РЕШЕНИЕ
№ 44
гр. Карлово, 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Владимир Ст. Иванов
при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова
като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело №
20225320101340 по описа за 2022 година
Производството е по обективно съединени искoве с правно
основание чл.143, ал.2 и чл.149 СК, предявени от М. Д. Г., ЕГН: **********,
действаща лично и със съгласието на своята майка В. С. С., ЕГН: **********,
двете от гр. К., ул. „П. С.“ №**, чрез адв. Е. П. против Д. Г. Г., ЕГН:
********** от гр. К., ул. „П.“ №**, вх.*, ет.*, ап.**.
Ищцата твърди, че ответникът е неин баща. От раждането си и до
настоящия момент живеела с майка си в нейния дом. Тя я била отгледала
сама, като на практика сама я издържала. Досега майка й не била водила дело
срещу ответника, по което да го съди той да й изплаща издръжка. Преди
време баща й по свое усмотрение започнал да плаща по 60 лв. на месец за
издръжката на дъщеря си. Тези пари били крайно недостатъчни да покрият
дори малка част от нуждите на ищцата, но въпреки това майка й не
предприела никакви действия, за да поиска по-голяма издръжка. През месец
март тази година бащата на детето спрял плащането и на тази сума, когато
направил последното плащане. От началото на месец април и до настоящия
момент той не предоставял никакви средства за издръжката на дъщеря си.
Ищцата твърди, че с майка си живеят в гр. К., на ул. „П. С.“ №**. В
1
същото жилище живеел и нейният едноутробен брат, когото майка й също
отглеждала съвсем сама. През годините майка й полагала огромни усилия, за
да обезпечи нея и брат й с всичко необходимо и, макар и да живеели
относително скромно, майка им успявала да задоволи нуждите на децата така,
че да не им липсва нищо съществено. В последните години, обаче за нея
ставало все по-трудно да се справя финансово с отглеждането им. Причина за
това била, че и двамата растели, с което нараствали и техните нужди,
съответно – и разходите за тяхната издръжка. Причина бил и ръстът на
инфлация в страната, както и значителното поскъпване издръжката на живот
в последните година – година и половина.
През настоящата учебна година ищцата била ученичка в **-ти клас
на ПГ „Г..В. З.“ - гр. С.. След отмяна на противоепидемичните мерки за
COVID, превозвачите вече не предлагали за учениците карти за пътуване.
Затова през настоящата учебна година майка й започнала всеки присъствен
ден да й дава по 10 лв., с които да си купува автобусните билети до от гр. К.
до гр. С. и обратно, за закуска и за покриване на различни дребни ежедневни
нужди. Когато излизала с приятелки, майка й й давала отделно пари в
зависимост от това, къде ще ходят – на кафене, на разходка, на кино.
В началото на тази учебна година за учебници, тетрадки и учебни
помагала се наложило да дадат около 160 лв. Отделно от това били
ежемесечните разходи за дрехи, обувки, лекарства (когато се налагало),
козметика и други консумативи. Майката на ищцата била тази, която
купувала за нея и брат й телефони, плащала месечните такси. Тя плащала и
месечните такси за интернет и телевизия, комуналните и други разходи,
свързани с поддръжката на домакинството. Тя покривала и разходите им за
храна, за пътувания, за развлечения.
Ищцата твърди, че напоследък се опитвали да направят сметка на
каква сума възлиза издръжката й и колкото и икономии да се опитвали да
правят, тя била не по-малко от около 600 лв. на месец. Тази сума била
абсолютно непосилна за майка й.
Освен това с баща й били коментирали това, че трябва да бъде
направена корекция и на двете й челюсти. Разходът за ортодонт – за корекция
на една челюст, при това без самите прегледи – всеки от тях на стойност 50
лв., възлизал 2000 лв. Т.е. само да започне лечението, били необходими поне
2
4000 лв., която сума за майка й било невъзможно да отдели сама.
Ищцата твърди, че през настоящата учебна година брат й бил ученик
в първи клас, което допълнително натоварило семейния им бюджет с разходи,
свързани с неговото образование и издръжка – за учебни помагала и пособия,
екипи, храна.
Ответникът по настоящото дело, доколкото на ищцата й било
известно, имал добри доходи, живеел в собствено жилище. Същият нямал
други деца и не дължал издръжка на други лица от списъка по чл.141 от
Семейния кодекс. Съгласно разпоредбата на чл.143 от СК той дължал
издръжка на своето ненавършило пълнолетие дете.
Предвид гореизложеното бил налице правен интерес от предявяване
на настоящите искове. Ищцата моли съда да постанови решение, с което:
- да бъде осъден ответникът да й заплаща месечна издръжка в
размер на 350.00 лв. (триста и петдесет лева), платима до 5-то число на
текущия месец, считано от датата на подаване на исковата молба – 18.10.2022
г., до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от падежа й – 6-то
число на текущия месец, до окончателното плащане;
- да бъде осъден ответникът да й заплати издръжка за минало време
за една година назад, а именно – 300.00 лв. (триста лева) на месец за периода
до 31.03.2022 г., включително и 350.00 лв. (триста и петдесет лева) на месец
за периода 01.04.2022 г. – 17.10.2022 г., включително или общо 3900.00 лв.
(три хиляди деветстотин лева) за целия период, ведно със законната лихва за
забава, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане.
Претендира разноски.
Ответникът, чрез пълномощника си адв. М. Р., намира исковете за
частично основателни.
Не оспорва, че е баща на ищцата, родена от съвместното им
съжителство с В. С. С.. С майката на ищцата живели като семейство от м.
март 2003 г. в дома му в гр. К. на ул. „П.“, №**. След като се родила дъщеря
им /ищцата/ те продължили да живеят като семейство, в същия апартамент.
Фактическото им съжителство продължило почти 10 г. – до началото на месец
март 2012 г., след което родителите на ищцата се разделили. В този смисъл,
3
ответникът оспорва изложеното в исковата молба, че от раждането й ищцата
живеела с майка си в дома й и само тя я била отгледала, и само тя я
издържала. Постоянният адрес и на двете и към настоящия момент
продължавал да е на неговия адрес в гр. К., където живели заедно. Няколко
месеца след раздялата, родителите на ищцата се договорили относно
упражняването на родителските грижи за нея, издръжката, която бащата щял
да заплаща и режима му на лични контакти с детето. Това станало след
няколко месеца, защото не били сигурни след раздялата дали няма да се
съберат отново. Така родителските права по отношение на ищцата
упражнявала нейната майка, а ответникът изплащал издръжка в размер на 60
лв. месечно, считано от м. септември 2012 г. Давал сумите на своята майка М.
И. Г. да ги внася от негово име, защото работел винаги на редовни смени и му
било неудобно да ги внася. Взимал детето два пъти месечно, от петък вечерта
до неделя вечерта, с приспиване в дома му. Имало и периоди от време, в
които ищцата оставала доста по-дълго при баща си – обикновено през
ваканциите. Това продължило до началото на месец април 2022 г. Тогава
ищцата дошла при него и казала, че се е скарала с майка й. Пожелала да
живее с ответника и той да упражнява родителските права спрямо нея. Майка
й така и не се поинтересувала дали детето е при баща си, не проявила никаква
загриженост.
Ответникът твърди, че полагал изцяло родителските грижи за
ищцата и тя живеела при него до началото на месец септември 2022 г., когато
решила, че за нея ще е по-добре и ще е по-близо до автобусната спирка за
училището, да се върне отново при майка си. Така по взаимно съгласие
ищцата в продължение на 5 пълни месеца била при баща си и той упражнявал
родителските права по отношение на нея. За този период не следвало да дава
на майка й издръжка, защото ги давал направо на дъщеря им, въпреки, че
изцяло аз полагал грижи за нея, докато майка й не заплащала нищо като
издръжка в този период. Тъй като за месец септември 2022 г. забавил
плащането на издръжката, майката на ищцата му писала по „Вайбър“, че ако
не започне да й изплаща по 100 лв. седмично издръжка за детето, щяла да
образува дело. Приел това като заплаха и изнудване от нейна страна и й
казал, че ще дава издръжка, като можело да говорят за по-висок размера. Тя
обаче не пожелала повече да разговарят и така след известно време получил
настоящата искова молба.
4
Ответникът твърди, че до момента на идването на дъщеря им при
него – началото на април 2022 г., той редовно изплащал издръжката на която
се били договорили с майка й, а именно – 60 лв. на месец. Отделно през
годините давал лично на дъщеря си и много парични суми, купувал й дрехи,
обувки, телефони и др., водил я със себе си на екскурзии и почивки. Дал й
пари за почивка на море и това лято. Доскоро ответникът й плащал и сметката
за телефон, до момента, в който майка й решила да й купи телефон с нова
карта и номер.
Относно твърдението, че се налагала корекция на челюстите на
дъщеря им ответникът посочва, че бил запознат с това и не отказвал да поема
половината разходи за такава операция. Твърдението, че майката на ищцата
има и друго дете и тя сама се грижела и за него, не следвало да му се вменява
като някакво задължение и да е в негова тежест при определяне размера на
издръжката за дъщеря им. Защо и какво е наложило сама да се грижи за
другото си дете не следвало да е предмет на настоящото дело, но доколкото
знаел, бащата на другото дете давал също издръжка за него и полагал грижи.
Безспорно, ответникът нямал други деца за които да полага грижи,
но пък имал двама родители за които полагал не по-малко грижи отколкото за
деца – пенсионери, възрастни и болни, като баща му бил инвалид, с
ампутиран крак повече от 10 години.
Отделно от това имал два парични заема с месечна вноска по тях в
общ размер на 690 лв. Изплащал ги редовно, като единият свършвал този
месец, а другият щял да изплаща още дълги години.
Ответникът оспорва по размер претендираната издръжка от момента
на предявяване на иска до настъпване на законоустановена причина за
нейното изменение или прекратяване, като счита, че е прекомерно завишен.
От една страна, детето нямало такива големи нужди, а от друга, той нямал
възможност да давам толкова голяма издръжка ежемесечно. Заявява
готовност да заплаща по 250 лв. ежемесечно, като се постигне спогодба в този
смисъл.
По отношение на претенцията за изплащане на издръжка за минал
период, ответникът я оспорва изцяло. На първо място, издръжка изплащал
редовно от м. септември 2012 г. до м. април 2022 г., съобразно договореното с
майката на ищцата. На следващо място, претенцията за заплащане на
5
издръжка за минал период от началото на м. април 2022 г. до началото на м.
септември 2022г. била изцяло неоснователна, тъй като ищцата живеела при
него в този период, той полагал изцяло родителските грижи за нея, и въпреки
това й предоставял тази издръжка от 60 лв. месечно, лично на нея. Оспорва и
претенцията за заплащане на издръжка за минал период, считано от началото
на м. септември до 17.10.2022 г. в размер на 350лв. месечно, като
неоснователно завишена по размер. Не оспорва, че дължи издръжка за този
период, но в размер на 60 лв. месечно, съобразно договорките с майката й до
момента на завеждане на делото.
С оглед изложеното ответникът моли съда да постанови съдебен акт,
с който да бъдат уредени отношенията му с ищцата относно изплащането на
ежемесечна издръжка. Заявява готовност за постигане на спогодба за
изплащане на издръжка в размер на 250 лв. месечно, считано от образуване на
делото до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или
прекратяване, както и да заплати сумата в размер на 90 лв. представляваща
издръжка за минал период – за времето, откакто не полага изцяло той
родителските грижи за ищцата, а именно – от 01.09.2022г. до 17.10.2022 г.,
датата на образуване на настоящото дело. Моли съда да отхвърли
претенциите на ищцата за заплащане на издръжка за минал период за една
година назад, считано от датата на образуване на делото, като неоснователна
и недължима от него, с изключение на периода 01.09.2022 г. – 17.10.2022 г. за
който да заплати сума по 60 лв. месечно, или общо 90 лв., като отхвърли
претенцията за разликата.
Претендира разноски.
От събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност във връзка със становищата на страните, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
По делото не е спорно, а и се установява от представеното
удостоверение за раждане, че В. С. С. и ответникът Д. Г. Г. са родители на
непълнолетната ищца М. Д. Г..
Безспорно е също така, че след фактическата раздяла на родителите
през 2012 г. и към датата на подаване на исковата молба, детето живее с
майката, която полага непосредствените грижи за него, с изключение на
периода м. април – м. септември 2022 г., през който детето е живяло при баща
6
си.
Страните не спорят, че една година преди образуване на настоящото
дело, бащата Д. Г. Г. редовно е изплащал месечна издръжка на детето от 60
лева, за каквато сума са се договорили с майката. В тази връзка са
представени като доказателство разписки за парични преводи и касови
бонове.
От представеното удостоверение за раждане на К. С. Г., роден на
******** г., е видно, че негови родители са В. С. С. и С. С. Г..
От представената служебна бележка с изх. № 152/17.10.2022 г. се
установява, че през учебната 2022/2023 г. М. Д. Г. е записана като ученичка в
**-ти „*“ клас в ПГ „Г. В. З.“ - гр. С..
От представената служебна бележка с изх. № УР-08-36/17.10.2022 г.
се установява, че през учебната 2022/2023 г. К. С. Г. е записан като ученик в
*-ви „*“ клас в ОУ „С. С. К. и М.“ - гр. К.
От удостоверение изх. №168/12.10.2022 г. и справка изх.
№017/16.01.2023 г., издадено от „Е. Д. Д.“ ЕООД е видно, че за периода от м.
октомври 2021 г. до м. септември 2022 г., включително на В. С. С. са
изплатени трудови възнаграждения, обезщетения за временна
неработоспособност и ваучери за храна в общ размер 15 546.53 лева, или
средно 1 295.54 лева /нето/ на месец.
От удостоверение изх. №44/17.11.2022 г. и писмо вх.
№312/12.01.2023 г., издадени от „Б.“ ООД е видно, че за периода от м.
ноември 2021 г. до м. октомври 2022 г., включително на ответника Д. Г. Г. са
изплатени трудови възнаграждения и обезщетения за временна
неработоспособност в общ размер 14 657.66 лева или средно 1 221.47 лева
/нето/ на месец.
Ответникът представя Декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние, в която е отразено, че притежава апартамент
в гр. С., апартамент в гр. К. и мотоциклет, а месечните му трудови доходи
възлизат на 1500 лева.
Представено е Експертно решение от 03.01.2012 г., от което се
установява, че лицето Г. Д. Г., ЕГН: ********** е с ампутиран крак и
определени 96 % степен на увреждане без чужда помощ.
7
От представен договор за банков ипотечен кредит от 03.07.2020 г. в
размер на 65 000, сключен между В. С. С. и „У.К. Б.“ АД, ведно с погасителен
план, се установява, че с отпуснатите средства кредитополучателката е
закупила апартамент в гр. К., а кредитът следва да бъде погасен до 03.07.2045
г., с месечни вноски от по 333.48 лева.
От свидетелските показания на М. И. Г. се установява, че е майка на
ответника и баба по бащина линия на ищцата. Синът на свидетелката и В. С.
С. били родители на детето М. Г., което, след раздялата на родителите през
2012 г., се отглеждало от майката. Договорили се всеки месец бащата да
превежда по 60 лева за издръжката на дъщеря си и той изпълнявал редовно
този свой ангажимент. Ответникът живеел заедно с родителите си –
пенсионери, като единствените му доходи били от трудовото му
възнаграждение – около 1500 лева. Баща му бил инвалид, а пенсията му и
тази на свидетелката била 600 лева. В домакинството плащали обичайните
битови сметки – ток, вода, телефон, които си поделяли. Ответникът имал
кредит с месечна вноска от 280 лева, с който закупил апартамент в гр. С..
Това се случило, докато още били заедно с В. С., но никога не били живели
там. Апартаментът бил лична негова собственост. От 2012 г. до месец април
2022 г. детето М. живеело с майка си, но баща й продължавал да се грижи за
нея. Освен ежемесечната издръжка от 60 лева, той й давал джобни за
училище, плащал й сметките за телефон, купувал й телефони, давал й пари за
море. През м. април 2022 г. тя дошла в дома на баща си и заявила, че иска да
живее с него, защото майка й не й давала пари. Останала там до началото на
м. септември, след което се върнала при майка си под претекст, че така ще е
по-близо до автобусната спирка и ще й е по-удобно за работата. Тя работела
като сервитьорка в заведението срещу полицията в К.. Свидетелката не знаела
каква й е заплатата, но М. споделяла, че й била достатъчна.
Съдът, изграждайки вътрешното си убеждение прави следните
изводи от правна страна:
По иска с правно основание чл.143, ал.2 СК:
Претендира се месечна издръжка за бъдеще време, считано от датата
на подаване на исковата молба – 18.10.2022 г., до настъпване на законна
причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
за всяка просрочена вноска.
8
Страни в случая са бащата Д. Г. Г. и непълнолетната му дъщеря М.
Д. Г., действаща лично и със съгласието на своята майка В. С. С.. По делото е
безспорно, че родителските права се упражняват от майката, с изключение на
периода м. април – м. септември 2022 г., и че през последната една година
бащата заплаща на детето месечна издръжка от 60 лева, която е била
договорена между родителите при раздялата им.
Според разпоредбата на чл.143, ал.2 от СК всеки родител дължи
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали те са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Съгласно
чл.142, ал.1 и ал.2 от СК, размерът на издръжката, която родителят дължи на
ненавършилите пълнолетие свои деца, се определя в зависимост от нуждите
на децата и от възможностите на родителя да дава такава, но не може да бъде
по-малък от една четвърт от минималната работна заплата. Минималният
размер на дължимата издръжка за едно дете към настоящия момент е в размер
на 195.00 лв. месечно, арг. от чл. 142, ал. 2 СК вр. с чл. 1, ал. 1 от
Постановление № 497/29.12.2022 г. за определяне нов размер на минималната
работна заплата за страната.
Нуждите на детето следва да бъдат преценени с оглед обичайно
необходимото за деца на същата възраст, като се съобрази нуждата от
средства за храна, облекло, учебници, помагала, за интелектуално и културно
развитие, както и средствата, необходими за ежедневно посещение на
училище. Възможностите на лицата, които дължат издръжка, се определят от
техните доходи, имотното им състояние и квалификация. При определяне
размера на издръжката, от значение е обстоятелството при кого от двамата
родители е предоставено за отглеждане и възпитание детето. Двамата
родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид
и грижите на родителя, при когото се отглежда детето.
Освен горните обстоятелства при определяне размера на издръжката
трябва да се има предвид, че задължението за даване на издръжка на
ненавършило пълнолетие дете е безусловно. Следва да се подчертае, че
правото на издръжка принадлежи на детето, независимо, че се реализира чрез
родителя, който упражнява родителските права.
В разглеждания случай както майката, при която живее детето, така
9
и бащата доказват със справки от работодателя си постоянни месечни доходи
в размер на около 1300 лева. Ответникът декларира, че възнаграждението му
е около 1500 лева, което се потвърждава и от свидетелските показания на
неговата майка. Родителите живеят в собствени жилища, като ответникът
притежава и друг недвижим имот в гр. С., от който би могъл да получава
доходи при отдаването му под наем. Всеки от тях полага грижи и за друго
лице, което се намира в невъзможност само да се грижи за себе си – В. С. – за
дете, родено от връзка с друг мъж, а ответникът – за баща си, който е инвалид.
Относно банковите кредити, изплащани от страните, следва да се
има предвид, че наличието на облигационни задължения на родителя към
трети лица – погасителни вноски по договор за кредит – не го освобождава и
не е основание за намаляване на задължението му за заплащане на месечна
издръжка на ненавършилото му пълнолетие дете и не следва да се взема
предвид при преценка на материалните му възможности. Нееднократно в
съдебната практика е изразявано становището, че интересът на детето има
превес, и при определяне на издръжката не следва да се вземат предвид
договорните задължения на дължащия издръжка. Дължащият издръжка
родител следва да прецени какви и доколко парични задължения може да
поеме допълнително, при положение че е задължен да заплаща издръжка на
детето си до навършване на пълнолетие. Размерът на тази издръжка не следва
да бъде зависим от неправилната преценка на родителя относно финансовите
му възможности.
Съобразявайки обичайните нужди за възрастта на **-годишната М.
Г. – потребностите й от здравословна храна, облекло според сезона, учебни
помагала, развлечения, съдът приема, че необходимата обща сума за
издръжката й следва да се определи на 500 лева месечно. От тази сума
ответникът следва да заплаща ежемесечна издръжка за детето в размер на 300
лева, като останалата част от издръжката следва да се поеме от майката, която
полага и непосредствените грижи по неговото отглеждане и възпитание на
детето. За разликата до претендираните 350 лева месечно искът следва да се
отхвърли като неоснователен.
Така определената издръжка по чл. 143, ал.2 СК се дължи за периода
от датата на подаване на исковата молба – 18.10.2022 г., платима до 5-то
число на текущия месец, до настъпване на законна причина за нейното
10
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска от падежа й – 6-то число на текущия месец, до окончателното плащане
и следва да се заплаща по посочената в исковата молба банкова сметка в „У.
Б.“ АД, Клон К.: ********************************, с титуляр В. С. С..
По иска с правно основание чл.149 СК:
Искът е частично основателен.
По делото се установи по безспорен начин, че през месеците април,
май, юни, юли и август 2022 г., детето е отглеждано от ответника, поради
което за този минал период няма как да бъде задължен да заплаща издръжка.
Такава евентуално се дължи за периода от м. октомври 2021 г. до м. март
2022 г., включително и за м. септември 2022 г.
От представените писмени доказателства и от свидетелските
показания на св. Г., се установи, че ответникът от момента на раздялата с В.
С. е давал средства за издръжка на дъщеря си М. – превеждал е ежемесечно
по 60 лева по банков път, давал е пари на ръка, плащал е сметки за телефон.
Изводът, който се налага от събраните доказателства е, че бащата не се е
дезинтересирал от месечната издръжка на дъщеря си след фактическата
раздяла с майката и е отделял средства за детето си, които обаче, според
настоящия съдебен състав не са били достатъчни. За всеки от тези 7 месеца
съдът счита, че ответникът следва да бъде осъден да заплати издръжка на
детето си от по 150 лева, или общо 1050 лева, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане,
като претенцията над тази сума следва да се отхвърли като неоснователна.
Доколкото издръжката по чл.143, ал.2 СК следва да се заплаща от
датата на подаване на исковата молба, т. е. дължима е занапред, считано от м.
октомври 2022 г., включително, то издръжката за минало време следва да се
присъди за периода до м. септември 2022 г., включително.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.69, ал.1, т.7 ГПК, вр.
чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК, ответникът следва да заплати по сметка на РС К. държавна такса от 4 %
върху сбора на платежите за 7 месеца (до навършване на пълнолетие на
ищцата), а именно – 126 лева.
Относно разноските за адвокатско възнаграждение – такива се
11
претендират и от двете страни.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на
ищцата сторените по делото разноски съразмерно с уважената част от иска,
или 198.43 лева, от общо 400 лева.
Ответникът също има право на разноски, които възлизат на 302.36
лева от общо 600 лева – съразмерно с отхвърлената част от иска.
Ето защо ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника
сумата от 103.93 лева – разноски по компенсация.
Съгласно чл.242,ал.1 ГПК, съдът постановява предварително
изпълнение на решението за издръжка, поради което е задължен да го
допусне, дори и без искане на страните.
Водим от горното, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Г. Г., ЕГН: ********** от гр. К., ул. „П.“ №**, вх.*,
ет.*, ап.**, да заплаща на детето си М. Д. Г., ЕГН: **********, действаща
лично и със съгласието на своята майка В. С. С., ЕГН: **********, двете от
гр. К., ул. „П. С.“ №**, месечна издръжка в размер на 300.00 лв. (триста лева),
платима до 5-то число на текущия месец, считано от датата на подаване на
исковата молба – 18.10.2022 г., до настъпване на законна причина за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска от падежа й – 6-то число на текущия месец, до окончателното
плащане, като за разликата до 350.00 лева месечно ОТХВЪРЛЯ ИСКА като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Д. Г. Г., ЕГН: ********** от гр. К., ул. „П.“ №**, вх.*,
ет.*, ап.**да заплати на детето си М. Д. Г., ЕГН: **********, действаща
лично и със съгласието на своята майка В. С. С., ЕГН: **********, двете от
гр. К., ул. „П. С.“ №**издръжка за минало време в размер на 150.00 лв. (сто и
петдесет лева) месечно за периода от м. октомври 2021 г. до м. март 2022 г.,
включително и за м. септември 2022 г., или общо 1050.00 лв. (хиляда и
петдесет лева) за целия период, ведно със законната лихва за забава, считано
от датата на подаване на исковата молба – 18.10.2022 г., до окончателното
плащане, като за разликата до претендираните общо 3900.00 лв. (три хиляди и
12
деветстотин лева) ОТХВЪРЛЯ ИСКА като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА М. Д. Г., ЕГН: **********, действаща лично и със
съгласието на своята майка В. С. С., ЕГН: **********, двете от гр. К., ул. „П.
С.“ №**да заплати на Д. Г. Г., ЕГН: ********** от гр. К., ул. „П.“ №**, вх.*,
ет.*, ап.**, сумата от 103.93 лв. (сто и три лева и деветдесет и три стотинки) –
разноски по делото по компенсация.
ОСЪЖДА Д. Г. Г., ЕГН: ********** от гр. К., ул. „П.“ №**, вх.*,
ет.*, ап.**, да заплати по сметка на РС К. в полза на бюджета на съдебната
власт държавни такси върху присъдените издръжки в размер на 126.00 лв.
(сто двадесет и шест лева).
ПРИСЪДЕНАТА ИЗДРЪЖКА следва да се заплаща по следната
банкова сметка в „У. Б.“ АД, Клон К.: ********************, с титуляр В. С.
С..
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта му
относно издръжката.
Решението подлежи на обжалване пред П. о. с. в двуседмичен срок,
считано от 02.02.2023 г. на основание чл.315, ал.2 от ГПК.
ЦЧ
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
13