Р Е Ш
Е Н И Е
№ 107/07.08.2020г.
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
апелативен съд - гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и втори юли,
двехиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА
ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
при участието на секретаря Ю.К., като разгледа докладваното от съдията Д.Джамбазова
в.гр.дело № 236/20 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба,
подадена от процесуалния представител на Д.Е.Д. и на Д.Е.Д. срещу решение №
29/17.02.2020 г. по гр.д. № 117/19 год.
на Окръжен съд - Добрич, с което съдът е уважил предявения от А.И.Н. и Ю.С.Н.
установителен иск и е признал за установено, че въззивниците, в качеството им
на частни правоприемници на „Пи Ем Дабъл Ю България“ ООД, не могат да искат
изпълнение въз основа на издадения на 29.06.2010 г. изпълнителен лист по гр.д.№
243/08 г. на Окръжен съд – Добрич за описаните в диспозитива суми, с правно
основание чл.124 от ГПК, вр. с чл.429,ал.1 от ГПК, вр. с чл.99,ал.1 от ЗЗД и
чл.26,ал.1,предл.1 от ЗЗД. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на
закона, с молба за отмяна и за отхвърляне на исковете, с присъждане на разноски
за двете инстанции.
В
подаден писмен отговор и в съдебно заседание пълномощникът
на въззиваемите е изразил становище за правилност на решението.
Въззивната
жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима. След като прецени
доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският
апелативен съд приема за установено следното:
Предявени
са при условията на евентуалност искове от А.И.Н. и Ю.С.Н. срещу Д.Е.Д. и Д.Е.Д.:
отрицателен иск за установяване, че ответниците нямат придобито изпълняемо
право по издаден срещу ищците изпълнителен лист от 29.06.2010 г. по гр.д.№
234/2008 г. на ДОС с твърдения, че договорът за цесия от 30.12.2011 г., с който
вземането по изпълнителния лист е прехвърлено от дружеството на ответниците е
нищожен, евентуално – тъй като ищците не са уведомени от цедента за цесията, а
уведомлението е подписано от лице без представителна власт, с правно основание
чл.124 от ГПК, вр. с чл.429, ал.1 от ГПК; евентуален иск - за оспорване на
изпълнението поради изтекла погасителна давност през периода от 29.11.2011 г. –
29.11.2016 г., с правно основание чл.433, ал.1,т.8 от ГПК, вр. с чл.116, б.“в“
от ЗЗД.
Оспорвайки
исковете, ответниците твърдят валидност на оспореното изпълняемо право;
възразяват срещу твърденията за погасяване на материалното право, тъй като
давността в изпълнителния процес е била прекъсвана.
Не се спори между страните,
установява се от приложените писмени доказателства, че „Пи Ем Дабъл Ю България“ ООД - Варна не е било пререгистрирано
по реда на § 4 от ПЗР на Закона за търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел.
Въз основа на влязло в сила
решение по гр.д.№ 243/2008 год. на Окръжен съд – Добрич е издаден изпълнителен лист за осъждане на ищците да заплатят
на „Пи Ем Дабъл Ю България“
ООД - Варна сумите: 18700
евро, получени на отпаднало основание, 1541.34 лв. - обезщетение за
предприетата от дружеството работа в интерес на ответниците, въпреки волята им
и 4609.54 евро - договорна неустойка, ведно със законната лихва върху описаните
суми.
Приложен е
договор за цесия от 30.12.2011 год., по силата на който „Пи Ем Дабъл Ю България“ ООД, представлявано от Д.Е.Д. - като цедент, е прехвърлило на
цесионерите Д.Е.Д. и Д.Е.Д. описаните по-горе вземания, като
цесията е извършена за погасяване на задължение на цедента към цесионера в
размер на 37160 евро. Постигнато е съгласие за прехвърляне и на обезпеченията и
другите принадлежности на вземанията, включително изтекли лихви. С уведомление
от 20.11.2013 год. А.И.Н. и Ю.С.Н. са били уведомени от дружеството
за извършената цесия.
Предявеният
главен иск от длъжниците в изпълнителното производство е с предмет отричане
правото на взискателите да искат изпълнение основано на правоприемство, на
основание на чл.124, ал.1 от ГПК, вр. с чл.429 ал.1 от ГПК.
Безспорно
е, че цедентът и цесионерите са предприемали действия по събиране на вземания
срещу длъжниците по две изпълнителни дела: изп.дело № 20117180401688 на ЧСИ Станимира
Костова-Данова с рег.№ 718 на КЧСИ и район на действие - Окръжен съд – Варна, което
е прекратено въз основа на решение № 1344/17.07.2018 г. по в.гр.д.№ 1525/18 г.
на Окръжен съд – Варна и изп.дело № 20189010400505 на ЧСИ Диляна Илиева Костадинова
с рег.№ 901 на КЧС и район на действие - Окръжен съд – Добрич, образувано по
молба на Д.Е.Д. и Д.Е.Д., което е спряно за
обезпечаване на настоящия иск.
Разпоредбата
на пар.4 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ предвижда задължение за
търговците, вписани в търговския регистър да се пререгистрират в срок до
31.12.2011 год., а правните последици от неизпълнение на това задължение са
формулирани в пар.5,ал.2 и 3 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ - прекратяване на дейността,
отнемане на право за предявяване на искове, за подаване на молби за образуване
на изпълнителни производства, за извършване на разпоредителни сделки с
имущество. Пар.5, ал.2,изр.3 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ прогласява нищожността на
разпоредителни сделки с имущество на непререгистрирал се търговец, извършени
след 31.12.2011 год.
Не е спорно
по делото, че „Пи Ем Дабъл Ю
България“ ООД - Варна е дружество, което не е било пререгистрирано в сроковете и по реда
на пар.4 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ. Вземането,за
което е издаден изпълнителен лист е предмет на договор за цесия, сключен от
търговското дружество като цедент на 30.12.2011 год. Представеното уведомление за
цесията от цедента до длъжниците е съставено на 20.11.2013 год. От приложеното изп.дело №
20117180401688 на ЧСИ Станимира Костова-Данова, рег.№ 718 на КЧСИ е видно, че
след 29.11.2011 год. не са извършвани изпълнителни действия по молба на
дружеството - взискател, а едва на 19.04.2017 год. е подадена молба от цесионерите Д.Е.Д. и Д.Е.Д. за конституирането им като
взискатели.
Съдът е разпределили правилно доказателствената тежест в процеса. В рамките
на отрицателния
установителен иск ищецът следва да докаже твърденията, обосноваващи правния му интерес,
а ответникът да докаже съществуването на отричаното от ищеца право, в случая - придобиване
на вземането по изпълнителния лист въз основа на валиден договор за цесия.
Твърденията
на ответниците са, че доколкото договорът за цесия е сключен на 30.12.2011 г. и
предхожда с един ден посочената в ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ дата
31.12.2011 г. за прекратяване дейността на непререгистриран търговец, те не
следва да доказват достоверността на оспорената дата като основание за
валидност на договора за цесия и обосновават приложимост на разпоредбата на
чл.181 от ГПК - датата в договора се ползва с достоверност по отношение на
ищците, тъй като те не са адресати на права, а са задължени лица по цесията .
Трето лице по
смисъла на чл.181, ал.1 от ГПК е всяко лице, чиито права произтичат от подписалия
документа и възникват само ако предшестват датата на документа. Следователно, третите
лица са неучаствали в съставянето на документа лица, които черпят права от
някой от издателите и биха могли да бъдат увредени от антидатирането на
документа. С оглед горното, правилно съдът е приел, че ищците не са „трети лица“ по смисъла на посочената разпоредба.
Оспореният договор за цесия от 30.12.2011 год. е сключен в обикновена
писмена форма и е частен диспозитивен документ, поради което се ползва с
доказателствена сила само по отношение на авторството, съобразно чл.180 от ГПК,
но не по отношение на датата и мястото на съставянето му. Ищците, които твърдят, че договорът е антидатиран
не са „трето лице“ по смисъла на чл. 181 ГПК и не могат да се позовават на
липсата на достоверна дата. При оспорването на датата, тя следва да бъде
установена с други доказателствени средства, а доказателствената тежест е за
лицето, което претендира изгодни за себе си правни последици за относимите по
делото факти.
От доказателствата по делото не се установява по несъмнен начин датата на
съставяне на документа. От приложеното изп.дело № 20117180401688 на ЧСИ Станимира
Костова-Данова е видно, че след 29.11.2011 год. не са извършвани изпълнителни
действия по молба на дружеството – взискател. Едва на 19.04.2017 год. е подадена молба от цесионерите Д.Е.Д. и Д.Е.Д. за конституирането им като
взискатели.
Въз основа на
горното, правилно съдът е приложил неблагоприятните последици от правилата за
разпределение на доказателствената тежест и е приел за установено, че
ответниците – като взискатели в изпълнителното производство не са установили
качеството си на частни правоприемници на дружеството, в полза на което е
издаден изпълнителен лист. Не доказано в процеса, че договорът за цесия е
съставен на посочената в него дата, от което следва извод за неговата нищожност,
предвид законовата забрана за валидно разпореждане с имущество на непререгистрирани
по реда на ЗТР. Предявеният отрицателен установителен иск е основателен и
следва да бъде уважен, а евентуално предявеният иск по чл. 439 от ГПК, вр. с чл.433 ал.1 т.8
от ГПК не следва да бъде разглеждан. Обжалваното решение като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено, с присъждане на разноските за
настоящата инстанция в размер на 2332.00 лв. с включен ДДС. Възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно с оглед Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения,
Варненският апелативен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 29/17.02.2020 г. по гр.д. № 117/19
год. на Окръжен съд – Добрич.
ОСЪЖДА Д.Е.Д., ЕНЧ 19650517 и Д.Е.Д., ЕНЧ 19610822, двамата от Обединено Кралство Великобритания и Северна
Ирландия, Лодж Крестън 63, Хагли, Уорчестършир, ДА ЗАПЛАТЯТ на А.И.Н. сумата от 2332.00 /две хиляди
триста тридесет и два/ лева – разноски по водене на делото пред настоящата инстанция.
Решението може да бъде обжалвано
пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.