Решение по дело №11381/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 12 декември 2022 г.
Съдия: Константин Николов Попов
Дело: 20211110211381
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 4989
гр. София, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ Административно
наказателно дело № 20211110211381 по описа за 2021 година
и за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „*********” АД, ЕИК ******** срещу НП № Р-
10-578/15.07.2021г., издадено от заместник- председателя на Комисията за
финансов надзор /КФН/, ръководещ управление „Застрахователен надзор” –
В. Н. С., с което на жалбоподателя е наложено административно наказание -
имуществена санкция в размер на 3 500 (три хиляди и петстотин) лева на
основание чл. 647, ал. 2, и чл. 644, ал. 2 вр. ал. 1 т. 2 от КЗ, във връзка с
параграф 1, т. 51 от ДР на КЗ за извършено нарушение на чл. 108 ал. 1 от КЗ.
*********” АД, ЕИК ******** не било изпълнило задължението си по чл.
108, ал. 1 от КЗ, в срок от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106 от КЗ – 12.11.2020г., но не по-късно от 03.12.2020г.
да се произнесе като: определи и изплати размера на обезщетението или
застрахователната сума, или мотивирано откаже плащането. *********” АД,
ЕИК ******** се е произнесло чрез плащане на застрахователното
обезщетение на 26.05.2021г. – извън рамките на законоустановения срок.
С горното *********” АД, ЕИК ******** нарушило разпоредбата на 108,
ал. 1 от КЗ, поради което, на основание чл. 647, ал. 2, и чл. 644, ал. 2, предл. 2
вр. ал. 1 т. 2 от КЗ, във връзка с параграф 1, т. 51 от ДР на КЗ на дружеството
1
е наложено наказание – имуществена санкция в размер на 3 500 (три хиляди и
петстотин ) лева.
Нарушението е извършено на 04.12.2020г. в гр. София.
Постановлението е обжалвано в срок от *********” АД, ЕИК ********
чрез процесуален представител, който в подадената жалба моли
наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно. В жалбата се релевират доводи, че при установяване на
нарушението и съставянето на АУАН са допуснати процесуални нарушения.
Оспорва се твърдяното нарушение да е извършено в условията на повторност.
Иска се отмяна на НП, алтернативно – приложение на чл. 28 от ЗАНН.
Административно наказващият орган изпраща представител, който твърди,
че не са налице съществени процесуални нарушения при издаването и
връчването на АУАН и НП, като моли НП да бъде потвърдено като доказано
и законосъобразно, като излага подробни мотиви за това. Претендира
юрисконсултско възнаграждение в размер по преценка на съда.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, приема за установено следното:
1. По допустимостта на жалбата.
Жалбата е подадена в срок и е допустима.
2. Относно нарушението на процесуалния закон.
Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа
на който същото е било издадено, съдът намира, че не са налице съществени
нарушения на процедурата по издаването му по ЗАНН. Налице са достатъчно
пълни и точни описания на нарушението; актът и наказателното
постановление съдържат всички реквизити, изисквани от ЗАНН; издадени са
от компетентни за всяко от действията съответни органи; описаните
нарушения са правилно квалифицирани и наказанията за тях са наложени по
съответстващи норми на КЗ; АУАН и НП са издадени в рамките на
давностните срокове по чл.34 ал.2 и ал.3 от ЗАНН; тоест не се констатират
нарушения по чл. 42 и 57 от ЗАНН.
3. Относно приложението на материалния закон
от фактическа страна:
По делото е установено следното:
2
В КФН, управление „Застрахователен надзор” постъпила жалба с вх. № 91-
02-623/ 18.05.2021г., депозирана от Юлия Маринова. Жалбата касае
претенция по застрахователна полица №BG/02/120000860947 пред
*********” АД, ЕИК ********, заведена на основание договор за
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Жалбоподателят
изразява оплакване относно забавеното произнасяне по предявената
претенция.
Във връзка с извършване на проверка, с писмо на КФН изх. № 91-02-623 от
21.05.2021г. от *********” АД, ЕИК ******** били изискани писмено
становище по случая и заверено копие на цялата документация, съдържаща се
в преписката по щетата. Отговорът на застрахователя, ведно с изисканите от
същия доказателства постъпил в КФН с писмо вх. № 91-02-623 от
28.05.2021г. След проверка и анализ на цялата документация по случая се
установява, че на 09.11.2020г. е заведена в *********” АД, ЕИК ********
претенция № **********. Преписката е образувана по повод на настъпило
застрахователно събитие, вследствие на което са причинени увреждания на
лек автомобил марка „********“, рег. № **********, и на основание сключен
договор за застраховка „ГО“ на автомобилистите, обективиран в полица №
BG/02/120000860947.
На 09.11.2020г. и на 12.11.2020г. са извършени огледи на автомобила, за
което е съставен „Опис“ на констатираните увреждания. След 12.11.2020г. от
застрахованото лице не са изисквани допълнителни документи.
Съгласно чл. чл. 108, ал. 1 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе
по претенцията по застраховки по раздел I от приложение № 1 или по т. 1 – 3,
8 – 10 и 13 – 18, раздел II, буква "А" от приложение № 1, които не са
застраховки на големи рискове, в срок до 15 работни дни от представянето на
всички доказателства по чл. 106, като:
1. определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната
сума, или
2. мотивирано откаже плащането.
*********” АД, ЕИК ******** се е произнесло чрез плащане на
застрахователното обезщетение на 26.05.2021г. - извън рамките на
законоустановения срок.
3
от правна страна и по доказателствата:
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните на
съдебното следствие гласни доказателства – показанията на актосъставителя
Д. С. Н.. Показанията на свидетеля са изчерпателни, последователни и
логични, поради което Съдът ги кредитира изцяло. Фактическата обстановка
се доказва и от приложените по преписката писмени доказателства,
приобщени към доказателствения материал на основание чл. 283 НПК.
Посочените писмени доказателства, напълно кореспондират на гласните
такива и в съвкупност с тях допринасят за установяване на фактическата
обстановка. Последната не се опровергава или поставя под съмнение от нито
едно писмено или гласно доказателство.
При така установената фактическа обстановка, безспорно е
доказано, че *********” АД, ЕИК ******** с бездействието си, е
извършило нарушение на императивната разпоредба на чл. 108, ал. 1 от
КЗ
Касае се за формално нарушение на императивната разпоредба на
чл. 108, ал. 1 от КЗ.
Наказващият орган правилно е определил санкцията за извършеното
нарушение съобразно разпоредбата на чл. 644, ал. 2, предл. 2, вр. ал. 1, т. 2
КЗ, която предвижда при "повторност" налагането на имуществена санкция в
размери от 2000 до 40 000 лева. В случая е налице "повторност" на
извършеното нарушение по смисъла на § 1, т. 37 от ДР на КЗ, доколкото
настоящото нарушение е извършено в 1-годишен срок от наказването на
*********” АД, ЕИК ******** за същото нарушение с НП № Р-10-179/
09.03.2018г., влязло в сила на 04.02.2020г. Следва да се посочи, че
извършването на нарушението в условията на "повторност" касае определяне
размера на наказанието по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 7 ЗАНН, поради което и
не е необходимо това обстоятелство да е посочено в АУАН по смисъла на
разпоредбата на чл. 42, т. 4 ЗАНН. С оглед на това по никакъв начин с
непосочването на признака "повторност" в АУАН не е било ограничено или
нарушено правото на защита на наказаното лице, тъй като са му били вменени
всички съставомерни признаци на процесното административно нарушение.
В случая административното наказание на дружеството-жалбоподател е
било определено като му е наложена имуществена санкция в размер на 3 500
4
лева, който размер се доближава до минимално предвиденият в разпоредбата
на чл. 644, ал. 2 КЗ.
Съдът намира за неоснователни изложените съображения от
дружеството- жалбоподател за наличието на маловажен случай на нарушение
по смисъла на чл. 28 ЗАНН. С Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на
ОСНК на ВКС не е направено разграничение относно приложимостта на
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН спрямо формалните или резултатни
административни нарушения, като горепосочената разпоредба се прилага
спрямо двата вида нарушения. В този смисъл, съгласно разпоредбата на чл. 11
ЗАНН, вр. с чл. 93, т. 9 от НК, за да се определи един случай като
"маловажен" се взема предвид липсата или незначителността на настъпилите
вредни последици или по-ниската степен на обществена опасност на деянието
в сравнение с обикновените случаи на престъпление (в случая нарушение) от
съответния вид. В конкретиката на настоящия случай, обаче, предвид
обстоятелството, че нарушението по чл. 108 ал. 1 КЗ е формално такова, на
просто извършване, се явяват ирелевантни съображенията на жалбоподателя
за липсата на настъпили вредни последици, поради факта, че законодателят
не е предвидил в състава на нарушението настъпването на такива.
При преценка характера на извършеното нарушение и неговите
обективни проявления съдът не може да приеме, че в случая се касае за по-
ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от този вид. На първо място следва да се отчете
значимостта на регулираните обществени отношения в сферата на
застраховането и презастраховането. На следващо място разпоредбата на чл.
108 ал. 1 КЗ се явява гаранция за защита интересите на потребителите, чрез
осигуряване на своевременното и ефективно произнасяне по
застрахователните претенции. Съобразно изложеното съдът счита, че с
неизпълнението на задължението си по чл. 108 ал. 1 от КЗ *********” АД,
ЕИК ******** е засегнало в значителна степен обществените отношения,
обект на защита от разпоредбата на чл. 108 ал. 1 от КЗ. На следващо място
следва да се отчете, че жалбоподателят е изпълнил задължението си на
26.05.2021г. (с около шест месеца закъснение, въпреки предоставеният от
законодателя достатъчен срок), което в допълнителна степен завишава
обществената опасност на извършеното нарушение.
5
Обобщавайки гореизложеното, АНО правилно не е приложил
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй като извършеното нарушение не
представлява маловажен случай.
По изложените аргументи съдът приема, че обжалваното наказателно
постановление е законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде
потвърдено, а подадената жалба да се остави без уважение като
неоснователна.
При този изход на спора и съобразно разпоредбите на чл. 63, ал. 3 и ал.
5 от ЗАНН, основателно е искането на ответната страна по жалбата за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 63, ал. 5 ЗАНН
в полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ. Последната норма предвижда съобразяване на възнаграждението с
вида и количеството на извършената дейност. Съдът като съобрази
фактическата и правна сложност на делото, както и че защитата в настоящото
производство се изразява в процесуално представителство на въззиваемата
страна в едно съдебно заседание относно законосъобразността на
наказателното постановление и основателността на депозираната жалба,
намира, че в полза на КФН следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в предвидения в чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ размер на 100 лева.


Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ






РЕШИ:
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № Р-10-578/15.07.2021г., издадено от заместник-
председателя на Комисията за финансов надзор /КФН/, ръководещ
управление „Застрахователен надзор” – В. Н. С., с което на *********” АД,
ЕИК ******** е наложено административно наказание - имуществена
санкция в размер на 3 500 (три хиляди и петстотин) лева на основание чл. 647,
ал. 2, и чл. 644, ал. 2 вр. ал. 1 т. 2 от КЗ, във връзка с параграф 1, т. 51 от ДР
на КЗ за извършено нарушение на чл. 108 ал. 1 от КЗ.
ОСЪЖДА *********” АД, ЕИК ******** да заплати на Комисия за
финансов надзор сумата от 100 /сто / лева, представляващо юрисконсултско
възнаграждение в настоящото производство.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен Съд – София-град в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.


Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7