Определение по дело №1080/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е образувано е по жалба от П.Т.З. ***, подадена чрез пълномощник адв. Б.Б., против Заповед № 01/14.09.2022г. на управителя на „Стройкомерс“ ЕООД, с която са определени цени на такси за вход за обществената баня в с. Минерални бани, считано от 16.09.2022г.

В жалбата са развити доводи за нищожност и незаконосъобразност на оспорената заповед. Жалбоподателят обосновава правния си интерес с веднъж – дваж ежемесечно посещение на общинската баня за нагревки, тъй като го болели рамената от духането на климатиците. Сочи, че преди година цената на вана била 5 лв. на час, но от 14.09.2022г. се завишила необосновано двойно на 10 лв. на час. За посоченото оспорващият прилага фискален бон от 28.11.2020г. и фактура от 03.05.2023г.

Сочи, че от приложения към жалбата Учредителен акт на едноличното търговско дружество с ограничена отговорност било видно, че същото съгласно чл.14 се управлявало и представлявало от едноличния собственик на капитала Община Минерални бани, чрез Общински съвет на Община Минерални бани, т.е. дружеството било общинска собственост. От същия акт се установявало още, че управителят нямал право да определя размера на цените за ползване на услугите в общинската баня, а дори и да имал, то отново това му право било нищожно, тъй като компетентността да се издават нормативни актове не можела да се прехвърли – чл.2 ЗНА.

От друга страна, компетентният общински съвет, който имал законовите правомощия разписани с чл.6, ал.2, вр. чл.9 от ЗМДТ, да определи размера на цените на предоставяните от общината услуги, бездействал и все още не бил определил нито размера на цените, нито предлаганите услуги в общинската баня, а това било негово задължение. Като пример за това оспорващият сочи приетите в тази връзка наредби от Общинските съвети на общините – Хисаря, Стрелча, Стара Загора, Велинград и др. Иска се оспореният акт да бъде прогласен за нищожен или отменен като незаконосъобразен, както и присъждане на строените разноски.

Съдът, като взе предвид доказателствата по делото и доводите на страните, намира, че оспорената в настоящото производство заповед не представлява годен за съдебно оспорване административен акт. Съображенията за това са следните:

Не е спорно по делото, че едноличен собственик на капитала в „Стройкомерс“ ЕООД, с. Минерални бани е Община Минерални бани, както и че с Решение № 541/25.11.2013г. Общински съвет Минерални бани е възложил на „Стройкомерс“ ЕООД, стопанисването и управлението на общинско имущество: сграда - Обществена баня с минерална вода, със застроена площ 714 кв.м., построена през 1935 г., находяща се в УПИ IV, кв.14 по плана на с. Минерални бани. С т.2 от решението е упълномощен кмета на Община Минерални бани да предприеме необходимите действия по безвъзмездното предоставяне на имота на „Стройкомерс“ ЕООД.

Спорен е въпросът представлява ли заповедта административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК.

Настоящият състав на съда намира, че заповедта на управителя на търговското дружество, с която са определени цени на такси за вход за обществената баня в с. Минерални бани, считано от 16.09.2022г., не е властническо волеизявление на орган на власт или натоварен от изрична законова разпоредба с властнически правомощия друг орган, в изпълнение на правомощията му, нито дружеството има качеството на организация по смисъла на § 1, т. 1 и т. 2 ДР на АПК. Нормата на чл. 128, ал. 1 АПК посочва кои дела са подведомствени на административните съдилища. Сред тях не фигурират актовете на търговски дружества, каквото е „Стройкомерс“ ЕООД.

Параграф 1, т. 1 от ДР на АПК дава легална дефиниция на понятието "административен орган" и това е органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон. Липсва и изрична законова разпоредба по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК, която да оправомощава управителя на дружеството с административни правомощия.

Представляващият търговското дружество – управителят - не е административен орган и не е натоварен с административни функции по смисъла на § 1, т. 1 и 2 ДР на АПК. Издадените актове от него не са индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, а такива на управителя на гражданско правния субект, какъвто е статута на едноличното дружество с ограничена отговорност, въпреки, че собственик на капитала на дружеството е Община Минерални бани. Жалбоподателят и управителят не се намират в отношение на подчинение и власт.

Следователно липсва годен предмет на съдебен контрол, поради което жалбата като процесуално недопустима следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено.

При този изход на делото разноски в полза на жалбоподателя не се дължат.

Водим от горното и на основание чл.159, т.1 от АПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на П.Т.З. ***, подадена чрез пълномощник адв. Б.Б., против Заповед № 01/14.09.2022г. на управителя на „Стройкомерс“ ЕООД, с която са определени цени на такси за вход за обществената баня в с. Минерални бани, считано от 16.09.2022г.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 1080/2023г. по описа на Административен съд Хасково.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

	Съдия: