Мотиви към присъда по НОХД № 570/2021г.
по описа на Окръжен съд Пловдив
Окръжна
прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение срещу Й.В.Г. и същият е предаден
на съд за следните престъпления:
- по чл.
304а вр. чл. 304, ал. 1 вр. с чл. 18 ал.1 от НК, за това, че на 23.01.2021
г. в гр. Пловдив е направил опит да даде подкуп – сумата от 35,00 лева на
длъжностно лице, полицейски орган – Г. Н. В., младши автоконтрольор при РУ– Т.
и Л. Г. Д., младши автоконтрольор при РУ – Т.,
за да не извършат действия по служба –да не съставят акт за установяване
на административно нарушение по Закона за движение по пътищата, като макар и да
е довършил изпълнителното деяние, не са настъпили предвидените в закона и
исканите от него общественоопасни последици;
- и по чл.
чл. 343б ал. 3 от НК, за това, че на 23.01.2021 г. в гр. Пловдив е
управлявал моторно превозно средство -
лек автомобил марка „Мерцедес“
модел „Ц 220 ЦДИ“ с рег. № *** след употреба на наркотични вещества – тетрахидроканабинол.
В съдебно
заседание от страна на подсъдимия и неговия защитник бе направено искане за
предварително изслушване по реда на чл. 371, т.2 от НПК, като подсъдимият
направи признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и се съгласи да не бъдат събирани доказателства по тези факти, а събраните
от досъдебното производство доказателства да бъдат ползвани при постановяване
на присъдата. Доколкото съдът намери искането за допустимо и съобразено с
разпоредбите на чл. 372, ал.3 и 4 от НПК, производството по делото протече
именно по реда, указан в глава двадесет и седма от НПК.
В съдебно
заседание представителят на държавното обвинение поддържа обвинението със
същата правна квалификация на деянията. Пледира при определяне на наказанията
за всяко отделно престъпление съдът да отчете като смекчаващи обстоятелства
чистото съдебно минало на подсъдимия, неговата млада възраст, както и че е
единственият човек, който полага грижи за болния си баща. Предлага на съда след
като определи наказание за всяко престъпление в размер до една година и шест
месеца лишаване от свобода, след неговата редукция по реда на чл. 58а от НК, да
наложи на подсъдимия едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода до една
година, ведно с кумулативните наказания. Счита, че институтът на условното
осъждане би постигнал целите на наказанието „лишаване от свобода“.
Защитникът на
подсъдимия – адв. И.И., с оглед процесуалното поведение на подзащитния си и
диференцираната процедура, по която протече производството, като посочва
наличието на многобройни смекчаващи обстоятелства, моли съда наказанията за
всяко от деянията бъде определено по реда на чл. 55 от НК, като общото
най-тежко наказание лишаване от свобода бъде около 6 месеца, по отношение на
което да се приложи института на условното осъждане. Моли наказанието глоба да
не му бъде налагано, а лишаването от право да управлява МПС да бъде за срок от
5-6 месеца.
Подсъдимият Й.В.Г. поддържа становището на защитника си,
признава фактите и обстоятелствата от обвинителния акт, като по отношение на наказанието
моли да бъде в минимален размер.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните,
намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият Й.В.Г. е роден на ***г***, като живее с баща
си в с. Я. и е негов личен асистент, той е българин, български гражданин, с
основно образование, неженен, неосъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимият Г. живеел заедно с баща си в село Я., област
Пловдив, като се грижел се за него, тъй като баща му бил инвалидизиран със 100
процента необходимост от чужда помощ. Наред с това подс. Г. бил правоспособен
водач на МПС с категория „В“ и „М“ и притежавал собствен лек автомобил марка
„Мерцедес“ модел „Ц 220 ЦДИ“ с рег. № ***.
На 22.01.2021г . вечерта и на 23.01.2021 г. сутринта подс.
Г. пушил марихуана. Въпреки това, около 20,30 часа на 23.01.2021 г., той
пътувал със собствения си автомобил до гр. Пловдив. По същото време на
територията на Пето РУ при ОД на МВР гр. Пловдив, се провеждала специализирана
полицейска операция. Съгласно разстановката на ул. “Ягодовско шосе“ в ж.к. “Тракия“
в гр. Пловдив контрол по безопасност на движението осъществявали младши
автоконтрольор Г. Н. В. и Л. Г. Д. – служители при РУ – Т.при ОД на МВР гр.
Пловдив. Те били на място със служебен автомобил марка „Киа“ с рег. № ***, а
работата им по изпълнение на специализираната полицейска операция се
контролирала от инспектори С. К. и Б. Д..
Около 20.40 ч. на 23.01.2021 г. свид. Г. В. и свид. Л. Д.
спрели за проверка лек автомобил
„Мерцедес“ модел „Ц 220 ЦДИ“ с рег. № ***. Те установили, че водач на
същия е подс. Й.В.Г.. Поискали документите му за проверка. Забелязали, че подсъдимият
се държи нервно и притеснено и затова го тествали първо за употреба на алкохол.
Пробата била отрицателна, но докато траела тази проверка, Г. признал, че предишната вечер и сутринта е пушил
марихуана. Свидетелите Г. В. и Л. Д. тествали подсъдимия и за наркотици с „Драг
чек 3000“ STK6“ с фабр. № ARNK 0961. Пробата била положителна за тетрахидроканабинол
(ТХК). Свидетелите В. и Д. уведомили подс. Г. за показанията на „Драг чека“,
както и това, че ще му бъде съставен акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) по Закона за движение по пътищата и автомобилът ще бъде дерегистриран,
като му бъдат свалени регистрационните табели. Свидетелите В. и Д. тръгнали към
лек автомобил „Мерцедес“ модел „Ц 220
ЦДИ“ с рег. № ***. В този момент подс. Й.Г. хвърлил през отворения прозорец на
предна дясна врата на служебния автомобил сумата от 35,00 лева (1 банкнота от
10,00 лева и 5 банкноти по 5,00 лева) и помолил полицейските служители да не му
съставят АУАН и свързаното с това сваляне на номерата на автомобила.
Свидетелите В. и Д. виждайки това, веднага отдалечили подсъдимия от служебния
им автомобил и му поставили белезници. Уведомили ОДЧ на Пето РУ при ОД на МВР
гр. Пловдив.
На място бил извършен оглед на местопроизшествие, като със
съставения при това действие протокол били иззети и инкриминираните банкноти.
На подс. Й.Г. бил издаден талон за медицинско изследване
и автопатрул от Пето РУ при ОД на МВР гр. Пловдив в състав Н.М. и Ил. К. го
отвел до УМБАЛ „Свети Г.“ гр. Пловдив, но подс. Г. отказал да даде кръв и урина
за нуждите на медицинското изследване.
За да постанови
присъдата си, съдът прие за безсъмнено установена именно описаната по-горе
фактическа обстановка. Самопризнанието на подсъдимия по фактите от
обстоятелствената част на обвинителния акт се подкрепя от всички събрани в хода
на воденото досъдебно производство доказателства – на първо място от
показанията на свидетелите Г. В., Л. Д., С. К., Б. Д., както и от приобщените
писмени доказателства в хода на процеса
- протокол за оглед на местопроизшествието и фотоалбум към него/л.
12-20/, справка за нарушители в региона /л.21/, копие от: Акт за установяване
на административно нарушение №547805/23.01.2021г., от талон за изследване, от
протокол за извършване на проверка за употребата на наркотични или упойващи
вещества, от СУМПС и контролен талон, от протокол за медицинско изследване,
лист за преглед на пациент в КДБ/СО, справка съдимост и характеристична справк,
писмо от Началник „Човешки ресурси“ ОДМВР Пловдив с приложени копие от
длъжностна характеристика на длъжността „младши автоконтрольор 1 степен“ в
група „Охранителна полиция“, протокол за доброволно предаване на вещественото
доказателство - Дръг чек 3000 STK 6 с № ARNK 0961, заповед за задържане на лице, справка в
Централна база КАТ, копие от трудов договор, от експертно решение №
3889/03.09.2020г.
Събраните по
делото доказателства, надлежно приобщени, установяват една непротиворечива
фактическа обстановка, изложена във внесения обвинителен акт, поддържана и от
прокурора в съдебно заседание. Така посочените доказателства в своята
съвкупност категорично подкрепят признанието на подсъдимия по фактите, като
мотивират възприемането им в онази пълнота и категоричност, която води до
изискуемия от закона несъмнен правен извод за съставомерност и на двете престъпни
деяния, тяхното авторство в лицето на подсъдимия Г. и вина. Относно времето и
мястото на реализиране и на престъпленията признанието на подсъдимия се
подкрепя както от показанията на
разпитаните по делото свидетели, така и от изготвените АУАН и протокол за оглед
на местопроизшествие.
Фактът на
управление на моторното превозно средство – л.а. „Мерцедес“ с рег.№ *** от
подсъдимия на 23.01.2021г. се признава от него и установява и от показанията на
полицейските служители, възприели непосредствено това обстоятелство. Тук е
мястото съдът да посочи, че показанията на всеки един от тези свидетели съдът отчита
като незаинтересовани, логично изложени, непротиворечащи помежду си досежно възприетите
от тях обстоятелства. Признанието на подсъдимия, че е употребил наркотично
вещество - тетрахидроканабинол преди да предприеме управлението на МПС се подкрепя
освен от показанията на свидетелите В. и Д., така също и от изготвения протокол
за извършване на проверка за употребата на наркотични и упойващи вещества,
който обективира резултатът от извършения на място тест с Дръг чек 3000 STK 6 с
№ ARNK 0961 /приложен по делото като веществено доказателство/.
Касателно
престъплението „подкуп“ самопризнанието на подсъдимия се подкрепя както от
показанията на свидетелите В. и Д., така и от показанията на свидетелите К. и Д..
Всички те еднопосочно свидетелстват, че след установяване употребата на
наркотични вещества от подсъдимия, служителите на реда го уведомили, че следва
да му бъде съставен акт, а така и демонтирани табелите на управлявания от него
автомобил, тъй като същият бил негова собственост. Тогава според всички
свидетели подсъдимият хвърлил процесните пари през прозореца на предна дясна
седалка на служебния автомобил с молба да не бъдат сваляни табелите.
Изготвеният протокол за оглед на местопроизшествие само подкрепя посочените
гласни доказателства, като посочва и мястото, където са били установени банкнотите
от общо 35 лв. в патрулния автомобил. С пускането на банкнотите през прозореца на служебния
автомобил с адресиране в множествено число на съпровождащата молба да не бъдат
сваляни номерата на автомобила му, подсъдимият е демонстрирал предназначението на сумата и към двамата проверяващи
го полицейски служители и е афиширал недвусмислено насрещните си от това
действие очаквания. Писмените доказателства по делото – справка рег.№ 317р-1791/04.02.2021г.
на Началник на сектор „Човешки ресурси“ към ОД на МВР Пловдив, ведно с длъжностна
характеристика установява, че свидетелите Д. и В. същите към този момент са
заемали длъжността „младши
автоконтрольор“ в ОДМВР.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Предвид на
изложеното по-горе, съдът намира, че с деянието си подсъдимият Й.В.Г. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
343б, ал.3 от НК, тъй като на 23.01.2021 г. в гр. Пловдив е управлявал
моторно превозно средство - лек
автомобил марка „Мерцедес“ модел „Ц 220
ЦДИ“ с рег. № *** след употреба на наркотични вещества – тетрахидроканабинол.
Използваните в системата на МВР
одобрени технически средства са предназначени да се ползват в т.нар. „полеви
условия“ и изследването се извършва посредством слюнка на лицето. Нормата на
чл. 3а от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози посочва, че е задължително установяване употребата на упойващо вещество да
стане посредством медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване
само когато лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или
тест; лицето не приема показанията на техническото средство или теста; или физическото
състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство
или тест. В случая нито една от посочените хипотези не е била налице, като Г. сам
се е отказал от опцията за изследване на кръв и урина /виж лист за преглед на
пациент в КБД/СО/. При това положение следва да се приеме, че употребата на
наркотични вещества е установена въз основа показанията на техническото
средство съобразно чл. 6, ал.9 от Наредбата.
Нормата на чл. 343б, ал.3 от НПК
не поставя като изискване за съставомерността на деянието да е определена
концентрация на наркотично вещество, нито дали лицето е било под влияние на
същото /такова изискване законът поставя само за управлението на МПС след
употреба на алкохол/. Т.е. достатъчно е да е установено, че лицето е употребило
наркотично вещество или техни аналози и е предприело управлението на моторното
превозно средство след това.
От субективна
страна подсъдимият е действал умишлено –
с целени и настъпили общественоопасни последици, съзнавал е общественоопасния характер
на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните
последици.
При посочената
фактическа установеност съдът намери, че подсъдимият Г. е реализирал и състав
на престъпление „подкуп“ като същото е довършено, а не само останало на фазата
на опита, както е повдигнато обвинението, тъй като с предоставянето на банкнотите
във фактическата власт на полицейските служители /пускането им в автомобила/,
вече е прекъсна фактическата власт на даващия върху облагата /виж в този смисъл
и ТР № 1/12.03.2021г. по т.д.№ 1/2019г. на ОСНК на ВКС, т.2/. Фактът, че
свидетелите не са приели предоставената им облага, не е необходим елемент за
довършеността на деянието, т.е. съгласуваност на волите на страните за
престъплението по чл. 304а от НК при изпълнителното деяние „даде“, не е
необходима. Тъй като обаче обвинението е за деяние, останало само на фазата на
опита, съдът следва да признае подсъдимия за виновен единствено за това, че на
23.01.2021 г. в гр. Пловдив е направил опит да даде подкуп – сумата от 35,00
лева на длъжностно лице, полицейски орган – Г. Н. В., младши автоконтрольор при
РУ– Т. и Л. Г. Д., младши автоконтрольор при РУ – Труд, за да не извършат действия по служба –да не
съставят акт за установяване на административно нарушение по Закона за движение
по пътищата, като макар и да е довършил изпълнителното деяние, не са настъпили
предвидените в закона и исканите от него общественоопасни последици –
престъпление по чл.304а, във вр. с чл.304, ал.1 вр. чл.18, ал.1 от НК.
От обективна
страна подсъдимият на посочената дата и място е пуснал в служебния автомобил
описаните в протокола за оглед на местопроизшествието банкноти на обща стойност
35 лв. /иззети като веществено доказателство/. Сумата е била предназначена и за
двамата полицейски служители, спрели го за проверка – В. и Д., което, както се
посочи, недвусмислено е било афиширано от подсъдимия чрез адресиране на
съпътстващите това му действие думи и към двамата служители. Към този момент
той вече е бил спрян за проверка, било е констатирано, че управлява моторното
превозно средство след употреба на наркотични вещества. При пускането на
банкнотите, реакцията на полицейските служители е била да докладват на ОДЧ при
5 РУ за случващото се.
Несъмнено както
свидетелят Г. Н. В., така и свид. Л. Г. Д. поради заеманите от същите длъжности
към този момент в системата на МВР, са били полицейски органи. В кръга на
служебните им задължения е да работят по осигуряване на обществения ред,
предотвратяване и оказване съдействие при разкриване на престъпления и нарушения
на обслужваната територия. С даването на банкнотите на обща стойност 35 лева подсъдимият
е целял да ги мотивира да не предприемат съответните действия, които същите са
били длъжни да предприемат по служба – да не му съставят акт за установяване на
административно нарушение.
От субективна
страна престъплението е извършено при пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните
последици и е искал настъпването им.
ПО НАКАЗАНИЕТО
За да наложи на
подсъдимия справедливи наказания и съобразно
разпоредбата на чл. 373, ал.2 от НПК, съдът прецени следното:
От една страна, общо
и за двете престъпления като смекчаващи обстоятелства се отчетоха данните за
личността на подсъдимия - чисто съдебно минало, с добри характеристични данни
е, трудово ангажиран е като личен асистент на своя баща, за когото има данни,
че с актуално Решение на ТЕЛК е призната
100 % инвалидност и нужда от чужда помощ. Получаваните от двамата доходи се
установи /по данни на подсъдимия/ да са ограничени до възнаграждението на
подсъдимия като личен асистент и получаваната от бащата пенсия, т.е. месечните
доходи на семейството са невисоки. Наред с това подсъдимият изрази според съда искрено
разкаяние за стореното и критичност към поведението си. Макар признанието да е
взето предвид от законодателя при регламентиране на процедурата на съкратеното
съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т.2 от НПК, то следва да се отчете
същата непроменена позиция на подсъдимия още в хода на досъдебното производство.
За престъплението
по чл. 304а НК, което е насочено срещу дейността на държавните органи, чиято
функция е установяването на престъпления, включително при движение по пътищата,
обществената опасност на деянието на Г. се завишава единствено от
обстоятелството, че даването на подкуп на полицейските служител е резултат от
цялостната му противоправна дейност да управлява МПС след употреба на наркотични
вещества.
Изложените
обстоятелства касателно всяко от престъпните деяния мотивират съда да наложи на
подсъдимия наказания за всяко от престъпленията в съответствие с нормата на чл.
55, ал.1 от НК, тъй като така посочените смекчаващи обстоятелства според съда
са многобройни, щото и най-лекото предвидено в закона наказание за кое да е от
престъпленията, ще се окаже несъразмерно тежко.
За престъплението
по чл. 343б, ал.3 от НК, изложените по-горе обстоятелства, имащи
значение за индивидуализиране на наказанието, мотивират съда да наложи
наказанието лишаване от свобода под минимума на основание чл. 55, ал.1, т.1 от НК /което е и по-благоприятното за дееца предвид размера на наказанието
лишаване от свобода/, а именно – наказание лишаване от свобода в размер на шест
месеца. Съдебният състав намери, че именно поради изложените по-горе съображения
за недобро материално състояние на подсъдимия, не следва да му налага по-лекото
предвидено наказание – „глоба“ /каквато възможност предоставя нормата на чл.
55, ал.3 от НК/, тъй като налагането на същото, дори в минимален размер
всъщност би рефлектирано негативно на общите с баща му месечни приходи.
Налагането дори само на наказанието лишаване от свобода в посочения от съда
размер би постигнал целите на чл. 36 от НК.
Съдът с оглед
разпоредбата на чл. 343г, вр.чл.343б, ал.3 от НК наложи на подсъдимия и кумулативното
наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от осем месеца, който
размер съдът съобрази както с факта, че не само предходния ден, но и в деня, в
който е предприел управлението на МПС, подсъдимият е посочил, че е пушил
марихуана.
За престъплението
по чл.304а, вр.чл.304, ал.1, вр.чл.18, ал.1 от НК, като прецени
изложените по-горе обстоятелства, съдът замени наказанието лишаване от свобода
с наказание пробация на основание чл. 55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК, като прие да
наложи на подсъдимия само двете задължителни пробационни мерки – задължителна
регистрация по настоящ адрес ***/ за срок от две години с периодичност 2 пъти
седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител също за срок от
две години. На основание чл. 55, ал.3 от НК съдът не наложи на подсъдимия
наказанието глоба поради същите съображения, като сочените по-горе за
престъплението по чл. 343б, ал.3 от НК.
На основание чл.
23, ал.1 от НК съдът наложи на подсъдимия Й.В.Г. най-тежкото измежду
определените му по-горе наказания, а именно – наказанието от ШЕСТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като прие, че за ефективното поправяне на дееца не е
необходимо същият да търпи реално това наказание. Вече се посочи, че той е
единственото лице, което полага грижи за болния си баща и работи като негов
личен асистент. Според съдебния състав разкаянието му за стореното от него е
искрено и институтът на условното осъждане би изиграл в много по-голяма степен предупредителен
и възпиращ ефект върху личността му. Изпълнението на наказанието лишаване от
свобода следва на основание чл. 66, ал.1 от НК да се отложи за срок от ТРИ
ГОДИНИ.
Към така
наложеното от съда общо най-тежко наказание лишаване от свобода следва да се
присъедини на основание чл. 23, ал.2 от НК и наказанието „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА
УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО“, за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА.
От срока на изтърпяване
на всяко едно от двете наказания съдът приспадна времето, през което лицето е
било задържано /за лишаването от свобода – от 23.01.2021г. до 26.01.2021г. по
ЗМВР и по чл. 64 от НПК на основание чл. 59, ал.1 от НК/ и е било лишено от
правото да управлява МПС по административен ред – от 23.01.2021г. до влизане в
сила на присъдата /според съставения му АУАН/, на основание чл. 59, ал.4 от НК.
Приобщените по
делото веществени доказателства – 5 бр. банкноти с номинал от 5 лева и 1 бр.
банкнота с номинал от 10 лева, следва на основание чл.307А от НК, след влизане
на присъдата в сила, да се отнемат в полза на Държавата.
Вещественото
доказателство – „Драг чек 3000“ STK 6 с фабричен № ARNK 0961 следва да се
унищожи като вещ без стойност също след
влизане на присъдата в сила.
По изложените
мотиви съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: