№ 139
гр. София, 08.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:районен съдия
при участието на секретаря С.Г.Н
като разгледа докладваното от районен съдия Гражданско дело №
20211110155285 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано е по искова молба с вх. № 59113/24.09.2021
г., с която Застрахователно акционерно дружество ........ е предявило срещу ........,
ЕИК ........ обективно кумулативно съединени осъдители искове с правно
основание чл. 411, изр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 456,53 лева, представляваща
изплатено по застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно събитие и
разноските по определянето му, настъпило на 22.11.2018 г. в ......., между лек
автомобил ........, управляван от З.Г., чиято гражданска отговорност е била
застрахована при ответника, и лек автомобил ......., застрахован по имуществена
застраховка при ищеца, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
предявяване на иска /24.09.2021 г./ до окончателното изплащане; 2/ сумата от
119,72 лева, представляваща лихва за забава за периода 23.02.2019 г. – 23.09.2021
г.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществена застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка
с което са причинени щети на застрахования при ищеца автомобил. В тази връзка
се сочи, че на 22.11.2018 г. в гр. София, лек автомобил ........, управляван от З.Г.,
1
движейки се по ......., в платното за движение на насрещно движещи се
автомобили, ударил излизащия от паркинг лек автомобил ......., управляван от
П.Т., в резултат на което между горепосочените МПС-та е реализирано ПТП с
материални щети. Поддържа, че за пътния инцидент бил съставен двустранен
констативен протокол от участващите в същото лица. Поддържа, че след
настъпване на застрахователното събитие в Застрахователно акционерно
дружество ........ е подадено искане за оценка на нанесените вреди на собственика
на застрахования автомобил, тъй като към момента на реализиране на процесното
ПТП увреденото при последното МПС – лек автомобил ....... е било застраховано
при ищеца по застраховка „Каско“ – застрахователна полица №
0020160201700906, със срок на застрахователното покритие от 20.12.2017 г. до
19.12.2018 г. Поддържа, че при ищцовото дружество била образувана
ликвидационна преписка по щета № 0020-160-0251-2018, като увреденият
автомобил бил прегледан от експерти, описани били щети по същия, нанесени в
резултат на процесното ПТП и същите били отстранени за сметка на ищцовото
дружество от „Тандер Корпорация“ ЕАД. Сочи, че за отстраняване на щетите по
увреденото в резултат на процесното ПТП, застраховано при ищеца, последният е
заплатил сумата от 441,53 лева, като ликвидационните разноски били в размер на
15,00 лева. Сочи, че вредите по лек автомобил ......., застрахован при ищцовото
дружество, са причинени по вина на водача на лек автомобил ........, като
гражданската отговорност на водача на лек автомобил ........, била застрахована
при ответното дружество. Предвид изложените по-горе съображения се поддържа,
че след изплащане на застрахователно обезщетение по имуществена застраховка
„Каско“, ищцовото дружество е встъпило в правата на застрахования срещу
лицето причинило вредите и срещу застрахователя на гражданската му
отговорност, за стойността на застрахователното обезщетение, изплатено на
собственика на лек автомобил ........ Поддържа, че ответното дружество е поканено
да заплати дължимата сума в общ размер от 456,53 лева, включваща
застрахователно обезщетение в размер на 441,56 лева и ликвидационни разноски в
размер на 15,00 лева, но от последното отказало плащане по получената регресна
покана.
Предвид горното, се моли, за постановяване на решение, с което
ответникът да бъде осъден да заплати в полза на ищеца суми, както следва: 1/
сумата от 456,53 лева, представляваща изплатено по застраховка „Каско”
обезщетение за застрахователно събитие и разноските по определянето му,
настъпило на 22.11.2018 г. в ......., между лек автомобил ........, управляван от З.Г.,
2
чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника, и лек
автомобил ......., застрахован по имуществена застраховка при ищеца, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска /24.09.2021 г./ до
окончателното изплащане; 2/ сумата от 119,72 лева, представляваща лихва за
забава за периода 23.02.2019 г. – 23.09.2021 г. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от името на ответника ........,
ЕИК ........ е депозиран отговор на исковата молба, с който се оспорва предявеният
иск. Оспорва се твърдяния в исковата молба механизъм на реализиране на
процесното ПТП. Оспорва се, че водачът на лек автомобил ........ има вина за
реализиране на описаното в исковата молба проишествие, като се излагат
съображения, че вина за реализиране на същото има единствено водачът на лек
автомобил ........ При условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че
водачът на лек автомобил ........ има вина за реализиране на описаното в исковата
молба проишествие, се прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на водача на лек автомобил ........ Оспорва се предявеният иск и
по размер, като в тази връзка се поддържа, че изплатено от ищеца застрахователно
обезщетение е в завшен размер и не отговаря на действителния размер на щетите,
причинени на лек автомобил ........ Оспорва се, че всички твърдени от ищец вреди
по лек автомобил ......., се намират в причинно-следствена връзка с процесния
пътен инцидент. Оспорва се и искът за лихва за забава по изложени в отговора на
исковата молба съображения. Моли се, за отхвърляне на предявения иск.
Претендират се разноски.
С оглед твърдения и изявленията на страните и на основание чл. 146, ал. 1,
т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване в
производството, че към датата на твърдяното в исковата молба застрахователно
събитие /22.11.2018 г./ гражданската отговорност на водачите на лек автомобил
........, е била застрахована при ответното дружество по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, с период на застрахователно покритие – 23.01.2018 г.
– 22.01.2019 г.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдители искове с
правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 456,53 лева, представляваща
изплатено по застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно събитие и
3
разноските по определянето му, настъпило на 22.11.2018 г. в ......., между лек
автомобил ........, управляван от З.Г., чиято гражданска отговорност е била
застрахована при ответника, и лек автомобил ......., застрахован по имуществена
застраховка при ищеца, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
предявяване на иска /24.09.2021 г./ до окончателното изплащане; 2/ сумата от
119,72 лева, представляваща лихва за забава за периода 23.02.2019 г. – 23.09.2021
г.
По иска с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето,
застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на регресното
вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и
вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за
което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да
установи горепосочените обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираното вземане.
С оглед твърдения и изявленията на страните и на основание чл. 146, ал. 1,
т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване в
производството, че към датата на твърдяното в исковата молба застрахователно
събитие /22.11.2018 г./ гражданската отговорност на водачите на лек автомобил
........, е била застрахована при ответното дружество по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, с период на застрахователно покритие – 23.01.2018 г.
– 22.01.2019 г.
По делото е представена и приобщена към доказателствения материал
застрахователна полица № 0020160201700906/19.12.2017 г. по сключена на
същата дата застраховка „Каско на МПС“ между Застрахователно акционерно
дружество „ОЗК-Застраховане“ АД и собственика на лек автомобил ......., със срок
на застрахователно покритие 20.12.2017 г. – 19.12.2018 г., от която се установява в
производството, че лек автомобил ....... е бил застрахован при ищеца по
застраховка „Каско на МПС“ към датата на настъпване на процесното
застрахователно събитие /22.11.2018 г./, което обстоятелство не се и оспорва от
4
ответната страна.
От представеното и приобщено към доказателствения материал по делото
платежно нареждане рег. № 002016002512018 от 28.12.2018 г. се установява, че на
28.12.2018 г. ищцовото дружество е заплатило в полза на Тандер Корпорация ЕАД
/дружеството извършило ремонта на застрахования при ищеца лек автомобил .......
/сумата от 441,53 лева, представляваща стойността на фактура №
**********/07.12.2018 г. за извършения ремонт на лек автомобил ........
Настъпването на процесното ПТП и участието на лицето, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника се установява от събраните по делото
доказателство, в това число Двустранен констативен протокол за ПТП от
22.11.2018 г., заключението на вещото лице по извършената в производството
автотехническа експертиза и показанията на свидетелите П. Д. Т. /водач на лек
автомобил ......./ и З. ЕМ. Г. /водач на лек автомобил ......../. От горепосочените
събрани по делото доказателства се установява следния механизъм на процесното
ПТП: на 22.11.2018 г., около 09:00 часа, лек автомобил ........, управляван от
свидетеля З. ЕМ. Г., се движи по ....... в гр. София, с посока на движение към бул.
Цар Борис III, като водачът предприема маневра за ляв завой, на място, на което
такъв не е разрешен, навлиза в лентата за насрещно движение, при което
реализира ПТП с излизащия в същия момент от паркинг на търговски център,
находящ се на ....... /в близост до кръстовището с бул. Цар Борис III/ лек
автомобил ......., управляван от свидетеля П. Д. Т.. По отношение механизма на
реализиране на процесното ПТП, събраните по делото писмени и гласни
доказателства са безпротиворечиви и еднопосочни. Безпротиворечиви са
показанията на разпитаните по делото свидетели, а именно П. Д. Т. /водач на лек
автомобил ......./ и З. ЕМ. Г. /водач на лек автомобил ......../. В показанията си пред
съда свидетелят П. Д. Т. изрично заяви, че бил спрял на изхода на паркинга на т.
нар. „Мол на Овча Купел и Горна Баня“, който се намира на ....... в гр. София, като
изчаквал възможност за включване в движението по ....... с посока на движение
към кв. Горна Баня. Посочва, че в този моемнт, по ......., с посока от ......., се
движил друг автомоил, който пресякъл насрещното движение с цел да влезе в
паркинга, при което бил реализиран удар между двата автомобила. Заявява, че
ударът настъпил в предна лява част на другия автомобил и предна лява, към
централна част на лек автомобил ........ Посочва, че между водачите не е имало
спор относно причините и вината за реализиране на инцидента. Показанията на
свидетеля П.Т., в частта им относно механизма на реализиране на процесното
ПТП се подкрепят изцяло от останалия събран по делото доказателствен
5
материал, включително и от показанията на свидетеля З. ЕМ. Г. /водач на лек
автомобил ......../. В показанията си пред съда свидетелят З.Г. заяви, че пътувал по
....... в гр. София, с посока на движение от ......., като предприел маневра ляв завой,
на място, където такъв не бил разрешен. В този момент другият автомобил,
участвал в проишествието, излизал от паркинга на търговски център, който се
намирал от лявата страна на посоката му на движение, като поради наличието на
други спрели моторни превозни средства не успял да възприеме навреме
намиращия се на платното за движение автомобил, който излизал от паркинга, и
бил реализиран удар между двете превозни средства. Свидетелят изрично посочи,
че между водачите на участващите в проишествието автомобили не е имало спор
по отношение на механизма и вината за реализиране на проишествието, като
свидетелят З. ЕМ. Г., управлявал лек автомобил ........, принал вината си и бил
съставен двустранен констативен протокол за ПТП.
Показанията на свидетелите П.Т. и З.Г. са ясни, последователни,
безпротиворечиви и пресъздават техни лични възприятия за начина и причината
за реализиране на процесното ПТП, като същевременно се подкрепят и от
останалия събран по делото доказателствен материал, а именно заключението на
вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в производството съдебна
автотехническа експертиза и приобщения към доказателствения материал
Двустранен констативен протокол за ПТП от 22.11.2018 г.
Същевременно от заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена,
приета и неоспорена от страните в производството съдебна автотехническа
експертиза, се установява по делото, че причина за реализиране на процесното
ПТП е поведението на водача лек автомобил ........, който навлязъл в лентата за
насрещно движение, предприел маневра ляв завой, при което реализирал ПТП с
излизащия от лявата му страна от паркинг лек автомобил ........
Следователно, от събраните по делото и обсъдени по-горе доказателства се
установява в производството, че причина за реализиране на произшествието, е
именно поведението на водачът на лек автомобил ........, който навлязъл в лентата
за насрещно движение, предприел маневра ляв завой, при което реализирал ПТП с
излизащия от лявата му страна от паркинг лек автомобил ........
Предвид гореизложеното и съобразявайки събраните по делото
доказателства, в това число Двустранен констативен протокол за ПТП от
22.11.2018 г., заключението на вещото лице по извършената в производството
автотехническа експертиза и показанията на свидетелите П. Д. Т. и З. ЕМ. Г.,
съдът намира, че са установени по делото, при условията на пълно и главно
6
доказване, настъпването на процесното ПТП, неговият механизъм, участието на
лицето, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника и вината на
същото за настъпване на процесното ПТП от 22.11.2018 г.
Спорно е между страните, дали всички описани в опис-заключението на
ищеца щети по лек автомобил ....... са в причинно-следствена връзка с процесното
ПТП от 22.11.2018 г. Съгласно заключението на вещото лице по допуснатата,
изготвена и приета по делото съдебна автотехническа експертиза се установява в
производството, че от техническа гледна точка е налице съответствие,
респективно причинно-следствена връзка между описаните от ищеца щети по
МПС лек автомобил ....... и процесното ПТП. Предвид горното, настоящият
съдебен състав намира, че застрахователното събитие, предмет на настоящото
производство, е настъпило в резултат на виновно и противоправно поведение на
застрахования при ответника водач на МПС, като в причинна връзка с него са
настъпили описаните от застрахователя по имуществена отговорност вреди на
застрахования при него лек автомобил. Следователно, ответникът носи
отговорност за обезщетяване на причинените вреди, респ. за възстановяване на
платеното от застрахователя по имуществена застраховка на пострадалия
обезщетение.
Относно действителният размер на настъпилата вреда:
От заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета по
делото съдебна автотехническа експертиза се установява в производството, че
срокът на експлоатация на процесния лек автомобил ....... към датата на
процесното събитие /22.11.2018 г./ е 4 години, 11 месеца и 25 дни, считано от
датата на първоначалната му регистрация – 28.11.2013 г., че стойността
необходима за възстановяване на щетите, причинени на процесния влекач лек
автомобил ......., определена на база средни пазарни цени /към датата на ПТП/ е в
размер на 488,40 лева. Вещото лице е посочило, че стойността необходима за
възстановяване на лек автомобил ......., изчислена по средни пазарни цени само на
доверени сервизи /без цени на официален доставчик/ към датата на ПТП е 453,60
лева.
Деликтната отговорност е насочена към обезщетяване на негативния
интерес (увреденото лице да бъде поставено в състоянието преди деликта), но за
постигане на тази цел на увреденото лице не следва да се вменява в тежест
възстановяването на вредите с овехтени (вече употребявани) части, доколкото те
несъмнено се характеризират с по-ниско качество и различна техническа
7
характеристика от новите материали, а и в някои случаи влагането им би било
невъзможно предвид спецификата на увредената част. Ето защо обезщетението
следва да е в размер, необходим за възстановяване на вещта, като делинквентът,
респ. застрахователят на гражданската му отговорност, понесе и отговорността за
влагането на нови части при отстраняване на щетите.
Предвид горното и събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено по делото, че действителната стойност на вредата по средни пазарни
цени е в размер на 488,40 лева. Към тази сума, следва да се прибави и сумата от
15,00 лева, представляваща направените ликвидационни разноски от ищеца по
процесната щета.
Ето защо, общият размер на регресното вземане на ищеца възлиза на 503,40
лева /с включени ликвидационни разноски/, но доколкото от ищеца се претендира
сума в по-малък размер, а именно 456,53 лева, то предявеният иск с правно
основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ се явява основателен и доказан за пълния
предявен размер. Като допълнение следва да се посочи, че дори да се стигне до
извод, че дължимото обезщетение следва да се определи по средни пазарни цени
само на доверени сервизи /без цени на официален доставчик/, то и в този случай
искът се явява основателен и доказан до пълния предявен размер, доколкото от
заключението на вещото лице по САТЕ се установи, че стойността необходима за
възстановяване на лек автомобил ......., изчислена по средни пазарни цени само на
доверени сервизи /без цени на официален доставчик/ към датата на ПТП е 453,60
лева, към която сума следва да се прибави и сумата от 15,00 лева, представляваща
направените ликвидационни разноски от ищеца по процесната щета, като сборът
от тези суми отново е в размер по-голям от претендирания от ищеца в
производството размер на обезщетение.
Предвид доказаната основателност на предявения иск, настоящият съдебен
състав намира, че следва да разгледа направеното при условията на евентуалност
възражение на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на
лек автомобил ........
По обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за
съдилищата съдебна практика – т.7 от ППВС № 17/1963г. В константната си
практика по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл.
290 ГПК практика (решение № 45 от 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о.,
решение № 159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от
12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т. д. №
623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г. на І т. о.,
8
решение № 153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г., решение № 169/28.02.2012г. по
т. д. № 762/2010г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. № 316/2011г.,
на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.) Върховният касационен съд последователно е застъпвал
становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание
чл. 51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението
на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от
пострадалия по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно
да е в причинна връзка с настъпването на вредите, т.е. пострадалият трябва
обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или
улеснявайки с поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия в
тази насока не се изисква. Или, от съществено значение е конкретното
проявление на действието или бездействието на пострадалия, което съставлява
пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с
неправомерното поведение на деликвента) до увреждането като неблагоприятен
резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му за размера на
обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен еквивалент
на произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава
изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения. Във всички
случаи съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с позоваване
на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към
правоимащото лице.
При съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът приема, че по делото не се установява водачът на лек
автомобил ....... да е допринесъл с поведението си за настъпване на вредоносния
резултат от реализираното на 22.11.2018 г. събитие. В отговора на исковата молба
не са изложени конкретни твърдения за осъществено от водача на процесния
автомобил поведение, което да е допринесло за настъпване на вредоносния
резултат. Същевременно в хода на производството не се събраха доказателства, от
които да се установи, че водачът лек автомобил ....... е допринесъл по какъвто и да
е начин за реализиране на процесното ПТП. Дори напротив, от събраните по
делото писмени и гласни доказателства безспорно се установи, че процесното
ПТП е реализирано единствено по вина на водача лек автомобил ........ /свидетелят
З. ЕМ. Г./, който навлязъл в лентата за насрещно движение, предприел маневра
ляв завой, при което реализирал ПТП с излизащия от лявата му страна от паркинг
9
лек автомобил ......., което беше посочено и от самия свидетел З.Г., който изрично
призна вината си реализиране на процесното проишествие.
Следователно съдът приема, че направеното с отговора на исковата молба
от ответника възражение за съпричиняване е неоснователно и не следва да бъде
уважено.
Предвид гореизложеното предявеният иск с правно основание чл. 411, ал.
1, изр. 2 КЗ се явява основателен и доказан до пълния предявен размер от 456,53
лева, респективно следва да бъде уважен, като ответното дружество бъде осъдено
да заплати в полза на ищеца горепосочената сума, ведно със законна лихва,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на сумата.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Задължението на делинквента (на застрахователя на неговата гражданска
отговорност) към застрахователя по имуществената застраховка е задължение без
срок за изпълнение, към което, с оглед регресния характер на вземането, не може
да се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. В случая моментът на
извършеното плащане има значение само за възникване на регресното право, а
длъжникът изпада в забава след покана и изтичането на 30-дневен срок от
представянето на всички доказателства, в който застрахователят трябва да
определи и изплати размера на задължението си по предявената претенция или
мотивирано да откаже плащането (арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 412, ал. 3 КЗ). По
делото се установява, че ищцовото дружество е отправило до ответника покана за
изпълнение на паричното му задължение, получена от последния на 08.02.2019 г,
към която са били приложени документите по процесната ликвидационна
преписка. С писмо изх. № 1506/18.02.2019 г., ответното дружество е уведомило
ищеца, че след разглеждане на предявената регресна претенция не е установено
наличие на основание за ангажиране отговорността на ........., поради което е
постановен отказ за изплащане на обезщетение по предявената регресна
претенция. Следователно ответникът е изпаднал в забава в изпълнението на
задължението си за изплащане на обезщетение по предявената регресна покана,
считано от деня, следващ деня на постановения отказ за изплащане на
обезщетение и дължи мораторно обезщетение в размер на законната лихва върху
главницата за периода от 23.02.2019 г. до 23.09.2021 г. /включително/ - сумата от
119,72 лева /изчислена по реда на чл. 162 ГПК/. За посочената сума акцесорният
иск се явява основателен и следва да бъде уважен.
10
По отношение разпределението на отговорността за разноски в
настоящото производство:
Предвид изхода на спора право на разноски в настоящото производство
има ищецът.
От името на ищцовото дружество се претендират разноски в настоящото
производство за заплатена държавна такса в размер на 50,00 лева, за заплатен
депозит за вещо лице в размер на 350,00 лева, за депозит за свидетел при режим
на призоваване в размер на 60,00 лева и за адвокатско възнаграждение в размер на
360,00 лева /с включен ДДС/.
От името на ответното дружество своевременно е направено възражение с
правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от
ищцовото дружество в производството адвокатско възнаграждение.
Съдът като съобрази фактическата и правна сложност на делото и
активното процесуално поведение на процесуалния представител по делото
намира, че възражението за прекомерност на претендираното от ищцовото
дружество адвокатско възнаграждение в настоящото производство е
неоснователно. Същото е равно на минималното предвидено такова за съответния
вид работа по аргумент от разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
/минималния размер по смисъла на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата, съобразно
материалния интерес по делото е 300,00 лева без ДДС или 360,00 лева с ДДС, като
в настоящия случай от ищеца се претендира адвокатско възнаграждение в размер
на 360,00 лева с ДДС, като са представени и доказателства за регистрация по
ЗДДС на процесуалните представители на ищеца/.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът ........., ЕИК
........, със седалище и адрес на управление ........, следва да бъде осъден да заплати
в полза на ищеца ЗАД ........., със седалище и адрес на управление ........, сумата от
820,00 лева, представляваща разноски за държавна такса, депозит за вещо лице,
депозит за свидетел при режим на призоваване и адвокатско възнаграждение в
настоящото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ........., ЕИК ........, със седалище и адрес на управление ........да
11
заплати на ЗАД ........., със седалище и адрес на управление ........, на основание чл.
411, ал. 1, изр. 2 КЗ сумата от 456,53 лева, представляваща изплатено по
застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно събитие и разноските по
определянето му, настъпило на 22.11.2018 г. в ......., между лек автомобил ........,
управляван от З.Г., чиято гражданска отговорност е била застрахована при
ответника, и лек автомобил ......., застрахован по имуществена застраховка при
ищеца, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска
/24.09.2021 г./ до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ........., ЕИК ........, със седалище и адрес на управление ........да
заплати на ЗАД ........., със седалище и адрес на управление ........, на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД сумата от 119,72 лева, представляваща лихва за забава за периода
23.02.2019 г. – 23.09.2021 г.
ОСЪЖДА ........., ЕИК ........, със седалище и адрес на управление ........да
заплати на ЗАД ........., със седалище и адрес на управление ........, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата от 820,00 лева, представляваща разноски за държавна такса,
депозит за вещо лице, депозит за свидетел при режим на призоваване и
адвокатско възнаграждение в исковото производство по гр.д. № 55285/2021 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12