№ 695
гр. Варна, 28.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Росица Шкодрова
при участието на секретаря Искрена Г. И.ова
като разгледа докладваното от Росица Шкодрова Административно
наказателно дело № 20243110201288 по описа за 2024 година
МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на представляващ „Ди Вес“ ЕООД,
против НП №38-10/24.01.2024г. на Председател на ДА“НС“ гр. София, с което на
дружеството е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на
5000 лв. на осн. чл.116 ал.1 т.3 от ЗМИП.
С жалбата се сочи на неправилност и незаконосъобразност на издаденото
наказателно постановление. Счита се, че за същото нарушение е било наложено
административно наказание, като деянието е било квалифицирано като „системно“. За
същите нарушения, извършени на други дати, освен настоящото НП, са издадени и още три
НП.
По отношение на квалификацията „системност“, която е налице, когато са извършени
5 или повече административни нарушения на този закон или на правилника за прилагането
му от същия вид в рамките на една година, се изразява становище, че представлява
усложнено административно нарушение, подобно на сложните и съставни престъпления,
каквото до сега е било непознато и всъщност се намира в дълбоко противоречие с нормата
на чл. 18 ЗАНН, която изисква за всяко отделно административно нарушение да се наложи
отделно наказание. В случай, че административнонаказателната отговорност е за едно
нарушение, извършено в условията на „системно нарушение" следва да се обсъди дали
тогава неговият състав не поглъща извършените преди това административни нарушения
или следва да се приеме, че съставното нарушение поглъща тези, които го предхождат и
тогава е налице едно единствено нарушение, или се прилага установеният от чл. 18 ЗАНН
принцип.
1
Счита се, че съществено процесуално нарушение представлява и диспозитива на НП.
Той съдържа само правното основание, лицето, на което са налага санкцията, вида и размера
й.
След като се твърди „системност" на нарушението, то диспозитивът на НП следва да
съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата,
при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават (чл. 57, ал. 1, т. 5
ЗАНН), както и законните разпоредби, които са били виновно нарушени (чл. 57, ал. 1. т. 6
ЗАНН). Необходимо е да се посочи точният период, през който са били извършени 5 или
повече административни нарушения на закона или на правилника за прилагането му от
същия вид и то в рамките на една година.
В диспозитива на НП такива данни няма.
Не може да се приеме, че те могат да бъдат допълнени от мотивите на НП. тъй като
броят и периодът на извършване на нарушенията са признаци, които са част от състава на
самото административно нарушение, за което се налага санкцията.
Сочи се още, че номерът на обжалваното НП предшества хронологически номера на
останалите НП, с които са наложени отделни санкции за извършените преди това еднородни
нарушения, макар номерът на АУАН да ги следхожда.
Счита се ,че е допуснато нарушение на чл.52 ал.4 от ЗАНН ,като не е извършено
разследване на спорните обстоятелства.
Претендира се, че наказателното постановление е издадено при нарушение на
материалния закон, като от приложените към преписката доказателства не се установява
състав на административно нарушение. Не е налице сключване на случайна сделка на
стойност, равна или надвишаваща левовата равностойност на 5 000 евро или тяхната
равностойност в друга валута, когато плащането се извършва в брой. Тъй като операцията
представлява вътрешна такава - преместване на средства от едно обменно бюро в друго,
няма нито продавач, нито купувач. Ето защо операцията не може да бъде определена изобщо
като сделка - случайна или неслучайна.
Не е необходимо дружеството да идентифицира само себе си, тъй като собственикът
на парите остава един и същ.
В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез процесуален представител.
По същество се поддържат и доразвиват наведените с жалбата доводи за отмяна на
НП. Сочи се, че правилно е било отчетено движението на парични средства от едното бюро
към другото, тъй като при евентуална проверка от страна на служители на ТД НАП би се
констатирала липса на валута. Сочи се още, че не е обичайно в курортен комплекс да се
извършва продажба на валута срещу левове, а напротив- там се търгува кат осе купува
чуждестранна валута – евро, долари и други. Очевидно е , че се касае за вътрешно
движение на средства. Претендира се адвокатско възнаграждение.
2
Процесуален представител на въззиваемата страна оспорва жалбата. По същество
изразява подробна позиция за потвърждаване на наказателното постановление като
правилно и законосъобразно. Претендира възнаграждение.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Ваз основа на Заповед № ФР-9-144/29.05.2023 г. на директора на САД ФР - ДАНС
служители на ДАНС, сред които св. К., извършили проверка на дейността на „Ди вес“
ЕООД Варна. В хода на проверката било установено, че на 15.07.2022 г., в свой пункт за
обмяна на валута, находящ се на адрес: общ. Варна, гр. Варна, курортен комплекс „Златни
пясъци", комплекс „Червен рак" е била регистрирана сделка с клиент, като дружеството е
продало на клиент сумата от 5 000 евро по курс 1.96 лв. за 1 евро, с левова равностойност
9800 лева. За сделката били издадени бордеро № 12681/15.07.2022 г. и фискален бон
0016001/15.07.2022 г. от 12:29 часа , в които не били вписани никакви данни за клиента.
Установената сделка, по смисъла на § 1, т. 19 от ДР на ЗМИП е „случайна сделка" по
смисъла на чл.11 ал.1 т.3 от ЗМИП, свързана с плащане в брой на равностойност в лева,
равна на 5 000 евро, извършено от клиент на обменното бюро.
Предвид горното, за дружеството възникнало задължение да приложи мерките за
комплексна проверка по чл. 10 т.1, т.2 и т.3 от ЗМИП при сключването на сделката.
Св. К. установил, че в конкретния случай не е приложена нито една от мерките за
комплексна проверка по чл. 10 т.1, т.2 и т.3 от ЗМИП при сключването на сделката.
Изискани били обяснения , като съобразно същите документ за комплексна проверка
не бил съставен, защото няма реален клиент: при започване на работния ден се закупува
валутата,която е останала от предходния ден, въвежда се без да се посочва име на клиент,
защото реално няма такъв. Вечерта се приключва салдото, като се продава валутата също
без име на клиент, защото липсва реален такъв.
Подобно обяснение не било възприето , предвид часа, отразен в касовия бон – 12,29
часа.
На 29.11.2023г. св. К. съставил акт за установяване на административно нарушение
срещу дружеството, в обстоятелствената част на който намерили отражение установените
при проверката факти. С АУАН било прието за безспорно установено, че „Ди Вес" ЕООД е
нарушило чл.116 ал.1 т.3 от ЗМИП.
Актът бил връчен по надлежния ред лично на представляващ дружеството, като
по него не били наведени възражения. Възражения не постъпили по преписката и
впоследствие.
Въз основа на съставения акт било издадено и атакуваното наказателно постановление,с
което наказващият орган приел изцяло описаните в него фактически констатации. При
3
правна квалификация на нарушението по чл.116 ал.1 т.3 от ЗМИП, на дружеството било
наложено административно наказание имуществена санкция в минимално предвидения
размер.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и
гласни доказателства , а именно тези по административно- наказателната преписка и
показанията на св. К., които са последователни , взаимно обвързани и безпротиворечиви и
анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
В хода на съдебното производство депозира показания св. К. -актосъставител , чиито
показания съдът кредитира като дадени безпристрастно, пълно и обективно. От тях се
установява, че св. К. е установила нарушението пряко възприемайки съдържанието на
предоставената за проверка документация, т.е. е възприел е фактите пряко и непосредствено,
преди да приеме за установено, че е осъществен състав на административно нарушение.
Показанията на свидетеля кореспондират с писмените доказателства по делото в
пълен обем.
Пред съда депозира показания св. П., която сочи, че валутата се продава и се въвежда
в програма „Мастър Ексчейндж“, като се извежда с разходен ордер. Прави се ордер за
изведената валута и се предава на човек, която пренася парите в плик до гр. Варна, в
Централното бюро, откъдето връщат левове. Движението към Варна е на евро и долар,
чуждестранна валута. Точната сума на валутата, която е предадена на момчето отговаря на
левовата равностойност и когато парите пристигнат на бул. „Мария Луиза“, те продават
валутата и връщат левове.
Съдът не кредитира показанията на тази свидетелка като установяващи, че
конкретната сделка е представлявала вътрешна за дружеството такава. В случай, че се
касаеше за счетоводно приключване на салдо, то същото би следвало да бъде извършено в
края на работния ден, а не в часа, отразен на издадения касов бон.
Видно от отразеното в регистрационния опис за 15.07.2022г., за тази дата са
регистрирани множество покупки и продажби на чужда валута, на различни стойности, като
същите са регистрирани посредством бордера с пореден номер и отразяват активни действия
както по покупка, така и по продажба на валута в различни часове от работния ден.
Активно движение на обмяна на валута в двете посоки се установява и от
регистрационния опис за 16.07.2022г.
Липсва каквато и да било логика, при положение , че в рамките на деня се извършват
активни действия по покупка и продажба на евро, долари, румънски леи и др., в 12,29 часа,
служител на обменното бюро да извърши вътрешна за дружеството сделка и да лиши
обменното бюро от валута, която както вече беше посочено по- горе представлява такава,
която активно се търгува в двете посоки.
Следва да се отбележи и , че в случай, че се касае за счетоводно приключване на
салдо, като касата на валутното бюро се „занулява“, то следва това да се извършва с всички
4
валути и сумите от покупка и продажба за конкретния ден следва да имат помежду си
нулева разлика, а това не е така не само по отношение на валутата в евро.
Предвид горното , съдът намери, че от показанията на св. П., които отделно и не
касаят конкретната продажба, не се установява, че се касае за вътрешна сделка за
дружеството.
При проверка на съставения акт за установяване на административно нарушение и
издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдът констатира, че същите са
издадени при спазване на всички срокове и процедури, предвидени в ЗАНН : Акта за
установяване на административно нарушение е съставен в тримесечния срок от открИ.е на
нарушителя, съобразно изискването на чл.34 ал.1 от ЗАНН; спазен е срокът за възражения
по АУАН; наказателното постановление е било издадено в рамките на предвидения в ЗАНН
шестмесечен срок за издаването му. И акта за установяване на административно нарушение
и наказателното постановление съдържат реквизитите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Събраните по административно наказателната преписка доказателства безспорно
установяват , че санкционираното дружество е осъществило продажбата без да приложи
нито една от мерките по чл.10 от ЗИМП. По АНП са събрани доказателства в подкрепа на
твърдяното за извършено административно нарушение. В съдържанието на съставения акт
за установяване на административно нарушение се съдържа подробно описание на самото
нарушение, както и на обстоятелствата на извършването му. Посочена е и правилна правна
квалификация.
Административно наказващият орган правилно, въз основа на събраните
доказателства е приел, че се касае за извършено административно нарушение като при
определяне размера на административното наказание правилно е определен такъв в
минималния като адекватен на извършеното нарушение.
Що се отнася до наведените с жалбата и в съдебно заседание основания за отмяна на
наказателното постановление, съдът намери същите за неоснователни предвид на следното :
Счита се, че за същото нарушение е било наложено административно наказание, като
деянието е било квалифицирано като „системно“. За същите нарушения, извършени на
други дати, освен настоящото НП, са издадени и още три НП.
По отношение на квалификацията „системност“, която е налице, когато са извършени
5 или повече административни нарушения на този закон или на правилника за прилагането
му от същия вид в рамките на една година, се изразява становище, че представлява
усложнено административно нарушение, подобно на сложните и съставни престъпления,
каквото до сега е било непознато и всъщност се намира в дълбоко противоречие с нормата
на чл. 18 ЗАНН, която изисква за всяко отделно административно нарушение да се наложи
отделно наказание. В случай, че административнонаказателната отговорност е за едно
нарушение, извършено в условията на „системно нарушение" следва да се обсъди дали
5
тогава неговият състав не поглъща извършените преди това административни нарушения
или следва да се приеме, че съставното нарушение поглъща тези, които го предхождат и
тогава е налице едно единствено нарушение, или се прилага установеният от чл. 18 ЗАНН
принцип.
Съдът не констатира да е било наложено административно наказание с различни
наказателни постановления за едно и също административно нарушение.
Видно от съдържанието на приложеното копие от НП№38-9/24.01.2024г., то касае
деяние, извършено на 21.07.2022г.
Цитираните в съдържанието на това наказателно постановление извършени
предходни продажби в нарушение на закона касаят предходни дати – 07.07.;11.07.;14.07. и
15.07.2022г., и са единствено основание за възприемане на квалифициран състав на
административно нарушение по отношение на деянието извършено на 21.07.2022г.
С наказателното постановление, сочено от защитата е възведено обвинение и
съответно е санкционирано единствено деянието, извършено на 21.07.2022г., поради което
категорично не може да се възприеме тезата за издадени отделни наказателни постановления
за едно и също административно нарушение, в конкретния случай – за това, извършено на
15.07.2022г.
На следващо място се счита, че съществено процесуално нарушение представлява и
диспозитива на НП. Той съдържа само правното основание, лицето, на което са налага
санкцията, вида и размера й.
След като се твърди „системност" на нарушението, то диспозитивът на НП следва да
съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата,
при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават (чл. 57, ал. 1, т. 5
ЗАНН), както и законните разпоредби, които са били виновно нарушени (чл. 57, ал. 1. т. 6
ЗАНН). Необходимо е да се посочи точният период, през който са били извършени 5 или
повече административни нарушения на закона или на правилника за прилагането му от
същия вид и то в рамките на една година. В диспозитива на НП такива данни няма. Не може
да се приеме, че те могат да бъдат допълнени от мотивите на НП. тъй като броят и периодът
на извършване на нарушенията са признаци, които са част от състава на самото
административно нарушение, за което се налага санкцията. Сочи се още, че номерът на
обжалваното НП предшества хронологически номера на останалите НП, с които са
наложени отделни санкции за извършените преди това еднородни нарушения, макар
номерът на АУАН да ги следхожда.
По тези възражения следва да се отбележи, че в настоящия казус предмет на
разглеждане е наказателно постановление, с което на въззивното дружество не е вменявано
във вина извършването на системно нарушение, изложените от защитата доводи се явяват
неотносими. Същите биха имали касателство към възражения по НП № 38-9/24.01.2024г., но
това наказателно постановление ,както вече беше отбелязано, не е предмет на настоящото
дело.
6
Счита се ,че е допуснато нарушение на чл.52 ал.4 от ЗАНН ,като не е извършено
разследване на спорните обстоятелства.
Доколкото извършването на нарушението се потвърждава от всички събрани по
делото доказателства, извършен е анализ на събрания доказателствен материал, а и
конкретни възражения не са били наведени по преписката, административно наказващия
орган се е произнесъл при неоспорена фактическа обстановка и не е възникнало задължение
за допълнително разследване.
Претендира се, че наказателното постановление е издадено при нарушение на
материалния закон, като от приложените към преписката доказателства не се установява
състав на административно нарушение. Не е налице сключване на случайна сделка на
стойност, равна или надвишаваща левовата равностойност на 5 000 евро или тяхната
равностойност в друга валута, когато плащането се извършва в брой. Тъй като операцията
представлява вътрешна такава - преместване на средства от едно обменно бюро в друго,
няма нито продавач, нито купувач. Ето защо операцията не може да бъде определена изобщо
като сделка - случайна или неслучайна.
Не е необходимо дружеството да идентифицира само себе си, тъй като собственикът
на парите остава един и същ.
По тези възражения съдът вече изложи мотиви по- горе защо счита, че не може да се
приеме, че е налице вътрешна за дружеството сделка, поради което не следва да ги
преповтаря.
На следващо място се сочи, че правилно е било отчетено движението на парични
средства от едното бюро към другото, тъй като при евентуална проверка от страна на
служители на ТД НАП би се констатирала липса на валута.
Както вече беше посочено по- горе, в случай, че се водеше подобна отчетност,
разликата между покупки и продажби би следвало да възлиза на „нула“, а това не е така.
Сочи се още, че не е обичайно в курортен комплекс да се извършва продажба на
валута срещу левове, а напротив- там се търгува кат осе купува чуждестранна валута – евро,
долари и други. Очевидно е , че се касае за вътрешно движение на средства.
В противовес на това възражение, както вече беше отбелязано в мотивите на съда по-
горе, е установеното по отношение на извършените динамични покупки и продажби на
различна валута в рамките на деня.
Предвид изложеното , съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
С решението си съдът присъди направените по делото разноски за възнаграждение
на юрисконсулт.
7
Водим от горното, съдът постанови решението си.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №38-10/24.01.2024г. на Председател на ДА“НС“ гр. София, с което на
„Ди Вес“ ЕООД е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в
размер на 5000 лева на основание чл.116 ал.1 т.3 от ЗМИП.
ОСЪЖДА „Ди Вес“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на ДА“НС“ гр. София, на
осн. чл.27е от Наредба за правната помощ направените по делото разноски за
възнаграждение на юрисконсулт в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвяне на мотивите.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8