РЕШЕНИЕ
№ 6
гр. Перник , 08.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на осми декември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-СТОЕВА
Въззивно гражданско дело № 20201700500643 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Ц. Г. Ц. срещу решение № 1050 от
01.08.2020 г. по гр.д. № 6919/2019 г., по описа на РС- Перник, в частта, с която е
признато за установено по отношение на Ц. Г. Ц., че дължи на „Топлофикация –
Перник“ ЕАД сумата от
538,18 лв., представляваща стойност на ползвана топлоенергия за топлофициран имот,
находящ се в ***, за периода 01.04.2016 г. до 31.08.2017 г., лихва за забава на
месечните плащания в размер на 47,57 лв. за периода от 01.04.2016 г. до 26.02.2018г.,
заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 3371/2019 г. на
РС-Перник.
В останалата част, с която са отхвърлени като неоснователни исковете за
разликата над 538,18 лв. до предявения размер от 748,61 лв. – главница за периода
01.11.2014 г. до 31.03.2016 г., както и за разликата от 47,57 лв. до предявения размер от
104,22 лв. – лихва за периода от 08.01.2015г. до 31.03.2016г. първоинстанционното
решение не е обжалвано и е влязло в сила.
По изложени в жалбата съображения за неправилност на
първоинстанционното решение, поради нарушение процесуалния закон и
необоснованост, жалбоподателят моли то да бъде отменено и предявените срещу него
1
искове да бъдат отхвърлени изцяло. Обосновава, че ищцовото дружество е начислявало
суми за месечно потребление в размер, какъвто с находящите се в имота мощности на
отоплителните тела е невъзможно да бъде достигнат. Също така дружеството не е
коригирало начислените суми с намалението, което би следвало да бъде отразено след
отмяната на цените, съгласно решенията на ВАС през процесния период. Сочи се, че
недвижимият имот е продаден от ответника на 21.12.2016 г., видно от нот. акт № **,
том **, рег. № ***, дело № ***, поради което ищцовата претенция, касаеща периода от
21.12.2016 г. до 31.08.2017 г. на самостоятелно основание е неоснователна. Претендира
се присъждането на разноски.
Въззиваемата страна - „Топлофикация – Перник“ АД в срока по чл. 263, ал. 1
ГПК не е взела становище по жалбата. Постъпила e молба на 08.12.2020г. от
процесуалния представител на въззиваемото дружество, с която се оспорват доводите
във въззивната жалба и се отправя до съда искане за потвърждаване на атакуваното
решение в съответната част. Претендират се разноски и се релевира възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на
въззивника.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269
ГПК, Окръжен съд Перник приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 25 ГПК, от легитимирано лице -
страна в процеса, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното решението е валидно и допустимо, постановено в
рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита. За процесните
суми е водено заповедно производство по чл. 410 от ГПК по ч.гр. дело № № 3371/2019
г. по описа на Районен съд – гр. Перник. Издадената в полза на заявителя заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК е връчена на длъжника и в срока по чл. 414 ГПК същият е
оспорил вземанията, като на заявителя са дадени указания за възможността да предяви
установителни искове за съществуване на вземанията и в срок е била подадена
исковата молба и са били представени доказателства за това пред заповедния съд.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за
частично основателна.
Районен съд - Перник е бил сезиран с обективно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В случая възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на
следните юридически факти: 1) наличието на действително правоотношение по
договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е
задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги
2
предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2)
продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела
в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата
на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия
за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, в които се определят правата и
задълженията на топлопреносното предприятие и на клиентите; редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия;
отговорността при неизпълнение на задълженията; условията и редът за включване,
прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до
отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни
приспособления и пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, Общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от клиентите. Според ал. 3 на чл. 150 ЗЕ, в срок до 30 дни
след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат
право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
предложат специални условия. Предложените от клиентите и приети от
топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени
допълнителни споразумения.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение №
2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия.
В този смисъл е и приетото в мотивите на решението от 09.12.2019 г. по
съединени дела С-708/17 и С-725/17 на СЕС, с които, след преценка на нормите на чл.
133, ал. 2, чл. 153, ал. 1 и ал. 6 ЗЕ е прието, че доставката на отопление в сграда —
етажна собственост е резултат от писмено искане, направено за сметка на всички
етажни собственици в съответствие с предвидените в националното право особени
правила за етажната собственост.
В конкретния случай не съществува спор между страните, че сградата в
режим на етажна собственост, в която се намира процесният имот, е топлоснабдена.
Видно от представения пред районния съд нот. акт № **, том **, рег. № ***,
дело № ***, ответникът, в качеството си на собственик на ½ ид. част от процесния
имот се е разпоредил с правото си посредством договор за покупко-продажба на
21.12.2016 г. В съдебно заседание, проведено на 22.07.2020г. пред РС-Перник,
3
процесуалният представител на ответника –адв. Л. е заявил, че не оспорва факта
ответникът да е собственик на ½ ид. част от процесния имот от 2003 г. до 21.12.2016 г.,
както и не оспорва обстоятелството, че до имота е доставяна топлинна енергия на
стойност
1497, 22 лв. за периода от 01.11.2014 г. до 30.08.2017 г., както и размера на дължимата
се лихвата за забава – 208, 43 лв. за периода от 08.01.2015 г. до 26.02.2018 г.
Констатирайки, че страните не спорят за сочените обстоятелства районният съд по
реда на чл. 146, ал.1, т. 4 ГПК ги е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване,
но неправилно е посочил, че ответникът е бил носител на право на собственост върху
½ ид. част върху имота за целия процесен период, а именно до 31.08.2017 г., а не до
21.12.2016 г., в какъвто смисъл е изразената от страните воля.
Признанието е доказателствено средство, което не освобождава противната
страна от тежестта за доказване, освен ако съдът обяви признатия факт за ненуждаещ
се от доказване. Становището на съда не го обвързва и той може, с оглед на данните по
делото или на последващи процесуални действия на страните, да обяви същия факт за
нуждаещ се от доказване. В този случай направеното от страната или от нейния
представител признание ще се преценява съгласно чл. 175, ал. 2 ГПК с оглед на всички
обстоятелства по делото. Разпоредбите на ГПК, уреждащи въпросите за доказването и
доказателствените средства, не сочат изрично какво следва да бъде процесуалното
поведение на съда при оттегляне на признанието. Правната теория приема, че
определението, което само привременно освобождава страната, носеща
доказателствената тежест за съответния факт, следва да бъде отменено и фактът да
бъде обявен за нуждаещ се от доказване. /Решение № 1037 от 30.12.2009 г. на ВКС по
гр. д. № 3399/2008 г., I г. о./
Действително признанието на факт за разлика от признанието на иск /чл. 237,
ал.4 от ГПК/ е оттегляемо действие, но оттеглянето на признанието следва да бъде
направено при съобразяване на разпоредбите на ГПК и преди насрещната страна да е
почерпила права от това признание. С оглед това следва да се приеме, че крайният
момент в който може да се оттегли признание на факт е приключването на първото по
делото редовно заседание, в което е изготвен съответен на релевираните от страните
фактически твърдения доклад по делото и след който момент въвеждане но нови
спорни факти е допустимо само при условията на чл. 147 от ГПК. Недопустимо е
оттегляне на признание за факт след постановяване на първоинстанционното решение
по съществото на спора, като по този начин се въведат нови спорни факти едва пред
въззивната инстанция.
Предвид изложеното възраженията на жалбоподателя, че ищцовото
дружество е начислявало суми за месечно потребление в размер, какъвто с находящите
се в имота мощности на отоплителните тела е невъзможно да бъде достигнат са
несъвместими с процесуалното му поведение пред първата инстанция до
постановяване на атакуваното решението. Същият е признал, че за процесния период
до имота му е доставена топлинна енергия в съответното количество на
претендираната цена. Именно това признание, което не се опровергава от данните по
делото, е освободило ищеца от задължението му посредством други доказателства да
установява този факт, обявен за безспорен.
Не така стои въпросът с обстоятелството дали ищецът е бил собственик на
имота след 21.12.2016 г., което неправилно е обявено за безспорно. Относно него
4
позициите на страните са разнопосочни и от представения нотариален акт се
опровергава твърдението на ищеца.
Установява се по делото ответникът да е бил клиент на топлинна енергия за
битови нужди и съответно дължи цената на доставената в имота му топлинна енергия
само за периода от 01.04.2016 г., който е предмет на изследване пред въззивната
инстанция, до 21.12.2016 г., в размер на 30,33 лв., определен въз основа на представена
от ищеца справка и съобразно правата на ответника в съсобствеността, като за времето
след тази дата до 31.08.2017 г. претенцията за горницата над 30, 33 лв. до уважения от
районния съд размер - 538,18 лв., се явява неоснователна. Предявеният иск с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ следва да се уважи до
размера от 30,33 лв., като първоинстанционният съдебен акт следва да се отмени в
частта, с която искът е уважен за горницата над тази сума до 538,18 лв.
Що се касае до възражението, че дружеството не е коригирало начислените
суми с намалението, което би следвало да бъде отразено след отмяната на цените,
съгласно решенията на ВАС, следва да се посочи, че такива не са конкретизирани от
ответника, за да се извърши преценка за тяхната относимост към процесния период с
оглед и на това, че поначало тези решения, имат действие занапред.
Уважаването на исковата претенция поначало обуславя произнасяне по
заявеното в отговора на исковата молба евентуалното възражение на ответника за
прихващане с негово вземане, представляващо събрана без основание сума за
топлинна енергия. В случая вземането на ответника не е индивидуализирано с
посочване на правопораждащия го факт и размера му, поради което съдът не е сезиран
с надлежно искане, по което да се произнесе.
Тъй като потребителят не е изпълнил точно в темпорално отношение своята
насрещна парична престация, той е изпаднал в забава и дължи обезщетение за
причинените на ищеца вреди, в размер на претендираната законна лихва за забава по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата за уважената част от претенцията, която е в размер
на 3,42 лв., като за разликата над тази сума до присъдената от 47,57 лв.
първоинстанционното решение следва да се отмени.
С оглед изхода на правния спор първоинстанционното решение следва да се
отмени и в частта за разноските както следва: на ищеца за разликата над 5,00 лв. до
присъдените 85,85 лв. в исковото производство и за разликата над
3,00 лв. до присъдените 51,51 лв.. Ответникът не е сторил разноски в
първоинстанционното производство.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК въззивникът има право на
разноски съразмерно на уважената част от жалбата, като такива следва да се присъдят
за държавна такса в размер на 23,50 лв. Доказателства за извършване на разноски за
адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция не са представени.
На основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 78, ал. 8, вр. чл. 273 ГПК в тежест на
въззивника е да заплати сторените от въззиваемото дружество разноски за настоящото
производство за юрисконсултско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от
жалбата върху определения от съда минимален размер от 100, 00 лв., предвид липсата
на фактическа и правна сложност на делото и обема и характера на осъществената от
5
въззиваемия пред настоящата инстанция процесуална защита, а именно в размер на 5,
60 лв..
Мотивиран от изложеното, Окръжен съд Перник
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1050 от 01.08.2020 г. по гр.д. № 6919/2019 г., по описа
на РС- Перник, в частите, с които е признато за установено по отношение на Ц. Г. Ц.,
че дължи на „Топлофикация – Перник“ АД разликата над сумата от 30,33 лв. до
538,18 лв., представляваща стойност на ползвана топлоенергия за топлофициран имот,
находящ се в ***, за периода 21.12.2016 г. до 31.08.2017 г., разликата над сумата от
3,42 лв. до 47,57 лв. - лихва за забава на месечните плащания за периода от 01.04.2016
г. до 26.02.2018 г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане, за
които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
3371/2019 г. на РС-Перник и в частта, с която е осъден Ц. Г. Ц. да заплати на
„Топлофикация – Перник“ АД разликата над сумата от 5,00 лв. до присъдените
85,85 лв. разноски в исковото производство и разликата над сумата от 3, 00 лв. до
присъдените 51,51 лв. – разноски в заповедното производство, ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация – Перник“ АД срещу Ц. Г. Ц.
искове по чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД да бъде признато за установено между страните, че Ц. Г. Ц. дължи на
„Топлофикация – Перник“ АД разликата над сумата от 30,33 лв. до 538,18 лв.,
представляваща стойност на ползвана топлоенергия за топлофициран имот, находящ се
в ***, за периода 21.12.2016 г. до 31.08.2017 г. и разликата над сумата от 3,42 лв. до
47,57 лв. - лихва за забава на месечните плащания за периода от 01.04.2016 г. до
26.02.2018 г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане, за
които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
3371/2019 г. на РС-Перник.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1050 от 01.08.2020 г. по гр.д. № 6919/2019 г.,
по описа на РС- Перник в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, вр. с чл. 273 ГПК „Топлофикация –
Перник“ АД, ЕИК ***, с адрес: *** да заплати на Ц. Г. Ц., ЕГН **********, с адрес:
***, сумата от 23,50 /двадесет и три лева и петдесет стотинки/ лева – разноски пред
Окръжен съд - Перник.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 78, ал. 8, вр. чл. 273 ГПК, Ц. Г.
Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Топлофикация – Перник“ АД, ЕИК
***, с адрес: ***, сумата от 5,60 /пет лева и шестдесет стотинки/ лева – разноски
пред Окръжен съд - Перник.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7