№ 906
гр. София, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Ирина Стоева
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20211100505914 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следв ГПК.
С решение № 20002899 от 06.01.2021 г. по гр.д.№ 12474 по описа за
2020 г. СРС, ГО, 47-ми състав се: ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
предявените от „А.ЗА С.НА В.“ ЕАД срещу О. А. М., обективно съединени
искове с правно основание чл.124 вр. с чл.422 ГПК вр. с чл.79, чл.99 и чл.86
ЗЗД, че ответницата дължи на ищеца сумата от 4662,57 лв., представляваща
неплатена главница по договор за потребителски кредит № 2227629 от
16.01.2015 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
-26.11.2015 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете за
установяване дължимост на главница до пълния предявен размер за разликата
от 4662,57 лв. до 4905,18 лв., 669,29 лв. договорна лихва за периода от
29.01.2015 г. до 22.10.2015 г. ,27 лв.такса разходи, 3330,70 лв.неустойка за
изпълнение на договорно задължение за периода от 29.01.2015 г. до
22.10.2015 г.,410,68 лв. лихва за забава за периода от 30.01.2015 г. до датата
на подаване на заявлението. В тежест на ответницата са възложени
разноските в процеса.
Постъпила е въззивна жалба от О. А. М., ответник пред СРС.
1
Решението се обжалва в частта, в която претенциите на ищеца срещу
ответницата/въззивник са били уважени.
Във въззивната жалба се сочи, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, постановено в разрез със събраните доказателства.
Неправилно СРС приемал, че ответницата е била редовно уведомен по реда на
чл.99 ЗЗД за извършената цесия. СРС признавал, че съобщаването е сторено
от ищеца, а не от предишния кредитор и въпреки това приемал, че
ответницата е уведомена. По делото не било представено валидно
пълномощно за упълномощаване на ищеца да съобщи на ответницата
цесията. Представеното по делото пълномощно не било подписано от
актуалните представители на „И.А.М.“ АД. Неправилно СРС бил приел, че
ответницата е уведомена в хода на подаване на заявлението. Сочи, че всички
документи във връзка с цесията била получила в хода на производството по
чл.422 ГПК с връчване на препис от исковата молба.
Иска се от настоящата инстанция да отмени решението и вместо това да
постанови друго, с което претенцията да бъде отхвърлена. Претендират се
разноски.
От въззиваемата страна „А.ЗА С.НА В.“ ЕАД, ищец пред СРС, е
постъпил отговор, в който е изразено становище, че въззивната жалба е
неоснователна, а постановеното от СРС решение в частта в която е уважен
иска по чл.422 ГПК – правилно. Не били допуснати сочените от въззивницата
нарушения при обсъждане от СРС на доказателствата. Сочи, че било налице
надлежно упълномощаване от „И.А.М.“ АД. На 10.06.2015 г. било изпратено
писмо до длъжника на постоянния адрес, посочен в договора като било
представено и известието за доставяне. Счита, че неполучаването на
уведомлението не може да се вмени във вина на ищцовото дружество. Сочи,
че ответницата била получила книжата ведно със съдържащото се там
уведомление по настоящето дело от новия кредитор поради което се считала
за уведомена за цесията. Длъжникът можел да възрази относно
уведомяването само ако е изпълнил надлежно на стария кредитор; позовава се
на съдебна практика на ВКС. В случая задължението не било погасено, което
се установило от данните по делото. Претендира разноски.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът е уведомен на 05.02.2022 г.,
2
Въззивната жалба е подадена на 17.02.2021 г. ; следователно същата е в
срока по чл.259, ал.1 ГПК.
С решението, в частта в която се обжалва, е уважен иска по чл.422 ГПК,
предявен срещу ответницата, въззивник, следователно е налице правен
интерес от обжалване въззивната жалба е допустима.
В частта в която претенциите са отхвърлени, решението като
необжалвано е влязло в сила.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
С оглед доводите във въззивната жалба спорно пред настоящата
инстанция е дали ответницата е била надлежно уведомена за
извършената цесия и оттук породила ли е правни последици по
отношения на нея.
По основателността на въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че в
вземането, предявено за установяване е предмет на цесия и било прехвърлено
на ищеца, което се установявало от представения по делото рамков договор
от 16.11.2010 г., сключен между „И.А.М.“ АД и ищеца. Представено било
приложение № 1, което представлявало неразделна част от този договор. Към
исковата молба било приложено уведомление от ищеца до ответника за
договора за цесия. Фактът на получаване на отправеното от цедента до
длъжника уведомление за цесията следвало да бъде съобразено като СРС се е
позовал на приетото в решение № 123 от 24.06.2009 г. по т.д.№ 12/2009 г. на
ВКС, ТК, Второ ТО. С оглед указанията дадени в това решение, следвало да
се приеме, че с връчването на книжата по делото, ответникът е уведомен от
ищеца за извършеното прехвърляне на вземането по процесния договор за
кредит, тъй като уведомлението било приложено към исковата молба. Затова
и договорът бил породил правни последици.
По доводите във въззивната жалба:
Цесията е договор, по силата на който кредиторът на едно вземане –
цедент, го прехвърля не трето лице – цесионер, като последният разполага с
3
правото да го събере от длъжника. В закона липсва изискване за форма за
действителност на цесията. Цесионерът придобива вземането в състоянието, в
което то се е намирало в момента на сключването на договора. Заедно с
вземането върху цесионера по силата на закона преминават и всички
акцесорни права /освен ако е уговорено противното/.
С оглед обстоятелството, че договора за кредит е представен с исковата
молба, настоящата инстанция приема, че цедентът е прехвърлил на цесионера
документите.
Съгласно разпоредбата чл. 99 ЗЗД кредиторът може да прехвърли
своето вземане на друго лице, като е длъжен да уведоми длъжника и да
предаде на новия кредитор документите, които установяват вземането.
Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от
деня, когато съобщението бъде получено от длъжника. До този момент той не
знае за цесията, за него не съществува задължение да престира на цесионера
и задължението му спрямо него ще възникне едва след получаване на
съобщението от първоначалния кредитор. Разпоредбата има защитна функция
и цели да се предотврати възможността длъжникът да изпълни в полза на
лице, което не е кредитор. Именно поради това за да породи своето действие
по отношение на длъжника, прехвърлянето следва да е доведено до неговото
знание.
Съобщението обаче не е елемент от фактическия състав, който поражда
действие между страните по договора. Цедираното право преминава върху
цесионера със сключване на договора. Значението на съобщаването е
регламентирано единствено с оглед обвързването на длъжника от договора за
цесия и поради действието му спрямо третите лица –чл.99,ал.4 ЗЗД.
Настоящата инстанция намира за правилно това, че СРС е зачел при
приложение разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, ефектът на уведомяването с
връчването на исковата молба:
С решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т.
о., се е произнесъл по реда на чл. 290 ГПК, че поради отсъствие на специални
изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен
от цедента за извършената цесия, цесията следва да се счете за надлежно
съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е
връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият
4
кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като
факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на
спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като
приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от
съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал.
3 ГПК. Аналогично становище е застъпено и в решение № 3/16.04.2014 г. по
т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. В последното решение е прието, че
изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на
цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване
на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр.1 ЗЗД, с което прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
С оглед приетото и в РЕШЕНИЕ № 114 ОТ 07.09.2016 Г. ПО Т. Д. №
362/2015 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС, получаването на уведомлението за
цесията в рамките на исковото производство с връчване на приложените към
исковата молба доказателства, едно от които е изходящото от цедента или
неговия пълномощник съобщение по чл. 99, ал. 3 и, ал. 4 ЗЗД, не може да
бъде игнорирано. Като факт от значение за спорното право, настъпил след
предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде
съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на
цесионера срещу длъжника.
Следователно цесията е породила действие и спрямо длъжника,
ответник по спора.
Освен това по делото е представено пълномощно /л.21 пред СРС/ видно
от което първоначалния кредитор с когото ответницата е сключила договор за
заем, е упълномощил праводателя на ищцовото дружество да уведоми
длъжниците за цесията.
Видно от намиращото се на л.22 по делото пред СРС, до ответницата е
било изпратено уведомление за извършената цесия.
Действително, в известието за доставяне е посочено, че писмото не е
потърсено.
Следва да отбележим и, че уведомлението за цесията, действително,
както твърди въззиваемия е било изпратено на посочения от длъжницата
адрес по договора: гр.София, ж.к.“*******, а не, както впоследствие е
установено след справка в НБД: гр.София, ж.к.“******* Посочването на
5
погрешен адрес от страна на длъжника в договора за кредит не може да бъде
вменено в тежест на кредитора.
Наред с това ответницата с подаденото от нея възражение по чл.423
ГПК е признала, че е била уведомена на 02.05.2019 г., т.е. преди подаването
на исковата молба, което е станало на 05.03.2020 г.
Налага се извод, че в обжалваната си част решението на СРС е правилно
и като такова ще следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора решение е правилно и в частта за разноските.
Пред въззивната инстанция:
На въззивницата разноски не се следват.
Въззиваемият претендира разноски съгласно списък по чл.80 ГПК
/л.28 от настоящето производство/. Такива, обаче, са сторени само за
процесуално представителство. Затова и на основание чл.78, ал.8 ГПК в
негова полза се присъжда юриск.възнаграждение, което съдът определя в
размер на 150 лв.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20002899 от 06.01.2021 г. по гр.д.№
12474 по описа за 2020 г. СРС, ГО, 47-ми състав в частта, в която се:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „А.ЗА С.НА В.“ ЕАД, ЕИК
*******, срещу О. А. М., ЕГН **********, обективно съединени искове с
правно основание чл.124 вр. с чл.422 ГПК вр. с чл.79, чл.99 и чл.86 ЗЗД, че
ответницата дължи на ищеца сумата от 4662,57 лв., представляваща
неплатена главница по договор за потребителски кредит № 2227629 от
16.01.2015 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
-26.11.2015 г. до окончателното плащане, както и в частта за разноските.
ОСЪЖДА О. А. М., ЕГН **********, съдебен адрес: гр.София,
6
ж.к.“*******0-адв.Р., да заплати на „А.ЗА С.НА В.“ ООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“******* *******, офис
сграда Лабиринт, ет.2,офис 4, сумата в размер на 150 лв. -
юриск.възнаграждение, направени пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не може да се обжалва, арг. от чл.280,
ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7