исканата експертиза по въпроси, въведени още в исковата молба. По
делото са приети основна и допълнителна експертиза, като вещото лице е дало
невярно заключение, че сумата е била надвнесена по вина на работодателя на
ищеца, а не по вина на ответника.
Ето защо, моли настоящата инстанция да отмени
решението на първоинстанционния съд като нищожно, недопустимо, неправилно,
незаконосъобразно и необосновано и делото да бъде върнато на друг състав на СРС. В условията на евентуалност се прави
доказателствено искане по допускане на нова ССЕ, която да отговори на поставени
от въззивника/ищец въпроси още пред първата инстанция, както и на допълнителен
въпрос, съобразно произнасяне от въззивния съд налице ли е частична
незаконосъобразност при образуване на изпълнителното дело при представяне на ИЛ
само от единия взискател Д. К., като другите двама взискатели са „конституирани
по изпълнителното дело като взискатели без ИЛ“. Претендира разноски за
настоящата инстанция. Оспорва разноските за адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция, направени от въззивамия.
Въззиваемият ЧСИ С.Б.Я.,
рег. № 844 на КЧСИ, чрез пълномощника по делото адвокат А.Т. от САК, със
съдебен адрес:***/надпартерен/, ап.** чрез адвокат А.Т. оспорва същата. Претендира разноски за въззивната
инстанция.
Третото лице
помагач „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ********, чрез пълномощника по делото
юрисконсулт И.Ц., със съдебен адрес:*** оспорва жалбата като необоснована и
неоснователна.
Третото лице
помагач З. „Е.“ АД не взема становище по въззивната жалба.
Съдът, след като обсъди по
реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК
от надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
От фактическа страна:
Предявен е иск с правно основание чл.441 ГПК, вр. чл.74,
ал.1 ЗЧСИ вр. с чл.45 ЗЗД от П.Д.К., ЕГН ********** срещу ЧСИ С.Б.Я., рег. № 844
на КЧСИ за сумата от 8 979 лева-обезщетение за претърпени имуществени /2
979 лева/ и неимуществени вреди от незаконосъобразни действия в изпълнително
производство по изп.д.№ 20158440400124 и изп.д.№ 2015844040093г., ведно със
законната лихва от датата на увреждането.
Ищецът П.Д.К. твърди, че при ответника е било образувано изпълнително
дело № 2015844040124,
като начинът на образуване счита за „частично незаконосъобразно“, доколкото ИЛ
е издаден само на Д. К., а не на другите взискатели, като счита, че това
оспорване следва да се разгледа по реда на чл.441 от ГПК. Твърденията могат да
бъдат обединени, като незаконосъобразни действия на ЧСИ, състоящи се във
връщане без основание на подадени жалби, в неоснователно забавяне
администрирането на подадените жалби и непроизнасяне по искане за изменение на
разноските по изпълнението. В резултат на тези незаконосъобразни действия на ЧСИ,
описани в исковата молба, ищецът търпи имуществени и неимуществени вреди, чието
обезщетение претенира по реда на чл.441 ГПК, вр. чл.45 ЗЗД за сумата в общ
размер от 8 979 лв.
В
законоустановения срок е постъпил писмен отговор по смисъла на чл.131 от ГПК от
ответника ЧСИ С.Б.Я., в който е
оспорил исковете.
Третите лица помагачи „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД и З. „Е.“ АД не вземат становище по исковете.
Предмет на предявените осъдителни искове е вземането, претендирано от
ищеца, в размер общо на 8 979 лева, представляващи имуществени и неимуществени
вреди, във връзка е незаконосъобразни действия на ЧСИ - ответник по делото, по
изп.д.№ 20158440400124 и изп.д.№ 2015844040093г., като посочените изпълнителни
дела са приложени по делото. По делото е безспорно, че ищецът е длъжник по
посочените изпълнителни дела, по които ЧСИ е наложил запор със запорно
съобщение, получено от ищеца върху вземането на ищеца към неговия работодател
„Нестле България“ за получаване на трудовото му възнаграждение.
От правна страна:
Неоснователно се явява
твърдението на въззивника/ ищец, че процесното решение на първоинстанционния
съд е невалидно, като издадено от незаконен състав по друго дело, като същото е
и недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по обстоятелства, незаявени в
исковата молба.
Следва да бъде
отбелязано, че липсва легално
законово определение за нищожност
на съдебно решение
или друг вид съдебен акт, както в отменения ГПК, така и в новия ГПК-чл.270, ал.1 ГПК, поради което съдържанието на понятието се
извлича по пътя на тълкуването. В правната теория и в практиката на върховната
съдебна инстанция е прието, че нищожно е това решение, което не дава възможност
то да бъде припознато като валиден съдебен акт, поради липса на надлежно
волеизявление. Липса на волеизявление е налице, когато решението е постановено
от незаконен състав, произнесено е извън пределите на правораздавателната власт
на съда или не може да се направи извод за наличие на волеизявление, защото не
е изразено в писмена форма, липсват подпис или подписи на съдебния състав под
съдебния акт или пък решението е абсолютно неразбираемо и неговият смисъл не би
могъл да се извлече дори при тълкуване. От данните по делото е видно, че става въпрос за допуснати от съда ОФГ, които съответно са поправени
по реда на чл.247 ГПК с решение от 31.10.2019г., постановепо по реда на чл.247 ГПК за поправка на ОФГ в състава на съда и отделението, а именно І ГО, 124
състав и решение от 17.06.2020 г., отново постановено по реда на чл.247 ГПК за
поправка на ОФГ, досежно номера на делото и годината му, а именно гр.д. № 58997
от 2017 г.
Изводът е,
че процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което
въззивният съд дължи произнасяне по отношение на правилността му.
Неоснователно се явява твърдението на въззивника/ищец, че „начинът
на образуване на на изп. дело № 2015844040124, е „частично незаконосъобразен“, доколкото ИЛ е издаден само на Д. К., а не на другите взискатели. От данните по делото е видно, че
изп. дело №
2015844040124 е било
образувано по молба на адвокат Ц., упълномощен от тримата взискатели Х.Й., Х.Й.и Д. К./ с приложено
пълномощно/ и издаден ИЛ на 29.10.2014 г . на основание чл.404, т.1 и чл.406,
ал.1 от ГПК съгласно решение от 03.05.2010 г. по гр.д. № 45272/09 г. на СРС,
ГО, 38 състав. В случая това конкретно изпълнително производство е било
образувано въз основа на подадената молба за образуване на изпълнителното дело
от пълномощника на тримата взискатели и въз основан на
издадения изпълнителният лист/ ИЛ/, като е без значение за законосъобразността на образуваното
изпълнително производство, че ИЛ е издаден в полза само на един от взискателите, след като
те са отразени като такива в ИЛ.
ИЛ е
издаден за сумата от 600 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски за един
адвокат по делото. ИЛ по присъединеното изпълнително дело изп.д.№
20158440400934. е образувано отново на молба от
пълномощника адв. Г.Н.Ц. и идаден ИЛ от
06.01.2015 г. за сумата от 255,32 лв. разноски по делото и сумата от 500 лв.
разноски за въззивната инстанция. В този ИЛ взискател е само Д. Христов К..
Изпълнителният лист материализира и удостоверява
правото на принудително изпълнение с неговите обективни и субективни предели.
Обективните предели се отнасят за вземането, което е удостоверено в
изпълнителния лист, а субективните предели до това, че кредиторът, посочен в него, може да
бъде взискател. Изпълнителният лист е и основният критерий за законосъобразността на
действията на съдебния изпълнител. Когато те са извършени въз основа на
изпълнителния лист и в рамките на удостовереното в него, действията му са законосъобразни, а
в противен случай се касае за процесуално незаконосъобразно принудително
изпълнение, което ангажира отговорността на съдебния изпълнител.
Предмет
на делото са претендираните имуществени и неимуществени вреди на основание
чл.441 от ГПК във връзка с чл.45 ЗЗД.
Съгласно чл.441,
ал.1 ГПК частният съдебен изпълнител отговаря при условията на чл.45 ЗЗД за вредите,
причинени на длъжника от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение,
в каквато насока е и разпоредбата на чл.74, ал.1 ЗЧСИ, според
която съдебният изпълнител отговаря за вредите, които неправомерно е причинил
при изпълнение на своята дейност.
Предвид изричното препращане на чл.441 ГПК към разпоредбата на чл.45 ЗЗД следва да се посочи,
че фактическият състав на непозволеното увреждане включва: деяние (действие или
бездействие), обусловено от волята на извършителя, то да е противоправно, да е
извършено виновно и да се намира в причинна връзка с реално настъпила вреда.
Както разпоредбата на чл.74, ал.1 ЗЧСИ, така и тази на чл.441 от ГПК уреждат отговорност
на съдебния изпълнител за непозволено увреждане на страни в изпълнителното
производство или на трети лица-участници в същото. Затова тази отговорност е
лична и се носи от лицето, извършило конкретното действие в качеството му на
съдебен изпълнител. При това за да може да се ангажира отговорността на
съдебния изпълнител на основание посочените две разпоредби, трябва да са
причинени реални вреди на страната по изпълнението или на третите
лица-участници в производството. Същите вреди трябва да са в причинна връзка с
конкретно и точно определено действие на съдебния изпълнител, което от друга
страна трябва да е противоправно.
Във
въззивната жалба се сочи, че незаконосъобразността на действията на ЧСИ Я. се
установява от произнасяне на съда по
жалби на ищеца с вх.№ 011369/26.02.2015 г. и вх. № 013949/17.03.2015г. срещу
действия на ЧСИ по изп. дело № 2015844040124. От приложеното по делото определение
от 19.08.2015 г. на СГС, ГО ІІ б състав по гр.д. 9237/2015 г., образувано по
повод на посочените две жалби е видно, че СГС е оставил без разглеждане жалбата на П.К. с вх. № 011369/26.02.2015 г. за
обжалване действията на ЧСИ по изп. д. № 2015844040124, върнал е тази жалба на
ЧСИ в частта й относно разноските. Отменил е разпореждане от 05.03.2015 г.,
постановено по изп.д. № 2015844040124, с което е върната жалба с вх. №
009833/17.02.2015 г. и е върнал делото на ЧСИ за администраране на жалба с вх.
№ 009833/17.02.2015 г.
Въззивникът/ищец
твърди, че действията на ЧСИ са „неоснователни“, може би се има предвид
незаконосъобразни във връзка и с решение № 666 от 01.02.2017 г. по ч.гр.д. №
13741/2016 г. С това решение, СГС, ГО, е отменил разпореждане на ЧСИ от
10.02.2015г. по изп. д. № 2015844040124, с което е върната жалба №
04630/23.01.2015 г. на длъжника П.К. поради непредставяне на препис от жалбата
и приложенията.
Относно тези
сочени за неправомерни действия на ЧСИ, настоящият
съдебен състав напълно споделя практиката, обективирана в постановените
по реда на чл.290 ГПК решение
№ 184 от 21.09.2011 г. по гр.д. № 1124/2010 г., ВКС, ГК, III ГО и Решение № 238 от 30.01.2013г. по гр.д. №
1668/2011 г., ВКС, ГК, III ГО, според които съдът по деликтния иск
преценява процесуалната законосъобразност на действията и бездействията на
съдебния изпълнител, без да е обвързан от това дали същите са обжалвани и какво е решението на съда
по жалбата. С решението по жалбата срещу действия на частен съдебен изпълнител
се формира сила на пресъдено нещо по отношение съществуването на потестативното
право да се постанови отмяната му, но не и по
отношение процесуалната им законосъобразност, което е преюдициален въпрос за
този процес. Сила на пресъдено нещо по процесуалната законосъобразност на
действията и бездействията на съдебния изпълнител би могла да възникне, ако
съществуваше иск за установяване на нарушението. Противоправността, като
елемент от фактическия състав на търсената от съдебния изпълнител отговорност
за вреди, не е резултатна от решението по
жалбата, чиито последици са конститутивни, освен това следва да се има предвид,
че проявата на тези конститутивни последици спрямо по-нататъшното развитие на
изпълнителния процес изключват противоправността. С оглед на това ищецът по иска по чл.441 от ГПК трябва да
индивидуализира незаконосъобразното действие на съдебния изпълнител, от което
твърди да са настъпили вреди.
В хипотеза като настоящата, ищецът следва
да докаже настъпването на реална вреда, намаляване на имуществото му, което е в
пряка причинна връзка с увреждането, както и че ако виновното действие не беше
извършено, вредата нямаше да е налице. Въззивникът/ ищец твърди, че по повод на
тези обжалвания е направил разноски. Относно
приложеното по делото определение от 19.08.2015 г. на
СГС, ГО ІІ б състав по гр.д. 9237/2015 г., образувано по повод на посочените от
ищеца две жалби с вх.№ 011369/26.02.2015 г. и вх. № 013949/17.03.2015г., е
видно, че СГС е оставил без разглеждане
жалбата на П.К. с вх. № 011369/26.02.2015 г. за обжалване действията на ЧСИ по
изп. д. № 2015844040124, върнал е тази жалба на ЧСИ в частта й относно
разноските. Отменил е разпореждане от 05.03.2015 г., постановено по изп.д. №
2015844040124, с което е върната жалба с вх. № 009833/17.02.2015 г. и е върнал
делото на ЧСИ за администраране на жалба с вх. № 009833/17.02.2015 г. При тези
данни за жалбоподателя не се следват разноски в производството по обжалване. Въззивникът/ищец
се позовава и на решение № 666 от 01.02.2017 г. по ч.гр.д. № 13741/2016 г., с
което СГС, ГО, е отменил разпореждане на ЧСИ от 10.02.2015г. по изп. д. №
2015844040124, с което е върната жалба № 04630/23.01.2015 г. на длъжника П.К.
поради непредставяне на препис от жалбата и приложенията. В това производство
жалбоподателят е следвало да претендира разноски, но видно е, че такива не са
били претендирани, поради което не са били и присъдени с решението. С
определение № 12354 от 09.05.2017 г. по гр.д. № 4255/2017 г., СГС, ІІ-Г
въззивен сътав е оставил без разглеждане
жалбата на П.Д.К. с вх. № 04530/23.01.2015 г. по изп. д. № 20158440400124,
оставил е без уважение искането на П.Д.К.
за спиране изпълнението по изп. д. № 20158440400124. При този изход на спора на
жалбоподателя не се следват разноски. Трябва да бъде отбелязано и
обстоятелството, че при обжалване дейстията на ЧСИ, включително и разпорежданията,
то се образува съответното съдебно производство, в което именно следва да се
претендират разноски и такива се присъждат ако жалбата се явява основателна.
При влезли в сила съдебни актове по обжалване, в които е бил решен въпросът за
разноските, то е недопустимо той да бъде пререшаван в настоящето производство.
Отделно от това, по делото не са представени доказателства за направени
разноски и техният размер. Съгласно приетата по делото допълнителна ССЕ, по
делото не са представени данни за внесени
суми по жалби на ищеца П.К. в резултат на неоснователни разпореждания на
ЧСИ.
Изводът е,
че се явява неоснователно твърдението за настъпили вреди по повод обжалване
действията на ЧСИ, изразяващи се в направени разноски във връзка с това
обжалване.
Недоказано се явява
твърдението на въззивника/ищец, че имуществото му е било проучвано
неоснователно, след като има безспорни доказателства за източника на средствата
му, а именно работната заплата. Няма данни по делото ЧСИ да е извършил необосновани изпълнителни действия, които да
се довели до неоснователно увеличаване на разноските по изпълнението.
Съгласно представеното по делото копие
от изпълнителното дело, действията по проучване имущественото състояние на
длъжника/ ищец по делото, са предприети от съдебния изпълнител на основание чл.
18 от Закона за частните съдебни изпълнители, като текстът на чл.18, ал.1 от ЗЧСИ, гласи “ По възлагане от взискателя частният съдебен изпълнител
може във връзка с изпълнителното производство да проучва имущественото състояние на длъжника, да прави справки,
да набавя документи, книжа и други, да определя начина на изпълнението, както и
да бъде пазач на описаното имущество.“ Освен това, по делото са обединени две изпълнителни
производства, като по този начин на въззивника/ищец са са спестени разноски. Това е направено от
гледна точка на принципа за процесуална икономия и по аналагия с възможността
за служебно обединяване на искови производство от съда/ арг. чл.213 ГПК/. По
този начин книжата до страните ще бъдат изпращани само по едно дело, което би
освободило длъжника от излишни разоноски. В чл.457, ал.2 ГПК се сочи, че извършените
до присъединяването изпълнителни действия ползват и присъединените взискатели,
което важи и за изпълнителните действия, които ще се извършват за в бъдеще. В
конкретния случай наложеният запор върху трудовото възнаграждение по
изпълнително дело № 20158440400124, ще се ползва и по присъединеното
изпълнително дело № 20158440400934, без да се изработва нов запор, съответно да
бъдат начислени допълнителни такси за сметка на длъжника за налагането му,
които да утежняват дълга. В този смисъл, присъединяването на изпълнителни дела
като институт на изпълнителния процес е практика, която е създадена изцяло, за
да благоприятства положението на длъжника, но не и да го уврежда.
Неоснователни и
недоказани се явяват и твърденията на въззивника/ищец за прекомерност и
неоснователност на дължимите такси по изпълнителното дело. Съдебният изпълнител
определя таксите съгласно Тарифата за таксите и разноските към Закона за
частните съдебни изпълнители/Тарифата/, като към посочения размер се прибавя
данък добавена стойност. В конкретния казус, всяка такса по изпълнителното дело е коректно начислена
съобразно посочената Тарифа и това се установява от приетите по делото основна
и допълнителна ССЕ. В допълнително заключение на съдебно-счетоводната експертиза изрично е посочено, че простите и
проторционални такси, начислени от ЧСИ С.Я. по изп.дело № 20158440400124 и
изп.дело № 20158440400934, отговарят на действащия нормативен документ. Настоящата инстанция
кредитира и двете приети експертизи/основна и допълнителна/, като компетентно изготвени.
Освен това, в производстовото по реда на чл.435, ал.2, т.7 ГПК, досежно
разноските по изпълнението, жалбоподателят може да обжалва и таксите по Тарифата към ЗЧСИ, включително
пропорционалната такса, определена от ЧСИ. За длъжника съществува възможност да оспори
възложените му разноски по принудителното изпълнение в едноседмичен срок от
момента на определянето им от съдебния изпълнител, което обикновено става с
връчване на призовката за доброволно изпълнение, какъвто е и настоящия казус. Въззивникът/ищец
е пропуснал възможността да обжалва определените от ЧСИ разноски, поради което
следва да ги заплати.
Въззивникът/ищец
твърди, че от доказателствата по делото се установява, че принудително му е
била надвзета сума от работната му заплата над 1600 лв., което говори за
недобросъвестност от страна на ЧСИ, който бездействал повече от две години, не
прекратявал делото и не установявал има ли надвзета сума.
По делото е безспорно
установено, включително и от приетите основна и допълнителна ССЕ, че в резултат
на предприетите изпълнителни действия - наложените запори от съдебния
изпълнител по негова сметка са постъпили суми, които са в по-голям размер от
вземането, като надвзетата с,ума е в размер на 998,48 лв., която подлежи на възстановяване.
Съгласно чл. 455, ал.
1 ГПК, всички суми, постъпили по изпълнителното дело от длъжника от третото
задължено лице, от наддавачи и купувачи по проданта, както и от магазините или
борсите, извършили проданта на движими вещи, се внасят по сметката на съдебния
изпълнител. В ал. 3 на същата разпоредба е предвидено, че когато взискателят и
длъжникът не са посочили сметка за
превод на постъпилите суми, те остават
по сметката на съдебния изпълнител до поискване. Цитираните законови тестове са ясни и
задължителни за страните и ЧСИ. Следователно,
за да се приеме, че съдебния изпълнител не е извършил своевременно действия по
връщане на длъжника на надвзетата сума от 998,48 лв., то трябва да бъде
установено, че длъжникът е посочил по изпълнителното дело сметка, по която да
бъдат преведени сумите, които му се дължат, или че е направил изрично искане до
съдебния изпълнител за връщане на сумата, което да не е удовлетворено.
От данните по изпълнителното
дело е видно, че ищецът нито е посочил банкова сметка, ***ата сума. До
възстановяване на надвнесена сума се стига не просто с входиране на молба за
това, а с нарочна молба с приложена изрична банкова сметка, ***. Освен това,
тази надвнесена сума не представлява „вреда“ за ищеца, тъй като ЧСИ не е
отказал връщането й. Напротив, видно е, че ЧСИ е изпратил съобщение изх. №
045874/28.07.2017 г., с което е
указал на длъжника това обстоятелство, като е изискал и сметка за
възстановяването на сумата. Предвид сочената норма на чл.455, ал.3 ГПК, че когато
взискателят и длъжникът не са посочили сметка за превод на постъпилите суми, те
остават по сметката на съдебния изпълнител до поискване, не е налице и
противоправно поведение на ЧСИ. С ново съобщение изх. № 048470/10.08.2017г. съдебният изпълнител
е уведомил длъжника, че с постановление ог 08.08.2017г. е прекратил производството по делото, поради пълното погасяване на дължимите суми по
представените изпълнителни титули, като
отново го уведомява, че има надвнесени суми, като длъжникът следва да
предостави банкова сметка, ***. Уведомление
с изх. № 48470/10.08.2017г. е било залепено на входната врата на адреса на длъжника
с отбелязване в същото, че длъжникът следва да се яви в канцеларията на
съдебния изпълнител за получаване на книжа по изпълнителното дело. Накрая, съобщението
е било връчено на П.К. на 13.09.2017 г.
По делото няма данни
да е била депозирана молба от длъжника с
посочване на банкова сметка ***. Обратно, ищецът е депозирал по изпълнителното
дело молба с вх. № 051189/26.09.2017г., с която заявява,
че не желае да бъде притесняван и да му бъдат връчвани съобщения на адреса. От съдържанието на
молбата става ясно, че съдебният изпълнител е правил опити за свързване с
длъжника, освен чрез залепяне на уведомление, и по телефон, за да го уведоми за
надвнесената сума и да го прикани да посочи банкова сметка ***.
Ето защо, с оглед
разпоредбата на чл. 455, ал. 3 ГПК действията на ЧСИ по задържане на сумата от
998,48 лв. по негова сметка са законосъобразни, предвид липсата на
доказателства те да са били поискани изрично от длъжника/ищец, или той да е
предоставил номер на банкова сметка.
***, че извършените
от ответника действия, от които се твърди, че са настипъпили вреди за ищцеца,
са законосъобразни, т.е. липсва противоправно поведение от страна на ЧСИ. Правилно
съдът е отбелязъл, че липсата на тази първа предпоставка за ангажиране на
деликтната отговорност на ответника, прави предявеният иск неоснователен, без
да е необходимо да се обсъждат останалите предпоставки на деликтната
отговорност, включително обсъждане на твърдените от ищеца неимуществени вреди, наличието
на причинна връзка между тях и действията на частният съдебен изпълнител.
Предвид изхода на
делото и предявената претенция въззивникът следва да заплати на въззиваемия
направените от него разноски за процесуално представителство за въззивната
инстанция в размер на 1 000 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 21.05.2019 г. по гр.д. № 58997/76 г., на
СРС, І ГО, 124 състав, както и решение от
31.10.2019 г., постановепо по реда на чл.247 ГПК за поправка на ОФГ в състава
на съда и отделението, а именно І ГО, 124 състав и решение от 17.06.2020 г.,
отново постановено по реда на чл.247 ГПК за поправка на ОФГ, досежно номера на
делото и годината му, а именно гр.д. № 58997 от 2017 г.
ОСЪЖДА П.Д.К., ЕГН **********,*** да заплати на ЧСИ С.Б.Я., рег. №
844 на КЧСИ, чрез пълномощника по делото адвокат А.Т. от САК, със съдебен
адрес:***/надпартерен/, ап.10 направените разноски за въззивната инстанция в размер на 1000 лв
Решението
е постановено при участието на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД и З. „Е.“ АД като трети лица помагачи на страната на
ответника.
Решението може да се обжалва пред ВКС в
едномесечен срок от връчването преписа на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.