Решение по дело №31/2022 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 180
Дата: 21 март 2022 г.
Съдия: Бистра Николова
Дело: 20221001000031
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 11 януари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 180
гр. София, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров

Милен Василев
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
като разгледа докладваното от Бистра Николова Въззивно търговско дело №
20221001000031 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 261390 от 08.10.2021г., постановено по търг. дело № 1616/2020г.
Софийски градски съд, VІ – 21 състав е осъдил „ Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи“, София, ЕИК *********, да заплати на „Лидекс Ауто“ ЕООД,
ЕИК *********, на основание чл. 513, ал.1, вр. чл. 515, ал.1, т.1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД, сумата от
34 156 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от увреждане
на МПС „Мерцедес В 200 Д, рег.№ ***, настъпило от ПТП на 26.04.2019г. с МПС „Ауди 4
G“, рег.№ МТК896U, по отношение на което е действала задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, сключена между собственика на втория автомобил и HDI,
Германия, ведно със законната лихва от 25.08.2020г. до окончателното плащане на
основание чл. 516, ал.4 КЗ, както и мораторна лихва върху тази сума в размер на от 2 626, 98
лева, дължима за периода 24.10.2019г. - 25.08.2020 г. Отхвърлил е иска за главницата за
разликата над 34156 лева до претендираните 41923, 44 лева и искът за заплащане на
мораторна лихва за периода 15.08.2019г. - 23.10.2019г.
Недоволен от горното решение е останал ответникът в първоинстанционното
производство „ Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, който го
обжалва в срок с оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост. Въззивникът
навежда доводи за необоснованост на извода на съда, че дружеството е действало в
качеството си компенсационен орган и дължи обезщетение на основание чл. 515 КЗ. Сочи,
че за да на налице условията за реализиране отговорността на Националното бюро на
българските автомобилни застрахователи следва застрахователното събитие да е настъпило
в държава - членка, различна от Република България или произшествието да е настъпило на
територията на трета държава, чието бюро участва в системата „Зелена карта“. Твърди, че
1
отговорността на дружеството, в случай на ПТП, което е настъпило на територията на
Република България за изплащане на обезщетение за имуществени вреди произтича от
качеството му на представително национално бюро и следва да се ангажира на основание
чл. 513, ал. 1 вр. чл. 511, ал.1, т. 2 КЗ. Застъпва теза, че доколкото дружеството не е
действало в качеството си на компенсационен орган, то и разпоредбата на чл. 516, ал.4 вр.
ал.2, според която компенсационният орган дължи върху платеното застрахователно
обезщетение законната лихва за забава считано от датата, на която изтича срокът от
предявяване на претенцията пред него, не е приложима, поради което по съдът е определил
неправилно момента на забавата. Излага, че в процесния случай тримесечният срок за
произнасяне на дружеството по предявената претенция е изтекъл на 23.11.2019г., с оглед на
което обезщетението за забава се дължи от 24.11.2019г. което налага редуциране на
присъдената мораторна лихва до сумата 2 618, 63 лева. Моли съда да отмени обжалваното
решение и да отхвърли предявените искове.
Въззиваемият „Лидекс Ауто“ ЕООД изразява становище за основателност на така
подадената въззивна жалба. Излага, че е получил плащане на сумите, присъдени му с
обжалваното решение.
След преценка на събраните по делото съдът приема за установено следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на
„Лидекс Ауто“ ЕООД срещу „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи “ при условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове
с правно основание чл. 513, ал. 1, вр. чл. 511, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на
сумата от 41923,44 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от
увреждане на МПС „Мерцедес В 200 Д, рег.№ ***, настъпило от ПТП на 26.04.2019г. с
МПС „Ауди 4 G“, рег.№ МТК896U по отношение на което е действала задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, сключена между собственика на втория автомобил и
HDI, Германия, ведно със законната лихва от 25.08.2020г. до окончателното плащане, както
и иск с правно основание чл. 516, ал.4 КЗ за заплащане на сумата от 2626,98лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода 15.08.2019г. – 25.08.2020г. С определение
№ 260601 от 28.01.2021г. първоинстанционният съд е направил доклад по делото, който
отговаря на изискванията на чл. 146, ал. 1 ГПК, като е посочил обстоятелствата, от които
произтича правото на ищеца, посочил е правната квалификация на предявения иск, както и
на наведените от ответниците възражения , посочил е кои обстоятелства не се нуждаят от
доказване, като е разпределил доказателствена тежест между страните съобразно
твърденията им. В доклада по делото е посочено, че предявените искове намират правното
си основание в разпоредбите на чл. 513, ал.1 вр чл. 511, ал.1, т.2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД.
Въззивната жалба не съдържа посочване на конкретни пороци на обжалваното
решение, а единствено петитум за неговата пълня отмяна. Въззивникът не е навел отделни
конкретни доводи за незаконосъобразност или неправилност на постановения съдебен акт,
нито за недължимост на претендираното от ищеца обезщетение. Всички твърдения в
жалбата се свеждат до доводи за неправилна правна квалификация на спора, при липса на
твърдения същата да е обосновала неправилност на решението, както и на наведени искания
за събиране на нови доказателства. оглед на горното настоящата инстанция намира, че
депозираната въззивна жалба е бланкетна.
По аргумент от нормата на чл. 262 ал. 1 от ГПК бланкетната жалба не е нередовна,
поради което настоящата инстанция съд дължи произнасяне по съществото на същата.
Съобразно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивната инстанция следи служебно за
валидността на обжалваното решение, за неговата допустимост – в обжалваната част, а по
останалите въпрос същият е ограничен от посоченото в жалбата. В хипотезата на бланкетна
жалба въззивният съд е длъжен да следи служебно единствено за правилното приложение на
онези материално правни норми, които имат императивен характер и чието нарушаване
2
застрашава установения правов ред. С оглед на горното въззивната инстанция разполага с
правомощието за отмени обжалваното решение и въз основа на бланкетна жалба , но само в
случай, че следва да обезпечи правилното приложение на императивна материално правна
норма
В хода на осъществяване на служебната проверка за валидност и допустимост на
обжалвания съдебен акт, настоящият състав не констатира наличието на визираните в ГПК
пороци, които да обуславят нищожност или недопустимост на решението. С оглед на
горното съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Съобразно фактическите твърдения в исковата молба и наведения от ищеца петитум,
предявените искове намират правното си основание в разпоредбите на чл. 513, ал.1 вр чл.
511, ал.1, т.2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД. Горното следва от твърдението за имуществени вреди
настъпили в резултат от ПТП на територията на Република България , причинени от МПС,
чиято гражданска отговорност е била валидно застрахована от застраховател на държава –
членка на ЕС – “HDI Global Specialty SE” Германия, чиито кореспондент е „ Авус България
ООД“ . Изложените фактически твърдения не са оспорени в отговора на исковата молба и се
установяват от приложените писмени доказателства, установяващи наличието на договор за
застраховка „гражданска отговорност“ , сключен с чуждестранен застраховател.
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че
ответникът „Националното бюро на българските автомобилни застрахователи” е пасивно
легитимиран да отговаря за дължимото обезщетение на основание чл. 513, ал.2 вр. чл. 515,
ал.1 КЗ. Посочените от първоинстанционния съд разпоредби регламентират отговорността
на ответника в качеството му на компенсационен орган. Изложил е съображения, че
собственият на ищеца лек автомобил „Мерседес“ е увреден на 26.04.2019г. при ПТП,
причинено от неправомерно поведение на водача И. Х., кото при управление на л.а „Ауди
4G” е нарушил разпоредбата на чл.25. ал. 3 от Закона за движение по пътищата, като при
предприемане на маневра чрез навлизане в съседна пътна лента не е пропуснал движещия се
в тази лента лек автомобил. Посочил е , че гражданската отговорност на виновния водач е
застрахована от чуждестранния застраховател “HDI Global Specialty SE” Германия, чиито
кореспондент „ Авус България ООД“ е разгледал претенцията и без да вземе отношение по
нейната основателност, я е препратил на ответника - „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи“.
Въпросът за правната квалификация на иска е свързан с допустимостта на
постановеното решение, когато решаващият съд е нарушил диспозитивното начало,
произнасяйки се извън определения от страните спорен предмет. В случая обаче
първоинстанционният съд се е произнесъл по заявени в исковата молба факти, които обаче в
решението е подвел под грешна правна норма като е приел, че отговорността на
„Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ следва да бъде ангажирана
в качеството му на компенсационен орган по реда на чл. 515 КЗ, а не като представително
национално бюро. Доколкото застрахователното събитие е настъпило на територията на
Република България с участието на виновен водач, който управлява моторно превозно
средство, което обичайно се намира в държава, чието национално бюро членува в Съвета на
бюрата, претенцията се обработва от бюрото - в случаите, когато няма кореспондент за
3
територията на Република България на застрахователя на виновния водач когато има
кореспондент за територията на Република България на застрахователя на виновния водач,
но съгласно вътрешните правила на Съвета на бюрата бюрото е приело решение да
ликвидира щетата. Горното обосновава извод, че в конкретния случай отговорността на
Национално бюро на българските автомобилни застрахователи следва да бъде реализирана
в качеството му на представително бюро съгласно разпоредбите на чл. 513, ал.1 вр чл. 511,
ал.1, т.2 КЗ. Действително в обжалваното решение правната квалификация е различна от
приетата в доклада по чл. 146 ГПК, но горното е относимо към неговата материална
законосъобразност. В рамките на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК и съобразно
разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на
ОСГТК на ВКС, обжалваното решение е валидно и допустимо, тъй като предявеният иск е
разгледан, въпреки неточната правна квалификация. Не е нарушен принципът на
диспозитивното начало в гражданския процес и няма произнасяне извън определения от
страните предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита.
Като обусловена от главната, основателна се явява и претенцията на ищеца за
заплащане на мораторна лихва върху дължимото обезщетение. Същата е дължима от
24.11.2019 г., тъй като искането за плащане е отправено от ищеца на 23.08.2019г. поради
което определеният в чл.496 вр. чл. 512 ал.1 от КЗ тримесечен срок за произнасяне по
претенцията от страна на ответника е изтекъл на 23.11.2019 г. С оглед на горното
ответникът е изпаднал в забава на 24.11.2019 г., от която дата същият дължи и обезщетение
за забавено плащане. По тази причина решението следва да бъде отменено в частта, в която
е присъдено обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 24.10.2019г. –
23.11.2029г. в размер на разликата над 2 618,63 до 2 626, 98 лева, като претенцията в тази
част бъде отхвърлена. В останалата обжалвана част решението следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК въззивникът следва да заплати на въззиваемия
направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 2000 лева.
Водим от гореизложеното, съдът,

РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 261390 от 08.10.2021г., постановено по търг. дело №
1616/2020г. на Софийски градски съд, VІ – 21 състав в частта , в която „Национално бюро
на българските автомобилни застрахователи“, София, ЕИК ********* е осъдено да заплати
на „Лидекс Ауто“ ЕООД, ЕИК ********* обезщетение за забавено плащане на главницата в
размер на разликата над 2 618,63 лева до 2 626,98 лева, дължимо за периода 24.10.2019г. -
23.11.2019г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска , предявен от „Лидекс Ауто“ ЕООД ЕИК *********
срещу „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ София ********* за
заплащане на мораторна лихва върху главницата в размер на разликата над 2 618,63 лева до
2 626,98 лева, дължима за периода 24.10.2019г. - 23.11.2019г., като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решението № 261390 от 08.10.2021г., постановено по търг. дело №
1616/2020г. на Софийски градски съд в останалата част.
ОСЪЖДА „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, София,
ЕИК ********* е осъдено да заплати на „Лидекс Ауто“ ЕООД, ЕИК ********* направените
4
пред настоящата инстанция разноски в размер на 2000 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните при условията на чл. 280 ГПК му пред ВКС.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5