Р
Е Ш Е
Н И Е
№....
гр.София, 20.02.2020год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14
състав, в открито заседание на шестнадесети декември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Светлана Влахова като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело № 16757 по описа за 2017год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от А.Б. М. срещу ЧСИ А.С.П.обективно съединени осъдителни искове с пр.осн.чл.74 ЗЧСИ, вр.чл.441 от ГПК за сума в размер на:
-180000,00лв., представляваща имуществена вреда от продажба на недвижим имот –апартамент №21, в гр.София, ул.*****, а именно разликата между пазарната цена на имота от 247500,00лв. и реално получената при публичната продан от 115300,00лв., / пропусната полза/, в резултат на осъществено от ответника противоправно деяние по изп.дело №711/2015год., изразяващо се в публична продан на несеквестируем имот;
-82500,00лв.-обезщетение за имуществена вреда-пропусната полза, от противоправно наложена възбрана в периода от 05,02,2009год. до 24,07,2018год., тъй като ищцата не е могла да се разпорежда със собствен имот, в който период е настъпило обезценяване на имота;
-имуществени вреди във връзка с продажба на гараж №5 към апартамент №21, ул.*****за сума в размер на 9376,00лв., която е по –ниска от пазарната и поради обезценяване на имота поради наложена възбрана за периода от 05,02,2009год. до 24,07,2018год. в размер на 5000,00лв.
-10000,00лв. -имуществени вреди от продажба на гараж №7, гр.София, ул.*****на цена по-ниска от продажната и имуществени вреди в размер на 5000,00лв. –обезщетение поради обезценяване, в периода на наложена възбрана в периода от 05,02,2009год. до 24,07,2018год.
-100000,00лв.-неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на достойнство и авторитет, преживян стрес, унижение и опозоряване.
Претендира се законна лихва върху всяка претенция от датата на исковата молба до изплащане на вземането.
Релевират се доводи срещу ищцата да е образувано изпълнително производство с №20158490400711 по описа на ЧСИ А.С.П.по инициатива на „нелегитимен“ взискател -И.Г.Ж. и без надлежен изпълнителен титул, при допуснати съществени процесуални нарушения от страна на частен съдебен изпълнител. Допуснатите процесуално незаконосъобразни действия на ЧСИ могат да бъдат обобщени, както следва:
Насочване на изпълнението върху несеквестируем имот, осъществена публична продан на цена по-ниска от пазарната, както и поради липса на уведомяване на заинтересованите страни за извършени изпълнителни действия- описи от 09,05,2016год., 30,05,2016год. и 03,08,2016год. Поддържа да са налице и настъпили имуществени вреди от неправомерно наложени възбрани. Процесните имоти са възбранени с вписана възбрана в Авп. съгласно съдебен акт- определение от 04,01,2008год. по гр.д.№1986/2008год САС-което се твърди да не съществува в правния мир, а е налице влязъл в сила съдебен акт, с който искането за допускане на обезпечение е оставено без уважение. С определение от 24,07,2018год. постановено по гр.д.№12957/2009год., СГС, 15 състав е уважена молба по чл.402 от ГПК. Ето защо твърди да е налице вреда от невъзможността да се разпорежда със собствено имущество по време на наложената неправомерно възбрана.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да
бъде уважена. Претендира разноски.
В указания законоустановен
срок по реда на чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна А.П.,
в който е изложено становище за неоснователност на предявените искове. Поддържа да е налице надлежно
сезиране на съдебния изпълнител, въз основа на
годен изпълнителен титул. Не е налице твърдяното нарушение за
несеквестируемост на процесния имот, тъй като този въпрос е бил неколкократно
повдигнат пред СГС по жалба на длъжника по реда на чл.435 от ГПК срещу
насочване на изпълнението като е
преценено да не е допуснато
нарушение на несеквестируемостта. Релевира доводи, че в хода на изпълнението
ЧСИ няма задължение да продава по пазарни цени, а следва да съблюдава правилата
предвидени в чл.485, чл.487-489, чл.492-494 от ГПК. Не е налице нарушение при
извършването на опис и оценка от 09,05,2016год., 30,05,2016год. и
03,08,2016год. Страните са били надлежно уведомени.
Съобразно изложеното е заявено становище за отхвърляне на исковата претенция. Претендира
разноски.
Третото лице
помагач по делото – „ДЗИ – О.З.“ ЕАД не излага становище по основателност на исковата
претенция.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл.74, ал.1 от ЗЧСИ частният съдебен изпълнител
отговаря за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята
дейност като в чл.441 от ГПК е предвидено отговорността на ЧСИ да
е при условията на чл.45 от ЗЗД или в резултат от осъществено процесуално
незаконосъобразно принудително изпълнение. Ето защо, за
да бъде уважен предявения иск е необходимо да се установи кумулативното
наличие на предвидените законови
предпоставки–процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение /действие или бездействие/,
осъществено от ЧСИ при упражняване на
възложените по закон правомощия на съдебен изпълнител, наличие на пряка вреда, причинна връзка между деянието и
вредата и вина. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД при извършено
непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на
противното.
Несъмнено частните съдебни изпълнители дължат обезщетение за всички
вреди, явяващи се пряка последица от
увреждането. Прекият характер на
вредата е налице когато вредоносния резултат е обичайна и житейски обоснована последица от увреждащото действие.
С молба на И.Г.Ж. от 26,06,2015год. е образувано изпълнително дело
№ 20158490400711 по описа на ЧСИ А.П., с район на действие – СГС, рег. № 849 на
КЧСИ за изпълнение на вземания по изпълнителен лист по гр.д. № 1151/2014г. по
описа на ВКС по решение
№128/16,05,2014год. и ч.гр.д.№4679/2013год. на СГС, издаден срещу
длъжника А.Б. М.. Размерът на вземането по
изпълнителния лист е 240,00лв.-разноски за производството по отмяна.
Представен е и
втори изпълнителен лист от 22,12,2014год., издаден от САС по гр.д.№4012/2011год., с който А.Б.М. е осъдена да заплати на И.Г.Ж.
на осн.чл.538 от ТЗ сумата от
130100евро, ведно със законната
лихва начислявана върху тази сума
от 24,09,2007год. до окончателното изплащане.
Приложена е обезпечителна заповед от
24,10,2007год., издадена по
гр.д.№3641/2007год. на СГС, І състав, с която е допуснато обезпечение по молба на взискателя, чрез налагане на
възбрана върху собствени на ответника 1/2ид.части от недвижим имот –апартамент №6 и гараж
№7-подробно
описани в обезпечителната заповед.
С обезпечителна заповед от 04,02,2009год., издадена по
гр.д.№3641/2007год. СГС и ч.гр.д.№1986/2008год. на САС е допуснато обезпечение
на предявен от И.Г.Ж. срещу А.М.
иск с пр.осн.чл.79 ЗЗД, чрез налагане на
възбрана върху 1/2ид.част от
апартамент №21 и ½ ид.част
от подземен гараж №5-подробно описани в обезпечителната заповед.
Приложен е
НА №5/27,11,1997год., от които е видно М.Й.М.и А.Б. М. да са закупили право на строеж от „Т.-*“ООД
относно апартамент №6, мазе №15 и мазе
№17, гараж 7 и гараж 8 подробно описани по НА.
Видно от НА
№36/22,12,2000год. „Т.-*“ООД, в качеството на продавач продава на М.Й.М.и
А. Б.М. –недвижим
имот-апартамент №21, находящ се в
гр.София, ул.*****, ет.5, с площ от
183,41кв.м., както и подземен гараж №5,
при описани в НА съседи. Имотите са
придобити по време на брака на ищцата с М.М.,
чийто брак е прекратен през 2011год.
Връчена е
покана за доброволно изпълнение на длъжника на 23,07,2015год.
Релевирани са възражения от ищцата в изпълнителното
дело, че издадения изпълнителен лист е
обезсилен, вземането по изп. лист не съществува.
По делото е видно
да е приложено определение от
14,08,2007год. на СГС, І ГО, по гр.д.№3134/2007год., с което е отменено
определение от 09,05,2007год. постановено по гр.д.№9393/2007год., СРС 54 състав
и е обезсилен издадения изпълнителен
лист. Съдът намира този акт да е ирелевантен за спора, /касае обезсилване на ИЛ издаден по реда на чл.237, б.“е“ от ГПК/отм./ по
гр.д.№3134/2007год. на СРС, във връзка с който е било образувано друго
изпълнително производство -№20078480400081/2007год. по описа на ЧСИ Р.А./.
Процесното изпълнителното производство пред ЧСИ П.е инициирано по два
изпълнителни листа издадени по други производства. Действително става въпрос за идентично вземане-сума в размер на
130000евро, като е видно кредиторът Ж.да
е използвал различни процесуални способи за реализиране на вземането в размер
на посочената сума.
Доводите относно неправомерно издаване на
изпълнителен лист, съдът намира да са неотносими към отговорността на ответника
ЧСИ, доколкото ищцата е разполагала с възможността да обжалва по реда на чл.405 от ГПК разпореждането за издаване на
изпълнителен лист. / В конкретния случай ИЛ от 22,12,2014год. издаден от САС
е по разпореждане от 23,09,2014год. по
гр.д.№4012/2011год. , а ИЛ от 11,06,2014год. е издаден по разпореждане от
09,06,2014год. на СГС по гр.д.№4679/2013год./
За пълнота следва да се отбележи, че ИЛ за сумата от 130000евро е издаден на
основание влязло в сила съдебно решение по гр.д.№12957/2009год., СГС, І ГО, 13
състав от 24,02,2010год., потвърдено с
решение на САС от 19,03,2013год.,
постановено по гр.д.№4012/2011го., влязло в сила на 25,07,2014год., доколкото не е допуснато до касационно обжалване с Опр. №484/25,07,2014год.
по гр.д.№3186/2013год., по описа на ВКС, ТК, ІІ отд./. Неотносим е изхода от
допуснато до касация въззивно решение, в частта за лихва в размер на
8291,64евро, доколкото не е предмет на принудително изпълнение по процесното
изпълнително дело.
Т.е. обосновава се извод да е налице годен изпълнителен титул,
овластяващ съдебния изпълнител да предприеме
действие по прунидително изпълнение досежно вземането предмет на ИЛ. Не е в
компетентността на ЧСИ преценката относно съществуване на
вземането /освен в случаите на твърдение за извършено
погасяване на дълга-арг. на чл.433, ал.1, т.1 от ГПК-ред.към
датата на образуване на ИД/, както
и дали законосъобразно е издаден изпълнителен титул.
С оглед представения валиден
изпълнителен титул се определят
активната и пасивна легитимация по изпълнителното дело,
взискателят-лицето което се сочи като кредитор и длъжник по изпълнението, лицето
което ИЛ сочи като длъжник по вземането.
В процесната хипотеза не е налице изключение сочещо на отклонения в страните свързано с универсално или частно правоприемство.
Първият довод на ищцата сочещ на процесуално незаконосъобразно
поведение от страна на ЧСИ е свързан с насочване на изпълнението върху несеквестируемо имущество на
длъжника-апартамент №21, гр.София, ул.*****.
Следва да се отбележи, че по изпълнителното дело са налице многобройни
решения постановени по депозирани от А.М.
жалби срещу действия на ЧСИ по реда на
чл.435 от ГПК, включително и с доводи за несеквестируемост. Въпреки това с оглед
разясненията дадени с т.3 от ТР №7/31,07,2017год. по т.д.№7/2014год. на ВКС досежно
обстоятелството, че решенията по чл.435 от ГПК не формират сила на присъдено
нещо относно установеното в тях, с оглед контролно-отменителните правомощия на
въззивния съд и предвид, че преценката относно законосъобразността на
изпълнителните действия не се припокрива със спор за наличие на изпълняемо
право, то настоящият състав сезиран с иск
за ангажиране на деликтната отговорност на ЧСИ не е обвързан с установеното в приложените съдебни решения по чл.436 от ГПК и следва да
извърши самостоятелна преценка относно процесуално незаконосъобразното действие
или бездействие на съдебния изпълнител.
По отношение на секвестируемостта:
Несеквестируеми са тези
имуществени права на длъжника, по отношение на които съдебния изпълнител не разполага с процесуална власт да осъществи
принудително изпълнение върху тях.
Такива биха били непрехвърлими права или прехвърлими върху които, с оглед
изрична законова норма е забранено насочване
на изпълнението. Релевантната към насочване на изпълнението норма е чл.444 от ГПК, сочещ несеквестируемото имущество на
длъжника. Ищцата твърди
апартамент №21 да е несеквестируем като единствено жилище по смисъла на чл.444,
т.7 от ГПК. За да е налице несеквестируемост е необходимо наличието на обект с
характер на жилище, необходимо е длъжникът и никой от членовете на семейството
му, с които живее заедно, да нямат
друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него, както и жилището да не надхвърля жилищните нужди на длъжника
и членовете на семейството му, определени с наредба на Министерския съвет.
Когато жилището надвишава жилищната нужда, надвишаващата част от него се
продава, ако са налице условията по чл. 39, ал. 2 от Закона за собствеността; В
процесната хипотеза доводите на ищцата са неоснователни, тъй като е видно, че последната притежава и друг
имот -1/2 ид.част от недвижим имот, апартамент находящ се на ул.*****, вх.1,
ап.6. без значение е обстоятелството, че ищцата притежава ид.част от имота, а
не е едноличен собственик на същия.
Видно от данните по делото
е налице договор от 02,09,2014год., по
силата на който А. Б.М. е прехвърлила ½ ид.част от
апартамент №6, гараж 7 и гараж 8, находящи се на адрес гр.София, ул.*****,
на сина си Й. М.М.като е
запазила пожизнено безвъзмездно
право на ползване върху ¼
ид.част от прехвърленото имущество, а на
сина си Б.М.М., е учредила
безвъзмездно право на ползване върху 1/8 ид.част от апартамент №6, гараж
7 и гараж 8.
Доколкото не се оспорва действителността на посочения договор, съдът
намира, че следва да разгледа същия в
контекста на възражението за
несеквестируемост на апартамент №21. Договорът за дарение не променя изводите
за секвестируемост на апартамент №21, тъй като видно от извършената справка за
собствеността на имота-ищцата притежава
собственост и върху жилище находящо се в гр.София, жк.*****. Отделно от това
видно към момента на описа не се установява
за ищцата да е налице
необезпечена жилищна нужда. Семейството по смисъла на чл.444, т.7 от ГПК включва длъжникът, неговия съпруг и деца.
Видно от данните по делото брака на ищцата е прекратен, считано от 22,02,2011год., поради което семейството
на ищцата е тричленно, поради което
съгласно Наредба №6 за жилищните нужди, процесното жилище е с площ
надвишаваща минимума. Отделно от
изложеното, доколкото прехвърлянето на
собствеността върху гараж 7
е осъществено при вписана възбрана върху имота, то разпореждането е непротивопоставимо на взискателя по делото-чл.453 от ГПК. В случай да не е налице непротивопоставимост
на взискателя, ищцата изначално не би могла да търпи вреди от насочване на
изпълнението върху чужд имот.
С оглед релевираното възражение за нарушение във
връзка с уведомяването на
заинтересованите лица за описи на 09,05,2016год., 30,05,2016год. и
03,08,2016год.:
Условие за извършване на опис на имота посочен от взискателят е ЧСИ да
се увери, че същият е собственост на длъжника. Възражения в този смисъл от
ищцата не са релевирани, т.е. безспорно недвижим имот –апартамент №21 е
съсобствен между ищцата и трето лице М.Й.М.при равни квоти по ½ ид.част. По
отношение на опис насрочен за 10,05,2016год. /посочен от ищцата като
09,05,2016год. е видно да е уведомен взискателят и третото лице, но не и
длъжника. Именно по тази причина, въпреки съставените протоколи за опис на
недвижими имущества с посочена дата 09,05,2016год., от съдържанието на същите е
видно опис да не е извършен.
Констатирано е да не е осигурен достъп до имотите като е определена следваща дата
30,05,2016год. ЧСИ е посочил, че поради ненамиране на длъжника е залепил уведомление по чл.47 от ГПК, с което същия следва да се счита уведомен за насрочен опис на 30,05,2016год. Приложението на чл.47 от ГПК,
съдът намира да не е обосновано, тъй като към момента на залепване на
уведомлението не са изпълнени изискванията на правната норма по смисъла на
чл.47 от ГПК, тъй като съобразно установената практика основание за приложение
на нормата е посещение на адреса поне три пъти в рамките на месец, включително
и в почивен ден. Неправилното приложение
на нормата, съдът намира за ирелевантно, доколкото длъжникът е редовно
уведомен по смисъла на чл.44, ал.1 от ГПК лично при отказ на 17,05,2016год. За
насрочения опис на 30,05,2016год. са
уведомени, взискателят, длъжника и съсобственикът.
На 30,05,2016год. е съставен
протокол за опис на гараж №7 като е
определена оценка в размер на 10000лв., както и опис на апартамент №21, без
посочена оценка. Описът на гараж №5 е
отложен поради неосигурен достъп.
На 03,08,2016год. е предприето
извършване на опис на гараж №5 в
гр.София, ул.*****, с площ от 18,90кв.м., но същия е отложен, поради което доводите
на ищцата за незаконосъобразно извършено процесуално действие са безпредметни. Извършен е опис на гараж №5 на
16,09,2016год. след надлежно уведомяване на
заинтересованите лица.
Ето защо изложените доводи за допуснати в този смисъл нарушения са неоснователни.
По доводите
процесните имоти да са продадени
на цени по-ниски от пазарните:
С обявление ЧСИ П.е посочил, че в периода от 13,06,2017год. до
13,07,2017год. ще се проведе публична продан на
1/2ид.част от апартамент №21, оценката на имота е определена в размер на
220000,00лв., като проданта започва от 165000,00лв. Същата е обявена за
нестанала поради липса на наддавателни
предложения. Насрочена е втора продан в
периода от 15,08,2017-15,09,2017год. за
апартамент №21 като е определена
цена в размер на 132000,00лв., която също е обявена за нестанала. С протокол от 20,09,2017год. ЧСИ е
приел нова оценка на имот-апартамент №21 в размер на 153333,00лв. и е насрочил
ІІІ публична продан, в периода от 20,10,2017год. до 20,11,2017год. с начална
цена от която да започне проданта -114999,75лв. При тази публична продан е
постъпило в срока за наддаване 1 наддавателно предложение от Веселин Видолов за сума в размер на
115300,00лв. като същия е обявен за
купувач за посочената сума. В указания от
ЧСИ срок е внесена дължимата цена от 103770,00лв.
С постановление за възлагане от
01,12,2017год. процесния имот-1/2ид.част
от апартамент №21 е възложен на В.А.В.. Постановлението е влязло в сила на 21,03,2018год.
С два броя постановление за
възлагане от 18,10,2017год., влезли в сила на 13,02,2018год. ½
ид.част от гараж №7 и гараж №5 са възложени на взискателя И.Ж..
Съгласно
приложимата редакция на чл.485, ал.1 от ГПК съдебният изпълнител определя началната цена, от
която ще започне наддаването, като се прилага съответно чл.
468. Началната
цена при първата публична продан не може да бъде по-ниска от данъчната оценка
на имота, когато такава е определена. Оценката на имота се определя
от неговата пазарна цена, която се определя от съдебния изпълнител въз основа на заключение
на вещо лице. Съгласно чл.468 от ГПК началната цена, от която следва да започне наддаването е 75
процента от стойността на веща. Съдът
намира да е изпълнено условието на чл.485, вр.чл.468 от ГПК. Определената
първоначална цена, при която да започна наддаването е 75% от
стойността на веща, както следва 165000,00лв. от 220000лв. за апартамент
№21, 7500,00лв. от 10000,00лв. за гараж №7 и 9375,00лв. от 12500,00лв. –за
гараж №5. Същевременно така определените оценки
са по-високи от данъчната оценка на имотите определена към м.07,2015год,
а именно 129036,25лв.-апартамент 21, 7289,70лв. –гараж №7 и 910345лв.-гараж
5.
По отношение оценката на гараж №5 и гараж №7, съдът намира да не е
допуснато процесуално нарушение при определяне на оценката на имуществото и началната цена към датата на осъществяване на проданта. Приложимата норма е чл.485, в
ред.ДВ, бр.50/2015год., вр.чл.468 от ГПК/ред.ДВ, бр.42/2009год./ или 75 % от
оценката на веща.
По отношение на проданта на 1/2ид.част от
апартамента 21:
По отношение на проведените І и
ІІ публична продан, съдът намира оценката на имуществото да е законосъобразно
извършена съгласно действащите процесуални разпоредби. Определянето на началната
цена за публична продан на недвижим имот, съгласно чл. 485 ГПК се осъществява по реда на чл. 468 ГПК. Началната цена, от която следва да започне проданта, е 75 на сто от
опредената стойност на вещта - чл. 468, ал. 1 ГПК. Тъй като първата продан не се е осъществила поради липса на
наддавателни предложения по смисъла на чл. 494, ал. 1 ГПК, взискателят е поискал извършването на нова
продан. Втората продан се извършва най-рано един месец след приключването на
първата продан, при начална цена 80 на сто от началната цена на първата продан,
т.е. при начална цена 60 на сто от определената стойност на вещта - чл. 494,
ал. 2, изр. 2 ГПК. Съобразно тези мотиви І и ІІ продан са съобразени със законовите
разпоредби.
По отношение на насрочената
трета поред публина продан, съдът съобрази разясненията дадени с т.9 от ТР
№2/26,06,2015год. по т.д.№2/2013год. на ОСГТК на ВКС,
а именно при нестанала втора продан, за взискателя възниква правото да
поиска определяне на нова начална цена - чл. 494, ал. 2, изр. 3 ГПК. Същата не се определя в процент по-нисък от началната цена на първата или втората
продан, нито по-нисък процент от стойността на вещта, както при първите две продани, а се изисква определяне на нова
начална цена. Новата начална цена се определя по правилото на чл. 468 ГПК. Определянето на нова
начална цена не означава намаляване до краен и нереален размер на цената, а
предполага такава начална цена, която да позволи постъпването на наддавателни
предложения така, че да се постигне реална пазарна цена, на която имуществото да
бъде осребрено.
В хода на изпълнителното
производство са въведени нови процесуални норми досежно
оценката на имущество –чл.468 –чл.485 от ГПК. Съгласно §73 от ПЗР на закона за
изменение и допълнение на
ГПК/обн.ДВ.бр.86/27,10,2017год. публичните
продажби, обявени до влизането в сила на закона, се довършват по досегашния
ред. В случаите, когато публичните продажби бъдат обявени за нестанали, новата
начална цена се определя по реда на този закон. В конкретната
хипотеза третата публична продан е обявена и насрочена на
20,09,2017год., за периода от 20,10,2017год. до 20,11,2017год., поради което съдът приема да е приложима нормативна
разпоредба преди ЗИД на ГПК /ДВ, бр.86/27,10,2017год./ При определянето на нова оценка на имуществото се прилагат
правилата на чл.468 от ГПК. Новата
оценка на имуществото определена от
ЧСИ към 11,10,2017год. е 153333,00лв. Законодателят не е предвидил специален ред за определянето на оценката. При определяне на цената не е
налице и законово задължение, както понастоящем за назначаване на вещо лице.
Експертна оценка може да бъде извършена по искане на страната за определяне на стойността
на вещта-чл.468, ал.2 от ГПК. Вещото лице се назначава служебно, когато за
определяне на стойността са необходими специални знания в областта на науката,
изкуството, занаятите и други. То може да даде заключението си и устно, което
се отразява в протокола. При продажба на имот и доколкото е налице
императивна норма сочеща на ограничение началната цена при проданта да не е
по-ниска от данъчната, съдът приема към този момент да не е налице императивна
разпоредба задължаваща ЧСИ да ползва вещо лице при определяне на стойността
на имуществото. Аргумент за това е и
изричната норма на приетата с измененията с ДВ. Бр.86/27,10,2017год. разпоредба
на чл.468, ал.3 от ГПК, съгласно която за определяне на стойността на вещите по чл. 474, ал. 5 ГПК–/на стойност по-голяма от
5000,00лв./ съдебният
изпълнител да е задължен да назначи вещо лице, което налага извод, че към момента
на определяне на оценката към 11,10,2017год. не съществува
задължение за ползване на вещо лице.
Отделно от изложеното определената оценка в размер на 153333,00лв./ по-висока
от данъчната оценка в размер на 129036,25лв./
съдът намира да е съответстваща на обстоятелството, че се касае за
имущество предмет на принудително
изпълнение, при трета по ред публична продан като очевидно определената
първоначално начална цена 165000,00лв. при І продан не е довела да целения
резултат от бърза реализация на имуществото и
удовлетворяване на взискателя.
Ето защо изложените
доводи в тази насока са неоснователни.
По
отношение не доводите за реализирани имуществени вреди от неправомерно наложена възбрана:
Не се спори между
страните да е налице вписана възбрана върху имущество на длъжника в периода от
05,02,2009год. до 24,07,2018год.
Касае се за вписване на обезпечителна възбрана върху процесните
имущества-1/2 ид.част от апартамент №21, ½ ид.част от гараж 5 и ½
ид.част от гараж №7. Налагането на
обезпечителна мярка възбрана върху посочените имущества е допуснато от СГС и САС с определение от
17,10,2007год. допуснато по гр.д.№3641/2007год. по описа на СГС, І отд., 1
състав и определение от 04,11,2008год. по описа на САС по гр.д.№1986/2008год.
Ето защо вписването на възбрана не е
свързано с действие, бездействие от страна на ответника като само на това
основание исковата претенция за
ангажиране на деликтната му отговорност е
неоснователна. Следва да се отбележи, че ищцата се е възползвала от извънредните процесуални способи за отмяна на влезли в сила актове като с Определение №10/16,01,2014год. на ВКС,
влязло в сила на 04,03,2014год./ стр.229 от ИД/
молбата е оставена без
разглеждане. Неоснователни са доводите за процесуално бездействие от страна на
ЧСИ, тъй като наложените обезпечителни мерки са отменени на осн.чл.402 от ГПК с
определение на СГС от 24,07,2018год. постановено по гр.д.№12957/2009год., тъй
като видно от Определение №2649/02,08,2019год., постановено по
гр.д.№3670/2019год. по описа на
САС, ТО, 5 състав последното
определение е отменено. Следва да се посочи и че наложена обезпечителна
възбрана подлежи на отмяна/заличаване въз основа на акт на съда, който е
наложил обезпечителната мярка, а не на съдебния изпълнител, за разлика от
наложените „изпълнителни“ възбрани от ЧСИ и задължението му в хипотезата на
чл.433, ал.3 от ГПК. Ето защо исковата претенция е неоснователна.
По претенцията за
неимуществени вреди.
Безспорно от ангажираните по делото гласни доказателства,
съдът намира за установено ищцата да е търпяла неимуществени вреди от
проведеното срещу нея принудително изпълнение.
Същевременно, тъй като по делото не се
установи да е налице
противоправно деяние осъществено от ответника спрямо ищцата, а извършените действия по принудителното изпълнение са с
цел удовлетворяване на легитимен интерес
на взискателя да претендира съдебно признато и неудовлетворено
притезание, при спазване на процесуалните норми за изпълнение от
ответника, то се обосновава извод да не
е налице причинна връзка между
неимуществените вреди и поведението на
ответника. Ето защо исковата претенция
е неоснователна.
По разноските:
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК и съобразно изхода
от спора на ищеца не се дължат разноски.
С оглед изхода от спора на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника се дължат разноски, но по делото няма данни за извършени,
поради което не се присъждат.
На осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. на адв. Р.Т.се дължи
адвокатско възнаграждение по Наредба № 1 от 04.07.2004 год. в размер на 9367,52лв., определен по чл.7, ал.2 върху общата цена на исковата
претенция 391876,00лв.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.Б. М., с ЕГН **********, с адрес *** срещу ЧСИ А.С.П., със съд.адрес *** обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с пр.осн.чл.74 ЗЧСИ, вр.чл.441 от ГПК за сума в размер на:
-180000,00лв., представляваща имуществена вреда от продажба на недвижим имот –апартамент №21, в гр.София, ул.*****, представляваща разликата между пазарната цена на имота от 247500,00лв. и реално получената при публичната продан от 115300,00лв., в резултат на осъществено от ответника противоправно деяние по изп.дело №711/2015год., изразяващо се в публична продан на несеквестируем имот;
-82500,00лв.-обезщетение за имуществена вреда от противоправно наложена възбрана, в периода от 05,02,2009год. до 24,07,2018год., тъй като ищцата не е могла да се разпорежда със собствен имот и поради обезценяване на имота;
-9376,00лв. -имуществени вреди във връзка с продажба на гараж №5 към апартамент №21, гр.София, ул.Лидице 14, която е по –ниска от пазарната и 5000,00лв.-обезщетение имуществени вреди поради обезценяване на имота поради наложена възбрана за периода от 05,02,2009год. до 24,07,2018год.;
-10000,00лв. -имуществени вреди от продажба на гараж №7, гр.София, ул.*****от продажба на цена по-ниска от продажната и имуществени вреди в размер на 5000,00лв. –обезщетение поради обезценяване, в периода на наложена възбрана в периода от 05,02,2009год. до 24,07,2018год.
-100000,00лв.-неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на достойнство и авторитет, преживян стрес, унижение и опозоряване,
ведно със законната лихва върху исковете от датата на исковата молба до изплащане на вземането като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА А.Б. М., с ЕГН **********, с адрес *** да
заплати на адв. Р.Т.на осн. чл. 38, ал.
2 от ЗАдв., сума в размер на 9367,52лв.
- адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
е постановено при участието на
ТЛП „Д.з.“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в 2 седмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: