Р Е Ш
Е Н И Е
No260021
гр. Ботевград, 12.04.2023 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд- Ботевград, V граждански състав в
публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ****
при участието на секретаря ****, като разгледа
докладваното от съдия **** гражданско дело No 385 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правна квалификация чл. 48, ал. 8 вр. чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът- Етажна собственост с
идентификатор ****, намиращ се в ****, чрез процесуалния си представител твърди,
че е ответникът М.И.Г. е собственик на недвижим имот, находящ се на адрес
ваканционен комплекс „****“ - Слънчев
бряг, етаж втори, ап. ****, който е с идентификатор ****.6, с площ от 60.81
кв.м., ведно с общите части 69.10 кв.м., намиращ се в етажна собственост “**** 1” с
идентификатор ****.
Твърди, че на редовно проведени Общо събрание
на собствениците на ЕС, удостоверени в протоколи съответно от 17.07.2017 г. и
от 13.07.2018 г., е прието Правилник за вътрешния ред в етажната собственост и
е гласувана годишната такса за поддръжка, ремонт и осигуряване нормалното
ползване на имотите в размер на 7.20 евро за кв. м. от общата площ на
притежавания имот. Като собственик на посочения имот, за ответника е възникнало
задължението за заплащане на такса за фонд ремонт и обновяване и поддръжка на
сградата в размер на 498 евро годишно въз основа на приетите вътрешни актове на
ЕС. Поддържа, че ответникът не е заплащал дължимата такса за 2018 г. и 2019 г.
Моли съда да постанови решение, с което осъди ответника да му заплати сумата от
1064 евро, включваща: 498 евро главница – такса за 2018 г.; 77.19 евро –
законна лихва върху главницата за 2018 г., считано от 01.09.2018 г. до момента
на завеждане на исковата молба; 498 евро главница – такса за 2019 г.; 26.70
евро – законна лихва върху главницата за 2019 г., считано от 01.09.2019 г. до
момента на завеждане на исковата молба.
Претендира разноски.
Ответникът- М.И.Г. *** в
депозиран в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор оспорва иска като недопустим
и неоснователен. Заявява, че не оспорва факта, че е собственик на самостоятелен
обект в етажната собственост, а именно апартамент No 6 от вход А в **** 1. Оспорва наличието взето по
надлежния ред решение на ОС за събиране на дължимите вземания, включително за
това на кого да бъде възложено да предприеме действията по събирането на
просрочени задължения за поддържане на общите части, като ****няма такива
пълномощия. Взетите решения са незаконосъобразни. Няма изпратена покана от
общото събрание до собствениците длъжници и конкретно до него, в която да е
посочена дължимата сума, за какво е същата, както и какъв е срокът за нейното
доброволно плащане. Не става ясно и за какво е определено задължението, на база
на каква квадратура е изчислено и дали е и с общите части. Оспорва и размера на
задължението. Заявява, че е недопустимо лихвата да бъде 0.2% на ден, като
същата е в противоречие със закона. Нарушено е изискването разходите за управление
и поддържане на общите части да се разпределят по равно според броя на
собствениците. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за
установено следното:
По делото не е спорно, а същото
се установява и от заверено копие на Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот No 113, том II, рег. No 1042, дело No 257 от 2007 г.,
че на 09.02.2007 г. ответникът ****е закупил следния недвижим имот: Апартамент No А-6, на II жилищен етаж,
във ваканционен комплекс “****”- Слънчев бряг, в сграда “A”, на площ от 60.81 кв.м., като площта на
апартамента ведно с общите части възлиза на 69.10 кв.м., представляващ самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 51500.506.583.1.6.
От заверено копие на Протокол No 3 от Общото събрание на собствениците на Етажна
собственост в жилищен комплекс “**** 1” в к.к. ****, община Несебър, проведено на 17.07.2017 г., се установява, че
на общото събрание е взето решение по т. 4 – “Обсъждане и утвърждаване на сумите за задължителните ежегодни вноски от
собствениците за своите апартаменти за обслужване и поддръжка на комплекса в
работно състояние (поддръжка)”, според което решение таксата за
поддръжка да бъде в размер на 7.20 евро от 1 кв.м. От същия протокол се
установява, че е взето решение по т. 2 за приемане на преработен правилник за
вътрешния ред на жилищен комплекс **** 1. С решение пак по т. 2 от протокола на
ОС е прието при забава на задължителните плащания (такса-поддръжка) от 01.09.
на текущата година по правилника за вътрешния ред да се начислява процент за
забавянето.
Видно от Правилника за вътрешния
ред в Етажна собственост **** 1, одобрени от Общото събрание на собствениците
на ж.к. **** 1 на 17.07.2017 г., съгласно чл. 43 (1), собствениците на
апартаменти са длъжни ежегодно да плащат такса поддръжка за периода от 01
януари до 30 юни на текущата година, като годишната вноска от квадратен метър
по площ (площ на помещение и идеална част от общата площ), които принадлежат на
собственик, установена в размер на 7.2 евро от квадратен метър на площ, трябва
да бъде внесена чрез банков превод на посочена банкова сметка ***. В раздел IV- Контрол и наказания, чл. 45 от същия е прието, че
в случай, че собственикът в срок от 1 юли до 31 август е нарушил Устава на
Етажната собственост и не е платил необходимите вноски от 01 септември се
начислява лихва в размер на 0,2% за ден от незаплатената сума, като
начисляването на лихвата се прекратява от момент на заплащането на дълга от
собственика.
От заверено копие на Протокол No 4 от Общото
събрание на собствениците на Етажна собственост в жилищен комплекс “**** 1” в к.к. ****,
община Несебър, проведено на 13.07.2018 г., се установява, че на общото
събрание е взето решение по т. 2 е прието решение, съгласно което всеки
собственик на апартамент в етажната собственост се задължава да заплаща годишна
такса поддръжка в пълен размер на 7.20 евро на квадратен метър
в цялата територия, заедно с прилежащи идеални части от общите части на
сградата, посочени в нотариалния акт, независимо дали някой е живял в
апартамента си или е бил празен. В т. 7 е обективирано взето решение за
начисляване на неустойка на собственици, които не плащат в срок такса поддръжка
и консумативи, като крайният срок за плащане на поддръжката според правилника е
на 1 септември.
По делото е изслушано и прието
заключението на вещото лице **** Б. по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза, от което се установява, че размерът на дължимата главница за 2018
г. за поддръжка, ремонт и обновяване на сградата съгласно процесните протоколи
от ОС на ЕС и Правилник за вътрешния ред в ЕС “****” е 498 евро, неустойката върху главницата
(изчислена като 0.2% от главницата на ден) за периода от 01.09.2018 г. до
13.03.2020 г. възлиза на 556.76 евро, а законната лихва върху главницата за
този период възлиза на 80.64 евро. От същото заключение се установява, че
размерът на дължимата главница за 2019 г. за поддръжка, ремонт и обновяване на
сградата съгласно процесните протоколи от ОС на ЕС и Правилник за вътрешния ред
в ЕС “****” е 498 евро, неустойката върху
главницата (изчислена като 0.2% от главницата на ден) за периода от 01.09.2019
г. до 13.03.2020 г. възлиза на 193.22 евро, а законната лихва върху главницата
за този период възлиза на 28.15 евро.
Съдът кредитира заключението на
вещото лице като обективно и компетентно.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
По исковете с правна квалификация
чл. 48, ал. 8 вр. чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС за установяване на вземането.
За основателността на така
предявените искове следва да са налице следните кумулативни предпоставки: ответникът да е собственик на самостоятелен обект в сграда
в режим на етажна собственост през процесните периоди, да е налице взето
решение на Общото събрание на етажната собственост относно дължимите такси
(вноски) за фонд ремонт, обновяване и поддръжка на сградата, да е настъпила
изискуемост на вземанията.
Съдът намира, че в случая са
налице всички така посочени предпоставки.
Съгласно чл. 6, т. 8 и 10 от ЗУЕС, собствениците
на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост са длъжни да
изпълняват решенията на органите на управление на етажната собственост, както и
да заплащат разходите за управлението и поддържането на общите части на
сградата. В чл. 48, ал. 8 от ЗУЕС е предвидено, че за поддържане на общите
части на етажната собственост собствениците, ползвателите и обитателите на
самостоятелни обекти правят ежемесечни вноски в размер, определен в правилника
за вътрешния ред или с решение на общото събрание, а в чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС, че разходите за управление и поддържане на
общите части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на
собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства
независимо от етажа, на който живеят. По силата на чл. 38,
ал. 1 и ал. 2 от ЗУЕС, решенията на общото събрание се изпълняват в
определените в тях срокове, а когато собственик, ползвател или обитател не
изпълни решение в определения срок, председателят на управителния съвет
(управителят) може да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410, ал. 1, т. 1 от ГПК.
В
случая с взети съответно на 17.07.2017 г. и на 13.07.2018 г. решения на общото
събрание на етажната собственост е предвидено задължение на етажните
собственици да заплащат годишна такса за поддръжка на сградата в размер на 7.20
евро на 1 кв.м. площ, включваща
помещение и идеална част от общата площ, които принадлежат на собственик, като
същото е задължение е включено и в одобрения от проведеното на 17.07.2017 г. ОС
Правилник за вътрешния ред в Етажна собственост **** 1, платими в срок до
01.09. на текущата година. По силата на чл. 38, ал. 1 и
ал. 2 от ЗУЕС, решенията на ОС на ЕС подлежат на изпълнение,
следователно същите са валиден източник на задължения за етажните собственици в
сгради в режим на етажна собственост.
Видно
от документа за собственост на ответника, притежаваният от него обект –
апартамент, е с площ 60.81 кв.м., а площта на апартамента ведно с общите части
е 69.10 кв.м. При това и съгласно заключението на вещото лице по приетата
съдебно-счетоводна експертиза, изчислен въз основа на процесните решения на ОС
на ЕС, размерът на дължимата от ответника такса поддръжка за 2018 г. и 2019 г.
възлиза на 498.00 евро за всяка от двете години. От страна на ответника не бяха
представени доказателства за заплащане на посочените суми, нито същото се твърди
от последния, поради което така предявените искове се явяват основателни и
следва да бъдат изцяло уважени.
Съдът
намира за неоснователни възраженията на ответника за недължимост на
претендираните задължения. Заявените от същия оспорвания по същество се свеждат
до доводи за незаконосъобразност на решенията на ОС на ЕС, които обаче не
подлежат на разглеждане в настоящото производство предвид предвидения в чл. 40
от ЗУЕС специален ред за отмяна на незаконосъобразните решения на ОС. Така съгласно
Решение No 39 от 19.02.2013 г. по гр. д. No
657/2012 г., І г. о. на ВКС, извън определения от закона срок по чл. 40,
ал.2 ЗУЕС не може да се иска отмяна нито на нищожните, нито на
незаконосъобразните решения на общото събрание на етажната собственост, като по
отношение на тях е неприложим принципът, че нищожност може да се установява без
срок. Решенията на ОС на ЕС са особен вид многостранни актове, взети от
неперсонифицирана група лица, насочени към постигане на обща цел, като законът
– ЗС, ЗУЕС урежда специална процедура за вземането на тези решения. ЗС и ЗУЕС
не предвиждат специални основания за нищожност на решенията на общото събрание
на етажната собственост. В решението е посочено е, че за разлика от нищожността
на сделките, на която може да се позове всяка страна и заинтересовано лице
безсрочно, контролът за законосъобразност на решенията на етажната собственост
е съдебен, ограничен е със срок за предявяване на иска, който като процесуален
е преклузивен и тече от узнаването на решението, извършено по реда за уведомяването
за събранието – чл. 40, ал.2 ЗУЕС. В настоящия случай, с оглед пропускане на
срока по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС за предявяване на исковете за отмяна на
процесните решенията на ОС на ЕС, то преклудирани се явяват и възраженията на
ответника във връзка с тяхната незаконосъобразност.
По исковете за
заплащане на лихва за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно
решенията на ОС на ЕС от 17.07.2017 г. и 13.07.2018 г., както Правилника за
вътрешния ред в Етажна собственост **** 1, крайният срок за заплащане на
текущите годишни такси е до 01.09., от която дата се начислява лихва в размер
0.2% на ден. В случая претенцията на ищеца е за лихва за забава, която е в
размер на законната лихва, т.е. не се претендира неустойка в така предвидения
размер. Съгласно заключението вещото лице по приетата съдебно-счетоводна
експертиза, законната лихва върху главницата за 2018 година
за периода от 01.09.2018 г.
до 13.03.2020 г. възлиза на 80.64 евро, а върху главницата за 2019
година за периода от 01.09.2019
г. до 13.03.2020 г. възлиза на 28.15 евро. Претенциите на ищеца са съответно за
77.19 евро – законна лихва върху главницата за 2018 г. и 26.70 евро – законна
лихва върху главницата за 2019 г., като и двете са в по-малки размери от
изчислените от вещото лице. Предвид това исковете се явяват основателни за
пълните им предявени размери и следва да бъдат изцяло уважени.
Следва да се посочи, че възражението на ответника за
недопустимост на лихва в размер
на 0.2% на ден като противоречаща на закона се явява неотносимо в случая,
доколкото, както беше посочено по-горе, претенцията на ищеца е за обезщетение
за забава в размер на законната лихва, а не се претендира неустойка в цитирания
от ответника размер.
С оглед изхода на
спора и направеното от ищцата искане, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответникът следва да му заплати направените от него разноски по делото в размер
на 827.92 лв., от които 127.92 лв. лв. за държавна такса, 200.00 лв. за възнаграждение на вещо лице и 500.00
лв. за адвокатско възнаграждение.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА М.И.Г., с ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на Етажна собственост **** 1, с адрес: община Несебър,
****, представлявана от ****- председател на Управителния съвет на ЕС, на основание чл. 48, ал. 8 вр. чл.
51, ал. 1 от ЗУЕС
сумата от 498.00 евро /четиристотин деветдесет
и осем евро/, представляваща незаплатена годишна такса за разходите за ремонт,
обновяване и поддръжка на сграда в режим на етажна собственост, находяща се в ****,
за апартамент A-6 за 2018 година, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 77.19 евро
/седемдесет и седем евро и деветнадесет евроцента/, представляваща обезщетение
за забава върху тази сума в размер на законната лихва за периода от 01.09.2018
г. до 13.03.2020 г., на основание
чл. 48, ал. 8 вр. чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС сумата от 498.00 евро /четиристотин деветдесет и осем евро/, представляваща
незаплатена годишна такса за разходите за ремонт, обновяване и поддръжка на
сграда в режим на етажна собственост, находяща се в ****, за апартамент A-6 за
2019 година, на
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 26.70 евро /двадесет и шест евро и
седемдесет евроцента/, представляваща обезщетение за забава върху тази сума в
размер на законната лихва за периода от 01.09.2019 г. до 13.03.2020 г., както и
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от
827.92 лв. /осемстотин двадесет и седем
лева и деветдесет и две стотинки/ за направените разноски по делото.
Банкова сметка, ***и:
IBAN: *** да се обжалва пред
Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :