РЕШЕНИЕ
№
гр.Червен бряг 23.11.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Червенобрежки районен съд, в публичното заседание на осемнадесети
октомври през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОХАН ДЖЕНОВ
при
секретаря Елеонора Йотова,
като
разгледа докладваното от съдията Дженов
Гр.д.№ 779 по описа за 2017 година на Червенобрежки Районен съд на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.30 от ЗН и чл.211 във вр. с чл.537, ал.2 от ГПК
В РС – Червен бряг е
постъпила искова молба от Р.Й.П., с ЕГН ********** ***, чрез адв. Ф.И. от ПлАС,
със съдебен адрес:*** срещу Г.Й.М., с ЕГН ********** ***, с която на основание
чл.30, ал.1 от ЗНасл се иска от съда да постанови решение и й възстанови в
качеството на наследник на Д. С.Й.,*** запазената част от наследството, в
размер на 1/3 ид.ч., по отношение на следните недвижими имоти: 1.НИВА от 3.495 дка /три декара и четиристотин
деветдесет и пет кв.м./, трета категория, м. “Селището” в землището на ***,
имот №085014 /осемдесет и пет хиляди и четиринадесет/ по плана за
земеразделяне, при граници /съседи/: имот №085013 /осемдесет и пет хиляди и
тринадесет/ нива на ***; имот № 085010 /осемдесет и пет хиляди и десет/ нива на
Т.П.Х.и имот № 000476 /четиристотин седемдесет и шест/ полски път на Община
Червен бряг; 2. НИВА от 12,541 дка /дванадесет декара и петстотин
четиридесет и един кв.м./, трета категория, м. “Лъката” в землището на ***,
имот № 099010 /деветдесет и девет хиляди и десет/ по плана за земеразделяне,
при граници /съседи/: имот №099011 /деветдесет и девет хиляди и единадесет/
нива на наследници на Е.И. С.; имот №000485 /четиристотин осемдесет и пет/
полски път на Община Червен бряг; имот №099052 /деветдесет и девет хиляди и
петдесети и две/ - нива на Т.К.М.; имот №099004 /деветдесет и девет хиляди и
четири/ - нива на Държавен поземлен фонд и имот №099003 /деветдесет и девет
хиляди и три/ нива на наследници на Н.С.К.; 3. НИВА от 13.554 дка /тринадесет
декара и петстотин петдесет и четири кв.м./,четвърта категория, м. “Монов връх”
в землището на ***, имот №120003 /сто и двадесет хиляди и три/ по плана за
земеразделяне, при граници и съседи: имот №000550 /петстотин и петдесет/ полски
път на Община Червен бряг; имот №120037 /сто и двадесет и хиляди и тридесет и
седем/ нива на Й.Ц.Й.; имот №120010 /сто и двадесет хиляди и десет/ нива на
наследници на И.И.И.; имот № 120009 /сто и двадесет хиляди и девет/ нива на
наследници на Д.С.Щ.; имот № 120008 /сто и двадесет хиляди и осем/ нива на
наследници на Н.Т.Н.и имот № 120004 /сто и двадесет хиляди и четири/ нива на М.Ц.И.;
4. Дървопроизводителна площ
№ 636013 в землището на ***, м. „Чуките“, с площ 3,500 дка, ЕКАТТЕ 61950, при
граници и съседи: имот № 103005 /сто и три хиляди и пет/ - пасище с храсти,
собственост на Община Червен бряг; имот № 636035 /шестстотин тридесет и шест
хиляди и тридесет и пет/ дървопроизводителна площ, собственост на М.С.Г.; имот
№ 636034 /шестстотин тридесет и шест хиляди и тридесет и четири/
дървопроизводителна площ на С.Н.С.; имот №636012 /шестстотин тридесет и шест
хиляди и дванадесет/ дървопроизводителна площ на С.Н.С. и имот № 636021
/шестстотин тридесет и шест хиляди и двадесет и едно/ дървопроизводителна площ
на наследниците на Б.С.Н.; 5. Дървопроизводителна площ №644066 в
землището на *** ЕКАТТЕ 61950, м. „Билото“ с площ 3.00 дка, съставляващ
широколистна гора, при граници и съседи: имот №000501 /петстотин и едно/ полски
път на Община Червен бряг; имот №644067 /шестстотин четиридесет и четири хиляди
и шестдесет и седем/ дървопроизводителна площ на наследниците на Б.К.Б.; имот
№644075 /шестстотин четиридесет и четири хиляди и седемдесет и пет/
дървопроизводителна площ на П.Д.С.; имот №644361 /шестстотин четиридесет и
четири хиляди триста шестдесет и едно/ дървопроизводителна площ на Л.М.П.; имот
№644065 /шестстотин четиридесет и четири хиляди шестдесет и пет/
дървопроизводителна площ на наследниците на Ц.И.И., и които наследодателката
Д. С.Й.,*** завещала на ответницата със саморъчно завещание. Тези обстоятелства се
установяват от представеното от ищцата и неоспорено от ответниците Решение №
6В/14.06.1994г. на ПК – Червен бряг и скици с №К 06007/17.02.2014 г., №
К06008/17.02.2014 г.; № К06009/7.02.2014 г.; у-е за наследници на Община Плевен; у-е за
наследници на Кметство ***; 5 бр. скици на Об. С-ба Земеделие – Червен бряг; 5
бр. у-я за данъчни оценки на Община Червен бряг, както и от писмените
доказателства по приложеното гр.д.320/2014 г. по описа на РС – Червен бряг.
Исковата молба отговаря на
изискванията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК, поради което съдът я намери за
редовна и с разпореждане на ответницата е
връчено съобщение и й е даден едномесечен срок за възражение. В дадения от съда
срок е постъпил писмен отговор, с които се оспорва изцяло предявения иск. Навеждат
се подробни доводи за неговата недопустимост и неоснователност, поради
настъпила погасителна давност и наличие на др. имоти в наследствената маса.
Претендира разноски и предявява насрещен иск за отмяна на констативен
нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по наследство № 102,
том V, рег. № 2941, дело № 665 от
24.09.2015 г. на Нотариус Ив. И рег. № 023 на НК.
С протоколно определение от
проведеното на 21.03.2018 г. съдът е приел за разглеждане насрещния иск на ответницата
Г.Й.М. с правно основание чл.211 във вр. с чл.537, ал.2 от ГПК /молба с вх.№ 6121/26.10.2017 г./ за отмяна на
констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по
наследство № 102, том V, рег. № 2941, дело № 665 от
24.09.2015 г. на Нотариус И. И. рег. № 023 на НК.
Ищцата– редовно
призована се явява лично. В съдебно заседание се представлява от адв. Ф.И. от
ПлАК, който от името на доверителката си поддържа предявения иск. Позовава се
на писмени доказателства. По отношение на насрещния иск, счита същия за
неоснователен.
Ответницата – редовно
призована в съдебно заседание не се явява. Представлява се от адв. Н. Д. от
ПлАК. В писмен отговор по чл. 131 от ГПК заявява, че счита иска за недопустим
поради изтекла погасителна давност, а по съществото си – неоснователен. По отношение на насрещния
иск, намира същия за основателен и доказан, като излага подробни доводи за
това. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.2
от ГПК прие за установено следното:
Не се спори по
делото, а се установява от приетите като доказателство: у-е за наследници изх.
№ 14-2634/07.07.2017 г., че ищцата е наследник по закон на Д. С.Й.,***, починала на 13.08.2006 г. в гр. Плевен. Не се спори по
делото, а се установява от приетите като доказателства: Саморъчно завещание, протокол за обявяването му от 08.12.2006 г.,
вписано в Служба по вписванията гр. Червен бряг на 18.07.2011 г., констативен
нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по наследство № 102,
том V, рег. № 2941, дело № 665 от
24.09.2015 г. на Нотариус Ив. И рег. № 023 на НК Решение №
6В/14.06.1994г. на ПК – Червен бряг и скици с №К 06007/17.02.2014 г., №
К06008/17.02.2014 г.; № К06009/7.02.2014 г.; у-е за наследници на Община
Плевен; у-е за наследници на Кметство ***; 5 бр. скици на Об. С-ба Земеделие –
Червен бряг; 5 бр. у-я за данъчни оценки на Община Червен бряг, както и от
писмените доказателства по приложеното гр.д.320/2014 г. по описа на РС – Червен
бряг, че процесните имоти са били собственост на
наследодателката, с които последната се е разпоредила с оспореното завещание по
отношение на лице, което е
и наследник по закон на наследодателката.
През 2015 г. ищцата Р.Й.П. е иницирала производство
пред Нотариус И. И. рег. № 023 на НК за придобиване на завещаните на
ответницата имоти по наследство. Съставен е констативен нотариален акт за
собственост на недвижим имот придобит по наследство № 102, том V, рег. № 2941, дело № 665 от 24.09.2015 г., чиято отмяна
се иска с предявения и приет за разглеждане на основание чл.211 във вр. с
чл.537, ал.2 от ГПК
/молба с вх.№ 6121/26.10.2017 г./ насрещен иск от ответницата Г.Й.М..
При
така установеното съдът прави следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 30, ал. 1 от Закона за наследството:
Саморъчното завещание като
едностранна сделка е един от способите за разпореждане на собственика с
притежаваното от него имущество, като вещноправният прехвърлителен ефект на
тази сделка настъпва в момента на смъртта на завещателя.
Съгласно
разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от ЗН
наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на
тази част поради завещания или дарения, може да иска намаляването им до
размера, необходим за допълване на неговата запазена част. Т.е. съгласно закона наследодателят
може да се разпорежда с имуществото си както намери за добре, но ако след
смъртта му се окаже, че той е извършил безвъзмездни разпореждания –
завещания
и дарения, така че наследниците с право на запазена част не могат да получат
гарантираната им от закона част от наследството, то за тях е налице
възможността, предвидена в чл.30 от ЗН да искат намаляване на извършените завещания и
дарения до размера, необходим за допълване на тяхната запазена част.
Наследодателят на
страните Д. С.Й.,***
е починала на 13.08.2006 г. в гр. Плевен и към този момент е открито
наследството й и се определят кои
са наследниците, каква е наследствената маса и каква част се следва на всеки от
тях. Ищцата като дете на наследодателката към момента на смъртта й се явява наследник по закон с
право на запазена част, призована към наследяване (чл. 28, ал. 1 от ЗН).
Правото да се иска възстановяване на
запазената част е от категорията на т.нар. преобразуващи (потестативни)
субективни права и може да се упражни само по съдебен ред. Съдебното решение, с
което се уважава това право, има конститутивно действие - то преобразува
съществуващото правно положение, като отменя завещателното разпореждане или
дарението, доколкото това е нужно, за да се възстанови частта. Въпреки
мълчанието на закона по въпроса, в теорията и съдебната практика няма съмнение,
че правото за възстановяване на запазената част се погасява по давност. То се
погасява с изтичането на общия петгодишен давностен срок - арг. от чл. 110 от
Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). По отношение на завещателните разпореждания, с които
се накърнява запазената част, с Постановление № 7-73 г. пленумът на Върховния
съд (ВС) е приел, че срокът започва да тече от момента, в който лицето, в чиято
полза е разпореждането, “упражни своето право по завещанието”. В
постановлението не са посочени примери за това какво се разбира под упражняване
на право по завещание, но в последващата практика на ВС се утвърди виждането,
че този въпрос е фактически и се разрешава според данните на конкретния случай.
В този смисъл следва да се приеме, че изразяването на права по завещанието може
да стане не само чрез юридически, но и посредством мълчаливи или обикновени
фактически действия на заветниците. Въпросът, който има практическо значение и
е предмет на настоящите бележки, е дали обявяването на съморъчното завещание в
хипотезата на чл. 27, ал. 1 ЗН само по себе си е достатъчно, за да започне да
тече давностният срок. В последните години ВС имаше повод да отговори
положително на така поставения въпрос. Категорично в този смисъл е решение
301а-93-I, съгласно което “когато завещанието е обявено пред нотариуса,
давностният срок тече от датата на обявяването”. Съдът е обосновал схващането
си с обстоятелството, че нотариалните книги са публични и наследниците могат да
правят справки има ли завещания и дали са обявени. Обявяването на саморъчното завещание е процедура,
която включва съставяне на протокол за състоянието на завещанието и
разпечатването на плика, в който то се намира - чл. 27, ал. 3 от Закона за
наследството, както и огласяването (прочитане) на цялото съдържание на
саморъчното завещание. Датата на обявяване на саморъчното завещание, както и
датата на издаване на препис от същото, се отбелязват в съответния специален
регистър на нотариуса - чл. 9, ал. 1 от Наредба № 32 за служебните архиви на
нотариусите и нотариалните кантори. Това
обявяване има само информативно, оповестително действие за заинтересованите
лица. По силата
на чл. 112, б. “и” от Закона за собствеността и чл. 4, б. “и” от Правилника за
вписванията, саморъчните завещания, с които се завещава право на собственост или
друго вещно право върху недвижим имот, задължително подлежат на вписване в
Службата по вписвания по местонахождението на недвижимия имот. Актуалната съдебна практика обаче
приема, че следва да се държи сметка и да се преценява както моментът на
обявяване на завещанието, така и момента, в който наследниците, на които ще се
противопоставя завещанието са могли да узнаят за него.
Между
страните не е спорно и обстоятелството, че това завещание е изцяло написано
ръкописно и подписано от самия завещател, като съдържа означение и на датата –
21.08.1998 г., на която е
съставено, а подписът на завещателя е поставен след завещателните разпореждания
(чл. 25, ал. 1 от ЗН). В него не е посочван мотив, поради който е направено, а
направените с него разпореждания не са поставяни под условие или тежест. По
делото няма данни и ответницата, в полза на която е направено, да няма право да
получава по завещание. Между страните не е спорен и факта, че по време на
съставянето му, завещателят е бил способен да завещава и това й завещание не е
направено поради грешка, насилие или измама. При това положение съдът намира,
че то е действително (чл. 42 и 43 от ЗН). Понеже направените с него
разпореждания очевидно не се отнасят до цялото или до дробна част от цялото
имущество на наследодателката, а до определено нейно конкретно имущество – „движимо
и недвижимо имущество в ***“, което определя това завещание като частно по смисъла
на чл. 16, ал. 2 от ЗН и поради това придава на ответницата, в полза на която е
направено, качеството на заветник (в този смисъл Р № 578-2004 г.- I г.о. на ВКС и Р № 668-1985 г. - I г.о. на ВКС). Само за
пълнота настоящия състав намира за необходимо да отбележи, че квалификацията на
едно завещание, като универсално или частно зависи от волята на завещателя
отразена в завещателните му разпореждания, а не от обстоятелството дали
наследството му се изчерпва или не със завещаните имоти (чл. 16 от ЗН). А след
като това е така и в случая е несъмнено, че направените в процесното завещание
разпореждания се отнасят до „движимо и недвижимо имущество в ***“, е очевидно, че
това завещание представлява завет по смисъла на чл. 16, ал. 2 от ЗН, а не
универсално по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗН. От друга страна на ответницата
не е завещано с него цялото имущество на завещателката. Тъкмо напротив,
завещано й е само цялото й „движимо и недвижимо имущество в ***“, а имуществото по смисъла на
чл. 16 от ЗН не се изчерпва само с недвижимите имоти и
движимите вещи в конкретно населено място, защото в него се включват и недвижимите
имоти и движимите вещи в др. населени места, и вземанията, както и
задълженията на наследодателя. Ето защо съдът намери, че процесното завещание е
частно. В конкретния случай Д.Й.се
разпоредила в полза на своята дъщеря Г.М., като й завещала притежаваното от
последната недвижимо имущество в ***По делото не се оспорва от страните, че
недвижимите имоти в *** са имоти с № 085014,
№ 099010, № 120003, № 103005, № 644066, всички находящи се в землището на село
Ракита, поради което спор дали завещанието е универсално или частно няма. Документа
е валиден, отговаря на изискванията на чл. 25 - чл.27 от Закона за наследството
относно саморъчно завещание, поради което съдът приема, че същото е действително.
По делото ответницата е направила
възражение за недопустимост на иска
поради изтекла погасителна давност. От изложеното може да се заключи, че поради празнотата в законодателството
по въпроса за началото на давностния срок съдът е властен да разреши спора в
съответствие с чл. 4, ал. 1, изр. 2 ГПК, като основе своето решение на
справедливостта. Тя налага на правозащитния орган да съобрази дали и кога в
конкретния случай наследникът по закон е имал реалната възможност да узнае за
завещанието и съответно да упражни правото си да иска възстановяването на
запазената си част.
В настоящия случай това е момента
на вписването на завещанието в Службата по вписване – 18.07.2011 г. т.е. 5 годишния
срок за предявяване на искането по чл.30 ЗН /било то под формата на иск, или
под формата на възражение/ е изтекъл на 18.07.2016 г., което определя
недопустимост на иска поради изтекла погасителна давност.
По насрещния иск с правно основание чл.537, ал.2 от
ГПК:
Трайната съдебна практика на ВКС се
придържа към становището, че претенцията по чл.537, ал.2 ГПК може да бъде предявена само при условията на обективно съединяване с иск за
собственост и никога самостоятелно, тъй като в последната хипотеза се приема,
че би липсвал правен интерес от предявяването й. Разпоредбата на чл.537, ал.2 ГПК урежда
задължение на съда да отмени, респ. измени, порочен охранителен акт.
Правилото на изречение последно
от цитираната разпоредба представлява законна последица от отхвърляне на предявеният в случая конститутивен иск за отмяна на направеното
завещателно разпореждане, което определя принадлежността на правото на собственост на имотите придобити
с оспорения нотариален акт. Тази последица, обаче е относима и
може да се приложи само за констативни нотариални актове, но не и спрямо
такива, които имат диспозитивен характер.
Предявеният иск за отмяна на направените
завещателни разпореждания в полза на ответница с правно основание чл.30, ал.1
от ЗН по делото бе отхвърлен като просрочен, което логично с оглед доказателствата по
делото, води до уважаване
на обусловената от него насрещна претенция по чл.537, ал.2 ГПК. На базата на горните изводи следва да
се приеме, че нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по
наследство чл.587, ал.1 ГПК № 102 том 5 рег.№ 2941 дело №665 от 24.09.2015 г., с който Р.П. се е снабдила и е призната за собственик на 1/6 идеални части от процесните
земеделски земи в землището на ***, подробно описани по-горе, следва да бъде
отменен.
По разноските:
По делото ответницата е направила
разноски в размер на 50.00 лв., представляващи държавна такса за предявения
насрещен иск. Приложения по делото адвокатско пълномощно и договор за плавна
защита и съдействие изрично е отбелязано, че адвокатската защита е „безплатна“.
При този изход на делото и съгласно
чл.78, ал.3 от ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответницата единствено
направените от нея разноски за държавна такса за предявения насрещен иск.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Р.Й.П., с ЕГН ********** *** против Г.Й.М., с ЕГН **********
***, иск с правно основание чл.30, ал.1 от ЗНасл за възстановяване на
запазената й част от наследството на Д. С.Й.,***, в размер на 1/3 ид.ч., по
отношение на следните недвижими имоти: 1.НИВА от 3.495 дка, трета категория, м. “Селището” в землището на ***, имот
№085014 по плана за земеразделяне; 2. НИВА от 12,541 дка, трета
категория, м. “Лъката” в землището на ***, имот № 099010 по плана за земеразделяне;
3. НИВА от 13.554 дка,четвърта категория, м. “Монов връх” в землището на
***, имот №120003 по плана за земеразделяне; 4. Дървопроизводителна площ № 636013 в
землището на ***, м. „Чуките“, с площ 3,500 дка, ЕКАТТЕ 61950; 5. Дървопроизводителна
площ №644066 в землището на *** ЕКАТТЕ 61950, м. „Билото“ с площ 3.00 дка, които
наследодателката Д. С.Й.,*** завещала на ответницата със саморъчно завещание,
като НЕДОПУСТИМ, поради изтекла
погасителна давност.
ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 ГПК нотариален акт за собственост на недвижим
имот придобит по наследство чл.587, ал.1 ГПК № 102 том 5 рег.№ 2941 дело №665 от 24.09.2015г., вписан в АВ-СВ при РС-Червен
бряг.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК Р.Й.П.,
с ЕГН ********** *** да заплати на Г.Й.М.,
с ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 50.00 лв.,
представляващи държавна такса за предявения насрещен иск.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от получаване на съобщението до страните, че е изготвено, пред Плевенски
окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: