Решение по дело №566/2018 на Районен съд - Пирдоп

      Р Е Ш Е Н И Е

 

№  57

 

                                                    гр. Пирдоп, 13.07.2020 г.

 

 

                В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

 

Районен съд-Пирдоп, първи състав, в публично заседание на единадесети юни през  две  хиляди и двадесета година, в състав:

                                                                                        Председател:  Симеон Гюров

                                                                                                       

При участието на съдебния секретар:Гергана Юнлю, като разгледа докладваното от съдия Гюров гражданско дело № 566 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното: 

                       

Предявен е иск с правно основание по чл.49, ал.1 от СК.

 

Производството по делото е образувано по искова молба на Н.Г.Т. с адрес: ***, с ЕГН **********, чрез адв. П.Л.Н. от САК – пълномощник, със служебен  адрес: гр.Пирдоп, ул. “Княз Ал.Батенберг“, бл. 37, ап. 11 срещу Ж.А.Т. – с адрес ***, Дневен център ТО „Ново начало“ /партер/, с ЕГН **********. Ищцата твърди в исковата молба, че с ответника са съпрузи и имат сключен граждански брак, съгласно акт №3491/12.10.2012г. на община Столична, гр. София. Твърди, че от брака имат родено едно дете, а именно: Пламен Желязков Т., ЕГН**********, роден на ***г., който понастоящем е малолетен. Ищцата твърди в исковата молба, че отношенията в семейството им били нормални и спокойни. Между съпрузите имало уважение и разбиране един към друг. Постепенно настъпило отчуждение, породили се непреодолими противоречия, чувствата им един към друг загубили  първоначалния смисъл и охладнели. Изчезнало напълно уважението, разбирателството и привързаността им един към друг. Твърди, че съпругът й  започнал да предизвиква скандали и да упражнява спрямо нея физическо и психическо насилие. Твърди, че търпяла това неуважение с цел запазване на брака и най-вече с оглед интереса на детето им, като се надявала на промяна от страна на ответника. Твърди, че въпреки многократно даваните й  обещания, че ще промени поведението си, той продължил да я тормози и психически и физически. Агресията му към нея станала неизмерима и нетърпима. Твърди, че заговорили за раздяла и за развод. Твърди, че подали  молба пред РС Пирдоп за развод по взаимно съгласие, като било образувано гр. д. № 18/2017 г., но при разглеждане на делото ответника не се появил и делото било прекратено. Ищцата твърди в исковата молба, че от 31.07.2017 г. живеят разделени, като тя и детето им живеят в гр.Пирдоп, а ответника в гр.София. Твърди, че всеки е заживял свой собствен живот, в който другия не участва, което още повече допринасяло за отчуждаването им. Твърди, че всичко това се отразило зле и негативно на брачната им връзка. Твърди, че създалите се различия и противоречия между тях все повече се задълбочили. Твърди, че напълно охладнели един към друг и било невъзможно да намерят точния и правилния подход, чрез който да преодолеят различията си и да общуват пълноценно помежду си като личности и съпрузи.Ищцата твърди в исковата молба, че поради неуважението на ответника към нея, незачитането й от него като съпруга, като жена и като майка на детето им, дезинтересираността му от семейството създало у нея несигурност, недоверие спрямо него и убеждението, че не може да се възстановят брачните им отношения и бракът им да бъде заздравен. Твърди, че общността между тях като съпрузи била напълно унищожена, като не съществували нито духовни, нито физически връзки помежду им. Твърди, че бракът им бил без всякакво съдържание, съществувал само формално и продължаването му било безсмислено и неоправдано. Твърди, че този брак бил дълбоко и непоправимо разстроен, поради което в интерес и на двама им е да бъде прекратен.

Ищцата моли съда, да постанови решение, с което:

1/ Да прекрати брака й с Ж.А.Т.  на  основание чл. 49, ал. 1 oт СК като дълбоко и непоправимо разстроен без съдът да се произнася по въпроса за брачната вина.

2/. Да възложи упражняването на родителските права върху детето Пламен Желязков Т., ЕГН**********, роден на ***г., на майката Н.Г.Т., ЕГН**********, заедно с грижите за отглеждането и възпитанието му.

3/. Да определи режим на лични отношения и контакти на детето Пламен Желязков Т., ЕГН********** с неговия баща Ж.А.Т., ЕГН**********, както следва: всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 часа до 17.00 часа,  като се задължава да взима и връща детето от и в дома на майката в уговорените часове, както и по всяко друго време след предварителна уговорка между родителите.

4/. Да определи за местоживеене на ненавършилото пълнолетие дете Пламен Желязков Т., ЕГН**********, следния адрес: ***,  който е и настоящ адрес на майката Н.Г.Т., ЕГН**********.

5/. Да осъди Ж.А.Т., ЕГН********** да заплаща издръжка на детето Пламен Желязков Т., ЕГН**********, чрез неговата майка и законен представител  Н.Г.Т., ЕГН**********, в размер на 400.00 лв. (четиристотин лева) месечно, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа до окончателното й изплащане или до настъпване на основания за изменение или прекратяване на издръжката, считано от датата на завеждане на  исковата молба.

6/. Да постанови след развода съпругата Н.Г.Т., ЕГН********** да носи  предбрачното си  фамилно име Ангелинова.

7/. Да постанови семейното жилище, което е лична собственост на съпругата, а именно Апартамент №9, етаж 3, вход „Б”, в жилищна сграда- блок №114, находящ се в гр. София, кв. „Манастирски ливади- Изток”, бул. „Тодор Каблешков”, да остане за ползване и обитаване от Н.Г.Т., ЕГН**********.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител поддържа становище бракът да бъде прекратен на основание чл. 49, ал. 1 от СК, без съдът да се произнася по въпроса за вината.

В дадения от съда срок ответника Ж.А.Т. не е дал писмен отговор, не е представил писмени доказателства и не е направил доказателствени искания, не се явява в съдебно заседание, не заявява становище и не ангажира доказателства.

 

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

 Видно от Удостоверение за сключен граждански брак №**********/12.10.2012г, издадено по акт за граждански брак №3491/12.10.2012г. на Община Столична, район „Красно село”-гр. София, Н.Г. Ангелинова с ЕГН ********** и Ж.А.Т. с ЕГН **********, са сключили граждански брак на 12.10.2012г. в гр.София, р-н Красно село, община Столична, област София, като съпругата ще носи фамилно име Т..

Видно от Удостоверение за раждане №**********/31.01.2013г., издадено по акт за раждане №0036/31.01.2013г. на Столична община, район „Витоша”, гр. София, е че страните по делото са родители на роденото от брака им малолетно дете Пламен Желязков Т. с ЕГН: **********.

 

От показанията на свидетеля Паунка Ганчева, сестра на ищцата, чиито показания настоящия състав цени през призмата на чл.172 ГПК като непротиворечиви и  последователни, се установява, че познава съпруга на сестра и. Те живеели разделени вече повече от година. Има общо дете. То се отглеждало при майката. Живеели в гр.София, тъй като работата й била там. Тя работела като учител в основно училище. Има преки наблюдения върху техния брачен живот. Мисли, че последния проблем бил, че го била хванала пак да взима забранени вещества. Мисли, че няма да могат да живеят заедно. Не могат да са семейство. Сестра и изцяло се грижела за детето. Не знае дали бащата давал средства за детето, но ако давал, не било регулярно. Детето осъществявало контакти с баща си. Майката не ограничавала контактите с баща му. Много често общувала със сестра си. Почти всяка събота и неделя идвали тук в гр.Пирдоп с детето. То било момче. Казвало се Пламен, на 7 г. и било в първи клас. Знае, че бащата имал едно детенце, по-голямо, от друг брак, не знае на колко години е.

От приет социален доклад с изх.№89-001/24.03.2020г. на Д“СП“-Лозенец, гр.София, изготвен по настоящ адрес на малолетното дете Пламен Желязков Т. с ЕГН: ********** ***, се установява, че за цялостното му развитие е необходимо родителите да постигнат съгласие помежду си и да се съобразяват с възрастовите му специфики и поведението им да не предизвиква у него усещане за несигурност и невъзможност за изграждане на базово доверие и формиране на умения за социална адаптация и личностно утвърждаване. Понастоящем майката е в състояние да осигури базисните потребности на детето от подходящи битови условия, храна, материална издръжка, съответстващи на възрастта му образование и лечение /при необходимост/. За правилното личностно развитие на детето е необходимо то да има контакти и с двамата си родители и останалите им близки. Евентуалното нарушаване и драстичното прекъсване на връзката "родител-дете" не е в интерес на Пламен и в бъдеще това би рефлектирало пряко на емоционалното му състояние, би се отразило негативно върху психическото му развитие. С оглед защита интересите на детето по най-добър начин, препоръчваме детето да не бъде въвличано в конфликт на лоялност между родителите. С оглед подобряване на комуникацията между родителите, с цел възпрепятстване на бъдещи психически травми при детето е необходимо да работят с психолози към лицензиран доставчик на социални услуги.ДСП препоръчва г-н Т. и г-жа Т. да постигнат споразумение по между си, защитаващо по най-добър начин интересите и правата на малолетния им син.

 

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след съвкупната преценка и анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съдът кредитира всички представени по делото писмени доказателства. Показанията на свидетеля Ганчева, разпитан по инициатива на ищеца, допринасят за изясняване на фактите по делото, същия  заяви личните си впечатления за страните по делото, като се установиха и непосредствени впечатления за живота на семейството.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът извежда следните правни изводи:

 

По иска с правно основание чл.49, ал. 1 от СК:

От доказателствата по делото се установи и, съдът приема за установено, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени. Помежду им е изчезнало взаимното доверие и уважение, лишили са се от чувство за дом и близост, общност и единство, липсва и желание за полагане на общи грижи за семейството и дома. Съдът основава изводите си в тази насока на събраните в хода на делото гласни доказателства. По безспорен начин последните установяват, че страните не живеят като съпрузи, съпружеските отношения са охладнели, вследствие поведението на ответника. Предвид всичко изложено, съдът намира, че запазването на брака е лишено от смисъл, тъй като е изпразнен от съдържание, това би било вредно за обществото и самите съпрузи, между които не съществува физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата на обич, взаимност и привързаност, поради което бракът им следва да бъде прекратен, на основание чл. 49, ал. 1 от СК.

 

По въпроса за вината:

Съгласно разпоредбата на чл.49, ал.3 от СК, при допускане на развода, съдът се произнася относно вината за разстройството на брака, само ако някой от съпрузите е поискал това. В случая, такова искане от страните не е направено, а се твърди обратното, поради което съдът не следва да разглежда този въпрос и не дължи произнасяне по него.

 

По отношение предоставяне упражняването на РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА  върху ненавършилото пълнолетие  дете и ОПРЕДЕЛЯНЕ на местоживеенето му:

Ищцата Н.Г.Т. с ЕГН********** е направила искане упражняването на родителските права по отношение на детето Пламен Желязков Т. с ЕГН**********, роден на ***г.,  да бъде предоставено на нея, което не е оспорено от ответника. Критериите при решаване на въпроса за родителските права са  изчерпателно посочени в текста на чл. 59 ал.4 от   СК и трябва да се преценяват преди  всичко с оглед интересите на децата като  възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социално обкръжение и материални възможности. Така изброените критерии са възприети и в ППВС № 1/12.11.1974 г., чието задължително тълкуване е приложимо и при действащия Семеен кодекс, в сила от 2009 г. (Решение № 58 от 10.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 829/2010 г., III г. о., ГК). Легално определение на понятието “най-добър интерес на детето” се съдържа в § 1, т. 5 от ДР на ЗЗД. Определението включва изброяването на сходни критерии, като посочените в чл. 59, ал. 4 СК. Така ЗЗД сочи, че следва да се преценят желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните му потребности; възрастта, пола и миналото му; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата и др. Изброяването на критериите както в СК, така и в ЗЗД не е изчерпателно, като цялостната преценка относно интереса на детето се извършва от съда след обстойно проучване и анализ на всички показатели, които имат отношение към развитието и благосъстоянието на детето. С Тълкувателно решение №1/2016 от 03.07.2017 ВКС приема, че е допустимо съвместното упражняване на родителски права. При прекратяване на брака чрез развод законът дава приоритет на постигането на съгласие между родителите по въпросите, свързани с отглеждането и възпитанието на децата и в частност – по упражняването на родителските права, като проявление на основополагащия принцип, изведен в чл. 18 от Конвенцията за правата на детето, за носене от двамата родители на обща отговорност за отглеждането и развитието на детето, при въздигане на висшите интереси на детето в тяхна основна грижа. Само по изключение, при наличието на спор, се позволява намесата на съда с единствената цел да бъде дадена защита на интересите на ненавършилите пълнолетие деца, засегнати от родителския спор. Разпоредбата на чл. 59, ал. 2 СК изключва възможността родителските права да бъдат предоставени за упражняване съвместно на двамата родители в случай, че не се постигне споразумение по упражняването им. Разпоредбата на чл. 59, ал. 2  е приложима само в случаите на развод по исков ред, и при непостигане на споразумение между родителите относно местоживеенето на ненавършилите пълнолетие деца и упражняването на родителските права спрямо тях законът сочи, че следва да бъде предпочетен един от родителите, при когото детето да живее, и той да е носител на родителските права, какъвто е и настоящия случай. От  събраните доказателства, се установи, че детето Пламен Желязков Т. с ЕГН**********  учи в 104 ОУ „Захари Стоянов”, като по данни в социалния доклад, получени от  майката, детето е отличен ученик, няма проблеми в поведението и отношенията с учители и съученици както и в усвояването на учебния материал. Съдът намира, че следва да постанови упражняване на родителските права по отношение на детето Пламен Желязков Т. с ЕГН**********, роден на ***г. на майката Н.Г.Т. с ЕГН**********. По отношение на ответника Ж.А.Т. с ЕГН********** следва да се определи личен режим на контакти с детето Пламен Желязков Т. с ЕГН**********, т.е. бащата Ж.А.Т., ЕГН********** да може да го вижда и взема при себе си, както следва: всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 часа до 17.00 часа,  като се задължава да взима и връща детето от и в дома на майката в уговорените часове, както и по всяко друго време след предварителна уговорка между родителите.

Следва да се определи местоживеенето на детето Пламен Желязков Т. с ЕГН********** при майката Н.Г.Т. с ЕГН**********, с настоящ административен адрес в гр. София, ж.к. „Гоце Делчев”, бл. 251, вх. Ж, ет. 2, ап.150, като се задължи майката Н.Г.Т. с ЕГН********** при промяна на административния адрес в гр.София, който понастоящем е в гр. София, ж.к. „Гоце Делчев”, бл. 251, вх. Ж, ет. 2, ап.150, в 7-дневен срок от промяната да уведоми писмено бащата Ж.А.Т. с ЕГН********** за новия адрес.

 

По издръжката:

Предявеният иск за издръжка е за сумата от 400,00 лв. месечно за детето Пламен Желязков Т. с ЕГН**********, за който настоящия съдебен състав намира, че е основателен в размер на 300,00 лв., като до претендирания размер следва да бъде отхвърлен, по следните правни съображения: Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ответника бе да докаже при условията на главно и пълно доказване, че дава издръжка на ищеца, като съдът намира че такова доказване не бе проведено от страна на ответника. Съгласно чл. 142 СК, размерът на издръжката, която родителят дължи на ненавършилите пълнолетие деца, се определя в зависимост от нуждите на децата и от възможностите на родителя, като минималната издръжка е равна на една четвърт от минималната работна заплата. Съгласно Постановление № 350/19.12.2019 г. на МС за определяне размера на минималната работна заплата за РБ, от 01.01.2020 г. същата е в размер на 610,00 лв. Не се събраха доказателства, че ответника получава трудово възнаграждение, като не се събраха доказателства и същия да не е работоспособен, да не  е здрав и да не може да полага труд. Според чл.143, ал.2 от СК, родителите  дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като в чл.142, ал.2 СК е определена минимална граница на издръжката, а именно една четвърт от минималната работна заплата, а съгласно чл.150 от СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена или прекратена. Изискванията на чл.143 от СК следва да се прилагат както когато се иска за първи път издръжка, така и когато се иска увеличение (респ. намаление на нейния размер) поради промяна на обстоятелствата при които е била определена преди това /В този смисъл Р – 917/ 1980г. на ІІ г.о./. Със задължението за издръжка на детето се определят не само условията, които са обвързващи за задължения родител, но така също имуществените отношения и разумните нужди на детето, които зависят основно от неговата възраст и здравословно състояние. Вземат се предвид също така начинът, по който детето се подготвя за своята бъдеща кариера, извънкласни занимания, хобита и т.н., като стандартът на живот на детето трябва да бъде идентичен с този на родителите. В настоящия случая съдът приема, че необходимите средства за подсигуряването на условия за нормалното отглеждане и израстване на детето са в размер на 500,00 лева месечно, от които 300 лева следва да бъдат поети от бащата, а останалата част от майката, която като родител, при който живее детето, носи тежестта от неговите ежедневни битови разходи, ведно с грижите по отглеждането и възпитанието на същото.. Ето защо съдът намира иска, предявен с правно основание чл. 143, ал. 2 от СК за основателен в размер на 300,00лв., като следва да се постанови решение, с което да се осъди ответника осъди Ж.А.Т. с ЕГН********** да заплаща издръжка на детето Пламен Желязков Т. с ЕГН**********, чрез неговата майка и законен представител  Н.Г.Т.(с предбрачно фамилно име Ангелинова)  с ЕГН**********, в размер на 300,00 (триста лв.) лева месечно, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа до окончателното й изплащане или до настъпване на основания за изменение или прекратяване на издръжката, считано от 20.08.2018г.-датата на завеждане на  исковата молба, като следва да отхвърли иска в претендирания размер от 400,00 лв. като неоснователен.

На основание чл. 242 ГПК, съдът служебно следва да допусне предварително изпълнение върху решението, в частта му досежно присъдените издръжки.

 

По иска по чл. 53 СК:

На основание чл. 322, ал. 2 ГПК с решението по иск за развод съдът задължително се произнася и по небрачния иск за фамилното име на съпрузите. Ищцата Н.Г.Т.(с предбрачно фамилно име Ангелинова)  с ЕГН********** е заявила желание след прекратяване на брака да носи предбрачното си фамилно име Ангелинова. От представеното удостоверение за сключен граждански брак се установи, че именно това е предбрачното й фамилно име, като искането следва да бъде уважено на основание чл. 326 ГПК вр. чл. 53 СК.

 

Относно ползване на семейното жилище:

Съгласно разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от СК, когато от брака има ненавършили пълнолетие деца, съдът служебно се произнася за ползването на семейното жилище. Установи се, че ищцата Н.Г.Т.(с предбрачно фамилно име Ангелинова)  с ЕГН********** е направила искане да й бъде предоставено ползването семейното жилище, за което твърди, че е лична собственост на съпругата, а именно Апартамент №9, етаж 3, вход „Б”, в жилищна сграда- блок №114, находящ се в гр. София, кв. „Манастирски ливади- Изток”, бул. „Тодор Каблешков”. Съдът намира, че съгласно чл.56, ал.1 от СК семейното жилище следва да остане за ползване от ищцата Н.Г.Т.(с предбрачно фамилно име Ангелинова) с ЕГН**********, на която се предоставя упражняването на родителските права върху роденото от брака малолетно дете Пламен Желязков Т. с ЕГН**********.

Съдът не дължи произнасяне и по въпроса за издръжка на невиновния съпруг Ж.А.Т. с ЕГН**********.

Относно разноските:

Съгласно разпоредбата на чл.329, ал.1 ГПК, когато съдът не се произнася по въпроса за вината, съдебните разноски остават в тежест на страните така, както са ги направили. На основание чл.6, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, Районен съд-Пирдоп определя окончателна държавна такса за развода в размер на 50 лв., от която следва да се приспадне сумата от 25.00 лв., внесена от ищцата Н.Г.Т.(с предбрачно фамилно име Ангелинова)  с ЕГН********** при завеждане на делото. В този смисъл ответника Ж.А.Т. с ЕГН********** следва да заплати сумата от 25,00 лв., представляваща допълнителна държавна такса по допускане на развода, като Ж.А.Т. с ЕГН**********  следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Пирдоп и сумата от 432,00 лв., представляваща обща държавна такса върху сбора от тригодишните платежи на присъдената издръжка на малолетното дете Пламен Желязков Т. с ЕГН**********.

Мотивиран от гореизложеното, Районен съд-Пирдоп, първи състав

 

                                                       Р Е Ш И:

 

ПРЕКРАТЯВА, на основание чл.49, ал.1 от СК, брака между  Н.Г.Т.(с предбрачно фамилно име Ангелинова)  с ЕГН********** и Ж.А.Т. с ЕГН**********, сключен на 12.10.2012г. в гр.София, р-н Красно село, община Столична, област София, за което е съставен Акт за граждански брак № 3491/12.10.2012 г. на същата община, като дълбоко и непоправимо разстроен.

 

ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака Н.Г.Т. с ЕГН********** да  носи  фамилно име – АНГЕЛИНОВА.

 

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права, върху роденото от брака ненавършило пълнолетие дете Пламен Желязков Т. с ЕГН********** на майката Н.Г.Т.(с предбрачно фамилно име Ангелинова)  с ЕГН********** за отглеждане и възпитание, като ОПРЕДЕЛЯ  местоживеенето на детето Пламен Желязков Т. с ЕГН********** да бъде при майката Н.Г.Т.(с предбрачно фамилно име Ангелинова)  с ЕГН**********, като задължава майката Н.Г.Т.(с предбрачно фамилно име Ангелинова)  с ЕГН********** при промяна на административния си адрес, който понастоящем е в гр. София, ж.к. „Гоце Делчев”, бл. 251, вх. Ж, ет. 2, ап.150, в едноседмичен срок от промяната да уведоми писмено бащата Ж.А.Т. с ЕГН********** за новия адрес.

 

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата Ж.А.Т. с ЕГН********** с детето Пламен Желязков Т. с ЕГН**********, както следва: както следва: всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 часа до 17.00 часа,  като се задължава да взима и връща детето от и в дома на майката Н.Г.Т.(с предбрачно фамилно име Ангелинова)  с ЕГН********** в уговорените часове, както и по всяко друго време след предварителна уговорка между родителите.

 

            ОСЪЖДА на основание чл.143 ал.2 от СК Ж.А.Т. с ЕГН********** да заплаща ежемесечна издръжка на детето си Пламен Желязков Т. с ЕГН********** в размер на 300,00 лева, със съгласието на неговата майка Н.Г.Т.(с предбрачно фамилно име Ангелинова)  с ЕГН**********, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа до окончателното й изплащане или до настъпване на основания за изменение или прекратяване на издръжката, считано от 20.08.2018г.-датата на завеждане на  исковата молба, като следва да отхвърли иска в претендирания размер от 400,00 лв. като неоснователен.

 

ДОПУСКА, на основание чл. 242 ал. 1 от ГПК, предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжка.

 

ПРЕДОСТАВЯ  на Н.Г.Т.(с предбрачно фамилно име Ангелинова)  с ЕГН********** ползването на семейното жилище - Апартамент №9, етаж 3, вход „Б”, в жилищна сграда- блок №114, находящ се в гр. София, кв. „Манастирски ливади- Изток”, бул. „Тодор Каблешков”.

 

            ОСЪЖДА Ж.А.Т. с ЕГН********** да заплати по сметка на Районен съд-Пирдоп държавна такса в общ размер на 457,00 лв., от които 432,00 лева върху присъдената издръжка и окончателна държавна такса в размер на 25,00 лева.  

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Софийски окръжен съд на РБ.

 

                                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: