РЕШЕНИЕ
№ 208
гр. Пловдив, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Радка Д. Чолакова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело №
20245001000136 по описа за 2024 година
намери следното:
Производство по чл.258 и следв. от ГПК, образувано по повод подадена
въззивна жалба Д. П. К., чрез пълномощника му адвокат Б. И. Г., срещу
постановеното решение №505 от 19.02.2023 г. по търг.дело №437/2023 г. на
Окръжен съд П..
С обжалваното решение окръжният съд е отхвърлил предявените от Д.
П. К., ***** гражданин, роден на ********** г. в гр.М., против К.н.а. ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.П., ул.Б. №**, ет.*,
офис *, представлявано от управителя С.О.Д., обективно съединени искове с
правна квалификация чл.240, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от общо 2 100
000 лв., от които сумата от 600 000 лв./ шестстотин хиляди лева/,
представляваща част от вземането на стойност 350 000 евро с левова
равностойност от 684 544,50 лв. по договор за заем от 21.07.2006 г. и сумата
от 1 500 000 лв. /един милион и петстотин хиляди лв./, представляваща част
от вземането на стойност 980 000 щатски долара с левова равностойност от
1
1 564 065 лв. по договор за заем от 25.04.2007 г., ведно със законната лихва
върху сумите, считано от подаване на исковата молба 24.07.2023 г. до
окончателното им изплащане.
Жалбоподателят Д. П. К. е останал недоволен от така постановеното
решение, като счита, че е неправилно, поради необоснованост, нарушение на
материалния закон и процесуалните правила. Изложил е подробни
оплаквания във въззивната жалба. Посочва, че съдът не е съобразил факта, че
ответникът не е подал отговор, че са преклудирани правата му относно
оспорване на доказателствата с исковата молба, включващи и тези за реално
постъпване на процесните суми в патримониума на ответника, че е подходил
формално при изготвяне на доклада по делото и разпределяне на
доказателствената тежест, че не е зачел доказателствата, изходящи от Р., че
не дал указания за това, че известията от SUIFT системата не са достатъчни
при преценката дали заемните суми са постъпили, че не е обсъдил събраните
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, че неправилно е приложил
чл.240 от ЗЗД и чл.305 от ТЗ относно заверяване на сметка. Моли да се
отмени решението, като се осъди ответника да заплати исковата сума.
Претендира разноските. Направил е доказателствено искане, което е уважено.
Ответникът К.н.а. ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.П., ул.Б. №**, ет.*, офис *, представлявано от управителя
С.О.Д., не е представил отговор срещу въззивната жалба и не е изразил
становище в настоящото въззивно производство.
Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените
оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства,
намери за установено следното:
Въззивната жалба е депозирана в двуседмичния срок по чл.259,ал.1 от
ГПК. Ето защо, следва да се приеме, че тя не е просрочена, както и, че е
подадена от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване
валиден съдебен акт.
Видно от исковата молба, ищецът се позовава на сключени два
договора за заем между него, като заемодател, и ответното дружество, като
заемополучател, а именно: договор от 21.07.2006 г. и договор от 25.04.2007 г.
По първия договор се е задължил да предостави на ответника заем в
размер на 350 000 евро с левова равностойност към датата на подаване на
2
исковата молба 684 544,50 лв. за срок от три години, считано от датата на
подписването на договора, като изпълнил това си задължение. Превел
заемната сума с платежно нареждане от 09.08.2006 г. от неговата сметка
№*********************, находяща се в Р., М. по сметката на ответника в Б.
АД SUIFT ****** IBAN ***************. Претендира част от посочената
сума - 600 000 лв., представляваща част от вземането на стойност 350 000
евро с левова равностойност от 684 544,50 лв.
По втория договор се е задължил да предостави на ответника заем в
размер на 980 000 щатски долара с левова равностойност 1 564 065 лв., като
изпълнил задължението си по същия механизъм. Претендира част от
посочената сума – 1 500 000 лв., представляваща част от вземането на
стойност 980 000 щатски долара с левова равностойност 1 564 065 лв.
Основанието на претенциите на ищеца произтича от чл.240 от ЗЗД,
която разпоредба урежда заемното правоотношение. Съгласно цитирания
текст, с договора за заем заемодателят предава на заемателя пари или други
заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи
от същия вид, количество и качество. Оттук произтича основната му
характерискита - той е реален договор. Основен негов елемент е предаването
на заемната сума от заемодателя на заемателя, за който факт
доказателствената тежест се носи от заемодателя – ищец, съгласно
твърденията в настоящия случай. Т.е., за да се уважи претенцията му, той
следва да установи сключването на договорите и предаването на заемните
суми на ответника. Ответникът следва да докаже връщането на заемните суми
в съответствие с уговореното в договорите.
По делото ищецът е ангажирал писмени доказателства, а ответникът не
е представил отговор, редовно уведомен и призоваван по реда на чл.50,ал.2 от
ГПК, съответно не е ангажирал доказателства.
Ищецът е представил с исковата молба два договора за заем на ***** и
български език. Първият, сключен на 21.07.2006 г., за предоставяне на
ответника на сумата от 350 000 евро, а с вторият, сключен на 25.04.2007 г. –
на сумата от 980 000 щатски долара. Заемателят се е задължил да върне
заетите суми при посочените в договора условия в срок от три години,
считано от датата на подписване на съответния договор. Според
договореното в чл.3 и в двата договора, предаването на заемните суми се
3
извършва по банков път чрез вноски от банковата сметка на заемателя,
посочена в договорите - №*********************, находяща се в Р., по
банковите сметки на ответника в Б., както следва: за първия договор по SUIFT
********* IBAN ***************, за втория договор по SUIFT *********
IBAN ******************.
Представени са документи в превод на български език, издадени от
руската акционерна търговска банка Р., както следва:
- Паспорт на сделка №***************** от 07.08.2006 г., в който се
съдържат данни за страните и предмета на договора от 21.07.2006 г. и справка
за проведена на 09.08.2006 г. от физическото лице Д. К. банкова операция с
налична чуждестранна валута, ведно с приходно валутно нареждане от
същата дата, според което ищецът е внесъл по собствената си сметка в
посочената банка сумата от 350 000 евро,
- Паспорт на сделка №******************** от 26.04.2007 г., в който
се съдържат данни за предмета на втория договор, както и Заявление за
превод на чуждестранна валута от 04.05.2007 г., съгласно което ищецът е
заявил превод на сумата от 959 755 щатски долара от собствената си,
посочена по-горе, сметка в Р. по банкова сметка на ответното дружество в Б.
АД IBAN ********************, съответстваща на посочената сметка в
договора за предаване на заемната сума.
Представени са два броя съобщения, изпратени от руската банка Р. до
Б. АД през системата SWIFT с информацията за платежните нареждания в
полза на ответника по посочените в двата договора негови сметки за
предаване на заемните суми.
Допълнително ищецът е приложил обявените в Търговския регистър по
партидата на ответния търговец ГФО за последните три години, както и за
2007 г., в които са отразени заемни суми, като посочва, че това са сумите по
процесните два договора за заем. Заявеното искане за снабдяване с
информация относно това дали заемните суми са постъпили по сметка на
ответника е оттеглено от ищеца в съдебно заседание.
Пред въззивната инстанция е представено удостоверение от У. Б. АД,
правоприемник на Б. АД, за наличните банкови сметки на ответника, от което
се установяват двете сметки, посочени в двата заемни договора, ведно с
извлечения от тях, удостоверяващи получаването на заемните суми, предмет
4
на процесните договори за заем, както се твърди в исковата молба от
ищеца.
Несъмнено превеждането на заемните суми е извършено чрез
международната SWIFT система за плащане, служеща за извършване на
плащания извън националната система, чрез която се предават по електронен
път инструкции за плащане от платеца относно отработването на плащането.
В случая от приложените съобщения на Р. се установяват обработените
заявки за плащания по процесните заемни договори, които обстоятелства се
потвърждават и от събраните доказателства във въззивното производство.
Въз основа на така приетата фактическа обстановка по делото следва да
се приеме, че е постигнато съгласие между страните за предаване на
определена сума пари в собственост на заемополучателя срещу задължението
на последния да я върне по двата заемни договора, както и предаването
сумите от заемателя на заемополучателя, съгласно уговорения начин в
договорите - по посочените банкови сметки на ответника. Налице е
условието на чл. 305 от ТЗ, когато плащането се извършва чрез нареждане на
платеца, което е в съответствие с международната система за междубанкови
комуникации. Съгласно заемните договори, настъпил е и падежът за
връщането на заетите суми, като по делото не се установява връщането им на
заемодателя. Налице са и косвени доказателства за това обстоятелство - ГФО
на ответния търговец, в които са отразени задължения в близък размер.
Всичко това води до извод за основателност на предявените искове за
връщане на заемните суми на основание чл.240 от ЗЗД, тъй като ответникът
не е изпълнил своето задължение по договорите да върне заетите суми.
С оглед гореизложеното, въззивната жалба се явява основателна.
Обжалваното решение следва да бъде отменено, след което се уважат
предявените искове.
По отношение на разноските – с оглед резултата по делото ответникът
следва да заплати на жалбоподателя направените разноски, които са , както
следва : 84 000 лв. ДТ за първата инстанция, 42 000 лв. ДТ за въззивната
инстанция.
Ето защо, апелативният съд
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ постановеното решение №505 от 19.02.2023 г. по търг.дело
№437/2023 г. на Окръжен съд П., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА К.н.а. ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.П., ул.Б. №**, ет.*, офис *, представлявано дружество от
управителя С.О.Д., да заплати на Д. П. К., ***** гражданин, роден на
********** г. в гр. М., паспорт ************, изд. на 18.12.2003 г., М.Р.,
жител на гр. М., ул. Л. №*, на основание чл.240, ал.1 ЗЗД сумата от общо 2
100 000 лв., от които сумата от 600 000 лв./ шестстотин хиляди лева/,
представляваща част от вземането на стойност 350 000 евро с левова
равностойност от 684 544,50 лв. по договор за заем от 21.07.2006 г. и сумата
от 1 500 000 лв. /един милион и петстотин хиляди лв./, представляваща част
от вземането на стойност 980 000 щатски долара с левова равностойност от
1 564 065 лв. по договор за заем от 25.04.2007 г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от подаване на исковата молба - 24.07.2023 г., до
окончателното изплащане.
Осъжда К.н.а. ООД, ЕИК *********, да заплати на Д. П. К., *****
гражданин, роден на ********** г. в гр. М., паспорт ************, изд. на
18.12.2003 г., М.Р., жител на гр. М., ул. Л. №*, направените разноски, както
следва: 84 000 лв. ДТ за първата инстанция, 42 000 лв. ДТ за въззивната
инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6