ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.София, 11.03.2021 г.
СГС, VI-4 състав,
в открито съдебно заседание на пети март две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
При участието на секретар Анелия Груева, като разгледа
т. дело
№ 5830/15 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.690 ТЗ. Образувано е по възражение на кредитора
Национална агенция по приходите срещу списъка с неприети вземания на
кредиторите на длъжника „Е.“ АД- в несъстоятелност, обявен в ТР на 22.01.2021
г. Сочи се от кредитора, че неприетите от синдика вземания произтичат от
изпълнителни листове, издадени от районен съд –гр.Гълъбово, които на основание
чл.164 ал.4 ДОПК не могат да се оспорват и от страни, които не са участвали в
производството по тяхното издаване. Поддържа се от кредитора, че по отношение
на публичноправните вземания няма значение дали са
възникнали преди и след датата на откриване на производството по
несъстоятелност. Иска се от кредитора да се включат предявените от него
вземания в списъка на приети вземания.
Синдикът е подал становище, с което оспорва възражението с довода, че процесните вземания произтичат от съдебни решение за
присъждане на държавна такса, които са постановени преди датата на откриване на
производството по несъстоятелност, поради което тези вземания е следвало да се
предявят в сроковете по чл.685 и чл.688 ТЗ. Поддържа се, че сроковете по чл.685
и чл.688 ТЗ не са дерогирани от нормата на чл.164 ДОПК. Сочи се, че значение има моментът на издаване на акта за установяване на
вземане, а не неговото влизане, защото според нормата на чл.164 ал.5 ДОПК вземанията
по невлезли в сила актове се включват под условие в списъка.
Възражението по чл.690 ал.1 ТЗ е подадено в срок от кредитор с предявено
в производството по несъстоятелност вземане, поради което е процесуално
допустимо и следва да се разгледа по същество.
Според съда възражението по чл.690 ТЗ е неоснователно. Това е така,
защото процесните вземания произтичат от съдебни
решения за присъждане на държавна такса, които са влезли в сила преди датата
на откриване на производството по несъстоятелност. След като вземанията
за държавна такса са присъдени с решения, влезли в сила преди датата на
откриване на производството по несъстоятелност, кредиторът е следвало да ги
предяви в сроковете по чл.685 и чл.688 ал.1 ТЗ.
Решението на съда за откриване на производството по несъстоятелснот
е вписано в ТР на 06.04.2017 г., а решенията на районен съд гр.Гълъбово, с които длъжникът е осъден да
заплати държавна такса по сметка на районния съд, са влезли в сила на –
11.07.2016 г. по гр.дело N 69/16 г., на 18.05.2016 г. по гр.дело N 36/16 г., на 16.07.2016 г. по гр.дело N 12/2016 г., на 09.07.2016 г. по гр.д. N 26/16 г., на 24.05.2017 г. по гр.дело N 575/16 г., на 04.05.2016 г. по гр.дело N 34/16 г., на 02.04.2016 г. по гр.дело N 503/15 г., на 20.12.2016 г. по гр.дело N 233/16 г., на 18.05.2016 г. по гр.дело N 35/16 г., на 02.04.2016 г. по гр.дело N 502/15 г. С
влизане в сила на тези съдебни решения следва да се приеме, че се установява с
„влязъл в сила акт“ публичното вземане за държавна такса, защото това вземане
произтича пряко от съдебното решение, а не от друг предхождащ го акт.
Когато публичното вземане се установява по специалния
ред - чрез акт за публично
вземане, издаването на този акт
е предпоставка за предявяването му в производството по несъстоятелност. В случай, че актът за установяване на публичното вземане е издаден след изтичане
на сроковете по чл. 685 и чл.
688 ал.1 ТЗ, но за „стари“ вземания, които
са възникнали преди датата на откриване на производството по несъстоятелност,
сроковете по чл.685 и чл.688 ал.1 ТЗ не намират
приложение, тъй като процедурата за издаването на
акта за публично
вземане, явяваща се условие за
предявяването му, не е приключила към датата на откриване на производството по
несъстоятелност / определение
№ 310 от 31.07.2020
г. по ч.т.д. № 433/2020 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС/.
Процесните вземания за присъдена държавна такса по сметка
на съда произтичат пряко от съдебното решение, защото на основание чл.78 ал.6 ГПК, когато делото е решено в полза на лице, освободено
от държавна такса или от
разноски по производството, осъденото лице е длъжно да
заплати всички дължащи се такси
и разноски, а съответните суми
се присъждат в полза на съда. В случая с влизане в сила на съдебното
решение следва да се приеме, че е приключила „процедурата по издаване на акта“
за публичното вземане и след като решенията на съда са влезли в сила преди
датата на откриване на производството по несъстоятелност, сроковете по чл.685 и
чл.688 ТЗ намират приложение, доколкото вземанията са „стари“ и установени с
влязъл в сила акт към началото на сроковете. Към датата на откриване на
производството по несъстоятелност са били налице всички условия за предявяване
на вземанията, които към тази дата са установени с влязъл в сила акт /решението
на съда/.
Нормата на чл.164 ал. 4 ДОПК предвижда забрана за оспорване по реда
на чл. 690 и сл. ТЗ на публично
вземане, установено с влязъл в сила,
която произтича от специфичния ред и начин на установяване
на публичните вземания, поради което задължителната сила на решенията на районен съд – гр.Гълъбово
обвързват и останалите кредитори в несъстоятелността, макар и да не са участвали в
съдебните производства. Тази норма обаче не е основание за извод, че по
отношение предявяването на публичното вземане не се прилагат сроковете по
чл.685 и чл.688 ал.1 ТЗ. Изрично в изр.1-во на чл.164 ал.4 ДОПК е посочено, че
синдикът включва вземането така, както е предявено, а в нормата на чл.164 ал.5 е предвидено, че
когато вземане е установено, но актът не е влязъл
в сила, то се включва под
условие в списъка на приетите от
синдика вземания. Ако за публичните вземания, за които е
издаден акт преди датата на откриване на производството по несъстоятелност, не
се прилагаха сроковете по чл.685 и чл.688 ал.1 ТЗ, то би следвало да се приеме,
че тези вземания могат да се предявяват безсрочно и не е необходимо да се
предявяват преди влизане в сила на акта за установяване, а едва след неговото
влизане в сила, но това обезмисля съществуването на
предвиденото в нормата на чл.164 ал.5 ДОПК правило. След като нормата на чл.164
ал.5 ДОПК предвижда, че вземанията по невлезли в сила актове се включват под
условие, то се налага изводът, че вземания по актове, издадени преди откриване
на производството, следва да се предявят в сроковете по чл.685 и чл.688 ал.1 ТЗ.
Като краен извод – сроковете по чл.685 и чл.688 ал.1 ТЗ намират
приложение по отношение на публични вземания, за които е издаден акт преди
датата на откриване на производството по несъстоятелност, а обстоятелството
дали актът за тяхното установяване е влязъл в сила, има значение за това дали
те да се включат под условие, или не. Сроковете по чл.685 и чл.688 ал.1 ТЗ не
намират приложение по отношение на „стари“ вземания - възникнали преди датата
на откриване на производството, само когато актът за тяхното установяване е
издаден след изтичане на тези срокове, защото издаването на акта за
публично вземане е условие за предявяването му – такива
вземания обективно не биха могли да се предявят по-рано. В случая решенията, от
които произтичат вземанията за държавна такса, са взезли
в сила преди датата на откриване на производството по несъстоятелност, поради
което за тях не следва да се прилага изключение от правилото за предявяване в
сроковете по чл.685 и чл.688 ал.1 ТЗ.
Повдигнатият от възразилия кредитор довод, че не е разполагал с данни за
съществуване на вземанията, не е оправдание за неспазване на сроковете – в
закона не е предвидено, че за процесуалния субституент
на държавата сроковете по чл.685 и чл.688 ал.1 ТЗ започват да текат от момента
на получаване на данни за вземането.
С
оглед на изложеното съдът намира, че възражението по чл.690 ТЗ следва да се
остави без уважение.
Мотивиран съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението по чл.690 ТЗ на кредитора НАП
срещу списъка с неприети вземания на длъжника „Е.“ АД- в несъстоятелност“, ЕИК ******,
обявен в ТР на 22.01.2021 г.
ОДОБРЯВА допълнителен списък N 6 на приети
по реда на чл.688 ал.3 ТЗ вземания на кредиторите на длъжника „Е.“ АД- в
несъстоятелност“, ЕИК ******, обявен в ТР на 22.01.2021 г.
Определението не подлежи на обжалване.
Определението да се обяви незабавно в търговския регистър при Агенцията по
вписвания; да се впише в книгата по чл.634в ТЗ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: