Р Е Ш Е Н И Е
№ 169
гр.Варна, 04.12.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание,
проведено на 03
октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЛОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВКА ДЕНЕВА
СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА
при участието на прокурора
ИВАН ТОДОРОВ и секретаря ПЕТРАНКА ПАСКАЛЕВА, като разгледа
докладваното от съдия Светослава Колева
ВНОХД № 183 по описа на ВАпС за 2019
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото
съдебно производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК и e образувано по:
1. въззивна жалба от
защитника на подсъдимия П.А.П., ЕГН **********
против присъда № 1 от 08.02.2019г. по НОХД № 209/2017 год. по описа на Окръжен
съд – Търговище;
2.
частен протест на повереника на частните обвинители Д.Д.Г.,
ЕГН **********, Д.Г.М., ЕГН **********, М.Г.М., ЕГН ********** – адв.А.Б. от САК.
Развиват
се оплаквания за необоснованост, неправилно приложение на закона и
несправедливост на наложените наказания в два противоположни аспекта.
С атакувания
съдебен акт въззивникът П. е бил признат за виновен в това, че 23.11.2016г. около 6,55 часа на второкласен път
ІІ-48 гр. Котел – гр. Омуртаг на км 12+600, в близост до ресторант „Демта“ – с.
Зелена Морава, Община Омуртаг , при управление на товарен автомобил „Скания“ с
рег. № СН 07-97 КН с прикачено полуремарке с рег. № СН 73-90 ЕЕ, собственост на
„Стеел Транс“ ЕООД – гр.Сливен е нарушил правилата за движение - чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.21, ал.1 от ЗДвП, и по непредпазливост
причинил смъртта на Г. М.Г., с ЕГН **********, поради което и
на основание чл.343, ал.1, б. „В“, вр. чл.342, ал.1 от НК,
ТОС е наложил на подсъдимия
П.А.П. наказание ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ”Лишаване
от свобода”, изпълнението на което, на основание чл.66
ал.І от НК е ОТЛОЖИЛ с изпитателен срок от 4/ЧЕТИРИ/
ГОДИНИ.
На
основание чл.343 Г от НК ТОС е лишил подсъдимия П.П. от право да управлява МПС
за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
В тежест на
подсъдимия са възложени и направените по делото разноски, както и разноските,
сторени от частните обвинители за адвокатско възнаграждение.
Съдът се е
произнесъл по веществените доказателства, приобщени по делото.
Въззивното
производство пред Варненски Апелативен съд е образувано по бланкетна жалба от защитника на подсъдимия – адв.Н.Д. от САК, с
която се твърди, че присъда е незаконосъобразна, неправилна,
необоснована и постановена при съществено нарушение на процесуалните правила и
на материалния закон, както и че наложеното наказание е несъразмерно тежко. Въззивната
инстанция е сезирана с искания, поддържани в условията на евентуалност - за отмяна
на постановената присъда по НОХД 209/17 г. по описа на ОС - Търговище, с която П.А.П.
е признат за виновен, и постановяване на нова, с която да бъде признат за
невинен по така предявеното му и поддържано обвинение; за отмяна на присъдата и
връщане на делото за ново разглеждане на друг състав на основание чл. 335, ал.
2, вр. чл. 334, т. 1 от НПК или за намаляване размера на наложените.
Варненският апелативен съд
е сезиран със жалба и от повереника на частните обвинители – адв.А.Б.. Навеждат
се оплаквания за явна несправедливост на наложените с атакуваната присъда
наказания. Искането се базира на принципната тежест на транспортните
престъпления, тяхната честота. Твърди се, че ТОС е недооценил този факт. Иска
се увеличаване на срока на ноложеното наказание „Лишаване от свобода“ и отмяна
на приложението на чл.66 от НК.
В
съдебно заседание въззивният прокурор изразява становище за неоснователност на
въззивните жалби. Счита, че обстоятелствата, включени в предмета на доказване,
са били установени по несъмнен и категоричен начин. Намира отмерените от
първата инстанция наказания за справедливи, тъй като са съобразени както с
тежестта на извършеното, така и с личността на дееца. Не намира основания,
почиващи на доказателствата по делото, за претендираните от частните обвинители увеличение на срока на наказанието
„Лишаване от свобода” и отмяна на условното осъждане.
Пред
въззивната инстанция повереникът на частните обвинители поддържа въззивната
жалба и искането си за увеличаване на наложените наказания. По отношение
оплакванията на подсъдимия излага доводи за тяхната неоснователност.
В
съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа жалбата на изложените в нея
основания. Излагат се твърдения, че ПТП е настъпило единствено по вина на
пострадалия, който бил навлязъл в лентата за движение на товарния автомобил
поради критично високата си скорост на движение, която не му е позволявала да
преодолее завоя без да напусне собствената си лента за движение.
В последната си дума
подсъдимият също изразява съжалението си за случилото се. Твърди, че е направил
всичко зависещо от него да избегне удара, но той въпреки това настъпил.
Настоящият състав на
Варненския апелативен съд намира за неоснователни, както оплакванията на
защитата, така и тези на частното обвинение по следните съображения:
От фактическа страна
въззивната инстанция приема за установена следната обстановка:
Подсъдимият П. е правоспособен водач на МПС - притежава
свидетелство за управление на МПС категории „В+Е“ и „С+Е“ с валидност до
16.06.2020г. През последните две години преди инкриминираната
дата, П. е бил трикратно санкциониран за допуснати нарушения на правилата за
движение по пътищата с глоби по фиш. Като правоспособен водач на МПС, подсъдимия
започнал работа като шофьор при „Стефел Транс“ ЕООД - гр. Сливен на
22.11.2016г., един ден преди инцидента.
Пострадалият Г. Г. ***
също бил правоспособен водач на МПС, притежавал свидетелство за управление на МПС
категории „В“ и „С“ с валидност до 20.04.2020г. Той също през последните две
години от живота си бил петкратно санкциониран за допуснати нарушения на
правилата за движение по пътищата с глоби по фиш.
Изпълнявайки служебните
си задължения, на 23.11.2016г. рано сутринта, около 5,30часа подсъдимият
потеглил от гр. Сливен с товарна композиция, състояща се от
влекач „Скания“ с рег. № СН 07-97 КА и прикачено полу-ремарке с рег. № СН 73-90
ЕЕ, собственост на „Стефел Транс“ ЕООД, за гр. Омуртаг. Полуремаркето било пригодено
за превоз на дърва, но било празно. Подсъдимият трябвало да натовари дървен
материал в района на с.Камбурово общ.Омуртаг.
Пострадалият Г. М.Г. ***
и съпругата му Д.Г. притежавали зоомагазин в гр.Търговище. Г. снабдявал зоомагазини
в гр.Сливен и гр.Ямбол с декоративни рибки и хамстери. По този повод той често
пътувал до тези населени места.
На 23.11.2016г. около 5,30 часа пострадалият Г. М.Г.
*** по посока на гр.Сливен и гр.Ямбол, с товарен автомобил „Ситроен Джъмпер“ с
рег. № Т 91-01 КТ, собственост на „Ниагара-2006“ – Г. Г. ***. Управляваният от Г.
товарен автомобил бил специално пригоден с метални рафтове, където били
поставени специални стекове от найлон с живи декоративни рибки, които
превозвал.
Към 6,55 ч. на
23.11.2016г. управляваните от подсъдимия и пострадалия МПС, навлезли района на
с.Зелена Морава общ.Омуртаг. Все още слънцето не било изгряло, а освен това
имало мъгла в отделни участъци от пътя. Затова и двете МПС-та се движили с
включени светлини. Пътната настилка била мокра. Товарната композиция, управлявана от
подсъдимия, се движела с 60 км/ч. по път ІІ-48 гр. Котел – гр. Омуртаг, когато навлязла
в чертите на с. Зелена Морава общ. Омуртаг пред ресторант „Демта“. Пътят
минавал през остър десен завой и подсъдимият насочил товарната композиция в
лентата за насрещно движение.
По същото време в този участък от пътя в границите
на с. Зелена Морава в противоположна посока се движел товарният автомобил
„Ситроен Джъмпер“, управляван от пострадалия Г. със скорост от 101 км/ч.
Наближавайки десният остър завой, подсъдимият
предприел връщане на управлявания от него товарен автомобил в собствената
му лента за движение, като въпреки
извършената маневра, и връщането на влекача „Скания“ в дясната по посока лента за движение, част от полу-ремаркето
е останало в лентата за насрещно движение - задният ляв габарит на полу-ремаркето
е заемал около 2,8 метра от лентата за движение на т.а. „Ситроен-Джъмпер“
(широка 4.75 м.) По същото време, управляваният от пострадалия товарен
автомобил „Ситроен Джъмпер“ навлязъл в зоната на завоя (ляв за него).
Пострадалият не е могъл да предполага, нито пък е имал обективна възможност да възприеме,
че част от полу-ремаркето на насрещно движещата се композиция е заела част от
неговата лента за движение. Затова Г. продължил движението си в неговата лента
за движение със скорост от 101 км/ч. Така настъпил удар между челната лява част
на товарния автомобил „Ситроен-Джъмпер“ и страничната лява част на прикаченото
към влекач „Скания“ полу-ремарке с рег. № СН 73-90 ЕЕ. Ударът между двете
превозни средства е настъпил на 1.5 метра от непрекъснатата осева линия, в лентата за движение на
„Ситроен-Джъмпер“, като преди и по време на сблъсъка, управляваният от
пострадалия Г. микробус е бил изцяло в собствената си лента за движение.
Непосредствено преди удара между двата автомобила, подсъдимия П. задействал
спирачната система на управлявания от него тежкотоварен автомобил, който
въпреки това продължил движението си напред, като скоростта му в момента на
удара била около 39 км/час, след което спрял в
дясната лента при относително странично плъзгане и ротация на полу-ремаркето
около вертикалната ос, в посока обратна на часовниковата стрелка. В резултат на
силния удар управляваният от пострадалия
товарен автомобил се е върнал назад и в дясно спрямо посоката му на
движение, след което се завъртял около
вертикалната си ос, в посока обратна на часовниковата стрелка и спрял. След
спирането на управляваният от подсъдимия тежкотоварен автомобил, П.П. слязъл от
кабината и след като видял значителните деформации в предната лява част на т.а.
„Ситроен – Джъмпер“, приближил до автомобила на пострадалия, и забелязал, че Г.
е затиснат, но жив, след това се е обадил на спешен телефон № 112 , като
съобщил за настъпилото ПТП.
Следствие
на силния удар
тялото на Г. Г. било притиснато в областта на
гърдите и краката в деформираната шофьорска кабина, като същият получил множество счупвания на ребра двустранно с разкъсвания на белия дроб,
слезката и черният дроб, които довели до
масивни кръвоизливи в гръдната и коремни кухини, предизвикали тежък
травматично-хеморагичен шок. Посочените несъвместими с живота увреждания довели
до смъртта на Г., която настъпила бързо , в порядъка на 10-15 до 20 минути, и била неизбежна. Същата
е настъпила преди идването на медицинския екип на „ЦСМП“.
Съгласно
резултатите от химическите експертизи не е констатирана употребата на алкохол
или други упойващи вещества от подсъдимия П. и пострадалия Г..
Видно
от изложеното по-горе въззивната инстанция възприема идентична с възприетата от
ТОС фактическа обстановка, която е установена по несъмнен и категоричен начин
не само въз основа на обясненията на подсъдимия, но и на положените в хода на
досъдебното и съдебното производство значителни усилия за изясняване механизма
за настъпване на ПТП, вкл. чрез назначаването на множество експертизи.
Изложените фактически
положения първоинстанционният съд е приел за установени въз основа на събраните
по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно:
частично дадените в съдебното следствие обяснения от подсъдимия, показанията на
разпитаните свидетели и становища на вещите лица, писмени доказателства и
писмени доказателствени средства, имащи значение за разкриване на обективната
истина по делото: протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум, скица на
местопроизшествието, от заключенията на изслушаните и приети по делото съд.
медицински експертизи относно причината за смъртта на пострадалия, от заключенията
на автотехническите експертизи, изготвени на досъдебното производство, и
допълнителната АТЕ, назначена от първата инстанция с вещите лица С.М.К., Х.В.У.
и В.К.Ш., от протоколите за извършено химическо изследване на алкохолно
съдържание в кръвта на подсъдимия и на починалия, от писмените доказателства по
делото – копия от свидетелство за регистрация на МПС , за извършено
застраховане, за техническа изправност и за преминал годишен технически
преглед, от приложените по настоящото
дело – удостоверения за наследници,
справки за двамата водачи -
подсъдимия П. и за починалия Г..*** е дал вяра на разпитаните
свидетели, тъй като техните показания са не само логични и последователни, но и
кореспондират помежду си и с останалите събрани по делото писмени
доказателствени средства и доказателства. Правилно е било отхвърлено като
неподкрепено от обективните данни по делото твърдението на подсъдимия, че е
управлявал товарната композиция със скорост от около 40 км./ч., както и че
микробусът е навлязъл в неговата лента за движение. Неоснователно е твърдението
на защитата, че ТОС е игнорирал част от доказателствата, свързани с правилното позициониране
на мястото на удара. Всъщност основният спор по фактите по делото е свързан със
скоростта на движение на влекача „Скания” и мястото на настъпване на удара
между двете МПС. Тези възражения са стояли и на вниманието и на първата
инстанция, която им е дала правилен и обоснован отговор, почиващ на задълбочен
анализ на събраните по делото доказателства, допуснати включително и по искане
на защита. По делото са изслушани три АТЕ - две тройни АТЕ изготвени на ДП, и
една допълнителна АТЕ, назначена в хода на проведеното пред първата инстанция
съдебно следствие. И трите експертизи достигат до идентични изводи по основните
въпроси от значение за правилното решаване на делото – скорост на движение на
двете МПС, място на настъпване на сблъсъка и механизма на ПТП. За да установят
механизма за настъпване на ПТП и мястото на първоначалния контакт между двете
превозни средства, експертите са съобразили целия доказателствен материал по
делото, вкл. са извършили и оглед на
двамата автомобила, като е извършена оценка на констатираните деформации по
двете МПС, определящи контакта между тях, и посоката им на движение. Анализирани
са обективните данни, отразени в изготвения протокол за оглед и снимков
материал в приложения по ДП фотоалбум. Взети са предвид обективните находки,
разположение и отстояния на разпръснати части от автомобилите вследствие на
настъпилия между тях удар. От
приложената към огледния протокол - л.9 от ДП, „скица па пътно
транспортно произшествие“ и от изготвената от вещите лица скица, на мястото на
настъпилото ПТП, се установява по безспорен начин, че цялото пътно платно е с
широчина 09.50 м., като лентата на
движение на влекача „Скания“ и на т.а. „Ситроен Джъмпер“ са широки по 4.75 м.
Видно от констатациите на АТЕ /л.111 от
ДП/ - „широчината на управлявания от пострадалия автомобил е 2024мм, а
управляваният от подсъдимия автомобил е бил с широчина 2 430мм., и дължина 16
000мм. Експертите са посочили, че наближавайки десния остър завой
тежкотоварният автомобил „Скания“ се движел в насрещната лента за движение,
като непосредствено преди да навлезе в завоя водачът му – подс.П., е задействал
спирачната система на автомобила и е предприел връщане в собствената лента за
движение. Въпреки предприетата маневра, подс.П. успял да върне влекача в
дясната по посока за движение лента, но не и цялото полу-ремарке, част от което
останало в лентата за насрещно движение. Горният извод се потвърждава и от
заключението на АТЕ /л.106 ДП/, като вещите лица са категорични, че
непосредствено „преди ПТП товарен автомобил Скания е бил в лентата за насрещно
движение спрямо неговата посока, косо спрямо разделителната линия, с предприето
връщане към собствената лента“. По отношение движението на управлявания от
пострадалия автомобил, вещите лица са категорични, че по същото време той също
е навлязъл в завоя, „като е използвал
„собствената лента за движение в зоната на ляв за него завой“. За да стигнат до
тези изводи, вещите лица са извършили оценка на обективните находки, фиксирани
и чрез снимковия материал, и описани в протокола за оглед - протривни следи от
задиране по платното в лявата лента, частично отнемане на повърхността на
асфалта, както и констатираните деформации по двата автомобила.
За място на удара тримата
експерти сочат /л.109 от ДП/- „ лявата лента за движение /лентата за движение
на Ситроен/ на 1.5м. от разделителната непрекъсната линия,“ като са
категорични, че в момента на удара автомобилът „Ситроен“ е бил изцяло в
собствената си лента за движение, а товарната композиция „Скания“ частично е заемала
лявата лента и в процес на връщане към собствената лента за движение.
От назначената
допълнителна тройна АТЕ /л.69 от ДП/ се установява, че в момента на удара между
двата автомобила, ъгълът на взаимното им разположение е 176 градуса, като към
момента на удара автомобилът „Ситроен“ се е движил почти успоредно на
собствената си лента, а автомобилът, управляван от подсъдимия, се е движил от
насрещната лента към собствената си лента. Експертите са категорични, че
автомобилът „Ситроен” в момента на удара е бил разположен на ъгъл 356 градуса,
а полу-ремаркето на влекача „Скания“ е било разположено на ъгъл 172 градуса
спрямо оста на пътя. Горните изводи на
вещите лица се подкрепят по категоричен начин и от отразеното в огледния
протокол и албум към него. Тези свои изводи експертите убедително са защитили и
при проведения разпит в с.з. на 13.06.2018 г. л.162 и сл. Вещото лице К.
заявява-„определили сме мястото на удара според данните от протокола за оглед,
фотоматериалите и някои видими следи от фотоматериалите, които не са описани в
протокола за оглед“,“ ние потвърждаваме мястото на удара с много голяма
точност“, определили сме скоростите на движение по метод и теория на удара,
които в дадени случай е най-точен“.
Управляваният от подсъдимия товарен автомобил „Скания“ с прикачено
полуремарке е деформиран в страничната лява част, при напречен кос удар в
посока отпред назад, и отляво надясно
спрямо купето. Експертите са констатирали, че по лявата странична
повърхност на борда са намерени „протривни следи по полуремаркето, като лявата
надлъжна греда, намираща се пред предната лява гума на първата ос е силно
деформирана в напречно направление, а в съответствие с тази деформация е
открита протривна следа по повърхността на предния капак на микробуса.
Безспорно е установено, че вследствие на настъпилия удар между двата
автомобила, лекотоварния автомобил управляван от пострадалия е бил деформиран в
челната и странична лява част, като се констатират протривни следи от
страничният борд на полуремаркето на „Скания“. По отношение движението на двете
МПС след настъпилия удар между тях, вещите лица са категорични /л.111 от ДП/-,
че „ въпреки косото си движение спрямо осевата линия, с предна част сочеща към
дясната лента на платното спрямо посоката си на движение, след удара
управляваният от подсъдимия автомобил е продължил движението си напред и
надясно спрямо неговата посока, с едноврменна ротация около вертикална ос, в
посока обратна на часовниковата стрелка“, а вследствие на настъпилия удар,
автомобила Ситроен е продължил движението си „назад, с едновременна ротация
около вертикална ос, в посока обратна на часовниковата стрелка, при странична
плъзгане“.
От заключението на
изслушаната тройна АТЕ, се налага извода, че причина на настъпилото ПТП е –
/л117, 118 от ДП/- „навлизането на товарния автомобил „Скания” в насрещната
лента за движение, както и скоростта на движение на автомобила „Ситроен”, която
е значително по висока от максимално разрешената от 50км.ч.“ Вещите лица са
единни и категорични в становището си, че мястото на удара между двата
автомобила е в лентата на движение на управлявания от пострадалия „Ситроен Джъмпер“, тъй като в този момент управляваната
от подсъдимия товарна композиция „Скания“ с прикачено полуремарке е „,бил в
средната част на пътното платно, заемащ и част от лявата лента за движение-
/задния ляв габарит на автомобила е заемал около 2.8 метра от лентата на
движение на „Ситроен Джъмпер“ при ширина на лентата от 4.75метра“.
Вещите лица са определили,
че опасната зона за спиране на двата автомобила при установените им скорости е
56 метра за „Скания“ с прикачено полуремарке, и 101 метра за „Ситроен Джъмпер“,
като в момента на реакцията на опасността, двата автомобила са били на
разстояние 112.7 метра един от друг. От така установеното се налага извода, че
сборът на опасните зони за спиране на двата автомобила е около 157 метра.
Обективно възможността за взаимно възприемане е било по-голямо от 157 м. (л.118
от дп), като водачът на „Ситроен” единствено не е можел да възприеме напречното
разположение на полу-ремаркето. Вещите лица са посочили, че при констатираното
движение на управляваното от подсъдимия МПС в насрещната лента за движение, ПТП-то
е било непредотвратимо, тъй като пострадалият е нямал техническа възможност да
избегне удара с движещият се срещу него и в неговата лента тежкотоварен
автомобил. Видно от заключението на вещите лица /л.121 от ДП/-„ В момента на
възприемане на опасността от водача на „Скания” автомобилът се е намирал на
около 44 метра от геометричното му разположение към мястото на удара , или
челната му част е отстояла на около 33 метра от мястото на удара, в този момент
управлявания от пострадалия Ситроен е бил на около 80 метра от мястото на удара
или на 113 метра един от друг“. На /л.10 от доп.АТЕ на ДП/ вещите лица са
категорични, че пострадалият е имал техническа възможност да възприеме насрещно
движещият се тежкотоварен автомобил „Скания“, което би му позволило да намали
скоростта до максимално допустимата за населено място скорост от 50 км.ч.,
опасната му зона за спиране би била около 34 м., и ПТП не би настъпило.
Видно от изложеното
по-горе неоснователно е оплакването на защитата за игнориране или превратно
тълкуване на доказателствата по делото. Съдът не е ползвал само записите на тахошайбата
като единствен доказателствен източник при формиране изводите си досежно
скоростта на движение на т.а. Тя е била установена и от назначената още на дп
допълнителна АТЕ (вещи лица проф.К., гл.ас.Х.У. и инж.В.Ш.) чрез други научни
способи – анализ на следите по платното за движение, анализ на деформациите и
чрез метод „Теория на удара“. Заключението на вещите лица е категорично, че
скоростта на т.а. преди ПТП е била около
60 км/ч. Първата инстанция аргументирано и последователно е обсъдила доводите
на защитата и твърденията на подсъдимия и правилно и обосновано ги е
отхвърлила. Тя не е сторила това с лека ръка, а едва след като е положила значителни
усилия, за да провери тези твърдения и ги е отхвърлила като неподкрепени от
годните доказателства по делото. Субективните възприятия на подс.П. също не
могат да бъдат годен доказателствен източник за скоростта на т.а. Затова и
правилно първата инстанция не ги е ценила в тази насока, а правилно се е
доверила на експертното заключение на повторната АТЕ.
Заключението на именно тази експертиза е дало
отговор на всички относими въпроси, включени в предмета на доказване по това
производство съгласно чл.102 НПК. В този смисъл и оплакванията на защитата за
необоснованост на атакуваната присъда и за допуснати процесуални нарушения по
повод установяване на обективната истина по делото, допуснати от първата
инстанция, не се споделят от този въззивен състав.
За пълни, ясни, обосновани
и правилни и въззивният съд намира кредитираните и от първата инстанция
заключения по назначените и представени автотехническа и съдебно - медицински
експертизи. Безспорно е установено, чрез заключението на повторната АТЕ, че
скоростта на т.а. „Скания“ преди ПТП е била 60 км/ч., опасната зона на спиране
на т.а. при тази скорост е 56 м., а при 50 км/ч. – 42.4 м.; установено е, че
т.а. „Скания” е бил на около 44 м. при навлизането на т.а. „Ситроен Джъмпер“ в завоя;
безспорно установено е, че ударът не е настъпил в лентата за движение на т.а.
„Скания”, а в съседната лява лента, заета частично от неговото полу-ремарке.
При тези обстоятелства напълно необосновано е поддържаното и пред тази
инстанция възражение на защитата, че подсъдимият обективно не е могъл да
предотврати удара с л.а., тъй като вина за това имал единствено другия водач.
Това твърдение е било отхвърлено мотивирано още от първата инстанция.
По делото е безспорно, че
е налице значителен принос за настъпването на вредоносния резултат и от страна
на загиналия водач. Той е управлявал т.а. „Ситроен Джъмпер” със скорост от 101
км./ч., която не само двукратно надвишава разрешената за движение в населено
място, но и е надвишавала критичната скорост за преодоляване радиуса на завоя,
посочена от експертите на 78 км/ч. В проведеното пред въззивната инстанция
съдебно следствие експертите доуточниха, че евентуалната загуба на странична
устойчивост би настъпила след мястото на удара. В с.з. на 03.10.2019 г. вещото
лице К. заяви: „На въпроса, ако нямаше удар в коя зона щеше да напусне
автомобила пътната лента, това щеше да бъде след мястото на удара, но ако
нямаше удар. Ако няма удар от насрещния автомобил, и той с тази скорост от 101
км/ч беше продължил, загубата на устойчивост щеше да е след мястото на удара.
Даже и при намаляване на скоростта към момента на удара много трудно след
мястото на удара е да запазиш устойчивостта. С тази скорост е технически невъзможно”.
Затова и въззивната инстанция приема, че т.а. „Ситроен Джъмпер” преди
сблъсъка не е навлязъл в насрещната лента за движение, както твърди подсъдимия,
тъй като към момента на удара пострадалият все още е овладявал МПС и пред него
са стояли и други възможности за преодоляване на завоя (ляв за него) било като
разшири радиуса му, било като намали скоростта на движение. Какво би се
случило, ако не беше настъпил сблъсък с полу-ремаркето на влекача „Скания” е
въпрос в сферата на хипотезите и предположенията, които не могат да бъдат
доказателствена основа за формиране на изводи по фактите в наказателния процес.
Обстоятелството, че
пострадалият е управлявал т.а. „Ситроен Джъмпер“ със скорост над разрешената за
населени места, не освобождава подсъдимия от задължението му да охранява
неговата безопасност. Подс.П. не успял да стори това, защото не е изпълнил две
свои задължения като водач на МПС – това относно избора на скорост (чл.21 от ЗДвП) и това относно избора на лента за движение (чл.16 от ЗДвП). Въззивната
инстанция се солидаризира с доводите на ТОС относно наличието на причинно
следствена връзката и на двете нарушения на правилата по ЗДвП с настъпилия
резултат. В допълнение следва само да се отбележи, че навлизането в съседната
лента за движение, където е настъпил сблъсъка, е основното нарушение на
правилата за движение по пътищата, което в значителна степен е обусловило
настъпването на съставомерните последици, тъй като е лишило пострадалия от
възможност да премине през собствената си лента за движение, заета близо на 2/3
от полу-ремаркето на влекача.
Тези две нарушения
категорично са допринесли за настъпването на общественоопасните последици.
Изяснено е, че ако т.а. се е движел с разрешената скорост от 50 км/ч. е имал
възможност да спре преди мястото на удара; ако т.а. не е бил напуснал лентата
си движение, също удар между двете МПС е нямало да настъпи.
При тези обстоятелства
изводите на първата инстанция, че настъпилият общественоопасен резултат се
явява пряко и непосредствено следствие от неправомерно поведение и на двамата
водачи на моторни превозни средства и съществува релевантна връзка между
деянията им и смъртта на пострадалия, са в пълен синхрон с доказателствата и
материалния закон.
Наред с това - не е налице
и хипотезата на т.нар. „случайно деяние” по смисъла на чл.15 от НК. На първо
място въззивната инстанция не споделя становището на защитата за някаква
внезапност на събитията. Подсъдимият в качеството си на водач е не само длъжен
да наблюдава всеобхватно пътната обстановка, но и да предвиди логичните нейни
изменения и да си осигури възможност да отреагира адекватно при непосредствено
възникване на препятствие. Началният момент, от който възниква задължението на
водача да предприеме мерки за безопасност, е този, в който той обективно е имал
възможност да възприеме опасността за движение. Както няколкократно е посочвал
ВКС, пътната обстановка има динамично съдържание, като може и стабилно да
съществува или да възникне при известни обстоятелства, които водачът е длъжен
да предвиди. Нейният интензитет също може да бъде различен. Управление в
населено място на едрогабаритно превозно средство, какъвто е товарният
автомобил с водач подсъдимия, при мокър асфалт и намалена видимост, с
предстоящо преминаване през остър завой, безусловно съдържа индикации за
предвидима опасност и налага движение с особена предпазливост и осторожност,
тъй като поначало в този участък от пътя се очаква интензивно движение. А в
конкретния случай на пътя е имало и насрещнодвижещо се МПС. Този микробус,
както вече няколкократно бе посочено е бил обективно забележим за водача на
т.а. „Скания” над 157 м. и от този момент за него е възникнало задължението да
съобрази поведението си с неговото присъствие на пътя и да предприеме действия,
гарантиращи безопасността му, в случая да освободи лентата му за движение.
Убедеността на въззивника, че не застрашава други участници в движението, е
субективна и подлежи на преразглеждане във всеки момент на динамично изменящите
се пътни условия, като при възникване на опасност той е длъжен да реагира. В
конкретния случай обаче,той не е изпълнил нито задълженията си по чл.21 от
ЗДВП, нито по чл.16, ал.1 т.1 от с.з.
В обобщение - деянието на
водача не може да се третира като случайно, защото опасността не е възникнала
внезапно в опасната му зона за спиране, когато ударът е бил технически
непредотвратим, а в един предходен момент, когато той е могъл да я възприеме и
е бил длъжен съответно да реагира, но той не е сторил това. В този смисъл
Решение № 645 от 26.11.2007 г. на ВКС по к. д. № 365/2007 г., II н. о. Наред с
горното допуснатото от въззивника неправомерно поведение – коментираните
нарушения по ЗДвП, които са и в непосредствена причинна връзка със
съставомерния резултат, не дава основание за изключване на вината му при
условията на чл.15 НК. Както се е произнасял многократно ВКС /напр.Решение № 520 по н.
д. № 500/2008 г., II н. о., Решение № 408
н. д. № 383/2008 г., III н. о Решение № 523 н. д. № 493/2008 г., II н. о Решение №
645 к. д. № 365/2007 г., II н. о.,/, случайно деяние би било
налице само при липса на допуснати нарушения от водача, когато опасността
възникне в опасната зона за спиране и го постави в невъзможност да я
предотврати.
По отношение оплакването за несправедливост на наложените
наказания:
Санкцията е отмерена при
отчетен превес на смекчаващите обстоятелства, в която категория са включени
необремененото съдебно минало на подсъдимия, добрата му характеристика,
трудовата му ангажираност, добросъвестното му поведение след инцидента. Както
правилно е посочил и ТОС, поведението на П. след ПТП, което е било насочено към
оказване помощ на пострадалите – той е бил едно от лицата позвънило на телефон
112, макар да не е достатъчно да се приеме за основание за преквалификация на
деянието по смисъла на чл.343а от НК, то обосновава смекчаване на репресията по
отношение на подсъдимия. Правилно в категорията на обстоятелствата, водещи до
смекчаване на отговорността на въззивника ТОС е включил и значителния принос на
другия водач за настъпването на ПТП.
ТОС е намерил едно
отегчаващо за отговорността на подс.П. обстоятелство - немалкия брой нарушения
на ЗДвП и ППЗДвП - 5 влезли в сила наказателни постановления за период от 11
години. Безспорен факт е чистото съдебно минало на подсъдимия П., но следва да
се отбележи, че то се дължи на настъпила реабилитация, заличила последиците от
осъждането му за две престъпления против транспорта – все чл.343 Б ал.1 от НК
през 2006 и 2009 година. Въззивната инстанция отчита тези данни като лоши
характеристични данни. Тези предходни противоправни прояви на въззивника са
дали основание и на ТОС да наложи и кумулативно предвиденото в закона наказание
„Лишаване от права“ в един по-дълъг срок – четири години. Именно това наказание
в конкретния случай би гарантирало в пълна степен обществения интерес от
изолиране на недисциплинираните водачи на МПС от пътищата в РБ и би гарантирало
безопасността на другите участници в движението. Именно то гарантира и
постигане на целите, поставени в чл.36 от НК. Затова аналитична дейност на
първата инстанция по отмерване на съответните на стореното и на личността на
дееца наказания, въззивният съд споделя напълно.
Въззивната инстанция не
намира основания да преразгледа приложението на чл.66 от НК спрямо личността на
въззивника П. – касае се за неосъждано лице, в относително млада възраст, с
добри характеристични данни, със средно образование, работи, т.е. личност не
просто интегрирана в нашето общество, но и допринасяща за неговото положително
развитие. Затова и поставянето на подобна личност в изолация от семейство,
трудова среда и обществен живот не би допринесла за благото на когото и да
било. Превантивен и възпиращ ефект по отношение на останалите членове на
обществото би постигнало единствено справедливото наказание, каквото в крайна
сметка ТОС е отмерил.
По изложените съображения
настоящият състав на въззивния съд намира, че обжалваната първоинстанционна
присъда следва да бъде потвърдена изцяло.
Водим от горното и на
основание чл.338 от НПК, въззивният съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 1 от 08.02.2019г.,
постановена по НОХД № 209/2017 год. по описа на Окръжен съд – Търговище.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от съобщаването на
страните.
Препис
от решението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.