Решение по дело №40584/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 16868
Дата: 16 септември 2024 г.
Съдия: Десислава Стоянова Влайкова
Дело: 20211110140584
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 16868
гр. София, 16.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:****
при участието на секретаря ***
като разгледа докладваното от **** Гражданско дело № 20211110140584 по
описа за 2021 година
Предявен е като частичен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 3 КЗ във вр. с чл. 50
ЗЗД за осъждане на „***“ АД да заплати на ЗАД „*** АД сумата от 1000.00 лева,
представляваща част от регресно суброгационно вземане в общ размер на 17 505.68 лева за
изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „***“ за вредите, причинени на
***то на „***“ ООД, находящо се в магазин „****“ в гр. ***, на ул. „****“ № 2, при пожар,
възникнал в магазина на 29.09.2019г. вследствие на техническа неизправност на собствена
на „***“ АД и предоставена за ползване на „***“ ООД хладилна витрина „*** 130“ № ***,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба
в съда- 12.07.2021г., до окончателно изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че на 29.09.2019г. в магазин „****“ в гр. ***, на ул. „****“ № 2
възникнал пожар, при който било увредено собствено на „***“ ООД движимо ***- стоки и
инвентар, които били предмет на застраховака „***“, сключена със ЗАД „*** АД, като във
връзка с отстраняване на последствията от пожара дружеството- собственик на стоките
сторило разноски за заплащане на извънреден труд на служителите си, като общата стойност
на увреденото *** и на разноските за извънреден труд възлизала на сумата от 20 351.24 лева.
Ищецът в качеството си на застраховател одобрил за изплащане застрахователно
обезщетение в размер на 17 505.68 лева- стойност на увредените стоки и на заплатения
извънреден труд, което изплатил в полза на правоимащото лице с платежно нареждане от
06.01.2021г. Поддържа, че отговорност за обезщетяване на така възникналите вреди, респ. за
удовлетворяване на регресното му вземане носи ответникът в качеството си на собственик
на предоставената за ползване на „***“ ООД хладилна витрина „*** 130“ № ***, чиято
техническа неизправност предизвикала пожара. При тези съображения ответникът бил
поканен да заплати процесната сума с писмо от 21.03.2021г., което не сторил, поради което
ищецът претендира присъждане в настоящия процес на част от общия размер на
суброгационното му вземане, ведно със законна лихва, както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба, с който
ответникът оспорва предявения иск, поддържайки, че процесното застрахователно събитие
1
не е възникнало вследствие на техническа неизправност в собствената му хладилна витрина.
В условията на евентуалност спрямо този довод поддържа, че доколкото дружеството,
ползвало хладилната витрина- „***“ ООД, е имало задължение да упражнява надзор по
отношение на нея и по арг. от разпоредбата на чл. 50 ЗЗД, съгласно която отговорността на
собственика и лицето, задължено да упражнаява надзор върху вещта, е солидарна спрямо
увредените, то във вътрешните отношения между посочените лица отговорността е за
половината от стойността на вредата, което в случая следвало да бъде съобразено, тъй като
ищецът- застраховател бил встъпил в правата на едно от отговрните съгласно нормата на чл.
50 ЗЗД лица. Наред с това, счита, че „***“ ООД е отговорно за настъпилите вреди и
доколкото не е обезпечило в пълна степен отговрността на ответника в качеството му на
собственик на вещта, като застрахова не само самата вещ, но и отговорността на
притежателя й спрямо трети лица. Ответникът оспорва размера на причинените вреди, както
и наличието на причинно- следствена връзка между тях и пожара, като поддържа в тази
връзка, че ползвателят на процесния супермаркет „****“ не е спазил от една страна
правилата за експлоатация на хладилната машина, а от друга- правилата за пожарна
безопасност към момента на възникнване на процесното събитие. Като самостоятелно
основание за неоснователност на иска сочи обстоятелството, че процесната хладилна
витрина е предмет на имуществена застраховка „***“ със срок на действие от 01.01.2019г. до
31.12.2019г., сключена с ищеца ЗАД „*** АД, по силата на която последното е задължено да
обезщети застрахования „***“ АД за вредите вследствие на пожар, вкл. произлезлите от
гасенето на пожара, в т. ч. разходите за възнаграждения на вещи лица и на работещи за
отстраняване на вредите.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Основателността на суброгационния иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 3 КЗ във
вр. с чл. 50 ЗЗД се обуславя от доказване на следните материални предпоставки (юридически
факти): 1/ наличие на валидно и действащо към датата на възникване на пожара
застрахователно правоотношение по застраховка „***“ с предмет увреденото *** на „***“
ООД; 2/ настъпване в срока на действие на този договор на застрахователно събитие- пожар,
причина за което е техническа неизправност в собствена на ответника и предадена за
ползване на „***“ ООД хладилна витрина, която да е следствие от обективни, присъщи
качества/свойства на вещта; 3/ възникване в резултат от пожара на вреди по ***, собственост
на застрахованото по договора за имуществено застраховане лице; 4/ изплащане на
застрахователно обезщетение по имуществената застраховка в полза на правоимащите лица.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК горепосочените предпоставки следва да бъдат
установени от ищеца.
Не са спорни между страните, поради което и с доклада по делото на основание
нормите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и поради това ненуждаещи се от
доказване са отделени следните обстоятелства с правно значение: че на сочените от ищеца
дата и място е възникнал пожар; че към този момент находящото се в магазин „****“ в гр.
*** и собствено на „***“ ООД *** е било застраховано от ищеца по силата на сключен със
собственика застрахователен договор; че ответникът „***“ АД е собственик на процесната
хладилна витрина „*** 130“ № ***; че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение за
вредите от пожара в полза на правоимащото лице.
Между страните не е спорно, а и се установява от неоспорените Договор от
09.05.2017г. за предоставяне на съоръжения за съхранение и продажба на бира № 1609373 и
приемо- предавателен протокол от 09.05.2017г., подписан от представители на „***“ ООД и
„***“ АД, и, че не посочената дата дружествата са встъпили като страни по облигационно
правоотношение по договор за заем за послужване, имащ за предмет процесната хладилна
2
витрина „*** 130“ с инвентарен № ***, както и че в изпълнение на задължението си по
договора ответникът като заемодател е предоставил на „***“ ООД фактическата власт върху
хладилната витрина, предмет на договора и сочена в исковата молба като източник на
процесните имуществени вреди.
Както бе изяснено, не е спорно между страните и правнорелевантното обстоятелство,
че ищецът „ЗАД *** АД е застраховал ***то на „***“ ООД, находящо се в магазин „****“ с
адрес: гр. ***, ул. „Академик ****“ № 2, като положителен извод в този смисъл следва и от
приобщените като писмени доказателства застрахователна полица „***“ №
2200190800000161 от 27.05.2019г. и всички добавъци към нея.
Следователно, между страните не съществува спор, а и въз основа на приобщената
доказателствена съвкупност се установява, че „***“ АД е било собственик на хладилна
витрина „*** 130“ № ***, а „***“ ООД- неин фактически ползвател, лице, на което е била
поверена фактическата власт, а с това и надзора по отношение на вещта.
Както бе изяснено, в случая ищецът обосновава регресната си суброгационна
претенция срещу ответника с твърдения за съществуващо в правната сфера на „***“ ООД-
застрахован по имуществената застраховка, вземане от „***“ АД за парично обезщетение за
вредите от пожар, възникнал в магазин на „***“ ООД в резултат от техническа неизправност
в собствената на ответника машина, както и за извършено от застрахователя плащане на
застрахователно обезщетение за репариране на тези вреди в полза на на увреденото лице-
застрахован по договора за застраховка и експлоатиращ сочената като източник на вредите
движима вещ. Именно тези твърдения са обосновали квалифицирането на претенцията като
такава с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 3 КЗ във вр. с чл. 50 ЗЗД.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че в случая лицето, в чиято правна сфера
се твърди да са настъпили имуществените вреди от пожара, има качеството на лице,
упражняващо надзор върху вещта по смисъла на нормата на чл. 50 ЗЗД, съгласно която за
вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето,
под чийто надзор те се намират. Ако вредите са причинени от животно, тези лица отговарят
и когато животното е избягало или се е изгубило.
Цитираната разпоредба урежда специална хипотеза на обективна (безвиновна)
деликтна отговорност, при която собственикът на вещта и лицето, на което същата е
поверена, носят солидарна отговрност за вредите, причинени на трети лица от обективни
свойства на вещта, т. е. за вреди, които не са настъпили в резултат от неправилно
манипулиране с вещта- така, ППВС № 7/58 г.; ППВС № 7/59 г., решение № 229/60 г. по гр. д.
№ 4453/60 г. на IV-то г. о. на ВС; решение № 826/09. 04.63 г. по гр. д. № 329/63 г. на I г. о. на
ВС и решение № 157/61 г. по гр. д. № 8638/60 г. на IV-то г. о. на ВС. Отговорността по чл. 50
ЗЗД е обективна и е израз на принципа, че рискът за вреди от вещи се носи от собственика
им, както и от лицето, на което последният е поверил фактическата власт върху тях, т. е. от
упражняващия дейността, свързана с тези вещи.
Съобразно тези разяснения според настоящия съдебен състав обективната деликтна
отговорност, предвидена в нормата на чл. 50 ЗЗД, е приложима единствено в хипотезата, в
която увредено от вещта е трето лице, различно от собственика и от лицето, упражняващо
надзор върху нея. А когато увреден е правният субект, упражняващ надзор над вещта, т. е.
упражняващ фактическа власт по отношение на нея въз основа на договореност със
собственика, какъвто е настоящият случай, последният отговаря за вредите, причинени на
ползващия, в случай че е действал виновно, респ. в случай че е предал вещ с недостатък в
отклонение от уговореното между страните. Следователно, собственикът на вещта е
легитимиран да отговаря пред лицето, упражняващо надзор върху нея, за вредите от вещта
не заради обективния факт на принадлежност на правото на собственост към правната му
сфера, обосноваващ носеното на риска за вреди от вещта, причинени на трети лица, а в
случай че същият виновно не е изпълнил задължението си да предаде годна за употреба по
3
предназначение и за безопасна експлоатация вещ (в подкрепа на съжденията в този смисъл е
решение № 2965 от 23.11.1957 г. по гр. д. № 7381/57 г., IV г. о. на Върховния съд).
В случая, обаче, в исковата молба не са изложени твърдения в последния смисъл, а
както бе изяснено, пасивната материална легитимация на ответника е изведена единствено
от качеството му на собственик на технически неизправна вещ, поради което и по
изложените вече фактически и правни съображения съдът намира, че в полза на ищеца не е
възникнало претендираното от него регресно суброгационно вземане, доколкото не се
установява в правната сфера на застрахования, в чиито права се твърди да се е суброгирал
ищецът, да е възникнало вземане за обезщетение на твърдяното деликтно основание.
При тези мотиви и само на посоченото основание предявеният иск с правно основание
чл. 410, ал. 1, т. 3 КЗ във вр. с чл. 50 ЗЗД следва да бъде отхвърлен изцяло, поради което
безпредметно се явява обсъждането на останалите наведени от страните твърдения, доводи и
възражения, както и на приобщените във връзка с тях доказателства.
При този изход на спора пред настоящата инстанция разноски се следват единствено
на ответника, комуто на основание нормата на чл. 78, ал. 3 ГПК и съобразно изричната му
претенция, индивидуализирана в депозирания списък на разноските по чл. 80 ГПК, следва да
бъде присъдена сумата от общо 1350.00 лева, от които сумата от 750.00 лева- депозити за
възнаграждения на вещите лица, както и сумата от 600.00 лева- адвокатски хонорар, за който
по делото са представени доказателства да е реално заплатен- преводно нареждане от
24.04.2024г., приложено на л. 298 от делото. В полза на ответника не следва да бъде
присъден остатъкът от общо претендирания хонорар от 1200.00 лева, доколкото по делото не
се установява да е заплатена разликата над 600.00 лева до 1200.00 лева.
Съдът намира за неоснователно наведеното от името на ищеца възражение по чл. 78,
ал. 5 ГПК за прекомерност на претендирания, в частност присъдения от съда хонорар,
доколкото последният е незанчително по- висок от минималния, определен съобразно
материалния интерес по делото и нормата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от *** № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, а същевременно по делото са
проведени пет открити съдебни заседания, разпитани са трима свидетели, изслушани са
заключения по три експертни изследвания.
Сторените от ищеца разноски следва да останат за негова сметка- така, както са
извършени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения като частичен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 3 КЗ за
осъждане на „***“ АД, ЕИК ***, да заплати на ЗАД „*** АД, ЕИК ***, сумата от 1000.00
лева, представляваща част от регресно суброгационно вземане в общ размер на 17 505.68
лева за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „***“ за вредите, причинени
на ***то на „***“ ООД, находящо се в магазин „****“ в гр. ***, на ул. „****“ № 2, при
пожар, възникнал в магазина на 29.09.2019г. вследствие на техническа неизправност на
собствена на „***“ АД и предоставена за ползване на „***“ ООД хладилна витрина „***
130“ № ***, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда- 12.07.2021г., до окончателно изплащане на задължението.
ОСЪЖДА ЗАД „*** АД, ЕИК ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на „***“
АД, ЕИК ***, сумата от 1350.00 лева, представляваща разноски за настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
4
от връчване на препис от него на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5