№ 14
гр. Дряново, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на четиринадесети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мариета Спасова
при участието на секретаря Кремена Димитрова
като разгледа докладваното от Мариета Спасова Гражданско дело №
20214220100051 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Предявен е иск по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Ищецът “Мегадом” ООД, със седалище и адрес гр. София, представляван от
пълномощника адв. Е.У. от АК – Пловдив основава исковата си претенция на
обстоятелството, че на 25.03.2016г. между страните по делото е сключен договор за
стоков кредит изх. № 01758/ 25.03.2016г., с който страните са уредили условията за
закупуване на стоки от артикулния асортимент на продавача, като стойността на
кредитен лимит, определен в договора възлиза на 15 000 лв. с ДДС. С анекс от
30.11.2018г. кредитният лимит възлиза на 35 000 лв., а с последващ такъв срокът за
плащане е определен на 45 дни. За обезпечаване задълженията на купувача за
заплащане на дължимите суми при закупуването на стоки съгласно договора ответното
дружество издало в полза на ищеца запис на заповед за размера на кредитния лимит, а
именно 35 000 лв., който е авалиран от Анита Тодорова Генчева и е предявен за
плащане на 10.12.2019г. В изпълнение на договорните си задължения ищцовото
дружество издало фактури за извършените покупки, както следва : фактура №
50039535/ 14.12.2018г. с дата на падеж по фактурата 28.01.2019г. на стойност 6 507,50
лв. и фактура № 50040005/ 28.12.2018г. и дата на падеж 11.02.2019г. на стойност
27 038,99лв.
Твърдят, че длъжникът извършил частично плащане по фактура № 50039535/
14.12.2018г. в размер на 5000 лв. на 09.09.2020г. и размерът на задължението след
1
направеното плащане възлизал на 1507,50 лв. Както и по фактура № 50040005/
28.12.2018г. извършил частично плащане в размер на 2000 лв. на 07.03.2019г., като за
останалата част на задължението по устна договореност на страните били издадени
кредитни известия за върнати от „Мегадом“ ООд стоки. Размерът на задължението
възлизал на 4877,75 лв. Посочват, че дължимото задължение на ответника съобразно
частичните плащания, извършени от същия са както следва : главница : 1507,50 лв. по
частично непогасена фактура № 50039535/ 14.12.2018г. и 4866,75 лв. по частично
непогасена фактура № 50040005/ 28.12.2018г. Неустойка за забава и законна лихва :
общо 730,65 лв., от които за периода 29.01.2019г. – 29.03.2019г. – неустойка за забава в
размер на 452,01 лв. и законна лихва за периода от 30.03.2019г. – 22.01.2021г. в размер
на 278,64 лв. върху стойността 1507,50 лв. по фактура № 50039535/ 14.12.2018г. и
неустойка за забава и законна лихва : общо 2340 лв., от които за периода 12.02.2019г. –
12.04.2019г. неустойка за забава по сключения договор в размер на 1460 лв. и законна
лихва за периода от 13.04.2019г. – 22.01.2021г. в размер на 880 лв. върху стойността
4866,75 лв. по фактура № 50040005/ 28.12.2018г.
Заявяват, че въпреки точното изпълнение по търговския договор от страна на
„Мегадом“ ООД, въпреки получаването на осчетоводените от дружеството фактури и
приемането им за плащане, купувачът по договора „Геша холидей“ ЕООД изпада в
забава без да поеме ясен ангажимент кога ще погаси задължението си по извършените
търговски продажби. До момента на завеждане на исковата молба дружеството не е
изпълнило задължението си за заплащане на дължимата сума, нито е предявило
възражение за неточно изпълнение.
Със заявление по реда на чл. 417 ГПК „Мегадом“ ООД поискали издаването на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника „Геша холидей“ ЕООД.
Въз основа на горното Районен съд Дряново образувал ч. гр. дело № 327/ 2020г. по
описа на съда и издал заповед за изпълнение, с която ответникът бил осъден да заплати
сумата от 35 000 лв. в полза на кредитора „Мегадом“ ООД. На база на издадения
изпълнителен лист ЧСИ Звезделина Василева, рег. № 734 на КЧСИ образувала
изпълнително дело № 1023/ 2020 по описа на ЧСИ. Молят съда да признае за
установено, че по отношение на „Мегадом“ ООД ответникът „Геша холидей“ ЕООД не
е изпълнил задължението си да погаси паричното си задължение и дължи следните
суми : главница : 1507,50 лв. по частично непогасена фактура № 50039535/
14.12.2018г. и 4866,75 лв. по частично непогасена фактура № 50040005/ 28.12.2018г.
Неустойка за забава и законна лихва : общо 730,65 лв., от които за периода 29.01.2019г.
– 29.03.2019г. – неустойка за забава в размер на 452,01 лв. и законна лихва за периода
от 30.03.2019г. – 22.01.2021г. в размер на 278,64 лв. върху стойността 1507,50 лв. по
фактура № 50039535/ 14.12.2018г. и неустойка за забава и законна лихва : общо 2340
лв., от които за периода 12.02.2019г. – 12.04.2019г. неустойка за забава по сключения
договор в размер на 1460 лв. и законна лихва за периода от 13.04.2019г. – 22.01.2021г. в
2
размер на 880 лв. върху стойността 4866,75 лв. по фактура № 50040005/ 28.12.2018г.
Претендира разноски.
С допълнително молба от 16.04.2021г. уточняват, че общото задължение на
ответника „Геша холидей“ ЕООД възлиза на 9444,90 лв. от които главница : 1507,50
лв. по частично непогасена фактура № 50039535/ 14.12.2018г. и 4866,75 лв. по
частично непогасена фактура № 50040005/ 28.12.2018г. Неустойка за забава и законна
лихва : общо 730,65 лв., от които за периода 29.01.2019г. – 29.03.2019г. – неустойка за
забава в размер на 452,01 лв. и законна лихва за периода от 30.03.2019г. – 22.01.2021г.
в размер на 278,64 лв. върху стойността 1507,50 лв. по фактура № 50039535/
14.12.2018г. и неустойка за забава и законна лихва : общо 2340 лв., от които за периода
12.02.2019г. – 12.04.2019г. неустойка за забава по сключения договор в размер на 1460
лв. и законна лихва за периода от 13.04.2019г. – 22.01.2021г. в размер на 880 лв. върху
стойността 4866,75 лв. по фактура № 50040005/ 28.12.2018г. Като основание за
дължимото парично задължение са издадените от страна на „Мегадом“ ООД фактура
№ 50039535/ 14.12.2018г. и фактура № 50039535/ 14.12.2018г. в изпълнение на сключен
между „Мегадом“ ООД и „Геша холидей“ ЕООД договор за стоков кредит № 01758/
25.03.2016г.
С допълнителна молба от 30.12.2021г. уточняват, че правният интерес от
предявяване на иска по чл. 422, вр. чл. 415 от ГПК произтичал от незаплатено
задължение по издаден запис на заповед срещу длъжника „Геша Холидей" ЕООД, въз
основа на който била издадена заповед за изпълнение за сумата от 35 000 лева –
главница по запис на заповед от 10.12.2018 г., ведно със ведно със законната лихва
върху главницата от 26.10.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от
1700 лв. - разноски. Посочват, че записът на заповед бил издаден като обезпечение на
задълженията по сключения договор за стоков кредит с изх. № ДГ № 01758/
25.03.2016г., с който страните били уредили условията за закупуване на стоки от
артикулния асортимент на продавача - "МЕГАДОМ" ООД, като стойността на
кредитен лимит, определен в договора възлизала на 15 000 лв. с вкл. ДДС. Към
сключения договор бил налице и анекс от 30.11.2018г., с който кредитният лимит
възлизал на 35 000 лв., а с последващ такъв срокът за плащане бил определен на 45
дни. В изпълнение на договорните си задължения „Мегадом" ООД издало фактури за
извършените покупки както следва: фактура №50039535/ 14.12.2018г., с дата на падеж
по фактурата 28.1.2019 г. на стойност 6 507,50 лв. и фактура № 50040005/ 28.12.2018 г.
и дата на падеж 11.2.2019 г. на стойност 27 038,99лв. Заявяват, че длъжникът „Геша
Холидей" ЕООД извършил частично плащане по фактура № 50039535/14.12.2018 г. в
размер на 5 000 лв. на 09.09.2020г. и размерът на задължението след направеното
плащане възлизал на 1507,50 лв. Както и извършил частично плащане по фактура №
50040005/28.12.2018 г. в размер на 2 000 лв. на 07.03.2019г., като за останалата част от
задължението по устно договореност по страните били издадени кредитни известия за
3
върнати към „Мегадом" ООД стоки. Поради което размерът на задължението възлизал
на 4 866,75 лв.
Твърдят, че дължимото задължение на „Геша Холидей" ЕООД съобразно
частичните плащания извършени от тях били следните : 1 507, 50 лв. по частично
непогасена фактура: №50039535/ 14.12.2018 г., 4 866,75 лв. по частично непогасена
фактура № 50040005/ 28.12.2018 г., неустойка за забава и законна лихва: общо 730,65
лв. от които за периода от 29.01.2019г. до 29.03.2019г. –неустойка за забава по
сключеният договор в размер на 452,01 лв. и законна лихва за периода от 30.03.2019г.
до 22.01.2021 в размер на 278,64лв. върху стойността от 1 507, 50 лв. по фактура
№50039535/ 14.12.2018 г. и неустойка за забава и законна лихва: общо 2340 лв., от
които за периода 12.02.2019г. до 12.04.2019г. - неустойка за забава по сключеният
договор в размер на 1460лв. и законна лихва за периода от 13.04.2019г.. до 22.01.2021г.
в размер на 880 лв. върху стойността от 4 866,75 лв. по фактура № 50040005/
28.12.2018 г. Общата част на задължението по сключения договор за стоков кредит и
издадените фактури, обезпечено със записа на заповед, въз основа на който била
издадена заповедта за незабавно изпълнение срещу „ГЕША ХОЛИДЕЙ" ЕООД, е в
размер на 9444,90 лв. Въз основа на изложеното молят съда да приеме за установено по
отношение на „Мегадом“ ЕООД, че общата част на задължението по сключения
договор за стоков кредит и издадените, фактури, обезпечено със запис на заповед, въз
основа на който е била издадена заповед за незабавно изпълнение по отношение на
„ГЕША ХОЛИДЕЙ“ ЕООД е в размер на 9444,90 лв. Претендират разноски.
В дадения от съда срок е постъпил отговор от ответното дружество „Геша
холидей“ ЕООД, в който се посочва, че предявеният иск е недопустим. В исковата
молба цената на иска била различна от посоченото в заповедта за изпълнение и
издадения изпълнителен лист. В случай, че съдът приеме иска за допустим, намират, че
същият е частично неоснователен. Ответникът признава задължението в размер от
6374,25 лева, което било общата сума на претендираната от ищеца главница: 1507,50
лева по частично непогасена фактура № 50039535/ 14.12.2018г. и 4866,75 лева по
частично непогасена фактура № 50040005/ 28.12.2018г. Към месец декември 2020г.
страните направили потвърждение на салдо, което доказвало твърденията им. Оспорват
изцяло претенцията за неустойка за забава и законна лихва в размер на 730,65 лева,
както и претенцията за неустойка за забава и законна лихва в размер на 2340 лева.
Заявяват, че претенцията за неустойка за забава и законна лихва била
недоказана, не било посочено по какъв начин и на какво основание била изчислена и
как се стигнало до тези суми. Търговските отношения между страните допускали
връщане на стока, което се доказвало с представените от ищеца кредитни известия,
като последното било от 09.11.2020г. Считат, че с връщането на стоката и издаването
на кредитно известие се намалявал размера на задължението по съответната фактура,
като дори да имало законно основание за начисляване на лихва, тя следвало да бъде
4
сметната по друг начин.
Твърдят, че клаузата, записана в т. 1 от Раздел 5 от сключения между страните
Договор за стоков кредит от 25.03.2015г., регламентираща неустойките, била нищожна,
защото кумулативното налагане на санкция едновременно под формата на законна
лихва и мораторна неустойка за забава за неизпълнения на едно и също парично
задължение било недопустимо. Оспорват изцяло искането на ищеца за присъждане в
тежест на ответника на направените разноски по заповедното и исковото производство.
Посочват, че в заповедното производство били присъдени разноски в размер на 1 700
лева, която сума била изчислена на база претендираните 35 000 лева по запис на
заповед. Относно претенцията за разноски в настоящото исково производство правят
възражение за прекомерност, като в случай в тежест на ответника бъдат присъдени
разноски, молят те да бъдат намалени съобразно уважената част от иска и съобразени с
Наредбата за минималните адвокатски възнагражения.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед
разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч. гр. дело № 327/ 2020г. по описа на съда се установява, че по
заявление на „Мегадом” ООД против „Геша Холидей“ ЕООД е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 133/
27.10.2020 г., като е разпоредено ответникът да заплати сумата 35 000 лв. – главница
по запис на заповед от 10.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от
26.10.2020г. до окончателното й изплащане, както и за сумата 1700 лв. – разноски.
В дадения срок е депозирано възражение по чл. 414 от ГПК от „Геша Холидей“
ЕООД, в което се посочва, че не дължат изпълнение по издадената заповед за
изпълнение.
В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК ищецът е предявил срещу ответника настоящия
иск за установяване на вземането му по заповедта само относно сумата 1 507, 50 лв. по
частично непогасена фактура: №50039535/ 14.12.2018 г., 4 866,75 лв. по частично
непогасена фактура № 50040005/ 28.12.2018 г., неустойка за забава и законна лихва:
общо 730,65 лв. от които за периода от 29.01.2019г. до 29.03.2019г. –неустойка за
забава по сключеният договор в размер на 452,01 лв. и законна лихва за периода от
30.03.2019г. до 22.01.2021 в размер на 278,64лв. върху стойността от 1 507, 50 лв. по
фактура №50039535/ 14.12.2018 г. и неустойка за забава и законна лихва: общо 2340
лв., от които за периода 12.02.2019г. до 12.04.2019г. - неустойка за забава по
сключеният договор в размер на 1460лв. и законна лихва за периода от 13.04.2019г.. до
22.01.2021г. в размер на 880 лв. върху стойността от 4 866,75 лв. по фактура №
50040005/ 28.12.2018 г.
Не е спорно по делото, че на 25.03.2015 г. между “Мегадом” ООД и ответника
„Геша Холидей“ ЕООД бил сключен Договор за стоков кредит изх. № ДГ 01758/
5
25.03.2015г. По силата на договора ищцовото дружество и ответника договорили
рамковите условия, при които продавачът продава, а купувачът купува стоки от
артикулния асортимент на продавача. Страните конкретизират вида, количеството и
цената на стоките – предмет на продажба чрез заявки за доставки и фактури, които с
подписването им се считали за част от този договор. Съобразно чл. IV.1 от договора
към датата на сключването му купувачът ползва стоков кредит в размер, съгласно
посоченото в Приложение № 2 – Търговски условия, а именно 15 000 лв. и срок на
плащане – 45 дни от датата на издаване на фактурата за съответната стока или при
достигане на пълния размер на допустимия кредитен лимит, според това кое настъпи
първо.
С анекс от 30.11.2018г. страните договорили, че търговският кредит на
купувача се увеличил, като общата стойност на допустимия търговски кредит следвало
да възлиза на 35 000 лв. с вкл. ДДС. Като гаранция за изпращане на цената на стоките,
купувачът се задължил да издаде в полза на продавача запис на заповед за сума, равна
на допустимия търговски кредит, съгласно т. 1 от анекса. Записът на заповед следвало
да бъде авалиран от представляващия дружеството или основния собственик на
капитала.
При изпълнение на договора ищцовото дружество издало фактури за извършени
покупки, както следва : фактура № 50039535/ 14.12.2018г., с дата на падеж по
фактурата 28.1.2019 г. на стойност 6 507,50 лв. и фактура № 50040005/ 28.12.2018 г. и
дата на падеж 11.2.2019 г. на стойност 27 038,99лв. Не е спорно по делото, че
ответникът „Геша Холидей" ЕООД извършил частично плащане по фактура №
50039535/14.12.2018 г. в размер на 5 000 лв. на 09.09.2020г. и размерът на
задължението след направеното плащане възлизал на 1507,50 лв. Както и извършил
частично плащане по фактура № 50040005/28.12.2018 г. в размер на 2 000 лв. на
07.03.2019г., като за останалата част от задължението по устно договореност по
страните били издадени 13 броя кредитни известия, приложени като доказателство по
делото, за върнати към „Мегадом" ООД стоки. Поради което размерът на задължението
за главница възлиза на 4 866,75 лв., което се признава от ответно дружество в отговора
на исковата молба.
От заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установи, че дължимата неустойка за периода от 29.01.2019г. до 29.03.2019г. за
вземането от 1507,50 лв. възлиза на 452,28 лв, а законната лихва върху същото вземане
за периода от 30.03.2019г. до 22.01.2021г. – на 278,47 лв. Дължимата неустойка за
периода от 12.02.2019г. до 12.04.2019г. за вземането от 4866,75 лв. възлиза на 1460,04
лв., а законната лихва върху същото вземане за периода от 13.04.2019г. до 22.01.2021г.
– на 880,07 лв.
По делото е допусната допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, като
6
видно от заключението на същата със счетоводна справка № 8197857 от 25.10.2021г.
по сметка 902 – Условни активи, аналитична партида вземания по съдебни спорове
били начислени суми за неустойка, както следва : по фактура № 50039535/ 14.12.2018г.
– 452,28 лв. и по фактура № 50040005/28.12.2018г. – 1460,04 лв. За посочените в
исковата молба лихви не били извършени счетоводни записвания. След анализ на
всички счетоводни операции, свързани с процесните фактури, експертизата е
установила, че осчетоводяванията били направени в съответствие с действащото
счетоводно законодателство.
При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от
правна страна:
Ищецът основава вземането си за главница на сключения между страните
договор за стоков кредит от 25.03.2015г., съгласно който ответното дружество е
закупувало стоки от кредитния асортимент на продавача със задължението да ги
заплати в 45 дневен срок от издаването на фактурата или от достигане на пълния
размер на допустимия стоков кредит, според това, кое настъпи по-рано. Ответникът
признава, че не е заплатил на ищцовото дружество сумата 1 507,50 лв. по частично
непогасена фактура: № 50039535/ 14.12.2018 г. и сумата 4 866,75 лв. по частично
непогасена фактура № 50040005/ 28.12.2018 г., което задължение се установява по
размер от представените по делото доказателства, поради което установителният иск за
главницата е основателен и следва да бъде уважен в пълния предявен размер.
На следващо място искът за установяване дължимостта на законна лихва е
доказан в пълен размер от приетите по делото писмени доказателства и заключението
на допусната по делото съдебно-счетоводна експертиза. По същество ответникът
признава, че не е заплатил дължимите главници по фактури. Неоснователно е
възражението, че в договора било уговорено едновремено начисляването на неустойка
за забава и законна лихва. Видно от чл. V.1 от договора от 25.03.2015г. законната лихва
за забава върху просроченото задължение започва да се начислява след изтичане на
срока за начисляване на неустойка. Поради което искът в тази част за претендираната
законна лихва е основателен и следва да бъде уважен в претендирания размер.
Спорно по делото е дължи ли ответникът неустойка за забава в размер на 452,01
лева относно вземането по фактура № 50039535/ 14.12.2018 г., както и неустойка за
забава в размер на 1460 лв. за вземането по фактура № 50040005/ 28.12.2018 г.
Ищцовото дружество претендира да бъде установено, че ответникът дължи посочените
суми на основание чл. V.1 от договора от 25.03.2015г., съгласно който в случай на
неспазване на договорените срокове за плащане, купувачът дължи неустойка в размер
на 0,5% от стойността на просроченото задължение на ден, за всеки просрочен ден, но
не повече от 60 дни, след изтичането на който срок започва да тече законна лихва за
забава върху просроченото задължение. Включването в договора на клаузата за
7
неустойка е проявление на принципа на автономия на волята в частното право
съгласно чл. 9 от ЗЗД. С нея страните уговарят предварително размера на
обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай че не изпълни своите
задължения, без да е необходимо да се доказва размера на вредите, настъпили от
неизпълнението. Неустойката е винаги форма на договорна отговорност. Автономията
на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора и в частност да
уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки:
съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а
в равна степен и на добрите нрави. В този смисъл ограничението се отнася както за
гражданските, така и за приватизационните договори, а също и за търговските сделки
по аргумент от чл. 288 ТЗ. Добрите нрави са морални норми, на които законът е
придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е
приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал.1 ЗЗД).
Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а
съществуват като общи принципи или произтичат от тях.
Съгласно трайната съдебна практика преценката за нищожност на неустойката
поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай
към момента на сключване на договора, като могат да бъдат използвани някои от
следните примерно изброени критерии : естество и размер на обезпеченото с
неустойката задължение, наличие на други обезпечения на същото задължение, вид на
уговорената неустойка и на съответното неизпълнение, съотношение на неустойката с
очакваните вреди от неизпълнението. В този смисъл т. 4 от Тълкувателно решение №
1/2009 г. от 15.06.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС.
Възприетото в задължителната съдебна практика разрешение е последователно
доразвито и в трайно непротиворечивата практика на ВКС, обективирана в
постановените по реда на чл. 290 ГПК решения № № 49 от 27.05.2012 г., по търг. дело
№ 16/ 11 г. на ІІ търг. отделение; 298 от 31.10.2013 г., по търг. дело № 1312 /2012 г. на
ІV гр. отделение; 16 от 16.06.2009 г., по търг. дело № 430/2008 г. на ІІ търг. отделение;
74 от 21.06.2011 г., по гр. дело № 541/ 2010 г. на ІV гр. отделение и други. Според
същата, нищожна поради противоречие с добрите нрави е договорна мораторна
неустойка, която е несъизмеримо висока с очакваните за кредитора вреди от
забавеното изпълнение и нарушава принципа за справедливост в гражданските и
търговски спорове.
В конкретния случай се установява, че процесният договор за стоков кредит
притежава правната характеристика на търговска сделка и взаимоотношенията
помежду им във връзка с неговото изпълнение следва да се уреждат от нормите на
Търговския закон. Независимо от търговския характер на процесния договор общото
правило на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, с което е обосновано своевременно въведеното от
8
ответника с отговора защитно възражение за нищожност е приложимо по силата на
препращащата норма на чл. 288 ТЗ.
Неустойката по договора от 25.03.2015г., на която ищецът основава исковата си
претенция в тази част, е мораторна по своя характер и уговорена в негова полза като
кредитодател в размер на 30 % от стойността на просроченото задължение за срок от
два месеца. Обезщетяването на кредитора за действително причинените му от забавата
вреди надхвърля в пъти законоустановената специфична за паричните задължения
обща форма на отговорност съобразно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, тъй като
към настоящия момент лихвата за забава възлиза на около 10 % годишно. Приетите по
делото писмени доказателства относно начина на изпълнение на задълженията по
договора от страна на купувача, които не са оспорени в процеса сочат на забава на
плащането на сравнително малка част от цената по отделните фактури, но е наложена
парична санкция като неустойка – значителна спрямо главния дълг. Уговорената
неустойка, по начина, по който е формирана, превишава многократно действително
очакваните вреди на кредитора и е напълно несъизмерима със същите, поради което се
явява в несъответствие с основните принципи, на които е изградена правната система в
страната: добросъвестност в гражданските и търговските взаимоотношения и
недопускане на необосновано облагодетелстване на кредитора. Следователно
независимо от постигнатото общо съгласие на страните за приоритетно значение на
санкционната функция на договорена помежду им неустойка, когато размерът на
същата е така необосновано завишен спрямо реално очакваните вреди за кредитора от
забавено изпълнение на главното парично задължение, че още при сключване на
договора създава условия за възприемането й като средство за неоснователно
обогатяване на последния и засяга съществуващото в обществото, на съответния етап
на неговото развитие, разбиране за справедливост, тази неустойка излиза извън
присъщите й функции и като нарушаваща добрите нрави е нищожна, на основание чл.
26, ал. 1,изр. 3 от ЗЗД. При нищожност на договорената мораторна неустойка исковата
претенция по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК за приемане за установено, че ответникът
дължи същата се явява неоснователна и искът следва да бъде отхвърлен в тази му част.
При този изход на делото на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за
исковото производство съобразно уважената част от исковете. По отношение на
направеното възражение от ответното дружество за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, заплатено от ищеца в хода на исковото производство. С исковата
молба се претендира да бъде признато за установено в полза на ищеца вземане против
ответника за суми в общ размер на 9444,90 лв. Съгласно правилото на чл. 7, ал. 2, т. 3
от Наредба 1/ 2004г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения за защита
в производства с определен интерес възнаграждението възлиза на 802,25 лв. В хода на
производството са представени доказателства, че от страна на ищцовото дружество е
заплатено адвокатско възнаграждение за двама адвокати съответно в размер на 1500 лв.
9
и 803 лв. Съдът намира възражението за прекомерност на присъдения в производство
адвокатски хонорар за основателно. Процесуалните действия по делото се изчерпват с
депозирането на искова молба и участие в две съдебни заседания. Дължимият за
производството адвокатски хонорар за един адвокат на ищеца като прекомерен следва
да се намали към минималния размер – 803 лв. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза
на ищеца следва да се присъдят съразмерно направените разноски съобразно
намаления размер на адвокатското възнаграждение, които възлизат общо на 1061,39
лв.
На основание чл. 78, ал. 4 от ГПК в полза на ответното дружество следва да
бъдат присъдени по съразмерност с отхвърлената част от иска направените разноски за
исковото производство. С молба от 13.07.2021г. ищцовото дружество прави
възражение за прекомерност на заплатения от „Мегадом“ ООД адвокатски хонорар.
Съобразно изложените по-горе мотиви съдът намира възражението за прекомерност на
присъдения в производство адвокатски хонорар за основателно. Процесуалните
действия по делото се изчерпват с депозирането на отговор на искова молба и участие
в две съдебни заседания. Дължимият за производството адвокатски хонорар на
процесуалния представител на ответника като прекомерен следва да се намали към
минималния размер – 803 лв. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ответника
следва да се присъдят съразмерно направените разноски съобразно намаления размер
на адвокатското възнаграждение, които възлизат общо на 182,80 лв. Поради което по
компенсация на ищцовото дружество следва да бъдат присъдени 878,59 лв. – разноски
в исковото производство.
На ищцовото дружество следва да бъдат присъдени и разноски за заповедното
производство съобразно уважената част от исковата претенция, а именно 365,88 лв.
Воден от горното и на основание чл. 422 от ГПК съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ПО ОТНОШЕНИЕ НА “ГЕША ХОЛИДЕЙ”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Дряново, ул. Шипка №
133, представлявано от управителя Анита Донева Ганчева, че същите дължат на
„МАГЕДОМ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. Макгахан 66, представлявано от управителя Л.К.М. СУМАТА 1507,50 лв. (хиляда
петстотин и седем лв. и петдесет ст.) – главница по частично непогасена фактура №
50039535/14.12.2018 г., СУМАТА 278,64 лв. (двеста седемдесет и осем лв. и шестдесет
и четири ст.) – законна лихва върху главницата от 1507,50 лв. за периода от
30.03.2019г. до 22.01.2021г., СУМАТА 4866,75 лв. (четири хиляди осемстотин
шестдесет и шест лв. и седемдесет и пет ст.) – главница по частично непогасена
фактура № 50040005/28.12.2018 г. и СУМАТА 880 лв. (осемстотин и осемдесет лв.) –
10
законна лихва върху главницата от 4866,75 лв. за периода от 13.04.2019г. до
22.01.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК
по ч. гр. дело № 327/ 2020г. по описа на Районен съд Дряново. В ОСТАНАЛАТА
ЧАСТ за СУМАТА 452,01 лв. (четиристотин петдесет и два лв. и една ст.) – неустойка
за забава за периода от 29.01.2019г. до 29.03.2019г. за вземанията по фактура №
50039535/14.12.2018 г. и за СУМАТА 1460 (хиляда четиристотин и шестдесет) лв. –
неустойка за забава за периода от 12.02.2019г. до 12.04.2019г. за вземанията по фактура
№ 50040005/28.12.2018 г. ОТХВЪРЛЯ предявения иск, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА “ГЕША ХОЛИДЕЙ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Дряново, ул. Шипка № 133, представлявано от управителя А.Д.Г. ДА
ЗАПЛАТИ на „МАГЕДОМ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. Макгахан 66, представлявано от управителя Л.К.М.
СУМАТА 365,88 лв. (триста шестдесет и пет лв. и осемдесет и осем ст.) – разноски в
заповедното производство съразмерно с влязлата в сила заповед за изпълнение, както и
СУМАТА 878,59 лв. (осемстотин седемдесет и осем лв. и петдесет и девет ст.) –
разноски по компенсация за исковото производство съразмерно с уважената част от
иска.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд - гр. Габрово.
След влизане на решението в сила препис да се приложи по ч. гр. дело № 327/
2020г. по описа на Районен съд Дряново.
Съдия при Районен съд – Дряново: _______________________
11