Решение по дело №369/2023 на Административен съд - Ямбол

Производството е по реда на. чл.156 и следващите вр .чл. 107 ал. 4 от ДОПК.

Образувано е по жалба на „Сакар комплекс Вишеград“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], чрез управителя М. С. Т., против Акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 000041-1 от 08.11.2023 г., издаден от орган по приходите в община Тополовград, потвърден с Решение № 1 от 29.11.2023 г. на Началник отдел „ФСДБМДТ“ в община Тополовград. С акта са установени задължения за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за имоти, за които „Сакар комплекс Вишеград“ ЕООД е подало декларация с вх. № ДК14000431 от 29.11.2018 г. Задълженията са установени за данъчните години 2019, 2020, 2021, 2022 и 2023 г. във вид на главница и лихва към 08.11.2023 г.

В жалбата се излагат твърдения за неправилно определяне на дължимите суми за такса за битови отпадъци, поради което се иска отмяна на оспорения акт в тази му част. Сочи се, че дружеството притежава няколко недвижими имота, но само два от тях са въведени в експлоатация (гараж с площ от 147,85 кв. м и магазин за резервни части с площ от 105 кв. м), а останалите отделно обособени обекти в сградата са завършени на „груб строеж“, не са въведени в експлоатация, не са обитаеми и съответно не генерират битови отпадъци. Посочва се, че липсва законова разпоредба, предвиждаща за невъведените в експлоатация недвижими имоти да се дължи такса битови отпадъци. Отделно от това, независимо от обстоятелството, че дружеството се е възползвало от нормативно установената възможност за заплащане на такса битови отпадъци според количеството на отпадъците (кофа за отпадъци тип „Мева“ с обем 110 л), такава никога не е предоставяна, респ. услугите по сметосъбиране и сметоизвозване не са получавани, поради което се твърди, че в случая таксата е неправомерно начислена. Предвид тези съображения в заключение се счита, че определените суми за ТБО за периода 2019-2023 г. са изцяло недължими, алтернативно че са дължими, но не в определените от органа размери. Претендира се отмяната на Акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 000041-1 от 08.11.2023 г., издаден от орган по приходите в община Тополовград, потвърден с Решение № 1 от 29.11.2023 г. на Началник отдел „ФСДБМДТ“ в община Тополовград в частта на определените задължения за такса битови отпадъци за периода 2019-2023 г.

В съдебно заседание оспорващото дружество се представлява от управителя М. С. Т., който поддържа жалбата с уточнението, че оспорва акта в частта му на определените като дължими суми за такса битови отпадъци. Счита, че от представените по делото доказателства категорично се установява, че услугата сметосъбиране и сметоизвозване за обектите на дружеството в [населено място] на площад * не е предоставяна, което обстоятелство се потвърждава косвено и от Началника на Отдел „ФСДБМДТ“ в община Тополовград в издаденото от него потвърдително решение, и от показанията на свидетеля С.. Твърди, че липсва фактическо извършване на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване за процесните обекти, в подкрепа на което е и фактът, че на дружеството не са предоставени заявените от него съдове за отпадъци.Недоказано според Т. е и твърдението на органа за извършвана от дружеството дейност в имотите.

Ответната страна – Началник отдел „Финансово-стопанска дейност, бюджет, местни данъци и такси“ (Началник отдел „ФСДБМДТ“) в община Тополовград, се представлява от адвокат Я. Х., която оспорва жалбата и иска отхвърлянето  като неоснователна. Сочи, че с оглед безспорната установеност на местонахождението на процесните имоти - на територията на община Тополовград, в града, съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗМДТ таксата за услугата за обезвреждане на битови отпадъци е дължима. Твърди, че от представените в хода на съдебното производство доказателства относно собствеността, строежа и начина на ползване на процесната сграда, е видно и няма данни той да се намира към настоящия момент в някаква сериозна реконструкция.

Като взе предвид доказателствата по делото и доводите на страните, съдът приема за установено следното:

Административното производство е инициирано служебно по реда на чл. 107, ал. 3, изречение последно от ДОПК предвид изрично отразеното в оспорения АУЗД, че при извършена проверка е установено, че не са внесени дължимите суми за декларираните от „Сакар комплекс Вишеград“ ЕООД с декларация вх. № ДК14000431 от 29.11.2018 г. по чл. 14, ал. 2 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти земя, сграда и самостоятелни обекти в нея, както следва:

1. земя с площ 1002,06 кв. м и застроена площ 849,15 кв. м с данъчна оценка на земята към 2023 г. 3 434,30 лева, отчетна стойност 4 300 лева и данъчна оценка от 3 434.30 лева за притежаваната 1/1 идеална част, декларирана от лицето в качеството му на собственик;

2. гараж (производствен) с година на построяване 1997 г. с конструкция МЗ-масивни монолитни г. и с РЗП общо 147,85 кв. м, в т.ч. РЗП на обекта 147,85 кв. м, РЗП на мазе 0 кв. м, РЗП на таван 0 кв. м, с данъчна оценка на обекта към 2023 г. от 21931,70 лева, отчетна стойност 51 100 лева и данъчна оценка 21 931,70 лева за притежаваната 1.00 идеална част, декларирана от лицето в качеството му на собственик;

3. търговски обект - магазин за резервни части с година на построяване 1997 г. с конструкция МЗ-масивни монолитни г. и с РЗП общо 105 кв. м, в т.ч. РЗП на обекта 105 кв.м, РЗП на мазе 0 кв. м, РЗП на таван 0 кв. м, с данъчна оценка на обекта към 2023 г. 29 482,10 лева, отчетна стойност 77 000 лева и данъчна оценка от 29 482,10 лева за притежаваната 1.00 идеална част, декларирана от лицето в качеството му на собственик;

4. други нежилищни обекти - сутерен с година на построяване 1997 г. с конструкция МЗ-масивни монолитни г. и с РЗП общо 314 кв. м, в т. ч. РЗП на обекта 314 кв. м, РЗП на мазе 0 кв. м, РЗП на таван 0 кв. м с данъчна оценка на обекта към 2023 г. от 61 787,20 лева, отчетна стойност 55 816,46 лева и данъчна оценка 61 787,20 лева за притежаваната 1.00 идеална част декларирана от лицето в качеството му на собственик;

5. други нежилищни обекти - първи етаж с година на построяване 1997 г. с конструкция МЗ-масивни монолитни г. и с РЗП общо 199,30 кв. м, в т.ч. РЗП на обекта 199,30 кв.м, РЗП на мазе 0 кв. м, РЗП на таван 0 кв. м, с данъчна оценка на обекта към 2023 г. от 39 971,30 лева, отчетна стойност 35 423,58 лева и данъчна оценка от 39 971,30 лв. за притежаваната 1.00 идеална част, декларирана от лицето в качеството му на собственик;

6. други нежилищни обекти - втори етаж с година на построяване 1997 г. с конструкция МЗ-масивни монолитни г. и с РЗП общо 3620,13 кв. м, в това число РЗП на обекта 362,13 кв. м, РЗП на мазе 0 кв. м, РЗП на таван 0 кв. м, с данъчна оценка на обекта към 2023 г. 72 628,20 лева, отчетна стойност 64 364,99 лева и данъчна оценка 72 628,20 лева за притежаваната 1.00 идеална част декларирана от лицето в качеството му на собственик;

7. други нежилищни обекти - трети етаж с година на построяване 1997 г. с конструкция МЗ-масивни монолитни г. и с РЗП общо 362,13 кв. м, в т.ч. РЗП на обекта 362,13 кв. м, РЗП на мазе 0 кв. м, РЗП на таван 0 кв. м, с данъчна оценка на обекта към 2023 г. 72628.20 лв., отчетна стойност 64364.99 лв. и данъчна оценка 72 628,20 лева за притежаваната 1.00 идеална част, декларирана от лицето в качеството му на собственик;

8. други нежилищни обекти - четвърти етаж с година на построяване 1997 г. с конструкция МЗ-масивни монолитни г. и с РЗП общо 362,13 кв. м, в т.ч. РЗП на обекта 362,13 кв. м, РЗП на мазе 0 кв. м, РЗП на таван 0 кв. м, с данъчна оценка на обекта към 2023 г. 72 628,20 лева, отчетна стойност 64 364.99 лева и данъчна оценка 72 628,20 лева за притежаваната 1.00 идеална част, декларирана от лицето в качеството му на собственик;

9. други нежилищни обекти - масарден етаж с година на построяване 1997 г. с конструкция МЗ-масивни монолитни г. и с РЗП общо 362,13 кв. м, в т.ч. РЗП на обекта 3620,13 кв. м, РЗП на мазе 0 кв. м, РЗП на таван 0 кв. м, с данъчна оценка на обекта към 2023 г. 72 628,20 лева, отчетна стойност 64 364,99 лева и данъчна оценка 72 628,20 лева за притежаваната 1.00 идеална част, декларирана от лицето в качеството му на собственик;

10. други нежилищни обекти - пицария и кафе-сладкарница с година на построяване 1997 г. с конструкция МЗ-масивни монолитни г. и с РЗП общо 397 кв. м, в т.ч. РЗП на обекта 397 кв. м, РЗП на мазе 0 кв. м, РЗП на таван 0 кв. м, с данъчна оценка на обекта към 2023 г. 79 621,70 лева, отчетна стойност 69 300 лева и данъчна оценка 79 621,70 лева за притежаваната 1.00 идеална част, декларирана от лицето в качеството му на собственик.

Видно от посоченото в акта, описаните в него земя, сграда и самостоятелни обекти в нея са заведени в регистрите на община Тополовград, в Сектор „Местни данъци и такси“ на база посочени данни в декларации, собствени данни, данни, получени от трети лица и организации за характеристиките им. На тази база са изчислени и установени с процесния акт данъчните задължения за дължимите от дружеството данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и такси за битови отпадъци (ТБО) за обект с партиден номер 2053429100001 в [населено място], [улица], ведно с лихвите за просрочие към тях, изчислени към 08.11.2023 г. Установените с акта задължения са посочени поотделно по години и в обобщен вид - данък върху недвижимите имоти е в общ размер на 1 548,99 лева, от който главница от 1 510,73 лева и лихва от 38,26 лева към 08.11.2023 г., и такса битови отпадъци в общ размер на 11 155,16 лева, от който главница 8539.81лв и лихва от 2 615,35 лева към 08.11.2023 г. В АУЗД се съдържа също и посочване на възможността за обжалването му по административен ред и указания за начина и срока за това.

Издаденият АУЗД е връчен на представляващия дружеството на 13.11.2023 г., оспорен е по административен ред с Жалба вх. № 53-00-504/27.11.2023 г., по която е налице произнасяне с Решение № 1 от 29.11.2023 г., издадено на основание чл. 107, ал. 4 от ДОПК, вр. чл. 4, ал. 5 и чл. 93 от ЗМДТ от Началник отдел „ФСДБМДТ“ в община Тополовград. С решението горестоящият орган отхвърлил жалбата като неоснователна в частта за установените задължения за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за имоти, декларирани с декларация вх. № ДК14000431 от 29.11.2018 г., и потвърдил установените с акта задължения за ДНИ и ТБО за периода 2019-2023 г., ведно с изчислената към 29.11.2023 г. лихва за просрочие.Относими в настоящото производство съобразно предмета на спора са мотивите досежно дължимостта на ТБО - посочено е, че за 2020 г. дружеството не е платило такса битови отпадъци общо с лихва към дата 08.11 2023 г. в размер на 8 221,25 лева; имотите са декларирани пред органа по приходите по съответния ред и подлежат на облагане с ТБО; със Заповед № 533/21.10.2020 г. на кмета на община Тополовград, издадена по реда на чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, са определени границите на районите, видът на предлаганите услуги, както и честотата на сметоизвозване; в тях са посочени изрично и изчерпателно районите, в които единствено ще се извършват услуги само по обезвреждане на битови отпадъци в депо и поддържане на чистота на обществени територии. Прието е от горестоящия орган, че безспорно имотите на жалбоподателя се намират в урбанизираната територия на община Тополовград и същите не попадат в изключенията, описани в заповедта на кмета и подлежат на облагане с такса за битови отпадъци и в трите компонента. За периода 2019 г., 2021 г., 2022 г. и 2023 г. дружеството е подавало декларации по чл. 67 ал. 1 от ЗМДТ, като е декларирало, че ще ползва кофа „Мева“ 110 л., в който случай община Тополовград има задължението да обслужва декларирания съд, а не да го предоставя. Дружеството извършва дейност в декларираните имоти и съответно генерира отпадък, но до настоящия момент не е заплатило таксата, определена по чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ и Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на община Тополовград, приета с Решение № 310/22.12.2009 г. и изменена с Решение № 502/27.03.2019 г. на Общински съвет Тополовград. По отношение на установената лихва за данък недвижими имоти в АУДЗ се приема, че невнесените в срок местни данъци и такси по силата на чл. 4, ал. 2 от ЗМДТ, вр. чл. 9б от ЗМДТ се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци,такси и други подобни държавни вземания по реда на ДОПК. В решението са посочени конкретните суми за установените задължения, ведно с изчислените към 29.11.2023 г. лихви за просрочие. Съдържат се и указания за възможността за обжалване на акта по реда на ДОПК.

В хода на производството е допуснато изслушване на свидетеля К. И. С. – представител на бившия собственик на дружеството, която сочи, че подадената през 2011 г. декларация е след закупуването от „Юнитрейд Х“, първият собственик, като твърди, че към този момент комплексът е бил действащ; издадено е разрешение за преустройство и надграждане, разширяване и надстрояване на сградата, като в общината има достатъчно данни за това. Свидетелят заявява, че данъчната декларация по чл. 14 от ЗМДТ е подадена за целия комплекс, тъй като в нея липсва възможност да се отбележи кое е въведено в експлоатация и кое не; сочи, че комплексът съществува, но в експлоатация са въведени само два обекта (магазинът и на диагностичният пункт) така, както е записано в устава, и за тези обстоятелства в общината се съхраняват съответните документи, тъй като от там се издават разрешителните и необходимите справки. Свидетелят е категоричен, че основната сграда - хотелската част, до този момент продължава да бъде в груб строеж и е неизползваема; няма промяна в данъчната декларация и с оглед факта, че от 2019 г., независимо от това дали сградите са въведени или невъведени в експлоатация, се дължи данък сграда, но не и такса смет. Свидетелят заявява също, че за времето, през което е била пълномощник на бившия собственик на дружеството (2020 г., 2021 г. и 2022 г.), заявената кофа за смет не е предоставяна, нито е посочвано къде може да се ползва тази услуга за двата обекта, които са въведени в експлоатация. Твърди, че в близост има две кофи, но има и други търговски обекти на ул. „България“, както и жилищни сгради, като за всички тях е предоставен един общ контейнер; от страната на библиотеката е предоставен съд за читалището. Свидетелят сочи, че за време от 2011 г. до сега единствено магазинът е бил действащ, с изключение на малки прекъсвания е работил непрекъснато; диагностичният пункт работи от средата на 2023 г., като всички останали обекти, посочени в декларацията, не са въведени в експлоатация, те са незавършено строителство, което е декларирано по силата на ЗМДТ заради данък сгради, тъй като е завършено до груб строеж.

От ответника са представени и приобщени писмени доказателства за предоставяне на услугата за сметосъбиране и сметоизвозване – заверени копия на заповеди за определяне границите на районите, в които ще се извършва организирано сметосъбиране и сметоизвозване и ще се събира такса по чл. 62 от ЗМДТ и за честотата на сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци(Заповед №545/30.10.2019г.; Заповед №533/21.10.2020г.;Заповед №606/25.10.2021г.;Заповед №654/14.10.2022г. и Заповед №603/09.10.2023г., всички на кмета на община Тополовград) ; заверени копия на констативни протоколи за приемане на извършена работа по договори за сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци на територията на община Тополовград за периода 2019-2023 г. - 12 броя по Договор №ОСИР-55/29.01.2018г. за 2019г.;12 броя по Договор №ОСИР-127/01.02.2019г.-за 2020г.; 12 броя по Договор №ОСИР-178/03.02.2020г.-за 2021г.; 12 броя по Договор №ОСИР-178/03.02.2020г.- за 2022г. и 12 броя по Договор №ОСИР-288/02.02.2022г. - за 2023г.; доказателства досежно собствеността върху процесните имоти, в т.ч. удостоверение за търпимост по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, декларация по чл. 67 от ЗМДТ с вх. № 486/29.11.2018 г. и заявление с искане за предоставяне на съд за битови отпадъци с вх. № 760/9000003 от 31.10.2022 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предмет на оспорване е Акт за установяване на задължение(АУЗД) по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 000041-1 от 08.11.2023 г., издаден от орган по приходите в община Тополовград, потвърден с Решение № 1 от 29.11.2023 г. на Началник отдел „ФСДБМДТ“ в община Тополовград, в частта на установените за данъчните години 2019, 2020, 2021, 2022 и 2023 г. задължения във вид на главница и лихва към 08.11.2023 г. за такса за битови отпадъци за имоти, за които „Сакар комплекс Вишеград“ ЕООД е подало декларация с вх. № ДК14000431 от 29.11.2018 г.

Оспореният АУЗД е надлежно връчен на управителя на „Сакар Комерс Вишеград“ ЕООД на 13.11.2023 г. Жалбата до Началник отдел „ФСДБМДТ“ в община Тополовград е подадена на 27.11. 2023 г., а Решение № 1 от 29.11.2023 г. на горестоящия орган е надлежно връчено също на представител на дружеството на 04.12.2023 г. (л. 15). Жалба против него е подадена чрез административния орган и е постъпила в съда с Писмо изх. № 11-00-669/19.12.2023 г. от община Тополовград без отбелязан входящ номер на жалбата в община Тополовград, но с приложен документ за платена държавна такса от 18.01.2024г.. При тези данни и при липсата на възражение за просрочие от ответната страна настоящият съдебен състав приема, че жалбата е подадена в рамките 14-дневния срок по чл. 156 от ДОПК, още повече че в решението не е посочен въобще срок и компетентен съд, пред който може да се подаде жалба.Като подадена и от лице с правен интерес от оспорване, срещу подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност акт, след изчерпан административен ред за оспорване, жалбата е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество жалбата е основателна поради следното:

Съгласно предвиденото в чл. 4, ал. 1-5 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. В тези производства служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчните задължения – на публични изпълнители.Кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община на териториален директор на НАП.

При извършване на служебна проверка по чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът констатира, че АУЗД по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 000041-1 от 08.11.2023 г. е издаден от компетентен орган от общинската администрация по смисъла на чл. 4, ал. 3 и ал. 4 от ЗМДТ, вр. чл. 1 от ЗМДТ. Лицето, издало АУЗД, е инспектор на общинската администрация в Отдел „ФСДБМДТ“ при община Тополовград и притежава правомощията на орган по приходите, съгласно представената по делото длъжностна характеристика на служителя Х. В. П., връчена на 31.01.2022 г.

Актът е оспорен по административен ред в съответствие с разпоредбата на чл. 107, ал. 4 от ДОПК пред Началник отдел „ФСДБМДТ“ в община Тополовград. Последният се е произнесъл с Решение № 1 от 29.11.2023 г., с което отхвърлил жалбата като неоснователна по отношение на установените задължения за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за имоти, декларирани с декларация вх. № ДК14000431 от 29.11.2018 г., и потвърдил установените с акта задължения за ДНИ и ТБО за периода 2019-2023 г., ведно с изчислената лихва за просрочие. АУЗД и решението, с което е потвърден, са произнесени от компетентен орган, в писмена форма, като съдържат посочване на фактически и правни основания.

Съгласно чл. 107, ал. 3 от ДОПК акт за установяване на задължение може да се издаде в няколко хипотези, като в случая с оглед отразеното в процесния акт той е издаден служебно по реда на чл. 107, ал. 3, изречение последно от ДОПК.

Основанията, редът и начинът на определяне на ДНИ се съдържат в нормите на Глава втора, раздел ІІ ЗМДТ – чл. 10-28, а тези за определяне на ТБО - в нормите на Глава трета, раздел I ЗМДТ – чл. 62-64, чл. 66-69 и чл. 71. Съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ, данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Критериите и основните принципи за определяне размера на данък недвижими имоти и такса битови отпадъци по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 1 и чл. 6, ал. 1, б. „а“ от ЗМДТ са разписани в чл. 1, ал. 2 и ал. 3, съответно – в чл. 7 и чл. 8 от закона, а конкретните правила за определянето и администрирането им са уредени с приетата с Решение № 259 от 30.07.2021 г. на Общински съвет-Тополовград, изменена с Решение № 77/30.04.2020 г. и актуализирана с Решение № 390 от 29.04.2022 г. на ОбС-Тополовград, (публикувана на 05.05.2022 г.), Наредба за определянето и администрирането на местни такси и цени на услуги на територията на община Тополовград, както и в Наредбата за определянето размера на местните данъци на територията на община Тополовград, приета с Решение № 40/28.02.2008 г., актуализирана с Решение № 46/29.12.2023 г. на ОбС-Тополовград, публикувана на 08.01.2024 г. И двата подзаконови нормативни акта са публично достъпни на интернет адрес https://topolovgrad.bg/%d0%bd%d0%b0%d1%80%d0%b5%d0%b4%d0%b1%d0%b8/.

Между страните не е спорно, че жалбоподателят е собственик на декларираните недвижими имоти – земя, сграда и обособени обекти в нея, подробно описани в издадения АУЗД, но само два от тях са въведени в експлоатация - гараж с площ от 147,85 кв. м. и магазин за резервни части с площ от 105 кв.м. Останалите обекти в сградата са завършени до степен „груб строеж“, което съгласно дадената в § 5, т. 46 от ДР на ЗУТ дефиниция означава, че се касае до сграда или постройка, на която са изпълнени ограждащите стени и покривът, без или със различна степен на изпълнени довършителни работи, и изключва възможността към този момент сградата да е завършена, а и същата или отделни части от нея да се ползват по предназначение; тези обекти не са въведени в експлоатация и за тях не е издадено разрешение за ползване.

Видно от нотариален акт с вх.рег.№310/2017г. на Служба по вписванията при Тополовградски районен съд сградата и самостоятелните обекти в нея(с изключение на два от тях - т.3. магазин за коли резервни части и т.4. диагностичен пунк за коли с гараж) са в процес на реконструкция, а в актуалното състояние на дружеството е описана апортната вноска с отбелязване на частите в реконструкция, с оглед на което съдът приема, че без подписване на акт/образец 16 за тях и въвеждането им в експлоатация, те не могат да се ползват по предназначение.

От приобщеното по делото Удостоверение за търпим строеж изх.№139/17.11.2005г. на община Тополовград се установява, че сградата е построена през 1974 г., а от представените нотариални актове, че през 1997 г. е започнала реконструкция (укрепване на конструкцията, пристрояване на нови части към хотелската част и построяване на гараж), която не е завършена в цялост и към настоящия момент. С изключение на гараж с площ от 147,85 кв. м. и магазин за резервни части с площ от 105 кв. м, всички останали самостоятелни обекти в сградата са в процес на реконструкция, не са въведени в експлоатация и за тях не е издавано разрешение за ползване. В този смисъл е и регламентацията на чл. 15, ал. 3 от ЗМДТ (нова, ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г., изм., бр. 104 от 2020 г., в сила от 1.01.2021 г.), където е посочено, че завършването на сграда или на част от нея се установява с удостоверение за въвеждане в експлоатация или разрешение за ползване, издадени по реда на Закона за устройство на територията, каквито в случая липсват, като следващата ал. 4 уточнява, че органите, издаващи документите по ал.3, предоставят служебно екземпляр от тях на звеното за местни приходи в общината в едноседмичен срок от издаването им.В тази връзка страните не спорят, че за декларирания имот е дължим данък, но жалбоподателят счита, че за невъведените в експлоатация СОС не дължи такса битови отпадъци.

Съгласно чл. 62 от ЗМДТ таксата за битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, като размерът  се определя по реда на чл. 67 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Таксата за битови отпадъци не е данък и се дължи само ако услугата е реално предоставена. По отношение на ТБО важи принципа на законоустановеност, прогласен с чл. 60, ал. 1 от Конституцията на Република България. Съгласно чл. 64, ал. 1 ЗМДТ таксата се заплаща от лицата по чл. 11 от ЗМДТ, а именно собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Предвид факта, че всички осктанали декларирани самостоятелни обекти в сградата, с изключение на гараж с площ от 147,85 кв. м. и магазин за резервни части с площ от 105 кв. м, не са въведени в експлоатация и за тях не е издавано разрешение за ползване, не би могло да се приеме застъпеното в акта и в потвърдителното решение становище, че за тях е възникнало задължение за заплащане на ТБО от страна на собственика на сградата. Обектите са в процес на реконструкция, която не е завършена, не е възможно да бъдат използвани, а и липсват представени документи, обосноваващи извод в обратната насока същите да се използват фактически. Изложеното прави излишно обсъждането на ангажираните от ответника доказателства, свързани с реалното предоставяне на услугите за тези обекти, след като заплащане на ТБО за тях не се дължи.

По отношение на въведените в експлоатация и ползвани от жалбоподателя обекти в сградата - гараж с площ от 147,85 кв. м и магазин за резервни части с площ от 105 кв. м, както и по отношение на декларираната земя с площ 1002.06кв.м., ТБО принципно е дължима, но съдът намира, че в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК издателят на АУЗД не е посочил достатъчно фактически основания за това как е определена и всички три услуги се извършват, което препятства съдебния контрол по същество.

 

Съгласно разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ таксата за битови отпадъци се заплаща за извършваните от общината три самостоятелни услуги: по събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране; по третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации; поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината. В оспорения административен акт липсват мотиви относно начина на изчисляване на таксата за битови отпадъци, в таблица е посочен само партидния номер на имота, годината за която е изчислено задължението и размерът на задълженията като сбор от главница и лихва. Не е посочено на колко възлиза таксата за битови отпадъци за всяка една от услугите поотделно, дали всяка от услугите се предоставя.Съгласно трайната практика на ВАС, за да възникне дължимост на ТБО, е необходимо да са налице заповеди на кмета, издадени по реда на чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, както и услугите да са реално предоставени.Представените от ответната страна заповеди на кмета на общината за определяне границите на районите, видът на предлаганите услуги, честотата на сметоизвозване; районите, в които единствено ще се извършват услуги само по обезвреждане на битови отпадъци в депо и поддържане на чистота на обществени територии и констативни протоколи за извършени дейности по сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци не са достатъчни за да докажат реалното предоставяне и на трите вида услуги.Липсват доказателства за реално извършване на две от услугите - услугата по третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации и за услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината.Няма и мотиви за това дали ТБО е изчислена пропорционално или според количеството битови отпадъци. Тези обстоятелства създават непълнота на мотивите в АУЗД, която не може да бъде запълнена от съда. Съгласно чл. 67, ал.1 от ЗМДТ, размерът на таксата за битови отпадъци за всяко задължено лице се определя за календарна година при спазване на принципа за понасяне на разходите от причинителя или притежателя на отпадъците. Видно от съдържанието на процесния акт, таксата битови отпадъци не е разграничена по видове услуги, поради което не е възможна проверка на размера на задълженията, предвид разписаните правила в разпоредбата на чл. 67, вр. чл. 66 от ЗМДТ. Последното е необходимо предвид изричната норма на ЗМДТ, както и с оглед задължението за доказване на реално предоставяне на извършената услуга като отделен вид, тъй като се изисква отделното им изчисляване. Т. разграничение не е извършено и в решението на горестоящия административен орган, в което е застъпено становището, че предвид издадените от кмета на общината заповеди за организиране на дейностите по предоставяните от общината услуги, декларирания от жалбоподателя съд за отпадъци, който ще ползва, и твърдението, че дружеството осъществява дейност в декларираните имоти и съответно генерира отпадък, имотите на дружеството попадат в урбанизираната територия на общината и тъй като не попадат в описаните в заповедите на кмета изключения, подлежат на облагане с ТБО и в трите компонента. Както се посочи, естеството на ТБО като възнаграждение за извършени услуги предполага те да се предоставят, за да е дължима таксата. По делото обаче липсват конкретни доказателства за това, че две от услугите реално се предоставят.Отделно от това не са ангежирани доказателства за метода на определяне на ТБО - пропорционално върху по-високата между отчетната стойност или данъчната оценка или според количеството битови отпадъци, не епредставено дори решение на общинския съвет за определени размери на цените на услугите в двете им алтернативи.След като за тези съществени въпроси от значение за дължимостта на ТБО и нейния размер нито се излагат фактически основания, нито се представят доказателства, то следва да се приеме, че оспореният акт и потвърдителното решение страдат от липса на мотиви, което е нарушение на формата на акта, обуславящо отмяна. Непосочването на мотиви - фактически основания за издаване на акта, възпрепятства проверката за материална законосъобразност на акта поради това, че не е ясно въз основа на какви факти и обстоятелства органът го е издал. То представлява и съществено нарушение, което нарушава защитата на жалбоподателя, препятства и съдебния контрол за законосъобразност. Недопустимо е да се допълва, изяснява или прецизира волята на административния орган в хода на съдебното производство.Изискването за мотивиране на акта означава същият да съдържа посочване на всички конкретно относими факти и обстоятелства, при които е постановен, тъй като проверката на съда е за осъщетвяването на тези факти и обстоятелства които не могат да се предполагат. По тези съображения, съдът намира, че оспореният АУЗД следва да бъде изцяло отменен досежно установения размер на таксата за битови отпадъци за периода 2019-2023 г. Издаването на актове от този вид, когато последните не са по заявление на лице, са изцяло в прерогативите на органа, поради което след отмяна на акта делото не следва да бъде връщано като преписка за ново произнасяне.

Жалбоподателят претендира направените разноски по делото едва с представеното писмено становище по делото с вх.№717/02.04.2024г., което е след приключване на устните състезания в о.с.з. на 26.03.2024г., поради което искането като несвоевременно следва да бъде отхвърлено.