О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
2017 Дупница
Номер Година Град
IV
Районен съд – Дупница състав
08.02. 2017
на Година
закрито Миглена Кавалова
В заседание
в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Като разгледа докладваното от
гражданско 2075 2016
дело № по описа за година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, предявена от „ЛЕГА КОНСУЛТ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Дружба”, бл. 24, вх. Б, ет. 4, ап. 28, представлявано от управителя Русанка Попова чрез адв. Р.Г., съд. адрес:*** срещу „Специализирана болница за рехабилитация - САПАРЕВА БАНЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сапарева баня, ул. „Серафим Йорданов” № 1, представлявано от Н.С.К..
Съдът на основание чл.
140, ал. 3, изр. 2 ГПК обявява на страните следния проект за доклад по делото
съобразно разпоредбата на чл. 146 ГПК:
1. Обстоятелства, от които
произтичат претендираните права и направените възражения:
Ищецът твърди, че на 01.07.2008 г. между „Лега Консулт” ЕООД и „Специализирана болница за рехабилитация - САПАРЕВА БАНЯ” АД е сключен договор за абонаментно консултантско обслужване, с който се е задължил да предоставя на ответника текущо консултантско обслужване срещу заплащане на месечна абонаментна такса, дължима в срок до пето число на съответния месец. Съгласно Допълнително споразумение от 01.11.2008 г. към договора, считано от 01.11.2008 г. месечната абонаментна такса по Договора е определена в размер от 4 500 лв. без вкл. ДДС или 5 400 лв. с вкл. ДДС. Твърди, че е изпълнил поетите с договора задължения за предоставяне на консултантско обслужване, а ответникът не е изпълнил задълженията си за заплащане на дължимите абонаментни такси, както следва:
1. абонаментна такса за м. февруари 2010 г., за която е издадена Фактура № **********/08.02.2010 г., в резултат на което е изпаднал в забава, считано от 06.02.2010 г. и от тази дата дължи, освен плащане на главното задължение и обезщетение за забава в размер на законната лихва (арг. от чл. 2, ал. 3 от договора и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД) за периода от 07.10.2013 г. до 06.10.2016 г. (дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) в размер на 1 647, 29 лв.;
2. абонаментна такса за м. март 2010 г., за която е издадена Фактура № **********/02.03.2010 г., в резултат на което е изпаднал в забава, считано от 06.03.2010 г. и от тази дата дължи, освен заплащане на главното задължение и обезщетение за забава в размер на законната лихва (арг. от чл. 2, ал. 3 от договора и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД) за периода от 07.10.2013 г. до 06.10.2016 г. (дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) в размер на 1 647, 29 лв.;
3. абонаментна такса за м. април 2010 г., за която е издадена Фактура № **********/01.04.2010 г., в резултат на което е изпаднал в забава, считано от 06.04.2010 г. и от тази дата дължи, освен плащане на главното задължение и обезщетение за забава в размер на законната лихва (арг. от чл. 2, ал. 3 от договора и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД) за периода от 07.10.2013 г. до 06.10.2016 г. (дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) в размер на 1 647, 29 лв.
Сочи, че поради неизпълнението на горепосочените задължения от ответника е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което заявлението е образувано ч.гр.д. 1488/2016 г. но описа на Районен съд - Дупница, по което в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение за горепосочените суми и срещу която ответникът е възразил. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца описаните по – горе суми, ведно със законна лихва върху всяка от трите главници от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски в заповедното и в исковото производство.
В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответника, в който отговор се оспорват и по основание, и по размер предявените искове. Не се оспорва обстоятелството, че е сключен договор за абонаментно консултантско обслужване от 01.07.2008 г. между страните, с който ищецът „Лега Консулт” ЕООД се е задължил срещу възнаграждение да предоставя на ответника „Специализирана болница за рехабилитация - Сапарева баня” АД текущо консултантско обслужване и да организира процесуалното му представителство, като в чл. 3 на договора е предвидено, че текущото консултантско обслужване ще се осъществява от ищцовото дружество „чрез лице или лица, специалисти в съответната област, които могат и да не са служители на довереника, както и че „консултантското обслужване на абоната се осъществява в рамките на до 20 (двадесет) часа месечно, като при надхвърляне на лимита абонатът дължи допълнително заплащане”, което е било уговорено при размер на абонаментната такса в размер на 2 000лева без ДДС, като с Допълнително споразумение към договора за абонаментно консултантско обслужване от 01.11.2008 г. размера на месечната абонаментна такса е увеличен на 4 500 лева, без да бъдат увеличени часовете на дължимото консултантско обслужване. Сочи, че подписът под това допълнително споразумение, макар и да е посочено, че е положен от изпълнителния директор Георги Аврамов, видимо се различава от образеца му от подпис, представен при вписването му в Търговския регистър, както и от този, положен под нотариално заверената от него декларация по чл. 234, ал. 2 ТЗ, поради което оспорва, че документа е подписан от законния представител на ответното дружество. Оспорва твърдението на ищеца, че е изпълнил задълженията си по договора, твърди, че не е приел никаква доставка на услуги от ищеца през посочените месеци, описани в исковата молба, няма данни и не се сочат доказателства, „предоставените” консултации да са приети от законния представител на ответника, нито за това приемане да са съставени документи, удостоверяващи приемането на работата без възражение, нито нейния обем, а изпълнението на задълженията по договора не може да бъде удостоверено с приложените към исковата молба фактури, които не удостоверяват подобно приемане. Твърди, че представените фактури не носят подписа на законния представител на „Специализирана болница за рехабилитация - Сапарева баня” АД, въпреки това не оспорва обстоятелството, че процесиите фактури са включени в дневниците за покупките на “Специализирана болница за рехабилитация - Сапарева баня” АД, макар начисления по тях ДДС да не е ползван от ответното дружество предвид особения характер на дейността му (предоставяне на освободени услуги). Прави възражение за изтекла давност.
2. Правна
квалификация на претендираните права и възражения:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79 и чл. 86 ЗЗД.
3. Права и обстоятелства, които се
признават: ответникът признава обстоятелството, че е
сключен договор за абонаментно консултантско обслужване от 01.07.2008 г. между
страните, с който ищецът „Лега Консулт” ЕООД се е задължил срещу възнаграждение
да предоставя на ответника „Специализирана болница за рехабилитация - Сапарева
баня” АД текущо консултантско обслужване и да организира процесуалното му
представителство.
4. Обстоятелства,
които не се нуждаят от доказване:
не се нуждае от доказване обстоятелството за наличие на облигационни отношения
между страните по договор за абонаментно консултантско обслужване.
5. Разпределение на доказателствената
тежест:
Съобразно правилата на чл. 154 ГПК, ищецът предвид не
оспорване от страна на ответника обстоятелството за наличие на облигационни
отношения между страните по договор за абонаментно консултантско
обслужване, следва да докаже изпълнения на задълженията си по договора и
размера на претенциите си.
Ответникът от своя страна при доказване на горното от
страна на ищеца, следва да докаже плащане на претендираните суми и онези свои
възражения - правоизключващи, правоотлагащи, правопрекратяващи,
правоунищожаващи и правопогасяващи възражения, от които черпи изгодни за себе
си правни последици.
Предвид разпределението на доказателствената тежест и
възприетото от страните процесуално поведение на страните, съдът указва на
основание чл. 146, ал. 2 ГПК на ищеца, че не сочи доказателства за изпълнение
на задълженията си по договора.
Следва да бъдат приети като доказателства по делото
представените с исковата молба и отговора по нея документи, доколкото същите са допустими и относими към предмета
на доказване в настоящото производство, да се изиска ч.гр.дело № 1488/2016г. по
описа на РС – Дупница, а по искането на
ищеца за назначаване на съдебно – счетоводна експертиза, съдът обявява на страните,
че ще се произнесе в първото по делото открито съдебно заседание след
изслушването на страните.
На основание гореизложеното и чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА
производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.03.2017г.
от 10, 50 ч., за която дата и час да се призоват страните с препис от
настоящото определение, като на ищеца се връчи препис от отговора на исковата
молба, депозиран от ответника.
ДОПУСКА събирането на приложените към
исковата молба и отговора по нея на документи като доказателства по делото.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към сключване на споразумение,
насочва ги към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора и им
разяснява, че при постигане на съдебно споразумение, дължимите държавни такси
се заплащат в половин размер, като за постигане на такова следва да се явят
лично в съдебно заседание, споразумението има значение на влязло в сила съдебно решение, разноските
по производството и по спогодбата остават за страните така, както са ги
направили, ако не е уговорено друго.
Определението не подлежи на обжалване.
Да се да се изиска ч.гр.дело
№ 1488/2016г. по описа на РС – Дупница.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: