Р Е Ш
Е Н И Е № 378
14.06.2019г., гр.Хасково
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Хасковският
административен съд, пети състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети
май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при
секретаря Ангелина Латунова
и
в присъствието на прокурора
изслуша
докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм.д. №1175 по описа на съда за 2018г.
Производството е по реда на чл.145 и сл.
от АПК.
Образувано е по
жалба на А.И.Д. *** против АУПДВ №24/112/08391/3/01/04/01 от 17.08.2018г. на
Директор на ОД“Земеделие“ Хасково.
В жалбата се твърди, че с обжалвания
АУПДВ на оспорващата било определено подлежащо на възстановяване публично
задължение в размер на 48 892 лв., ведно с лихвата върху него, считано от
29.09.2017г., но същият бил неправилен и необоснован, постановен при нарушаване
на процесуалните правила по издаването му и в противоречие с
материално-правните разпоредби.
Относно допуснатите процесуални
нарушения се навежда следното: на първо място се счита, че актът бил издаден
след нормативно определените срокове за това и се аргументира съответно този
довод. На следващо място се твърди допуснато нарушение на чл.35 и чл.36 от АПК
и също се излагат конкретни доводи за това. Излагат се и още два довода за
допуснати съществени според жалбоподателя процесуални пропуска.
Относно материалната незаконосъобразност
на акта се навеждат следните доводи: неправилно на жалбоподателката, в
качеството й на бенифициент по сключен с ДФЗ договор от 07.11.2012г., на
20.07.2017г. била извършена проверка на място, като експертът само визуално
установил несъответствията в площта на УПИ IX
-55, кв. 28, което не било констатирано при предишни проверки. Неправилно се
посочвала площта на този имот, която била 4,020 дка, а не 2,531 дка, което
съотв. променяло и размера на ИЕ, което не бил 6,09 ИЕ, а 11,76. Допълнително се
излагат и данни в насока на изпълнение на поети ангажименти в отглеждане на
краставици.
От страна на процесуалния представител
на жалбоподателката в нарочна молба се прави възражение за нищожност на
процесния акт, като се аргументират съответни доводи за това. Навеждат се и
такива за приложимост на нормите на ЗАНН, предвид възприемано от съдебната
практика, че процесният акт бил комплексен такъв, от една страна индивидуален
административен акт, но наред с това и притежаващ белези на АУАН. Тези аргументи
също се извеждат с оглед довод за липса на местна компетентност на конкретния
издател.
Ответникът – Директор ОД“Земеделие“
Хасково в съпроводителното писмо до съда излага аргументи за неоснователност на
оспорването. Според ответника жалбоподателката не била изпълнила свое договорно
и нормативно установено задължение, съгласно т.4.7 и т. 4.8, б.“е“ от Договор №
24/112/08391 от 07.11.2012г.
Съдът, като съобрази събрания по делото
доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:
С Уведомително писмо /УП/, Приложение №
8 и рег. № 24/112/08391/301/01 от 06.06.2017г. А.И.Д. подала уведомление до
Изп. директор на ДФЗ-РА за поддържане на икономически размер на стопанството,
не по-малък от този, за който било получено второ плащане и за инвестиране на
най-малко 2 000 евро от второто получено плащане за една или няколко дейности,
описани в договора за финансова помощ с ДФЗ. В р. III на същото заявителката описала вида инвестиция – моторна пръскачка OLEO MAC MB 800куб. м. на цена с ДДС 4200лева., като
декларирала размер на стопанството след второ плащане 11,76 ИЕ. Към заявлението
били приложение регистрационна карта на земеделски производител, анкетна карта
за регистрация на земеделски стопанин от 25.11.2016г. с посочени два имота с
местонахождение в с. Пряпорец и с. Разделна, като от анкетен формуляр /вх.
№180/ се удотоверявало, че имотът в с.Пряпорец бил с обща площ от 7,3272 ха и с
начин на трайно ползване – ниви и през текущата година на него се отглеждала
лавандула. Видно от табл.2 от формуляра бил заявен и имот от 1,45 ха. за втори
/междинни/ култури – други зеленчуци. В анкетен формуляр № 02/24.11.2016г. и
касаещ местонахождение на имота в с. Разделна, общ.Гълъбово, като използвана
земя били посочени три имота /под наем/ с начин на трайно предназначение-
зеленчукови градини и други, сред които били имоти с площ от 0,1330 ха,
0,1900ха и 0,4020 ха. В табл. 2 към формуляра под код 30501 и вид култура –
краставици, в колона „намерени за засети/засадени площи“ било посочено 0,6ха.
Била съставена справка за дейността на А.Д. за стопанската 2016-2017г., като в
таблица били дадени обобщени данни за обща ползвана площ от 8,0522ха и засадени
култури. Приложен бил и договор за покупко-продажба на моторна пръскачка, ведно
с фактура за сумата от 4200,00лв. с ДДС, платежни документи и
приемо-предавателен протокол и др.
Като част от преписката се представя
контролен лист за посещение на място на имот в с.Разделна, общ. Гълъбово от
дата 13.06.2017г. относно заявка за плащане по проект с № 24/112/08391/3/01/01.
Съгласно същия /стр.3/12 от КЛ/ било установено наличие на моторна пръскачка.
Съгласно стр.5/12 от КЛ за посочени три в с. Разделна при посещението на място
били отразени следните констатации – за имот УПИ IX-55, кв.28, от 4.02 дка, по договор
за насаждане на градински краставици – площ 2,77 дка, констатацията при
посещението на място била – съответства.
За останалите два имота, посочени в таблицата на стр.5 от КЛ, които по договор
също били са засаждане на градински краставици, констатацията от проверката
била – визуално несъответства. На същата страница е налице отбелязване
„Културите, обект на инвистицията, са засадени“ и от алтернативно дадени опции
– да/не, на ръка било зачертано „не“. На стр. 10 от контролен лист за посещение
на място под „забележка“ било посочено, че „при посещението на място бе
установено, че площта на отгледаните краставици градински, не съответства на
площта заложена по документ, което налага извършването на проверка на място от Р.
Р., дата 20.06.2017г. На същата страница под забележки на ползвателя е изписано
„без забележки“ и ръкописно е изписано името на ползвателя и поставен подпис.
Със Заповед № 333004/13.07.2017г. било
наредено извършване на проверка на място на кандидат с УРН 584753, относно
заявление с УИН 24/110912/74810. За извършената проверка на място на посочения
кандидат и заявление с място с. Разделна, общ. Гълъбово бил съставен контролен
лист за ПнМ. Видно от Приложение №1 към КЛ в „забележки“ било посочено
следното: имот УПИ IX-55, кв.28 към момента на проверката е площ под
угар. По данни на кандидата площта на имота е в процес на обработка и
подготовка за засаждане на късна реколта от краставици. Приложена декларация. В
представените на 02.08.2017г. дневник на стопанството и ДПХО няма записи за
извършени мероприятия и обработки на имота за стопанската 2016/2017г. На
03.08.2017г. е представена част от Дневник на стопанството със записи за имот
УПИ IX-55, кв.28. Удостоверява се, че ползвателят е присъствал на
ПнМ като е дал съотв. забележки /л.000078 от преписката/ по констатациите на
проверяващите и КЛ му е връчен на 03.08.2017г. срещу подпис. Като приложение
към КЛ за ПнМ е и декларация на стопанина от 20.07.2017г., в която тя
декларира, че дворно място /УПИ IX-55, кв.28/ е в процес на обработка и подготовка за засаждане
на късна реколта от краставици. Също било декларирано, че стопанинът засадил
ранна реколта на дворно място УПИ 230/231, като след процеса на обработка и
засаждане предстояло актуализиране на
анкетната карта. На последна място било декларирано, че всяка стопанска година
била поддържата необходимата и заявена от стопанина икономическа единица.
Под изх. №01-260-6500/191 от
04.08.2017г. до А.Д. било изпратено УП за констатирани несъответствия при извършена
й проверка на място, като със същото й била дадена възможността да направи
забележки и възражения в писмен вид в срок 14 дни от датата на получаване на
писмото, като към същото бил приложено и копие от КЛ /доклад за проверка/.
До директора на дир. „ТИ“ ДФЗ /
л.000089-92 от преписката/ била подадена докладна записка /ДЗ/ от Началник отд.
„РТИ“ – Хасково относно извършената проверка на място по мярка 112, след
плащане по заявка №333004 на кандидата А.Д.. В заключение на същата било посочено,
че от извършената документална проверка на фактите, което се описват в ДЗ било
налице съмнение, че разходооправдателните документи били фиктивни. С друга ДЗ
/стр. 000094-96 от преписката/, подадена от директора на ОДЗ-Хасково до Изп.
директор на ДФЗ било предложено извършване на проверка от дир. „Противодействие
на измамите“.
Със заповед № 03-260/РД/319 от
24.08.2017г. на Директор ОДЗ-Хасково наредил спиране обработката на УП,
Приложение № 8, с вх. № 24/112/08391/3/01/01 от 06.06.2017г. във връзка с договор
за финансово подпомагане сключен с А.И.Д. от 07.11.2012г.и подадена от нея
заявка за второ плащане от 25.11.2015г. Изпратено по пощата на адресата си А.Д.,
същото не се удостоверява да е получено /стр. 000104-108/. Заповедта била
връчена по електронен път на 30.01.2018г. /стр. 000110/.
Междувременно до директора на
ОДЗ-Хасково било подадено становище от дир. „Правна“ от28.08.2017г. при ДФЗ, в заключение на която се сочила
нуждата от извършване на повторна проверка на място на кандидата А.Д.. Със
заповед № 344479/13.09.2017г. било наредено извършване на проверка на място с
начална дата 13.09.2017г. и крайна 25.09.2017г. на кандидата А.Д. /стр.
000123/. За повторната проверка отново бил съставен КЛ, който се удостоверява,
че бил подписан от проверяваното лице без забележки на 14.09.2017г. Като
приложения към КЛ / стр. 000142-153/ е и декларация от 14.09.2017г. /стр.
000132/. От данните от съставения КЛ се удостоверява, че при посещението на
място и видно от направени снимки в имота /УПИ IX-55, кв.28/ нямало засадени градински краставици, същия бил
под угар. Удостоверява се и забележка от ползвателя със следното съдържание : „
на предната проверка с представител на РА-РТИ Хасково установихме и снимахме късните
ми засаждения на семка за производство на късна реколта. Приложила съм
декларация с която посочвам датата, на която съм започнала засаждането на
семките. 29.09.2017г.“.
С ДЗ от 23.04.2018г. Директорът на
ОДЗ-Хасково поискал окончателно становище от дир. „Правна“ по договор №
24/112/08391 от 07.11.2012г. по мярка 112 от ПРСР 2017-2013г. Със становище от
30.05.2018г. Дир. „Правна“ при ДФЗ възприела извод, че били налице фактически и
правни основания за издаване на акт за възстановяване на получени плащания по
договора със стопанина.
Производството по обработка на УП,
Приложение №8 от 06.06.2017г., било възобновено със заповед № 03-260-РД/155 от
10.07.2018г., която била съобщена на А.Д. на 17.08.2018г.
С писмо рег. № 24/112/08391/3/01/22/01
от 17.09.2018г. А.Д. било уведомена на осн. чл.26, ал.1 от АПК, вр. с чл.34,
ал.3 от АПК, че ДФЗ откривал производство по издаване на АУПДВ за задължение в
размер на 48 892,00 лева. В уведомителното писмо били изложени подробни
фактически и правни основания / стр. 000187-188/. Същото било получено от А.Д. на
19.09.2018г.
С УП /стр. 000134/ стопанинът бил
уведомен за констатирани несъответствия при проверката на място и му била
дадена възможност за писмени забележки и възражения в 14 дневен срок. За
извършената проверка била съставена ДЗ от началник отд. „РТИ“ Хасково от
14.09.2017г. /стр. 000140/.
С АУПДВ №24/112/08391/0/04/01 от
17.10.2018г. на осн. чл.27, ал.3 и ал.4 от ЗПЗП и чл.162, ал.2, т.8-9 от ДОПК в
тежест на А.И.Д. било установено публично държавно вземане в размер на
48 892,00 лева., като с акта, раздел I
бил прекратен Договор № 24/112/08391 от 07.11.2012г. на осн. т. 4.7 и т.4.8,
б.“е“, а съгласно раздел II на А.И.Д. било
определено задължение в размер на 48 892,00 лева., ведно с лихва, считано
от датата 29.09.2017г., датата на узнаване на неизпълнението на нормативните и
договорни задължения. Процесният АУПДВ бил съобщено на А.Д. на 22.10.2018г.
/видно от стр. 000244 от преписката/.
По делото се представят още и: Протокол №70
от заседание на УС на ДВФ от 27.11.2014г.; Заповед № 03-РД/286 от 01.02.2017г.;
Заповед № 03-РД/203 от 18.02.2015г. /л.76 от делото/; Договор №24/112/08391 за
отпускане на финансова помощ по мярка 112 от ПРСР за периода 2007-2013г. от
дата 07.11.2012г. , сключен между ДФЗ и А.И.Д., ведно с Приложения №14 и №2 към
същия; анекс №1/ 23.09.2015г. към договора, ведно с Приложение №1а; бизнес план
относно мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ по ПРСР 2007-2013г.; протокол
№4/08.05.2018г. /л.23/; уведомление от 08.05.2018г. /л.24/; пощенски разписки
/л. 25 и л.22/; уведомления /л.26-27/; извлечение по сметка /л. 41-42/;
разпечатка и искания за превод /л.58-60/; уведомително писмо за одобрение
/л.67/;
Съдът по искане на ответната страна
назначи съдебно агротехническа експертиза, заключението по което даде съответни
отговори на поставените задачи.
При така установеното от фактическа
страна, от правна Съдът намира следното:
По допустимостта на оспорването - същото
следва да се приеме за допустимо, като изходящо от активно легитимирано лице,
срещу годен за съдебен контрол административен акт, пред местно компетентния
административен съд, доколкото жалбата е подадена преди изм. на чл.133 от АПК и
при липса на други основания по см. на чл.159 от АПК за оставянето му без
разглеждане.
Съдът е длъжен да извърши служебна
проверка за законосъобразността и валидността на процесния административен акт
на всички основания по чл.146 от АПК.
При извършената такава проверка на
валидността на акта, Съдът намира следното: главното възражение против
процесния акт от страна на оспорващата, чрез нейния процесуален представител,
се свежда до това, че конкретният издател – Директора на ОДЗ-Хасково не е
териториално компетентния административен орган да издаде АУПДВ, доколкото
адресът на А.Д. се намира в териториалния обхват на област Стара Загора, което
обуславя териториална компетенция за директора на областната дирекция в град
Стара Загора. В тази насока се цитира и
съдебна практика на административните съдилища и на ВАС.
Този съдебен състав, като съобрази
данните по делото и относимите разпоредби от Устройствения правилник на ДФЗ,
намира възражението за некомпетентност на ответника, съотв. за нищожност поради
това на процесния АУПДВ, за основателно в частта на т.I от просцесния акт.
Не е спорно, че оспорващата и
регистрирана като земеделски стопанин А.Д. е с адрес ***. Също не е спорно, че по
делото от страна на ответника се представят писмени доказателства, чрез които
се претендира установяване на делегирана компетентност за органа да издава акт,
като процесния. Това са доказателствата на л. 75-77 от делото, ведно със Заповед
№ 03-РД/286 от 01.02.2017г., налична в кориците на а.д. №672/2018г. на
Административен съд – Стара Загора.
ДФЗ е държавен орган, на който със закон
се предоставя да изпълнява функциите на разплащателна агенция и същият е
акредитиран с нарочен акт на Министъра на земеделието и храните /обнародвани/. Няма
спор, че в периода на издаване на жаления акт Изпълнителен директор на ДФЗ-РА е
Р. П./вж. протокол №70/27.11.2014г./. Същият в качеството си на такъв и на осн.
чл. 20а, ал.2 от ЗПЗП организира и ръководи дейността на Разплащателната
агенция. Съгласно чл.20а, ал.4 от ЗПЗП, обн. в ДВ бр.2/2018г., Изпълнителният
директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото
на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане
на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за
кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане,
административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските
структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане,
на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции
на фонда съобразно териториалната им компетентност. Т.е с новата ал.4
/обнародвана с ДВ, бр.12/2015г., доп. с ДВ, бр.2/2018г./, законодателят изрично
допуска възможността материално компетентният административен орган да делегира
на Зам. Изп. Директор на ДФЗ-РА и на Директорите на областните дирекции на
фонда посочените в тази норма права.
Видно е, че именно на това основание има
издаден акт за делегиране на правомощия в полза на Директорите на Областните
дирекции на фонд Земеделие, като от обективираното съдържание на приложената
Заповед № 03-РД/283 от 01.02.2017г. Изпълнителният директор на ДФЗ-РА на осн.
чл.20а, ал.4 от ЗПЗП предоставя в полза на директорите на областните дирекции
на ДФЗ в съответствие с тяхната
териториална компетентност правомощие да издават АУПДВ по чл.166, ал.2 от ДОПК по отношение на изрично визирани мерки и подмерки, сред които е и тази по
мярка 112 от ПРСР за 2007-2013г. „Създаване на стопанства от млади фермери“. Отделно
и видно от приложената на стр.76-77 от делото заповед от 18.02.2018г. на
директорите на областните дирекции на ДФЗ
съобразно с тяхната териториална компетентност от Изп. Директор на ДФЗ-РА
има предоставено правомощие да вземат решение за прекратяване или разваляне на
договорите за предоставяне на безвъзмездна финансова подкрепа по мярка 112 /р. II, т.4 от заповедта/.
С процесния АУПДВ се постановяват две
неща – прекратяване на договора за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по
мярка 112 и определяне в тежест на А.Д. публично държавно вземане в размер на
48 892,00 лева, ведно с лихвата върху него, считано от 29.09.2017г. Това
налага произнасянето на съда да е двустранно, вкл. и досежно въпроса за
валидността на двете части на процесния акт.
За спорен, макар и доста общо, се
повдига въпросът, дали Директорът на ОДЗ-Хасково е териториално компетентния
административен орган да постановява прекратяване на договора за отпускане на
безвъзмездна финансова помощ и да издава АУПДВ за възстановяване на незаконно
получени суми по така прекратения договор.
Видно от приложеното заверено копие на
договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка 112 на А.Д. с №
24/112/08391 от 07.11.2012г. същият е сключен в град Стара Загора, като
ДВФ-РА е представляван от Изпълнителния
Директор Р.П., но е подписан от вр.и.д. Директор на ОДЗ-Стара Загора /съгласно
посочена заповед/. Въпреки това прекратяването на този договор се извършва по властническо волеизявление не
на Областния директор на ДФЗ-Стара Загора, а на този в град Хасково. На тази
плоскост именно се претендира и нищожността.
Съгласно чл.12, ал.1 от УС на ДФЗ, последният е структуриран в централно управление /ЦУ/ и 28 областни дирекции. Кои са тези 28 териториални структури се сочи в чл.42, ал.1 от УП, като те се ръководят от областни директори. Сред тях има такива в град Хасково и в град Стара Загора. В чл.43 от УП се изреждат правомощия, които всяка от тези 28 областни структури на ДФЗ притежава. Сред тези общо дадени правомощия всички двадесет и осем областни директори притежават като такова в насока мерките по ПРСР и то е това по т.3, б.“а“ от чл.43 от правилника. За разлика обаче от този текст, в чл.44 от УП се детайлизират и други /специални/ правомощия, които на осн. чл.20а, ал.4 от ЗПЗП Изпълнителният директор може да предоставя, но те касаят само ограничен кръг от областните дирекции, а не всичките 28 такива. Т.е. само областните дирекции, посочени в чл.44 от УП могат да осъществяват /по делегация/ функции във връзка с финансирането по програма ПРСР. Видно е, че сред изчерпателно посочените териториални структури в разпоредбата на чл.44 от УП не фигурира тази в град Стара Загора, т.е. същата не притежава право да упражнява чрез своя директор функции, свързани с ПРСР, но такива има директорът на ОДЗ в град Хасково.
Това сочи, че принципно ОДЗ-Стара Загора притежава правомощия да упражнява действията по чл.43, т.3, б.“а“ от УП, но не и тези по чл.44 от сега действащия УП. Такива законодателят установява само за единадесет ОД, сред които е и тази в град Хасково. В този норматив обаче не се сочи какви са териториалните обхвати на действие на всяка от единадесет областни дирекции по чл.44 от УП за разлика от отменения УП, действал до 20.07.2012г., /чл.55/.
Следва обаче да се види и какъв е обема на тези функции. Законът го определя именно в чл.20а, ал.4, като видно от тази разпоредба тя включва делегиране на право в полза на съотв. областен директор да сключват договори за финансово подпомагане. Според чл.44 от УП функциите, които могат да упражняват съотв. областни директори във връзка с финансирането на проекти по ПРСР, се свеждат до – приемане на заявки за плащане; да отговарят за одобряване на заявени суми за плащане; да извършват финансов контрол на заявките за плащане; да извършват проверки на одобрени лимити и допустими разходи, посочени в заявките за плащане; да попълват и проверяват контролните листове за оторизация на плащанията; да изготвят доклади за оторизация на плащанията за нуждите на фонда - Разплащателната агенция.
Като съобрази така изложената правна регламентация, макар директорът
на ОДЗ в град Хасково на осн. чл.44 от УПДФЗ да се явява териториално
компетентния административен орган при упражняване на изрично регламентирани
функции относно ПРСР, сред които попада
мярка 112 и в тази насока възражението за нищожност на акта с довода, навеждан
от жалбоподателя да се явява неоснователен, то той в крайна сметка е правилен,
но по други съображения.
Нито в разпоредбата на чл.20а, ал.4 от ЗПЗП, идентична с чл.11, ал.2 от УП, нито от изричната постановка на чл.44, т.1 от УП към датата на процесния акт законодателно се установява възможност за делегиране на правомощие от материално компетентния орган. Изп. Директор на ДФЗ-РА в полза на съотв. директорите на областните дирекции в насока прекратяване на сключени договор по ПРСР, с които е отпусната безвъзмездна финансова помощ, включващи и тези по програма 112. Обемът на правомощията, които Изп.Директор на фонда може да делегира на изрично посочените други длъжностни лица от структурата на учреждението е строго регламентиран в закона и той не предвижда по изричен начин и възможността за делегиране на правомощие в насока прекратяване на сключените договори за отпускане на безвъзмездна финансова помощ от страна на съотв. областни директори на ОДЗ.
В този смисъл и независимо от така представената едва в последствие и извън първоначалната преписка заповед на л. 76-77 от делото, която макар и формално да съдържа изявление на Из.Директор на ДФЗ за предоставяне в полза на съотв. областен директор на правото да прекратява договорите за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка 112 /р. II т. 4 от нея/, то тя не следва да се кредитира като акт, чрез който се постига прехвърляне /преотстъпване/ на такова правомощие от Изп. Директор на ДФЗ, доколкото тази заповед се основана на нормите на чл.20а, ал.2 от ЗПЗП, чл.11, ал.2 и чл.44 от УП, които, както вече се коментира по-горе не предвиждат за него такава възможност. Въпросната заповед е издадена вече след изменението на чл.20а през 2015г., т.е. при действието на старата редакция на чл.20а, ал.4 от ЗПЗП, но и нито към първата, нито към сега действащата редакция на тази норма може да се възприема извод, че законодателят предвижда в полза на органа по чл.20а, ал.1 от ЗПЗП правомощието да делегира на други длъжностни лица и това по прекратяване на сключените от името на фонда договори за отпускане на безвъзмездна финансова помощ, вкл. и по мярка 112.
Ето защо, Съдът намира, че оспорвания акт в частта на неговия р. I, където се постановява от директора на ОДЗ-Хасково прекратяване на договор № 24/112/08391 от 07.11.2012г.поради наличие на посочените договорни основания и правни такива, за постановен от некомпетентен орган, който не притежава това право нито по закон, нито се предвижда на същия предоставянето на такова по пълномощие.
В този смисъл, съдебният състав намира, че възражението за нищожност на тази част от процесния акт е основателно, макар и по изложените по-горе съображения и тя следва да се обяви за нищожна, като преписката се изпати на материално компетентния административен орган – Изп. директор на ДФЗ, за ново поизнасяне.
Що се отнася до втората част от процесния АУПДВ /т.2/, Съдът следва да
направи следното разграничение.
Сочените правни основания за издаване на АУПДВ против жалбоподателката
са – чл.27, ал.3-4 от ЗПЗП и чл.162, ал.2, т.8-9 от ДОПК. Съгласно чл.162,
ал. 2, т. 8 от ДОПК, публични са вземанията за недължимо платените и
надплатените суми, както и за неправомерно получените или неправомерно
усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови
инструменти, оперативните програми,
Структурните
фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, Европейските земеделски фондове
и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов
инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране, които
възникват въз основа на административен акт, както и глобите и другите
парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на
Европейския съюз. Такова са и лихвите за вземанията по т.1-8 /чл.162, ал.2, т.8
от ДОПК/. Съгласно чл.
27, ал. 5 изр. първо от ЗПЗП вземанията на Разплащателната агенция, които
възникнат въз основа на административен акт, са публични държавни вземания,
които се събират по реда на ДОПК.
По силата на чл.
166, ал. 2 от ДОПК, ако в съответния закон няма предвиден ред за
установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с
акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен
акт, предвиден в АПК. Ако в съответния закон не е определен
органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от
ръководителя на съответната администрация. Съгласно чл.
27, ал. 3 и ал.
4 от ЗПЗП Разплащателната агенция /а функциите на такава изпълнява Държавен
фонд "Земеделие" съгласно чл.
11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП/ е длъжна да предприема необходимите действия за
събиране на недължимо платените и надплатени суми по схеми за плащане и
проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както глобите
и другите парични санкции, предвидени в законодателството на ЕС.
РА се представлява от Изп. Директор,
като и тук се претендира, че същият има установена в закон възможност да
делегира правомощие на други длъжностни лица в насока издаване на АУПДВ, като в
тази насока се представя такова доказателство – Заповед № 03-РД/286 от
01.02.2017г., която сочи за свое правно основание отново чл.20а, ал.2 и ал.4 от
ЗПЗП, чл.11, ал.2 от УП и чл.44 от УП.
Независимо, че по см. на чл.27, ал.3 от
ЗПЗП именно законният представляващ на РА се явява материално компетентния
орган да издава АУПДВ, то Съдът по същите гореизложени аргументи не намира, че
чл.20а, ал.4 от ЗПЗП установява за Изп. Директор на ДФЗ възможност да делегира
в полза на съотв. областен директор да издава АУПДВ, доколкото в чл.27, ал.3 от
ЗПЗП се установява, че РА е длъжна да
предприема всички необходими действия за събиране на недължимо изплатени
суми, което става чрез издадени актове от нейния законен представляващ –
Изпълнителен директор.
Заповед №03-РД-286 от 01.02.2017г., в
която се дава правомощие на съотв. областен директор да издава АУПДВ по реда на
чл.166, ал.2 от ДОПК и за мярка 112 е издадена на осн. чл.20а, ал.2 и ал.4 от
ЗПЗП.
Освен обаче факта, че тези норми не
установяват възможност за делегиране на такова правомощие, нито това се
предвижда и в УП, което от друга страна /ако се предвиждаше/ би било недопустимо,
защото няма законова възможност за такава делегация в полза на областния
директор на ДФЗ, то при направения извод, че прекратяването на договора е
недопустимо /т.е. невалидно/ извършено от орган без компетенция за това, а към
датата на издаване на АУПДВ и предвид едновременно постановеното прекратяване
на договора и издаване на акта за определяне за възстановяване на изплатените
по „отменения“ договор суми, де юре не е
налице административен акт, който да е влязъл в сила и поради влизането си
в сила да подлежи на принудително изпълнение, т.е. към процесната дата липсват
предпоставки за издаване на процесния АУПДВ. Самото прекратяване на договора за
отпускане на безвъзмездната финансова помощ към датата на издаване на акта не е
окончателно, а при липса на установена предварителна изпълняемост на този акт,
то недопустимо едновременно с прекратяването на основанието, на което е
отпусната помощта в размер на 48 892,00 лева, се издава АУПДВ за нейното
възстановяване.
Отпуснатата
на А.Д. безвъзмездна финансова помощ на
основание на въпросния договор от 2012г. ще подлежи на връщане, НО считано от
момента на влизане в сила на административния акт, с който се прекратява поетия от нея ангажимент по мярка 112. Това е така, защото
възстановяването на получените средства е последица от този административен
акт.
Ето защо, Съдът намира, че частта на т.II от процесния АУПДВ, с която се определя на А.И.Д.
подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на
48 892,00лева, представляващи сбор от получените като първо и и второ
плащане суми по договор № 24/112/08391 от 07.11.2012г., ведно с прилежащите
лихви, считано от 27.09.2017г., следва да се отмени като незаконосъобразна.
При изход за основателност на оспорването,
Съдът дължи произнасяне по разноските, но искане за такива в полза на
оспорващата не се прави, нито в първоначалната жалба, нито до приключване на
съдебното дирене в последното по делото с.з. от 14.05.2019г., поради което и не
й се следват.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА за нищожен Акт за установяване на публично държавно вземане №24/112/08391/3/01/04/01
от 17.10.2018 г., издаден от Директора на Областна дирекция на Държавен фонд
"Земеделие"-Хасково в частта на т. I от него, с която се постановява прекратяване на Договор № 24/112/08391 от
07.11.2012г. и ИЗПРАЩА делото като
преписка на Изпълнителния директор на ДФЗ-РА, за ново произнасяне при
съобразяване на указанията, дадени в мотивите към решението.
ОТМЕНЯ по жалба на А.И.Д. *** Акт за
установяване на публично държавно вземане №24/112/08391/3/01/04/01 от
17.10.2018 г., издаден от Директора на Областна дирекция на Държавен фонд
"Земеделие"-Хасково в частта на т. II от него, с която й се определя подлежащо на възстановяване публично
държавно вземане в размер на 48 892,00лева, ведно с лихвата върху тях,
считано от 27.09.2017г.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен административен съд, в 14-дневен срок от
съобщението.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: