Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Иванка Вачкова | |
Производство по чл.258 ГПК С решение № 59 от 29.07.2010 год. по гр.д. № 298 по описа за 2009 год. Е. районен съд е осъдил С. Д. И. и И. И. И. ,двамата от гр.Е. да премахнат изградената от тях масивна ограда с височина 1,65 м. и дължина 7,70 кв.м. преминаваща през съсобственото с И. Т. И. от гр.Е. дворно място по продължение на жилищната сграда до стопанската такава,цялото с площ от 1 500 кв.м.,съставляваща част от поземлен имот пл.№ ... по плана на с.Д.,общ.Е.,при граници на частта от поземления имот :улица,поземлен имот № 63,зем.земя,поземлен имот № 66 и поземлен имот № ...,като за поземления имот са отредени УПИ ІІІ – 65 и УПИ VІ-65 в кв.6 по плана на с.Д.,като регулационните отношения не са уредени,както и да възстановят двете зазидани врати на жилищната сграда и на второстепенната сграда на И. Т. И.,които водят към терасата на пристрайката,като отхвърля иска с правно основание чл.109 ЗС в частта,касаеща премахване на навеса над терасата на пристройката,като неоснователен и недоказан.Осъдил е С. Д. И. и И. И. И. да заплатят на И. Т. И. разноски в размер на 680 лв. Против решението е постъпила въззивна жалба от процесуалните представители на ответниците С. Д. И. и И. И. И. ,адвокати Й. Ц. Й. и В. К. –ВТАК. Жали се решението в осъдителната част.Навеждат се доводи за необоснованост на решението и постановено в противоречие с материалния закон.Релевират следните оплаквания:За да приеме,че предявените негаторни искове са основателни,съдът по неизвестни причини игнорирал голява част от събраните по делото доказателства,вкл. обясненията на ищеца и показанията на свидетелката Й. И. – негова съпруга.Направените от съда фактически и правни изводи,че ответниците извършили неоснователни действия,с които ограничават и пречат „допустимото и пълноценно ползване на имота на ищеца според неговото предназначение са в грубо противоречие с доказателствата и със закона.Ищецът не установил,че ответниците са извършили незаконни действия в съсобствения имот,нито чрез свои действия му пречели да го ползва.По предявения негаторен иск за премахване на вътрешната ограда в съсобствения имот.По делото било установено,че в съсобствения имот ищецът ползвал източната част на имота,а ответниците западната.Всички разпитани свидетели установили,че приживе на бащата на ответницата Д. Д.,между него и ищеца възникнал спор относно ползването на съсобственото дворно място –УПИ ІІІ – 65 в с.Д..Имало дело и в съда-св.Й. И..Около 1983 год. в дворното място била изградена от бащата на ответницата,без противопоставяне на ищеца, вътрешна ограда на каменна основа с циментови колове и мрежа.За строителството на оградата била дадена линия от техниците,св.К../.Ищецът си отворил вход към двора от към източната страна,в която се намирала къщата му и от 1983 год. до сега страните по делото ползвали дворното място,което продължило 28 години,като никой от съсобствениците не възразявал срещу така установения начин на ползване.Това установила и съпругата на ищеца ,свидетелката Й.И..,която изрично заявила,че с ответниците не са имали спор за ползването на имота.Всички разпитани по делото свидетели установили,че върху основата на построената през 1983 год. ограда,по –късно ,след 2000 год. ответниците направили зидана ограда,която съществува и понастоящем.Тази ограда изцяло следвала линията на старата вътрешна ограда,по която страните ползвали съсобственото място 28 години.При тези данни от фактическа страна ,изводът на съда,че чрез изграждане на масивната ограда ответниците са извършили неоснователни действия,с които пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост били напълно произволни.В случая не била налице нито една от кумулативно необходимите за уважаване на иска по чл.109 от ЗС предпоставки.Ищецът не излагал фактически твърдения,че изграждането на вътрешната ограда препятствала упражняването на правото му на собственост.Съдът също не посочвал по какъв начин изграждането на новата масивна ограда препятствала правата на ищеца.В резултат на неправилна оценка на доказателствения материал и нарушаването на материалния ,районният съд постановил неправилно решение,като осъдил ответниците да премахнат изградената в имота вътрешна масивна ограда,минаваща през съсобственото дворно място.По втория негаторен иск за възстановяване на двете зÓзидани врати на жилищната сграда и на второстепенната сграда,които водят към „терасата „ на пристройката.По делото било установено от заключението на вещото лице,че северно от жилищните сгради-близнак в УПИ ІІІ – 65 е била построена пристройка,като строителното разрешение било на наследодателите на ищеца и ответницата в съсобственост,която не била прекратена.Първият етаж от пристройката бил законно изграден около 1961-62 година. съгласно одобрен проект и представлявал складови помещения и антре,без връзка с жилищната сграда.Вторият етаж на пристройката,представляващ две подпокривни складови помещения бил незаконен, изграден без строителни книжа.Съгласно заключението на вещото лице по проект пристройката нямала предвидена функционална връзка с жилищната сграда,а освен това проектът не предвиждал използване на покрива на първия етаж на пристройката за тераса.Съгласно това двете врати,чието възстановяване се иска били незаконни.Зазиждането на незаконно поставените врати на жилището и пристройката на ищеца не представлявало противоправно действие,т.к. самото отваряне на вратите било противоправно. На следващо място действията на ответниците не били неоснователни,защото преди да извършат зазиждането на двете врати и отваряне на нова врата към складовото помещение на ищеца,взели съгласието му.По делото били разпитани свидетели,които установявали,че ищецът дал съгласие за зазиждане на вратите към т.н. "тераса" и да се отвори нова врата от източната страна на пристройката.Ищецът поставил условия,изпълнени от ответниците.Противоречията възникнали по –късно по повод зазиждането на вратите,поради несъгласие на съпругата на ищеца,която направила на съпруга си скандал.След този скандал ищецът отправил претенции за възстановяване на зазиданите врати.Промяната в становището не правела действията на ответниците противоправни.Решението на съда,по иска с който се претендирало възстановяване на двете зазидани врати било необосновано и противоречало на закона и поради факта,че действията на ответниците не възпрепятствали законните права на ищеца да ползват собствеността си.Зазиждането на вратите било предизвикано от действията на трети лица – наематели на ищеца,които през тези врати влизали в имота на ответниците,крадели им дърва и ползвали терасата като тоалетна. Молят съда да отмени решението на районния съд в обжалваната част и да постанови друго,с което да отхвърли предявените негаторни искове. В с.з. жалбата се поддържа от адвокат К. Претендират се разноски. В законовия срок е постъпил отговор от адвокат Н.Н. –ВТАК,в качеството й на пълномощник на ищеца.С отговора се навеждат доводи за неоснователност и необоснованост на въззивната жалба,а решението на съда валидно,допустимо и правилно,постановено в съответствие със събраните доказателства по делото и закона.Необосновано било твърдението на жалбоподателите,че по делото били събрани доказателства,че страните от 1983 год. са си разпределели ползването на съсобствения имот,което от своя страна послужило като основание за изграждане от жалбоподателите на масивна ограда.По делото не били представени доказателства,че страните,заедно с другите двама съсобственици – Й. И. И. и Д. Г. И. ,двамата от гр.Е. са постигнали съгласие за разпределяне ползването на съсобствения имот.Никой от разпитаните свидетели не бил чувал,че ищецът дал съгласие да се построи огрпадата.Този факт се потвърждавал и от пълното отричане от ищеца.Иводът на съда,че оградата освен,че била направена в нарушение на закона,също така препятствала ползването на имота от страна на ищеца,поради което следвало да бъде премахната.Чрез нея жалбоподателите заградили част от жилищната сграда на ищеца и възпрепятствали достъпът му от северната страна на сградата и ползване на мястото съобразно правото му на собственост.По т.2 от жалбата твърдението на жалбоподателите,че зазиждането на незаконно поставени врати на жилището и пристройката на ищеца от жалбоподателите не представлявало противоправно действие,т.к. самото отваряне на вратите било противоправно било необосновано.Изводът на съда,че по отношение на зазиждането на вратите на ищеца към терасата е без значение дали пристройката е законно построена или не е правилен. .В случая било важно,че с построяването на оградата и зазиждането на двете врати ответни÷ите пречели на ищеца да осъществява спокойно и в пълен обем своите правомощия,т.е. нямал достъп до терасата. В с.з.въззивната жалба и отговора се подържат от упълномощения адвокат.Претендират се разноски. Въззивният съд като взе предвид направените с жалбите оплаквания , наведените възражения и след преценка на събраните по делото доказателства ,приема за установено от фактическа и правна страна следното. След извършената служебна проверка по реда на чл.269,ал.1 ГПК въззивният съд счита,че обжалваното решение е валидно и допустимо.Същото е частично неправилно по следните съображения: Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства.Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват с тях. Въззивният съд преценявайки събраните в първоинстанционното производство доказателства,приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства,приети за установени от районния съд.Поради което счита,че не е необходимо отново да възпроизвежда какви обстоятелства от фактическа страна приема за установени от събраните в първоинстанционното производство доказателства.Във въззивната инстанция е представен Констативен протокол от 14.07.2010 год. на Община Е.. Предмет на въззивно обжалване е негаторен иск предявен от ищеца И. Т. И. против С. Д. И. и И. И. И.. По предявения иск по чл.109 от ЗС ,с който се иска ответниците С. Д. И. и И. И. И. да възстановат двете зазидани врати на жилищната сграда и второстепенната сграда на ищеца И. Т. И. .Съдът намира предявения иск за основателен по следните съображения : Негаторният иск е иск принадлежи на собственика на даден имот и с него той може да иска от всяко лице прекратяване на всяко неоснователно действие,което му пречи да упражнява своето право.В случая по делото е установено,че ищецът е съсобственик заедно с двамата ответници и лицата Й. И. И. и Д. Г. И. на дворното място,а с ответниците и на стопанската сграда. Искът е предявен срещу съсобственици на имота,като се твърди,че последните без правно основание са зазидали две врати на жилищната сграда и пристройката на имота на ищеца и с тези си действия възпрепятстват излизането на последния на терасата . Установява се от събраните по делото доказателства и не се спори от страните,че ищецът е ползвал терасата на надстройката като е излизал на нея от вратата на жилищната сграда и от вратата на надстройката на втория етаж на пристройката.Ответниците са зазидали двете врати и по този начин достъпът на ищеца до терасата бил преустановен.С жалбата се навежда довод,че зазиждането на вратите е станало със съгласието на ищеца,който в последствие след скандал на съпругата му,свидетелката Й. И., се отказал от даденото разрешение.Този довод на жалбоподателите подлежи на доказване от тях..Настоящият състав на съда го намира за недоказан.По делото ищецът е категоричен,че не е давал съгласие за зазиждане на вратите – обстоятелство установено по реда на чл.176 ГПК.В подкрепа на наведения довод от жалбоподателите са показанията на разпитаните свидетели А. А. и Н. А. ,работници наети от ответниците да извършат ремонта в сградата.Показанията не са конкретни.При извършената очна ставка свидетелят А. дава показания различни от дадените при свидетелстването пред съда .По тези съображения съдът не дава вяра на разпитаните свидетели и приема,че ответниците са зазидали вратите на ищеца без негово съгласие.Що се касае до наведения довод на жалбоподателите – ответници,че след като двете врати ,чието възстановяване се иска били незаконно строителство,то зазиждането на незаконно поставените врати не представлявало противоправно действие,т.к. самото отваряне на вратите било противоправно,съдът намира този довод за неоснователен.В случая е ирелевантно дали надстройката е законно построена или не.Със зазиждането на двете врати ответниците пречат на ищеца да осъществява в пълен обем правото си на собственост върху имота,т.к. няма достъп до терасата на надстройката.Негаторният иск е средство за правна защита на собственика /съсобственика/ срещу всяко неоснователно действие,което му пречи да упражнява своето право по предназначението на имота .Зазиждането на вратите представлява неоснователно действие на страната,с което се пречи на ищеца ,съсобственик,да упражнява в пълен обем правото си на собственост върху имота,поради което ответниците следва да бъдат осъдени да преустановят незаконните си действия и по точно да възстановят двете зазидани врати на жилищната сграда и второстепенната сграда на И. Т. И.. По предявения негаторен иск на И. Т. И. , с който се иска ответниците С. Д. И. и И. И. И. да премахнат изградената масивна ограда с височина 1,65 м. и дължина 7,70 м. минаваща през съсобственото дворно място по продължение на жилищната сграда до стопанската такава.Този иск съдът намира за неоснователен по следните съображения: От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин,че между ищеца и наследодателя на ответницата е бил възникнал спор относно ползването на съсобственото дворно място УПИ ІІІ-65 в с.Д..Имало и дело в съда .Около 1983 год.бащата на ответницата –Д. И. Д. изградил в дворното място вътрешна ограда на каменна основа с циментови колове и мрежа.Ищецът си отворил вход към двора от източната част на имота,в която се намира къщата му и от тогава и към настоящия момент страните ползват дворното място съобразно изградената през 1983 год. ограда.През 2004 – 2005 год. ответниците махнали телта и циментовите диреци и изградили върху основите на старата,плътна тухлена ограда.С тази ограда имота се е ползвал от съобствениците безконфликтно до зазиждане на вратите на ищеца от ответниците.Съдът намира,че с изграждане на оградата през 1983 год. съсобствениците са си разпределили правото на ползване върху имота.Наследодателят на ответницата е изградил оградата ,като ищецът не се е противопоставил на тези действия.Ползването на имота по този начин се е осъществявало в продължение на 28 години,като никой не се е противопоставял на този начин на разпределяне на правото на ползване на имота.В тази насока съдът приема показанията на разпитаната свидетелка Йорданка И. ,съпруга на ищеца.Разпитаната свидетелка заявява,че не са имали спор с ответниците за ползването на имота:”Тяхната част е западната ,а на моя съпруг е източната част”./л.76-77 от делото /.В настоящия случай се касае за фактическо състояние продължило повече от 28 години,което не е пречело на ищеца да упражнява правото си на собственост върху имота.С оглед разпределяне на доказателствата ,в тежест на ищеца е да установи пред съда в какво се изразяват незаконните действия на ответниците,с които му пречат да осъществява правото си на собственост .Доказателства в тази насока не са представени..Негаторният иск не съдържа презумпция,че всяко неоснователно действие довежда до накърняване,засягане или увреждане на притежаваното от него вещно право.Изложеното важи и за случаите,при които съсобствениците са си разпределели помежду си реалното ползване на общия имот./Така опр.№ 44/13.01.2010 год.по гр.д. № 1068/2009 год. на ІІ-ро Г.О. на ВКС/.Що се отнася до направеното оплакване,че оградата пречи на ищеца да си построи стълба ,с която от северната страна на двора да излиза на терасата,то никъде в закона не е предвидено,че входът към тераса,освен обичайния от помещението към нея трябва да се осъществява и от външен вход ,от друго място,в случая – дворното място . С въззивната жалба ответниците навеждат довод,че за изградената ограда не е необходимо строително разрешение,този довод противоречи на разпоредбата на чл.чл.147,ал.1,т.7 от ЗУТ,във вр.чл.151 от ЗУТ.В случая обаче следва да се има предвид,че първата ограда е построена през 1983 год. и е приложима разпоредбата на § 16 от ПР на ЗУТ,която прави оградата търпим строеж.На следващо място наличието на незаконно строителство не е достатъчно за уважаване на иска по чл.109 от ЗС.За уважаването му е необходимо да бъде установен факта това строителство да пречи по някакъв начин на упражняване на правото на собственост на ищеца по отношение на неговия имот.Да бъде установено ,че действията на ответника са противоправни и е налице конкретно нарушаване в резултат на това на собственическите правомощия на ищеца./така Реш.№ 1455/23.02.2009 год. по гр.д. № 5044/2007 год. ,ІV.то ГО на ВКС/.Изложеното налага извод на съда,че с изграждане на оградата ответниците не са извършили противоправни действия ,с които да пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост ,поради което предявения иск за събаряне на изградената в съсобственото дворно място ограда следва да се отхвърли. При този изход на делото ответниците следва да заплатят на ищеца разноски за двете инстанции в размер на 565 лв.,съобразно уважения иск,а ищецът следва да заплати на ответниците разноски в размер на 462,50 лв.съобразно отхвърления иск. На основание чл.280 ГПК решението подлежи на касационно обжалване. Въззивният съд споделя изводите на първоинстанционния съд в частта,в която е уважил негаторния иск в частта,в която ответницинте са осъдени да възстановят двете зазидани врати в имота на ищеца и в тази част решението следва да бъде потвърдено.В частта,в която съдът е осъдил ответниците да съборят оградата решението е неправилно и следва да бъде отменено,като искът бъде отхвърлен.Следва да бъде отменено решението и в частта ,в която съдът е осъдил ответниците да заплатят на ищеца разноски за разликата от 565 лв. до 680 лв. Водим от изложеното въззивният съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 59 от 29.07.2010 год. по гр.д. № 298 по описа за 2009 год. на Е. районен съд в частта ,в която С. Д. И. с ЕГН – * и И. И. И. ,с ЕГН- *,двамата от гр.Е.,ул.”П.”,№ 4,вх.В са осъдени да премахнат изградената масивна ограда с височина 1,65 м. и дължина 7,70 м. минаваща през съсобственото с И. Т. И. ,с ЕГН – * от гр.Е.,ул.”С. М.”,№ 63 дворно място по продължение на жилищната сграда до стопанската такава,цялото с площ от 1 500 кв.м.,съставляващо част от ПИ пл.№ ..по плана на с.Д.,общ.Е.,при граници на имота:улица,ПИ № ..,земеделска земя,ПИ № .. и ПИ № ... като за ПИ са отредени УПИ ІІІ – .. и УПИ VІ- ... в кв.6 по плана на с.Д. и в частта за разноските ,които С. Д. И. и И. И. И. са осъдени да заплатят на И. Т. И. за разликата над 565 лв. като неправилно,вместо което постановява: ОТХВЪРЛЯ предявение иск по чл.109 от ЗС на с И. Т. И. ,с ЕГН – * от гр.Е.,ул.”С. М.”,№ ... за осъждане на С. Д. И. с ЕГН – * и И. И. И. ,с ЕГН- *,двамата от гр.Е.,ул.”П.”,№ 4,вх.Вда премахнат изградената масивна ограда с височина 1,65 м. и дължина 7,70 м. минаваща през съсобственото с И. Т. И. ,с ЕГН – * от гр.Е.,ул.”С. М.”,№ 63 дворно място по продължение на жилищната сграда до стопанската такава,цялото с площ от 1 500 кв.м.,съставляващо част от ПИ пл.№ ... по плана на с.Д.,общ.Е.,при граници на имота:улица,ПИ № ...., земеделска земя, ПИ №.. и ПИ №.. като за ПИ са отредени УПИ ІІІ – 65 и УПИ VІ- 65 в кв.6 по плана на с.Д. като неоснователен и недоказан. ОТХВЪРЛЯ предявения иск на И. Т. И. за осъждане на С. Д. И. и И. И. И. за заплащане на разноски за разликата от 565 лв. до 680 лв. като неоснователен и недоказан. ОСЪЖДА И. Т. И. да заплати на С. Д. И. и И. И. И. разноски в размер на 462,50лв. ОСТАВЯ в сила решението в останалата обжалвана част. РЕШЕНИЕТО на съда може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните. Председател : Членове : |