Р Е Ш Е Н И Е

№…….

 

Димитровград, 21.06.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд-Димитровград в публичното заседание на двадесет и първи май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

Председател: ОГНЯН ГЪЛЪБОВ

                                                         Съдебни заседатели:

 Членове:

Секретар: Силвия Димова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№11 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид:

 

                Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК  – установителен за вземане.

В исковата молба се твърди, че ищецът „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД, в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл.98а от ЗЕ, продавал ел.енергия на клиентите си при публично известни условия. Действащите през процесния период Общи условия на договорите за продажба на ел.енергия били в сила от 27.06.2008г. Съгласно чл.35 ал.1 от тях, те влизали в сила в 30-дневен срок след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Общите условия били публикувани на сайта на дружеството-ищец. Последното имало задължение да снабдява с ел.енергия обект на потребление на ответника П.С.С.,*** 12-А-3, за който бил открит клиентски номер ***. От своя страна ответникът бил длъжен да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с ел.енергия, в сроковете и по начините, определени в чл.18 ал.1 и ал.2 от ОУ. В изпълнение на своите задължения ищецът доставил до обекта на ответника, за периода от 23.10.2017г. до 22.12.2017г. ел.енергия на стойност 222,33 лева, която до момента не била заплатена от потребителя. Поради забава в плащането, ответникът дължал законна лихва в размер на 19,05 лева за периода от 12.12.2017г. до 31.10.2018г. На 01.11.2018г. ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК до РС-Димитровград. Образувано било ч.гр.д.№1712/2018г. по описа на съда, по което била издадена заповед за изпълнение по отношение на ответника. Тъй като същия не бил открит на декларираните от него постоянен и настоящ адрес, на ищеца било указано предвид разпоредбата на чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, че може да предяви иск против П.С.С. за вземането си, посочено в издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Предвид изложеното ищецът иска съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че ответника дължи на „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД сумата от 222,33 лева, представляваща стойността на консумираната от обекта на потребителя ел.енергия за периода от 23.10.2017г. до 22.12.2017г., обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за периода от 12.12.2017г. до 31.10.2018г., а именно 19,05 лева, законна лихва върху главницата, считано от 01.11.2018г. до окончателното изплащане на задължението. Претендира присъждане на направените разноски по ч.гр.д.№1712/2018г. по описа на РС-Димитровград, както и тези направени в настоящото производство.     

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът П.С.С., чрез назначения й от съда особен представител адв.Д.Я. ***, депозира отговор на исковата молба, в който заявява, че предявените искове са допустими, но неоснователни и недоказани. Поддържа, че от представените от ищеца писмени доказателства не се удостоверява безспорно наличие на консумирана и незаплатена от страна на ответника  ел.енергия за процесния период. Посочва, че не ставало ясно защо електроразпределителното дружество не е преустановило своевременно преноса на ел.енергия до обекта на ответника при твърдяното неплащане на дължимата сума по издадената първа фактура за първия отчетен период на потребление от 23.10.2017г. до 22.11.2017г., чийто падеж на плащане е бил до 11.12.2017г. Това бездействие на ищцовото дружество следвало да се тълкува като недобросъвестно, с цел натрупване на по-голяма сума по претендираните в исковата молба главница и лихва за забава. Не се доказвало възникнало между страните договорно отношение, тъй като ищеца не представял договор за продажба на ел.енергия. В тази връзка като доказателство за възникване на вземането не можело да бъдат ценени представените по делото препис-извлечение от сметка на потребителя, както и представените 2бр.фактури, тъй като тези документи не установявали факта, че ответника действително е ползвал услугите на оператора. Заявява, че оспорва претендираните от ищеца вземания по двете фактури. Поддържа, че по делото липсвали писмени доказателства, че въпросните фактури били връчени надлежно на ответника. Алтернативно твърди, че претендираните суми не съответстват на количеството потребена от ответника ел.енергия за периода от 23.10.2017г. до 22.12.2017г.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приетото като доказателство по делото Решение №ОУ-013/10.05.2008г. на ДКЕВР е, че са одобрени Общите условия на „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД на договорите за продажба на ел.енергия. Съгласно тези ОУ клиент на дружеството е всеки потребител на електрическа енергия, а именно физическо лице, собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение“АД, което ползва ел.енергия за домакинството си. Съгласно чл.13 ал.2 от ОУ, снабдяването с ел.енергия на нови клиенти от ЕВН ЕС започва 7 дни от датата на подаване на писмено заявление от клиента. Съгласно чл.18 от ОУ, потребителят заплаща на продавача стойността на консумираната ел.енергия и дължимата сума за извършения пренос на тази енергия по разпределителната мрежа веднъж месечно, по утвърдените от ДКЕВР цена за снабдяване и цена за разпределение. Периодът за плащане е 10 дни за всички фактури. Окончателното плащане е до 10-то число на месеца следващ текущия.

Съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №175, том ІІ, рег.№5284, дело №303/2012г., на нотариус ***, на 12.09.2012г. П.С.С. е закупила апартамент, находящ се в Димитровград, ул.“***.  

На 14.09.2012г. ответникът е подала Заявление-декларация за започване продажба на ел.енергия до ищцовото дружество, като е посочила, че желае да получава ел.енергия за обект ИТН ***, находящ се в Димитровград, ул.“***. В заявлението си П.С. е посочила адрес ***. На същата дата ответника е подала до „ЕВН България Електроразпределение“АД и Декларация за достъп до мрежата, за обект- апартамент в Димитровград, ул.“***.

Видно от приетата като доказателство по делото фактура №**********/30.11.2017г., издадена от ищеца, за периода от 23.10.2017г. до 22.11.2017г. П.С. дължи сума за доставена й ел.енергия в размер на 107,26 лева. Въпросната ел.енергия е доставена до място на потребление в Димитровград, ул.“***. На 31.12.2017г. ищецът е издал и фактура №**********, в която е посочил, че за периода от 23.11.2017г. до. 22.12.2017г. ответника следва да заплати доставена до обекта й в Димитровград, ул.“*** ел.енергия на стойност 115,07 лева, ведно с просрочени стари задължения 107,26 лева или общо сумата от 222,33 лева.

Според представения с исковата молба Препис –извлечение от сметка за клиентски №***, за потребител П.С.С.,*** 12-А-3, за периода от 23.10.2017г. до 22.12.2017г. същата дължи 222,33 лева, както и лихва за времето от 12.12.2017г. до 31.10.2018г. в размер на 19,05 лева.

Тъй като П.С.С. не изпълнила в срок задълженията си по горепосочените две фактури, на 01.11.2018г. ищецът депозирал в РС-Димитровград против ответника Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. В тази връзка в съда било образувано ч.гр.д.№1712/2018г., по което на 02.11.2018г. била издадена Заповед №922 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Със същата заповед на ответника било разпоредено да плати на ищеца сумата от 222,33 лева- главница, неизплатена сума за доставена през периода от 23.10.2017г. до 22.12.2017г. ел.енергия и мрежови услуги, лихва за забава за периода от 12.12.2017г. до 31.10.2018г. в размер на 19,05 лева, законна лихва върху главницата, считано от 31.10.2018г. и деловодни разноски от 75 лева. Заповедта била връчена на П.С.С. при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, като на ищцовото дружество била указана възможността да предяви против нея иск, съгласно разпоредбата на чл.415 ал.1 т.2 от ГПК.

За изясняване на обстоятелствата по делото съдът назначи и прие заключение на съдебно-техническа експертиза. Съгласно така изготвеното експертно заключение, за процесния период от 23.10.2017г. до 22.12.2017г. е доставена ел.енергия до обект ИТН ***, клиентски №*** в следните количества: дневна ел.енергия- 1014 кВтч, нощна ел.енергия 60 кВтч или общо 1074 кВтч. Отчетените количества ел.енергия съвпадат с фактурираните такива.

По искане на ищеца по делото беше назначена и изготвена съдебно-счетоводна експертиза. Съгласно заключението на вещото лице С.Ж.,счетоводната отчетност на ищцовото дружество се извършва съгласно изискванията на Закона за счетоводството. Всички вземания се осчетоводяват по дебита на сметка Клиенти-411 и по кредита на сметка 701- Приходи от продажби на продукция, както и сметка 453002- ДДС. Процесните фактури били осчетоводени в сметка клиенти по партидата на П.С.С. *** 12-А-3. Фактурите са включени в СД по ДДС и дневника за продажбите за съответния месец на издаването им. За процесния период са издадени 2бр.фактури на обща стойност 222,33 лева. Няма извършено плащане по процесните фактури. Обезщетението за забава плащането на процесните фактури е в размер на 19,05 лева.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

С предявения установителен иск по чл.422 ал.1 от ГПК ищецът претендира да бъде признато съществуването на вземането му по отношение на ответника, визирано в Заповед №922/02.11.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена от РС-Димитровград по ч.гр.д.№1712/2018г.

По делото няма спор, че между ищеца и ответника са възникнали договорни отношения, съгласно които първият е следвало да доставя ел.енергия до обекта на втория, находящ се в Димитровград, ул.“***, с ИТН ***, който е станал собственост на  П.С.С. на 12.09.2012г.

Спорно по делото е доставил ли е през периода 23.10.2017г. до 22.12.2017г. ищецът ел.енергия до въпросния обект на потребление на ответника, каква е нейната стойност и била ли е заплатена тя в срок от П.С.С..

На първо място, съдът намира за неоснователни възраженията на особения представител на ответника, че е проявена недобросъвестност от страна на ищеца, който не е преустановил подаването на ел.енергия към обекта на П.С. още при неплащане на първата дължима сума, както и че в издадените две фактури са посочени два различни адреса на ответника. Видно от ОУ на ответното дружество е, че потребителя заплаща ежемесечно консумираната ел.енергия в 10-дневен срок от издаване на фактурата. В този смисъл и доколкото издаването на фактурата не е в деня, в който изтича отчетния период, а в един последващ момент, то срока за плащане започва да тече след като вече е започнал следващия отчетен период. Поради това и за ищеца е невъзможно да преустанови подаването на ел.енергия до обекта на абоната си, преди да е изтекъл определения му срок за плащане. На следващо място, видно от представеното по делото Заявление-декларация за започване продажба на ел.енергия до ищцовото дружество е, че в него ответника изрично е посочила, че живее в Димитровград, ул.“***, но обекта на потребление на ел.енергия е в Димитровград, ул.“***. Поради това и в двете процесни фактури ищцовото дружество е посочвало това обстоятелство, като няма спор, че в случая става въпрос за плащане на доставена ел.енергия до обекта на ул.“***, който също е собственост на ответника.

 От събраните по делото доказателства съдът намира за безспорно установено, че през процесния период ищцовото дружество е доставяло ел.енергия до обект на потребление, собственост на П.С.,*** 12-А-3. Последното обстоятелство се установява от събраните по делото писмени доказателства- Нотариален акт за закупуване на процесния имот от ответника, издадени на нейно име 2бр.фактури и заключение на съдебно-техническа експертиза. От това заключение е видно, че за процесния период е доставена ел.енергия до обект ИТН ***. Електромерът с №********* е отчитан регулярно. Отчетените количества ел.енергия съвпадат с фактурираните такива по горепосочените три фактури.

Предвид изпълнението на задължението за доставяне на ел.енергия до обекта на потребление на ответника, за П.С. е възникнало задължение да плати така доставената й и консумирана от нея ел.енергия. В хода на производството по делото не се представиха доказателства от ответната страна за извършено плащане на доставената на П.С. през периода от 23.10.2017г. до 22.12.2017г. ел.енергия. В подкрепа на този извод е и заключението на назначената съдебно счетоводна експертиза. Съгласно експертното заключение, за процесния период са издадени 2бр.фактури на обща стойност 222,33 лева. Няма извършено плащане от страна на ответника по така издадените фактури.

Размерът на главницата дължима от ответника се установява от представените по делото 2бр.фактури, както и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, видно от които то е общо 222,33 лева. Предвид това, съдът намира предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК, с който се иска съдът да признае за установено, че П.С.С. дължи на „ЕВН България ЕС“ЕАД сумата в размер на 222,33 лева, представляваща главница- неизплатена сума за доставена през периода от 23.10.2017г. до 22.12.2017г. ел.енергия, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението- 31.10.2018г. до окончателното плащане на сумата, за основателен и доказан.

Доколкото ответникът не е изпълнила задължението си по процесните две фактури в срок, то тя дължи на ищеца лихва за забава, считано от датата на падежа на всяка от двете фактури до 31.10.2018г. Съгласно заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза за периода от 12.12.2017г. до 31.10.2018г. лихвата за забава по процесните две фактури е на обща стойност 19,05 лева. Това задължение също не е погасено до настоящия момент и е дължимо от ответника на ищцовото дружество.

С оглед на изложеното, съдът счита, че предявения от ищеца иск с правно основание чл.422 от ГПК, с който се иска съдът да признае за установено, че П.С.С. дължи на „ЕВН България ЕС“ЕАД сумата в размер на 19,05 лева, представляваща лихва за забава за периода от 12.12.2017г. до 31.10.2018г. върху главницата от 222,33 лева, също се явява основателен и доказан.

При този изход на делото, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените в настоящото производство разноски, а именно сумата от общо 595 лева, от които държавна такса 75 лева, депозит за особен представител на ответника- 150 лева, възнаграждение за съдебно-техническа експертиза-160 лева, възнаграждение за съдебно-счетоводна експертиза – 160 лева и юрисконсултско възнаграждение- 50 лева.

Искането за присъждане на направените в заповедното производство по ч.гр.д.№1712/2018г. по описа на РС-Димитровград разноски от заявителя за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение също се явява основателно. В този смисъл, на ищцовото дружество следва да се присъдят деловодни разноски, направени в заповедното производство по ч.гр.д.№1712/2018г. по описа на РС-Димитровград в размер на 75 лева.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПРИЗНАВА за установено по отношение на П.С.С., с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на кредитора „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.Пловдив, ул.“Христо Г.Данов“ №37, представляван от ***, сумата 222,33 лева /двеста двадесет и два лева и тридесет и три стотинки/ – главница, неизплатена сума за доставена през периода от 23.10.2017г. до 22.12.2017г. ел.енергия и мрежови услуги, лихва за забава за периода от 12.12.2017г. до 31.10.2018г. в размер 19,05 лева /деветнадесет лева и пет стотинки/, законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението – 31.10.2018 г. до изплащане на вземането, за което е издадена Заповед №922/02.11.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1712/2018г. по описа на РС-Димитровград.

 

ОСЪЖДА П.С.С., с ЕГН **********, да заплати на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.Пловдив, ул.“Христо Г.Данов“ №37, представляван от ***, сумата в размер на 595 лева /петстотин деветдесет и пет лева/, представляваща разноски по настоящото дело, както и сумата от 75 лева /седемдесет и пет лева/, представляваща деловодни разноски по ч.гр.д.№1712/2018г. по описа на РС-Димитровград.

 

            Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС- Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                                          СЪДИЯ: