№ 9078
гр. София, 22.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20241110147669 по описа за 2024 година
Изготвя следния проект за доклад по делото:
Производството е образувано по предявен от В. К. Г. срещу „********“ ЕООД
отрицателен установителен иск за признаване за установено между страните, че
ищецът не дължи на ответника сумата от 1500 лева по кредит с идентификатор 698785,
която сума е вписана от ответника като дължима от ищеца в Централен кредитен
регистър при БНБ. Претендира и разноски.
Счита, че предявения иск е допустим и основателен. Твърди, че е подал заявление
до БНБ за получаване на справка относно неговата задлъжнялост, като от справката се
установява, че към БНБ са подадени данни от „********“ ЕООД за дължима сума към
дружеството, в размер на 1500 лева по кредит с идентификатор 698785. Изтъква, че от
данните посочени в нея, би могло да се стигне до извода, че актуален кредитор на
ищцата за гореописаното вземане е дружеството „********“ ЕООД. Поддържа, че
никога не е сключвал договор с ответното дружество, както и че никога не е получавал
съобщения за прехвърлени вземания от трети лица към „********“ ЕООД, които да
легитимират това дружество, като нейн кредитор.
Заявява, че видно от актуална справка от Централния кредитен регистър е налице
задължение на ответницата в размер на 1500,00 лева към кредитора „********“ ЕООД.
Твърди, че не дължи посочената сума, тъй като няма никакво правоотношение с
ответника, а в условията на евентуалност, счита, че не дължи сумата поради
погасяване на задължението по давност.
Ищецът обосновава своя правен интерес от предявяване на иска за
несъществуване на вземането с обстоятелството, че процесното вземане фигурира като
дължимо и неплатено в Централния кредитен регистър при БНБ, както и от правото да
иска установяване на действително правно положение със сила на пресъдено нещо, а
1
именно, че вземането не съществува. твърди, че има интерес от предявяване на иск за
несъществуване на вземането и когато не е заплашен непосредствено от принуда.
Също така счита, че за длъжника съществува правен интерес, доколкото, ако има
някакви вземания на ответника или на трети лица към ищеца, то те са погасени по
давност.
Оспорва да е налице валидно облигационно отношение между страните по
делото. Заявява, че не разполага с данни за прехвърляне на вземания от трети лица към
дружеството „********“ ЕООД, които да легитимират дружеството като кредитор.
Посочва, че ако ищцата е имала задължения към трети лица, които евентуално да са
прехвърлени на ответното дружество, то ищцата не е уведомявана за това
прехвърляне. Изтъква, че дори и да съществуват задължения към ответника, които да
са прехвърлени от трети лица, то тези задължения ги намира за погасени по давност,
тъй като за период от повече от 5 години назад не е получавал никакви съобщения за
принудително изпълнение, както и че няма данни за образувани изпълнителни дела
или наложени запори и възбрани върху имуществото му или пък да са налице
извършени плащания.
Заявява, че с оглед на гореизложеното каквито и задължения да има ищцата, то
счита, че те са погасени по давност.
Моли съда да признае за установено, че В. К. Г., не дължи на ответното
дружество – „********“ ЕООД, сумата от 1500 лев, която сума е вписана от ответника,
като дължима от ищеца в Централен кредитен регистър при БНБ.
Ответникът в срока за отговор депозира отговор на исковата молба, с който
заявява, че е сключила Договор за потребителски кредит № 698785 с „*****“ АД, като
е получила сумата от 1500,00 лева. Изтъква, че по силата на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние – ЗПФУР, договорът е бил сключен като част от
системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора
страните са използвали средства за комуникация от разстояние. Сочи, че при
сключването на процесния договор му е предоставена цялата информация, изискуема
по закон.
Изтъква, че между „*****“ АД в качеството си на цедент и „********“ ЕООД в
качеството си на цесионер е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания
2
на дата 02.03.2021 г. Сочи, че видно от приложените Общи условия и Договор за
паричен заем № 698785 на дата 06.07.2016 г. по безспорен начин установяват
сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не е
изпълнила в срок и съобразно условията на договора.
Заявява, че намира предявения иск за основателен, тъй като вземането
действително е погасен по давност.
По тези съображения и на основание чл. 146 ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
СЪДЪТ приема представените от ищеца писмени доказателства.
ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ по доказателствата след изслушване на страните.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи препис
от настоящото определение за насрочване, като те могат да вземат становище по него
и дадените със същия указания най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 23.06.2025г.
от 9:20ч, за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3