РЕШЕНИЕ
№ 12745
гр. София, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Б. В. П.
при участието на секретаря А. Н. Г.
като разгледа докладваното от Б. В. П. Гражданско дело № 20211110132663
по описа за 2021 година
Предявен по реда на чл.422 , ал.1 от ГПК е иск с правно основание чл. 411 от КЗ за
сумата от 1809.40 лева главница (с включени 15 лева ликвидационни разноски по щета)
представляваща, неизплатена сума по регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско”
обезщетение по щета № ********** за вреди на МПС „ с рег.№ РВ СТ от ПТП, настъпило
на 19.11.2018г. в района на с.М. К, общ. П. по вина на водач на МПС „“ с рег.№ РВ СВ със
сключена при ответника застраховка „Гражданска отговорност“ ведно със законната лихва
от 09.06.2021г до окончателното плащане.
По иска по чл. 411 от КЗ ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по
договор за застраховка „Каско“ е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка, с което са
причинени щети на застрахованото имущество на стойност 1794,40 лева. Твърди, че е
изплатил застрахователно обезщетение в посочения размер, включващо действителните
вреди. Твърди, че ответникът е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”,
сключена за увреждащия камион, спрямо когото възниква вземане за платеното
обезщетение. Поканил ответника да погаси задължението си, но той отказал.
Ответникът оспорва предявения иск. Оспорва механизма на настъпилото ПТП и
причинно следствената връзка на вредите от него. Твърди, че и двамата водачи са нарушили
правилото на чл.83, ал.2 ЗдвП, като са извършили теглене на камините с мека връзка,
наместо с твърда, доколкото и двата ППС са с маса над 5 тона. Освен това твърди, че няма
основание да бъде ангажирана неговата отговорност като застраховател по ГО, т.к. няма
вреди, които да са настъпили от ПТП-то за трето лице. И двата камиона са собственост на
1
„Е. Б. П.“ ООД.
Не оспорва наличие на застрахователните правоотношения по договора КАСКО и
Гражданска отговорност .
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
Не е спорно между страните, че на 19.11.2018г. в с.М. К. е настъпило ПТП между
товарен автомобил с рег.№ РВ СВ и товарен автомобил с рег.№ РВ СВ.
Не е спорно и наличието на твърдените застрахователни правоотношения към датата
на ПТП – между ищеца и собственика на товарен автомобил с рег.№ РВ СВ по застраховка
„Каско на МПС“ и между ответника и собственика на увреждащия автомобил по
застраховка „Гражданска отговорност“. Не се оспорва и, че по образуваната при ищеца
преписка по щета № е определено и платено застрахователно обезщетение в размер на
1794,40 лева за претърпените от процесното ПТП вреди. Не е спорно, че ответникът е бил
поканен да възстанови на ищеца платеното обезщетение, но не последвало плащане.
По делото е приет констативен протокол за пътно транспортно произшествие №, в
който е изрично описано по „превозно средство А“ и „превозно средство Б“, че и двата
товарни автомобила, участвали в процесното ПТП са собственост на едно и също
юридическо лице – Е. Б. П. ООД.
В разпоредбата на чл.477, ал.1 от КЗ изрично се посочва, че обект на застраховане по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската
отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно
българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила
вредата. В конкретния случай от доказателствата по делото категорични се установява, че
собственик на увредения товарен автомобил – т.е. лице, което би имало право на
обезщетение по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, за вредите от
процесното ПТП е същото юридическо лице, което е собственик и на увреждащото пътно
превозно средство. При това положение се установява от фактическа страна увреждане на
самия собственик спрямо собствената му вещ, който риск се носи изцяло от него самия и не
може да бъде основание за реализиране на гражданската отговорност на застрахованото
юридическо лице за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства,
доколкото той не се явява такова трето лице.
По изложените съображения искът се явява неоснователен и следва да се отхвърли
като такъв.
По отговорността на страните за разноски:
2
При този изход на спора право на разноски има ответникът. В негова полза следва да
се присъдят разноски в размер на 375 лева, от които 50 лв. – депозит за разпит на свидетел,
225 лв – депозит за САТЕ и 100 лв – юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, Софийски районен съд, 176 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗД „Б. И.“ АД, с ЕИК: против ЗК Л. И. АД, с ЕИК: иск за
сумата от 1809.40 лева главница (с включени 15 лева ликвидационни разноски по щета)
представляваща, неизплатена сума по регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско”
обезщетение по щета № за вреди на МПС с рег.№ РВ СТ от ПТП, настъпило на 19.11.2018г.
в района на с.М. К., общ. П. по вина на водач на МПС с рег.№ РВ СВ със сключена при
ответника застраховка „Гражданска отговорност“.
ОСЪЖДА ЗД „Б. И.“ АД, с ЕИК: да заплати на ЗК Л. И. АД, с ЕИК: на основание
чл.78,ал.3 и ал.8 от ГПК сумата от 375 лева, разноски в исковото производство.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3