Решение по дело №127/2023 на Административен съд - Шумен

Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.215 ал.1 от Закон за устройство на територията /ЗУТ/ и чл.225а ал.1 от ЗУТ, образувано по жалба на А. Х. А. с [ЕГН], от [населено място], община Никола Козлево, област Шумен, [улица], чрез пълномощник и процесуален представител адвокат Д. С. при ШАК, срещу Заповед №РД-117/27.04.2023 г. на Кмета на О. Н. К. за премахване на незаконен строеж - „Строителство на жилище“, находящо се в [УПИ] от кв.37 по плана на [населено място], община Никола Козлево, с административен адрес [улица].

В жалбата се твърди, че през 2018 г. жалбоподателят решил да извърши СМР на къщата и пристройката към нея в собствения си имот, като за целта посетил ТСУ в Община Никола Козлево. Провел разговор със специалиста Й. Д., който заявил желание да му съдейства за изготвяне на необходимите строителни книжа и осъществяване на самата строителна дейност, като жалбоподателят заплатил и необходимите такси. Бил извикат от Кмета на Община Никола Козлево, който в личен разговор му предложил СМР да бъдат извършени от общинското предприятие ОП Никола Козлево, като жалбоподателят приел и се договорили за цената. На 05.04.2018 г. служители на общината – Й. Д. Р. Ю. посетили имота и в присъствието на жалбоподателя трасирали строителните линии, границите на имота и започване на строителните работи. На 07.04.2018 г. в присъствие на Кмета на О. Н. К. бригадата започнала работа и грубият строеж бил извършен в рамките на 15 дни, за което жалбоподателят заплатил договорената сума. Въпреки, че от самия кмет и служителите от ТСУ бил уверен, че всички дейности са законни, по повод постъпил сигнал за незаконен строеж в Общината на 07.12.2022 г., на жалбоподателя бил съставен Констативен акт №1 за констатиран незаконен строеж и съответно издадена от Кмета на О. Н. К. оспорената заповед за премахване на незаконно строителство. Жалбоподателят счита, че е следвало Кметът на О. Н. К., доколкото е бил наясно че се извърши този строеж, да издаде заповед по реда на чл.224а от ЗУТ за спиране изпълнението на обекта и да забрани достъп до строеж, а не да издаде направо акт за премахване на незаконното строителство. С оглед на това жалбоподателят счита, че оспорената заповед е издадена в нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени като незаконосъобразна Заповед №РД-117/27.04.2023 г. на Кмета на О. Н. К. и да му присъди направените по делото разноски.

Ответната страна Кмет на община Никола Козлево, редовно призован, първоначално за него се явява адвокат В. К. при ШАК, редовно упълномощена, която изразява становище за неоснователност на жалбата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. С последваща молба от 14.06.2024 г. Кметът на О. Н. К. е заявил, че оттегля пълномощията на посочения адвокат.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна следното:

На 19.07.2021 г. до Кмета на Община Никола Козлево бил депозиран сигнал с вх.№94-00-956 от Г. Е. за извършено от жалбоподателя незаконно строителство на ул.Х. Б., в [населено място] и е поискано да бъде извършена проверка. Въз основа на този сигнал, с писмо изх.№94-00-1304 от 08.09.2021 г. Кметът на О. Н. К. изискал от жалбоподателя в 14-дневен срок от получаване на съобщението да представи нотариален акт, проектна документация и строителни книжа за строежа. С отговор вх.№94-00-1304 от 01.10.2021 г. жалбоподателят представил [нотариален акт], том 5 от 08.04.2014 г., скица №169/26.07.2021 г. и скица №115/02.04.2014 г. и двете издадени от Община Никола Козлево. В отговора жалбоподателят посочил, че не е извършил незаконно строителство, тъй като СМР за извършени от общинското предприятие в Общината, които е трябвало да извадят всички изискуеми по ЗУТ документи и за които СМР жалбоподателят е заплатил.

На 07.12.2022 г. е извършена проверка от служители главен специалист „ИК и НС“ при Община Никола Козлево – Й. Д. и главен специалист „УТ и НС“ при Община Никола Козлево, в качеството им на лица по чл.223 ал.2 от ЗУТ, в имот [УПИ] в кв.37 по плана на [населено място]. При проверката били направени констатации, че [УПИ] в кв.37 по плана на [населено място] е собственост на жалбоподателя по н.а. №157, дело №625/2014 г. по описа на нотариус с район на действие РС Нови пазар, като съобразно този нотариален акт жалбоподателят е придобил право на собственост на дворното место в посочения УПИ, ведно с изградените в имота къща, лятна кухня и навес. Към момента на извършване на проверката в имота е извършен строеж – Жилище с бетонови основи и „Г“ образна форма, с размери 4.00/16.00 кв.м. и 4.00/13 кв.м. и предверие от два метра по цялата предна част, нанесено на окомерната скица към КА. Констатирано е също, че жилището е изградено от тухли четворки, бетонови колони, бетонов пояс и е с четирискатна дървена конструкция. Прието е, че строежът е извършен без одобрени проекти и без издадено разрешение за строеж – нарушение на чл.148 ал.1, ал.2 и ал.4 от ЗУТ и строежът е пета категория по смисъла на чл.137 ал.1 т.5 б.4 от ЗУТ, като по извадка от действащия план на [населено място] от 1987 г. къщата, която е нанесена в плана представлява паянтово жилище, с пристроена до него лятна кухня и навес, като същото е разположено по северозападната граница на имота.

Направените констатации били обективирани в Констативен акт №1 от 07.12.2022 г., като е прието, че този констативен акт е основание за започване на административно производство по реда на чл.225а от ЗУТ. Констативен акт е връчен на собственика и извършител на строежа – жалбоподателя А. А. на 23.12.2022 г. Няма данни в определения от закона срок жалбоподателят да е подал възражение срещу констативния акт.

Въз основа на описаните в констативния акт факти и събраните доказателства по административната преписка, Кметът на община Никола Козлево, на основание чл.225а от ЗУТ, е издал процесната Заповед №РД-117/27.04.2023 г., с която наредил да бъде премахнат извършеният от жалбоподателя А. А. незаконен строеж „Строителство на жилище“, находящо се в [УПИ] от кв.37 по плана на [населено място], община Никола Козлево, с административен адрес [улица]. Заповедта била връчена на жалбоподателя на 27.04.2023 г., който несъгласен с нея, я е оспорил чрез Кмета на О. Н. К. пред А. съд град Шумен с жалба от 11.05.2023 г., подадена по пощата, съгласно пощенско клеймо.

По делото е представена цялата административна преписка по издаване на оспорената заповед.

От показанията на свидетелите Й. Д., Г. Е., Р. С. и А. А. безспорно се установи, че процесният строеж е изпълнен от жалбоподателя, като строежът е започнат през 2018 г., когато жалбоподателят е бил кмет на [населено място]. Старата постройка е била напълно съборена и на нейно място е изграден новият строеж, като е положена нова бетонна основа на строежа, постройката е иззидана с тухли, колони, пояси и е изграден нов покрив на дървена конструкция с цигли. В показанията си свидетелите Й. Д. и А. А. сочат, че жалбоподателят е посетил отдел ТСУ при Община Никола Козлево, но във връзка с изграждане на стопанска постройка, за което жалбоподателят е подал необходимите документи и му е било издадено съответното разрешително за строеж и постройката е изградена. Според тези двама свидетели жалбоподателят не е подавал и не му е издадено разрешение за строеж за процесния строеж.

В показанията си свидетелят Р. С. сочи, че е участвал в изграждането на процесния строеж, но не като служител в ОП на Община Никола Козлево, а на свободна практика, тъй като е бил безработен към 2018 г. За процесният строеж не е виждал строителни книжа и скица, а му е било нарисувано на един лист очертанията на къщата. Според свидетеля на обекта са идвали техници от общината, а именно свидетелят Й. Д. и Р. Ю., които видели чертежа и поставили колчетата. Строежът в груб вариант бил изграден в рамките на 15-20 дни.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, прието от съда като компетентно дадено и неоспорено от страните се установи, че процесният обект - „Строеж на жилище“ е ситуиран в [УПИ], кв.37 по плана на [населено място] и предназначението на този имот е за жилищно строителство. Обектът „Строеж на жилище“, находящ се в [УПИ] в кв.37 по плана на [населено място], е сграда на един етаж със стоманобетонови основи, колони, греди и плочи, и покрив с керемиди и е трайно закрепен към земята, и представлява строеж пета категория по смисъла на чл.137, ал.1, т.5, буква „а“ от ЗУТ.

От заключението на вещото лице също се установи, че за изграждането на процесния обект са необходими строителни книжа - технически проекти по части архитектура, конструкции, електро, ВиК, геодезия, пожарна безопасност и Разрешение за строеж, издадено от Г. А. на община Никола Козлево. В тази връзка вещото лице е посочило, че не са налице издадени строителни книжа от О. Н. К. за процесния обект. Установи се също от заключението на вещото лице, че на действащия план на [населено място], община Н. К., в [УПИ], кв.37, са нанесени две паянтови жилищни постройки и една паянтова стопанска постройка (означени на извадка от регулационния план с номера 1,2 и 3 към заключението), които не съответстват на процесния обект - „Строеж на жилище“. В заключението вещото лице е посочило, че искане за извършване на административна услуга съставяне на протокол по чл.157 от ЗУТ във връзка с присъствие на длъжностни лица по чл.223 ал.2 от ЗУТ не е налично в община Никола Козлево, както и в община Никола Козлево от жалбоподателя, в качеството му на възложител на строежа, не е подавано искане за издаване на разрешение за строеж и не са подавани инвестиционни проекти. Процесният строеж разположен в [УПИ], кв.37, [населено място], не съответства на ПУП-ПРЗ, одобрен през 1987 г.

От така установеното фактическо и правно положение, спазвайки разпоредбата на чл.168 от АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

Депозираната на жалба се явява подадена в срока по чл.215 ал.4 от ЗУТ. Същата е подадена от надлежна страна, имаща правото и интереса да оспори горепосочения административен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, по следните съображения:

С обжалваната заповед Кметът на О. Н. К. е наредил да бъде премахнат незаконен строеж „Строителство на жилище“, находящ се в [УПИ], кв.37, [населено място], община Н. К., извършен от жалбоподателя. В заповедта също е определен размерът на строежа, а именно жилище с бетонови основи и „Г“ образна форма, с размери 4.00/16.00 кв.м. и 4.00/13 кв.м. и предверие от два метра по цялата предна част, пета категория. Със същата заповед е определен срок за доброволно изпълнение.

Като фактически основания за издаването на оспорената заповед са посочени обстоятелствата, че строежът е извършени без разрешение за строеж по чл.148 ал.2 от ЗУТ, както и не отговаря на изискванията по чл.144 ал.1 и чл.148 ал.1 от ЗУТ, поради което е прието, че е незаконен по смисъла на чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ. В заповедта е посочен Констативен акт №1/07.12.2022 г., съставен от длъжностни лица за установяване на незаконен строеж, както и са обсъдени всички писмени доказателства, събрани по административната преписка. Като правно основание за издаване на административния акт е посочена разпоредбата на чл.225а от ЗУТ. В заповедта е прието, че строежът не е търпим по смисъла на пар.127 от ПРЗ на ЗУТ, тъй като СМР са извършени след датата на придобиване на имота, а именно след 2014 г.

Съдът приема, че Заповедта е издадена от Кмета на община Н. К., в рамките на неговата териториална и материалноправна компетентност. Съгласно разпоредбата на чл.223 ал.1 т.8 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на незаконни строежи от четвърта, пета и шеста категория. Безспорно строежът е пета категория, поради което и съгласно разпоредбата на чл.223 ал.1 т.8 и чл.225а ал.1 от ЗУТ съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган – Кмет на Община Никола Козлево. Същият е в писмена форма и съдържа реквизитите, изискуеми съгласно чл.59 ал.2 от АПК.

Съдът намира, че не са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на оспорения административния акт. Тези правила са регламентирани в разпоредбата на чл.225а от ЗУТ. Касае се за процедура за премахване на незаконен строеж. В изпълнение на законовото изискване по чл.225а ал.2 от ЗУТ служители за контрол по строителството в администрацията на община Никола Козлево са извършили проверка и е съставен Констативен акт №1/12.12.2022 г. за установяване на незаконния строеж, състоянието на строежа и липсата на издадено разрешение на строеж. Този констативен акт е съставен без присъствието на жалбоподателя. Законът вменява задължение актът да бъде връчен, което е изпълнено видно от приложеното Заявление от 23.12.2022 г. депозирано от жалбоподателя да се снабди с копие от акта – 23.12.2022 г. и положен подпис на извършителя на строежа. С горните действия е било изпълнено процесуалноправното изискване на чл.35 от АПК за издаване на административния акт, след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Жалбоподателят в определения по чл.225а ал.2 от ЗУТ седмодневен срок не е подал възражение, с което да е оспорил констатациите в акта. Предвид гореизложеното съдът приема, че при издаване на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

В тази връзка направеното възражение от жалбоподателя, че е следвало първо органът да издаде заповед по реда на чл.224а ал.1 от ЗУТ и ако не са изпълнени указанията едва тогава процесната заповед за премахване на незаконен строеж, е неоснователно. Заповедта по реда на чл.224а ал.1 от ЗУТ се издава за строеж или за част от строеж от четвърта до шеста категория, за които са установени нарушения по смисъла на чл.224 ал.1 от ЗУТ. Тези нарушения са лимитативно изброени в посочената правна норма и касаят хипотезите, относими към настоящия спор, в които има издадено разрешение за строеж, но не е влязло в законна сила, както и има одобрен инвестиционен проект, но при извършване на строежа е налице отклонение от същия. В процесния случай въобще няма издадено разрешение за строеж или одобрен инвестиционен проект, за да е приложима нормата на чл.224а ал.1 от ЗУТ, поради което възражението в този смисъл за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила е неоснователно.

Материалноправното основание за издаване на заповедта е извършеният от жалбоподателя строежа, без за същия да има издадено разрешения за строеж. Между страните няма спор, а и от показанията на свидетелите се установява, че жалбоподателят е извършил в процесния имот строежът, като имотът е негова собственост. Административният орган се е мотивирал с констатациите на контролните органи за извършване на строителството, без издадено разрешение за строеж и инвестиционен проект.

Безспорно се установи, с оглед заключението на вещото лице по СТЕ, че строежът представлява сграда на един етаж със стоманобетонови основи, колони, греди и плочи, и покрив с керемиди и е трайно закрепен към земята. Категорично се установи, че строежът, изграден в [УПИ] в кв.37 по плана на [населено място], община Никола Козлево, не съответства на ПУП-ПРЗ, одобрен през 1987 г., тъй като по действащия план на [населено място], община Никола Козлево, в [УПИ], кв.37, са нанесени две паянтови жилищни постройки и една паянтова стопанска постройка (означени на извадка от регулационния план с номера 1,2 и 3 към заключението), които не съответстват на процесния обект - „Строеж на жилище“.

От показанията на свидетелите, а това не се оспорва и от жалбоподателя, се установи по категоричен начин, че строежът е изграден през 2018 г.

При това положение за процесния строеж изцяло е приложим редът по ЗУТ. Безспорно процесния обект представлява строеж по смисъла на пар.5 т.38 от ДР на ЗУТ. Категорично от заключението на вещото лице се установи, че за процесния строеж се изисква разрешение за строеж и технически проекти. Доколкото строежът е изцяло нов, а не представлява ремонт на съществуваща сграда, то за него се изисква разрешение за строеж.

С оглед гореизложеното съдът приема, че процесният обект „Строителство на жилище“ е строеж по смисъла на §5 т.38 от ДР на ЗУТ, за който е било необходимо издаване на строителни книжа - разрешение за строеж. Липсата на такива строителни книжа прави строежа незаконен в хипотезата на чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ и дава правомощие на Кмета на община Никола Козлево да издаде заповед за премахването му и с оглед петата категория на строежа, като на премахване подлежи целият строеж. По делото се установи, че изграденият и предмет на спора строеж, съгласно представения по делото КА №1 от 07.12.2022 г., чиито констатации не бяха оборени в настоящото производство, е извършен без необходимите строителни книжа и документи, поради което е изграден в нарушение на чл.148 ал.1 от ЗУТ. Жалбоподателят не представи строителни документи за извършения строеж - не се представиха разрешение за строеж, както и други строителни книжа и документи за процесния строеж. Съгласно разпоредбата на чл.148 ал.1 от ЗУТ "строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон", като такова разрешение в случая липсва. Предвид периода на изграждане – през 2018 г. за строежа са неприложими разпоредбите за търпимост и узаконимост по §16 от ПР на ЗУТ и по §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Следователно заповедта за премахването му е законосъобразна.

Основните възражения в жалбата са свързани с твърдения, че жалбоподателят бил подведен от служители на общината и лично от кмета на общината, че СМР са законни. Тези възражения не се установяват по категоричен начин, с оглед събраните по делото доказателства. Единствено в показанията си свидетелят Р. С. сочи, че колчетата били забити от свидетеля Й. Д. и Р. Ю. – технически лица в ТСУ при О. Н. К. в присъствието на Кмета на Общината, които показания са изолирани и не се подкрепят от доказателствения материал по делото. Дори и да се приеме, че е била налице уговорка между жалбоподателя и длъжностни лица в Община Никола Козлево, то жалбоподателят на свой риск е започнал процесния строеж, без да е внесъл необходимите документи за издаване на разрешение за строеж, както и без съответно издадено разрешение за строеж. Следва да се посочи, че през 2018 г. жалбоподателят е бил кмет на [населено място] и е наясно какви документи са необходими за започване на нов строеж, което се потвърждава от факта, че се е снабдил с разрешение за строеж за друг строителен обект – селскостопанска постройка.

От така установеното фактическо и правно положение и спазвайки разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК съдът приема, че оспорената Заповед е издадена от компетентен орган съобразно неговите правомощия - кметът на община Никола Козлево, в установената от закона форма, като при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена в съответствие и с материалния закон и неговата цел, поради което жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Независимо от изхода на спора, ответната страна не претендира присъждане на разноски, поради което такива не следва да бъдат присъдени.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. Х. А. с [ЕГН], от [населено място], община Никола Козлево, област Шумен, [улица], срещу Заповед №РД-117/27.04.2023 г. на Кмета на Община Никола Козлево.

Разноски не се присъждат.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Р България [населено място] в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл.137 във вр. с чл.138 ал.1 от АПК.