РЕШЕНИЕ
№…………………
гр. София, 12.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на двадесет
и пети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Йоана
Петрова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 13498
по описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от И.Б.З. ***, с която е предявен иск с правно
основание чл. 49 във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите.
Ищецът И. Б.З. твърди, че на
09.08.2012 г. в гр. София, около 7.10 ч. се придвижвал с велосипед от кв. Суха
река към кв. М., когато бил нападнат от глутница кучета и паднал. В резултат на
това получил многофрагметно счупване на лявата лъчева кост в областта на
китковата става, диафазарно счупване на дясната лъчева кост, охлузване на
дясната очна орбита и скула. Твърди, че претърпял няколко медицински
интервенции за поставяне на киршнерови игли и за премахване на некротизирал
материал след установено загниване. Твърди, че с Решение по гр. дело №
16472/2014 г., СГС, І-10 състав му било определено обезщетение, но след
постановяването му се проявили допълнителни медицински усложнения, изразяващи
се в: образувана фистула на тъканите на лявата ръка (оперативно отстранен на
03.08.2015 г. проблем). Твърди, че при оперативна интервенция (на 30.11.2015
г.) му бил изваден остеосинтезения материал и последвала автопластика. На 16.12.2015 г. било извършено наместване на
фрактурата на лявата ръка без вътрешна фиксация. Била му увеличена групата
инвалидност, а трайно намалената му работоспособност била увеличена на 56 %
(преди това 50%). Твърди, че медицинските усложнения са в причинна връзка с
преживяното нападение от кучета и получените тогава травми. Моли ответника да
бъде осъден обезщетение в размер на 60 000 лева, претърпени болки и страдания
от медицински усложнения от увреждането, получено на 09.08.2012 г., от която дата иска законна лихва от 03.08.2015
г. до окончателното изплащане. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът С.О. оспорва иска по
основание и размер. Твърди, че сочените медицински усложнения не са в причинна
връзка с инцидента от август 2012 г. Твърди, че както те, така и експертното
решение на ТЕЛК вече са били взети предвид при разглеждане на първото дело.
Прави възражение за изтекла тригодишна давност за претенцията за лихви. Моли предявения
иск да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото разноски.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
С Решение № 183/30.06.2017 г. по
к.д. № 4028/2016 г. по описа на ВКС, ІV ГО на ВКС С.О. е осъдена да заплати на И.Б.З.
сумата от 22 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от
нападение на глутница безстопанствени кучета на 09.08.2012 г., ведно със
законната лихва върху тази сума от 09.08.2012 г. до окончателното й плащане. В мотивите на
постановеното съдебно решение, при определяне на размера на неимуществени вреди,
съдът е съобразил характера на увреждането – счупвания на предмишниците на
двете ръце на ищеца, както и извършените пет оперативни интервенции при
лечението си, продължило 6 месеца. Взето е предвид, че на ищеца е определен
процент трайна неработоспособност – 50 % за период до 01.03-2016 г. Посочено е,
че общото състояние на ищеца е стабилизирано, като дясната лъчева кост е
зараснала окончателно, но металната остеосинтеза в лявата лъчева кост не е
отстранена, поради което и движението „екстензия“ е намалено с 10 градуса,
както и че след отстраняването й ще има възстановяване на този крайник.
Установява се от приетите по
делото писмени доказателства и заключение на съдебно-медицинска експертиза, че вследствие
на претърпяната злополука на 09.08.2012 г.
И.Б.З. е получил многофрагментарно счупване на лявата лъчева кост в
областта на китковата става, диафизарно счупване на дясната лъчева кост, гнойно
усложнение (фистулозен остеомиелит) и певдоартроза (лъжлива става) на лявата
лъчева кост, контрактура на лявата киткова става. Установява се, че в периода
от 03.08.2015 г. до 08.08.2015 г. лечението на пострадалия е било по повод
гнойно усложнение на счупване на лявата лъчева кост. Пациентът е бил приет в
УМБАЛСМ „Пирогов“ заради образувана секретираща гнойна фистула в долната част
на лявата предмишница. След извършени изследвания и консултации ищецът е бил
опериран на 07.08.2015 г., като е извършена ексцизия на фистулата, кюртаж на
гнойното огнище на лявата лъчева кост, като костният дефект е бил запълнен с
автоприсадена кост от съседство.
Установява се, че в периода от 30.11-07.12.2015 г. ищецът е провел
отново болнично лечение по повод последици от фрактура на левия горен крайник –
състояние след метална остеосинтеза. Извършена е операция на 03.12.2015 г., при
която е отстранена металната плака и винтовете от лявата лъчева кост, кюртаж на
гнойното огнище и запълване на костния дефект с автокостен присадък. Установява
се, че в периода от 16.12. до 21.12.2015 г. отново е проведено болнично и
оперативно лечение във връзка със счупване на долния край на лявата лъчева
кост. Извършено било оперативно лечение, при което е извършено закрито
наместване на счупената лява лъчева кост и обездвижване на фрактурата чрез
гипсова имобилизация. Вещото лице дава заключение, че след 24.06.2015 г. поради
настъпил „ексцес“ в здравословното състояние на пострадалия, състоящ се в тежко
гнойно усложнение (фистулозен остеомиелит)
в зоната на фрактурата на лявата лъчева кост, продължително незарастване
на счупената кост, както и повторно спонтанно патологично счупване в същата
зона на лявата лъчева кост три години след злополуката са направени три
хирургични интервенции. Вещото лице установява, че къ настоящия момент открити
рани или действащи гнойни фистули на лявата предмишница няма, като
инфекциозният процес засега е затихнал. Установява, че при рентгеново
изследване се вижда, че лявата лъчева кост е зараснала, но е изпълнена с
крипти, както и е настъпило изкривяване. Установява се и дегенеративна промяна
на лявата киткова става, а движенията в нея били ограничени при екстензия
с 10 градуса, а отвеждането на ръката в
страни е невъзможно. Палецът на лявата ръка е в състояние на контрактура и не
може да участва при захвата й. Вещото лице дава заключение, че към момента
възпалителния костен процес на лявата лъчева кост при ищеца е затихнал и
лечението вече е преустановено, но бъдеща прогноза оставала открита, тъй като
гнойните процеси при костите са непредвидими и е налице възможност да се
възобнови.
С Експертно решение № 0031/14.01.2015
г. на НЕЛК на ищеца И.Б.З. е определена
степен на трайно намалена работоспособност от 56 % за срок от две години, като
водещата диагноза е множествени счупвания на костите на предмишницата –
състояние след фрактура на двете предмишници, лекувани оперативно.
С Експертно решение №902/24.03.201
г. ТЕЛК е определен процент на трайна
неработоспособност от 56 %.
Във връзка с установяване на
неимуществените вреди са събрани гласни доказателства чрез разпита на Г.К.К.. В
показанията си свидетелката, която живее с ищеца, установява, че след 2015 г.,
когато приключило предишното дело имало няколко месеца, в които И. се
възстановявал, докато не започнало отново лявата ръка да прави гнойни
набирания. Цялата ръка му се подувала. Пукали се някакви огромни балони. Цепели
му ръката, за да може гнойта да изтича. Това продължило, докато не отишли в
болница „Сердика“, където му извадили парче от таза и го присадили на ръката.
Гнойта била изяла костта и затова нямало как да зарасне. Започнали превръзки
контролни прегледи. Това продължило повече от половин година. В този период той
не можел да работи или да се обслужва сам. Свидетелката му биела подкожни
инжекции в корема за противосъсирване на кръвта. Обслужвала го. Дори до
тоалетна трудно ходел сам. Нуждаел се от постоянна грижа. След операцията
нямало такъв оток. Боляло го, но не били неистови болките. Имал видимо
облекчение, отокът спадал. Въпреки това нямало как да използва ръката си. Имал
забити игли в ръката си, които му забранявали движения. Тези игли се виждали.
Минавали през цялата китка. Махнали ги след около 2-3 месеца. Имплантите в
ръката махнали около половин година по –късно. Гипсирали му цялата ръка.
Непрекъснато сваляли и слагали гипс, за да диша ръката. Промивали я, чистели я.
В момента ръката на ищеца била грубо казано възстановена. Не ходели на
превръзки и не се налагала операция, но той не можел да хваща. Изпочупил
посуда. Не можел да използва палеца си. Няма захват на ръката и ако трябва да
вземе нещо е на принципа „да го прегърне“.
Свидетелката заявява, че ищецът може да работи, но не и да използва
ръката си. Дясната му ръка била наред, но лявата даже била видимо деформирана.
Цялата била крива – там където е текла гнойта. И към настоящия момент
продължавало да го боли.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 49
от Закона за задълженията и договорите този, който е възложил на друго лице
някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. Отговорността по този законов текст е различна от
договорната и деликтната отговорност, тъй като тя изисква чуждо противоправно и
виновно поведение, с което са причинени имуществени и неимуществени вреди на
пострадалия. В този смисъл тя е гаранционно-обезпечителна. Учреждението,
организацията или юридическото лице отговарят не за своя вина – действие или
бездействие, а заради вината - действието или бездействието на свои работници
или служители, на които са възложили работа.
Основателността на предявения иск
е поставена в зависимост от това по делото да се установи, че е налице
противоправно действие или бездействие на лице, на което е възложена определена
работа от ответника, вреди и причинно-следствена връзка между деянието и
настъпилите вреди, както и факти, водещи до ангажиране на имуществената
отговорност на служители на ответника и причиняване на вреди. С оглед правилата
на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ищеца при условията на пълно и главно
доказване е било да установи настъпването на посочените факти.
Отговорността
на ответника може да бъде ангажирана и в случаите, когато след първоначално обезщетяване
на вредите е настъпило усложнение в състоянието на пострадалия, което е в причинно-следствена връзка с
настъпилото вредоносно събитие – състояние на ексцес. При ексцес за
пострадалия възниква ново вземане за обезщетение, различно от първоначално
предявеното, което произтича от ново страдание или съществено усложнява старите страдания.
От
събраните по делото доказателства се установява, а и не е спорно, че на
посочената в исковата молба дата е настъпило събитие, което е довело до
увреждания на ищеца, като с Решение № 183/30.06.2017 г. по к.д. № 4028/2016 г.
по описа на ВКС, ІV ГО на ВКС е прието за установено, че отговорност за
настъпването на вредоносното събитие носи С.О., тъй като не е изпълнил
законовото си задължение да предприеме ефективни мерки за ограничаване на
популацията на безстопанствени кучета на територията на С.О.. С оглед разпоредбата
на чл. 297 от ГПК настоящият съдебен състав следва да зачете влязлото в сила
решение по отношение на фактите, които са били обсъдени в рамките на
производството по 16472/2014 г. по описа на СГС, І-10 състав и
при постановяване на Решение № 183/30.06.2017 г. по к.д. № 4028/2016 г. по
описа на ВКС, ІV ГО на ВКС.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства и приетата по делото съдебно – медицинска експертиза се
установява при условията на пълно и главно доказване, че след предявяване на иска,
по който е постановено Решение № 183/30.06.2017 г. по к.д. № 4028/2016 г. по
описа на ВКС, ІV ГО на ВКС и е определен размерът на неимуществените вреди,
причинени на И.З., здравословното му състояние се е влошило като е констатирано
гнойно усложнение след счупване на лявата лъчева кост, което е довело до
хирургични интервенции, както и до спонтанно повторно счупване на лъчевата
кост. Установеното усложнение не е било предмет на предходното съдебно
производство, а и възможността да бъде претендирано обезщетение за вреди не е
преклудирано. Това е така, тъй като ищецът не е имал възможност да въведе нови
твърдения за факти, както и да претендира нов размер на обезщетението. Това би
било недопустимо искане за изменение на
вече предявения иск, тъй като не се касае за определяне на размер на бъдещи
вреди, а се касае до изменение както на основанието, така и на петитума (в този
смисъл Решение № 196/12.07.2011 г. по гр.д. № 1724/2009 г. по описа на ВКС). По
отношение на останалите твърдяни в исковата молба увреждания, които се
поддържа, че обосновават влошаване на здравословното състояние на ищцата, а
именно оперативно отстраняване на метална остеосинтеза, настоящият съдебен
състав намира, че същите са обсъдени и взети предвид при определяне на първоначалния
размер на обезщетението. Тези увреждания са посочени изрично в мотивите на
решението и са взети предид при определяне
на справедлив размер на първоначалното обезщетение.
Съгласно разпоредбата на чл. 52
от Закона за задълженията и договорите съдът следва да определи по
справедливост размерът на неимуществените вреди, за които е установено, че са
настъпили след първоначалното обезщетяване и които се намират в причинна връзка
с вредоносния резултат. Обезщетението
за неимуществени вреди се определя по справедливост за болките и страданията само от влошаването, без да се дублира
с вече присъденото за първоначалното страдание (чл. 51, ал. 3 от Закона за задълженията и
договорите). При определяне на този
размер съдът приема, че той е 30000 лева, като се взима предвид настъпилото
усложение, което е довело до изменение в прогнозите за възстановяване на горния
ляв крайник. Вещото лице от приетата съдебно-медицинска експертиза е посочило,
че е възможно да възникнат нови гнойни огнища, както и че има намален обем на
движенията на крайника, както и контрактура на палеца, които имат траен
характер. При първоначалното определяне на обезщетение прогнозите за
възстановяване са били положителни, като не е предвидено допълнително
настъпилото усложнение – гнойно усложнение след счупване. При определяне на
размера следва да се отчете спонтанното счупване на костта в резултат на
инфекциозния процес, както и извършените във връзка с този процес две
оперативни интервенции. Следва да се вземе предвид и обстоятелството, че ищецът
е в невъзможност продължително време, а и за в бъдеще, да използва пълноценно
горния си ляв крайник, като не е в състояние да хваща вещи по обичайния начин,
както и продължителните и интензивни болки, настъпили в резултат на гнойния
процес, както и при отока на крайника, настъпил като последица от него.
Следователно
предявеният иск следва да бъде уважен за сумата от 30000 лева и да бъде
отхвърлен за разликата до предявения размер от 60000 лева.
С оглед
основателността на предявения иск следва да бъде присъдена и законна лихва
върху определената сума от 30000 лева. Вземането за обезщетение за влошаване
здравословното състояние е изискуемо от момента на влошаването, от който момент
на ексцеса се дължат и лихвите върху това ново обезщетение – чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. С оглед направеното възражение за изтекла погасителна давност с отговора
на исковата молба законна лихва следва да бъде присъдена от 12.10.2015 г.,
доколкото вредите, предмет на обезщетяване са настъпили на 03.08.2015 г., а
искът е предявен на 12.10.2018 г.
Съгласно
чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Софийски градски съд сумата от 1200 лева, представляваща дължима държавна
такса, както и сумата от 200 лева – платено от бюджета на съда възнаграждение
за вещо лице.
Съгласно разпоредбата на чл. 38,
ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата ответникът следва да
бъде осъден да заплати на адв. К.И.Н. сумата от 1430 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл.
49 във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите С.О., ЕИК-*******, гр. София, ул. „*******да
заплати на И.Б.З., ЕГН-**********,***
сумата от 30000 (тридесет хиляди лева), представляващи обезщетение за неимуществени вреди - болки и
страдания в резултат на влошаване на здравословното състояние след получено на 09.08.2012
г. счупване на лява лъчева кост по вина на служители на ответника, ведно със
законната лихва върху тази сума от 12.10.2015 г. до окончателното й плащане, като отхвърля иска за разликата над
сумата от 30 000 лева до предявения размер от 60000 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК С.О.,
ЕИК-*******, гр. София, ул. „*******да заплати по сметка на Софийски
градски съд сумата от 1400 (хиляда и
четиристотин) лева, представляваща дължима държавна такса върху уважената
част от иска и платени от бюджета на съда разноски в производството по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 38,
ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата С.О., ЕИК-*******,
гр. София, ул. „*******да заплати на адвокат
К.И.Н., служебен адрес ***, сумата от 1430
(хиляда четиристотин и тридесет) лева, представляващи адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на препис
от него на страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: