РЕШЕНИЕ
№ 135
гр. Белоградчик, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Антон Ел. Антов
при участието на секретаря Жанета Г. Еленкова
като разгледа докладваното от Антон Ел. Антов Гражданско дело №
20211310100012 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове : по реда на чл. 422, ал.1 ГПК - за
установяване на вземането на заявител в р-р на 184.83 лв. с пр. осн. чл. 79 ЗЗД по договори
за мобилни услуги от 22.10.2018 г. с предпочетен номер + 359 890 955430 и 125.21 лв. –
неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от същата дата.
В предявената от „Теленор България” ЕАД - София искова молба се излага:
Между ищеца и ответника С. Г.. Й. на 22.10.2018 г. е сключен договор за предоставяне на
мобилни услуги с предпочетен номер + 359 890 955430 .
Сключен е на същата дата и договор за лизинг, като ищеца е предоставил на абоната-
ответник мобилно устройство.
Ищеца е изпълнил задълженията си по договорите.
Ответника не е платил изцяло задълженията си по три бр. фактури с настъпили падежи на
плащане.
Проведено производство по чл. 410 ГПК/като Заповедта за изпълнение е връчена в усл. на
чл. 47 ал.5 ГПК/
Моли се да бъде прието за установено, че ответника дължи изпълнение на парично
задължение в размер на 184.83 лв. – неплатени месечни абонаменти такси, използвани
услуги и 125.21 лв. – неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от същата дата,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното
изплащане на вземането.
1
Представя писм. доказателства, претендира разноски. Приложено е и ч.гр.д. № 392/2020 г.
по описа на БРС.
Вещото лице по допуснатата ССЕ е представило заключение по възложената задача.
Заключението не е оспорено от страните и е прието като доказателство по делото.
Особения представител на ответника е подал отговор иск. молба в срока по чл. 131
ГПК.
Предявил е правоизключващо възражение – изтекла погасителна давност.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
пълнота, във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено
следното:
От фактическа страна
Като доказателства по делото е представено копие на договор от 22.10.2018 г. м/у
ищеца като „оператор” и ответника, в качеството му на „потребител” на услуги от GSM-
мрежата .
Представени са и „Общи условия на „Теленор” ЕАД за взаимоотношенията между
„Теленор” EАД и потребителите на електронни съобщителни услуги .
Между страните е сключен договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги на
22.10.2018 г. по който „Теленор” ЕАД, като оператор е поело задължението да предостави
на ответника GSM услуги чрез включване и използване на обществената мобилна клетъчна
мрежа на „Теленор” ЕАД срещу месечно заплащане на цените на предоставените услуги,
съгласно издадените от оператора фактури.
Договора е бил сключен за определен срок с опция за продължаване, като съгл. 20 от ОУ
всички услуги предмет на договора се заплащат в зависимост от техния вид и специфика по
цени, съгласно действащата ценова листа на Оператора, с които потребителя декларирал, че
е запознат.
Съобразно договора и общите условия за взаимоотношенията между Оператора и
потребителите, които изрично са приети от абоната с подписването на договора потребителя
е длъжен да заплаща определените от Оператора цени по начин и в срокове за плащане
посочени в т.27 от ОУ – в срока указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата
на издаването и, независимо от това дали същата е получена от абоната/чл. 26/.
Представени са и три бр. фактури за общата сума от 184.83 лева с вкл. ДДС с издател
„Теленор” ЕАД и получател ответника, с предмет месечна такса и услуги.
Страните са сключили договор за лизинг от 22.10.2018 г., по силата на който на
абоната било предоставено мобилно устройство, като ответникът се е задължил да заплаща в
определен срок 23 броя равни месечни лизингови вноски в размер на от по 6.59 лв. с
включен ДДС.
Видно е от чл. 4, ал.1 от договора, че с подписването на същия лизингополучателят е
потвърдил, че лизингодателят му е предал устройството във вид, годен за употреба,
функциониращо изрядно и съответстващо напълно на договорните и технически
характеристики.
От заключението на в. лице се установява, че отвеника не е изпълнил задължения за
2
плащане към ищеца в претендирания с иск. молба размер.
От правна страна
Безспорно е, че страните са в облигационно отношение, регулирано от Общи
условия за взаимоотношенията между „Теленор” EАД и потребителите на електронни
съобщителни услуги на „Теленор” ЕАД.
От събраните по делото доказателства се установи, че ответника е потребител по сключения
между него и ищцовото дружество договор на 22.10.2018 г.
Предявеният иск с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК има за предмет да се
установи съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК. За успешното провеждане на установителния иск, в
тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че ответникът му дължи сумите за които е
издадена заповед за изпълнение. Ищецът се явява страната в процеса, върху която пада
доказателствената тежест за доказване на предпоставките довели до дължимост на
претендираната сума и наличието на такова задължение, а в тежест на ответника е да докаже
изпълнение на задълженията си и другите си възражения въз основа на които претендира
отхвърлянето на предявения иск.
Между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по договора за
предоставяне на мобилни /GSM/ услуги от 22.10.2018 г. В изпълнение на договорните си
задължения ищецът е издал фактура три бр. фактури за общата сума от 184.83 лева с вкл.
ДДС, за заплащане на месечно потребление на интернет услуги и месечна такса. Между
страните не е налице спор, че ответника не е изпълнил задължението си.
За основателността на иска за лизингови вноски е от значение установяването от
ищеца пълно и главно на следните материалноправни предпоставки: валиден договор за
лизинг на посоченото мобилно устройство, по силата на който е предоставил процесната
вещ на ответника за ползване срещу заплащане на лизингови вноски в претендирания
размер.
Безспорно е, че страните са сключили договор за лизинг от 22.10.2018 г., по силата на който
на абоната било предоставено мобилно устройство, като ответникът се е задължил да
заплаща в определен срок 23 броя равни месечни лизингови вноски в размер на от по 6.59
лв. с включен ДДС.
Отношенията между страните се уреждат от нормите на, чл. 342 и сл. ТЗ
Видно е от чл. 4, ал.1 от договора, че с подписването на същия лизингополучателят е
потвърдил, че лизингодателят му е предал устройството във вид, годен за употреба,
функциониращо изрядно и съответстващо напълно на договорните и технически
характеристики.
Плащането на наемната цена /лизингови вноски/ е основно задължение на
лизингополучателя във възникналото между страните правоотношение, съгласно.
Неизпълнението на това задължение дава право на лизингодателя – ищец в настоящото
производство, съгласно, да иска изпълнение. Следователно, съгласно, ищецът-лизингодател
има вземане за лизингови вноски срещу ответника- лизингополучател по процесния
договор. Месечните лизингови вноски са определени в сключения между страните по делото
3
договор от 22.10.2018 г. Претендират се лизингови вноски в размер на 125.21 лв. за периода
м. 04. 2019 г. до м. 09. 2020 г. по договор за лизинг от 22.10.2018 г. с предмет мобилно
устройство.
Процесният договор не е развален или прекратен и има действие до изтичането на срока, за
който е сключен. Видно от договора и инкорпорирания в него погасителен план, до
приключване на съдебното дирене по настоящето дело е настъпил падежът и на последната
вноска по договора за лизинг. Лизингополучателят – ответник в настоящето производство,
не е доказал да върнал лизинговата вещ на лизингодателя, нито е доказал извършено
погасяване на задължението му. Затова се явява основателен и предявеният иск за заплащане
на сумата в размер на общо 125.21 лв., представляваща цената на неплатени лизингови
вноски за срока на договора.
С оглед общите правила за доказване в процеса /чл. 154, ал.1 ГПК/, в тежест на
ответната страна е да докаже, че е погасила задълженията си към ищеца за ползваните
услуги. По делото тя не е ангажирала такива доказателства, нещо повече, липсват и доводи в
тази насока. В хода на процеса не е налице оспорване на нито един от представените от
ищеца документи /договори или фактури/ на основание чл.193, ал.1 от ГПК, което дава
възможност на съдът да приеме за доказани фактите, описани в официално заверените
преписи от свидетелстващите и диспозитивни документи, на които се позовава ищеца. В
хода на производството ответника не е ангажирал доказателства за заплащане на сумите по
фактурите. С оглед изложеното иска на „Теленор” ЕАД против ответника се явява
основателен и като такъв следва да бъде уважен като между страните се признае за
установено, че ответника дължи сумата от 184.83 лв. по договор за мобилни услуги и 125.21
лв. – по договор за лизинг.
Заявеното правоизключващо възражение от особения представител на ответника е
неоснователно. Българското гражданско законодателство не познава двугодишна
погасителна давност. От падежа на задълженията на ответника не е изтекъл и минималния
тригодишен погасителен давностен срок, каквото възражение не е и предявено по делото.
С оглед на изложените съображения предявеният иск следва да бъде уважен като
основателен и доказан.
С оглед изхода на спора ответника следва да плати направените от ищеца разноски
по делото в размер на 75.00 лв. – държавна такса, 300.00 лв. – възнаграждение за в. лице,
300.00 лв. – възнаграждение за особен представител и 120.00 лв. – адв. възнаграждение
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Признава за установено на осн. чл. 415 ал.1 ГПК, че С. Г.. Й. с ЕГН ********** от с.
Д., обл. В. ул. ”..“ № ..дължи на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ж.к. “Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата :
184.83 лв. – неплатени месечни абонаменти такси, използвани услуги и 125.21 лв. -
неплатени лизингови вноски, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.
4
410 ГПК – 23.09.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.
Осъжда С. Г.. Й. с ЕГН ********** да плати на „Теленор България” ЕАД *********
направените по ч.гр.д. № 392/2020 г. на БРС разноски в общ размер - 145.00 лв. и разноските
по настоящото дело в размер на 75.00 лв. – държавна такса, 300.00 лв. – възнаграждение за
в. лице, 300.00 лв. – възнаграждение за особен представител и 120.00 лв. – адвокатско
възнаграждение
Решението може да се обжалва пред ОС Видин в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
5