№ 172
гр. Разград, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА
при участието на секретаря ДАРИНКА М. Д.А
като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело №
20243330101918 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 143 от
ЗЗП във вр. с чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. с чл. 24 ЗПК вр. с чл. 21, ал. 1 ЗПК и чл. 19,
ал. 4 ЗПК.
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Й. И. Д. с ЕГН: **********,
с постоянен адрес: с. ***, съдебен адрес: гр. Хасково, ***, против „АЙ ТИ ЕФ
ГРУП“ АД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
р-н Лозенец, ул. „Сребърна" № 16, бл. Парк Лейн Офис Център, ет. 8,
представлявано от Филип Добринов и Светослав Ангелов, с която се моли
съдът да прогласи нищожността на чл. 1 и чл. 4 от Приложение № 5 към
Договор № 291812 за потребителски кредит от дата 11.05.2020 г., сключен с
„Ай Ти Еф Груп" АД, ЕИК: *********, поради това, че е нищожен на
основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД, като противоречащ на добрите нрави и
поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл. 143, ал. 1 и чл.
146, ал. 1 от ЗЗП. Моли на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА за присъждане на
адвокатско възнаграждение на адв. П. съобразно посоченото Наредба № 1 за
минималните адвокатски възнаграждения.
Исковата молба е редовна, а иска – допустим. Направено е възражение
от ответника, че не е налице правен интерес. В тази връзка единствено може
да се отбележи, че искът е допустим, доколкото ищецът твърди, че с ответника
са обвързани по силата на договор за кредит, в който е уговорена нищожна
неустоечна клауза. Соченото е достатъчно, за да се изведе правния интерес от
търсената защита. Дали неустойката е била начислявана или претендирана е
ирелевантно за преценката наличие на правен интерес за ищеца. Достатъчни
са твърденията, че е налице нищожна неустоечна клауза, смущаваща правното
положение на търсещия защита.
Твърди, че ищецът е страна по Договор за паричен заем № 291812,
сключен с ответника на 11.05.2020 г. По силата на договора ищецът получил
1
от ответника 200 лева, които следвало да върне на три месечни вноски.
Твърди се, че в чл. 4 от Приложение № 5 към договора било уговорено, че
ищецът следва да заплати неустойка в размер на 40,15 лева по спомени на
ищеца, като по този начин общото задължение с включена главница, лихва и
неустойка възлизало на 252,04 лева. Изтъква се, че клаузата за неустойка е
нищожна. Сочи се, че са накърнени добрите нрави, доколкото е налице
нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение,
злепоставяне интересите на ищеца с цел извличане на собствена изгода за
кредитора. Твърди се, че тази клауза от договора е нищожна като
неравноправна на основание чл. 143, т. 19 от ЗЗП, тъй като сумата, която се
претендира чрез нея е в прекомерно голям размер спрямо получената сума по
отпуснатия кредит, а по този начин се нарушавал принципа на
добросъвестност и справедливост. Твърди се, че текста е в нарушение на ЗПК,
респективно транспонираната директива. Сочи се, че търсената неустойка е
нищожна на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП вр. С чл. 24 ЗПК. Изтъква, че
неустойката не е индивидуално уговорена клауза по смисъла на чл. 146, ал. 2
ЗЗП. Сочи се, че с търсената неустойка се заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и
че неустойката представлява разход и следва да бъде включена в ГПР,
включително че с включването размерът на ГПР става по-голям от посочения
максимален в закона. Твърди се, че неустойката е предвидена за неосигурено
обезпечение, което по вида му и посочения срок за представянето му,
възпрепятстват изцяло потребителя. Изтъква се, че в тази връзка неустойката
всъщност представлява допълнителна печалба, а чл. 33 от ЗПК предвижда при
забавено изпълнение, че размерът на обезщетението е законната лихва върху
непогасената част от дълга. Твърди се, че предвидената неустойка изначално е
уговорена единствено като икономическа облага, скрита лихва. Сочи, че по
този начин не се изпълнява чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК. Обосновава правния си
интерес, че макар и кредитът да е предсрочно погасен, ответникът предявява
искания към ищеца да изплати вземането за неустойка.
В осигуреното право на отговор се изразява становище се моли за
прекратяване на производството поради недопустимост на предявените
искове. Алтернативно за тяхното отхвърляне поради това, че не съществува
Приложение № 5 към Договор за потребителски кредит „Гет Кеш“ № 291812
от дата 08.05.2020 г., както и чл. 4 от Приложение № 5 към Договор за
потребителски кредит „Гет Кеш“ № 291812 от дата 08.05.2020 г. Сочи се, че не
отговаря на действителното посоченото от ищеца и че посоченото
приложение не съществува, че липсва правен интерес за предявяване на
подобен установителен иск за обявяване на нищожност на липсващо
приложение. Моли се ищецът да посочи коя точно клауза от договора е
нищожна поради нарушение на изискванията на ЗПК, а евентуално при
непосочване – съдът да върне ИМ като нередовна. Сочи се, че неустойката за
непредставеното обезпечение не са били дължими и заплащани, а тази клауза
по договора е дерогирана между страните с уговорки, отразени в
Споразумение № 291812/25.04.2025 г. С него страните са уговорили, че суми
надвишаващи главницата и възнаградителната лихва се опрощават, съответно
неустойка, не се дължи и същата не следва да бъде заплащана. Поради
дерогиране на съответната клауза в отношенията между страните се твърди
недопустимост на предявените искове и се моли за прекратяването на
производството. Алтернативно се сочи, че клаузата за неустойка не се явява
нищожна. Сочи се, че на 08.05.2020 г. между страните бил сключен Договор за
кредит „Гет Кеш“ № 291812 по инициатива на ищеца и след заявка от него.
2
След разглеждане на заявката му и проверка в Централния кредитен регистър
ответникът одобрил искането. Съгласно сключения между страните Договор
за кредит „Гет Кеш“ № 291812 ищецът получил от „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД
паричен заем в размер на 200 лева, като сумата му била предоставена в брой
на 08.05.2020 г. от кредитен консултант на „ЛИ ТИ ЕФ ГРУП” АД, видно от
разписка за получаване в брой на сума по заема съгласно Договор за кредит
„Гет Кеш“ № 291812. Кредитополучателят се задължил да върне изцяло
дължимата главница по кредита в размер на 200 лева ведно с уговорената
лихва за ползване на кредита. Твърди се спазване на изискванията на чл. 19,
ал. 3, т. 1 при изчисляване на ГПР, както и че неустойката се начислява едва
при неизпълнение на задълженията, съответно не следва да бъде включвана
като евентуален компонент в ГПР. Сочи се, че изрично в договора е отразено,
че неустойка се дължи само за периодите, когато не е осигурено обезпечение,
а кредитополучателят е бил информиран предварително със СЕФ. Твърди се,
че размера на неустойката е съразмерен с нейната обезпечителна и
обезщетителна функция, че е предоставен високо рисков заем при бързо
одобрение, без поръчител и допълнителни обезпечения, без директен дебит от
трудово възнаграждение или банкова сметка, без застраховка. Твърди се, че
неустойката е предвидена за неизпълнение на задълженията за обезпечаване и
за гарантиране изпълнението им. Сочи се, че клаузата е точно и ясна
формулирана, няма неясноти, че същата е индивидуално уговорена в договора,
не е отразена в ОУ, че размерът и не е еднакъв с други отпуснати от ответника
кредити, а се преценява във всеки отделен случай с оглед на всеки отделен
потребител, вземайки предвид размерът на предоставения кредит, уговорките
за погасяването му и други допълнителни условия. Твърди се спазване на чл.
11, ал. 1, т. 9 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, изрично и точно посочване на лихвения
процент, на ГПР. Възразява се изцяло по твърденията за нарушаване на чл. 33
ЗПК и че е налице заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д,
ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите. Твърди се
действителност на договора и спазване на всички императивни разпоредби.
Сочи се още, че със Споразумение № 291812/22.05.2024 г. страните са
предоговорили правоотношението си по договора за кредит, че суми за
неустойка са опростени, че такива няма да се начисляват и заплащат от страна
на кредитополучателя, поради което исковата претенция се явява недопустима
и неоснователна. Претендират се разноски в производството.
Във връзка с насрочено за 20.02.2025 г. о.с.з. е получена молба-
становище с вх. № 1751/20.02.2025 г. от процесуалния представител на ищеца
за даване ход на делото в негово отсъствие. В същата се сочи, че указанията на
съда в Определение № 1226 от 10.12.2024 г. не са изпълнени от ответника.
Моли се за приемане към доказателствата на платежно нареждане и получени
отговори по електр. поща, от които е видно, че потребителят е заплатил 112
лева, отразени като неустойка от ответника. В тази връзка ищецът уточнява,
че преди сключването на споразумението за опрощаване на процесната
неустойка потребителят Д. с платената от него сума в размер на 112,00 лв. е
заплатил и част от опростената неустойка, а след споразумението е заплатил
още 173,22 лв. Твърди се, че процесният договор е недействителен поради
неспазване на чл. 7, ал. 3 ГПК, а в този случай съобразно чл. 23 от ЗПК
потребителят връща само чистата стойност на кредита, а не дължи лихва или
други разходи по кредита.
Ответникът също е депозирал молба с вх. № 1736/19.02.2025 г. за даване
ход на насроченото за разглеждане на 20.02.2025 г. дело в тяхно отсъствие. В
3
същата заявява, че поддържа изцяло отговора, представя справка за заплатени
суми и излага становище по съществото на делото.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна
следното:
Не се спори и от приетите по делото писмени доказателства се
установява, че между "Ай Ти Еф Груп" АД като заемодател и Й. И. Д. като
заемател е възникнало правоотношение по повод на сключен Договор за
потребителски кредит „Гет Кеш“ № 291812 от дата 08.05.2020 г., към който е
сключен Анекс по силата на който на ищеца е предоставен заем в размер на
200 лв., който кредитополучателят е следвало да върне на 12 седмични
погасителни вноски по 17,52 лв. при дължима лихва за ползване на кредита в
размер на 10,24 лв. и ГПР 48,87%. В т. 9 от Анекса е уговорена неустойка в
случай на непредставяне на обезпечение съгласно чл. 6.6 от Договора от
средно 0,71 лв. на ден или 59,40 лв. за целия срок на договора.
В чл. 6.1. – чл. 6.3. от Договора за кредит е уговорено, че до края на
следващия ден от предоставяне на сумата по кредита, кредитополучателят е
длъжен да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1) банкова
гаранция в размер на дължимата главница и лихва, със срок на валидност от
30 дни след крайния срок за погасяване на всички задължения или 2) две
физически лица - поръчители, всеки от които да отговаря на следните,
кумулативно поставени изисквания: да имат нетен размер на осигурителен
доход в размер на 1500 лева; да бъдат лица над 20-годишна възраст; да
работят на безсрочен трудов договор; да имат не по- малко от 5 години трудов
и осигурителен стаж; да не са кредитополучатели или поръчители по друг
договор за кредит, включително и такъв с кредитополучателя; да нямат
неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към
други кредитни или финансови институции или ако имат - кредитната история
в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по- лош от "Редовен". В
случай, че кредитополучателят обезпечи кредита, предоставяйки банкова
гаранция, то същата следва да обезпечава сума в размер на 210,24 лева, да е
представена в срок до края на следващия ден, считано от деня на предоставяне
от кредитодателя на сумата по кредита, да предоставена в оригинал. Банковата
гаранция трябва да съдържа неотменяемо и безусловно изявление на
съответната банка, че ако кредитополучателят не заплати което и да е свое
парично задължение, произтичащо от договора за потребителски кредит,
банката ще заплати на кредитодателя всички дължими от кредитополучателя
суми в първия работен ден, следващ деня на получаване на първо писмено
искане от страна на кредитодателя. При неизпълнение в срок на посоченото
задължение съгласно сроковете и условията на чл. 6.1. – чл. 6.5 от договора,
кредитополучателят дължи на кредитодателя неустойка за всеки период, за
който не е предоставил обезпечение. Като съгласно чл. 6.6. размерът на
неустойката е изрично посочен в погасителния план към съответния транш по
кредита – същата фигурира в колона с наименование „Оскъпяване“ и в общ
размер на 59,40 лв., платими на 12 седмични погасителни вноски от 4,95 лв.
Ищецът е удостоверил извършено в общ размер на 285,22 лв. плащане по
договора, от които 112,00 лв. преди сключеното споразумение от 22.05.2024 г.
за „опрощаване на предвиденото допълнително оскъпяване за неустойка" и
173,22 лв. след него. Като със сумата в размер на 112,00 лв. са покривани и
разходи по чл. 6.6 от договора.
4
Като прецени събраните доказателства по делото и доводите на
страните, съдът прецени следното от правна страна:
По възраженията на ответника за недопустимост на иска – макар
петитумът на депозираната искова молба да е за прогласяване нищожност на
клаузи от Приложение 5 към сключения между страните договор, каквото не е
представено на съда, съгласно посоченото в ИМ съдът е приел, че е сезиран с
иск за прогласяване нищожност на предвидена в договора неустоечна клауза,
каквото ищецът твърди, че съществува. Действително договорът съдържа
неустоечна клауза, а именно чл. 6.6. от Договор за потребителски кредит „Гет
Кеш“ № 291812 от дата 08.05.2020 г., предвиждаща задължение за заплащане
на неустойка при неизпълнение на задължението за представяне обезпечение
по кредита, конкретизирана по размер в анекс към договора.
Преди с.з. в нарочна молба ищецът твърди, че има заплатена сума, която
е отнесена за задължението за неустойка.
СЪДЪТ като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и по реда на чл. 235 от ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, прецени следното от правна страна:
Процесният договор изпълнява характеристиките на договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, който гласи, че това е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на
договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и
същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща
стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични
вноски през целия период на тяхното предоставяне. Съгласно чл. 24 от ЗПК за
договора за потребителски кредит се прилагат и чл. 143 – 148 от ЗЗП, в които е
регламентирана потребителската защита срещу неравноправните клаузи в
потребителските договори. Според чл. 143 от ЗЗП неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, като в т. 1 до 18 се съдържа неизчерпателен списък на видовете
неравноправни договорни клаузи. Съгласно чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП
неравноправна е всяка клауза, задължаваща потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или
неустойка. Разпоредбите на чл. 6.1 - чл. 6.5 възлагат в тежест за заемателя да
осигури едно измежду следните обезпечения: две физически лица-
поръчители (които следва да отговарят на горепосочените кумулативно
поставени изисквания) или банкова гаранция в размер на усвоената сума за
главница по договора и дължимата възнаградителна лихва. При неизпълнение
на това задължение, съобразно чл. 6.6. от договора, чл. 9 от Анекса и
погасителния план към тях, длъжникът дължи на кредитора неустойка в
размер от 59,40 лв. Прочитът на съдържанието на клаузите на чл. 6.6. от
Договора и чл. 9 от анекса и съпоставянето им с естеството на сключения
договор за паричен заем, води до заключение, че по своето същество те
представляват скрито възнаграждение за кредитора, (което последният е
прикрил, обозначавайки го като неустойка). Изискванията, които се въвеждат
за потребителя са на практика неосъществими за него, особено предвид
обстоятелството, че последният търси паричен кредит в сравнително нисък
5
размер, а именно 200 лв. Поради това, не само правно, но и житейски
необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна
възможност да осигури банкова гаранция в размер на пълната усвоена
стойност на кредита и дължимата възнаградителна лихва, (което като
величина явно представлява повече от чистата стойност на получения
финансов ресурс и за което съответната банкова институция ще изисква също
заплащане) или поръчители, които да отговарят на многобройните
кумулативно поставени изисквания към тях (както са отразени по-горе). В
този смисъл, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са
неизпълними от длъжника, кредиторът цели да се обогати като капитализира
допълнително вземане, което обозначава като "неустойка". Същевременно
кредиторът не включва т. нар. от него "неустойка" при определяне размера на
ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4
ЗПК, (съобразно чл. 4.4 от договора за кредит, вземането за неустойка не се
включва в предвижданията, формиращи размера на ГПР). Самият кредитор в
погасителния план към договора изначално е разсрочил вземането за
"неустойка при липса на обезпечение" като при формирането на всяка
анюитетната вноска е добавил и част от дължимата сума за "неустойка". Явно
е кредиторовото очакване, че длъжникът не би могъл да покрие изискването
за осигуряване на обезпечение. В този смисъл е налице неравноправна клауза
по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 15 и т. 19. Съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП
неравноправните клаузи в договорите са нищожни. Налице е частен случай на
нищожност, достатъчно за уважаване на иска и прогласяване нищожността чл.
6.6 от Договор за потребителски кредит „Гет Кеш“ № 291812 от дата
08.05.2020 г. от договора.
Според указанията в т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. от
15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС неустойката следва да се
приеме за нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД тогава, когато
единствената цел за която е уговорена, излиза извън присъщите и
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за
нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на
договора при съблюдаване и на примерно изброените критерии като естество
и размер на обезпеченото с неустойка задължение; обезпечаване на
задължението с други, различни от неустойката, правни способи; вид на
уговорената неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена;
съотношение между размера на неустойката и очакваните вреди от
неизпълнението. В решението е признато служебно правомощие на съда да
следи за съответствието на клаузата за неустойка с добрите нрави и принципа
за справедливост в гражданските и търговските правоотношения, предвид
значимостта им за действителността на договора и на отделните негови
клаузи. Така както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира
заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за
предоставяне на обезпечение. Съдът намира, че въведените в договора
изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават
значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен изцяло
да го възпрепятстват. Именно предвид гореизложеното и с оглед приетите
факти, съдът счита, че вземането за неустойка, уговорена в Договор за
потребителски кредит „Гет Кеш“ № 291812 от дата 08.05.2020 г., на практика
представлява скрито възнаграждение за кредитора, съответно сигурен разход
за потребителя, с реализирането на което безспорно се нарушава принципът
на добросъвестност и справедливост по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от
6
ЗЗД.
С оглед горното, съдът приема, че чл. 6.6. от процесния договор е
нищожна клауза. В конкретния случай не е налице валидно неустоечно
съглашение.
По отношение на разноските:
Искане за присъждане на разноски е направено и от двете страни и при
този изход на спора право на разноски се пораждат за ищеца. Същият доказва
разноски в размер на 50,00 лева за заплатена държавна такса, които следва да
му се присъдят изцяло. По делото е представен договор за правна помощ и
съдействие, съгласно който на ищеца е предоставена безплатна правна помощ
по реда на чл. 38 ЗА от адв. П. И. П., вписан в ХАК. Като взе предвид
заплатеното адвокатско възнаграждение от другата страна (включително с
оглед направеното възражение за прекомерност), посоченото в Решение от
25.01.2024 г. по дело С – 438/22 на СЕС, както и в Определение № 50015 от
16.02.2024 г. по т.д. № 1908 от 2022 г. на I т.о. на ВКС, фактическата и правна
сложност, съдът определя адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 26, ал. 1 ЗЗД
във вр. с чл. 143 от ЗЗП във вр. с чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. с чл. 24 ЗПК вр. с чл. 21,
ал. 1 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК, нищожността на клаузата на чл. 6.6. от Договор
за потребителски кредит „Гет Кеш“ № 291812 от дата 08.05.2020 г. и Анекс
към него, сключен между ищеца Й. И. Д. с ЕГН: ********** и ответника „АЙ
ТИ ЕФ ГРУП“ АД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, общ. Столична, обл. София, р-н Лозенец, ул. „Сребърна" № 16, бл.
Парк Лейн Офис Център, ет. 8, представлявано Светослав Юрий Ангелов,
установяващи задължение за потребителя да заплати на кредитора неустойка
в размер от 59,40 лв. (петдесет и девет лева и четиридесет стотинки) при
непредоставяне на обезпечение на вземанията на кредитора по договора.
ОСЪЖДА „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, общ. Столична, обл. София, р-н Лозенец, ул.
„Сребърна" № 16, бл. Парк Лейн Офис Център, ет. 8, представлявано
Светослав Юрий Ангелов, ДА ЗАПЛАТИ на адв. П. И. П., вписан в ХАК с
личен №***, с адрес за призоваване: гр. Хасково, ***, сумата от 300 лв.
(триста лева), представляваща адвокатско възнаграждение за предоставено на
Й. И. Д. с ЕГН: ********** безплатно представителство в настоящото
производство за един адвокат, определено от съда по реда на чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, общ. Столична,
обл. София, р-н Лозенец, ул. „Сребърна" № 16, бл. Парк Лейн Офис Център,
ет. 8, представлявано Светослав Юрий Ангелов, ДА ЗАПЛАТИ на Й. И. Д. с
ЕГН: **********, направените от последния разноски в производството в
размер на 50,00 (петдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Разград в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
7
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
8