№ 373
гр. Плевен, 01.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи август през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Асен Ив. Даскалов
при участието на секретаря ИГЛИКА Н. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно
наказателно дело № 20244430201155 по описа за 2024 година
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 и сл. ЗАНН
С Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено
с автоматизирано техническо средство серия К № 9133994, издаден от ОД на
МВР - ПЛЕВЕН, на основание чл. 189 ал. 4 вр.с чл. 182 ал.2 т. 3 от Закона за
движението по пътищата, на Л. Д. Д. ЕГН: ********** е наложено
административно наказание – глоба в размер на 100 /сто/ лева, за извършено
нарушение по смисъла на чл.21 ал.1 ЗДвП.
Срещу издадения Електронен фиш (ЕФ), С.К. е подала жалба до
РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН. Счита ЕФ за незаконосъобразен, като изтъква, че
същият е издаден за нарушение, извършено посредством ППС – полуремарке,
вместо посредством съответно индивидуализирано МПС. На тази основа,
моли за отмяна на ЕФ, като незаконосъобразен и неправилен, както и за
присъждане на сторените разноски за адвокатски хонорар в размер на 500
лева.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
явява и не се представлява. Депозирано е писмено становище от упълномощен
защитник, в което са развити съображения в същата насока, както и в
подадената жалба.
За ответната страна – ОДМВР – ПЛЕВЕН - представител не се
явява. С жалбата е депозирано принципно становище по нейната
неоснователност, както и бланкетно възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, в случай, че бъде отсъдено в полза на
1
жалбоподателя.
Съдът счита, че жалбата е подадена от оправомощена страна, в
срока по чл.189 ал.8 ЗДвП. По нейната основателност, след щателно
обсъждане на събраните по делото доказателствени материали поотделно и в
тяхната съвкупност, Съдът намира следното:
Издаден е Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство - за това, че на 04.04.2024г.
в 09:12 часа, на път Е-83, км. 89+2, околовръстен път - ПЛЕВЕН, находящ се
на път I-3 БЯЛА - БОТЕВГРАД, с МПС – полуремарке „***“ с
регистрационен № У *** ЕК, е извършено нарушение за скорост, установено
и заснето с автоматизирано техническо средство № ***, при отчетен толеранс
от минус 3%: при разрешена скорост - 70 км/ч, установена е скорост - 93 км/ч,
като е налице превишение на разрешената скорост с 23 км/ч. Отбелязано е, че
е налице нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП, поради което и на основание чл. 189
ал. 4 вр.с чл. 182 ал.2 т. 3 от Закона за движението по пътищата, на законния
представител на собственика на превозното средство /“**“ ЕООД, ЕИК: ***/ –
Л. Д. Д., е наложено административно наказание – глоба в размер на 100 /сто/
лева, като е указан срока и начина на заплащане на глобата. Посоченото лице
не се е ползвало от възможностите за оспорване на авторството или
обстоятелствата на нарушението, съобразно чл.189 ал.5 или ал.6 ЗДвП.
Следва да бъде напомнено, че административното наказване по
особения ред, регламентиран в чл.189 ал.4 – 11 включително и ал.15 ЗДвП
съдържа особени правила, които са специални по отношение на общите
такива, регламентирани в ЗАНН. Съобразно §6 т.63 от ДР на ЗДвП,
"Електронен фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен
или друг носител, създадено чрез административно-информационна система
въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства или системи. Изхождайки от тази легална дефиниция на
ЕФ и правната уредба в чл.189 ЗДвП, следва извода, че електронният фиш е
своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. От
гледна точка на правното му действие, уредено в чл. 189, ал. 11 ЗДвП, ЕФ
притежава специфики, характерни както за АУАН, така и за НП. Изискванията
за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП,
регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш.
В този смисъл са Мотивите към ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 ОТ
26.02.2014 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 1/2013 Г., ОСК НА ВАС.
При съобразяване на изложеното в предходния абзац и
обстоятелствата на случая Съдът намира, че при реализиране на
административнонаказателната отговорност, е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, обуславящо незаконосъобразността на
издадения Електронен фиш.
Основателно е възражението на жалбоподателя, че в ЕФ не е
посочен регистрационния номер на МПС, с което се твърди, че е извършено
2
нарушението. По делото са представени официални данни за регистрацията на
„***“ с регистрационен № У *** ЕК, от които е видно, че действително, както
е отбелязано в самия ЕФ, се касае за полуремарке. Като вид превозно средство,
същото има своята легална дефиниция в §6 т.18 от ДР на ЗДвП, съобразно
която „"Полуремарке" е пътно превозно средство, което се прикачва към
моторно превозно средство така, че част от него лежи върху моторното
превозно средство и значителна част от неговата маса и от масата на
неговия товар се носи от моторното превозно средство”. Не може да има
спор, че полуремаркето не е моторно превозно средство по смисъла на §6 т.11
от ДР на ЗДвП, според която легална дефиниция „"Моторно превозно
средство" е пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с
изключение на релсовите превозни средства и индивидуалните електрически
превозни средства.”. Също така, не подлежи на оспорване и очевидната
житейска истина, че всяко полуремарке /или ремарке/ е предназначено да бъде
задвижвано от МПС. Въпреки това, разпоредбата на чл.189 ал.4 ЗДвП, в
частта досежно задължителните реквизити на ЕФ поставя изискване да бъдат
посочени, наред с другото, „…регистрационния номер на моторното
превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното
средство…”. Едва ли може да има съмнение, че и двата, изброени един след
друг реквизити, се отнасят единствено и само до моторните превозни
средства, още повече, че в случая се касае за моторното превозно средство,
при управление на което е извършено нарушението, за което е издаден ЕФ.
Впрочем, този извод се налага и при систематичното тълкуване с другите
разпоредби на чл.189 ЗДвП (и по – специално алинеи 6, 8 и 15), в които
Законодателят е използвал изрично словосъчетанието „моторно превозно
средство” и съществителното „автомобил”. От друга страна, никъде в тези
специални правни разпоредби не е използвано словосъчетанието „пътно
превозно средство”, което още един път затвърждава убеждението, че на
местата, където Законодателят е използвал словосъчетанието „превозно
средство” се визират именно и само моторните превозни средства. В така
представения контекст, Съдът намира, че волята на Законодателя е била
посредством особения ред за административно наказване чрез ЕФ да бъдат
санкционирани единствено водачите на моторни превозни средства и именно
затова, като задължителни негови реквизити е предвидено да се посочат
регистрационен номер на МПС и собственик, на чието име е регистрирано
МПС. Тези законови изисквания, очевидно не са изпълнени в настоящия
случай.
От друга страна, да се приеме обратното – че на административно
наказване по коментирания специален ред подлежат и собствениците на пътни
превозни средства /в т.ч. ремаркетата и полуремаркетата/, би породило и
някои други проблеми. От една страна, възможно е МПС, с което е извършено
нарушението да е регистрирано на собственик, различен от този, на когото е
регистрирано ремаркето/полуремаркето, което естествено поражда и въпроса
за подлежащото на санкциониране лице. Възниква и въпроса за ограниченията
3
на скоростта, уредени в чл.21 ал.1 ЗДвП, приложими към отделните категории
превозни средства. В тази връзка е необходимо да се напомни, че тези
ограничения са свързани с въпроса за максимално допустимата маса на
ремаркетата, която всъщност предопределя дали едно МПС е категория В, С
или D или съответно - В + Е, С + Е, D + Е - чл.21 ППЗДвП. Следователно,
налице е пряка връзка между спецификите на съответното
ремарке/полуремарке, категорията на МПС, ограничението на скоростта, а
оттам – и въпроса за евентуалното нарушаване на това ограничение и
следващата се за това нарушение, санкция – доколкото същата зависи и от
размера на установеното превишаване на разрешената скорост.
Явно е, че случаите със заснемането на нарушения, извършени с
МПС, към които е прикачено ремарке/полуремарке не са уредени изрично в
чл.189 ЗДвП, като същевременно здравият юридически разум предполага
такава уредба да е налице, доколкото нарушаването на правилата за разрешена
скорост, при наличието на прикачено ремарке/полуремарке, в никакъв случай
не разкрива по – ниска, а напротив – често разкрива дори по – висока
обществена опасност на деянието. Следователно, в очертаната насока е
налице законодателна непълнота в разпоредбата на чл.189 ал.4 ЗДвП, чието
запълване, в настоящия случай се явява изрично забранено според чл.46 ал.3
ЗНА, тъй като би довело до обосноваване на административнонаказателна
отговорност. Впрочем, явно запълването на отбелязаната законодателна
непълнота /по причини, които не следва да бъдат коментирани/, не
представлява приоритет на законодателната власт, тъй като тази непълнота
съществува още от законодателната промяна с ДВ, бр. 10 от 2011 г. Така или
иначе обаче, Съдът следва да прилага Закона такъв, какъвто е, а се налага да
бъде подчертано и това, че сама по себе си, конструкцията „МПС *** вид
ПОЛУРЕМАРКЕ“ /отразена в обжалвания ЕФ/, не представлява нищо друго,
освен юридически нонсенс.
Не на последно място, в очертаната насока е и практиката на
касационната инстанция, намерила отражение например в Решение № 685 от
29.10.2020 г. на АдмС - Плевен по к. а. н. д. № 774/2020 г., Решение № 197 от
11.04.2019 г. на АдмС - Плевен по к. а. н. д. № 298/2019 г., Решение № 700 от
22.11.2018 г. на АдмС - Плевен по к. а. н. д. № 851/2018 г.
Ето защо Съдът намира, че регистрационния номер на моторното
превозно средство и собственика, на когото е регистрирано същото моторно
превозно средство, съобразно чл.189 ал.4 ЗДвП съставляват задължителни
реквизити за редовността на издадения електронен фиш. Тъй като тези
реквизити в случая не са налице, обжалваният ЕФ се явява незаконосъобразен
и като такъв, следва да бъде отменен, без да правния спор да бъде обсъждан
по същество.
При този изход на административнонаказателното производство,
съобразно отправено искане от страна на жалбоподателя и неговия защитник,
направените разноски /л.40 от делото/ за производството пред настоящата
4
инстанция, следва да бъдат възложени върху ОД на МВР-ПЛЕВЕН; наред с
това, Съдът съобрази, че ответната страна е отправила бланкетно възражение
за прекомерност на възнаграждението за адвокат. Съдът намира, че в
настоящия случай, възнаграждението в размер на 500 лева, което се
претендира, не е прекомерно, при съобразяване на редакцията на чл.18 ал.2
вр.чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Поради това, следва на основание чл. 63д ал.1
ЗАНН вр.чл.143 ал.1 АПК, ОД на МВР-ПЛЕВЕН да бъде осъдена да заплати
на Л. Д. Д. ЕГН: ********** паричната сума в размер на 500 лв./петстотин
лева/, представляваща направени разноски за адвокатски хонорар по АНД
№1155/2024г. по описа на РС-ПЛЕВЕН.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.3 т.2 вр. ал.2 т.1 вр. ал.1
ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН Електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство серия К № 9133994, издаден от ОД на МВР - ПЛЕВЕН, с който на
основание чл. 189 ал. 4 вр.с чл. 182 ал.2 т. 3 от Закона за движението по
пътищата, на Л. Д. Д. ЕГН: ********** е наложено административно
наказание – глоба в размер на 100 /сто/ лева, за извършено нарушение по
смисъла на чл.21 ал.1 ЗДвП.
На основание чл. 63д ал.1 ЗАНН вр.чл.143 ал.1 АПК ОСЪЖДА
ОД на МВР-ПЛЕВЕН да заплати на Л. Д. Д. ЕГН: ********** паричната сума
в размер на 500 лв./петстотин лева/, представляваща направени разноски за
адвокатски хонорар по АНД №1155/2024г. по описа на РС-ПЛЕВЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5