РЕШЕНИЕ
№ 623
гр. Велико Търново, 27.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело
№ 20224110100567 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на *, в която се излагат твърдения че се е
намирал в трудово правоотношение с ответника, като е заемал длъжността *. Твърди се, че
със заповеди * съответно му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и трудовото
правоотношение е прекратено, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ. Изтъква се, че
служителят е изпълнил трудовите си задължения и не е извършил посочените в заповед
*нарушения на трудовата дисциплина. Навеждат се доводи, че заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание е немотивирана и че работодателят неправилно е приложил
критериите по чл. 189, ал. 1 от КТ при определянето му. Ищецът твърди, че до *е останал
без работа, а след това е започнал по-ниско платена работа, поради което претендира
заплащане на обезщетение в размер на 6679,83 лв. С оглед гореизложеното се отправя
искане до съда да постанови решение, с което да отмени заповедта за уволнение като
незаконосъобразна, да възстанови ищеца на заеманата преди уволнението длъжност, да
осъди ответника да му заплати обезщетение за времето, през което е останал без работа
поради уволнението, както и направените по делото разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, е представил отговор на исковата молба, в който
оспорва основателността на предявените искове. Признава, че между страните е
съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал горепосочената
длъжност както и прекратяването му с оспорената заповед от *. Заема становище, че ищецът
е извършил посочените в заповедта системни нарушения на трудовата дисциплина, както и
че при изпълнение на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е спазил
1
законовите изисквания. С оглед гореизложеното се отправя искане за отхвърляне на
предявените искове и за присъждане на направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3, вр. чл. 225,
ал. 1 от КТ.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
******************************
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 195, ал. 1 от КТ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена
заповед, в която задължително се посочва нарушението с индивидуализиращите го признаци
от обективна и субективна страна и времето на извършването му. Само при конкретното
описание на горепосочените обстоятелства съдът може да извърши проверка за спазване на
императивните изисквания на чл. 193 и 194 от КТ, както и преценка по същество за
наличието на виновно неизпълнение на трудовите задължения и за правилното прилагане на
критериите за определяне на наказанието. По делото е установено, че между страните е
съществувало трудово правоотношение, което след налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение” с оспорваната заповед на работодателя е прекратено на *., на основание чл.
330, ал. 2, т. 6 от КТ. При проверка законосъобразността на заповедта за дисциплинарно
наказание се установява, че е издадена от компетентен орган в срока по чл. 194, ал. 1 от КТ,
отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ и е редовно връчена на служителя. В
заповедта подробно са описани както извършените от него нарушения на трудовата
дисциплина, времето на извършването им и момента на тяхното установяване. Преди да
наложи дисциплинарното наказание, работодателят е спазил и процедурата по чл. 193 от КТ,
запознал е служителя с констатациите от проверката и с видеозаписите от *като е изискал
обяснения за всички описани в процесната заповед нарушения на трудовата дисциплина. С
оглед на това, ищецът е бил наясно относно неизпълнението на кои негови трудови
задължения се искат обяснения като му е предоставена възможност в максимална степен да
упражни правото си на защита. За същото свидетелства и съдържанието на обясненията му.
******* **************.
От гореизложеното се достига до извода, че с поведението си ищецът безспорно е
извършил описаните в оспорената заповед дисциплинарни нарушения, свързани с
неизпълнение на трудовите му задължения, възложени му със *******************.
Наложеното наказание е определено в съответствие с критериите на чл. 189, ал. 1 КТ.
Налице са груби и системни нарушения на трудовата дисциплина във връзка с
изпълняваната от ищеца функция ********, което е достатъчно да обоснове налагането на
най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение”. Множеството нарушения извършени за
един кратък период от време е показателно за трайното поведение по неизпълнение на
2
трудовите задължения на ищеца. Освен това при определяне на наказанието работодателят е
съобразил липсата на самокритично отношение към извършеното *и опасността и вредите,
които са причинени ****************.
Гореизложените съображения водят до извода, че ответникът е спазил изискванията на
трудовото законодателство при налагането на дисциплинарното наказание на ищеца, поради
което претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ и обусловените от нея искове по чл. 344, ал. 1,
т. 2 от КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски е
неоснователна, като на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, той следва да заплати на
ответника сумата от 100 лв., представляващи направените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Отхвърля като неоснователни предявените от *с ЕГН: ********** *, срещу *, искове по чл.
344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ, за признаване за незаконно и отмяна на уволнението *, за
възстановяването ********** и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ в
размер на 6679,83 лв. за периода от ********.
Осъжда *с ЕГН: ********** *, да заплати на *, сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща
направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок считано от 27.05.2022г.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
3