РЕШЕНИЕ
№ 4
гр. Бургас , 05.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:АСЕН Т. РАДЕВ
Секретар:СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело №
20202120104959 по описа за 2020 година
Т. Г. И. е предявила срещу „Кредит инкасо инвестмънт БГ“ ЕАД отрицателен
установителен иск, за признаване за установено по отношение на ответното дружество, че не
дължи сумата от 1880.35 лв. – главница по договор за потребителски паричен кредит №
PLUS-01188160 / 04.04.2008 год., сключен с „БНП Париба пърсънъл файненс” ЕАД, сумата
от 717.58 лв. - договорна лихва за периода от 30.07.2008 год. до 30.03.2010 год., сумата от
358.80 лв. - мораторна лихва за периода от 29.08.2008 год. до 17.02.2010 год., законна лихва
върху главницата за периода от 01.03.2010 год. до окончателното й изплащане и деловодни
разноски в размер на 59.13 лв., както и сумата от 1352.24 лв. – главница по договор за
потребителски паричен кредит от 13.09.2007 год., сключен с „БНП Париба пърсънъл
файненс” ЕАД, сумата от 341.03 лв. - договорна лихва за периода от 20.08.2008 год. до
20.08.2009 год., сумата от 246.11 лв. - мораторна лихва за периода от 19.09.2008 год. до
17.02.2010 год., законна лихва върху главницата за периода от 01.03.2010 год. до
окончателното й изплащане и деловодни разноски в размер на 38.79 лв., за които вземания
по ч. гр. дело № 1463/2010 год. и ч.гр.д. № 1462/2010 год., и двете по описа на БРС, са
издадени изпълнителни листи в полза на „БНП Париба пърсънъл файненс” ЕАД и е
образувано изп. дело № 1118/2020 на ЧСИ Т.М., по което ответникът, като цесионер на
вземанията, е взискател.
Исковете са с правно основание в чл.124, предявени са по реда на чл.439
от ГПК и както е прието с определението по чл.140 от ГПК, са допустими.
В насроченото съдебно заседание пълномощникът на ищцата поддържа
исковете, ангажира доказателства.
Процесуалният представител на ответното дружество оспорва
основателността на исковете по изложени в отговора съображения.
Бургаският районен съд, след анализ на събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
1
На 29.03.2010 год., по ч.гр.д. № 1492/2010 год. и на 13.04.2010 год. по
ч.гр.д. № 1493/2010 год., и двете по описа на БРС, въз основа на подлежащи на изпълнение
заповеди по чл.410 и сл. от ГПК, в полза на „БНП Париба пърсънъл файненс” ЕАД са
издадени изпълнителни листове срещу Т. Г. И., за заплащане на процесните суми.
С тези изпълнителните листове и за посочените в същите вземания, по
молба на кредитора „БНП Париба пърсънъл файненс” ЕАД, на 02.06.2010 год. е образувано
изпълнително дело № 20108030400540 на ЧСИ Т.М..
Първото действие, предприето от съдебния изпълнител в хипотезата на
чл.18, ал.1 от ЗЧСИ (видно от молбата на взискателя), е изпращането на 11.06.2010 год. на
покана за доброволно изпълнение до длъжницата, връчена й лично на 27.06.2010 год., а на
28.06.2010 год. е наложен запор върху собствения й лек автомобил.
На 12.07.2010 год. е изпратено и запорно съобщение, с което е наложен
запор върху паричните средства в банкова сметка, открита на името на Иванова в
„Инвестбанк“ АД.
На 19.10.2015 год. съдебният изпълнител е сезиран с молба от настоящия
ответник - цесионер на вземанията по изпълнителните листове, съгл. договор за цесия от
15.05.2015 год., за конституирането му като взискател и предприемане на всички действия за
осъществяване на принудителното изпълнение.
По молба на взискателя, на 13.06.2016 год. е изпратено съобщение за
насрочен опис на движими вещи на длъжницата, на 26.09.2017 год. е вписана възбрана
върху собствения й недвижим имот, а на 05.08.2019 год. отново й е изпратено съобщение за
насрочен опис на нейни движими вещи.
Други изпълнителни действия по горното дело не са предприемани до
09.09.2019 год., когато със свое постановление от същата дата, съдебният изпълнител е
прекратил изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и е вдигнал налжените
запори и възбрана.
По молба на „Кредит инкасо инвестмънт БГ“ ЕАД от 20.12.2019 год. и със
същите изпълнителни титули, е образувано изп. дело № 20208030401118 на ЧСИ Т.М., с
предмет гореспоменатите вземания.
След образуване на това дело, изпълнителни действия са предприети на
24.07.2020 год. - възбрана на недвижим имот.
При така установените факти, исковете се явяват основателни.
Съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД, за съдебно признатите вземания
погасителната давност всякога е пет години. Заповедта за изпълнение се приравнява на
съдебното решение като изпълнително основание, а при оспорването й от длъжника по реда
на чл.414 от ГПК, проверката за дължимост на вземането се извършва в общ исков процес.
Съгласно чл.416 от ГПК, когато възражение не е подадено в срок, какъвто е разглежданият
случай, доколкото липсват данни за депозирано такова, заповедта за изпълнение влиза в
сила. Макар да не е налице изрично законово предвиждане, че в тази хипотеза
съществуването на вземането е установено със сила на присъдено нещо, следва да се
съобрази влизането в сила на заповедта, ако длъжникът не възрази в рамките на
установения с чл.414, ал.2 от ГПК преклузивен двуседмичен/месечен срок. Влизането в сила
е с ефект, подобен на силата на пресъдено нещо, а единствената възможност за оспорване на
вземането е с иск по чл.424 от ГПК или чл.423 от ГПК. Затова, според действащия
процесуален закон, с изтичане на преклузивния срок за подаване на възражение против
заповедта за изпълнение, е налице окончателно разрешение относно съществуването на
вземането и заповедта се стабилизира - чл. 416 от ГПК, откъдето се налага извода, че общата
погасителна давност намира приложение и по отношение на вземане, за което е постановена
и влязла в сила заповед за изпълнение.
Заповедите за изпълнение са влезли в сила на 29.03.2010 год., респ. на
2
13.04.2010 год., когато са издадени изпълнителните листове, доколкото по делото липсват
доказателства ищцата-длъжник да е подала възражения или да е обжалвала разпорежданията
за издаване на изпълнителните листове, ако е считала, че заповедите за изпълнение не са
влезли в сила. От този момент е започнала да тече давността по чл.117, ал.2 ЗЗД, която в
общия случай би изтекла на 29.03.2015 год., респ. на 13.04.2015 год.
Но както се каза по горе, първото изпълнително дело е образувано на
02.06.2010 год., по което на 12.07.2010 год. е предприето последното годно изпълнително
действие - запор върху парични средства. Тази дата е съществена за разрешаването на спора,
тъй като е поставила началото на срока за перемпция, поради непоискване от страна на
взискателя извършването на изпълнителни действия в двугодишен срок.
Следователно, още на 12.07.2012 год. се е прекратило ex lege
принудителното изпълнение, а с постановлението си от 09.09.2019 год., съдебният
изпълнител само е констатирал настъпилото прекратяване. По време на висящността на
първото изпълнително дело с № 20108030400540 - от 02.06.2010 год. и до перемирането му,
давност не е текла - ППВС № 3/80 год., приложимо за случая, съгл. Р№ 170/2017-IV г.о., а
предприетите след настъпилата перемпция изпълнителни действия, като такива по вече
прекратено производство, не са били от естество да поддържат неговата висящност.
Затова, от 13.07.2012 год. е започнала да тече нова давност, която при
отчитане правилото чл.110 от ЗЗД, е изтекла на 13.07.2017 год. (преди образуване на
второто изпълнително дело).
Ето защо, исковете са основателни и следва да се уважат, като на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищцата се присъдят деловодни разноски в размер на 199.76
лв.
Водим от изложеното, на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският
районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че Т. Г. И. от гр.Бургас, ж/к „Лазур“, бл.4, вх.1, ет.1, ап.1,
ЕГН - **********, не дължи на „Кредит инкасо инвестмънт БГ“ ЕАД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Панчо Владигеров“ № 21, безнес център
„Люлин-6“, ет.2, представлявано от Я.О. и Т.Я., не дължи сумата от 1880.35 лв. – главница
по договор за потребителски паричен кредит № PLUS-01188160 / 04.04.2008 год., сключен с
„БНП Париба пърсънъл файненс” ЕАД, сумата от 717.58 лв. - договорна лихва за периода от
30.07.2008 год. до 30.03.2010 год., сумата от 358.80 лв. - мораторна лихва за периода от
29.08.2008 год. до 17.02.2010 год., законна лихва върху главницата за периода от 01.03.2010
год. до окончателното й изплащане и деловодни разноски в размер на 59.13 лв., както и
сумата от 1352.24 лв. – главница по договор за потребителски паричен кредит от 13.09.2007
год., сключен с „БНП Париба пърсънъл файненс” ЕАД, сумата от 341.03 лв. - договорна
лихва за периода от 20.08.2008 год. до 20.08.2009 год., сумата от 246.11 лв. - мораторна
лихва за периода от 19.09.2008 год. до 17.02.2010 год., законна лихва върху главницата за
периода от 01.03.2010 год. до окончателното й изплащане и деловодни разноски в размер на
38.79 лв., за които вземания по ч. гр. дело № 1463/2010 год. и ч.гр.д. № 1462/2010 год., и
двете по описа на БРС, са издадени изпълнителни листи в полза на „БНП Париба пърсънъл
файненс” ЕАД и е образувано изп. дело № 1118/2020 на ЧСИ Т.М., по което ответното
дружество, като цесионер на вземанията, е взискател.
ОСЪЖДА „Кредит инкасо инвестмънт БГ“ ЕАД да заплати на Т. Г. И.
деловодни разноски в размер на 199.76 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
3
Вярно с оригинала!
С. Добрева
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4