ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1394
Плевен, 10.07.2023 г.
Административният съд - Плевен - XIV състав, в закрито заседание на десети юли две хиляди и двадесет и трета година в състав:
|
Съдия: |
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА |
Като разгледа докладваното от съдия ЕЛИЦА ДИМИТРОВА административно дело № 20237170700417 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
определена с протокол за случайно разпределение от 15.06.2023г. на база писма вх.№ 2522/14.06.2023г от ВАС и писмо изх.№ 785/ 12.06.2023г. на АС-Плевен, командирована със заповед № РД-08-245/06.07.2023г. на Председателя на ВАС, за да се произнесе по административно дело № 417 по описа за 2023 година на АС-Плевен,взе предвид :
Първоначално производството е образувано като гр. № 423/2022г. по описа на ОС-Ловеч въз основа на искова молба вх.№ 5369/19.09.22г. от л.св. Г.В.В. с цена на иска 26 000лв., насочен срещу Б. Б. Г., служител на ГДИН в Затвора гр.Плевен за това, че в периода 28.12.2018г. до 28.07.2022г., периода на изтърпяване на наказание лишаване от свобода в затвора гр.Плевен, по време на дежурствата си като надзирател при извършване на претърсване на килията и личен обиск, е използвал/ наредил използването/ помощни средства –белезници без да са налице основанията за това по ЗИНЗС- няма нареждане на началника на затвора,или от командира на дежурната част, като го приковавал с белезниците за парното или решетката на килията около час, включително и нощно време след 22.00ч.,без да е проявавал агресия, да е нарушавал вътрешния ред и с нищо не бил провокирал това унизително третиране и не получавал обяснения от ответника за тези му действия, като твърди, че тези действия са умишлени, съзнателни, преднамерени и целенасочени с оглед на лично отношение на надзирателя, поради липсата на законови основания, с което му е бил причинил негативни изживявания, стрес, психически и физически страдания, в резултат на целенасочен тормоз и унизително лично отношение. Към исковата молба е приложена и молба за освобождаване от д.т., придружена с декларация.
С определение № 714/04.10.2022г. по гр.дело 423/22 с докладчик съдия Пламен Пенов, е прието, че правното основание на иска не е по чл.45 ЗЗД / квалификацията посочена от ищеца и незадължителна за съда/, а е налице такава по чл.284 ЗИНЗС, като очертаните от ищеца действия на служителя на Затвора Плевен се субсумират с чл.3 ал.2 от ЗИНЗС и квалификацията на иска е по чл.284 ЗИНЗС, при която искът е подведомствен на административните съдилища.
С тези съображения на основание чл.14 и чл.15 ГПК и чл.128 ал.1 т.6 АПК е прекратено производството по гр.д. 423/222г по описа на ОС-Ловеч, делото е изпратено по компетентност на АС-Плевен за разглеждане по реда на чл.284 ЗИНЗС. Посочено е, че определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок с частна жалба пред Апелативен съд В.Търново. Определението е получено от ищеца на 07.10.с.г.
Ищецът е обжалвал с частна жалба вх.№ 5042/14.10.22г. по описа на Апелативен Съд-В.Търново, изпратена с пощенско клеймо от 12.10.2022г. определение № 714/04.10.2022г.по гр.д.423/ 2022г на ОС-Ловеч, с което делото се изпраща по подсъдност на АС-Плевен с аргументи, че искът не е предявен на основание чл.284 ЗИНЗС, а на лично такова по чл.45 ЗЗД срещу контретното посочено лице от затворническата администрация съобразно изложеното в ИМ с подробно развити съображения за неправилност на определението, като продължава да твърди, че иска е насочен към конкретното физическо лице, а не към затворническата администрация или ЮЛ-ГДИН –София, като изрично се заявява, че не желае да се води производство по реда на ЗИНЗС, а правното основание на иска е чл.45 ЗЗД като изтъква съображенията си с аргументи на противното съгласно т.8 от ТП 2/2015г по т.д. 2/2014г. на ОСГК на ВКС и ВАС. Уточнява, че ответник е физическото лице, за това, че системно не изпълнява служебното си задължение да спазва законите на страната, като незаконосъобразните му действия са съзнателни и системни, умишлени, преднамерени и целенасочени, затова следва да носи лична отговорност
Ищецът отново е поискал освобождаване от д.т.
Частната жалба е изпратена по компетентност на ЛОС за администриране и постъпила там с вх. 6038/19.10.2022г.
Съдията докладчик Пенов се е произнесъл по ч.ж. вх.№ 5042/14.10.2022г. на АС-В.Търново с определение № 803/ 13.10.2022г. като е отхвърлил молбата за предоставяне на правна помощ и освобождаване от заплащане на такса и указал задължението за заплащане на такава в размер на 15лв. и последиците от невнасянето. Срещу това определение не е подадена ч.ж. и то е влязло в сила на 15.11.2022г.
С разпореждане № 264/23.11.2022г. по гр.д. 423/22 на ОС-Ловеч е върната ч.ж. срещу определение № 714/04.10.2022г по гр.д. 423/22г на ОС-Ловеч поради невнасяне на дължимата д.т. от 15 лв. Постъпила е ч.к.ж. срещу това разпореждане.
Последвало е определение № 31/ 20.01.2023г на ВТАС по в.ч.гр.д. 459/2022г., по което не е допуснато касационно обжалване с определение № 758/19.04.2023г на ВКС по ч.гр.д.1469/2023г. на ВКС, като ВТАС е потвърдил разпореждане № 264/23.11.2022г. по гр.д. 423/22 на ОС-Ловеч за връщане на ч.ж. срещу определение № 714/04.10.2022г по гр.д. 423/22г на ОС-Ловеч.
С писмо изх.№ 1550/ 10.05.2023г. на ОС-Ловеч гр.д.423/2022г., вх.№ 2873/12.05.2023г по описа на АдмС-Плевен, е изпратено на АС-Плевен по подсъдност за произнасяне по исковата молба с вх. № 5369/19.09.2022г. по описа на ОС-Ловеч от Г.В. по реда на чл.284 ЗИНЗС и е образувано а.д. 417/2023г. по описа на АдмС-Плевен.
До АдмС-Плевен вх.№ 3265/ 29.05.2023г. от АПС-В.Търново е изпратена частна жалба с вх.№ 2564/17.05.2023г. подадена от Г.В. по гр.д. 423/22г по описа на ОС-Ловеч срещу уведомително писмо изх.№ 1552/10.05.2023г.,че гр.д.423/22г. е изпратено на АС-Ловеч. В т.н.частна жалба В. твърди, че не желае и няма намерение да води дело по реда на чл.284 от ЗИНЗС, а желае производството да е по чл.45 ЗЗД.
Последвали са отводи на съдиите от АдмС-Плевен.
Така делото е изпратено с писмо на АС-Русе и разпределено на база вх.№№ 2522/14.06.2023г. и № 785/2023 на АС-Плевен с протокол за случайно разпределение от 15.06.2023г. на докладчик - настоящия съдия досежно искова молба вх.№ 2873/12.05.2023г. по описа на АС-Плевен, подадена от В. с вх. № 5369/19.09.2022г. по описа на ОС-Ловеч
Настоящия докладчик като взе предвид, че с окончателно определение 758/19.04.2023г на ВКС по ч.гр.д.1469/2023г. на ВКС не е допуснато касационно обжалване на определение № 31/20.01.2023г по в.ч.гр.д. 459/ 22г на ВТАпС и определение № 714/04.10.2022г по гр.д. 423/22г на ОС-Ловеч е влязло в сила, с което делото се изпраща по подсъдност на АС-Плевен , а поради отводи на всички съдии е преразпределено като адм.д.417/2023г. на настоящия докладчик, съобрази ,че :
Според разпоредбата на чл. 121 ГПК определението във връзка с подсъдността може да бъде обжалвано от заинтересованата страна. Първоинстанционният съдебен акт има преграждащ характер, защото е пречка за развитието на делото пред сезирания съд поради липса на положителна абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, свързана с допустимостта на исковото производство
Съгласно разясненията, дадени в т. 9 "в" от ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/13 г. на ОСГТК на ВКС, определението на въззивния съд, с което се потвърждава определение на първоинстанционния съд за прекратяване на производството поради неподведомственост / чл. 15, ал. 2 ГПК/ или неподсъдност /чл. 121вр.чл.14 ГПК/ подлежи на касационно обжалване на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Макар и да е оспорил в срок № 714/04.10.2022г.по гр.д.423/2022г. на ОС-Ловеч, с което делото се изпраща по подсъдност на АС-Плевен, жалбата на В. не е разгледана по същество , като е върната поради неизпълнения на указания за внасяне на д.т. и в този смисъл разпореждането за връщане е влязло в сила окончателно на 19.04.2023г.
За да прекрати производството по делото пред ОС-Ловеч и да го изпрати на Административен съд – Плевен, първоинстанционният съд е приел, че изложените в исковата молба твърдения очертават основанието по чл. 284 от ЗИНЗС, тъй като действията на служителя на Затвора – Плевен са такива по чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС и искът е подведомдствен на административните съдилища съгласно чл. 285, ал. 2 от с. з. и чл.128 т.6 АПК и се разглежда по реда на гл. XI от АПК. Предвид твърдяното място на увреждане на ищеца в Затвора – гр. Плевен, съдът е определил като компетентен Административен съд – Плевен
Съгласно т.8 от Тълкувателно постановление № 2/2014 г. на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС делата по искове за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на органите по изпълнение на наказанията при и по повод изпълнение на наказанията лишаване от свобода, са подсъдни на административните съдилища,тъй като дейността на администрацията на затворите при или по повод изпълнение на наказание лишаване от свобода е свързана с упражняване на държавна принуда във връзка с изпълнение на наказанията,т.е тази дейност е административна и вредите от нея следва да се търсят по реда на чл. 1 ЗОДОВ.
Съгласно чл. 12, ал. 3 ЗИНЗС затворите и областните служби "Изпълнение на наказанията" са териториални служби на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е юридическо лице към министъра на правосъдието със седалище София и е на бюджетна издръжка, натоварена със задължението по ал. 1 за пряко ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби.
Ищецът упорито отказва да насочи претенцията си към ГД“ ИН“ като ЮЛ ответник , макар явно да е наясно с хипотезата на чл.205 АПК, като многократно заявява ,че искът му следва да се разгледа по реда на чл.45 ЗЗД срещу посочения от него ответник поради твърдени умишлени и целенасочени спрямо него действия, като тези му действия не са в съответствие със законовите изисквания на ЗИНЗС, израз са на лично отношение и произвол, откъдето именно е произтекла и вреда за ищеца.
Съгласно чл.19 от ЗИНЗС за държавни служители, които пряко осъществяват дейности по изпълнение на наказанията или на мярката за неотклонение задържане под стража се прилагат правилата на ЗМВР. Т.е и разпоредбата на чл.216 ал.3 ЗМВР ,която може да обоснове пасивната процесуална легитимация на надзирателя по реда на ГПК като вреди от непозволено увреждане на основание чл. 45 и следващите от ЗЗД.
В разпоредбата на чл. 216, ал. 3 от ЗМВР са уредени три хипотези, при които искът за обезщетение може да бъде предявен направо срещу служителите по общия ред на ЗЗД: ако вредите са причинени умишлено; ако са причинени в резултат на престъпление или ако са причинени не при или по повод изпълнение на служебните задължения. В случая ищецът търси обезщетение за неимуществени вреди от конкретни виновни действия и бездействия на ответника, извършени при или по повод изпълнение на служебните му задължения. Ищецът е конкретизирал формата на вината, твърди, че деянията са извършени умишлено, самоволно и тенденциозно спрямо личността му в резултат на лично отношение, при превратно упражняване на власт при липса на предпоставки за предприетите действия, което се извежда от посочените в обстоятелствената част на исковата молба факти, което сочи на една от предпоставките по чл.216 ал.3 ЗМВР
Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода изразяващи се в…. необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност, но както вече се посочи това е въпрос по същество, още повече, че и ищеца не ги сочи и твърди.
В случая, водещи в исковата молба са твърденията, че ищецът е претърпял вреди от използването на помощни средства-белезници по време на извършвани претърсвания и обиск и включително и след 22.00ч., като твърди, че не са били налице основанията по ЗИНЗС. Нещо повече ищецът твърди, че разрешението за използването на помощни средства- белезници не е давано от командир на отделение след вечерния час или от началника на затвора /чл.115-118 ЗИНЗС/, за да бъдат използвани, а използването им е умишлено, целенасочено, преднамерено и лично отношение на сочения ответник с оглед на тяхната продължителност. Нещо повече ищецът е наясно с функционаления имунитет съгласно чл. 216, ал. 2 ЗМВР на лицето, срещу което е насочена претенцията за обезвреда, за вреди, причинени по непредпазливост на граждани при или по повод на изпълнение на служебни задължения, но твърди че вредите са причинени умишлено.При липса на неяснота в исковата молба относно сочения ответник– твърдения за причинени умишлено физически и психически страдания от точно определено физическо лице – служител на Затвора Плевен поради сочените от него обстоятелства / такава не е констатирана от ОС-Ловеч/, сочената от ОС-Ловеч квалификация на иска е спорна, тъй като искът за компенсиране на вреди от незаконосъобразни действия на служител на административния орган е различен от иск за вреди, настъпили в резултат на умишлено причинени вреди от точно определено физическо лице ,служител към Затвора Плевен, респ към ГД ИН
Тези обсъдени обстоятелства и най-вече да се даде категоричен отговор на ищеца за приложимия процесуален ред, дават основание на настоящия съд да повдигне спор за подсъдност на основание чл. 135 ал. 5 АПК
Съгласно чл. 135, ал. 5 АПК споровете за подсъдност между общите и административните съдилища се решават от състав, включващ трима представители на ВКС и двама представители на ВАС. Според ал. 6 от същата норма, ако съдът, на който делото е изпратено, намери, че то не му е подсъдно, той го изпраща на съда по ал. 5 чл. 135 АПК - за определяне на подсъдността.
Предвид изложеното и на основание 135, ал. 5 АПК съдът
ОПРЕДЕЛИ :
ПОВДИГА СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТ между Окръжен съд Ловеч и Административен съд- Плевен , като ИЗПРАЩА делото на Върховен касационен съд за формиране на състав по реда на чл. 135, ал. 5 от АПК, за определяне на компетентния съд за разглеждане на искова молба с вх.№ 5369/19.09.22г. от л.св. Г.В.В. с цена на иска 26 000лв., насочен срещу Б. Б. Г., служител на ГДИН в Затвора гр.Плевен
Определението не подлежи на оспорване.
Препис от определението да се изпрати на ищеца за сведение.
|
Съдия: |
/п/ |