РЕШЕНИЕ
№ ………./20.02.2023 година, град
Велинград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Велинградският
районен съд, трети граждански състав,
на осемнадесети
януари, две хиляди двадесет и трета година,
в
публично заседание в следния състав:
Председател: Милуш Цветанов,
секретар: Мария
Димитрова
прокурор:
като
разгледа докладваното от съдията Цветанов гражданско дело номер 381 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от А.Р.К., с която са
предявени против З.И. Ч.и против О.Й.Б. и А.А.Б.,
отрицателни установителни искове с правно основание
чл. 124 от ГПК - за признаване за установено в отношенията между ищеца и
ответните страни, съответно - че З.И. Ч.не е собственик на 19/20 идеални части
от недвижим имот – сграда с идентификатор 62004.5.613.1 по КККР на гр.
Ракитово, и че О.Й.Б. и А.А.Б. не са собственици общо
на 19/20 идеални части от същата жилищна сграда с идентификатор 62004.5.613.1, находяща се в гр. Ракитово, ул. „*****“ № 1-а.
Ищецът твърди, че след извършена обстоятелствена
проверка, през 1974 г. баща му Р.Р.К. (с предишни
имена Г. А.К.) бил признат за собственик на поземлен имот с настоящ идентификатор
62004.5.613 по КККР на гр.Ракитово, ведно с изградената в имота едноетажна
жилищна сграда с площ от 50 кв.м. Сочи, че Р.Р.К.
имал два поредни граждански брака, като от първия имал четири деца – А.Р.Б.,
починала на 26.10.2001 г., Д.Г.К., починал на 08.01.2005г.,З.Г.К.и ищеца А.Р.К..
От втория си брак с А.А.К., Р.К. имал само един роден
син - Ш.Р.К. (с предишни имена М.Г.К.). Ищецът твърди, че заедно с баща си,
братята и сестрите си и втората съпруга на баща му – А.К..живели в едноетажната
къща с площ от 50 кв.м., находяща се в гореописания
недвижим имот в гр. Ракитово, ул. „*****“ №1. Поддържа, че през 1974 г. с
Декларация по чл. 56, ал. 2, т. 2 от ЗТСУ от 1974 г. баща му му отстъпил
правото на строеж за един етаж от двуетажна жилищна сграда в гореописания
поземлен имот, без да е определил кой от двата етажа да построи. През 1980 г.
било издадено Разрешение за строеж на двуетажна жилищна сграда в описания
по-горе поземлен имот, в което по настояване на втората съпруга на бащата на
ищеца, били вписани ищеца и брат му от втория брак на баща му - Ш.Р.К.. Сочи,
че през лятото на 1980г., той и баща му съборили съществуващата в имота
едноетажна жилищна сграда с площ от 50 кв.м. и на нейно място построили двуетажна
жилищна сграда със ЗП от 118 кв.м. При построяване на сградата брат му Ш.Р.К.
участвал само с труд. При реализирането на строежа преградили по средата
двуетажната сграда и обособили два самостоятелни входа за двете й половини. В
южната половина на къщата се настанил ищеца, заедно със семейството си, а в
северната – баща му, втората му съпруга А.К..и сина им Ш.Р.К.. Твърди, че през
1983г., след построяването на новата жилищна сграда, баща му Р.К. прехвърлил на
брат му Ш.К. 1/2 идеална част от гореописания поземлен имот, заедно с
едноетажната къща с площ от 50 кв.м., която поддържа, че към момента на
прехвърлянето не съществувала, тъй като била съборена. Счита, че след смъртта
на Р.К. и А.К.., брат му Ш.К. станал собственик на общо 72/120 идеални части от
дворното място, а по наследство по закон от родителите си Ш.К. бил собственик на
общо на 1/10 идеална част от двуетажната жилищна сграда. Сочи се, че според Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за гледане и издръжка, на 11.05.2018г. брат му Ш.Р.К. прехвърлил на
ответницата З.И. Ч.1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор 62004.5.613
по КККР на гр. Ракитово, заедно с построената в имота сграда с идентификатор
62004.5.613.1 по КККР на гр. Ракитово, със ЗП от 118 кв.м. А с Нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот от 30.04.2020 г. на Нотариус Мария
Рангелова, З.И. Ч.продала на ответниците О. и А. Б.1/2 идеална част от
гореописания поземлен имот с идентификатор 62004.5.613 по КККР на гр. Ракитово,
заедно с 1/2 идеална част от построената в имота двуетажна жилищна сграда с
идентификатор 62004.5.613.1. Ищецът счита, че брат му Ш.Р.К. се е разпоредил в
полза на ответницата З.И. Ч.с процесната двуетажна
жилищна сграда, въпреки че не е бил неин изключителен собственик. Поддържа, че
ответницата З. Ч.придобила само правата, които прехвърлителят
притежавал към момента на продажбата, а именно само 1/10 идеална част от процесната двуетажна жилищна сграда. И доколкото
ответницата З. Ч.притежавала само 1/10 идеална част от процесната
двуетажна жилищна сграда, тъкувайки волята на
страните по сделката от 2020 г., обективирана в
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 108, том I, рег. № 1630,
дело № 100 от 30.04.2020 г. на Нотариус Мария Рангелова - следвало да се
приеме, че ответниците О. и А. Б.са придобили общо 1/2 идеална част от 1/10
идеална част от двуетажната жилищната сграда или общо 1/20 идеална част от
въпросната двуетажна жилищната сграда. Така ответницата З.И. Ч.запазила за себе
си правото на собственост на 1/20 идеална част от двуетажната жилищна сграда, а
ответниците придобили по силата на договора за продажба общо 1/20 идеална част
от двуетажната жилищна сграда. Предвид гореизложеното, А.К. моли съда да
постанови решение, с което да бъде признато за установено в отношенията между
страните, че ответницата З.И. Ч.не е собственик на 19/20 идеални части (за
разликата над 1/20 до 20/20 идеални части) от
недвижим имот с идентификатор 62004.5.613.1 по КККР на гр. Ракитово, общ.
Ракитово, обл. Пазарджик, одобрени със Заповед №
РД-18-16/25.03.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, със застроена площ от
118 кв.м., с предназначение – жилищна сграда – еднофамилна, брой етажи – два,
която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 62004.5.613.1 по
КККР на гр. Ракитово, находяща се в гр. Ракитово, ул.
„*****“ № 1-а, а ответниците О.Й.Б. и А.А.Б. не са
собственици общо на 19/20 идеални части (за разликата над 1/20 до 20/20 идеални части) от същата гореописана жилищна сграда с
идентификатор 62004.5.613.1, находяща се в гр.
Ракитово, ул. „*****“ № 1-а. Претендира разноски.
В постъпилия
в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба от ответницата З. Ч.се
излагат бланкетни възражения за недопустимост и
неоснователност на предявения отрицателен установителен
иск. Твърди се, че ответниците О.Б. и А.Б. са й заплатили покупко-продажната
цена по договора, обективиран в Нотариаления акт от 30.04.2020
г., за което представя нотариално заверена разписка.
В подадени
отделно от всеки от ответниците О.Б. и А.Б. отговори на исковата молба се излагат
идентични съображения за недопустимост и неоснователност на предявения срещу
тях иск. Оспорват се изложените в исковата молба твърдения. Сочи се, че с
Нотариален акт № 110/27.05.1983 г. праводателят на
ответницата З. Ч.– Ш.К. се легитимира като собственик на 1/2 идеална част от
парцел XI, отреден за имот пл. № 2008, в кв. 53 по плана на гр. Ракитово,
целият с площ от 761 кв.м., ведно с построената в него едноетажна къща с площ
около 50 кв.м., като този имот е идентичен с процесния поземлен имот с
идентификатор 62004.5.613 по действащата КККР на гр. Ракитово, с площ от 646
кв.м. Твърди се, че впоследствие на 11.05.2018 г. Ш.Р.К. прехвърлил на
ответницата З.И. Ч.правото си на собственост върху 1/2 идеална част от поземлен
имот с идентификатор 62004.5.613 по действащата КККР на гр. Ракитово, с площ от
646 кв.м, ведно с жилищна сграда (къща) с идентификатор 62004.5.613.1, с площ
от 118 кв.м. срещу задължение за гледане и издръжка. Като се поддържа, че в
случай на приемане - с този нотариален акт праводателят
Ш.Р.К. макар да е прехвърлил на преобретателя-ответницата
З.И. Ч.цялото право на собственост върху жилищната сграда, а да е притежавал
само 1/2 идеална част от нея - то този факт бил поправен в правния мир с
извършената след него сделка за покупко-продажба, обективирана
в Нотариален акт № 108 от 30.04.2020 г., с който ответницата З. Ч.прехвърлила
на ответниците О.Б. и А.Б. собствеността върху 1/2 идеална част от поземлен
имот с идентификатор 62004.5.613 по действащата КККР на гр. Ракитово, с площ от
646 кв.м., заедно с 1/2 идеална част от жилищна сграда (къща) с идентификатор
62004.5.613.1, с площ от 118 кв.м. О. и А. Б.твърдят да са добросъвестни
купувачи по договора за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт №
108/30.04.2020 г. и като такива не са знаели, че техният праводател З.И. Ч.не е собственик на
гореописаното дворно място и на построената върху нея жилищна сграда. Твърдят,
че двамата са заплатили на продавача З.И. Ч.сумата от 20 000 лв.,
представляваща продажна цена за 1/2 идеална част от гореописания недвижим с
идентификатор 62004.5.613, с площ от 646 кв.метра и за 1/2 идеална част от разположената
в имота процесна двуетажна еднофамилна жилищна сграда
с идентификатор 62004.5.613.1 по КККР на гр. Ракитово, с площ от 118 кв.м., за
което е съставена нотариално заверена разписка от 29.04.2020 г. Поддържат, че
след построяването на сградата с идентификатор 62004.5.613.1 ищецът и Ш.К. са
станали собственици при равни права - по 1/2 идеална част от нея. Твърди се, че
макар с представената от ищеца декларация по чл. 56 от ЗТСУ от 03.10.1974 г., с
която Г. А.К. да е дал съгласие Ц.Г.К. да построи етаж на свое име в посочения
парцел - правото на строеж не е
реализирано в законоустановения петгодишен срок - изтекъл на 03.10.1979 г. и
ищецът не можел да черпи права на собственост от посочената декларация. Предвид
изложеното всеки от ответниците О. и А. Б.моли предявения иск да бъде
отхвърлен. Претендират разноски.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и
съобразявайки становището на страните, съгласно изискванията на чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени
са отрицателни установителени искове - с правна
квалификация по чл. 124, ал.1 ГПК, касаещи правото на собственост на
ответниците по отношение на имот с идентификатор 62004.5.613.1 по КККР на гр.Ракитово.
При
този вид искове, за разлика от всички останали видове, основанието (чл.127,
ал.1, т.4 ГПК) не е индивидуализиращ ги белег. Ето защо правото, което е
предмет на иска, се отрича без оглед на някакво конкретно определено правопораждащо основание, а с оглед на всички възможни до
приключване на устните състезания негови основания, разбирани като конкретни
юридически факти, способни да породят това право, и които ответникът следва да
въведе в процеса.
От
отговорите на исковата молба става ясно, че ответниците са въвели като
основания на правото си на собственост върху процесния имот съответно: З. Ч.–
сключен с Ш.К. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
гледане и издръжка, а О. и А. Б.- договор покупко-продажба на същия имот,
сключен със З. Ч..
Р.Р.К. /Г. А.К. (л.29)/ е бил собственик на недвижим имот с
настоящ идентификатор 62004.5.613 по КККР на гр.Ракитово (установява се от - нотариален акт № 11, том I, дело 24/1974г. съставен
на 21.01.1974г. от велинградски районен съдия Рапчо Бардарски (л.7) и удостоверение № АБУ-36/12.07.2022г. на
отдел УТСЕООС при Община Ракитово (л.144)).
На 27.05.1983г.
той е продал на сина си Ш.Р.К. /М.Г.К. (л.28)/ ½ ид.
ч. от поземления имот (установява се от
нотариален акт. № 110, том I, дело № 239/27.05.1983г., на Велинградски районен съдия Елена Паунова
(л.8)).
В
периода между 1983г. и 1987г. в имота е построена процесната
жилищна сграда с настоящ идентификатор 62004.5.613.1 (установява се от показанията на свид. З.С.и
Удостоверение за търпимост № 25/10.05.2018г. (л.146))
Независимо, че с Декларация по чл. 56, ал.2,
т.2 от ЗТСУ(отм.) от 03.04.1974г. (л.16)
Р.Р.К. е дал съгласие ищецът А.Р.К. /Ц.Г.К. (л.30)/
да построи етаж на свое име в същия имот,
въпреки указанията на съда - по делото не са ангажирани доказателства да
е направено вписване в нотариалните книги – необходимо, за да бъде придобито построеното
от несобственик на терена (виж - Решение № 183/18.06.2012 год. на ВКС по гр. дело № 88/2012
год., II г. о., на ВКС и Решение №
325/08.02.2012 год. по гр. дело № 1363/2010 г. II г. о. на ВКС). Същевременно построената по време на брака сграда
върху земя, индивидуална собственост на единия съпруг, представлява съпружеска
имуществена общност и принадлежи общо на двамата съпрузи (т. 4 от Постановление № 5/1972г. на Пленума на Върховния съд). А от препис-извлечение от акт за сключен
граждански брак (л.22) се установява, че на 14.03.1958г. Р.Р.К.
е бил сключил брак с А.А.К..
Предвид
гореизложеното - при построяването си процесната
сграда - тя е станала собственост като приращение (чл. 92 от ЗС) на: Ш.Р.К. (1/2 ид. ч.), Р.Р.К. (1/4 ид. ч.) и А.А.К. (1/4 ид. ч.).
След
смъртта на Р.Р.К. през 1995г., негови наследници по
закон (видно от удостоверение за наследници №103/08.04.2020г. - на л.19) са били
съпругата му А.К.. и 5-те му деца, сред които и Ш.К.. Следователно на основание
чл. 5, ал.1 и чл. 9 от ЗН – Ш.К. е наследил от баща си още 1/6 от ¼ от сградата или – 1/24 ид. ч.;
а съответно делът на майка му А.К.. в сградата е станал ¼ плюс 1/24 или
– 7/24 ид. ч.. Така след като и А.К.. е починала през
2008г. (видно от удостоверение за наследници № 475/26.10.2020г. – л.164) Ш.К.,
като едно от 5-те й деца, е наследил от майка
си още 1/5 от 7/24 или – 7/120 ид.ч. и така е станал собственик на общо 1/2 +1/24
+7/120 = 72/120 ид. ч. = 12/20 ид.
ч. от сградата.
С
оглед гореизложеното - при последвалата сделка, отразена в нотариален акт № 27, том I, рег. № 873, н.д. № 23/11.05.2018г. на
нотариус Емил Чолев (л.9), Ш.К. е прехвърлил на
ответницата З.И. Ч.всичките си 3/5 ид. ч. от сградата
с идентификатор 62004.5.613.1. Тъй като посоченият нотариален акт формално се
явява титул за собственост на З. Ч.за цялата процесна
сграда, а от нейна страна не е направено признание на иска касателно
определена ид.част от имота, която тя не счита за
своя – то за ищеца е налице правен интерес от претенцията му в преценения от
него размер. Ч., на свой ред, с нотариален акт № 108, том I, рег. № 1630,
н.д. № 100/30.04.2020г. на нотариус Мария Рангелова (л.10) е прехвърлила на
другите двама ответници – О. и А. Б.½ (=10/20)
ид. ч. от сградата, което означава, че й е останало
да притежава само 2/20 ид. ч. от сградата (12/20 минус ½). Следователно
предявеният срещу нея отрицателен установителен иск
(че не притежава 19/20) е неоснователен до размера на 1/20 ид.
ч. и основателен за останалите 18/20 ид.ч. от
сградата (19/20 - 1/20=18/20). Аналогично
и гореобосновано - предявеният срещу О. и А. Б.отрицателен
установителен иск се явява основателен до размера на 9/20
ид.ч. (19/20
минус 10/20) и неоснователен за доказано придобитете
от тях 10/20 ид. ч. от сградата.
При
този изход на спора право на претендирани разноски има всяка от страните, която е претендиралата такива – съразмерно
на уважените част - за ищеца, и на отхвърлените - за съответните ответниците.
Доказано сторените от ищцовата страна разноски по
делото са в размер на 1265 лв., като посочените над тази сума в приложения от
нея списък (л.181) – адвокатско възнаграждение от 200 лв. и държавна такса по „въззивна жалба“ - не подлежат на присъждане в настоящото
производство, тъй като явно се отнасят за вз. ч. гр.
д. 671/2021г. на ОС – Пазарджик, в което обжалваното от ищцовата
страна определение е било потвърдено. Доколкото са предявени отрицателни установителни искове от една страна – срещу З. Чаклиина, а от друга – срещу О. и А. Б.– то и общата сума
на разноските на ищеца следва да се раздели на две – по 632,50 лв. за всяка от
претенциите. Така по иска срещу З. Ч.на ищеца се полагат разноски в съответен
на уважената му част в размер 599,21 лв., а по иска срещу О. и А. Б.– 299,60
лв. Претендираните в списък по чл. 80 от ГПК (л.182)
и доказано направени разноски от А.Б. по
делото са в размер на 900 лв., като на осн. чл. 78,
ал.3 ГПК, от тях следва да се присъдят в тежест на ищеца, съразмерно на
отхвърлената част от иска му – 473,68 лв. Претендираните
в списък по чл. 80 от ГПК (л.183) и доказано направени разноски от О.Б. по делото са в размер на 1300 лв., като на осн. чл. 78, ал.3 ГПК, от тях следва да се присъдят в тежест на ищеца, съразмерно на отхвърлената
част от иска му – 684,21 лв.
При изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на А.Р.К. с ЕГН **********, че З.И. Ч.с ЕГН ********** не
е собственик на 18/20 ид. ч. от сграда с идентификатор 62004.5.613.1 по КККР на гр.Ракитово, като
отхвърля иска за разликата до предявения размер от 19/20 ид.
ч. от имота.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на А.Р.К. с ЕГН **********, че О.Й.Б. с ЕГН ********** и
А.А.Б. с ЕГН ********** не са собственици на 9/20 ид. ч. от сграда с идентификатор 62004.5.613.1 по КККР на гр.Ракитово, като
отхвърля иска за разликата до предявения размер от 19/20 ид.
ч. от имота.
ОСЪЖДА
З.И. Ч.с ЕГН ********** да заплати на А.Р.К. с ЕГН ********** сумата
от 599,21
лева – деловодни разноски, съразмерно на уважената част от иска срещу нея.
ОСЪЖДА
О.Й.Б. с ЕГН **********
и А.А.Б. с ЕГН ********** да заплатят на А.Р.К. с ЕГН
********** сумата от 299,60 лева – деловодни разноски, съразмерно на уважената
част от иска срещу тях.
ОСЪЖДА
А.Р.К. с ЕГН **********
да заплати на А.А.Б. с ЕГН ********** сумата от 473,68
лева – деловодни разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска срещу нея.
ОСЪЖДА
А.Р.К. с ЕГН **********
да заплати на О.Й.Б. с ЕГН ********** сумата от 684,21 лева – деловодни
разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска срещу него.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия:
/ Милуш Цветанов /