Р
Е Ш Е Н И Е № 70
гр. Разград, 01 юни 2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в
открито съдебно заседание на единадесети май две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА
КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
с участието на секретаря Ралица Вълчева
като разгледа докладваното от съдията дело № 69 по описа за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156,
ал.1 и сл. от ДОПК във вр. с чл.4,
ал.1-5 и чл.9б от ЗМДТ.
Образувано е по жалба на П. Р. П. от
гр.Д. против Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК (АУЗД)
№АУЗД **********-1/20.10.2020г., потвърден Решение №3/19.01.2021г. на Началника
на Отдел „Местни данъци и такси“ при Община Разград.
В жалбата се твърди, че актът е
незаконосъобразен като издаден в нарушение на материалния закон, тъй като
жалбоподателят не е съсобственик на имота, за който са определени данък върху
недвижими имоти (ДНИ) и таксата за битови отпадъци (ТБО), а собственик на същия
е само Ц. П. С. С оглед на това се иска от съда да отмени оспорения АУЗД, ведно
със следващите от това законни последици.
Ответникът, чрез своя процесуален
представител, заявява, че жалбата е неоснователна и недоказана и моли съда да я
отхвърли. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Разградският административен съд, след
като прецени събраните по делото доказателства, съобрази доводите и становището
на страните и провери изцяло законосъобразността на атакувания административен
акт, констатира следното:
Жалбата е допустима като подадена в срок
от надлежна страна против акт, който подлежи на съдебен контрол. Разгледана по
същество тя е основателна по следните
фактически и правни съображения:
По реда на чл. 14 ЗМДТ с Декларация вх.
№ Р-32385/ 31.05.1998г. Ц. П. С. е декларирала, че е собственик на недвижим
имот, находящ се в гр. Р., ул. *** № *, вх. *, ет. *, ап. *. В последствие
са нанесени корекции в нея и тя е записана като собственик на 3/4 идеални части
от имота, а лицата А. П. П., П. Р. П. и Г. Р. П. като собственици на 1/4
идеални части от него. Този имот е бил предмет на съдебна делба и допуснат при
права 9/12 идеални части за Ц. С. и 1/12 идеални части за останалите трима. С влязло
в сила Решение № 369/30.07.2001 г., постановено по гр. дело № 237/2000 г. по
описа на Разградски районен съд имотът е изнесен на публична продан. Въз основа
на изпълнителен лист, издаден по цитираното по-горе делбено дело, е образувано
изпълнително дело № 246/2003г., по което е насрочена и проведена публична
продан. С Протокол на съдебния изпълнител от 24.02.2004г. за купувач на имота е
обявена Ц. П. С., която е внесла в предвидения от закона срок цената от
20 137 лв. и същата била разпределена на
останалите съделители, сред които и жалбоподателя П. П. с резолюция от
25.03.2004г. По изпълнителното производство не е издадено постановление за
възлагане на имота, като впоследствие с постановление от 20.01.2014 г. производството
е прекратено на основание чл. 433, т. 8 ГПК. При извършена служебна справка в Агенцията по вписванията е установено, че
Ц. П. С. е вписана като собственик на 9/12 идеални части от процесния недвижим
имот, като за останалите 3/12 идеални части липсват отбелязвания.
С писмо вх. №94-Г-47.1/29.04.2010г. и с
ново писмо, получено на 30.12.2019г., в Община Разград са представени Удостоверение
№1736/29.04.2010г. на Съдебно-изпълнителната служба при Разградски районен
съд, което удостоверява, че с посочения
по-горе Протокол на Държавния съдебен изпълнител от 24.02.2004 г. за купувач на
имота е обявена Ц. П. С., както и копия
от съдебните решения по извършената делба на имота. Въз основа на тези
документи служител при Отдел „Местни данъци и такси“ към Община Разград е
преценил, че собственик на имота е станала Ц. С. и служебно на основание чл.
15, ал. 2 от ЗМДТ е закрил партидите на А. П. П., П. Р. П. и Г. Р. П.,
притежавали по 1/12 идеални части от процесния имот. Извършена е нова проверка
във връзка с техните партиди, при която е прието, че с приложения протокол не е
прехвърлена собствеността на лицето, обявено за купувач. Съгласно действащата
тогава разпоредба на чл. 384, ал. 1 и ал. 2 от ГПК когато лицето, обявено за
купувач по реда на чл. 380 - 383, внесе своевременно дължимата сума, държавният
или частният съдебен изпълнител с постановление му възлага имота. От деня на
постановлението за възлагането купувачът придобива всички права, които
длъжникът е имал върху имота. Следователно вещноправен прехвърлителен ефект има
само влязлото в сила постановление за възлагане на имота. След като по
изпълнителното производство няма данни да е издадено такова, то собствеността
на останалите съделители не е прехвърлена, поради което техните партиди отново
са активирани служебно.
При тези данни с АУЗД №АУЗД **********-1/20.10.2020г.,
издаден от орган по приходите в Община – Разград, за притежаваната от П. П. 1/12
идеална част от имота са установени задължения за ДНИ и ТБО за периода от 2015г.
до 2019г. включително, в общ размер на 89.26 лв., от които главница в размер на
67.44 лв. и лихва от 21.62 лв. Този АУЗД е оспорен по административен ред пред
началника на Отдел „Местни данъци и такси“ в Община – Разград, който със своето
Решение № 3/19.01.2021г. изцяло го е потвърдил и е оставил без уважение
подадената жалба. В мотивите си е посочил, че при липсата на издадено
постановление за възлагане публичната продан на имота не е довършена, поради
което жалбоподателят продължава да е собственик на 1/12 ид. части от него и се
явява данъчно задължено лице за ДНИ и ТБО.
Оспореният АУЗД е издаден от компетентен
орган, в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните правила и
норми. Съдът намира обаче, че той е постановен при противоречие с материалния
закон.
Съгласно разпоредбите на чл. 11, ал. 1 и
чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ задължени лица за заплащане на ДНИ и ТБО са собствениците
им. В тази връзка спорът между страните е дали жалбоподателят е бил собственик
на 1/12 ид. част от имота през спорния период или не.
По своя характер публичната продан е
нормативно уредена процедура, която приключва не с договор, а с едностранен
властнически акт ( постановлението за възлагане) на изрично натоварен за това
орган ( частен или държавен съдебен изпълнител), с който се прехвърля правото
на собственост върху недвижим имот независимо от волята на длъжника- негов
собственик. В казуса е установено, че има обявено лице за купувач на процесния
имот с Протокол от 24.02.2004г., то е внесло определената ц., която е
разпределена между останалите съделители, в това число и жалбоподателя П. П. По
изпълнителното производство обаче няма издадено постановление за възлагане на
имота. Следователно публичната продан не е приключила с акт, който по силата на
закона има вещноправен транслативен ефект и въз основа на който може да се
прехвърли собствеността върху недвижимия имот. В този смисъл са и мотивите на
административния орган.
Независимо от горното обаче съдът
приема, че жалбоподателят не е собственик на процесния имот. Както в хода на
административното производство, така и в съдебното производство се твърди, че имотът
е придобит от Ц. П. С., а той след като си е получил сумата за своя дял през
2004г. не е имал претенции за имота, не го е посещавал и ползвал, не е препятствал
по никакъв начин неговата собственичка да го владее, ползва и да се разпорежда
с него. В този смисъл е и изявлението на Ц. П. в подаденета от нея писмена
молба, която сочи, че е единствен собственик на този имот въз основа на
издадения протокол от 27.02.2004г. При тези данни се налага изводът, че Ц. С.
от месец март 2004г. непрекъснато и безпрепятствено е владяла процесния имот в
продължение на повече от 10 години със съзнанието, че е негов собственик, при
което на основание чл. 79, ал. 1 от Закона за собствеността (ЗС) го е придобила
по давност към 2015 г. След като тя е придобила изцяло собствеността върху този
имот, то задълженото лице е загубило своите права по арг. на чл. 99 от ЗС.
По правило в административното
производство не може да се разрешава материален спор за собственост, който
следва да се разреши по общия исков ред. В казуса обаче не е налице спор между
страните досежно посочените по-горе факти и обстоятелства, поради което съдът
намира, че няма пречка те да бъдат преценени в настоящето производство.
Въз основа на така изложеното съдът
приема, че към 2015 г. жалбоподателят е загубил правото си на собственост върху
процесния имот, поради което не се явява задължено лице по смисъла на чл. 11,
ал. 1 и чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ и не дължи ДНИ и ТБО. Приемайки противното
приходните органи са издало АУЗД в противоречие с материалния закон и
преследваната от него цел.
С оглед изхода на делото и на основание
чл. 161, ал. 1, пр. 1 ДОПК в полза на жалбоподателката следва да се присъдят
направените от нея разноски в размер на 10 лв. за заплатена държавна такса.
По изложените съображения
Разградският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Акт
за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК №АУЗД
**********-1/20.10.2020г., издаден от орган по приходите в Община Разград, потвърден
с Решение №3/ 19.01.2021г. на Началника на Отдел „Местни данъци и такси“ при
Община Разград.
ОСЪЖДА Община –
Разград да заплати на П. Р. П. от гр. Д. сумата от 10 (десет) лева- дължими
деловодни разноски.
Решението не подлежи на касационно
оспорване съгласно чл. 160, ал. 7, изр. 2 ДОПК.
СЪДИЯ
: /п/