Р Е Ш Е Н И Е № 334
гр.
Враца, 04.11.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд,
Гражданско отделение, в публично заседание на четвърти октомври две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател: ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
Членове: ПЕНКА Т. ПЕТРОВА
Мл.с. МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА
в
присъствието на секретар Виолета Вълкова, като разгледа докладваното от мл.
съдия Младенова в.гр.дело № 476 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба, подадена от ответника Т.П.Т., с ЕГН: **********, чрез
назначения от съда на основание чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител - адв. Б.Н., срещу Решение № 593/02.07.2019
г. по гр.д. № 4649/2018 г. на Районен съд – Враца, с което е уважен предявеният
осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 240,
ал. 1 ЗЗД и ответникът е осъден да заплати на ищеца Ц.Д.В., с ЕГН: **********,
сумата от 2 000,00 лв., представляваща невърната част от главница по
договор за заем от 08.06.2016 г. с нотариална заверка на подписите с рег. №
2502/08.06.2016 г. по описа на нотариус Е.С., с рег. № 598 на НК, с район на
действие – Районен съд – Враца, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 26.10.2018 г. до погасяването
на задължението, както и сумата от 680,00 лв., представляваща направени
разноски в производството по делото.
В
жалбата се поддържа, че атакуваното решение е неправилно, незаконосъобразно и
постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон.
Твърди се, че в нарушение на чл. 164, ал. 1, т. 5 ГПК първоинстанционният съд е
допуснал до разпит свидетел на ищеца, който със свидетелските си показания е
установявал елементи от съдържанието на договора за заем с нотариална заверка
на подписите на страните, въпреки съществуваща забрана за това в ГПК. Посочва
се, че с показанията си свидетелят В.Н. е изяснил противоречието между чл. 1 и
чл. 2 от договора, като е пояснил, че заемната сума е предадена пред нотариуса,
въпреки че в съглашението това не е записано. Излагат се съображения, че
районният съд е нарушил принципа за равенство между страните в процеса, заложен
в чл. 9 ГПК, давайки възможност на ищеца да отстрани неяснотата в оспорените
клаузи на договора за заем. Изтъква се, че неправилно съдът е достигнал до
извода, че между страните по договора е постигнато съгласие за отпускане на
заем в размер на 2 500,00 лв. и че е имало реално предаване на сумата при
подписването на договора. Иска се от съда да се отмени атакуваното решение и да
предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло. Претендира се определянето и
изплащането на хонорар за особения представител за процесуалното
представителство на ответника пред въззивната инстанция.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на
жалбата от насрещната страна Ц.Д.В., с ЕГН: **********, чрез пълномощника му
адв. Л.П., в който се изразява становище за неоснователност на жалбата.
Поддържа се, че решението на районния съд е правилно и обосновано, постановено
в съответствие с материалния закон и събраните по делото доказателства. Изтъква
се, че възражението на въззивника, че на основание чл. 164, ал. 1, т. 5 от ГПК
свидетелските показания са недопустими, е неоснователно. Излагат се
съображения, че договорът за заем е реален договор и с показанията на свидетеля
В.Н. се установява единствено факта на предаване на сумата от 2 500,00 лв.,
като нито е имало искане за доказване на съдържанието на съглашението между страните
със свидетелски показания, нито последните са взети предвид от съда при
изясняването му. Иска се от съда въззивната жалба да бъде отхвърлена.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
оспорения съдебен акт и възраженията на въззиваемия.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал.
1 ГПК, поради което е допустима, а разгледана по същество, се явява неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Районен съд – Враца е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с
чл. 240, ал. 1 ЗЗД. За да постанови
решението си, първоинстанционния съд е приел, че от представените по делото
доказателства се установява правнорелевантният факт, че между страните е
сключен договор за паричен заем, а именно че ищецът е предоставил на 08.06.2016
г. на ответника в заем сумата от 2 500,00 лв., поради което са породени правните
последици на твърдения реален договор – арг. чл. 240, ал. 1 ЗЗД. Като е счел за
установено, че е възникнала изискуемостта на паричното задължение за връщане на
дадената в заем сума, районният съд е приел, че твръдяното притезателно право
на ищеца е възникнало и е изискуемо, поради което е уважил предявения
осъдителен иск за сумата от 2 000,00 лв. – остатък от заетата сума.
Договорът
за заем за потребление /паричният заем/ е неформален, възмезден или
безвъзмезден и реален – правните последици настъпват при предаване в
собственост на вещите, предмет на тази сделка – уговорената парична сума, като
за заемодателя възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на
дадената сума – в същата валута и размер в срок от 1 месец от поканата /арг.
чл. 240, ал. 3 ЗЗД/, ако друго не е уговорено между страните.
От Договор с нотариална заверка на подписите с рег. №
2502/08.06.2016 г. по описа на нотариус Е.С., с рег. № 598 на НК, с район на
действие – Районен съд – Враца, сключен
на 08.06.2016 г. между страните в настоящото съдебно производство, се
установява, че те са постигнали съгласие за пораждане правните последици на
договор за паричен заем. С този договор е поето правното задължение на ищеца да
предостави в собственост на ответника сумата, предмет на заемното съглашение –
в размер на 2 500,00 лв. Съгласно чл. 2, ал 1 от Договора между страните е
постигнато съгласие, че заемодателят/ищец/ е длъжен да предаде заетата сума
веднага на датата на подписване на договора, като съобразно уговореното между тях
заемателят/ответник/ е следвало да изпълни своето парично задължение за връщане
на заетата сума в срок до 08.09.2016 г. /съобразно клаузата на чл. 3 от
процесния договор/. Действителната обща воля на страните по този договор е ясно
изразена – паричната сума, предмет на постигнатото съгласие между страните, е следвало
да бъде предоставена от ищеца на ответника в брой на датата на подписването му –
08.06.2016 г.
Основното спорно по делото обстоятелство представлява
фактът дали ищецът фактически, реално е предоставил на ответника сумата от 2 500,00
лв. като заем съобразно постигнатото между тях съгласие. От показанията на
свидетеля-очевидец В.Н., които съдът кредитира като обективно дадени и почиващи
на непосредствените му възприятия, се установява, че същият е присъствал както
на изтеглянето на част от сумата /2 000,00 лв./от ищеца от клон на „Обединена
българска банка” АД, така и на предаването на сумата от 2 500,00 лв. от
ищеца на ответника на 08.06.2016 г. /деня на подписване на процесния договор/.
От показанията на свидетеля се доказва по несъмнен начин получаването на сумата
от 2 500,00 лв. на 08.06.2016 г. от ответника и основанието, на което тя
му е предадена от ищеца – въз основа на постигнато съгласие за сключване на
договор за паричен заем, като от този момент е породено целяното от страните
правно действие на правната сделка.
Страните
са постигнали съгласие и относно изискуемостта на паричното задължение на заемателя
да върне предоставената му в заем парична сума – 08.09.2016 г. /чл. 3 от
договора за заем/, поради което съдът намира за настъпил падежа за изпълнение
на паричната престация.
Предвид гореизложеното,
настоящата съдебна инстанция, приема, че по делото е установено от ищеца чрез
пълно и главно доказване по чл. 154, ал. 1 ГПК обстоятелството, че исковата
сума е предадена на ответника в заем, поради което между страните е възникнало
твърдяното материално правоотношение по договор за паричен заем.
Неоснователно е направеното от
въззивника възражение, че в нарушение на чл. 164, ал. 1, т. 5 ГПК
първоинстанционният съд е допуснал до разпит свидетел на ищеца, който със
свидетелските си показания е установявал елементи от съдържанието на договора
за заем, като е изяснил противоречието между чл. 1 и чл. 2 от договора, като е
пояснил, че заемната сума е предадена пред нотариуса, въпреки че в съглашението
това не е записано. С показанията си свидетелят установява единствено факта на
предаване на сумата от 2 500,00 лв. от ищеца на ответника в деня на
сключване на договора за заем, за който факт не са налице законови ограничения
относно способите за доказване. Първоинстанционния съд е взел предвид
свидетелските показания само относно установяването на този правнорелевантен
факт, не и във връзка с изясняване съдържанието на договора, в който общата
воля на страните е изразена логично и непротиворечиво. В тази връзка следва да
се отбележи, че е неоснователен и доводът на въззивника, че първоинстанционният
съд, допускайки свидетелските показания, е дал възможност на ищеца да санира
противоречието в оспорените клаузи на договора за заем.
По правилата за разпределяне на доказателствената тежест
в гражданския процес изпълнението на правните задължения следва да се установи
от страната, която навежда този положителен факт – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК,
чрез пълно и главно доказване. Този правен извод се извежда и от правната
норма, регламентирана в чл. 77 ЗЗД, която предписва, че при изпълнението
длъжникът може да поиска от кредитора разписка, за да се снабди с писмено
доказателство, установяващо точното и добросъвестно изпълнение на своето правно
задължение. В настоящото съдебно производство този правнорелевантен факт не бе
установен от заемателя Т.Т. чрез събраните по делото доказателства. Поради тези
правни съображения, осъдителният иск следва да бъда изцяло уважен до предявения
му размер – 2 000,00 лв.
Като е достигнал до
същите изводи и е уважил изцяло предявения иск с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, районният съд е постановил правилен
и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на правния спор, предмет на настоящото
съдебно производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК в
полза на въззивника следва да се присъдят сторените от него съдебни разноски в
размер на сумата от 940,00 лв., от които 740,00 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция, съобразно
уговореното в т. 3.1 от Договор за правна помощ от 30.09.2019 г. и 200,00 лв. –
заплатено възнаграждение за особен представител за въззивната инстанция. Ответникът, чрез особения си представител, не
е релевирал до края на устните състезания пред настоящата съдебна инстанция
възражение за прекомерност на уговореното и заплатено от ищеца адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство пред Окръжен съд – Враца, поради
което по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК съдът не може служебно да редуцира
заплатеното адвокатско възнаграждение дори и да приеме, че то е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото.
При този изход на правния спор, предмет на настоящото
съдебно производство, на основание чл. 83, ал. 1, т. 5 ГПК, във вр. с т. 7 от
ТР № 6/2012 г. по т.д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, въззивникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен
съд – Враца сумата от 40,00 лв., представляваща дължима държавна такса за
разглеждане на въззивната жалба.
Водим от горното и на
основание чл. 272 от ГПК, Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 593/02.07.2019 г. по гр.д. № 4649/2018 г. по описа на Районен съд – Враца.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК Т.П.Т., с ЕГН: **********,
да заплати на Ц.Д.В., с ЕГН: **********, сумата от 940,00 лв., представляваща направени съдебни разноски пред
въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Т.П.Т.,
с ЕГН: **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Окръжен съд – Враца държавна такса в размер на 40,00 лв. за въззивно обжалване.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.