№ 23808
гр. София, 06.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Частно гражданско
дело № 20241110177008 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 411, ал. 2 ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
на ДРУЖЕСТВО срещу В. Х. за заплащане на суми в съответен размер по Договор за
потребителски кредит № 244877 от 12.12.2018 г., вземанията по който са прехвърлени
в полза на заявителя от ДРУЖЕСТВО по силата на Договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 05.04.2023 г., сред които 1029,49 лв. - неплатени
дължими такси съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани от ДРУЖЕСТВО, и
992,89 лв. – неустойка по чл. 6.2 от процесния договор.
Съдът, като съобрази данните по делото, намери следното:
Съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси
и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая се
касае за претендирани такси съгласно горепосочената тарифа на цедента
ДРУЖЕСТВО, свързани с неизпълнение на задължението за плащане на сумите по
договора. Поради това уговорката за заплащане на такива такси е нищожна като
противоречаща на императивната норма на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Процесната клауза за
заплащане на такси противоречи и на добрите нрави по смисъла на разпоредбата на
чл. 26, ал. 1 ЗЗД, тъй като предвижда заплащане на такси с необичайно висок размер с
оглед на размера на основното задължение по договора за потребителски кредит, а
именно сумата от 1000 лв.
По същите съображения е нищожна и претендираната неустойка, свързана с
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение при сключване на
процесния договор, като уговорената в договора сума от 1670,08 лв. надвишава почти
двукратно отпуснатия кредит от 1000 лв. Поради това процесната клауза за заплащане
на неустойка противоречи и на добрите нрави по смисъла на разпоредбата на чл. 26,
ал. 1 ЗЗД, тъй като предвижда заплащане на неустойка с необичайно висок размер с
оглед на размера на основното задължение по договора за потребителски кредит.
Предвид изложеното, заявлението следва да бъде отхвърлено в горепосочената
част на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК.
С оглед отхвърлената част от претенциите заявлението следва да бъде
отхвърлено и в частта за разноските за разликата над сумата от 28,42 лв. за държавна
такса и над сумата от 6,19 лв. за юрисконсултско възнаграждение при определен от
съда общ размер на възнаграждението от 15 лв.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
1
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК на
ДРУЖЕСТВО срещу В. Х. В ЧАСТТА за сумата от 1029,49 лв. - неплатени дължими
такси съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани от ДРУЖЕСТВО, и 992,89 лв.
– неустойка по чл. 6.2 от процесния договор, както и В ЧАСТТА за разноските за
разликата над сумата от 28,42 лв. за държавна такса и над сумата от 6,19 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2