РЕШЕНИЕ
№ 16346
гр. София, 11.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА АНД.
ХАДЖИМАРИНСКА
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА
Гражданско дело № 20221110106019 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от В. К. М. срещу „Т. София“ ЕАД, с
която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК
за признаване за установено в отношенията между страните несъществуването на
правото на принудително изпълнение поради погасяването му по давност за вземане на
ответника от ищеца за сумата от 5398,06 лв. – главница за цена на доставена топлинна
енергия, за което вземане е издаден изпълнителен лист от 17.03.2010г. по ч.гр.д.№
7692/2009г. по описа на СРС, 89 с-в, и за събирането му е образувано изп. дело №
20108380402117 по описа на ЧСИ Милен Бъзински, рег.№ 838 при КЧСИ.
В исковата молба ищецът твърди, че вземането предмет на иска е погасено с
изтичане на тригодишен давностен срок след 21.11.2013г., когато е било предприето
последното изпълнително действие по образуваното за събирането му изпълнително
дело, прекъсващо давността. Поддържа, че в продължение на двегодишен период след
21.11.2013г. не са били инициирани други изпълнителни действия от страна на
взискателя, поради което на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното
производство следва да се счита прекратено на 21.11.2015г. Посочва, че въпреки това
изпълнителното дело продължава да е висящо. С тези доводи ищецът навежда да има
правен интерес от водене на иск за установяване със сила на пресъдено нещо, че
вземането за главница по процесния изпълнителен лист не подлежи на принудително
изпълнение като погасено по давност. Прави искане за присъждане на сторените
деловодни разноски.
1
В отговор на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК,
ответникът оспорва предявения иск. Излага доводи за приложимост на петгодишната
погасителна давност и възразява, че давностният срок не е изтекъл, тъй като същият е
многократно прекъсван, първоначално с подаване на молба до съдебния изпълнител за
образуване на изпълнително производство, а впоследствие и с инициирането и
предприемането на изпълнителни действия срещу длъжника. Моли за отхвърляне на
иска и претендира да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събрания
доказателствен материал, формира следните изводи от фактическа и правна страна:
Не е спорно и от приетите писмени доказателства се установява, че въз основа на
влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 7692/2009г. по описа
на СРС, 89 с-в, в полза на „Топлофикация София“ ЕАД е издаден изпълнителен лист от
17.03.2010г. срещу В. К. М. за вземания, сред които и процесното вземане за главница
за цена на доставена топлинна енергия в размер от 5398,06 лв. По молба на ответника
от 27.04.2010г. за събиране на вземанията му от ищеца е образувано изп. дело №
20108380402117 по описа на ЧСИ М. Б, рег.№ 838 при КЧСИ, в рамките на което по
възлагане от взискателя са били наложени запори върху вземанията на длъжника по
банкови сметки, получавано трудово възнаграждение и пенсия и в резултат от
предприетите изпълнителни действия са били събрани част от дължимите суми, като с
постановление на съдебния изпълнител от 24.02.2022г., влязло в сила на 16.03.2022г.,
изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
С изготвения доклад по чл. 146, ал. 1 ГПК съдът е приел, че е сезиран с иск с
правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК. Посочената разпоредба предоставя възможност
на длъжника по изпълнението в рамките на висящо изпълнително дело да оспори
изпълняемото право на взискателя при твърдения, че същото е престанало да
съществува, като съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК възраженията му могат да се основават на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. При съобразяване на данните, че образуваното
изпълнително дело за събиране на вземанията по процесния изпълнителен лист е
прекратено с акт на съдебния изпълнител, съдът намира, че искът следва да бъде
преквалифициран, при същите факти, като такъв с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК.
Независимо от преустановената висящност на изпълнителното дело с
прекратяването му от съдебния изпълнител, за кредитора съществува възможността да
инициира ново такова за реализиране на признатото му изпълняемо право. Поради
това за ищеца е налице правен интерес от търсената искова защита за признаване със
сила на пресъдено нещо несъществуване правото на принудително изпълнение за
вземанията, като пасивно процесуално легитимиран по предявения иск е ответникът –
2
титуляр на изпълняемото право. Следователно исковата претенция като допустима
подлежи на разглеждане по същество.
По предявен отрицателен установителен иск в тежест на ответника е да докаже
възникването и съществуването на претендираното от него и оспорено от ищеца
вземане. Когато предмет на иска е вземане на ответника, признато с влязло в сила
съдебно изпълнително основание, въз основа на което е издаден изпълнителен лист,
ищецът носи тежестта за доказване на положителните факти, от които черпи права,
изключващи изпълняемото право (напр. извършено плащане в погашение на дълга).
Вземания, установени с влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по арг. от
чл. 439, ал. 2 ГПК, длъжникът, който не твърди обстоятелства по чл. 424, ал. 1 ГПК,
може да оспори въз основа на факти, настъпили след влизане в сила на заповедта (т.е.
след изтичане на срока за възражение по чл. 414 ГПК), доколкото по-рано настъпилите
факти, от които извежда възраженията си срещу изпълняемото право, се явяват
преклудирани. Като основания за недължимост на вземането длъжникът може да сочи
всякакви правопогасяващи факти, настъпили след релевантния според закона момент,
включително изтекла погасителна давност, позоваването на която е сред признатите му
способи за защита срещу изпълнението, предвид установената в чл. 120 ЗЗД забрана за
служебно прилагане на давността.
В процесния случай предмет на предявения иск е вземане на ответника,
признато с влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на която е
издаден изпълнителен лист. Затова и с оглед конкретно наведеното в исковата молба
основание за недължимост на процесното вземане – погасяването му по давност,
повдигнатият по делото спор е концентриран върху това дали е изтекъл предвиденият
в закона давностен срок след влизане в сила на заповедта за изпълнение, като в
доказателствена тежест на ответника е установяването на обстоятелства, настъпили
след този момент и довели до спиране или прекъсване течението на давностния срок, в
какъвто смисъл са му дадени указания с приетия доклад по делото.
За процесното вземане, доколкото е признато с влязла в сила заповед за
изпълнение, по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД приложение намира 5-годишният срок на
погасителна давност. Действително, в чл. 117, ал. 2 ЗЗД са посочени само вземанията,
установени със съдебно решение, но няма основание това правило да не се приложи и
за вземанията по влязла в сила заповед за изпълнение – такива вземания не могат да
бъдат оспорени по исков ред освен въз основа на нововъзникнали факти съгласно чл.
439, ал. 2 ГПК и в хипотезата на чл. 424, ал. 1 ГПК. Съгласно чл. 416 ГПК, ако не е
подадено възражение или същото бъде оттеглено, заявителят няма правен интерес да
установи вземането си по исков ред. Няма логика и основание кредиторът с
неоспорено вземане, който не е водил иск по чл. 422 ГПК, да бъде поставен в по-
неблагоприятно положение от този с оспорено вземане, още повече, че според чл. 416
3
ГПК и в двата случая заповедта за изпълнение влиза в сила, т.е. двата случая са
приравнени от процесуалния закон като правни последици. Исторически чл. 117, ал. 2
ЗЗД предхожда уредбата на заповедното производство по ГПК /2008 г/, поради което
нормата трябва да се тълкува разширително с оглед чл. 416 ГПК. Влязлата в сила
заповед за изпълнение има правоустановително действие в отношенията между
страните и се ползва със стабилитет сходен с този на влязло в сила осъдително
решение, поради което за вземанията, за които е издадена, следва да се приложи
предвиденият в чл. 117, ал. 2 ЗЗД давностен срок.
По отношение прекъсването и спирането на давността при предприето
принудително изпълнение следва да бъде съобразена задължителната за съдилищата
практика на ВКС. Съгласно разясненията, развити в Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015г. по тълк.дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, подаването на молба от
взискателя само с искане за образуване на изпълнително дело не прекъсва
погасителната давност. Съобразно изложените мотиви в т. 10 от посоченото
тълкувателно решение, в рамките на изпълнителното производство давността прекъсва
на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД с предприемането на всеки отделен изпълнителен
способ и с извършването на всяко изпълнително действие в рамките на съответния
способ, независимо дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по
инициатива на съдебния изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1
ЗЧСИ. ВКС е намерил още, че искането да бъде приложен определен изпълнителен
способ също прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го
приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва и с
предприемането на всяко отделно действие за принудително изпълнение, изграждащо
съответния способ. Такива действия са насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването
на пазач, насрочването и извършването на продан и пр. Изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение до длъжника, проучването на имущественото му
състояние, извършването на справки и набавянето на документи от съдебния
изпълнител не са същински действия за принудително събиране на вземането, а само
подготвят изпълнението, респ. обезпечават законосъобразното му провеждане, поради
което не прекъсват давностния срок.
С посоченото по-горе тълкувателно решение е обявено за загубило сила ППВС
№ 3/1980г., което приема, че погасителната давност не тече, докато трае
изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023г. по тълк.дело № 3/2020г. на
ОСГТК на ВКС, задължителното тълкуване по ППВС № 3/1980г. отпада едва от
момента на обявяване на тълкувателното решение, с което постановлението е счетено
за загубило сила. Поради това докато е траел изпълнителният процес относно
4
вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015г. по тълк.дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, изпълнителни дела, давност за
тези вземания не е текла, на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД. За тях давността е
започнала да тече от 26.06.2015г., от когато е обявено за загубило сила ППВС №
3/1980г.
Относно насочването на изпълнението върху вземания на длъжника в т. 5 от
Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017г. по тълк.дело № 3/2015г. на ОСГТК на ВКС
е прието, че изпращането на запорно съобщение до банка в хипотезата, при която
съдебният изпълнител е получил на основание чл. 508, ал. 1 ГПК отговор, че
длъжникът няма сметка в съответната банка, представлява действие по налагане на
запор, доколкото законът не свързва това действие със съществуването на вземането
или неговата изискуемост. Последното не е част от фактическия състав по налагането
на запора, а е от значение за това дали той може да доведе до предвидените в закона
последици и да послужи за удовлетворяване на взискателя или не. Запорът се счита
наложен само с разпореждането на съдебния изпълнител и с получаване на запорното
съобщение от третото задължено лице, което е видно от изричните разпоредби на чл.
450, ал. 3 ГПК и чл. 507 ГПК по отношение на момента, от който запорът поражда
действие.
Съобразно така приетите от ВКС тълкувателни разяснения в процесния случай
след влизане в сила на заповедта за изпълнение давността е била прекъсната за първи
път с подадената от ответника молба от 27.04.2010г. за предприемане на принудително
изпълнение за вземанията по изпълнителния лист, доколкото същата съдържа
овластяване на съдебния изпълнител по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ за определен от него начин
на изпълнение. С образуване на изпълнителното дело въз основа на тази молба
течението на давността е спряло, като давност не е текла по време на висящността му
до 26.06.2015г. В този период са били предприети и действия по насочване на
изпълнението върху имуществото на длъжника с прекъсващ давността ефект – такива
са наложените запори със запорни съобщения от 30.04.2010г., 18.10.2011г. и
8.08.2013г., с които са запорирани вземания на длъжника от трети лица по открити
банкови сметки и получавани доходи от трудово възнаграждение и пенсия. В периода
до 11.02.2015г. в изпълнение на запорите са събирани и превеждани в полза на
взискателя суми в погашение на вземанията. В рамките на следващите две години няма
данни за това ответникът да е поискал от съдебния изпълнител, респ. последният да е
предприел по негово възлагане други действия, насочени към принудително
удовлетворяване на вземанията. С оглед бездействието на взискателя изпълнителното
дело следва да се счита прекратено към 11.02.2017г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК, в която хипотеза перемпцията настъпва по силата на закона – от момента на
осъществяване на съответните правно релевантни факти, независимо дали и кога
съдебният изпълнител е постановил акт за прекратяване на принудителното
5
изпълнение, който акт има само декларативен характер, прогласяващ настъпилото
прекратяване. Започналата да тече след 26.06.2015г. нова давност, също петгодишна
(арг. от чл. 117, ал. 1 ЗЗД) е била прекъсната преди изтичането й с подадената от
ответника на 27.03.2020г. молба с искане за предприемане на нови изпълнителни
действия чрез налагане на запори по банкови сметки на длъжника и върху получавано
трудово възнаграждение, евентуално чрез насочване на изпълнението върху
притежавани от него движими вещи. Наложеният от съдебния изпълнител въз основа
на тази молба запор върху банкови сметки със запорно съобщение от 16.11.2021г. също
е имал за последица прекъсване на давността, като започналият да тече считано от това
последно прекъсване нов давностен срок не е изтекъл.
Неоснователни са доводите на ищеца, че изпълнителните действия след
настъпилата перемпция по изпълнителното дело в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК не прекъсват давността. Настоящият състав възприема дадените разрешения в по-
новата практика на ВКС, обективирана в Решение № 3/04.02.2022 г. по гр.д. №
1722/2021 г. на IV г.о., Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV
г.о. и др., с която е прието, че перемпцията е без правно значение за давността. Общото
между двата правни института е, че едни и същи юридически факти могат да имат
значение както за перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни правни
институти с различни правни последици. Изтеклата погасителна давност изключва
правото на принудително изпълнение, докато перемпцията няма такива последици.
Признатото на взискателя изпълняемо право с издадения му изпълнителен лист и
поисканият от него нов изпълнителен способ за удовлетворяване на това право
задължават съдебния изпълнител да предприеме действията по принудително
изпълнение, с които давността се прекъсва на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД,
независимо, че не е образувано ново канцеларско дело по сочения нов изпълнителен
способ след перемпцията.
Въз основа на изложеното, при извода за непогасеност на изпълняемото право
по давност предявеният отрицателен установителен иск следва да се отхвърли като
неоснователен.
По разноските: С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право
на разноски се поражда в полза на ответника. Същият претендира разноски за
процесуално представителство от юрисконсулт, каквито му се следват в размер от 100
лв., определен от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 Наредба за
заплащане на правната помощ, при съобразяване на това, че делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, като освен писмени други доказателства не са
събирани.
С тези мотиви съдът
6
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. К. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.
„Люлин 3“, бл. 345, вх. А, ет. 12, ап. 66, срещу „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б,
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за
установено в отношенията между страните несъществуването на правото на
принудително изпълнение поради погасяването му по давност за вземане на
„Топлофикация София” ЕАД от В. К. М. за сумата от 5398,06 лв. – главница за цена на
доставена топлинна енергия, за което вземане е издаден изпълнителен лист от
17.03.2010г. по ч.гр.д.№ 7692/2009г. по описа на СРС, 89 с-в.
ОСЪЖДА В. К. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Люлин 3“, бл.
345, вх. А, ет. 12, ап. 66, да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 100 лв. – деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7